Превод: нели спиридонова-хоринска


ПРОБЛЕМЪТ НА ЗАТРУПВАНЕТО



страница14/32
Дата21.01.2017
Размер3.72 Mb.
#13196
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   32

ПРОБЛЕМЪТ НА ЗАТРУПВАНЕТО


Чисто абстрактно­рационалните истини, които могат да бъдат верни или неверни и които в детската възраст ангажират само главата, са най­големите неприятели, които възпрепятстват едно здравословно и одушевено развитие на подрастващите младежи. Твърде често се чува, как родители казват на още съвсем малки деца: „Можеш да си създадеш една собствена представа. Това ти трябва да решиш.“ Този вид реше ния с морални последици обаче човек може да има едва като осемнадесет­, деветнадесетгодишен. Обикновеното, прилагано днес възпитание, всъщ- ност трактува децата като душевно възрастни. Чрез тази едностранчивост прекалено рано се отцепва интелектуалното мислене от живото чувство, така да се каже главата започва сама да се разхожда по света (това според мои собствени наблюдения винаги довежда до високомерие и много трудно напускане на собствената гледна точка). Вътрешният човек на чувствата остава незаситен и не осъществява връзката със света, затова трябва да бъде задоволяван по друг начин, с нещо ко ето не произхожда от тази „земя“ и издърпва душата от тялото. Тази рана се изживява от много млади хора и е само въпрос на време, дали с помощта на халюциногени (хашиш, LSD, отчасти с „нервната дрога“ кокаин) те ще бъдат изведени навън от тялото или ще „изолират“ раната, което се постига с хероина: Раната привидно се затваря, болките затихват, главата приятно се затопля („Flash“).

Бихме ли отнели средствата против болките на един ревматично болен, когато получи атака? Няма ли също и „душевен ревматизъм“, който е още много по­лош? Кой може да знае, какви гениални способности се крият зад един разрушен външно наркоман? Може би ако имаше подходящи условия, той би постигнал в живота си нещо много голямо? Също и някога големи, водещи индивидуалности биха могли да пропуснат същинската си съдба поради такива социални осакатявания. Всичко не е предопределено. Поради респектирането на човешката свобода, може да се възпрепятства проявяването на някои неща на земята.

Не изживява ли днес всеки човек под някаква форма този разрив? Защо толкова много хора подтискат чувствата си чрез легални средства като алкохола и се прикриват зад управлявани от вън сантименталности, като определена музика, любовни филми и „мечтани пътешествия“... Чисто абстрактното, бездушно мислене се усеща от душата като тясна обвивка, като броня, нещо, което подобно на труп не може да расте на равно с нея. „Умната обвивка“ обаче прави душата твърде рано стара, твърде рано примирена, така че се появяват автоматични опити за бягство във втора младост. Един от тези „извори на подмладяването“ са определени
наркотици, които освобождават душата от тялото така, че да забрави времето, да се обвие с мечти и да разруши болезнената бездна между Аза и света.

Приемането на наркотици се сравнява със „страст към настоящия момент“. Психологично казано, стремежът, да се живее изцяло в настоящия момент, е един критерий на детството до седмата година („лунният стадий“), когато душата не е отделена от света и детето живее изцяло в сетивата. Приеманият хероин по­късно се проявява като „изкуствена матка“, като имитира привидна закрила. „Подтиснатото дете“ в нас се изгражда един тунел за бягство в заплашителния свят с неговите бездушни социални консерви и със своето поведение разтърсва обществения фундамент от фрази, рутина и конвенционалност, които междувременно завладяха нашата епоха. Фразите са лишени от същност и душевност думи, рутината е бездушно действие, а конвенционалността е бездушно човешко общуване. Това довежда, младите хора по всякакъв начин да се опитват да бъдат различни от възрастните, към които изпитват най­дълбоко недоверие.

Този процес би могъл да бъде спрян още в зародиша си, ако диалогът между поколенията не бъде прекъснат. Ако като млад човек някой е имал вътрешно общуване с по­възрастен човек, който е подкрепил развитието на неговите способности, то това би могло да остане една сила, която даже и след смъртта на обичния учител да продължава да действа. Човек чувства реалното действие на това, което се нарича „вяра“.

Нека обобщим: Интелектуализмът е същинския потисник на душевни сили и способности, които не произлизат от този земен живот. Не бъдат ли развити тези предрожденни сили, то лесно се преминава към използване на един вид „ерзац­дух“, за да бъдат активирани душевни сили. Това постигнато по пасивен начин „одухотворяване“ обаче разрушава вътрешния човек и не му позволява да узрее за земните си задачи. В последна сметка то е едно первертирано връщане във времето преди раждането, или в детинския начин на живот.

Как обаче се възпрепятстват душевни развития, какво става с недоразвитите сили и как могат да се наваксат пропуските? Въз основа на две приказки искам да опитам да покажа първообразите на човешките душевни недоразвитости.

ПРИКАЗКИТЕ СА КЛЮЧА ЗА СКРИТИТЕ ДЪЛБОЧИНИ НА НАШЕ- ТО ПОДСЪЗНАНИЕ...“


Когато през 1977 година започнах моята лекарска работа в една специализирана клиника за наркотици, бях абсолютно неподготвен за специфичните проблеми. Вече бях имал отношения с някои наркомани в
практиката ми в Рурската област, които се оказаха любезни и внимателни хора, и „само“ искаха да им издам рецепта за успокоителното средство „Поламидон“ (синтетичен опиат), за да могат с негова помощ да се откажат от хероина. Понеже от неопитност с готовност изпълнявах желанията им, то разбира се бях поласкан, че все повече зависими от наркотиците идваха в моята практика и аз се чувствах като „Алберт Швай- цер на пристрастените“. Един ден трябваше да осъзная, че те бяха използвали моята наивност и доброта, и ме бяха пращали за зелен хайвер, ­ което между другото правеха със всички неопитни колеги. Възмутен и със засегната чест ­ което по отношение на един болен беше неправилно ­ завинаги им затворих вратата.

Когато се преместих на Бодензее и складирах в избата моите 30 сандъка с лични вещи и материал от лекарския ми кабинет, като при това някои от пациентите „безкористно“ ми помогнаха, след два дни ми стана ясно, че всички болкоуспокояващи и упойващи средства от един сандък, които външно не можеха да се познаят, бяха изчезнали. Какъв е този точен инстинкт! Когато по­късно узнах повече за действията на отровите, нарекох този феномен „коремно ясновидство“. На този въпрос отново ще се върнем. Тогава бях разколебан: Що за хора са това, как правилно да се отнеса с тях, как да разбера това изградено чрез дрогите „инстинктивно ясновидство“, какви духовни сили да му противопоставя? От къде идваха всички тези лоши привички, като повечето от пациентите ми се виждаха, така надарени, интересни и даже невинни и мили, макар че са били в затвора или са проституирали. Един ден срещнах една млада пациентка, при която през потиснатите и затрупани душевни качества и занемарен външен вид възприех нещо съвсем светло и грандиозно. Тя ми напомни за „омагьосаната жаба“, която трябваше да се избави от магията. Изтощен от ежедневната работа, предприех едно пътешествие по стъпките на Гьоте в Италия и направих и едно отклонение към бреговете на Югославия. При това пътуване, което започнах с много въпроси и вътрешни съмнения, от ден на ден в душата ми се появяваха все повече вътрешни картини, които като фрагменти на лежащ на морското дъно на подсъзнанието кораб, постепенно се издигаха до повърхността на морето на съзнанието и се групираха в един отговор, който ми даде ключа, за да си отговоря на моите въпроси. Тези картини кръжаха винаги около двете приказки за „Снежанка“ и „Спящата принцеса“.

Чрез тях получих едно задълбочено разбиране за произхода на пристрастеностите, за същността на отровите и преди всичко за възможностите за лечение. Те ми станаха пътеводители към едно „одушевено познание“, като допълнение към моите студентски годините на учение и странствуване за изграждането на моето собствено светоусещане; към
опознаване проблемите на душевното развитие и тяхното лечение, които осветени по този конкретен и разбираем начин, до сега не бях срещнал в никой от абстрактните психологични учебници. Така да се каже, в известна степен аз израствах заедно с тях и те ми помагаха при всички срещи с различните наркомани. Въз основа на тях развих моята собствена психология на „интелектуалното отравяне“, на „душевния стъклен ковчег“, на „теорията за ранимостта“, съответно „вътрешната рана“ и полярността на душевното неврастенично вцепенявяне (Снежанка) и хистерично­вегетативната не зрялост със душевния дълбок сън (Спящата принцеса).

Понеже двете приказки общо взето са познати, или лесно могат да се намерят и да се прочетат, искам да се огранича само до някои ръководни принципи във връзка с нашата тема и по­специално да поставя въпроса за развитието, което води до болестта, както и неговите терапевтични консеквенции. Аз съм наясно, че в приказките лежат още много съвсем различни възможности за интерпретиране. Интересното при това е, че картините се съгласуват и до най­малкия детайл, независимо от коя гледна точка се подхожда към тях. На това място избирам повече душевния аспект на развитието.



Каталог: files -> literature -> 2-other
2-other -> Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие
literature -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г
literature -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
2-other -> Лекция-разговор: „Защо Антропософското общество и Първият окултен клас са бъдещето на антропософията?”
2-other -> Превод: нели спиридонова-хоринска
2-other -> Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   32




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница