Превод от немски: д-р димитър димчев

Валтер Куглер

В Ъ В Е Д Е Н И Е

Днес по­доб­но твър­де­ние мо­же да ни тлас­не в об­лас­т­та на ед­но при­вид­-

По то­зи на­чин хо­ра­та прос­то не до­пус­кат до се­бе си со­ци­ал­ни­те идеи. Предлаганата книга, ко­ято ве­че на­ме­ри зна­чи­те­лен прием, се съ­об­ра­зя­ва имен­но с то­ва обстоятелство, всички, за ко­ито тя има уто­пи­чен харак- тер, се раз­ми­на­ват ос­нов­но с нея. А в на­й-­го­ля­ма сте­пен то­ва пра­вят имен­но тези, ко­ито ис­кат да мис­лят утопично. В раз­съж­де­ни­ята на дру­ги­те те виж­дат не друго, а на­й-­съ­щес­т­ве­на­та чер­та на сво­ите соб­с­т­ве­ни мис­лов­ни навици.

За хо­ра­та с прак­ти­чес­ко мис­ле­не днес е ясно, че в об­лас­т­та на об­щес­т­ве­ния жи­вот с подобни, при­вид­но убе­ди­тел­ни уто­пич­ни идеи, не мо­же да се пос­тиг­не нищо. И все пак мно­зи­на имат усещането, че нап­ри­мер в об­лас­т­та на сто­пан­с­кия жи­вот те са В със­то­яние да нап­ра­вят не­що за дру­ги­те хора, имен­но с по­мощ­та на та­ки­ва идеи. Те тряб­ва са­ми да се убедят, че уси­ли­ята им са напразни. С това, ко­ето предлагат, хо­ра­та не мо­гат да пос­тиг­нат аб­со­лют­но нищо.

Този факт тряб­Ва да се раз­г­леж­да ка­то един вид опитност. Той ни на­соч­ва към ед­на важ­на осо­бе­ност на съв­ре­мен­ния со­ци­ален живот, а именно, че мис­ле­не­то на тези, ко­ито от­го­ва­рят нап­ри­мер за икономи- ката, е не­адек­ват­но и чуж­до на са­мия живот. Следователно, има ли на­деж­да теж­ки­те ка­так­лиз­ми в об­щес­т­ве­ния жи­вот да бъ­дат овладени, ако към тях се прис­тъп­ва с не­адек­ват­но мислене?

Подобен въп­рос не мо­же да бъ­де приятен. Защото с не­го ид­ва и съм- нението, че мис­ле­не­то на тези, от ко­ито за­ви­си много, мо­же да бъ­де не­адек­ват­но и чуж­до на живота. Но до­ри и без то­ва съмнение, хо­ра­та са твър­де да­леч от яс­но­то и точ­но фор­му­ли­ра­не на со­ци­ал­ния въпрос. Защото яс­но­та и точ­ност от­нос­но това, ко­ето е не­об­хо­ди­мо за раз­ре­ша­ва­не­то на „со­ци­ал­ния въпрос", ще бъ­дат пос­тиг­на­ти са­мо тогава, ко­га­то то­зи въп­рос се пре­вър­не в се­ри­оз­на гри­жа за ця­ла­та съв­ре­мен­на циви- лизация.

Този въп­рос ни от­п­ра­вя и към из­г­раж­да­не­то на съв­ре­мен­ния ду­хо­вен живот, ко­ито е до го­ля­ма сте­пен за­ви­сим от дър­жа­ва­та и от икономика- та. Още от сво­ето детс­т­во чо­век по­па­да във въз­пи­та­тел­ни­те и об­ра­зо­ва-­

Лесно е да се допусне, че по то­зи на­чин чо­век би тряб­ва­ло да се прис­по­со­би срав­ни­тел­но доб­ре към жиз­не­ни­те ус­ло­вия на съв­ре­мен­ния свят. Защото дър­жа­ва­та има въз­мож­ност та­ка да на­со­чи въз­пи­та­тел­ни­те и об­ра­зо­ва­тел­ни­те тенденции, а с то­ва и зна­чи­тел­на част от ду­хов­ния жи­вот на обществото, че да слу­жи по на­й-­до­бър на­чин на сво­ите поданици. Ле- сно е да се до­пус­не също, че ин­ди­ви­дът ще се пре­вър­не във въз­мож­но на­й-­доб­рия член на обществото, ако той е въз­пи­та­ван спо­ред ико­но­ми­чес­ки­те условия, всред ко­ито израства, и ако бла­го­да­ре­ние на съ­от­вет­но­то въз­пи­та­ние за­еме оно­ва място, ко­ето е под­хо­дя­що за не­го от ико­но­ми­чес­ка глед­на точка.

Предлаганата кни­га си пос­та­вя не осо­бе­но при­ят­на­та за­да­ча да покаже, че ха­осът в на­шия об­щес­т­вен жи­вот се ко­ре­ни в под­чи­не­ни­ето на ду­хов­ния жи­вот пред дър­жа­ва­та и икономиката. Тя тряб­ва да покаже, че ос­во­бож­да­ва­не­то на ду­хов­ния жи­вот от та­зи за­ви­си­мост е част от раз­ре­ша­ва­не­то на со­ци­ал­ния въпрос.

Книгата по­соч­ва и дру­ги ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни заблуждения. Доста хо­ра смятат, че след ка­то пе­да­го­ги­ка­та се про­веж­да под кон­т­ро­ла на държавата, то­ва се от­ра­зя­ва бла­гоп­ри­ят­но вър­ху раз­ви­ти­ето на чове- чеството. И со­ци­алис­ти­чес­ки ори­ен­ти­ра­ни­те мис­ли­те­ли ед­ва ли си пред­с­та­вят друго, ос­вен че об­щес­т­во­то се стре­ми да слу­жи на ин­ди­ви­да спо­ред сво­ите възможности.

В та­зи об­ласт съв­сем не е лес­но да се при­еме един възглед, кой­то днес се на­ла­га Като бе­зус­лов­но необходим. А той се свеж­да до това, че за един по­-къ­сен етап от ис­то­ри­чес­ка­та ево­лю­ция на чо­ве­чес­т­во­то да­де­но твърдение, ко­ето по­-ра­но е би­ло вярно, мо­же да се Окаже на­пъл­но по- грешно. За съв­ре­мен­но­то чо­ве­чес­т­во бе­ше не­об­хо­ди­мо да се от­не­мат въз­пи­та­ни­ето и свър­за­ни­ят с не­го офи­ци­ален ду­хо­вен жи­вот от оне­зи кръгове, ко­ито го под­дър­жа­ха през Средновековието, и да ги пре­дос­та­вят на държавата. Обаче по­-на­та­тъш­но­то за­паз­ва­не на то­ва съ­от­но­ше­ние пред­с­тав­ля­ва ог­ром­на со­ци­ал­на грешка.

В пър­ва­та си част пред­ла­га­на­та кни­га раз­г­леж­да тък­мо то­зи момент. В рам­ки­те на дър­жа­ва­та ду­хов­ни­ят жи­вот е ве­че из­рас­нал до оп­ре­де­ле­на сво­бо­да и не мо­же да се раз­ви­ва пра­вил­но в нея, ако не раз­по­ла­га с пъл­но самоуправление. Благодарение на из­во­юва­на­та ево­лю­ци­он­на степен, ду­хов­ни­ят жи­вот изис­к­ва да бъ­де ед­на съ­вър­ше­но са­мос­то­ятел­на част от со­ци­ал­ния организъм. Възпитанието и образованието, от ко­ито ду­хов­ни­ят жи­вот из­рас­т­ва Като цяло, тряб­ва да бъ­дат ос­та­ве­ни в ръ­це­те на тези, Които въз­пи­та­ват и обучават. В тях­но­то уп­рав­ле­ние не тряб­ва да се на­мес­ват ни­как­ви фак­то­ри от стра­на на дър­жа­ва­та и на икономиката.

Разбира се, вед­на­га мо­же да проз­ву­чи възражението, че при по­до­бен стил на уп­рав­ле­ние в ду­хов­ния жи­вот да­леч не всич­ко ще бъ­де съвър- шено. Но в дейс­т­ви­тел­ния жи­вот цел­та съв­сем не е тази. Стремежът към на­й-­доб­ро­то ви­на­ги е налице. Обаче по­тен­ци­ал­ни­те способности, ко­ито са скри­ти в мал­ко­то де­те ще бъ­дат дейс­т­ви­тел­но при­ети и ин­тег­ри­ра­ни в обществото, са­мо ако тях­но­то фор­ми­ра­не бъ­де по­ве­ре­но на човек, чи­ито кри­те­рии и прин­ци­пи са ду­хов­но мотивирани. Колко да­леч ще стиг­не ед­но де­те в та­зи или она­зи посока, мо­же да се пре­це­ни са­мо спо­ред ду­хов­ни­те кри­те­рии на ед­но сво­бод­но съсловие, на ед­на сво­бод­на общ- ност. А как­во да се предприеме, за да по­лу­чат те­зи кри­те­рии и сво­ите права, мо­же да се ре­ши един­с­т­ве­но от спо­ме­на­то­то съсловие. От не­го дър­жа­ва­та и ико­но­ми­ка­та мо­гат да по­лу­чат та­ки­ва сили, как­ви­то те са­ми­те не са в със­то­яние да породят, ако се опит­ват да фор­ми­рат ду­хов­ния жи­вот от сво­ите соб­с­т­ве­ни глед­ни точки.

Логично следва, че тенденциите, методите, обе­мът и съ­дър­жа­ни­ето на пре­по­да­ва­ния ма­те­ри­ал в учеб­ни­те заведения, ко­ито имат пря­ко от­но­ше­ние към държавата, съ­що ще се оп­ре­де­лят от за­ко­но­мер­нос­ти­те на сво­бод­ния ду­хо­вен живот. Той ще да­ва об­ли­ка на юридическите, иконо- мическите, тър­гов­с­ки­те факултети, как­то и на тези, свър­за­ни с ин­дус­т­ри­ята и сел­с­ко­то стопанство. Предложената кни­га по не­об­хо­ди­мост ще на­со­чи сре­щу се­бе си мно­го предразсъдъци, осо­бе­но ако се из­в­ле­кат ло­гич­ни­те след­с­т­вия от ней­но­то съдържание. Откъде про­из­ти­чат всъщ­ност те­зи предразсъдъци? В тях­на­та ос­но­ва стои под­съз­на­тел­но­то убеж- дение, че въз­пи­та­ва­щи­те тряб­ва да са хо­ра неп­рак­тич­ни и чуж­ди на живота. Тук е вло­жен и це­ли­ят ан­ти­со­ци­ален дух на те­зи предразсъ- дъци. Според тях възпитаващите прос­то не са в със­то­яние да по­ро­дят инициативи, ко­ито да са от зна­че­ние за прак­ти­чес­ки­те об­лас­ти на жи- вота. Следователно, пе­да­го­ги­чес­ки­те тен­ден­ции тряб­ва да се фор­ми­рат
от хора, ко­ито учас­т­ву­ват в прак­ти­чес­кия живот, а въз­пи­та­ва­щи­те след­ва да спаз­ват да­ва­ни­те от тях прин­ци­пи и указания.

Който мис­ли по то­зи начин, не вижда, че въз­пи­та­ва­щи­те се прев­ръ­щат в неп­рак­тич­ни и чуж­ди на жи­во­та хора, имен­но ако са ли­ше­ни от въз­мож­нос­т­та да фор­ми­рат са­ми­те пе­да­го­ги­чес­ки прин­ци­пи - от на­й-­ма­щаб­ни­те им из­ме­ре­ния до на­й-­нез­на­чи­тел­ни­те им подробности. В то­зи слу­чай им се на­ла­гат ди­рек­ти­ви от външни, при­вид­но „практични" личности. Антисоциалните нап­ре­же­ния въз­ник­ват тък­мо по­ра­ди обстоятелството, че в со­ци­ал­ния жи­вот по­па­дат хора, чи­ето въз­пи­та­ние е про­пус­на­ло да ги нап­ра­ви „со­ци­ал­но чувствителни", со­ци­ал­но ангажирани. А со­ци­ал­но ан­га­жи­ра­ни ин­ди­ви­ди мо­же да из­г­ра­ди са­мо та­ка­ва въз­пи­та­тел­на систе- ма, ко­ято на свой ред е ръ­ко­во­де­на от со­ци­ал­но ан­га­жи­ра­ни личности. Никак ня­ма да се спра­вим със со­ци­ал­ния въпрос, ако го раз­г­леж­да­ме от­дел­но от проб­ле­ми­те на въз­пи­та­ни­ето и ду­хов­ния живот. Антисоциални нап­ре­же­ния се съз­да­ват не са­мо при оп­ре­де­ле­ни ико­но­ми­чес­ки ситуа- ции, но и чрез това, че в рам­ки­те на те­зи си­ту­ации хо­ра­та се от­на­сят ан­ти­со­ци­ал­но по­меж­ду си. Ето за­що е край­но антисоциално, ко­га­то де­ца­та се въз­пи­та­ват и об­ра­зо­ват от хора, ко­ито са пре­вър­на­ти в „чуж­ди на живота" по­ра­ди това, че са при­ну­де­ни да по­лу­ча­ват прин­ци­пи­те и ука­за­ни­ята за сво­ята ра­бо­та от външни лица.

Юридическите фа­кул­те­ти се рег­ла­мен­ти­рат от държавата. Държавата изис­к­ва от тях пре­по­да­ва­не­то на прав­ни науки, чи­ето съ­дър­жа­ние тя ре­али­зи­ра с ог­лед на сво­ята кон­с­ти­ту­ция и на сво­ите из­пъл­ни­тел­ни орга- ни. Факултети, ко­ито се ръ­ко­во­дят из­ця­ло от един сво­бо­ден ду­хо­вен живот, ще из­в­ли­чат съ­дър­жа­ни­ето на прав­ни­те на­уки от са­мия него. А дър­жа­ва­та прос­то ще из­чак­ва онова, ко­ето сво­бод­ни­ят ду­хо­вен жи­вот мо­же да и предложи. Тя ще бъ­де оп­ло­де­на от жи­ви­те идеи, ко­ито мо­гат да въз­ник­нат един­с­т­ве­но от из­точ­ни­ци­те на та­къв ду­хо­вен живот.

Обаче в рам­ки­те на то­зи ду­хо­вен жи­вот ще бъ­дат пос­та­ве­ни и оне­зи хора, ко­ито раз­г­ръ­щат сво­ята ак­тив­ност пре­дим­но в прак­ти­чес­ки­те об­лас­ти на живота. Но „прак­ти­чес­ка­та област" ще пред­с­тав­ля­ва не това, ко­ето въз­ник­ва от прин­ци­пи­те на възпитание, фор­му­ли­ра­ни от т.н. „практици", а всичко, ко­ето бли­ка от въз­пи­та­ва­щи­те и тех­ни­те глед­ни точ­ки за същ­нос­т­та на жи­во­та и „практиката". А как след­ва да се раз­ви­ва и уп­рав­ля­ва един сво­бо­ден ду­хо­вен живот, ще бъ­де за­гат­на­то по­-на­та­тък в та­зи книга.

Несъмнено хо­ра­та с уто­пич­но мис­ле­не ще пос­та­вят пред ав­то­ра ре­ди­ца въпроси. Художници и дру­ги пред­с­та­ви­те­ли на из­кус­т­во­то с тре­во­га ще попитат: „добре, но на­ли ху­до­жес­т­ве­на­та дар­ба ще про­съ­щес­т­ву­ва по­-доб­ре н един сво­бо­ден ду­хо­вен живот, от­кол­ко­то в съв­ре­мен­ни­те ус­ло­вия и гаранции, ко­ито да­ват дър­жав­на­та власт и ико­но­ми­чес­ки­ят по­тен-­
ци­ал на ед­на страна.

Въпроси от то­зи род са­мо потвърждават, че в за­ми­съ­ла на кни­га­та ня­ма ни­що утопично. Ето за­що в нея лип­с­ват го­то­ви прак­ти­чес­ки постулати. Напротив, тя на­сър­ча­ва раз­лич­ни­те об­щес­т­ве­ни гру­пи да из­в­ле­кат от своя съв­мес­тен жи­вот оп­ре­де­ле­ни со­ци­ал­ни стойности. Ако чо­век раз­г­леж­да жи­во­та не спо­ред те­оре­тич­ни предразсъдъци, а спо­ред не­пос­ред­с­т­ве­ни­те си опитности, ще признае: са­мо ако на­ис­ти­на съ­щес­т­ву­ва ед­на сво­бод­на ду­хов­на общност, ко­ято об­х­ва­ща живота, опи­рай­ки се на сво­ите соб­с­т­ве­ни принципи, са­мо то­га­ва сво­бод­ни­ят тво­рец има из­г­ле­ди да по­лу­чи обек­тив­на оцен­ка на сво­ите постижения.

„Социалният въпрос" съв­сем не е нещо, ко­ето в съв­ре­мен­на­та епо­ха мо­же да бъ­де раз­ре­ше­но от ня­кол­ко души, или пък след пар­ла­мен­тар­ни разисквания. Той е със­тав­на част от ця­ла­та но­ва ци­ви­ли­за­ция и ще про­дъл­жа­ва да е актуален, до­ка­то тя съществува. Но за все­ки от­де­лен мо­мент от ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то той тряб­ва да бъ­де ре­ша­ван по нов начин. Защото на­пос­ле­дък чо­веш­ки­ят жи­вот нав­ле­зе в ед­но състояние, в ко­ето от со­ци­ал­ни­те им­пул­си за­дъл­жи­тел­но се по­раж­дат ан­ти­со­ци­ал­ни сили. Те тряб­ва да бъ­дат неп­ре­къс­на­то овладявани. Както оп­ре­де­ле­но вре­ме след нах­ран­ва­не­то един ор­га­ни­зъм за­ко­но­мер­но из­па­да в със­то­яние на глад, та­ка и со­ци­ал­ни­ят ор­га­ни­зъм след пе­ри­оди на об­щес­т­вен ред из­па­да в хаос. Универсално ле­кар­с­т­во за тра­ен ред в об­щес­т­ве­ни­те от­но­ше­ния не съществува, как­то не съ­щес­т­ву­ва и хра­ни­тел­но средство, ко­ето да на­си­ща вед­нъж за винаги. Но от дру­га страна, хо­ра­та са в със­то­яние да из­г­ра­дят та­ки­ва общности, чи­ето жи­во вза­имо­дейс­т­вие мо­же да при­да­де на чо­веш­ко­то съ­щес­т­ву­ва­не оп­ре­де­ле­но со­ци­ален оттенък. Самоуправляващото се ду­хов­но зве­но на со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм е точ­но та­ка­ва общност.

Както съв­ре­мен­на­та епо­ха из­ди­га ав­то­но­ми­ята на ду­хов­ния жи­вот ка­то един вид со­ци­ален императив, съ­що­то се от­на­ся и за прин­ци­па на ко­опе­ри­ра­ния труд в об­лас­т­та на ико­но­ми­чес­кия живот. В съв­ре­мен­ния етап от чо­веш­ка­та ево­лю­ция сто­пан­с­ки­ят ор­га­ни­зъм включ­ва сто­ко­во производство, сто­ков обо­рот и сто­ко­во потребление. Благодарение на тях се за­до­во­ля­ват чо­веш­ки­те потребности. Всеки от хората, ко­ито учас­т­ву­ват по един или друг на­чин в сто­пан­с­кия живот, има сво­ите тес­ни интереси. От как­во дейс­т­ви­тел­но се нуж­дае всеки, мо­же да оп­ре­де­ли са­мо той; а как­во е длъ­жен да постигне, мо­же да се пре­це­ни с ог­лед на жиз­не­ни­те ус­ло­вия в ця­ло­то общество. Това не ви­на­ги е би­ло така, а и днес не е та­ка нав­ся­къ­де по Земята, но по съ­щес­т­во то­зи прин­цип е ва­ли­ден в ци­ви­ли­зо­ва­ни­те сре­ди на човечеството.

В хо­да на ево­лю­ци­ята сто­пан­с­ки­те сфе­ри неп­ре­къс­на­то се разширяват.
Затвореното се­мен­но сто­пан­с­т­во пре­рас­т­ва в градско, а пос­лед­но­то - в дър­жав­но стопанство. Днес сме пред пра­га на ед­на све­тов­на сто­пан­с­ка общност. Разбира се, го­ля­ма част от ста­ри­те тра­ди­ции са пре­не­се­ни в но­вия сто­пан­с­ки ред; от дру­га стра­на но­ви­те мо­мен­ти са ве­че за­гат­на­ти в ста­рия сто­пан­с­ки ред. Обаче днес съд­ба­та на чо­ве­чес­т­во­то за­ви­си от това, че в рам­ки­те на оп­ре­де­ле­ни жиз­не­ни ус­ло­вия спо­ме­на­та­та пос­ле­до­ва­тел­ност на раз­ви­ти­ето се прев­ръ­ща в ед­на до­ми­ни­ра­ща сила.

Стремежът за ко­ор­ди­на­ция на сто­пан­с­ки­те мощ­нос­ти в ед­на аб­с­т­рак­т­на све­тов­на сис­те­ма е чис­та безсмислица. В хо­да на раз­ви­ти­ето от­дел­ни­те сто­пан­с­т­ва от­дав­на са пре­рас­на­ли в ог­ром­ния ме­ха­ни­зъм на дър­жав­но­то стопанство, въп­ре­ки то­ва дър­жав­ни­те струк­ту­ри са въз­ник­на­ли от не­що друго, а не нап­ра­во от сто­пан­с­ки­те мощности. И со­ци­ал­ни­ят ха­ос на съв­ре­мен­но­то чо­ве­чес­т­во ид­ва оттам, че дър­жав­ни­те струк­ту­ри ис­кат да се пре­вър­нат в икономически. Чрез сво­ите соб­с­т­ве­ни си­ли сто­пан­с­ки­ят жи­вот неп­ре­къс­на­то се стре­ми към не­за­ви­си­мост от ди­рек­ти­ви­те на държавата, но не и от дър­жав­ния на­чин на мислене. А то­ва мо­же да се осъ­щес­т­ви са­мо тогава, ко­га­то се из­г­ра­дят асо­ци­ации или об­щ­нос­ти на чис­то сто­пан­с­ка основа, включ­ва­щи пред­с­та­ви­те­ли от три­те групи: производители, тър­гов­ци и потребители. В кон­к­рет­ни­те ус­ло­вия на жи­вот те­зи асо­ци­ации са­ми ще ре­гу­ли­рат сво­ите струк­ту­ри и мащаби. Пре- калено мал­ки­те асо­ци­ации ще се ока­жат твър­де скъпи; пре­ка­ле­но го­ле­ми­те - труд­но неконтролируеми. Всяка асо­ци­ация ще пре­це­ня­ва жиз­не­ни­те пот­реб­нос­ти на чо­ве­ка и ще се ръ­ко­во­ди от тях в стре­ме­жа си да осъ­щес­т­ви кон­такт с дру­га асоциация. Не след­ва да се тревожим, че по­доб­ни асо­ци­ации ще на­кър­нят сво­бо­да­та на хора, ко­ито чес­то сме­нят сво­ето местожителство. В те­зи случаи, ко­га­то те тър­сят ус­лу­ги­те на ед­на или Друга асоциация, не­ща­та се улес­ня­ват от при­ори­те­та на сто­пан­с­ки­те ин­те­ре­си и от от­със­т­ви­ето на пря­ка на­ме­са от стра­на на държавата. В ус­ло­ви­ята на та­ка­ва сис­те­ма от сто­пан­с­ки асо­ци­ации па­рич­ни­ят обо­рот не пред­с­тав­ля­ва ни­как­ва трудност.

В рам­ки­те на ед­на от­дел­на сто­пан­с­ка асо­ци­ация усър­ди­ето и про­фе­си­онал­на­та ком­пе­тент­ност ще га­ран­ти­рат трай­на хар­мо­ния на интересите. Производството, обо­ро­тът и пот­реб­ле­ни­ето на сто­ки ще се ре­гу­ли­ра не от закони, а от не­пос­ред­с­т­ве­ни­те нуж­ди и ин­те­ре­си на хората. Поради учас­ти­ето си В сто­пан­с­ки­те асоциации, хо­ра­та ще имат не­об­хо­ди­мия то­чен пог­лед Върху нещата. Различните ин­те­ре­си тряб­ва да бъ­дат за­щи­та­ва­ни на до­го­вор­на основа, та­ка че сто­ки­те и бла­га­та ще цир­ку­ли­рат В тех­ни­те нор­мал­ни стойности. Подобно обе­ди­ня­ва­не по чис­то сто­пан­с­ки мо­ти­ви е не­що раз­лич­но от нап­ри­мер днеш­ни­те синдикати. Те не про­из­ли­зат от сто­пан­с­кия живот, а са­мо се на­мес­ват в него. Те са из­г­ра­де­ни спо­ред оне­зи принципи, ко­ито днес имат своя об­лик чрез ма­ни­пу­ли­ра­-
не­то с дър­жав­ни­те и по­ли­ти­чес­ки глед­ни точки. В син­ди­ка­ти­те се „пар- ламентаризира" и да­леч не ико­но­ми­чес­ки­те по­ка­за­те­ли са в ос­но­ва­та на тех­ни­те преговори. Докато в сто­пан­с­ки­те асо­ци­ации съв­сем ня­ма да ста­ва ду­ма за „на­ем­ни работници", които неп­ре­къс­на­то и със си­ло­ви сред­с­т­ва ще из­нуд­ват ра­бо­то­да­те­ля за по­-ви­со­ко възнаграждение; там ще сме из­п­ра­ве­ни пред ед­но пъл­но вза­имо­дейс­т­вие меж­ду ду­хов­но­-мо­ти­ви­ра­ни­те ръ­ко­во­ди­те­ли на производството, ра­бот­ни­ци и потребители. Регу- лирането на це­ни­те ще оси­гу­ри съ­от­ветс­т­вие меж­ду ус­лу­ги и заплаща- не. Подобни про­це­си не мо­гат да се ръ­ко­во­дят по пар­ла­мен­та­рен път. За тях тряб­ва да се пог­ри­жим по друг начин. Защото кой е длъ­жен да работи, след ка­то без­к­рай­но мно­го хо­ра пре­кар­ват вре­ме­то си в нап­раз­ни преговори, за­ся­га­щи ор­га­ни­за­ци­ята на труда? Всякакъв род спо­ра­зу­ме­ния меж­ду един чо­век и друг, меж­ду ед­на сто­пан­с­ка асо­ци­ация и дру- га, след­ва да се из­вър­ш­ват в хо­да на са­ма­та работа. Ето за­що е не­об­хо­ди­мо да се обе­ди­нят по­зи­ци­ите на ан­га­жи­ра­ни­те в да­ден труд ин­ди­ви­ди и те­зи на потребителите.

В слу­чая не ста­ва ду­ма за не­що утопично, за­що­то ня­ма и сле­да от ня­как­во разпореждане, ко­ето ни за­дъл­жа­ва да дейс­т­ву­ва­ме по един или друг начин. Тук са­мо загатваме, как хо­ра­та са­ми мо­гат да ор­га­ни­зи­рат жи­во­та си, ако ис­кат да се тру­дят в общества, съ­от­ветс­т­ву­ва­щи на тех­ни­те раз­би­ра­ния и интереси.

Естественият стре­меж на хо­ра­та да се обе­ди­ня­ват в та­ки­ва общества, е свър­зан - от ед­на стра­на - със са­ма­та чо­веш­ка природа, сти­га тя да не е ог­ра­ни­ча­ва­на от вме­ша­тел­с­т­во­то на държавата. От дру­га стра­на за то­ва доп­ри­на­ся и сво­бод­ни­ят ду­хо­вен живот, за­що­то той по­раж­да импулси, ко­ито мо­гат да се осъ­щес­т­вят имен­но в ус­ло­ви­ята на чо­веш­ка­та общ- ност. Ще до­ба­вим и това, че та­ки­ва об­щ­нос­ти - из­г­ра­де­ни спо­ред за­лег­на­ли­те в та­зи кни­га прин­ци­пи - мо­гат да въз­ник­нат във все­ки момент; в се­бе си те не съ­дър­жат ни­как­ва утопия. А преч­ка за тях­но­то въз­ник­ва­не е не друго, а обстоятелството, че съв­ре­мен­ни­ят чо­век „организира" сто­пан­с­кия жи­вот „отвън", ка­то пос­те­пен­но „организационната" идея се прев­ръ­ща за не­го в пъл­на сугестия. Противоположният об­раз на то­зи вид „организация", стре­мя­ща се да на­соч­ва про­из­вод­с­т­во­то „отвън", има­ме в ли­це­то на она­зи сто­пан­с­ка организация, ко­ято се гра­ди вър­ху прин­ци­па на сво­бод­но­то асоцииране. Този прин­цип свър­з­ва един чо­век с друг; а рит­мич­но и пла­но­мер­но раз­ви­тие на ця­ло­то въз­ник­ва чрез ра­зум­ни­те ос­но­ва­ния на индивида.

Тук са въз­мож­ни след­ни­те въпроси: как­ва е пол­за­та от ед­но асо­ци­ира­не меж­ду бе­зи­мот­ни и собственици? Не е ли по-добре, ако про­из­вод­с­т­во­то и пот­реб­ле­ни­ето - ка­то ця­ло - се ре­гу­ли­рат „справедливо" от ед­на външ­на инстанция? Обаче точ­но то­ва ре­гу­ли­ра­не па­ра­ли­зи­ра сво­бод­ния съ­зи-­

да­те­лен труд на чо­веш­кия ин­ди­вид и ли­ша­ва сто­пан­с­кия жи­вот от всич­ко онова, ко­ето мо­же да въз­ник­не един­с­т­ве­но в ус­ло­ви­ята на сво­бод­ния труд.

Нека бъ­де опи­та­на по­не вед­нъж - въп­ре­ки всич­ки пред­раз­съ­дъ­ци - ед­на асо­ци­ация меж­ду бе­зи­мот­ни и собственици. Ако не се на­ме­сят дру­ги фактори, ос­вен стопанските, то­га­ва соб­с­т­ве­ни­ци­те по не­об­хо­ди­мост ще тряб­ва да „уравновесят" про­из­во­ди­тел­нос­т­та на бе­зи­мот­ни­те с оп­ре­де­ле­но заплащане. Днес те­зи проб­ле­ми се об­съж­дат не в за­ви­си­мост от со­ци­ал­ния опит, из­ра­бо­тен в хо­да на чо­веш­ка­та еволюция, а в за­ви­си­мост от оп­ре­де­ле­ни емо­ци­онал­ни състояния. А те - ка­то под­чи­не­ни на кла- сови, а не на сто­пан­с­ки ин­те­ре­си - въз­ник­на­ха по­ра­ди ус­лож­не­но­то по­ло­же­ние на съв­ре­мен­ния сто­пан­с­ки живот, на­пъл­но ли­шен от адек­ват­ни ико­но­ми­чес­ки концепции. Истинската при­чи­на е в от­със­т­ви­ето на сво­бо­ден ду­хо­вен живот. Хората, ан­га­жи­ра­ни в ед­но или дру­го производ- ство, са по­тъ­на­ли в рутина. Силите, ко­ито фор­ми­рат сто­пан­с­кия напре- дък, ос­та­ват не­ви­ди­ми за тях. Те се тру­дят без да имат все­об­х­ва­тен пог­лед вър­ху ця­лос­т­ния чо­веш­ки живот. Докато в сто­пан­с­ка­та асо­ци­ация все­ки ще уз­на­ва от дру­ги­те това, ко­ето е не­об­хо­ди­мо за не­го ка­то учас­т­ник в со­ци­ал­ния организъм. Относно про­из­вод­с­т­ве­ни­те въз­мож­нос­ти ще из­рас­не нов вид сто­пан­с­ки опит, по­не­же хо­ра­та - след ка­то все­ки е дос­та­тъч­но ком­пе­тен­тен в сво­ята об­ласт - ще стиг­нат до ед­на вза­им­на и об­ща пре­цен­ка за нещата.

Както в сво­бод­ния ду­хо­вен жи­вот дейс­т­ве­ни са са­мо силите, ко­ито са за­ло­же­ни в са­мия него, та­ка и в асо­ци­атив­но из­г­ра­де­на­та сто­пан­с­ка система, ефек­тив­ни са са­мо чис­то сто­пан­с­ки­те фактори. Всеки ин­ди­ви­ду­ален им­пулс от сто­пан­с­ки ха­рак­тер се про­явя­ва в ре­зул­тат на съв­мес­т­ния ни жи­вот с тези, с ко­ито сме ико­но­ми­чес­ки асоциирани. По то­чи на­чин ще има­ме та­ко­ва учас­тие в об­щия сто­пан­с­ки живот, как­во­то от­го­ва­ря на на­ши­те възможности. Ще ста­не ду­ма и за това, как ще бъ­дат ин­тег­ри­ра­ни в сто­пан­с­ка­та сис­те­ма хо­ра­та с ог­ра­ни­че­на работоспособ- ност. Защитната фун­к­ция на сил­ни­те спря­мо сла­би­те е въз­мож­на са­мо в рам­ки­те на ед­на сто­пан­с­ка система, ко­ято се опи­ра на сво­ите соб­с­т­ве­ни сили.

Ето как со­ци­ал­ни­ят ор­га­ни­зъм мо­же да се раз­пад­не на две са­мос­то­ятел­ни части, ко­ито вза­им­но се противопоставят, за­що­то вся­ка от тях е под­чи­не­на на сво­ето управление, ос­но­ва­ва­що се на стро­го спе­ци­фич­ни си- ли. Между тях оба­че тряб­ва да из­рас­не тре­та със­тав­на част и то­ва всъщ­ност са дър­жав­ни­те структури, дър­жав­на­та сис­те­ма на со­ци­ал­ния орга- низъм. В нея на­ми­ра из­раз всичко, ко­ето мо­же да бъ­де обект на пре­цен­ки от стра­на на все­ки пъл­но­ле­тен индивид. В сво­бод­ния ду­хо­вен жи­вот все­ки се про­явя­ва спо­ред сво­ите лич­ни способности; в сто­пан­с­кия жи-­

В кни­га­та се посочва, че тру­път е нещо, ко­ето след вре­ме ще за­ви­си от по­ли­ти­чес­ко­-п­рав­ния дър­жа­вен живот. В та­зи сфе­ра от со­ци­ал­ния жи­вот все­ки е равноправен, за­що­то тук се пред­п­ри­емат дейс­т­вия в рам­ки­те на та­ки­ва области, къ­де­то все­ки е ед­нак­во го­ден да преценява. В та­зи тре­та със­тав­на част на со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм се ре­гу­ли­рат пра­ва­та и за­дъл­же­ни­ята на хората.

Единството на це­лия со­ци­ален ор­га­ни­зъм ще въз­ник­не чрез са­мос­то­ятел­но­то раз­ви­тие на не­го­ви­те три със­тав­ни части. Книгата по­каз­ва как ефек­тив­нос­т­та на обо­рот­ния капитал, сред­с­т­ва­та за про­из­вод­с­т­во и ос­нов­ни­те сред­с­т­ва мо­же да на­рас­не чрез вза­имо­дейс­т­ви­ето на три­те със­тав­ни части. Ако чо­век ис­ка да „разреши" со­ци­ал­ния въп­рос по ня­ка­къв из­кус­т­вен на­чин или с по­мощ­та на дру­ги ико­но­ми­чес­ки програми, в след­ва­щи­те стра­ни­ци той ня­ма да на­ме­ри ни­как­ви прак­ти­чес­ки указа- ния. Но ако ис­ка да обе­ди­ни хо­ра­та спо­ред но­ви­те изис­к­ва­ния на на­ше­то вре­ме и по начин, кой­то поз­во­ля­ва на­й-­доб­ро­то ос­мис­ля­не на со­ци­ал­ни­те задачи, той ве­ро­ят­но ня­ма да от­ре­че прек­ло­не­ни­ето на ав­то­ра пред ис­тин­с­кия ево­лю­ци­онен опит на човечеството.

Книгата бе­ше из­да­де­на за пръв път през ап­рил 1919 г. Известни до­бав­ки бя­ха нап­ра­ве­ни в спи­са­ни­ето „Троичният со­ци­ален организъм", пуб­ли­ку­ва­ни по­-къс­но под заг­ла­ви­ето „Практическо осъ­щес­т­вя­ва­не на тро­ич­ния со­ци­ален организъм".

Лесно е да се види, че и в две­те кни­ги се го­во­ри не тол­ко­ва за „целите" на со­ци­ал­но­то движение, кол­ко­то за пътищата, по ко­ито мо­же да по­еме со­ци­ал­ни­ят живот. Ако чо­век раз­съж­да­ва в съ­от­ветс­т­вие с ис­тин­с­ки­те за­ко­но­мер­нос­ти на живота, той знае, че тък­мо оп­ре­де­ле­ни­те це­ли мо­гат да се по­явят под на­й-­не­очак­ва­на форма. Те из­г­леж­дат яс­ни и об­що­ва­лид­ни са­мо за хора, ко­ито са по­тъ­на­ли в абстракции. Те чес­то от­х­вър­лят „прак­ти­чес­ки­те постановки", за­що­то ги на­ми­рат за не­дос­та­тъч­но точ­ни и „ясни". Мнозина, ко­ито днес се смя­тат за реалисти, са всъщност в плен на все­въз­мож­ни абстракции. Те не се замислят, че жи­во­тът мо­же да при­еме на­й-­раз­но­об­раз­ни форми. Той е един про­мен­лив и под­ви­жен елемент. И ако чо­век ис­ка да кра­чи ре­дом с него, той тряб­ва да при­го­ди сво­ите мис­ли и усе­ща­ния към под­виж­ния по­ток на живота. Социалните за­да­чи мо­гат да бъ­дат об­х­ва­на­ти са­мо с по­мощ­та на та­къв род мислене.

Идеите на та­зи кни­га са из­во­юва­ни след точ­но и вни­ма­тел­но наб­лю­де­ние на живота; не­съм­не­но то ще улес­ни и пра­вил­но­то им раз­би­ра­не от