Превод от немски: д-р димитър димчев изготвил: петър иванов райчев –сканирано от книга



страница3/13
Дата09.01.2018
Размер1.76 Mb.
#42146
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Г Л Е Д И Щ А


Естественонаучното мис­ле­не е про­ник­на­ло дъл­бо­ко в пред­с­та­ви­те на съв­ре­мен­но­то човечество. Все по­вече и по­ве­че ста­ва не­въз­мож­но да се го­во­ри за ду­хов­ни потребности, за „жи­во­та на душата", без да се съ­об­ра­зя­ва­ме с на­чи­ни­те на мис­ле­не и с поз­на­ни­ята на ес­тес­т­ве­на­та наука. Несъмнено, има твър­де мно­го хора, ко­ито за­до­во­ля­ват те­зи потребно- сти, без ни на­й-­мал­ко да бъ­дат сму­ща­ва­ни в ду­хов­ния си жи­вот от раз­ви­ти­ето на ес­тес­т­ве­на­та наука. Обаче онези, ко­ито до­ла­вят пул­са на времето, не при­над­ле­жат към та­зи ка­те­го­рия хора. Представите, чер­пе­ни от природознанието, зав­ла­дя­ват с рас­тя­ща бър­зи­на умо­ве­те на хо­ра та, а сър­ца­та им, ма­кар и неохотно, ма­кар и чес­то пъ­ти нес­ме­ло и коле- бливо, след­ват то­зи общ импулс. Става ду­ма не са­мо за броя на онези, ко­ито са повлияни, а за това, че ес­тес­т­ве­но­на­уч­но­то мис­ле­не но­си в се­бе си ед­на сила, ко­ято съз­да­ва у наб­лю­да­тел­ния чо­век убеждението: Това мис­ле­не съ­дър­жа нещо, ко­ето един съв­ре­ме­нен ми­рог­лед не мо­же да подмине, без да бъ­де дъл­бо­ко за­сег­нат и повлиян. Редица заб­луждения, в ко­ито из­па­да ес­тес­т­ве­но­на­уч­но­то мислене, зас­та­вят мно­зи­на с пъл­но пра­во да от­х­вър­лят не­го­ви те представи. Но чо­век не мо­же да спре до тук в ед­на епоха, ко­га­то ши­ро­ки­те кръ­го­ве се об­ръ­щат към то­зи на­чин на мис­ле­не и са прив­ле­че­ни от не­го ка­то от ед­на ма­гич­на сила. фактът, че от­дел­ни лич­нос­ти виж­дат как ис­тин­с­ка­та на­ука „отдавна" е над­х­вър­ли­ла „плит­ка­та мъдрост" за си­ла­та на материализма, не про­ме­ня нищо. Изглежда, че в мно­го по­-го­ля­ма сте­пен тряб­ва да вник­нем в ду­ми­те на онези, ко­ито сме­ло твърдят: Естественонаучните пред­с­та­ви са тези, вър­-
ху ко­ито би тряб­ва­ло да се из­г­ра­ди и ед­на но­ва ре­лигия. Дори и за този, кой­то поз­на­ва по­-дъл­бо­ки­те ду­хов­ни ин­те­ре­си на човечеството, по­доб­ни твър­де­ния да из­г­леж­дат повърхностни, все пак той тряб­ва да се вслу­ша в тях, за­що­то вни­ма­ни­ето на съв­ре­мен­но­то чо­ве­чес­т­во е обър­на­то към тях и на­ли­це са ос­но­ва­ния да смятаме, че в близ­ко вре­ме тях­на­та стойност все по­ве­че ще нараства.

Но тряб­ва да се взе­мат под вни­ма­ние съ­що и онези, ко­ито не мо­гат да след­ват ин­те­ре­си­те на ума с ин­те­реси­те на сво­ето сърце. Те са хора, чий­то ум ги зас­та­вя да при­емат ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни­те представи. Тежест- та на до­ка­за­тел­с­т­ва­та ги подтиска, оба­че ре­ли­ги­оз­ни­те пот­реб­нос­ти на ду­ша­та им не мо­гат да бъ­дат за­до­воле­ни от те­зи представи, за­що­то пер- спективите, ко­ито те дават, са твър­де безутешни. Нима чо­веш­ка­та душа ще тряб­ва да го­ри от въз­торг към вис­ша­та Красота, Истината и Доброто, за да бъ­де нак­рая по­ме­те­на при все­ки от­де­лен слу­чай в не­би­ти­ето ка­то са­пу­нен мехур, из­рас­т­нал от ма­те­ри­ал­ния мозък? Това е ед­но чувство, ко­ето под­тис­ка мно­зи­на ка­то ис­тин­с­ки кошмар. Но съ­щев­ре­мен­но вър­ху тях уп­раж­ня­ват дав­ление и ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни­те представи, за­що­то те се нат­рап­ват с го­ля­ма­та си­ла на авторитета. Такива хо­ра ос­та­ват сле­пи за то­ва раз­д­во­ение на тях­на­та ду­ша дотогава, до­ка­то имат въз­мож­ност да го вършат. Те се утешават, ка­то казват, че на чо­веш­ка­та ду­ша не е да­де­но да хвър­ли свет­ли­на в те­зи неща. Те мис­лят ес­тественонаучно, до­кол­ко­то опит­нос­т­та на се­ти­ва­та и ло­ги­ка­та на ума изис­к­ват това, оба­че те си за­паз­ват по­лу­че­ни­те чрез въз­пи­та­ни­ето ре­ли­ги­оз­ни чув­с­т­ва и пред­по­чи­тат да ос­та­нат по от­но­ше­ние на те­зи не­ща в ед­на за­мъг­ля­ва­ща ума тъмнина. Те ня­мат сме­лос­т­та да стиг­нат до изяс­ня­ва­не на нещата.

И така, не мо­же да има ни­как­во съмнение, че ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни­ят на­чин на мис­ле­не е на­й-­мо­гъ­ща­та си­ла в съв­ре­мен­ния ду­хо­вен живот. И кой­то го­во­ри за ду­хов­ни­те ин­те­ре­си на човечеството, не мо­же да го от­ми не без да му обър­не нуж­но­то внимание. Няма ни­как­во съм­не­ние също, че начинът, по кой­то той за­до­во­лява пър­во­на­чал­но ду­хов­ни­те нуж­ди на хората, е повърхностен. Би би­ло трагично, ако то­зи на­чин на мис­лене бе­ше правилният. Нима не ще бъ­де под­тис­ка­що за чо­веш­ка­та душа, ако тряб­ва да се съг­ла­сим с из­казването: Мисълта е ед­на фор­ма на силата. Ние хо­дим със съ­ща­та сила, с ко­ято мислим. Човекът е един ор­ганизъм, кой­то прев­ръ­ща раз­лич­ни­те фор­ми на си­ла­та в мис­лов­ни сили, той е един организъм, чи­ято де­ятелност ние под­дър­жа­ме с това, ко­ето на­ри­ча­ме „храна" и с не­го­ва по­мощ про­ду­ци­ра­ме всичко, ко­ето на­рича­ме ми- сли? Какъв чу­ден хи­ми­чес­ки процес, кой­то мо­же да пре­вър­не из­вес­т­но ко­ли­чес­т­во хра­на в бо­жестве­на­та тра­ге­дия на един „Хамлет". Това е на­пи­са­но в ед­на бро­шу­ра от Роберт Г. Ингерсол, ко­ято но­си заг­ла­ви­ето „Съвременният за­лез на Боговете".
Дали ко­га­то един или друг чо­век из­каз­ва та­ки­ва мисли, те на­ми­рат вън- ш­но мал­ко одобрение, то­ва е без различно. Важното е, че го­ля­мо е чис­ло­то на тези, ко­ито по от­но­ше­ние на све­тов­ни­те про­це­си се виж­дат зас­та­ве­ни чрез ес­тес­т­ве­но­на­уч­ния на­чин на мис­ле­не да се съг­ла­сят с гор­ни­те твърдения, ма­кар и да не мислят, че вър­шат това.

Без съм­не­ние те­зи не­ща би­ха би­ли твър­де безутешни, ако са­ма­та ес­тес­т­ве­на на­ука би ни зас­та­ви­ла да стигнем до извода, кой­то мно­зи­на от ней­ни­те про­ро­ци проповядват. А на­й-­не­уте­ши­тел­но би би­ло то­ва за он­зи ,кой­то въз ос­но­ва­та на та­зи ес­тес­т­ве­на на­ука е стиг­нал до убеждението, че на­чи­нът на ней­но­то мис­ле­не е общовалиден, че ней­ни­те ме­то­ди са непоклатими. Защото та­къв чо­век тряб­ва да си каже: Нека хо­ра­та спорят вър­ху от­дел­ни въпроси, не­ка се пи­шат то­мо­ве след томове, не­ка се тру­пат наб­лю­де­ния вър­ху наб­лю­дения от­нос­но „бор­ба­та за съществувание" и ней­но­то безсмислие, от­нос­но „мо­гъ­щес­т­во­то или без­си­ли­ето на ес­тес­т­ве­ния отбор". Самата ес­тес­т­ве­на на­ука се дви­жи по ед­на посока, ко­ято в оп­ре­де­ле­ни гра­ни­ци тряб­ва да на­ме­ри все по­-ви­со­ка сте­пен на одобре- ние.

Но ни­ма изис­к­ва­ни­ята на ес­тес­т­ве­на­та на­ука са такива, как­ви­то ня­кои от ней­ни­те пред­с­та­ви­те­ли ги смятат? Не, те не са такива, то­ва по­каз­ва по­ве­де­ни­ето на са­ми­те ней­ни представители. То не е такова, как­во­то мно­зи­на го опис­ват и го изис­к­ват за дру­ги области. Биха ли нап­ра­ви­ли ня­ко­га Дарвин и Ернст Хекел ве­ли­ки­те от­к­ри­тия в об­лас­т­та на раз­ви­ти­ето на живота, ако вмес­то да наб­лю­да­ват жи­во­та и стро­ежа на съществата, би­ха се зат­во­ри­ли в лабораторията, за да пра­вят хи­ми­чес­ки из­с­лед­ва­ния вър­ху пар­че тъкан, взе­то от един организъм? Би ли мо­гъл Лиел да опи­ше раз­ви­ти­ето на Земната повърхност, ако не би из­с­ледвал зем­ни­те пла- с­то­ве и тях­но­то съдържание, но вмес­то то­ва би про­учил без­б­рой ка­мъ­ни от­нос­но тех­ни­те хи­ми­чес­ки свойства? Нека дейс­т­ви­тел­но вър­вим по сле­ди­те на те­зи изследователи, ко­ито се из­ди­гат ка­то ве­ли­чес­т­ве­ни об­ра­зи сред но­во­то раз­ви­тие на науката. Тогава ние ще пос­тъ­пим по съ­щия на­чин във висши­те об­лас­ти на ду­хов­ния живот, как­то са пос­тъ­пи­ли те в наб­лю­де­ни­ето на при­род­ния свят. И то­га­ва ня­ма да вярваме, че сме раз­б­ра­ли същ­нос­т­та на бо­жес­т­ве­на­та тра­ге­дия „Хамлет", ко­га­то казва- ме: Един чу­ден хи­ми­чес­ки про­цес е пре­вър­нал из­вес­т­но ко­ли­чес­т­во хра­на в та­зи трагедия. Ние ня­ма да вярваме, как­то и един ес­тес­т­во­из­пи­та­тел не мо­же се­ри­оз­но да вярва, че е раз­б­рал за­да­ча­та на топ­ли­на­та в Земното развитие, ако е из­с­лед­вал ней­но­то дейс­т­вие вър­ху ся­ра­та в хи­ми­чес­ка­та реторта. Той ня­ма да се стре­ми да раз­бе­ре стро­ежа на чо­веш­кия мо­зък ка­то взе­ме ед­на част от гла­ва­та и из­с­лед­ва как дейс­т­ву­ва вър­ху нея ня­коя основа, а не се запита, как то­зи мо­зък се е раз­вил в хо­да на еволюцията, за­ся­га­ща ор­га­ни­те на по­-низ­ши животни.
Следователно, вяр­но е, че този, кой­то из­с­лед­ва същ­нос­т­та на Духа мо­же са­мо да се учи от ес­тес­т­ве­на­та наука. Той тряб­ва дейс­т­ви­тел­но да пос­тъп­ва така, как­то пос­тъп­ва тя. Само че не тряб­ва да се заб­луж­да­ва в то- ва, ко­ето от­дел­ни пред­с­та­ви­те­ли на ес­тес­т­ве­на­та на­ука ис­кат да му предпишат. Той тряб­ва да пра­ви из­с­лед­ва­ния в ду­хов­на­та област, как­то те пра­вят та­ки­ва във физическата, но той ня­ма нуж­да да при­ема мне- нията, ко­ито те, заб­лу­де­ни в сво­ята мисъл, имат за ду­хов­ния свят, ка­то си го пред­с­та­вят по чис­то фи­зи­чен начин.

Човек ра­бо­ти в сми­съ­ла на ес­тес­т­ве­на­та наука, са­мо тогава, ко­га­то раз­г­леж­да ду­хов­но­то раз­ви­тие на чо­века съ­що та­ка безпристрастно, как­то ес­тес­т­во­из­пи­та­те­лят наб­лю­да­ва фи­зи­чес­кия свят. Тогава в об­лас­т­та на ду­хов­ния жи­вот той сти­га до един на­чин на раз­г­леж­да­не на нещата, кой­то се раз­ли­ча­ва от ес­тес­т­ве­но на­уч­ния метод, как­то ге­оло­гич­ни­ят се раз­ли­ча­ва от чис­то физичния, как­то из­с­лед­ва­не­то на раз­ви­ти­ето на жи­во­та се раз­ли­ча­ва от то­ва на чис­то хи­ми­чес­ки­те закони. Човек се стре­ми към по­-вис­ши методи, ко­ито не­съм­не­но не са естественонаучните, но са из­дър­жа­ни на­пъл­но в тех­ния смисъл.

Само с та­ки­ва ме­то­ди мо­же ис­тин­с­ки да се про­ник­не в Християнството или в дру­ги­те ре­ли­ги­оз­ни пред­с­тави за света. Който при­ла­га та­ки­ва ме- тоди, мо­же да пре­диз­ви­ка про­ти­во­ре­чие у ня­кои пред­с­та­ви­те­ли на ес­тес­т­ве­на­та наука, ко­ито смятат, че мис­лят в ду­ха на та­зи наука. Въпреки това, той знае, че се на­ми­ра в пъл­но съз­ву­чие с ис­тин­с­кия ес­тес­т­ве­но­на­учен на­чин на мислене.

Следователно, из­с­ле­до­ва­те­лят тряб­ва съ­що да се из­диг­не и над чис­то ис­то­ри­чес­ко­то из­с­лед­ва­не на до­кумен­ти­те от­нос­но ду­хов­ния живот. Той тряб­ва да сто­ри то­ва имен­но по­ра­ди настроението, ко­ето е до­бил при наб­лю­де­ни­ето на при­род­ни­те процеси. За фор­му­ли­ра­не­то на един хи­ми­чес­ки за­кон ня­ма стойност, ако опи­шем ретортите, стък­ле­ни­ци­те и пин- сетите, ко­ито са до­ве­ли до не­го­во­то откриване. Но точ­но тол­кова го­ля­ма или мал­ка стойност има и това, че за да опи­шем раж­да­не­то на Хри- стиянството, про­уч­ва­ме ис­тори­чес­ки­те източници, от ко­ито еван­ге­лис­тът Лука е чер­пил сво­ите дан­ни или от ко­ито е със­та­ве­но „Тайното От- кровение" на Йоан. Тук ис­то­ри­ята мо­же да бъ­де са­мо пред­две­ри­ето на съ­щин­с­ко­то изследване. Ние не раз­би­ра­ме представите, ко­ито ца­ру­ват в пи­са­ни­ята на Мойсей или в пре­да­ни­ята на гръц­ки­те мистици, ако прос­ле­дя­ва­ме са­мо ис­то­ри­чес­ко­то въз­ник­ва­не на те­зи документи. Предста- вите, за ко­ито ста­ва дума, на­ми­рат са­мо вън­шен из­раз в те­зи документи. Също и естествоизпитателят, кой­то ис­ка да про­учи същ­ността на „чо- века", не се за­ла­вя да прос­ле­ди как е въз­ник­на­ла ду­ма­та „човек" и как след то­ва се е офор­ми­ла тя по­-на­та­тък в говора. Той се при­дър­жа към предмета, а не към думата, в ко­ято пред­ме­тът на­ми­ра своя израз. Също


и в ду­хов­ния жи­вот ще тряб­ва да се при­дър­жа­ме към Духа, а не към не­го­ви­те външ­ни до­кументи.


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница