Превод от немски: д-р димитър димчев изготвил: петър иванов райчев –сканирано от книга

ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО

Този Логос, кой­то е в неп­рес­тан­но развитие, се на­соч­ва и кон­цен­т­ри­ра в не­пов­то­ри­ма­та лич­ност на Исус. Това, ко­ето по­-ра­но е би­ло раз­п­ре­де­ле­но вър­ху ця­ло­то човечество, се със­ре­до­то­ча­ва се­га вър­ху ед­на един­с­т­ве­на личност. Исус ста­ва един­с­т­ве­ни­ят Бого-човек и тряб­ва да стои пред все­ки ка­то на­й-­ве­ли­ки­ят идеал. С то­зи ве­лик иде­ал чо­век тряб­ва все по­ве­че да се съ­еди­ня­ва в хо­да на сво­ите прераждания. Исус по­ема вър­ху се­бе си обо­жес­т­вя­ва­не­то на ця­ло­то човечество. В не­го тър­сят това, ко­ето по­-ра­но е би­ло търсе­но са­мо в соб­с­т­ве­на­та душа. На чо­веш­ка­та лич­ност се от­не­ма всичко, ко­ето ви­на­ги е би­ло набирано в нея ка­то Божест- вен принцип. Целият то­зи Божествен Принцип мо­же­ше да бъ­де ви­дян в Исус. Не Вечното в ду­ша­та по­беж­да­ва смър­т­та и не то се про­буж­да ка­то Божествен Принцип чрез сво­ята сила; а това, ко­ето е би­ло в Исус - един­ни­ят Бог, то ще се яви и ще въз­к­ре­си душите. Така лич­нос­т­та при­ема съ­вър­ше­но но­во значение. На та­зи лич­ност се от­не­ма Вечното, Безсмърт- ното. Тя ос­та­ва сама. Ако не ис­ка­ме да от­ри­ча­ме Вечното, тряб­ва да при­пи­шем без­с­мър­ти­ето на та­зи личност. Вярата във веч­но­то прев­ръ­ща­не на ду­ша­та се прев­ръ­ща във вяра, за­ся­га­ща лич­но­то безсмъртие. Тази лич­ност по­лу­ча­ва все­об­х­ват­но значение, за­що то тя е единственото, ко­ето ос­та­ва от човека.

От се­га на­та­тък меж­ду лич­нос­т­та и без­г­ра­нич­ния Бог не съ­щес­т­ву­ва ве­че ни­що общо. Човек тряб­ва да се пос­та­ви в не­пос­ред­с­т­ве­на връз­ка с него. Досега чо­ве­кът не бе­ше спо­со­бен да ста­не бо­жес­т­вен в по­-ви­со­ка или по­-нис­ка степен; той бе­ше прос­то чо­век и сто­еше в непосредствена, но външ­на връз­ка с Бога. Който поз­на­ва древ­ния въз­г­лед на Мистерии- те, тряб­ва да чув­с­т­ву­ва то­ва ка­то съ­вър­ше­но но­ва но­та в светогледа. Много лич­нос­ти от пър­ви­те хрис­ти­ян­с­ки сто­ле­тия из­жи­вя­ха та­зи драма. Те поз­на­ва­ха ес­тес­т­во­то на Мистериите; ако ис­ка­ха да ста­нат христия- ни, те тряб­ва­ше да се от­де­лят от Мистериите. Това ги до­веж­да­ше до теж­ки ду­шев­ни борби. По на­й-­раз­лич­ни на­чи­ни те тър­се­ха въз­мож­ност за при­ми­ре­ние меж­ду две­те нап­ра вления. Писанията от пър­ви­те сто­ле­тия на Християнството от­ра­зя­ват та­зи бор­ба как­то у езичниците, които бя­ха прив­ли­ча­ни от ве­ли­чи­ето на християнството, та­ка и у оне­зи хри- стияни, на ко­ито бе­ше труд­но да се от­де­лят от ри­ту­ала на Мистериите. Християнството из­рас­т­ва бав­но от Мистериите. Християнските убежде­ния се из­на­сят под фор­ма­та на ис­ти­ни от Мистериите; мъд­рос­т­та на Мистериите се об­ли­ча в ду­ми­те на християнството.

Климент Александрийски, хрис­ти­ян­с­ки пи­са­тел с ези­чес­ко об­ра­зо­ва­ние (ум­рял през 217 г. сл. Хр.) ни дава след­ния пример: „Бог не ни е заб­ра­нил да си по­чи­ва­ме от доб­ри­те дела, праз­ну­вай­ки съботата. Той е поз­во­-

Отделните лич­нос­ти тър­сят по все­въз­мо­жен на­чин пъ­тя от древ­ни­те тра­ди­ции към хрис­ти­ян­с­ки­те въз­г­леди. И кой­то смята, че се на­ми­ра в пра­вия път, оп­ре­де­ля дру­ги­те ка­то еретици. В съ­що­то вре­ме цър­к­ва­та все по­ве­че се ут­вър­ж­да­ва ка­то външ­на институция. Колкото по­ве­че при­до­би­ва сила, тол­ко­ва пътят, кой­то тя приз­на­ва за пра­ви­лен чрез ре­ше­ния на съ­бо­ри и външ­но законодателство, из­мес­т­ва лич­но­то из­с­лед­ване. Тя ре­ша­ва кой се от­к­ло­ня­ва по­ве­че или по­-мал­ко от бо­жес­т­ве­на­та истина. Понятието „еретик" при­ема все по­-­ус­та­но­ве­на форма. През пър­ви­те сто­ле­тия на хрис­ти­ян­с­т­во­то лич­но­то тър­се­не на бо­жес­т­ве­ния път е би­ло до по­-го­ля­ма сте­пен дос­то­яние на личността, от­кол­ко­то през след­ва­щи­те столетия. Трябваше да из­ми­не дъл­го време, за да ста­не въз­мож­но убеж­де­ни­ето на Августин: „Аз не бих вяр­вал в ис­тин­нос­т­та на Евангелията, ако не бях зас­та­вен от ав­то­ри­те­та на ка­то­ли­чес­ка­та църква."

Обаче то­ва свръх­съ­щес­т­ву­ва­що Божество е про­из­ве­ло пъл­на­та с мъд­рост ос­но­ва на света, Логоса. Но Логосът мо­же да бъ­де пос­тиг­нат и от низ­ши­те чо­веш­ки способности. Той ста­ва дейс­т­ви­те­лен имен­но ка­то ду­хо­вен Син Божи в ми­ро­ва­та сграда. Той е пос­ред­ник меж­ду Бога и чо- веците. В чо­ве­ка той мо­же да се изя­ви на раз­лич­ни степени. Една свет­с­ка ин­с­ти­ту­ция мо­же да го осъществи, ка­то съ­еди­ни в ед­на йе­рархия всич­ки човеци, ко­ито са из­пъл­не­ни от не­го под раз­лич­ни форми. Такава ед­на „Църква" е се­тив­но­-дейс­т­ви­тел­ни­ят Логос. Силата, ко­ято жи­вее в та­зи църква, е жи­вя­ла лич­но в Христос, ста­нал плът в Исус. Следовател- но, чрез Исус цър­к­ва­та е съ­еди­не­на с Бога, в не­го тя на­ми­ра своя връх и своя смисъл.

На всич­ки гнос­ти­ци е би­ло ясно, че те тряб­ва­ше да си изяс­нят иде­ята за лич­нос­т­та на Исус. Трябваше да се на­ме­ри от­но­ше­ни­ето меж­ду Исус и Христос. На чо­веш­ка­та лич­ност бе­ше от­не­то Божественото; то тряб­ва­ше да бъ­де от­но­во на­ме­ре­но по ня­ка­къв начин, а имен­но в Исус. Мистът имал ра­бо­та с оп­ре­де­ле­на сте­пен на Божественото в се­бе си и със сво­ята зем­на се­тив­на личност. Към нея хрис­ти­яни­нът при­ба­вял и един съ­вър­-
шен Бог, кой­то се из­ди­гал над всич­ко човешко. Ако се зас­та­не твър­до на то­ва гледище, ос­новно­то мис­тич­но нас­т­ро­ение на ду­ша­та е въз­мож­но са­мо тогава, ко­га­то тя, на­ми­рай­ки вис­ша­та ду­хов­на същност в се­бе си, от­ва­ря сво­ите ду­хов­ни очи така, че те да бъ­дат оза­ре­ни от светлината, из­ли­за­ща от Христос в Исус. Съединението на ду­ша­та с ней­ни­те на­й-вис­ши си­ли е съ­щев­ре­мен­но съ­еди­не­ние с ис­то­ри­ческия Христос. Защо- то мис­ти­ка­та е не­пос­ред­с­т­ве­но чув­с­т­ву­ва­не и усе­ща­не на бо­жес­т­ве­ния свят в соб­с­т­вена­та душа. Обаче един Бог, из­ди­гащ се над всич­ко човеш- ко, не мо­же да жи­вее ис­тин­с­ки в душата. Гнозисът, как­то и вся­ка по­-къс­на хрис­ти­ян­с­ка мистика, пред­с­тав­ля­ват стре­меж да се учас­т­ву­ва по ня­ка­къв начин в то­зи бо­жес­т­вен свят. Тук ви­на­ги се по­раж­да борба. В действителност, чо­век мо­же да на­ме­ри са­мо своя соб­с­т­вен бо­жес­т­вен дял, но то­ва е човешки-божественото, на­ми­ра­що се в оп­ре­де­ле­на сте­пен на раз­витие. А хрис­ти­ян­с­ки­ят Бог е определен, съ­вър­шен в се­бе си Бог. Човекът мо­же­ше да на­ме­ри в се­бе си си­ла да се из­диг­не до Него, но той не мо­же­ше да счи­та това, ко­ето из­жи­вя­ва на оп­ре­де­ле­на сте­пен в ду­ша­та си, за тъж­дес­т­ве­но с то­зи Бог.

Между това, ко­ето чо­век мо­же да поз­нае в ду­ша­та си, и онова, ко­ето хрис­ти­ян­с­т­во­то на­ри­ча­ше Божествено, се по­раж­да ед­на пропаст. Това е про­пас­т­та меж­ду зна­ни­ето и вярата, меж­ду поз­на­ни­ето и ре­ли­ги­оз­но то чувство. За един мист, в ста­рия сми­съл на думата, та­зи про­паст не мо­же да съществува. Защото той на­ис­ти­на знае, че мо­же да об­х­ва­не Божестве- ното са­мо постепенно; но знае също, за­що мо­же да пос­тиг­не са­мо това. За не­го е ясно, че с Божественото, ко­ето се от­к­ри­ва в ду­ша­та му, той при­те­жа­ва истинското, жи­во­то Божествено; ето за­що ще му бъ­де труд­но да го­во­ри за него. Такъв мист не ис­ка ни на­й-­мал­ко да поз­нае съ­вър­ше­ния Бог, но той ис­ка да има опит­нос­ти в бо­жес­т­ве­ния живот. Той ис­ка сам да бъ­де обо­жествен; а не да пос­ти­га са­мо ед­но външ­но от­но­ше­ние към бо­жес­т­ве­ния свят.

Християнската мис­ти­ка не е та­ка безусловна. Тя има ед­на важ­на пред- поставка. Християнският мис­тик ис­ка да виж­да Бога в са­мия се­бе си, но той тряб­ва да гле­да към ис­то­ри­чес­кия Христос, как­то фи­зи­чес­ко­то око гле­да Слънцето. Както око­то си казва: чрез Слънцето аз ще ви­дя това, ко­ето мо­га да виж­дам чрез мо­ите сили, та­ка и мис­ти­кът си казва: Аз въз­ви­ся­вам ду­ша­та си до със­то­яние на бо­жес­т­ве­но­то виждане; светли- ната, ко­ято поз­во­ля­ва тако­ва виждане, е да­де­на в яви­лия се на Земята Христос. Той е всич­ко оно­ва, чрез ко­ето мо­га да се из­диг­на до най-вис- шето. Именно тук се раз­ли­ча­ват сред­но­ве­ков­ни­те мис­ти­ци от мис­ти­те на древ­ни­те Мистерии (Виж мо­ята книга: Мистиката в зо­ра­та на съв­ре­мен­ния ду­хо­вен живот).