Превод от немски: д-р димитър димчев изготвил: петър иванов райчев –сканирано от книга

УВОД КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ

Днес мно­го хо­ра от­х­вър­лят с ярост и от­в­ра­ще­ние по­доб­ни поз­на­ва­тел­ни средства. Те ги смя­тат за про­ти­воре­ча­щи на ис­тин­с­ка­та наука. та­къв е слу­ча­ят не са­мо с онези, ко­ито - спо­ред сво­ите въз­г­ле­ди - приз­на­ват ми- рогледа, из­рас­т­ващ от „ис­тин­с­ко­то ес­тес­т­ве­но­на­уч­но познание", а и с тези, ко­ито се стре­мят да се произ­на­сят вър­ху същ­нос­т­та на Християн- ството ка­то не­го­ви последователи. Авторът на та­зи кни­га зас­тъп­ва ста- новището, че в на­ше вре­ме пос­ти­же­ни­ята на ес­тес­т­ве­на­та на­ука са­мо тлас­кат чо­ве­ка към из­ди­га­не­то му до мистиката. Горното ста­но­ви­ще ид­ва да покаже, че вся­ко дру­го от­но­ше­ние към поз­на­ни­ето е в пъл­ни про­ти­во­ре­чие с всичко, ко­ето пред­ла­гат пос­ти­же­ни­ята на ес­тес­т­ве­на­та на- ука. Именно фак­ти­те на ес­тес­т­вена­та на­ука не мо­гат да бъ­дат об­х­ва­на­ти с оне­зи поз­на­ва­тел­ни средства, до ко­ито ня­кои би­ха ис­ка­ли да прибяг- нат, разчитайки, че са зас­та­на­ли вър­ху твър­да­та поч­ва на ес­тес­т­ве­на­та наука.

Читателят ще при­еме та­зи книга, са­мо ако е в със­то­яние да допусне, че пъл­но­то приз­на­ва­не на съв­ре­менно­то рес­пек­ти­ра­що при­ро­доз­на­ние е на­пъл­но съв­мес­ти­мо с ис­тин­с­ка­та мистика.

С по­мощ­та на това, ко­ето тук на­ри­ча­ме „мис­тич­но познание", в та­зи кни­га ще покажем, че из­точ­ни­ци­те на Християнството са из­г­ра­ди­ли сво­ите пред­пос­тав­ки още в Мистериите на пред­х­рис­ти­ян­с­ки­те епохи. Тази „пред­х­рис­ти­ян­с­ка мистика" е ис­тин­с­ка­та почва, от ко­ято - ка­то един на­пъл­но са­мос­то­яте­лен за­родиш - из­рас­т­ва Християнството. Подобна гле- д­на точ­ка ни да­ва въз­мож­ност да раз­бе­рем Християнството в не­го­ва­та ав­тен­тич­на същност, въп­ре­ки че раз­ви­ти­ето му се прос­ле­дя­ва ед­ва от епо­ха­та на пред­х­рис­ти­янска­та мистика. Игнорирайки та­зи глед­на точка, лес­но бих­ме про­пус­на­ли и въп­рос­на­та автентичност, въ­об­ра­зя­вай­ки си, че в Християнството са про­дъл­жи­ли да се раз­ви­ват импулси, ко­ито ве­че са съ­щес­т­ву­вали в пред­х­рис­ти­ян­с­ка­та мистика. Мненията на мно­го на­ши съв­ре­мен­ни­ци по­па­дат в та­зи клоп­ка и прос­то срав­ня­ват съ­дър­жа­ни­ето на Християнството с пред­х­рис­ти­ян­с­ки­те възгледи, ка­то сти­гат до извода, че христи­ян­с­ко­то све­то­усе­ща­не е са­мо ед­но про­дъл­же­ние на предхристиянското. От пред­ла­га­на­та кни­га се вижда, че Християнство- то пред­по­ла­га пред­шес­т­ву­ва­ща­та мистика, как­то рас­ти­тел­ни­ят за­ро­диш пред­по­ла­га сво­ята почва. Книгата под­чер­та­ва същ­нос­т­та на Християн- ството имен­но чрез ос­мис­ля­не на не­го­во­то възникване.

Авторът би же­лал да из­ра­зи и сво­ето дъл­бо­ко задоволство, че по­доб­на трак­тов­ка на Християнството срещна одоб­ре­ние от стра­на на ед­на лич- ност, ко­ято със за­бе­ле­жи­тел­ни­те си тру­до­ве вър­ху ду­хов­ния жи­вот на чо­ве­чес­т­во­то обо­га­ти в на­й-­дъл­бок сми­съл съв­ре­мен­на­та култура.
Едуард Шуре, ав­то­рът на „Великите посветени", се съг­ла­си до та­ка­ва сте­пен с из­во­ди­те на та­зи книга, че сам пред­п­рие нейния пре­вод на френски език (под заг­ла­ви­ето „Антични хрис­ти­ян­с­ки Мистерии"). По- край всич­ко друго, но и ка­то сим­п­том за това, че днес има ис­тин­с­ки коп­неж за вник­ва­не в същ­нос­т­та на Християнството, спо­ред сми­съ­ла на та­зи кни­га след­ва да посочим, че ос­вен на френски, пър­во­то из­да­ние е пре­ве­де­но и на дру­ги ев­ро­пейс­ки езици.

При под­гот­вя­не­то на вто­ро­то издание, ав­то­рът не смет­на за не­об­хо­ди­мо да про­ме­ни не­що съ­щес­т­ве­но в съ­дър­жа­ни­ето на пър­во­то издание. Зато- ва пък е на­ли­це из­вес­т­но раз­ши­ре­ние на из­ло­же­но­то пре­ди осем години. Направен бе­ше и опит, ня­кои не­ща да се об­х­ва­нат по­-точ­но и по-под- робно. За съ­жа­ле­ние - по­ра­ди го­ля­ма­та си пре­то­ва­ре­ност - ав­то­рът бе­ше принуден, и то дъл­го вре­ме след из­чер­п­ва­не на пър­во­то издание, да от­ло­жи из­ли­за­не­то на вто­ро­то издание.

Май, 1910 г.

Рудолф Щайнер