СЪБИТИЯТА ПРЕДИ РАЖДАНЕТО

СЪБИТИЯТА ПРЕДИ РАЖДАНЕТО

Какво знаем днес за влиянието на майката и на цялата околна среда върху развитието на детето? От голямо значение тук е едно основно позна-

Малките деца получават нарушения на развитието, на способността си за контакт и на храносмилането, които по­късно могат да се проявят като тежки душевни проблеми и да доведат до зависимости, ако не са желани през бременността („наранеността на необичаните“).

Сетивната организация на ембриото се изгражда рано. Детето чува сърцебиенето на майката, това ще рече, усеща чувствата й и реагира със симпатия или антипатия на акустични или оптически дразнения. Телевизорът, рок музиката и шумът имат отрицателни въздействия върху нероденото, а класическата музика и истинските произведения на изобразителното изкуство имат положителни въздействия.

Според най­новите изследвания силите за всяко овладяване на различните проблеми се полагат още в майчиното тяло: „В майчиното тяло се полагат основите на доверието, творческата сила, жизнената сила, динамичността на личността, интересите за познание. Но само когато между майката и идващото дете съществува една интимна връзка, взаимно положително възприемане, един постоянен поток от изпълнено с обич очакване. Ако идващото дете не чувства такава закрила, а усеща страхът и нежеланието на майката, то при него се развиват точно обратните структури: едно пранедоверие, съмнение в собствените сили и в живота, задръжки от различен характер, липса на жизненост, песимизъм и страх.6 Чрез огромното отравяне на околната среда след катастрофата в Чернобил се увеличи също и страхът на майките, че ще предадат отровното облъчване чрез храната на неродените деца и по­късно на новородените чрез майчиното мляко. Прекъсването на бременността в някои страни през този период достигна почти 25%.

При една обширна анкета от страна на „Центъра за биофизично изследване“ при университета в Падуа на родителите и на около сто деца от двата пола на възраст между единадесет и петнадесет години, които показваха отклонения в поведението си и страдаха от различни функционални и органични болести, се получиха следните резултати: 91% от децата с психични аномалии идваха от една изпълнена със страх бременност. 72% от децата с отклонения в поведението идваха от една бременност, изпълнена с продължителен и постоянен стрес в следствие на конфликти с партньора, професионална натовареност до последните седмици, материални затруднения. От изследването се вижда, как страхове и афектни състояния през бременността се проявяват при децата като отклонения с невротичен и психотичен характер и как своевремен-
ното им премахване се явява като истинска профилактика и с това представлява един положителен принос в психичната хигиена на майката и детето.

От тези кратки сведения се вижда, каква значителна жизнена роля е дадена на родителите още преди самото раждане. Със сигурност тук лежи един от зародишите за злоупотребата с наркотици, който е във връзка с липсата на доверие в себе си и в света. При едно изследване през 1980 година Г. Амменд, социолог в Бремен установи, че в западните и източните индустриални страни всяко трето дете, което се ражда, е нежелано. Чрез това се увеличават деформациите и смъртността при кърмачетата, способността за контакт и учене закърнява. В Западна Германия всяка година се самоубиват около 14 хиляди човека, десет пъти повече опитват да се самоубият, но ги спасяват. Опитите за самоубийство при петнадесет до двадесет и петгодишните постоянно се увеличават. Точно това е възрастовата група, която съставлява основната част от зависимите от хероин. Пристрастяването към хероина може да се нарече „самоубийство на порции“. Още през двадесетте години се обърна внимание от Рудолф Щайнер върху органичните и психични увреждания на детето, вследствие на негативни събития като шок, някои ужасяващи впечатления, а така също скука или прекалена професионална заетост на майката по време на бременността. На основата на една, още в майчиното тяло увредена физика, не може да се развие здравословен душевен живот. Това по­късно трябва да доведе до нарушения. Тук ще опишем един типичен случай. Пациентът бива представен на основателя на антропософската медицина, Рудолф Щайнер. Този случай е образец за това, как в много случаи на пристрастяване в основата лежи органичен болестен процес. Става въпрос за един тежко болен от астма, който освен това допълнително е и морфинист. От психосоматичната медицина е известно, че астмата и алергиите често са свързани с далечни отминали психични проблеми. Душевната „кожа“, това което отделя човека от света, е „продупчена“, човек душевно е отворен за всякакви външни влияния, понеже сам истински не може да овладее собственото си тяло. Тук говорим за хистерия, която е станала органична. Външни те причини често лежат още в ембрионалното развитие, например като повтарящи се шокови състояния и тревоги на майката. В ритмичното сменяне на взаимоотношенията между света и душата (вдишване и издишване) лежи едно нарушение. При астмата, когато се издишва, бронхите спазматично се свиват. Дихателната система, като физически израз на душевността, е така лабилна, така нараняема, че реагира със спазми на органични и психични дразнения от околната среда. Настъпва душевно заключване, често придружено със страх от света. Би могло да се каже: Сърцевината

И така, като начало се показва шоковото състояние в майчиното тяло. Това води до органично­психичното заболяване астма ­ и в този случай към предразположението относно морфина. Първичното лекуване трябва да започне с телесното увреждане. Хармонизира ли се тялото, с това душевният живот се освобождава от тялото и пристрастяването към наркотика като следствие, може относително лесно да се овладее. Това е едно важно познание за лечението на зависимите от наркотици: Предимно къде се намират физическите дефекти ­ в мозъка, в черния дроб, белия дроб или в системата на бъбреците? Често те са основа на психически слабости. Днес познаваме връзката между заболяванията на черния дроб и депресиите. Какъв смисъл има, да се провежда психотерапия, когато са болни органите, които са носител на душевния живот? Днес все още се отдава недостатъчно значение на органичното лекуване.

Тук се посочва още една опитност, която става разбираема, когато се познава влиянието на майката върху подрастващото дете. В няколко случая се забеляза, че от няколко деца в семейството, само едно беше станало зависимо от наркотици. Останалите се развиват прекрасно. При обстойно разпитване се установи, че по време на зачеването на детето родителите са били много млади и то всъщност е било нежелано. Напра вен е бил опит, да се прекъсне бременността. С течение на времето социалните условия и душевната връзка между партньорите са се стабилизирали и те се оженили и искали още деца. Родените след това деца израстват при съвсем други предпоставки, макар и в същото семейство и с това са им били спестени по­късни заболявания. От неприемането на детето от страна на майката по­късно следва неприемане на самия себе си. Това отчасти обяснява, защо деца от същото семейство могат да бъдат увредени или не. Едно внимателно разпитване на родителите и на хората наоколо често внася светлина в някои загадки на човешкото развитие и неговите отклонения. Затова от терапевтите се изисква будност и интерес към човешката съдба, а не каквато и да било психологическа схема.