Превод: нели спиридонова-хоринска


НИВАТА СЕ ПОДГОТВЯ... ПЪТИЩА КЪМ ПРИСТРАСТЯВАНЕТО



страница4/32
Дата21.01.2017
Размер3.72 Mb.
#13196
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32

НИВАТА СЕ ПОДГОТВЯ...

ПЪТИЩА КЪМ ПРИСТРАСТЯВАНЕТО

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ЗАВИСИМОСТТА

ОСНОВИ НА ФИЗИЧЕСКОТО И ДУШЕВНОТО ЗДРАВЕ


Както всяко тежко заболяване, така и пристрастяването към наркотици е един комплексен проблем, който има душевни, физически, социални и често далеч лежащи наследствени причини. То е последният стадий на един дълъг път, който има много разклонения и е подобно на едно раково заболяване, което често е също така трудно да се прозре, при което туморът е само външният видим елемент, последната брънка от една дълга верига, а не самата болест. Тя лежи много по-дълбоко и подобно на айсберг, показва само върха си.

Точно при наркоманията, понеже засяга предимно млади хора, които стоят в началото на жизнения си път, имаме едно събитие, което съдържа както индивидуални, семейни и социални, така и свързани с епохата проблеми, и с това става поне в началото непроницаема плетеница. Така че не съществува причината за наркоманията, също не и виновният и


съвсем не терапията. Наркоманията също не се появява от днес до утре, а по­скоро ­ вследствие на експериментиране и опитване и според различните предразположения човек се плъзва все по-дълбоко в зависимостта към една или повече субстанции, откъдето започва пътят към мизерията, с всичките й познати последствия, както свързаната с необходимостта да се достави наркотика криминалност и свързаните с това проституция, дилърство и т.н.. Склонността към пристрастяване лежи в човека, а не в която и да е „начална дрога“ - тя може да бъде кафе, никотин, алкохол, хашиш, нитроразтворител и др.. Тъй като манипулацията с помощта на дадени вещества върху собствената душа и чрез това социалното и физическото саморазрушение е един болестен феномен, (сега да оставим настрана болестната реакция на обществото спрямо тези проблеми, тъй като тази форма на „нормалност“ в един друг смисъл тря- бва да се третира като болна), то на това място най-напред трябва да раз- гледаме основните положения на здравето и болестта. Защото от едно задълбочено разбиране и разширено понятие на болестта, могат по-доб- ре да се разберат проблемите на пристрастяването и да се изгради соли- ден мост към терапията. Като начало поставяме някои въпроси и проблеми на познанието: Какво всъщност - в човешки смисъл - е здраве и болест на физическия, душевния и социалния организъм? Може ли да се дефинира или дори да се схематизира?

Тъй като човешкият живот е едно цяло, с взаимна връзка между зачатие и смърт, то диспозицията за здраве и болест започва още в майчиния организъм. Днес вече има изследвания, които показват, че причините на по-късни слабости се намират още преди раждането.

Тъй като наркоманията преди всичко е проблем на ранните и на по­късните младежки години, (макар че според днешните сведения критичното време лежи предимно между 15 и 28 години, след това намалява и много често необходимостта от наркотици дори престава от само себе си, като се говори за „магическата граница“), то трябва да се постави въпросът, кои възпитателни методи и влияния на околната среда от страна на семейството, училището и изобщо това, което заобикаля израстващото дете, са могли да навредят на неговото развитие. Общо взето прави впечатление, че проблемите свързани с наркотиците най-често започват около пубертета. Това ни довежда и до въпросите за закономерността в протичането на човешкия живот. Не се ли познават вече законите на развиващия се човек и на външната природа, и липсва ли съществуващият по-рано при всички хора „инстинкт“ за това, тази липса закономерно води до пречки в развитието, както и до душевни, съответно телесни увреждания. „Изпада се в грях“ относно едно съкровище, което не е създадено от хората, но е поверено на хората. Все по-разпространя-
ващата се професионална заетост на майката, нейната „еманципация“, можа да се осъществи само за сметка на грижите към детето. Без да се приема като критика, това е един факт. Не лежат ли тук, след като се възпитава срещу законите на развитието, причините за многостранните младежки проблеми?

Това ни води до цялата проблематика между Аза и обществото, което днес бива наречено консуматорско и наркотизирано общество, в което на първо място не стоят духовно­душевните ценности, а икономически ят растеж. Как в този обществен ред израства един млад човек? Къде и как могат при това да бъдат разбити идеали и цели?

Струва ми се, че една важна, но все още недостатъчно разглеждана стра- на на нещата е проблемът, че пристрастяването, колкото и да е индивидуално, придобива вече епидемичен характер. Това означава, че би тря- бвало да лежат слабости и увреждания в самата връзка между физиката и душата, подобно както при имунната система. Това ни довежда до взаимовръзките между различните поколения. Тъй като хората не са свързани само физически (хромосомално), но също и душевно, духовно и в културно отношение, то и по тези вътрешни пътища от поколение на поколение могат да се предадат тежки душевни и културни разриви и сътресения, които на края се появят на дневна светлина физически или социално. Това ще разгледаме по­късно.

Всичко казано до сега трябва да се вземе под внимание, когато човека се разглежда като индивид и като развиващо се душевно­духовно същество, а не като „производствено произшествие“ на някакви „опиум­рецеп- тори“. Да се върнем още веднъж към началото и да се запитаме за същ- ността на здравето и болестта, като обърнем особено внимание на различните възрасти.

Вече се загатна, че здравето и болестта не могат да се изразят чрез една дефиниция или едно обикновено понятие.

Защо? Защото всеки човек е единствен по рода си, една неповторимост, една неделимост, (индивидуалност), и като такъв здравето и болестта в тялото и в душевността му също винаги са неповторими. Това, кое то за един е добро, може на друг да навреди. Не съществуват общи дефиниции и още по­малко лабораторни стандарти, които да показват какво да бъде кръвното налягане, или количеството на хормоните, на кръвните телца и т.н.. Така че от химико­физиологична страна и особено от страна на психологичните понятия за определени норми, здраве и болест не могат да се обхванат. И въпреки това съществува една характеристика за всяко здраве, което по принцип не е нещо стабилно и дадено веднъж за винаги, а се променя заедно с нас: Това е нашето лично разположение, или неразположение, когато пристъпим в света. Здраве и болест могат


да се обяснят само въз основа на вътрешната взаимовръзка между нас и нашата среда, в която се намираме от раждането до смъртта. Ние се чувстваме здрави, когато имаме приятни усещания, когато съществува хармония или каквато и да е форма на съгласуваност между нас и заобикалящата ни среда. Ние сме родени в определена страна, култура, език, природна среда и епоха. Според нашите склонности, настроения, темперамент, конституция и др. ние си търсим и оформяме нашата околна среда. Стараем се и дори се борим, за да постигнем под някаква форма външното да съответства на нашата вътрешност, или поне приблизително да се доближава до това. Ние обичаме морето или планините, светли или тъмни цветове, предпочитаме по­скоро сладко или кисело, спокойствие или движение, предпочитаме да ставаме рано или сме по­работо- способни вечер. Можем безконечно да изброяваме. Ако под някаква фо- рма живеем в съзвучие с околната ни среда и тя отговаря на нашата вътрешност, то тогава в душата ни се появява чувство на удовлетворение: На нас ни е уютно. Нашата душевна сърцевина е ангажирана. Ние се идентифицираме душевно­физически със съответната пространствена или времева ситуация.

Към тези условия обаче, човек трябва първо да се приспособи, това значи да израсне всред тях. От това е разбираемо, че всеки по­кратък или по­продължителен разрив между Аза и света, логично води до разболяване, с всичките резултиращи от това телесни, душевни или социални последствия, даже и до жаждата за душевно упояване. Нашата най­важ- на възпитателска задача е, така да изградим това, което заобикаля подрастващото дете, че то да е подходящо за него и да му позволи да се развива свободно и индивидуално, и когато настъпи Азовата зрялост ­ около двадесетата година, да може само да вземе собствения живот в ръцете си и самостоятелно да го изгражда по­нататък. Нима някой може да се чувства добре в един свят, който вече е установен, неразбираем и заплашителен? В който най­съществените въпроси на душата, които изплуват особено в пубертета, не се отговарят, та дори и се явяват в противоречие с другите хора? Нима всички ние не изживяваме характерния за епохата разрив между нас и нашия свят и раната получена от него? Къде например да се разтовари основателният гняв на младежта? Биват ли още търпени в училището „нормалните“ хлапаци? Нима не се вика вед- нага полицай, даже и при някоя оригинална лудория?

Нека уточним: В продължение на целия си живот, даже още от майчината утроба, човек е подчинен на определени закономерности, които първо се проявяват физически, а по­късно душевно­духовно, които обаче могат да бъдат спазени понякога само с много активно противопоставяне на огромни външни и вътрешни пречки, дори и когато човек е в една съ-
ответстваща му околна среда. В началото на живота като най­важен фактор стои възпитанието, по­късно самовъзпитанието и изграждането на живота си със собствени сили. Опознаването на тази закономерност е неминуема необходимост за правилното развитие на детето. Разгърнат ли се при човека физическата, душевната и социалната „обвивка“ по подходящия начин, то той може да разгърне и собствената си индивидуалност, да се развие съответно за възрастта и да оформи тези „обвивки“ като инструменти, които по­късно може правилно да използва. Нарушаването на тази закономерност има непосредствени или по­късни последствия при срещата със света и изграждането на собствения живот, като това довежда до дълбоки увреждания на волята и често до една конституционна досада от живота. От този разрив между Аза и света водят началото си невротичните заболявания, постоянното неразположение с чувство на болезненост и с това антипатия изобщо към живота.

Тъй като днес човек почти нищо не знае за себе си и за своята същност, то в него изплуват враждебни на живота и отчасти разрушителни тенденции, които в голяма степен водят до проблеми на здравето при цялото общество. Тук споменаваме изказването на реномирания социалмедик Ханс Шефер: „Доказано е, че прекалената консумация на калории и на отрови за наслада; пушенето, застоялият живот, погрешното хранене, особено припряността и натиска на времето, които са свързани с модерния обществен живот, са най­разпространените причини за нашите болести. Може така да се формулира финансовата страна на медицината, че средно заможният пациент дава много пари, неговият лекар да открие, в каква степен чрез собствените си действия пациентът сам е руинирал здравето си. Медицинската просвета трябва да внимава, да не създаде впечатлението, че чрез намаляването на консумацията, или чрез проста забрана, на пример на алкохол и цигари, в кратко време могат да се постигнат значителни успехи. Чрез това биха се появили големи загуби на средства получени от данъците, които години наред няма да имат насреща си съответни, постигнати в кратко време успехи, тъй като успешното подобряване и осигуряване на здравето за дълги периоди не може да се постигне изведнъж.“ 4

Тъй като здраве и болест могат да бъдат разбрани само ако се вземе под внимание динамичното отношение между Аза и света, то при всяко разболяване тези два компонента трябва да се имат предвид. Едностранното фиксиране или само върху индивида, или само върху околната среда, не дава обяснение за разболяването, например при наркотичното пристрастяване. В една лоша среда и лошо възпитание даден човек може да се развие съвсем правилно, понеже неговата индивидуалност е достатъчно силна. От друга страна една околна среда може според нормалните ма-
щаби да е достатъчно здравословна, но да не съответства на една слаба индивидуалност и тогава може да се стигне до значителни проблеми. Този факт е особено важен за терапията на наркомани, както е важно да се осигури на отделния човек съответстващата му околна среда, обкръжението, в което той да може да оздравее. Често от близки или познати на болния се чува: „как можа да се стигне до там. Семейството е напълно в ред. Защо точно с това дете се случи, когато другите братя и сестри са напълно нормални?“

Още веднъж искам да опитам, схематично да представя пътя на човешкото развитие, за да изясня, какво е необходимо, за да се разбере едно по­късно увреждане в развитието, което може да доведе до пристрастя ване и саморазрушение. Не се ли опознаят законите на развитието, то във възпитанието, поради неграмотност от страна на възрастните, ще се положат болестнотворни тенденции, които биха могли да бъдат избягнати, ако се съблюдават закономерностите. Започнат ли те своевременно да се съблюдават, ще последва истинска профилактика срещу наркотизма, в полза на бъдещите поколения.



Каталог: files -> literature -> 2-other
2-other -> Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие
literature -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г
literature -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
2-other -> Лекция-разговор: „Защо Антропософското общество и Първият окултен клас са бъдещето на антропософията?”
2-other -> Превод: нели спиридонова-хоринска
2-other -> Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница