Превод от немски: д-р димитър димчев изготвил: петър иванов райчев –сканирано от книга

ЕВАНГЕЛИЯТА

Но как­ви до­ку­мен­ти са те­зи Евангелия? Четвъртото, „Евангелието на Йоан" се от­к­ло­ня­ва от дру­ги­те до та­ка­ва степен, що­то тези, ко­ито смя-тат, че тряб­ва да вър­вят по пъ­тя на ис­то­ри­чес­ко­то изследване, ид­ват до заключението: „Ако Йоан при­те­жа­ва ис­тин­с­ко­то пре­да­ние за жи­во­та на Исус, то­га­ва то­ва на пър­ви­те три Евангелия (на синоптиците) е неудър- жимо; ако си­ноп­ти­ци­те са прави, то­га­ва тряб­ва да от­х­вър­лим като из­точ­ник чет­вър­тия евангелист." (Ото Шмидел, Основният проб­лем в из­с­лед­ва­не­то на жи­во­та на Исус) Това е твърдение, из­ка­за­но от глед­на точ­ка на ис­то­ри­чес­кия изследовател. В нас­то­яща­та книга, къ­де­то става ду-

В Евангелията има­ме ра­бо­та с раз­лич­ни със­тав­ни части. На пър­во мяс- то, ни се съ­об­ща­ват подробности, ко­ито ся­каш имат стойност на ис­то­ри­чес­ки факти. На вто­ро място, има­ме притчите, ко­ито си слу­жат с раз каз­ва­не­то на фак­ти са­мо за да сим­во­ли­зи­рат ед­на по­-дъл­бо­ка истина. И на тре­то място, има­ме учения, кои то тряб­ва да се счи­тат ка­то съ­дър­жа­ние на хрис­ти­ян­с­кия мироглед. Всъщност в Евангелието на Йоан не се

Какво оба­че е от­но­ше­ни­ето меж­ду ня­кои факти, ко­ито из­г­леж­дат ис­то­ри­чес­ки и са­ми­те притчи, по­каз­ва раз­ка­зът за прок­ля­ти­ето над смоков- ицата. В Евангелието на Марко (11, 11 и следв.) четем: „И вле­зе Исус в Йерусалим и в храма, ка­то раз­г­ле­да всич­ко и по­не­же бе­ше ве­че късно, из­ле­зе и оти­де във Витания с уче­ни­ци­те си. А на дру­гия ден, ко­га­то из­ля­зо­ха от Витания, той огладня, и ка­то ви­дя от­да­ле­че ед­на смо­ковница, пок­ри­та с листа, отиде, та да­но на­ме­ри не­що на нея, и ка­то дой­де при нея, не на­ме­ри нищо, ос­вен листа, по­не­же още не бе­ше вре­ме за смоки- ни. И ре­че Исус: Занапред ни­кой да не вку­си плод от те­бе во веки!" На съ­що­то мяс­то Лука раз­каз­ва ед­на прит­ча (13, 6 и следв.): „А той им ка­за та­зи притча: Някой си има­ше смоковница, на­са­де­на в ло­зе­то си. И дой­де той и по­тър­си плод, но не намери. Тогава ка­за на гра­динаря: Ето три го­ди­ни на­ред ид­вам вся­ка го­ди­на да тър­ся плод на та­зи смо­ков­ни­ца и не на­ме­рих никакъв. Изкорени я. Защо да за­ема мястото?" Това е притча, ко­ято сим­во­ли­зи­ра без­п­ло­ди­ето на ста­ро­то учение, пред­с­та­ве­но в об­ра­за на без­п­лод­на­та смоковница. Това, ко­ето взе­ма ка­то образ, Марко опис­ва ка­то един факт, кой­то из­г­леж­да исторически. Следователно, тряб­ва да приемем, че фак­ти­те на Евангелията въ­об­ще не тряб­ва да се взе­мат в исторически, а в мис­ти­чен смисъл. Те тряб­ва да се взе­мат ка­то опитно- сти, за възпри­ема­не­то на ко­ито е нуж­но ду­хов­но виж­да­не и ко­ито про­из­хож­дат от раз­лич­ни мис­тич­ни предания. Обаче то­га­ва прес­та­ва да съ­щес­т­ву­ва раз­ли­чи­ето меж­ду Евангелието на Йоан и синоптиците. За мис­тич­ното тъл­ку­ва­не не е не­об­хо­ди­мо да се взе­ма под вни­ма­ние ис­то­ри­чес­ко­то изследване. Възможно е ед­но или дру­го Евангелие да са съз­да­де­ни ня­кол­ко го­ди­ни по­-ра­но или по-късно: за мис­ти­ка те всич­ки имат ед­наква ис­то­ри­чес­ка стойност, как­то Евангелието на Йоан, та­ка и дру­ги­те Евангелия.

А за мис­тич­но­то тъл­ку­ва­не „чудесата" не пред­с­тав­ля­ват ни­как­ва труд- ност. За обик­но­ве­но­то схва­ща­не чу­де­са­та са в раз­рез с фи­зи­чес­ки­те за­ко­но­мер­нос­ти на света. Но те из­г­леж­дат та­ки­ва са­мо до тогава, до­като ги смя­та­ме за процеси, ко­ито са ста­на­ли във физическия, пре­хо­ден свят и ко­ито са дос­тъп­ни за обик­нове­ни­те се­тив­ни възприятия. Но ако те са опитности, ко­ито мо­гат да бъ­дат ви­де­ни са­мо на ед­на по­-ви­со­ка степен, на ду­хов­на­та сте­пен на съществуванието, от са­мо се­бе си се разбира, че те не мо­гат да бъ­дат разбра­ни чрез за­ко­ни­те на фи­зи­чес­ка­та природа.

Следователно, ако пра­вил­но че­тем Евангелията, ще сме на­яс­но за ос­но­ва­те­ля на християнството. Те раз каз­ват в сти­ла на Мистериите. Те раз­каз­ват така, как­то мис­тът раз­каз­ва за един посветен. Те са­мо ни преда­ват пос­ве­ще­ни­ето ка­то ед­на един­с­т­ве­на по ро­да си осо­бе­ност на един

Можем да раз­бе­рем за­що е ста­на­ло така, ако приемем, че мъд­рос­т­та на Мистериите е би­ла вло­же­на в на род­на­та ре­ли­гия на Израел. Християн- ството въз­ник­ва от юдейството. Следователно, не тряб­ва да се учудва- ме, че в хрис­ти­ян­с­т­во­то нав­ли­зат им­пул­си от юдейс­т­во­то и от Мистери- ите, ко­ито са би­ли об­що дос­тояние на ду­хов­ния жи­вот в Египет и Гър- ция. Когато прос­ле­дим на­род­ни­те религии, на­ми­ра­ме раз­лич­ни пред­с­та­ви за ду­хов­ния свят. Но ако вник­нем по­-дъл­бо­ко в мъд­рос­т­та на жреци- те, ко­ято със­тав­ля­ва ду­ховно­то яд­ро на раз­лич­ни­те на­род­ни религии, нав­ся­къ­де на­ми­ра­ме пъл­на съгласуваност. Платон е в съг­ласие с еги­пет­с­ки­те жреци-мъдреци, ко­га­то в своя фи­ло­соф­с­ки ми­рог­лед из­ла­га същ­нос­т­та на гръц­ка­та мъд­рост За Питагор се разказва, че пъ­ту­вал в Египет, Индия и по­се­ща­вал школите, къ­де­то са учи­ли техни­те мъдреци. Лично- сти, ко­ито са жи­ве­ли в зо­ра­та на християнството, на­ми­ра­ли тол­ко­ва го­ля­мо сход­с­т­во меж­ду уче­ни­ето на Платон и по­-дъл­бо­кия сми­съл на ев­рейс­ки­те писания, че на­ри­ча­ли Платон грьцкоезич­ния Мойсей.

Следователно, мъд­рос­т­та на Мистериите би­ла навсякъде. В юдейс­т­во­то тя при­ема та­ка­ва форма, как­ва­то тряб­ва­ше да приеме, за да се пре­вър­не в све­тов­на религия.

Юдейството очак­ва­ше „Месия". Нищо чудно, че един­с­т­ве­ни­ят по своя род пос­ве­тен бе­ше схва­щан са­мо по то­зи начин. Това хвър­ля осо­бе­на свет­ли­на вър­ху факта, че всичко, ко­ето по­-ра­но е би­ло дос­то­яние на от­дел­ни пос­ве­те­ни в Мистериите, се­га ста­ва об­що достояние. Юдейската ре­ли­гия от­к­рай вре­ме е на­род­на религия. Народът се усе­щал ка­то ед­но цяло. Неговият Яхве бил Бог на це­лия народ. Ако тряб­ва­ше да се ро­ди Синът, той съ­що тряб­ва­ше да бъ­де спа­си­тел на народа. Тук не тряб­ва­ше да бъ­де спа­сен от­дел­ни­ят мист; спа­се­ни­ето тряб­ва­ше да ста­не дос­то­яние на це­лия народ. Следователно, в ос­но­ва­та на юдейс­ка­та ре­ли­гия ле­жи идеята, че един тряб­ва да ум­ре за всички.

Несъмнено и в юдейс­т­во­то е има­ло Мистерии, ко­ито от тъм­ни­на­та на тайния култ мо­же­ха да бъ­дат прене­се­ни в офи­ци­ал­на­та религия. Наред с мъд­рос­т­та на свещениците, ко­ито се при­дър­жа­ли към външ­ни­те фор­ми на фарисейството, съ­щес­т­ву­ва­ла и ед­на мис­ти­ка с мно­го по­-дъл­бо­ко съдържание. Както навсякъде, та­ка и тук ни се опис­ва тайн­с­т­ве­на­та мъд­рост на Мистериите. Когато вед­нъж един пос­ве­тен из­не­съл та­кава мъд­рост и не­го­ви­те слу­ша­те­ли до­ло­ви­ли тайния й смисъл, те казали: „О
старецо, как­во сто­ри ти? Да би мълчал! Ти смя­таш да пъ­ту­ваш по без­к­рай­но­то мо­ре без плат­на и мачта? Това пред­п­ри­емаш ти. Искаш ли да се из­диг­неш във висините? Ти не мо­жеш това. Искаш ли да сле­зеш в дълбочините? Срещу те­бе се от­ва­ря не­из­ме­ри­ма пропаст." Кабалистите, ко­ито са ни пре­да­ли гор­ния случай, раз­каз­ват за че­ти­ри­ма ра­ви­ни след- ното. Четиримата ра­ви­ни тръг­на­ли по тайния път да тър­сят Божестве- ното. Първият умрял, вто­ри­ят из­гу­бил ра­зу­ма си, тре­ти­ят из­вър­шил го­ле­ми грехове, са­мо четвъртият, Акиба, дос­тиг­нал ус­пешно до целта: вля­зъл и из­ля­зъл с мир от светилището.

Както виж­да­ме и юдейс­т­во­то съ­дър­жа пред­пос­тав­ки за раз­ви­ти­ето на един един­с­т­вен по ро­да си пос­ветен. Той тряб­ва­ло са­мо да си каже: „Аз не ис­кам спа­се­ни­ето да бъ­де дос­то­яние са­мо на мал­ци­на избрани. Аз ис­кам це­ли­ят на­род да учас­т­ву­ва в то­ва спасение." Той тряб­ва­ше да из­не­се пред це­лия свят това, ко­ето из­б­ра­ни­те са из­жи­вя­ва­ли в све­ти­ли­ща­та на Мистериите. Той тряб­ва­ше да по­еме вър­ху се­бе си за­да­ча­та - чрез сво­ята лич­ност - да бъ­де в ду­хов­но от­но­ше­ние за сво­ята об­щ­ност това, ко­ето по­-ра­но кул­тът на Мисте­ри­ите е бил за онези, ко­ито са учас­т­ву­ва­ли в тях. Няма съмнение, че той не мо­же­ше да по­ве­ри на сво­ята об­щ­ност опит­нос­ти­те на Мистериите. Той не мо­же­ше и да ис­ка това. Но той ис­ка­ше да да­де на всич­ки уве­ре­нос­т­та в това, ко­ето пос­ве­те­ни­те са виж­да­ли ка­то ис­ти­на в Мистериите. Той ис­ка­ше да нап­ра­ви така, че животът, кой­то бли­ка­ше от Мистериите, да се влее в бъ­де­що­то раз­ви­тие на чове- чеството. Така той ис­ка­ше да ги из­диг­не до ед­на по­-ви­со­ка сте­пен на съществуванието. „Блажени, ко­ито вяр­ват без да виждат." Убеждението, че има не­що Божествено - то­ва ис­ка­ше да по­са­ди той в сър­ца­та под фор­ма­та на не­пок­ла­ти­мо доверие. Който стои от­вън и има то­ва доверие, той си­гур­но ще оти­де по­-да­ле­че от­кол­ко­то този, кой­то го няма. В сър­це­то на Исус тряб­ва да е те­жа­ло ка­то ис­тин­с­ки кошмар, че меж­ду сто­ящи­те вън мо­же да има мнозина, ко­ито не на­ми­рат пътя. Пропастта меж­ду те- зи, ко­ито ми­на­ва­ха през пос­ве­ще­ни­ето и „народа" тряб­ва­ше да ста­не по-малка. Християнството тряб­ва­ше да ста­не средство, чрез ко­ето все­ки да на­ме­ри пътя. Ако той не е уз­рял за това, по­не не му се от­не­ма въз­мож­нос­т­та да участвува, ма­кар и не­съзнателно, в сак­ра­мен­тал­на­та същ­ност на Мистериите. „Син че­ло­ве­чес­ки е дошъл, за да тър­си и нап­ра­ви бла­же­ни и онези, ко­ито са изгубени."

От се­га на­та­тък от пло­до­ве­те на Мистериите тряб­ва­ше да вку­сят не­що и онези, ко­ито все още не мо­же­ха да учас­т­ву­ват в посвещението. Царство- то Божие не тряб­ва­ше да за­ви­си ни на­й-­мал­ко от „външ­ни­те це­ремо- нии", не, „то не е тук или там, то е вът­ре във вас". За не­го бе­ше по­-мал­ко важ­но кол­ко да­ле­че е стиг­нал то­зи или он­зи в цар­с­т­во­то на Духа; за не­го бе­ше важ­но всич­ки да имат убеждението, че то съществува. „Не се
радвайте, че ви се под­чи­ня­ват духовете; но рад­вай­те се, че ва­ши­те име­на са за­пи­са­ни на не­бе­са та." Това значи: Имайте до­ве­рие в бо­жес­т­ве­ния свят и ще дой­де времето, ко­га­то ще го намерите.