Превод от немски: д-р димитър димчев


II. ОТНОСНО ПРОИЗТИЧАЩИТЕ ОТ ЖИВОТА ОПИТИ ЗА РАЗ- РЕШЕНИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ВЪПРОСИ



страница4/6
Дата09.04.2018
Размер1.67 Mb.
#64673
1   2   3   4   5   6
II. ОТНОСНО ПРОИЗТИЧАЩИТЕ ОТ ЖИВОТА ОПИТИ ЗА РАЗ- РЕШЕНИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ВЪПРОСИ

Характерните особености, ко­ито по­раж­дат спе­ци­фич­ния об­лик на со­ци­ал­ния въп­рос в съв­ре­мен­на­та епоха, мо­жем да фор­му­ли­ра­ме по след­ния начин.

Стопанският жи­вот и це­ли­ят мо­де­рен капитализъм, фор­ми­ра­ни от нап­ред­ва­щи­те технологии, уп­раж­ня­ват по един ес­тес­т­вен и са­мос­то­яте­лен на­чин та­ко­ва въздействие, ко­ето вна­ся из­вес­тен вът­ре­шен ред в съв­ре­мен­но­то общество. От ед­на стра­на чо­веш­ко­то вни­ма­ние се ан­га­жи­ра с проблемите, ко­ито пря­ко въз­ник­ват от тех­но­ло­ги­ите и от същ­нос­т­та на ка­пи­та­лис­ти­чес­ка­та система, а от дру­га страна, то се от­к­ло­ня­ва към съв­сем дру­ги об­лас­ти на со­ци­ал­ния организъм. Към тях чо­веш­ко­то съз­на­ние съ­що е не­об­хо­ди­мо да на­со­чи сво­ята ис­тин­с­ка активност, ако со­ци­ал­ни­ят ор­га­ни­зъм тряб­ва да бъ­де здрав.

За да оха­рак­те­ри­зи­рам това, ко­ето се явя­ва тук имен­но ка­то дви­же­щи им­пул­си за ед­но все­об­х­ват­но и всес­т­ран­но наб­лю­де­ние вър­ху со­ци­ал­ния въпрос, мо­же би ще тряб­ва да си пос­лу­жа с ед­но сравнение. Нека оба­че не се забравя, че то си ос­та­ва са­мо сравнение. И все пак, то мо­же да под­по­мог­не чо­веш­ко­то раз­би­ра­не и да го на­со­чи в не­об­хо­ди­ма­та посока, за да си из­г­ра­ди оп­ре­де­ле­ни пред­с­та­ви вър­ху оз­д­ра­вя­ва­не­то на со­ци­ал­ния организъм. Ако чо­век се при­дър­жа към на­ша­та глед­на точ­ка и тряб­ва да се про­из­не­се за ес­тес­т­во­то на на­й-с­лож­но ус­т­ро­ения ор­га­ни­зъм в при­род­ния свят, а имен­но чо­веш­кия организъм, той тряб­ва да на-­


со­чи сво­ето вни­ма­ние към факта, че в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм дейс­т­ву­ват ед­на до дру­га три са­мос­то­ятел­ни системи. Те мо­гат да бъ­дат оз­на­че­ни по след­ния начин. На пър­во мяс­то в чо­ве­ка фун­к­ци­они­ра та­зи система, ко­ято об­х­ва­ща в се­бе си нер­в­ния и се­ти­вен живот. Можем да я оп­ре­де­лим още с ог­лед на мястото, къ­де­то е, та­ка да се каже, цен­т­ра­ли­зи­ран нер­в­но­-се­тив­ни­ят живот, ка­то гла­вов организъм. (Корfrganismus).

Ако на­ис­ти­на ис­ка­ме да вник­нем в нейната, ка­то вто­ра със­тав­на част на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм ще обоз­на­чим това, ко­ето бих на­ре­къл рит­мич­на система. Тя се със­тои от дишането, кръвообращението, изоб­що от всич- ко, ко­ето в рам­ки­те на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм се ма­ни­фес­ти­ра под фор­ма­та на рит­мич­ни процеси.

Като тре­та сис­те­ма ще раз­г­леж­да­ме това, ко­ето в ор­га­ни­те и тех­ни­те фун­к­ции е пря­ко свър­за­но с веществообмяната.

Тези три сис­те­ми съ­дър­жат всич­ко онова, ко­ето под­дър­жа и оси­гу­ря­ва нор­мал­но­то про­ти­ча­не на ос­нов­ни­те про­це­си в чо­веш­кия организъм*. /* Предлаганото „тро­ич­но устройство" не се ос­но­ва­ва на прос­т­ран­с­т­ве­ни съотношения, за­ся­га­щи от­дел­ни­те органи, а на са­ми­те дейнос­ти (фун- кции) на чо­веш­кия организъм. Названието „гла­вов организъм" (или „ор­га­низ­мът - глава") след­ва да упот­ре­бя­ва­ме са­мо ко­га­то сме наясно, че в гла­ва­та е цен­т­ра­ли­зи­ран пре­ди всич­ко нер­в­но се­тив­ни­ят живот. Естест- вено, в гла­ва­та се ра­зиг­ра­ват и ритмични, и ве­щес­т­во­об­мен­ни процеси, как­то и в дру­ги­те ор­га­ни се осъ­щес­т­вя­ва нер­в­но­-се­тив­на дейност. И все пак, спо­ред тях­на­та вът­реш­на същност, три­те ви­да про­це­си са стро­го диференцирани./

Аз ве­че опитах, в пъл­но съз­ву­чие с днеш­ни­те ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни раз- работки, по­не от­час­ти да фор­му­ли­рам „тро­ич­но­то устройство" на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм в мо­ята кни­га „Върху за­гад­ки­те на душата". Наясно съм, че още в на­й-б­лиз­ко бъ­де­ще биологията, физиологията, как­то и са­ма­та ес­тес­т­ве­на на­ука ще се раз­ви­ят в та­ка­ва на­со­ка по от­но­ше­ние на чо­веш­кия организъм, ко­ято ще им поз­во­ли да вник­нат в това, как те­зи три сис­те­ми нервно-сетивната, рит­мич­на­та и ве­щес­т­во­об­мен­на­та под­дър­жат ос­нов­ни­те про­це­си в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм тък­мо по­ра­ди обстоя- телството, че те дейс­т­ву­ват в зна­чи­тел­на сте­пен са­мос­то­ятел­но и че не са под­чи­не­ни на как­ва­то и да е аб­со­лют­на централизация, а вся­ка от тях из­г­раж­да свое спе­ци­фич­но от­но­ше­ние спря­мо външ­ния свят. Главовата сис­те­ма чрез сетивата, рит­мич­на­та сис­те­ма чрез ди­ша­не­то и ве­щес­т­во­об­мен­на­та сис­те­ма чрез из­х­ран­ва­не­то и дви­га­тел­на­та активност.

Естественонаучните ме­то­ди все още не са нап­ред­на­ли достатъчно, за да оси­гу­рят все­об­що приз­на­ние по­не сред на­уч­ни­те сре­ди - на всич­ко оно- ва, ко­ето за­гат­вам тук, на оне­зи ду­хов­но­на­уч­ни факти, ко­ито мо­гат да пос­лу­жат за це­ли­те на ес­тес­т­ве­на­та наука; а по­не из­вес­т­на сте­пен на


приз­на­ние мо­же да се ока­же же­ла­тел­на прос­то за­ра­ди са­мия нап­ре­дък на познанието. Това оба­че означава: на­ши­те мис­лов­ни навици, це­ли­ят начин, по кой­то си пред­с­та­вя­ме света, все още са­мо приб­ли­зи­тел­но съ­от­ветс­т­ву­ват на това, ко­ето нап­ри­мер се ра­зиг­ра­ва в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм ка­то вът­реш­на същ­ност на при­род­ни­те действия. Разбира се, би мог­ло да се възрази: „Добре, ес­тес­т­ве­на­та на­ука мо­же да почака, а след вре­ме тя та­ка или ина­че ще приз­нае по­до­бен на­чин на мислене". Обаче по от­но­ше­ние на про­яви­те дейс­т­ви­ята на со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм не мо­же да се чака. Защото не са­мо у специалистите, но и във вся­ка чо­веш­ка ду­ша - за­що­то вся­ка чо­веш­ка ду­ша учас­т­ву­ва в дейс­т­ви­ята на со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм - тряб­ва да проб­лес­не по­не мал­ка ис­к­ра от ин­с­тин­к­тив­но­то поз­на­ние за това, как­во в дейс­т­ви­тел­ност е не­об­хо­ди­мо за то­зи со­ци­ален организъм. Що се от­на­ся до фор­ми­ра­не­то на со­ци­ал­ния организъм, ед­но здра­во мис­ле­не и светоусещане, ед­на здра­ва воля, мо­гат да въз­ник­нат са­мо тогава, ко­га­то - мал­ко или по­ве­че ин­с­тин­к­тив­но - чо­век разбере: за да бъ­де здрав, со­ци­ал­ни­ят ор­га­ни­зъм тряб­ва съ­що да бъ­де из­г­ра­ден от три са­мос­то­ятел­ни части, как­то и жи­ви­ят организъм.

Впрочем след ка­то Schaffle на­пи­са сво­ята кни­га вър­ху стро­ежа на со­ци­ал­ния организъм, мно­зи­на за­поч­на­ха па тър­сят ана­ло­гии меж­ду ус­т­ройс­т­во­то на ед­но при­род­но съ­щес­т­во - нап­ри­мер то­ва на чо­ве­ка - и ус­т­ройс­т­во­то на чо­веш­ко­то общество. Те ис­ка­ха да установят, коя част от со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм е клетката, кле­тъч­ни­те структури, тъ­ка­ни­те и т.н. Наскоро из­ле­зе и кни­га­та на Меrеу „Мутации на света". Там съ­що се пра­вят опи­ти за ме­ха­нич­но пре­на­ся­не на оп­ре­де­ле­ни ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни фак­ти и за­ко­ни в сфе­ра­та на чо­веш­кия об­щес­т­вен организъм. Основната идея за „тро­ич­но­то устройство" ня­ма аб­со­лют­но ни­що об­що с та­зи иг­ра на аналогии. И ако ня­кой смята, че в слу­чая съ­що се опи­рам на по­доб­на ана­ло­гия меж­ду при­род­ния ор­га­ни­зъм и чо­веш­ко­то общество, той прос­то доказва, че изоб­що не е схва­нал същ­нос­т­та на „тро­ич­но­то устройст- во". Стремежът тук не се със­тои в то­ва да се прех­вър­лят ня­кои удоб­ни за ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни­те фак­ти ис­ти­ни в об­лас­т­та на со­ци­ал­ния органи- зъм. Стремежът е аб­со­лют­но друг: чо­веш­ко­то мис­ле­не и чо­веш­ко­то усе­ща­не да вник­нат в съ­от­ветс­т­ва­ща­та на са­мия жи­вот идея за раз­г­леж­да­не на ес­тес­т­ве­ния при­ро­ден ор­га­ни­зъм и пос­ле да я при­ло­жат в об­лас­т­та на со­ци­ал­ния организъм. Когато прос­то пре­на­ся­ме това, ко­ето смятаме, че сме на­учи­ли за при­род­ния ор­га­ни­зъм там, в об­лас­т­та на со­ци­ал­ния ор- ганизъм, как­то то­ва чес­то става, са­мо потвърждаваме, че все още не сме ус­во­или спо­соб­нос­т­та да раз­г­леж­да­ме со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм ка­то не­що самостоятелно, да го изу­ча­ва­ме спо­ред не­го­ви­те соб­с­т­ве­ни закономер- ности, с дру­ги ду­ми - да го тре­ти­ра­ме спо­ред съ­щи­те условия, ко­ито са не­об­хо­ди­ми за раз­би­ра­не­то на жи­вия организъм. В съ­щия миг, ко­га­то


дейс­т­ви­тел­но и обек­тив­но се из­п­ра­вим пред не­за­ви­си­ма­та ця­лост на со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм - съ­що как­то ес­тес­т­во­из­пи­та­те­лят зас­та­ва пред жи­вия ор­га­ни­зъм - за да про­ник­нем в не­го­ви­те соб­с­т­ве­ни закони, в то­зи миг из­с­ле­до­ва­тел­с­ка­та се­ри­оз­ност от­х­вър­ля вся­ка иг­ра на аналогии.

Някому би мог­ло да хрумне, че в ос­но­ва­та на зас­тъп­ва­но­то тук гле­ди­ще ле­жи вярата, спо­ред ко­ято со­ци­ал­ни­ят ор­га­ни­зъм чис­то и прос­то се „изгражда" с по­мощ­та на ед­на „сива" теория, вза­им­с­т­ва­на от ес­тес­т­ве­на­та наука. Тази ми­съл оба­че е съ­вър­ше­но погрешна. Тук ста­ва ду­ма за не­що съв­сем друго. Днешната ис­то­ри­чес­ка кри­за на чо­ве­чес­т­во­то на­ла­га въз­ник­ва­не­то на оп­ре­де­ле­ни усе­ща­ния във все­ки оп­ре­де­лен чо­век и те ще тряб­ва да бъ­дат улес­не­ни от пе­да­го­ги­чес­ка­та и об­ра­зо­ва­тел­на­та сис­те­ма по съ­щия начин, как­то ста­ва ус­во­ява­не­то на че­ти­ри­те арит­ме­тич­ни действия. Всичко, ко­ето до­се­га кре­пе­ше ста­ри­те фор­ми на со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм - т.е. без да бъ­де съз­на­тел­но при­ема­но в ду­шев­ния жи­вот на чо­ве­ка - за­нап­ред ще отпадне. Отделният чо­век все по­ве­че и по­ве­че ще ра­бо­ти за раз­г­ръ­ща­не­то на те­зи но­ви усе­ща­ния по съ­шия начин, как­то от­дав­на ра­бо­ти и за сво­ето образование; то­зи факт при­над­ле­жи към оне­зи ево­лю­ци­он­ни импулси, ко­ито днес от­но­во ис­кат да про­ник­нат в чо­веш­кия живот. От съв­ре­мен­ния чо­век ще се изис­к­ва ус­во­ява­не­то на здра­вия усет за това, как дейс­т­ву­ват си­ли­те на со­ци­ал­ния организъм, за да бъ­де той жизнеспособен. Постепенно ще тряб­ва да из­ра­бо­тим и чувството, кол­ко нез­д­ра­вос­лов­но и ан­ти­со­ци­ал­но е да от­х­вър­ля­ме те­зи усе­ща­ния при опи­та си да вне­сем ред в обществото.

За „социализиране" днес се го­во­ри така, ся­каш то­ва е изис­к­ва­не на епо- хата. Но ако в чо­веш­ки­те сърца, в чо­веш­ки­те ду­ши не про­ник­не по­не ин­с­тин­к­тив­но­то поз­на­ние за не­об­хо­ди­мос­т­та от тро­ич­но ус­т­ройс­т­во на со­ци­ал­ния организъм, то­ва „социализиране" ще се пре­вър­не не в един мо­гъщ оз­д­ра­ви­те­лен процес, а в чис­то шарлатанство, до­ри мо­же би и нап­ра­во в един раз­ру­ши­те­лен процес. За да бъ­де здрав, со­ци­ал­ни­ят ор­га­ни­зъм за­ко­но­мер­но тряб­ва да обо­со­би в се­бе си три от­дел­ни звена.

Едно от те­зи зве­на е сто­пан­с­ки­ят живот. Ще за­поч­нем об­съж­да­не­то от него, за­що­то съв­сем оче­вид­но той е скло­нен - чрез мо­дер­ни­те тех­но­ло­гии - да об­се­би ос­та­на­ли­те сфе­ри на жи­во­та и да вгра­ди съв­ре­мен­ния ка­пи­та­ли­зъм в чо­веш­ко­то общество. Стопанският жи­вот тряб­ва да съ­щес­т­ву­ва ка­то са­мос­то­ятел­но зве­но вът­ре в со­ци­ал­ния организъм, и то с та­ка­ва от­но­си­тел­на самостоятелност, как­ва­то има нер­в­но­-се­тив­на­та сис­те­ма в чо­веш­кия организъм. Стопанският жи­вот е свър­зан с всичко, ко­ето за­ся­га стокопроизводството, сто­ко­обо­ро­та и потреблението.

Като вто­ро зве­но в със­та­ва на со­ци­ал­ния организъм, след­ва да по­со­чим об­щес­т­ве­ния пра­вов ред, „граж­дан­с­ко­то право" или съ­щин­с­кия по­ли­ти­чес­ки живот. В сми­съ­ла на кла­си­чес­ка­та пра­во­ва държава, тук ще от­не­-
сем са­мия дър­жа­вен живот. Докато сто­пан­с­ки­ят жи­вот е свър­зан с она­зи зависимост, в ко­ято чо­век се на­ми­ра по от­но­ше­ние на при­ро­да­та и про­из­вод­с­т­ве­ния процес, включ­ващ стоките, сто­ко­обо­ро­та и потребление- то, вто­ро­то зве­но от со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм има об­що са­мо с това, ко­ето се по­раж­да от чис­то чо­веш­ки фак­то­ри и за­ся­га на­й-­ве­че меж­ду­чо­веш­ки­те отношения. Основният мо­мент за раз­би­ра­не­то на со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм и не­го­ви­те със­тав­ни час­ти се със­тои в това, да сме на­яс­но за раз­ли­ка­та меж­ду сис­те­ма­та на граж­дан­с­ко­то право, ко­ято е свър­за­на един­с­т­ве­но с чо­веш­ки фак­то­ри и меж­ду­чо­веш­ки отношения, и сто­пан­с­ка­та система, ко­ято на свой ред е свър­за­на са­мо с производството, сто­ко­обо­ро­та и потреблението. В жи­во­та та­зи раз­ли­ка тряб­ва да се усе­ща дос­та­тъч­но яс­но и ка­то пос­лед­ва от то­ва усе­ща­не - ка­те­го­рич­но да се раз­г­ра­ни­ча­ва сто­пан­с­ки­ят от пра­во­вия живот, как­то и в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм яс­но раз­г­ра­ни­ча­ва­ме фун­к­ци­ите на бе­ли­те дро­бо­ве от про­це­си­те в нер­в­но­-се­тив­ния живот.

Като тре­то са­мос­то­ятел­но зве­но в рам­ки­те на со­ци­ал­ния организъм, на­ред с дру­ги­те две, след­ва па по­со­чим всич­ко онова, ко­ето се от­на­ся до ду­хов­ния живот. За още по­-го­ля­ма точ­ност - по­не­же оп­ре­де­ле­ни­ето „ду­хов­на култура", как­то и всичко, от­на­ся­що се до ду­хов­ния живот, е не съв­сем пре­циз­но - бих­ме мог­ли па допълним: всич­ко онова, ко­ето по­чи­ва вър­ху ес­тес­т­ве­ни­те дар­би на от­дел­ния чо­веш­ки ин­ди­вид и тряб­ва да про­ник­не в со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм по ли­ни­ята на те­зи при­род­ни дарби, не­за­ви­си­мо да­ли те са от ду­хов­но или фи­зи­чес­ко естество.

Първата, сто­пан­с­ка­та система, е свър­за­на с всич­ко онова, ко­ето тряб­ва да съществува, за да рег­ла­мен­ти­ра­ме ма­те­ри­ал­ни­те си от­но­ше­ния с вън- ш­ния свят. Втората сис­те­ма е не­об­хо­ди­ма по­ра­ди меж­ду­чо­веш­ки­те от­но­ше­ния в со­ци­ал­ния организъм. Третата сис­те­ма има об­що с това, ко­ето тряб­ва да блик­не от чо­веш­кия ин­ди­вид и да се вклю­чи в со­ци­ал­ния организъм. Както мо­дер­ни­те тех­но­ло­гии и съв­ре­мен­ни­ят ка­пи­та­ли­зъм да­до­ха своя от­пе­ча­тък вър­ху на­ша­та епоха, та­ка е на­ле­жа­що от дру­га стра­на и раните, ко­ито по не­об­хо­ди­мост бя­ха на­не­се­ни на чо­веш­ко­то об­щес­т­во да бъ­дат из­ле­ку­ва­ни чрез пра­вил­но­то ин­тег­ри­ра­не на чо­ве­ка и на чо­веш­кия об­щес­т­вен жи­вот в три­те зве­на на со­ци­ал­ния организъм. В днеш­но вре­ме чрез сво­ите соб­с­т­ве­ни за­ко­но­мер­нос­ти сто­пан­с­ки­ят жи­вот прие стро­го оп­ре­де­ле­ни форми. Благодарение на ед­на ед­нос­т­ран­чи­ва ак­тив­ност той зае осо­бе­но важ­ни по­зи­ции в чо­веш­кия живот. Другите две зве­на на со­ци­ал­ния жи­вот за­се­га не са стиг­на­ли до­там да се вклю­чат по пра­ви­лен на­чин в со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм спо­ред соб­с­т­ве­ни­те си зако- ни. За та­зи цел е не­об­хо­ди­мо - из­хож­дай­ки от спо­ме­на­ти­те ве­че но­ви усе­ща­ния - чо­век се­ри­оз­но да се за­еме с иде­ята за тро­ич­но­то ус­т­ройс­т­во на со­ци­ал­ния организъм; всеки, с ог­лед на мястото, в ко­ето е пос­та­вен
от живота. Защото в сми­съ­ла на опитите, це­ля­щи раз­ре­ше­ние на со­ци­ал­ни­те въпроси, ко­ито об­съж­да­ме тук, все­ки от­де­лен чо­век има сво­ите задачи, как­то днес, та­ка и в близ­ко­то бъдеще.

Стопанският живот, пър­во­то зве­но от со­ци­ал­ния организъм, за­се­га се ос­но­ва­ва на принципа, съ­от­ветс­т­ващ на при­род­ния свят точ­но така, как­то от­дел­ни­ят чо­век - от­нос­но това, ко­ето мо­же да пос­тиг­не за се­бе си чрез обучението, въз­пи­та­ни­ето и въ­об­ще чрез са­мия жи­вот - се опи­ра на дарбите, за­лег­на­ли в ос­но­ви­те на своя ду­хо­вен и фи­зи­чес­ки организъм. Природният прин­цип сла­га своя от­пе­ча­тък вър­ху сто­пан­с­кия живот, а чрез не­го и вър­ху це­лия со­ци­ален организъм. Обаче то­зи при­ро­ден при- н­цип е на­ли­це без да е бил обект на как­ва­то и да е со­ци­ал­на организа- ция, без да е прив­ля­къл вни­ма­ни­ето вър­ху сво­ите пър­вич­ни свойс­т­ва на как­во­то и да е социализиране. Той тряб­ва да бъ­де пос­та­вен в са­ми­те ос­но­ви на со­ци­ал­ния живот, как­то нап­ри­мер в ос­но­ви­те на въз­пи­та­ни­ето тряб­ва да за­лег­нат дарбите, ко­ито чо­век има в раз­лич­ни­те области, не­го­ви­те фи­зи­чес­ки и ду­хов­ни качества. Изобщо при­род­ни­те да­де­нос­ти тря- б­ва да бъ­дат взе­ма­ни под вни­ма­ние при все­ки опит за социализиране, при все­ки опит, це­лящ да пре­да­де сто­пан­с­ки об­лик на съв­мес­т­ния чо­веш­ки живот. Защото в ос­но­ва­та на все­ки сто­ко­обо­рот и на вся­ка тру­до­ва дейност, как­то и на вся­ка­къв вид ду­хо­вен живот, е за­ло­ве­но ка­то пър­воп­ри­чи­на това, ко­ето об­вър­з­ва чо­ве­ка към оп­ре­де­ле­на част от природа- та. Върху за­ви­си­мос­т­та меж­ду со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм и при­род­ни­те да­де­нос­ти тряб­ва да мис­лим по съ­щия начин, как­то при обу­че­ни­ето на от­дел­ния чо­век се съ­об­ра­зя­ва­ме с не­го­ви­те дарби. Можем да онаг­ле­дим то­ва с един прост пример. Нека са­мо да се за­мис­лим как в оп­ре­де­ле­ни об­лас­ти на Земята, къ­де­то ба­на­ни­те са ос­нов­на хра­на за населението, важ­на осо­бе­ност за съв­мес­т­ния чо­веш­ки жи­вот се явя­ва она­зи част от тру­до­ва­та дейност, ко­ято се стре­ми да пре­не­се пло­до­ве­те от ба­на­но­ви­те план­та­ции до оп­ре­де­ле­ни места, за да се пре­ра­бо­тят в ед­ни или дру­ги хра­ни­тел­ни продукти. Ако срав­ним чо­веш­кия труд, це­лящ да пре­вър­не ба­на­ни­те в хра­на за чо­веш­ко­то об­щес­т­во с труда, не­об­хо­дим при­мер­но тук в Средна Европа за пре­ра­бот­ка­та на да­ден сорт пшеница, ще се окаже, гру­бо сметнато, че в пър­вия слу­чаи тру­дът е трис­та пъ­ти по-малък.

Разбира се, то­ва е един кра­ен случаи. Обаче по­доб­ни раз­ли­ки в не­об­хо­ди­мия раз­мер на тру­да от­нос­но кон­к­рет­ни­те при­род­ни дадености, съ­щес­т­ву­ват и при раз­лич­ни­те про­из­вод­с­т­ве­ни отрасли, зас­тъ­пе­ни в со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм на Европа - раз­би­ра се не в то­зи кра­ен вид, как­то при ба­на­ни­те и пшеницата. Така сто­пан­с­ки­ят ор­га­ни­зъм се ос­но­ва­ва на това, че чрез от­но­ше­ни­ето на чо­ве­ка към при­род­ни­те да­де­нос­ти на не­го­ва­та сто­пан­с­ка дейност се обус­ла­вя и раз­ме­рът на ра­бот­на­та сила, ко­ято
тряб­ва да се вло­жи в сто­пан­с­кия процес. Нека нап­ри­мер да сравним: в Германия, ако взе­мем об­лас­ти­те със сред­но плодородие, приб­ли­зи­тел­ни­ят до­бив от пше­ни­ца­та е такъв, че при жът­ва­та се въз­в­ръ­ща се­де­м-­осем­к­рат­но това, ко­ето е за­ся­то при посева; в Чили въз­в­ръ­ща­емос­т­та е два­на­де­сет пъти; в Северно Мексико - се­дем­на­де­сет пъ­ти в Перу - два­де­сет пъти. (Йенч - „Политическа икономия", стр.64).

Процесите, свър­за­ни с от­но­ше­ни­ето на чо­ве­ка към природата, про­дъл­жа­ват в она­зи чо­веш­ка дейност, ко­ято це­ли прев­ръ­ща­не­то на при­род­ни­те про­дук­ти в хра­ни­тел­ни стоки; в сво­ята сто­пан­с­ка сис­те­ма здра­ви­ят со­ци­ален ор­га­ни­зъм включ­ва един­с­т­ве­но то­зи вид про­це­си в со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм та­зи сто­пан­с­ка сис­те­ма от­го­ва­ря на „гла­во­ва­та система" при човека, ко­ято обус­ла­вя и не­го­ви­те ин­ди­ви­ду­ал­ни качества. Обаче, как­то гла­во­ва­та сис­те­ма е за­ви­си­ма от рит­мич­на­та или бе­лод­роб­но­-сър­деч­на­та система, та­ка и сто­пан­с­ка­та сис­те­ма е за­ви­си­ма от про­из­во­ди­тел­нос­т­та на чо­веш­кия труд. Но как­то гла­ва­та не е в със­то­яние са­ма да по­ро­ди ди­ха­тел­ния ритъм, та­ка и сис­те­ма­та на чо­веш­кия труд не тряб­ва са­ма да ре­гу­ли­ра дейс­т­ву­ва­щи­те си­ли в сто­пан­с­кия живот.

В сто­пан­с­кия жи­вот чо­век учас­т­ву­ва със сво­ите лич­ни интереси. Те се ко­ре­нят в не­го­ви­те ду­шев­ни и ду­хов­ни потребности. Един съ­щес­т­вен въп­рос тряб­ва да бъ­де ре­шен в рам­ки­те на сто­пан­с­кия ор­га­ни­зъм и не­го­ви­те отрасли: как по на­й-­це­ле­съ­об­ра­зен на­чин да се от­го­во­ри на те­зи интереси, та­ка че чрез сто­пан­с­кия ор­га­ни­зъм от­дел­ни­ят чо­век да пос­тиг­не въз­мож­но на­й-­доб­ро­то за­до­во­ля­ва­не на сво­ите интереси, ка­то в съ­що­то вре­ме се вклю­чи на­й-­пъл­но­цен­но в сто­пан­с­кия живот. Този въп­рос мо­же да бъ­де разрешен, са­мо ако ин­те­ре­си­те мо­гат да се пре­дя­вя­ват на­ис­ти­на сво­бод­но и ако на свои ред въз­ник­ват въз­мож­нос­т­та и во­ля­та да се нап­ра­ви всич­ко не­об­хо­ди­мо за тях­но­то задоволяване. Обаче ин­те­ре­си­те въз­ник­ват из­вън рамките, ко­ито оп­ре­де­лят сто­пан­с­кия живот. Те се по­раж­дат с раз­г­ръ­ща­не­то на чо­веш­ки­те ду­шев­ни и фи­зи­чес­ки каче- ства. А че тряб­ва да съ­щес­т­ву­ват и начини, и сред­с­т­ва за тях­но­то задо- воляване, е за­да­ча на сто­пан­с­кия живот. Тези на­чи­ни и сред­с­т­ва не мо­гат да имат об­що с ни­що друго, ос­вен с про­из­вод­с­т­во­то и раз­мя­на­та на стоки, ина­че ка­за­но - с предмети, чи­ято стойност се оп­ре­де­ля от чо­веш­ки­те потребности. Стоката има сво­ята стойност чрез онзи, кой­то я пол- зува. Поради обстоятелството, че стойнос­т­та на сто­ка­та се оп­ре­де­ля от консуматора, тя стоката, е пос­та­ве­на по съв­сем друг на­чин в со­ци­ал­ния организъм, от­кол­ко­то всич­ки дру­ги неща, ко­ито съ­що имат стойност за чо­ве­ка ка­то при­над­ле­жа­ща еди­ни­ца към то­зи организъм. Трябва да раз­г­леж­да­ме сто­пан­с­кия жи­вот без­п­рис­т­рас­т­но и да раз­г­ра­ни­ча­ва­ме в не­го три­те елемента: стокопроизводство, сто­ко­об­мен и потребление. Прин- ципната разлика, ко­ято съ­щес­т­ву­ва меж­ду това, ко­ето тряб­ва да се ос­но­-
ва­ва на чис­то прав­ни­те отношения, и това, ко­ето е на­ли­це в меж­ду­чо­веш­ки­те от­но­ше­ния - след ка­то еди­ни­ят ин­ди­вид про­из­веж­да сто­ки за дру­гия - не мо­же да се ус­та­но­ви прос­то теоретично. В чис­то прак­ти­чес­ки смисъл, ло­гич­ни­ят из­вод е, че в со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм пра­во­ви­ят жи­вот тряб­ва на­пъл­но да се от­де­ли от сто­пан­с­кия живот. От всич­ки оне­зи дейности, ко­ито хо­ра­та раз­г­ръ­щат в об­лас­т­та на сто­коп­ро­из­вод­с­т­во­то и стокообмена, съв­сем не мо­гат пря­ко да се из­в­ле­кат въз­мож­но на­й-­доб­ри­те им­пул­си за пра­во­ви­те отношения, ко­ито тряб­ва да съ­щес­т­ву­ват ме- ж­ду ин­ди­ви­ди­те и обществото. В рам­ки­те на сто­пан­с­ка­та сис­те­ма чо­век се об­ръ­ща към човека, за­що­то все­ки об­с­луж­ва ин­те­ре­са на другия; в рам­ки­те на пра­во­ва­та сис­те­ма от­но­ше­ни­ята меж­ду хо­ра­та са ко­рен­но различни.

Впрочем лес­но би мог­ло да се повярва, че та­зи разлика, по­ро­де­на от са­мия живот, е достатъчна, след ка­то процесите, ко­ито са под­чи­не­ни на сто­пан­с­кия жи­вот са ва­лид­ни съ­що и за правата, ко­ито тряб­ва да ре­гу­ли­рат от­но­ше­ни­ята меж­ду хората, учас­т­ва­щи в сто­пан­с­кия живот. По- добна вя­ра има корени, но те не ле­жат в ре­ал­ни­те съ­от­но­ше­ния на жи- вота. Човекът мо­же пра­вил­но да из­жи­вее в се­бе си пра­во­во­то от­но­ше­ние - ко­ето тряб­ва да съ­щес­т­ву­ва меж­ду не­го и дру­ги­те - са­мо тогава, ко­га­то той иг­но­ри­ра сто­пан­с­кия жи­вот и пре­на­ся по­со­че­но­то из­жи­вя­ва­не не там, а в ко­рен­но ра­з­лич­на област. Ето за­що в здра­вия со­ци­ален ор­га­ни­зъм на­ред със сто­пан­с­кия жи­вот се раз­г­ръ­ща и друг, на­пъл­но са­мос­то­яте­лен живот, от ко­ито въз­ник­ват правата, уреж­да­щи от­но­ше­ни­ята меж­ду чо­век и човека. Обаче пра­во­ви­ят жи­вот е всъщ­ност дру­го­то ли­це на жи­во­та в по­ли­ти­чес­ка­та област, на жи­во­та в са­ма­та държава. Ако хо­ра­та пре­на­сят те­зи интереси, на ко­ито те тряб­ва да слу­жат в своя сто­пан­с­ки живот, в за­ко­но­да­тел­с­т­во­то и уп­рав­ле­ни­ето на пра­во­ва­та държа- ва, то­га­ва въз­ник­ва­щи­те прав­ни нор­ми ще пред­с­тав­ля­ват са­мо из­раз на съ­от­вет­ни­те сто­пан­с­ки интереси. Ако ед­на пра­во­ва дър­жа­ва е ед­нов­ре­мен­но и вър­хо­вен ико­но­ми­чес­ки монополист, тя гу­би спо­соб­нос­т­та да ре­гу­ли­ра пра­во­ви­те от­но­ше­ния меж­ду сво­ите граждани. Защото ней­ни­те при­ори­те­ти ще се ори­ен­ти­рат към об­с­луж­ва­не на чо­веш­кия стре­меж към пот­реб­ле­ние и по то­зи на­чин те ще бъ­дат из­т­лас­ка­ни от импулсите, ко­ито са на­со­че­ни към пра­во­вия живот.

Здравият со­ци­ален организъм, на­ред със сто­пан­с­ка­та система, изис­к­ва ка­то вто­ро зве­но един на­пъл­но са­мос­то­яте­лен пра­вов живот. В са­мос­то­ятел­на­та сто­пан­с­ка сис­те­ма - чрез си­ли­те на ико­но­ми­чес­кия жи­вот - хо­ра­та ще стиг­нат до лич­ни инициативи, оси­гу­ря­ва­щи по въз­мож­но на­й-­до­бър на­чин как­то сто­ко­во­то производство, та­ка и стокообмена. А в по­ли­ти­чес­ка­та дър­жав­на сис­те­ма ще се по­ро­дят та­ки­ва концепции, ко­ито ще ре­гу­ли­рат от­но­ше­ни­ята меж­ду хо­ра­та и меж­ду чо­веш­ки­те гру­пи спо­-
ред прав­но­то съз­на­ние на индивида.

Възгледът, от ко­ито из­в­ли­ча­ме не­об­хо­ди­мос­т­та за пъл­но раз­г­ра­ни­ча­ва­не на пра­во­ва­та дър­жа­ва от сто­пан­с­ка­та система, се ко­ре­ни не другаде, а в дейс­т­ви­тел­ния жи­вот на човека. Подобен въз­г­лед изоб­що не се при­ема от тези, ко­ито са склон­ни да сли­ват пра­во­ва­та и сто­пан­с­ка­та система. Естествено хората, ко­ито са ан­га­жи­ра­ни в икономиката, имат съ­от­вет­но­то прав­но съз­на­ние и те ще учас­т­ву­ват в за­ко­но­да­тел­с­т­во­то и уп­рав­ле­ни­ето са­мо с ог­лед на прав­но­то съзнание, след ка­то взе­мат ре­ше­ни­ята си в ед­на пра­во­ва държава, ко­ято ка­то та­ка­ва ня­ма ни­как­во учас­тие в сто­пан­с­ки живот. Такава пра­во­ва дър­жа­ва има сво­ите соб­с­т­ве­ни за­ко­но­да­тел­ни и из­пъл­ни­тел­ни органи, из­г­ра­де­ни вър­ху принципите, ко­ито са из­ва­де­ни от прав­но­то съз­на­ние на съв­ре­мен­на­та епоха. А дър­жа­ва­та след­ва да бъ­де из­г­ра­де­на от им­пул­си­те на оно­ва об­що­чо­веш­ко съзна- ние, ко­ето днес оз­на­ча­ва­ме ка­то „демократично". От своя стра­на сто­пан­с­ка­та сис­те­ма ще фор­ми­ра сво­ите за­ко­но­да­тел­ни и уп­рав­лен­с­ки струк­ту­ри от са­ми­те им­пул­си на сто­пан­с­кия живот. Необходимите вза­имо­дейс­т­вия меж­ду ръ­ко­вод­с­т­ва­та на пра­во­ва­та и сто­пан­с­ка­та сис­те­ма ще се осъ­щес­т­вя­ва приб­ли­зи­тел­но по съ­щия начин, по кой­то днес ко­рес­пон­ди­рат пра­ви­тел­с­т­ва­та на две су­ве­рен­ни държави. Тъкмо по­ра­ди тро­ич­но­то ус­т­ройс­т­во на со­ци­ал­ния организъм, това, ко­ето се ра­зиг­ра­ва в ед­на­та сис­те­ма ще оказ­ва не­об­хо­ди­ми­те въз­дейс­т­вия вър­ху ос­та­на­ли­те две системи. Обикновено те­зи въз­дейс­т­вия се на­ру­ша­ват тогава, ко­га­то ед­на­та сис­те­ма със­ре­до­то­чи в се­бе си това, ко­ето тя е длъж­на да на­со­чи към дру­ги­те две системи.

Както от ед­на стра­на сто­пан­с­ки­ят жи­вот е за­ви­сим от оп­ре­де­ле­ни при­род­ни ус­ло­вия (климат, ге­ог­раф­с­ки осо­бе­нос­ти на местността, под­зем­ни бо­гатс­т­ва и т.н.), та­ка от дру­га стра­на той е за­ви­сим от пра­во­ви­те отношения, ко­ито дър­жа­ва­та съз­да­ва меж­ду хората, ан­га­жи­ра­ни в сто­пан­с­ка­та дейност. С то­ва се очер­та­ват и гра­ни­ци­те на всич­ко онова, ко­ето мо­же и тряб­ва да об­х­ва­не дейнос­т­та на сто­пан­с­кия живот. Както са на­ли­це при­род­ни­те дадености, ле­жа­щи из­вън икономиката, ко­ито чо­век тряб­ва да при­еме ка­то не­що конкретно, за­що­то тък­мо вър­ху тях той гра­ди пър­во­на­чал­но сво­ята сто­пан­с­ка инициатива, та­ка и всичко, ко­ето съз­да­ва ед­но пра­во­во от­но­ше­ние меж­ду чо­век и чо­ве­ка в сто­пан­с­ка­та сис­те­ма - при ус­ло­ви­ята на здра­вия со­ци­ален ор­га­ни­зъм - тряб­ва да на­ме­ри ста­бил­ни ре­гу­ла­тор чрез пра­во­ва­та държава, ко­ято раз­г­ръ­ща ед­на спе­ци­фич­на активност, сход­на с оне­зи при­род­ни дадености, пред­с­тав­ля­ва­щи в из­вес­тен сми­съл един са­мос­то­яте­лен фак­тор за сто­пан­с­кия живот.

Социалният ор­га­ни­зъм - такъв, ка­къв­то е фор­ми­ран в до­се­гаш­но­то раз­ви­тие на чо­ве­чес­т­во­то - днес но­си сле­ди­те от мо­дер­ни­те тех­но­ло­гии на съв­ре­мен­на­та ка­пи­та­лис­ти­чес­ка сто­пан­с­ка система. Този со­ци­ален ор­га­-


ни­зъм е дал и съ­от­вет­но­то от­ра­же­ние вър­ху са­мо­то со­ци­ал­но движение; по­-важ­но е, че той кон­т­ро­ли­ра сто­пан­с­кия жи­вот в мно­го по­-го­ля­ма степен, от­кол­ко­то тряб­ва да бъ­де в един нор­ма­лен и здрав со­ци­ален организъм. Днес в сто­пан­с­кия кръговрат, къ­де­то тряб­ва да цир­ку­ли­рат прос­то стоки, са вклю­че­ни съ­що и дру­ги фактори: чо­веш­ка ра­бот­на си­ла и права. В съв­ре­мен­на­та сто­пан­с­ка система, ко­ято се ос­но­ва­ва вър­ху раз­п­ре­де­ле­ни­ето на труда, се раз­ме­нят не са­мо сто­ки сре­щу стоки, но чрез сто­пан­с­кия про­цес се раз­ме­нят съ­що и сто­ки сре­щу труд, как­то и сто­ки сре­щу права. (Наричам „стока" вся­ко нещо, ко­ето чрез чо­веш­ка­та дейност ка­то такава, пос­ти­га до оп­ре­де­ле­но мяс­то бла­го­да­ре­ние на чо­ве­ка и та­ка би­ва до­ве­де­но до сво­ето предназначение. Това оп­ре­де­ле­ние мо­же да се сто­ри на ня­кои ико­но­мис­ти от­б­лъс­к­ва­що или прос­то недо- статъчно. Обаче то мо­же да хвър­ли зна­чи­тел­на яс­но­та вър­ху всичко, ко­ето при­над­ле­жи към об­лас­т­та на сто­пан­с­кия живот,)* /* При вся­ко раз- глеждане, ко­ето се пра­ви в ин­те­рес на живота, важ­но­то е не да се дя­ват го­то­ви дефиниции, взе­ти от ед­на или дру­га теория, а идеи, ко­ито онаг­ле­дя­ват жи­ви­те про­це­си в на­шия общ свят. И в гор­ния сми­съл по­ня­ти­ето „стока", за­гат­ва за нещо, ко­ето чо­век изживява; вся­ко дру­го по­ня­тие за „стока" или отнема, или при­ба­вя нещо, та­ка че по­ня­ти­ето пред­с­та­ва да се пок­ри­ва с дейс­т­ви­тел­ния процес./. Покупката на един нед­ви­жим имот тряб­ва да се раз­г­леж­да ка­то за­мя­на на имо­та сре­щу стока, при ко­ето па­ри­те са един вид за­мес­ти­тел на последната. Обаче в сто­пан­с­кия жи­вот са­ми­ят имот, са­ма­та „земя" ка­то притежание, съв­сем не дейс­т­ву­ва ка­то стока. В то­зи сми­съл имо­тът е пос­та­вен в со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм чрез ме­ха­низ­ми­те на правото. А пра­во­то е не­що съв­сем раз­лич­но от отношението, в ко­ето се на­ми­ра про­из­во­ди­те­лят на ед­на сто­ка спря­мо са­ма­та нея. В пос­лед­но­то от­но­ше­ние има нещо, ко­ето не му поз­во­ля­ва да се на­ме­си в ко­рен­но раз­лич­ни­те меж­ду­чо­веш­ки отношения, ко­ито възникват, ко­га­то ня­кой раз­по­ла­га с из­к­лю­чи­тел­но­то пра­во да се пол­з­ва от да­ден имот, земя, ре­сур­си и т.н. Собственикът ан­га­жи­ра дру­ги хо­ра и ги на­ема на работа, за да оси­гу­ри сво­ето препитание, ка­то ги дър­жи в оп­ре­де­ле­на зависимост. Поради обстоятелството, че об­ме­нят ре­ал­ни стоки, ко­ито се про­из­веж­дат или консумират, в слу­чая та­зи за­ви­си­мост е не­що съв­сем различно.

Всеки неп­ре­ду­бе­ден пог­лед вър­ху по­доб­ни жи­тейс­ки фак­ти ще уста- нови, че те тряб­ва да на­ме­рят съ­от­ве­тен из­раз в про­яв­ле­ни­ята на здра­вия со­ци­ален организъм. Дотогава, до­ка­то в сто­пан­с­ка­та сфе­ра се раз­ме­нят сто­ки сре­щу стоки, тях­но­то це­но­об­ра­зу­ва­не ще ос­та­ва не­за­ви­си­мо от пра­во­ви­те от­но­ше­ния меж­ду от­дел­ни­те лич­нос­ти или гру­пи хора. Но ко­га­то се раз­ме­нят сто­ки сре­щу пра­ва се за­ся­гат са­ми­те пра­во­ви отно- шения. Тук не ста­ва ду­ма за „размяната" ка­то такава. Тя е жиз­не­но не­-


об­хо­ди­ми­ят еле­мент на все­ки со­ци­ален организъм, кой­то се гра­ди вър­ху раз­де­ле­ни­ето на труда; в про­ти­вен случаи, ко­га­то пра­во­то въз­ник­ва вът­ре в сто­пан­с­кия живот, ста­ва така, че чрез раз­мя­на­та на пра­ва със стоки, са­мо­то пра­во се прев­ръ­ща в стока. На то­зи про­цес мо­же да се поп­ре­чи са­мо ако в со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм от ед­на стра­на съ­щес­т­ву­ват приспособ- ления, це­ля­щи един­с­т­ве­но нор­ма­лен и це­ле­съ­об­ра­зен обо­рот на стоките; а от дру­га - приспособления, кой­то да ре­гу­ли­рат ис­тин­с­ки­те пра­ва на про­из­во­ди­те­ли­те и кон­су­ма­то­ри­те при раз­мя­на­та на стоки. По сво­ята същ­ност те­зи пра­ва не се раз­ли­ча­ват от правата, ко­ито тряб­ва да съ­щес­т­ву­ват в меж­ду­лич­нос­то­ви­те отношения, за­ви­се­щи из­ця­ло от раз­мя­на­та на стоки. Когато чрез про­даж­ба­та на ед­на сто­ка аз още­тя­вам или на­сър­ча­вам да­ден ин­ди­вид от обществото, то­ва спа­да към съ­ща­та об­ласт на со­ци­ал­ния живот, в ко­ято се ра­зиг­ра­ват и та­къв род ще­ти или насърче- ния, ко­ито ня­мат своя не­пос­ред­с­т­вен из­раз в раз­мя­на­та на стоки.

В пре­пи­та­ни­ето на от­дел­ния чо­век се нас­лаг­ват оп­ре­де­ле­ни въздейст- вия, как­то от пра­во­вия живот, та­ка и от сто­пан­с­ка­та дейност. Обаче в здра­вия со­ци­ален ор­га­ни­зъм те тряб­ва да ид­ват от две раз­лич­ни посоки. В сто­пан­с­ка­та сис­те­ма тряб­ва да се пре­не­се из­во­юва­но­то до­ве­рие от опи­та с един от­де­лен сто­пан­с­ки от­ра­съл вър­ху ця­лос­т­ния въз­г­лед на ръ­ко­вод­ни­те личности. В прав­на­та сис­те­ма - чрез за­ко­ни­те и уп­рав­ле­ни­ето - се осъ­щес­т­вя­ват про­из­ти­ча­щи­те от прав­но­то съз­на­ние меж­ду­лич­нос­то­ви и меж­дуг­ру­по­ви отношения. Стопанската сфе­ра спло­тя­ва хо­ра­та с ед­нак­ви ин­те­ре­си - как­то те­зи на производителя, та­ка и те­зи на потре- бителя, а и хо­ра с дру­ги ед­нак­ви пот­реб­нос­ти - в съд­ру­жия или коо- перации, ко­ито чрез сво­ите вза­имо­дейс­т­вия съз­да­ват фун­да­мен­тал­ни­те ос­но­ви на сто­пан­с­кия живот. Стопанската сфе­ра се гра­ди вър­ху асо­ци­атив­ния прин­цип и вър­ху от­но­ше­ни­ята меж­ду сто­пан­с­ки­те пред­п­ри­ятия и асоциации. Тези асо­ци­ации раз­г­ръ­щат ед­на чис­то сто­пан­с­ка дейност. Правната основа, вър­ху ко­ято те действуват, се из­г­раж­да от прав­на­та ин­с­ти­ту­ция в държавата. Когато та­ки­ва сто­пан­с­ки асо­ци­ации на­ло­жат сво­ите сто­пан­с­ки ин­те­ре­си в пред­с­та­ви­тел­ни­те и ръ­ко­вод­ни струк­ту­ри на сто­пан­с­ка­та система, то­га­ва те ня­ма да се стре­мят към вли­яние в за­ко­но­да­тел­на­та и из­пъл­ни­тел­на­та власт на пра­во­ва­та дър­жа­ва (ка­то нап­ри­мер един Съюз на производителите, Партия на индустриалците, Со- циалдемократична пар­тия със сто­пан­с­ка ориентация), за да из­во­юват там позиции, ко­ито не са ус­пе­ли да пос­тиг­нат в рам­ки­те на сто­пан­с­кия живот. И ко­га­то пра­во­ва­та дър­жа­ва не се на­мес­ва в ни­то един от сто­пан­с­ки­те отрасли, то­га­ва тя ще съз­да­ва са­мо та­ки­ва структури, ко­ито про­из­ли­зат от прав­но­то съз­на­ние на при­над­ле­жа­щи­те и чо­веш­ки индивиди. Когато в пред­с­та­ви­тел­ни­те ор­га­ни на пра­во­ва­та дър­жа­ва (нещо, ко­ето е естествено) учас­т­ву­ват съ­щи­те лица, ко­ито са ан­га­жи­ра­ни в сто­пан­с­кия


живот, чрез ди­фе­рен­ци­ра­не­то на сто­пан­с­кия от пра­во­вия жи­вот ве­че не са въз­мож­ни оне­зи вли­яния от сто­пан­с­ка­та в пра­во­ва­та система, ко­ито би­ха под­ко­па­ли здра­ве­то на со­ци­ал­ния организъм, как­то би станало, ако са­ма­та дър­жа­ва обез­пе­ча­ва от­дел­ни от­рас­ли на стопанската, сис­те­ма и ако тех­ни­те пред­с­та­ви­те­ли из­ра­бот­ват за­ко­ни в за­ви­си­мост от сво­ите сто­пан­с­ки интереси.

Един ти­пи­чен при­мер за сли­ва­не меж­ду ико­но­ми­чес­кия и пра­во­вия жи­вот ни да­ва Австрия с кон­с­ти­ту­ци­ята си от 60-те го­ди­ни на 19-ия век. Депутатите в Държавния съ­вет бя­ха из­б­ра­ни от че­ти­ри­те ос­нов­ни си­ли на сто­пан­с­кия живот, от ед­ри­те собственици, от тър­гов­с­ки­те камари, от градовете, па­за­ри­те и ин­дус­т­ри­ал­ни­те зони, и от сел­с­ки­те общини. Ясно е, че при та­къв със­тав на вис­шия дър­жа­вен орган, чрез прав­ни­те нор­ми на пър­во мяс­то се про­явя­ват раз­лич­ни­те сто­пан­с­ки интереси. Несъмне- но, в раз­па­да­не­то на Австрия се на­мес­ват и цен­т­ро­беж­ни­те си­ли на от­дел­ни­те националности. От дру­га стра­на оба­че вяр­но е, че ако в слу­чая прав­на­та сис­те­ма бе раз­ви­ла сво­ята дейност ус­по­ред­но със сто­пан­с­ка­та система, тя ще­ше да фор­ми­ра и та­къв со­ци­ален ор­га­ни­зъм от прав­но­то съз­на­ние на хората, в ко­ито би бил въз­мо­жен съв­мес­т­ния жи­вот на раз­лич­ни на­ци­онал­ни общности.

Обикновено съв­ре­мен­ни­ят чо­век не на­соч­ва вед­на­га пог­ле­да си към пуб­лич­на­та стра­на на об­щес­т­ве­ния живот. Това е така, за­що­то не­го­ви­ят на­чин на мис­ле­не ги ка­ра да схва­ща со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм ка­то ед­но об­що цяло. Обаче за та­ко­ва об­що ця­ло не мо­же лес­но да се на­ме­ри съ­от­ветс­т­ву­ва­щия му се­лек­ти­вен подход. Защото при все­ки на­чин на из­бор­ност в пред­с­та­ви­тел­ни­те ор­га­ни не­из­беж­но ще се кръс­то­сат ико­но­ми­чес­ки­те ин­те­ре­си от ед­на страна, и им­пул­си­те на пра­во­вия жи­вот - от друга. Този сблъ­сък по не­об­хо­ди­мост тряб­ва да раз­тър­си и це­лия об­щес­т­вен живот. Ето за­що днес пър­ва­та цел на об­щес­т­ве­ния жи­вот се свеж­да до ре­ши­тел­но­то раз­г­ра­ни­ча­ва­не на ико­но­ми­ка­та от правото. Едва след то­ва разграничаване, две­те сис­те­ми ще са в със­то­яние - въз ос­но­ва на сво­ите соб­с­т­ве­ни прин­ци­пи - да от­к­ри­ят на­й-­доб­рия на­чин за из­бор на за­ко­но­да­тел­ни­те си и уп­рав­лен­с­ки структури. Един от на­й-­важ­ни­те въпроси, ко­ито тряб­ва да се ре­шат днес, опи­ра до на­чи­на на изборност, защото, до­ри и да са от фун­да­мен­тал­но значение, те сто­ят все още на вто­ро място. Където ста­ри­те от­но­ше­ния са все още запазени, би мог­ло да се прис­тъ­пи към об­щес­т­ве­но­то устройство, за ко­ето за­гат­вам тук. Където ста­ри­те струк­ту­ри са ве­че раз­пад­на­ти или об­х­ва­на­ти от упадък, от­дел­ни лич­нос­ти или сдру­же­ния от по­ве­че хо­ра би тряб­ва­ло да про­явят ини­ци­ати­ва­та да пре­да­дат нов об­лик на об­щес­т­во­то в посоката, за ко­ято ста­ва ду­ма тук. Рязкото пре­об­ра­зу­ва­не на об­щес­т­ве­ния жи­вот от днес за ут­ре из­г­леж­да уто­пия до­ри и в очи­те на ра­зум­ни­те социали-
сти. Те очак­ваш нор­ма­ли­зи­ра­не­то чрез бав­ни и пос­те­пен­ни промени. Обаче обстоятелството, че днес ис­то­ри­чес­ки­те ево­лю­ци­он­ни си­ли на чо­ве­чес­т­во­то изис­к­ват ра­зу­мен стре­меж към нов со­ци­ален ред, то­ва е един нед­вус­мис­лен факт. За все­ки неп­ре­ду­бе­ден човек, за всеки, счи­тащ „прак­ти­чес­ки осъществимо" са­мо това, ко­ето е свик­нал да виж­да в ог­ра­ни­че­ни­те рам­ки на своя живот, те­зи раз­миш­ле­ния ще из­г­леж­дат съв­сем „непрактични". Ако чо­век не мо­же да въз­п­ри­ема но­ви вли­яния и ако ос­та­ва един и същ в да­де­на об­ласт на живота, той не под­по­ма­га оз­д­ра­вя­ва­не­то на со­ци­ал­ния организъм, а за­дъл­бо­ча­ва не­го­во­то боледуване; тък­мо хо­ра с по­доб­но све­то­усе­ща­не доп­ри­не­со­ха за нас­тъп­ва­не­то на оп­ре­де­ле­ни със­то­яния в на­ша­та епоха.

Стремежът да се прех­вър­лят оп­ре­де­ле­ни сто­пан­с­ки дейнос­ти (поща, же­ле­зо­пъ­тен тран­с­порт и т.н.) в об­се­га на дър­жав­ния монопол, тряб­ва да отс­тъ­пи пред ос­во­бож­да­ва­не­то на ця­ла­та ико­но­ми­ка от об­лас­т­та на дър­жав­на­та политика. Онези мислители, ко­ито вярват, че със сво­ята во­ля на­соч­ват ико­но­ми­чес­ки­те про­це­си в по­со­ка­та на един здрав со­ци­ален организъм, прак­ти­чес­ки осъ­щес­т­вя­ват край­ни­те пос­ле­ди­ци от стре­ме­жа на оп­ре­де­ле­ни ръ­ко­вод­ни кръ­го­ве към одържавяване. Те ис­кат одър­жа­вя­ва­не на всич­ки средства, свър­за­ни със сто­пан­с­кия живот, до­кол­ко­то пос­лед­ни­те са сред­с­т­ва за производство. Обаче нор­мал­но­то раз­ви­тие тряб­ва да оси­гу­ри пъл­на са­мос­то­ятел­ност на сто­пан­с­кия живот, а на по­ли­ти­чес­ка­та дър­жа­ва - съ­от­вет­но въз­мож­нос­т­та та­ка да въз­дейс­т­ва вър­ху не­го чрез прав­ни­те механизми, че от­дел­ни­ят чо­век да усе­ти сво­ето включ­ва­не в со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм без как­ви­то и да е про­ти­во­ре­чия със сво­ето прав­но съзнание.

Ако на­со­чим пог­ле­да си вър­ху фи­зи­чес­ка­та ра­бот­на сила, ко­ято чо­век из­раз­ход­ва за со­ци­ал­ния организъм, лес­но ще разберем, че спо­де­ле­ни­те три идеи са за­лег­на­ли В дейс­т­ви­тел­ния жи­вот на човечеството. В ка­пи­та­лис­ти­чес­ка­та сто­пан­с­ка сис­те­ма то­зи труд е вклю­чен в со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм по та­къв начин, че ра­бо­то­да­те­лят го ку­пу­ва ка­то един вид сто- ка. Става раз­мя­на меж­ду па­ри­те (ка­то пок­ри­тие на стоката) и труда. Обаче в дейс­т­ви­тел­ност та­ка­ва раз­мя­на прос­то не мо­же да се осъще- стви. Тя се осъ­щес­т­вя­ва са­мо привидно*. /* Впрочем на­пъл­но въз­мож­но е оп­ре­де­ле­ни про­це­си да бъ­дат не са­мо неп­ра­вил­но обяснени, но и неп­ра­вил­но осъ­щес­т­ве­ни в живота. Парите и тру­дът не пред­с­тав­ля­ват раз­мен­ни стойности; то­ва се от­на­ся са­мо за па­ри­те и за про­из­ве­де­ни­ето на труда. Когато да­вам па­ри за из­вър­ше­на работа, аз пра­вя не­що фалшиво. Аз съз­да­вам един при­ви­ден процес. Защото в дейс­т­ви­тел­ност аз мо­га да дам па­ри са­мо сре­щу про­из­ве­де­ни­ето на труда/. В дейс­т­ви­тел­ност ра­бо­то­да­те­лят по­лу­ча­ва от ра­бот­ни­ка стоки, ко­ито ид­ват са­мо след ка­то ра­бот­ни­кът уп­раж­ни сво­ята ра­бот­на си­ла за тях­но­то възникване. От ек­ви­-
ва­лен­та на те­зи сто­ки ра­бот­ни­кът по­лу­ча­ва ед­на част, а ра­бо­то­да­те­лят - дру­га­та част. Производството на сто­ки се осъ­щес­т­вя­ва чрез вза­имо­дейс­т­ви­ето меж­ду ра­бо­то­да­те­ля и работника. Продуктът от об­що­то дейс­т­вие се вли­ва на­й-­нап­ред в кръ­гов­ра­та на сто­пан­с­кия живот. За въз­ник­ва­не­то на про­дук­та са не­об­хо­ди­ми и прав­ни от­но­ше­ния меж­ду ра­бот­ни­ка и предприемача. В ка­пи­та­лис­ти­чес­ка­та сто­пан­с­ка сис­те­ма обаче, те мо­гат да ме­та­мор­фо­зи­рат в та­ки­ва прав­ни отношения, ко­ито обус­ла­вят ико­но­ми­чес­ко над­мо­щие на ра­бо­то­да­те­ля над работника. В здра­вия со­ци­ален ор­га­ни­зъм ра­бо­та­та не тряб­ва да бъ­де заплащана. Защото, за раз­ли­ва от стоката, тя не съ­дър­жа в се­бе си ни­как­ва сто­пан­с­ка стойност. Стопанска стойност има са­мо стоката, въз­ник­на­ла в ре­зул­тат на чо­веш­кия труд. Начинът, как­то и раз­ме­рът спо­ред кой­то да­ден ин­ди­вид ра­бо­ти за со­ци­ал­ния организъм, тряб­ва да бъ­дат оп­ре­де­ля­ни и ре­гу­ли­ра­ни от не­го­ви­те лич­нос­то­ви спо­соб­нос­ти и от ус­ло­ви­ята на ед­но съществуване, от­го­ва­ря­що на чо­веш­ко­то му достойнство. А то­ва мо­же да ста­не са­мо тогава, ко­га­то то­зи про­цес се осъ­щес­т­вя­ва от по­ли­ти­чес­ка­та държава, ко­ято дейс­т­ву­ва в пъл­на не­за­ви­си­мост от сто­пан­с­ки­те структури.

Чрез ед­но та­ко­ва ре­гу­ли­ра­не ще бъ­дат съз­да­де­ни и вът­реш­ни­те ос­но­ва­ния за оп­ре­де­ля­не на це­на­та на да­де­на стока, ко­ято ве­че мо­же да бъ­де срав­ня­ва­на с дру­ги цени, съ­щес­т­ву­ва­щи тук или там, в за­ви­си­мост от при­род­ни­те условия. Когато це­на­та на ед­на сто­ка спря­мо дру­га рас­те по­ра­ди по­-т­руд­ния до­бив на су­ро­вия про­дукт в еди­ния случай, та­ка и це­на­та на да­де­на сто­ка тряб­ва да е в за­ви­си­мост от на­чи­на и раз­ме­ра на вло­же­ния в нея труд спо­ред прав­ни­те норми*. /* Подобно съ­от­но­ше­ние меж­ду тру­да и пра­во­вия ред ще при­ну­ди сто­пан­с­ки­те ор­га­ни­за­ции да се съ­об­ра­зя­ват със „за­кон­ни­те положения" ка­то с ед­но предусловие. Така ще се пос­тиг­не за­ви­си­мост на сто­пан­с­ка­та ор­га­ни­за­ция от човека, а не за­ви­си­мост на чо­ве­ка от сто­пан­с­ка­та организация/.

По то­зи на­чин сто­пан­с­ки­ят жи­вот се под­чи­ня­ва на сво­ите соб­с­т­ве­ни и не­об­хо­ди­ми условия: как­то от стра­на на при­род­ни­те дадености, с ко­ито хо­ра­та тряб­ва да се съобразяват, та­ка и от стра­на на пра­во­вия ред, ко­ито тряб­ва да бъ­де из­г­ра­ден от по­ли­ти­чес­ка­та държава, ко­ято - не­за­ви­се­ща от сто­пан­с­кия жи­вот - в слу­чая се опи­ра на прав­но­то съзнание.

Лесно е да се види, че при та­ко­ва ръ­ко­вод­с­т­во на со­ци­ал­ния организъм, ико­но­ми­чес­ко­то бла­го­със­то­яние ще се ко­ле­бае в за­ви­си­мост от раз­ме­ра на вло­же­ния труд, кой­то оба­че се оп­ре­де­ля имен­но от прав­но­то съзна- ние. В здра­вия со­ци­ален ор­га­ни­зъм е не­об­хо­ди­ма точ­но та­ка­ва за­ви­си­мост на ико­но­ми­чес­ко­то благосъстояние. Единствено тя мо­же да поп­ре­чи на по­ха­бя­ва­не­то на чо­ве­ка от стра­на на сто­пан­с­кия живот, как­то и на това, чо­ве­кът да не усе­ща по­ве­че сво­ето съ­щес­т­ву­ва­ние ка­то не­що не- достойно. Защото всъщ­ност всич­ки сът­ре­се­ния в со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм


ид­ват от усе­ща­не­то за ед­но съществувание, ко­ето е под чо­веш­ко­то до- стойнство.

Съществува ед­на възможност, да не се пре­чи твър­де мно­го на ико­но­ми­чес­ко­то бла­го­със­то­яние от стра­на на за­ко­но­да­тел­с­т­во­то и правото, как­то има въз­мож­ност и да се по­доб­ря­ват при­род­ни­те дадености. Неплодо- родната поч­ва мо­же да ста­не по­-п­ло­до­род­на с по­мощ­та на тех­ни­чес­ки средства; от дру­га стра­на по­ра­ди пре­ка­ле­ния спад в бла­го­със­то­яни­ето се про­ме­ня ка­чес­т­во­то и раз­ме­ра на вла­га­ния труд. Обаче та­зи про­мя­на не след­ва да се из­веж­да не­пос­ред­с­т­ве­но от кръ­гов­ра­та на сто­пан­с­кия жи- вот, а от убеждението, ко­ето из­ник­ва от пра­во­вия живот, след ка­то той е пос­тиг­нал не­за­ви­си­мост от сто­пан­с­ка­та система.

Към всичко, ко­ето сто­пан­с­ки­ят жи­вот и прав­на­та сис­те­ма вна­сят в ус­т­ройс­т­во­то на со­ци­ал­ния живот, се при­ба­вя и нещо, ко­ето ид­ва от един тре­ти източник: от ин­ди­ви­ду­ал­ни­те спо­соб­нос­ти на от­дел­ния човек. Тази об­ласт об­х­ва­ща всич­ко - от на­й-­вис­ши­те ду­хов­ни постижения, до това, ко­ето про­ли­ча­ва в чо­веш­ки­те про­из­ве­де­ния по­ра­ди доб­ра­та или не­дос­та­тъч­на фи­зи­чес­ка год­ност за усилия, по­ла­га­ни за це­ли­те на со­ци­ал­ния организъм. Всичко, ко­ето ид­ва от то­зи източник, тряб­ва да се вли­ва в здра­вия со­ци­ален ор­га­ни­зъм по ко­рен­но раз­ли­чен на­чин от това, ко­ето е ха­рак­тер­но за раз­мя­на­та на сто­ки и от това, ко­ето въз­ник­ва в жи­во­та на държавата. Не съ­щес­т­ву­ва ни­как­ва дру­га въз­мож­ност да при­емем по здрав на­чин въз­дейс­т­ви­ята от спо­ме­на­тия източник, ос­вен да ги пос­та­вим в за­ви­си­мост от сво­бод­на­та въз­п­ри­ем­чи­вост на чо­ве­ка и импул- сите, ко­ито ид­ват от ин­ди­ви­ду­ал­ни­те чо­веш­ки способности. Ако пости- женията, въз­ник­ва­щи чрез те­зи способности, бъ­дат из­кус­т­ве­но пов­ли­ява­ни от сто­пан­с­кия жи­вот или държавата, то­ва в зна­чи­тел­на сте­пен им от­не­ма ис­тин­с­ка­та ос­но­ва на тех­ния соб­с­т­вен живот. Тази ос­но­ва мо­же да се из­г­ра­ди са­мо бла­го­да­ре­ние на силата, ко­ято ка­ра чо­веш­ки­те пос­ти­же­ния да се раз­ви­ват от са­ми­те се­бе си. Ако сто­пан­с­кия жи­вот или дър­жа­ва­та се на­ме­сят пря­ко в оцен­ка­та на те­зи постижения, сво­бод­на­та въз­п­ри­ем­чи­вост към тях се на­кър­ня­ва сериозно. Но та­зи въз­п­ри­ем­чи­вост е са­ма по се­бе си в със­то­яние да до­пус­не вли­ва­не­то на пос­ти­же­ни­ята под ед­на здра­ва фор­ма в це­лия со­ци­ален организъм. За ду­хов­ния живот, с кой­то е свър­за­но и раз­ви­ти­ето на дру­ги ин­ди­ви­ду­ал­ни спо­соб­нос­ти чрез не­обоз­ри­ми и слож­ни вът­реш­ни връзки, има са­мо ед­на нор­мал­на и здра­ва въз­мож­ност за развитие: ко­га­то той е под­чи­нен на сво­ите соб­с­т­ве­ни им­пул­си и ко­га­то из­рас­т­ва всред ат­мос­фе­ра на пъл­но раз­би­ра­не от стра­на на хора, спо­соб­ни да вник­ваш в не­го­ви­те постижения.

Загатваните тук нор­мал­ни и здра­ви ус­ло­вия за раз­ви­тие на ду­хов­ния живот, днес не мо­гат да бъ­дат лес­но разбрани, за­що­то точ­ни­ят пог­лед вър­ху тях е пом­ра­чен от смес­ва­не­то на ед­на ог­ром­на част от ду­хов­ния


жи­вот с по­ли­ти­чес­кия жи­вот на държавата. В хо­да на пос­лед­ни­те сто­ле­тия то­ва смес­ва­не нап­рег­на из­к­лю­чи­тел­но много. Днес чес­то се го­во­ри за „сво­бо­да на на­ука­та и образованието". В слу­чая се смя­та за не­що съв­сем естествено, по­ли­ти­чес­ка­та дър­жа­ва да ръ­ко­во­ди „сво­бод­на­та наука" и „сво­бод­но­то образование". И изоб­що не се по­раж­да усещането, че по то­зи на­чин дър­жа­ва­та под­чи­ня­ва ду­хов­ния жи­вот на сво­ите дър­жав­ни потребности.

Смята се, че дър­жа­ва­та съз­да­ва мес­та­та за обу­че­ние и сле­до­ва­тел­но онези, ко­ито пре­ми­на­ват през тях ще раз­г­ръ­щат „свободен" ду­хо­вен живот. Подобно мне­ние съв­сем из­пус­ка пред­вид факта, кол­ко тяс­но е свър­за­но съ­дър­жа­ни­ето на ду­хов­ния жи­вот с она­зи на­й-­дъл­бо­ка чо­веш­ка същност, в ко­ято се раз­г­ръ­щат ду­хов­ни­те дарби. Това раз­г­ръ­ща­не мо­же да бъ­де сво­бод­но са­мо тогава, ко­га­то в со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм то се дви­жи не от дру­ги импулси, а от такива, ко­ито въз­ник­ват от са­мия ду­хо­вен живот. Поради смес­ва­не­то и сли­ва­не­то с дър­жав­ния живот, през по- с­лед­ни­те сто­ле­тия се про­ме­ни не са­мо об­ли­кът на на­ука­та и свър­за­на­та с нея част от ду­хов­ния живот, но и са­мо­то им съдържание. Разбира се, пос­ти­же­ни­ята в ма­те­ма­ти­ка­та и фи­зи­ка­та не мо­гат да бъ­дат пря­ко пов­ли­яни от държавата. Нека оба­че се за­мис­лим за историята, за дру­ги­те ху­ма­ни­тар­ни науки. Не се ли пре­вър­на­ха те в ед­но от­ра­же­ние на она­зи за­ви­си­мост от дър­жав­ния живот, в ко­ято се ока­за­ха съ­от­вет­ни­те учени, т.е. в от­ра­же­ние на ха­рак­тер­ни­те за дър­жав­ния жи­вот потребности? Тъкмо чрез то­зи на­ло­жен им от­вън характер, съв­ре­мен­ни­те на­уч­но ори­ен­ти­ра­ни представи, как­то и представите, гос­под­с­т­ва­щи в ду­хов­ния жи­вот за­поч­на­ха да дейс­т­ву­ват вър­ху про­ле­та­ри­ата ка­то идеология. Той за­бе­ляз­ва­ше как чо­веш­ки­те мис­ли при­емат оп­ре­де­лен ха­рак­тер тък­мо чрез пот­реб­нос­ти­те на дър­жав­ния живот, къ­де­то бя­ха в си­ла ин­те­ре­си­те на ръ­ко­вод­ни­те класи. Пролетарското мис­ле­не не виж­да­ше тук друго, ос­вен ед­но от­ра­же­ние на ма­те­ри­ал­ни ин­те­ре­си и тях­на­та борба. И то­ва по­ро­ди в не­го усещането, че це­ли­ят ду­хо­вен жи­вот е всъщ­ност иде­оло­гия и от­ра­же­ние на оп­ре­де­ле­ни ико­но­ми­чес­ки интереси.



Подобен въз­г­лед е опус­то­ши­те­лен спря­мо ду­хов­ния жи­вот на човека, но той е в си­ла са­мо до­ка­то въз­ник­не усещането: в ду­хов­на­та об­ласт ца­ри ед­на действителност, ко­ято се из­ди­га ви­со­ко над външ­ния ма­те­ри­ален свят; ед­на действителност, ко­ято но­си сво­ето съ­дър­жа­ние в са­ма­та се­бе си. А та­ко­ва усе­ща­не е не­въз­мож­но да възникне, ако ду­хов­ни­ят жи­вот - в рам­ки­те на со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм - не се разгръща, дви­жен от сво­ите соб­с­т­ве­ни импулси. Само та­ки­ва пред­с­та­ви­те­ли на ду­хов­ния живот, ко­ито дейс­т­ву­ват в гор­ния смисъл, при­те­жа­ват и си­ла­та да при­да­дат на то­зи жи­вот по­до­ба­ва­що­то му зна­че­ние в со­ци­ал­ния организъм. Изкуст- вото, науката, светогледите, как­то и всичко, свър­за­но с тях, се нуж­дае
от ис­тин­с­ка са­мос­то­ятел­ност в чо­веш­ко­то общество. Защото в ду­хов­ния свят, и ду­хов­ния живот, всич­ко е вза­им­но свързано. Свободата на еди- ния, на ед­на­та област, не мо­же да съ­щес­т­ву­ва без сво­бо­да­та на другия, без сво­бо­да­та на дру­га­та област. Дори ма­те­ма­ти­ка­та и фи­зи­ка­та да не тряб­ва­ше да за­ве­сят пря­ко от пот­реб­нос­ти­те на държавата, то: как­во то- ч­но от тях да се развива, как хо­ра­та да ги оценяват, как­во бла­гот­вор­но въз­дейс­т­вие мо­гат да имат вър­ху ос­та­на­лия ду­хо­вен жи­вот и още ред дру­ги неща, всич­ко то­ва се обус­ла­вя имен­но от те­зи потребности, ако дър­жа­ва­та ръ­ко­во­ди ед­ни или дру­ги об­лас­ти от ду­хов­ния живот. Едно е, ако учи­те­лят от на­й­-дол­ни­те кла­со­ве след­ва им­пул­си­те на дър­жав­ния жи­вот и съв­сем друго, ако той из­в­ли­ча те­зи им­пул­си от един ду­хо­вен живот, кой­то съ­щес­т­ву­ва сам по се­бе си. Социалната де­мок­ра­ция пре­не­се и в та­зи об­ласт са­мо нас­лед­с­т­во­то от мис­лов­ни­те на­ви­ци и при­вич­ки на ръ­ко­вод­ни­те класи. Тя раз­г­леж­да та­зи об­ласт ка­то свой идеал, ко­ито включ­ва ду­хов­ния жи­вот в ед­на об­щес­т­ве­на система, из­г­ра­де­на вър­ху сто­пан­с­кия живот. Тя би мог­ла - в случай, че пос­тиг­не пос­та­ве­на­та си цел - са­мо да вле­зе в пътя, по кой­то ду­хов­ния жи­вот ще на­ме­ри сво­ето пъл­но обезценяване. Тя пог­лед­на правилно, но твър­де ед­нос­т­ран­чи­во на нещата, ко­га­то заяви, че ре­ли­ги­ята би тряб­ва­ло да бъ­де са­мо ли­чен про- блем, за­що­то в здра­вия со­ци­ален ор­га­ни­зъм -как­то тук раз­г­леж­да­ме те­зи въп­ро­си - це­лия ду­хо­вен жи­вот тряб­ва да бъ­де про­ти­во­пос­та­вен ка­то „ли­чен проблем" спря­мо дър­жа­ва­та и икономиката. Обаче со­ци­ал­на­та демокрация, ко­га­то преп­ра­ща ре­ли­ги­ята в об­лас­т­та на лич­на­та пробле- матика, не се ръ­ко­во­ди от мнението, че по то­зи на­чин вграж­да в со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм ед­на ду­хов­на сила, бла­го­да­ре­ние на ко­ято той ще из­рас­не в мно­го по­-го­ля­ма степен, от­кол­ко­то ако бъ­де ос­та­вен под въз­дейс­т­ви­ята на държавата. Социалната де­мок­ра­ция смята, че чрез сво­ите сред­с­т­ва со­ци­ал­ни­ят ор­га­ни­зъм би тряб­ва­ло да обез­пе­ча­ва са­мо това, Което е не­го­ва жиз­не­на потребност. Но ре­ли­ги­оз­ни­те ду­хов­ни стойнос­ти не са та­ка­ва потребност. По то­зи на­чин -от­къс­на­та от об­щес­т­ве­ния живот, не мо­же да ус­тои ни­то ед­на раз­но­вид­ност на ду­хов­ния живот, след ка­то дру­га не­го­ва раз­но­вид­ност е стес­не­на и застрашена. Религиозният жи­вот на но­во­то чо­ве­чес­т­во ще раз­ви­ва сво­ите ду­шев­ни и съ­зи­да­тел­ни си­ли в име­то на чо­ве­ка не изолирано, а за­ед­но с це­лия ос­та­нал на­пъл­но сво­бо­ден ду­хо­вен живот.

Не са­мо възникването, но и при­ема­не­то на то­зи ду­хо­вен жи­вот от стра­на на чо­ве­ка тряб­ва да се ос­но­ва­ва на сво­бод­на­та пот­реб­ност на душата. Само учители, ху­дож­ни­ци и т.н., ко­ито в своя со­ци­ален ста­тус се на­ми­рат В не­пос­ред­с­т­ве­на за­ви­си­мост от ед­но законодателство, ко­ето чер­пи от са­мия ду­хо­вен жи­вот и не­го­ви­те импулси, чрез ка­чес­т­во­то на сво­ите дейс­т­вия ще ус­пе­ят да раз­ви­ят у хо­ра­та усет за тех­ни­те постижения; у


съ­щи­те хора, ко­ито по­-ра­но бя­ха ог­ра­ни­ча­ва­ни от по­ли­ти­чес­ка­та дър­жа­ва и включ­ва­ни в тру­до­ви от­но­ше­ния са­мо по принуда, се­га прав­ни­те нор­ми ще им га­ран­ти­рат и оно­ва сво­бод­но време, ко­ето про­буж­да раз­би­ра­не­то на ду­хов­ни­те стойности.

Хора, ко­ито се имат за „прак­ти­ци на живота", при по­доб­ни раз­съж­де­ния ще възразят: но в то­зи слу­чаи ра­бот­ни­ци­те чи­ето и прос­то ще про­пи­ят сво­ето сво­бод­но време; ще из­пад­нем в ис­тин­с­ко невежество, ако по­ис­ка­ме дър­жа­ва­та да се гри­жи за сво­бод­но­то им вре­ме и ако хо­де­не­то на учи­ли­ще по­ве­рим на сво­бод­но­то решение, ко­ето все­ки ще взе­ме сам за се­бе си. Биха ли мог­ли по­доб­ни „песимисти" да из­ча­кат как­во ще стане, ко­га­то све­тът се ос­во­бо­ди от тях­но­то влияние. Много чес­то то се оп­ре­де­ля от ед­но чувство, ко­ето ле­ко им на­шеп­ва как да из­пол­з­ват сво­ето сво­бод­но вре­ме и как­во да предприемат, за да си на­ба­вят мал­ко „обра- зование". С въз­п­ла­ме­ня­ва­ща сила, ко­ято ос­та­ве­ния сам на се­бе си ду­хо­вен жи­вот при­те­жа­ва в со­ци­ал­ния организъм, те ня­мат ни­що общо, за­що­то око­ва­ни­ят ду­хо­вен живот, ко­ито те познават, изоб­що не мо­же да уп­раж­ня­ва вър­ху тях та­ка­ва въз­п­ла­ме­ня­ва­ща сила.

Както по­ли­ти­чес­ка­та държава, та­ка и сто­пан­с­ки­ят жи­вот за­нап­ред ще по­лу­ча­ват не­об­хо­ди­ми­те им ду­хов­ни вли­яния не по друг начин, а от са­мо­уп­рав­ля­ва­щия се ду­хо­вен организъм. Дори и прак­ти­чес­ко­то обу­че­ние в об­лас­т­та на сто­пан­с­кия жи­вот ще мо­же да раз­гър­не сво­ята пъл­на си­ла ед­ва при сво­бод­но­то си вза­имо­дейс­т­вие с ду­хов­ния организъм. Подгот- вените спе­ци­алис­ти ще мо­гат да обо­га­тя­ват сво­ите ико­но­ми­чес­ки поз­на­ния опи­рай­ки се на ос­во­бо­де­ни­те ду­хов­ни стойности. Хора, ко­ито са до­би­ли съ­от­вет­ни­те опит­нос­ти в сто­пан­с­кия живот, ще на­ме­рят и пре­хо­да към ду­хов­ния организъм, за да дейс­т­ву­ват в не­го про­дук­тив­но спря­мо онова, ко­ето тряб­ва да бъ­де оп­ло­де­но от един нов вид познание.

В сфе­ра­та на по­ли­ти­чес­ка­та дър­жа­ва не­об­хо­ди­ми­те и здра­ви въз­г­ле­ди ще се из­г­раж­дат чрез сво­бод­ни­те импулси, ид­ва­щи от са­мос­то­ятел­ния ду­хо­вен живот. Работникът, ан­га­жи­ран в ръч­ния труд, ще съ­умее да пос­тиг­не удов­лет­во­ря­ва­що го усе­ща­не за мяс­то­то на не­го­ва­та ра­бо­та в со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм тък­мо чрез вли­яни­­ята на та­къв ду­хо­вен живот. Той ще стиг­не до убеждението, че без це­ле­съ­об­раз­но ръ­ко­вод­с­т­во на ръч­ния труд, со­ци­ал­ни­ят ор­га­ни­зъм не мо­же да го вклю­чи и но­си в се­бе си. Той ще се про­бу­ди за чув­с­т­во­то за съп­ри­над­леж­нос­т­та меж­ду своя труд и ор­га­ни­зи­ра­щи­те сили, ко­ито ид­ват от раз­ви­ти­ето на ин­ди­ви­ду­ал­ни­те чо­веш­ки способности. В об­лас­т­та на по­ли­ти­чес­ка­та дър­жа­ва той ще из­ра­бо­ти оне­зи прав­ни норми, ко­ито ще му га­ран­ти­рат съ­от­вет­ния дял от прихода, ре­али­зи­ран чрез из­ра­бо­те­ни­те от не­го стоки; а спря­мо по­ла­га­щи­те му се ду­хов­ни блага, той - по сво­бо­ден на­чин - ще си поз­во­ли оно­ва участие, Което спо­соб­с­т­ва тях­но­то възникване. В об­лас­т­та на


ду­хов­ния жи­вот ще се зат­вър­ди въз­мож­нос­т­та твор­ци­те да жи­ве­ят от приходите, свър­за­ни с тех­ни­те ху­до­жес­т­ве­ни постижения. Това, ко­ето чо­веш­ки­ят ин­ди­вид бър­ши в об­лас­т­та на ду­хов­ния живот, ще ос­та­ва - в един на­й-с­т­рог сми­съл - не­го­ва лич­на работа; а това, ко­ето чо­век ус­пее да пос­тиг­не за со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм ще бъ­де въз­наг­ра­де­но под фор­ма­та на сво­бод­но зап­ла­ща­не от онези, за ко­ито ду­хов­ни­те стойнос­ти са ве­че ед­на необходимост. Ако в очер­та­ни­ята на ду­хов­на­та сфе­ра чо­век не на­ме­ри съ­от­вет­но и по­до­ба­ва­що възнаграждение, той тряб­ва да се прех­вър­ли в об­лас­т­та на по­ли­ти­чес­ка­та дър­жа­ва или в об­лас­т­та на сто­пан­с­кия живот.

Научните и тех­ни­чес­ки идеи се вли­ват в сто­пан­с­кия жи­вот от ду­хов­ния живот. Те про­из­хож­дат от ду­хов­ния живот, до­ри и да се из­тък­ват не­пос­ред­с­т­ве­но от дър­жав­ни­те или сто­пан­с­ки служители. Оттам ид­ват всич­ки кон­с­т­рук­тив­ни идеи и сили, ко­ито оп­лож­дат сто­пан­с­кия и дър­жав­ния живот. Възнаграждението за то­зи „приток" в две­те со­ци­ал­ни об­лас­ти ще се оси­гу­ри или чрез сво­бод­но­то раз­би­ра­не на тези, ко­ито за­ви­сят от спо­ме­на­тия „приток", или пък ще се ре­гу­ли­ра с по­мощ­та на прав­ни норми, ко­ито ще се из­ра­бо­тят в об­лас­т­та на по­ли­ти­чес­ка­та държава. Необходи- мите сред­с­т­ва за под­дър­жа­не­то на по­ли­ти­чес­ка­та дър­жа­ва ще се дос­та­вят от да­нъч­но­то облагане. А са­мо­то то ще бъ­де фор­ми­ра­но ка­то се хар­мо­ни­зи­рат прав­ни­те изис­к­ва­ния с те­зи на сто­пан­с­кия живот.

Наред с по­ли­ти­чес­кия и сто­пан­с­кия живот, в здра­вия со­ци­ален ор­га­ни­зъм тряб­ва да се обо­со­би и са­мос­то­яте­лен ду­хо­вен живот. Тъкмо ево­лю­ци­он­ни­те си­ли на но­во­то чо­ве­чес­т­во изис­к­ват по­доб­но тро­ич­но устрой- ство. Но след ка­то об­щес­т­ве­ни­ят жи­вот се оп­ре­де­ля пре­дим­но от ин­с­тин­к­тив­ни­те му сили, им­пул­сът за то­ва ре­ши­тел­но раз­де­ля­не и ди­фе­рен­ци­ра­не не мо­же да бъ­де осъществен. Доколкото со­ци­ал­ни­ят жи­вот про­ти­ча в при­тъ­пе­но и смът­но съзнание, в не­го ра­бо­тят и се преп­ли­тат сили, Които по сво­ето ес­тес­т­во про­из­хож­дат от три източника. Обаче съв­ре­мен­на­та епо­ха изис­к­ва от чо­ве­ка не­го­во­то на­пъл­но съз­на­тел­но учас­тие в со­ци­ал­ния организъм. Това но­во съз­на­ние мо­же да фор­ми­ра пра­вил­но от­но­ше­ни­ята меж­ду хората, как­то и це­лия чо­веш­ки живот, са­мо ако е доб­ре ори­ен­ти­ра­но спря­мо три­те посоки. В не­съз­на­ва­ни­те си ду­шев­ни дъл­би­ни съв­ре­мен­но­то чо­ве­чес­т­во се ръ­ко­во­ди тък­мо от та­зи ориентация; и това, ко­ето се ма­ни­фес­ти­ра ка­то со­ци­ал­но дви­же­ние е всъщ­ност са­мо да­леч­ния и не­ясен от­б­ля­сък на то­зи стремеж.

През 18 век от на­й-­дъл­бо­ки­те плас­то­ве на чо­веш­ка­та при­ро­да се про­бу­ди коп­не­жът за пре­об­ра­зя­ва­не­то на со­ци­ал­ния чо­веш­ки организъм, но то­га­ва той блик­на при дру­ги условия, твър­де раз­лич­ни от тези, в ко­ито жи­ве­ем днес. Като де­виз проз­ву­ча­ха думите: Братство, Равенство, Сво- бода. Естествено, чо­век с неп­ре­ду­бе­де­но мис­ле­не и здрав усет за неща-


та, свър­за­ни с раз­ви­ти­ето на чо­веш­кия род, ще по­ис­ка да вник­не док­рай в зна­че­ни­ето на те­зи думи. Въпреки това, на­ме­ри­ха се ос­т­ро­ум­ни мис- лители, ко­ито в хо­да на 19 век си нап­ра­ви­ха тру­да да покажат, че в еди- н­ния со­ци­ален ор­га­ни­зъм е не­въз­мож­но да се осъ­щес­т­ви иде­ята за братство, ра­вен­с­т­во и свобода. Те смятаха, че са наясно: ако три­те им­пул­са заработят, в со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм те не­из­беж­но ще стиг­нат до противоречие. Много от тях ос­т­ро­ум­но по­соч­ва­ха нап­ри­мер кол­ко аб­сур­д­но е, ко­га­то се про­яви им­пул­сът за равенство, да го­во­риш в съ­що­то вре­ме за свободата, ка­то за нещо, вло­же­но по не­об­хо­ди­мост във вся­ко чо­веш­ко същество. И мно­зи­на не мо­же­ха друго, ос­вен да се съг­ла­сят с тези, ко­ито по­соч­ва­ха въп­рос­но­то противоречие; и все пак, ся­каш по си­ла­та на ед­но об­що­чо­веш­ко усе­ща­не се по­раж­да­ше един вид сим­па­тия към все­ки от те­зи три идеала!

Въпросните про­ти­во­ре­чия въз­ник­ват по­ра­ди обстоятелството, че ис­тин­с­ко­то со­ци­ал­но зна­че­ние на три­те иде­ала се про­явя­ва ед­ва чрез ос­мис­ля­не­то на не­об­хо­ди­мо­то тро­ич­но раз­ч­ле­не­ние на со­ци­ал­ния организъм. Трите му със­тав­ни час­ти не тряб­ва да са цен­т­ра­ли­зи­ра­ни по пар­ла­мен­та­рен път в ни­как­во аб­с­т­рак­т­но те­оре­тич­но единство. Те тряб­ва да са ре­ал­ни и жиз­нес­по­соб­ни сили. Всяка ед­на от три­те със­тав­ни час­ти тряб­ва да бъ­де цен­т­ра­ли­зи­ра­на в се­бе си; ед­ва чрез тях­но­то жи­во вза­имо­дейс­т­вие мо­же да въз­ник­не един­с­т­во­то на ця­лос­т­ния со­ци­ален организъм. В ре­ал­ния жи­вот при­вид­ни­те про­ти­во­ре­чия вна­сят ед­но ис­тин­с­ко един- ство. А жи­во­тът на со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм мо­же да бъ­де об­х­ва­нат са­мо ако вник­нем в не­го­во­то фор­ми­ра­не с ог­лед на братството, ра­вен­с­т­во­то и свободата. Тогава ще разберем, че чо­веш­ки­те вза­имо­дейс­т­вия в сто­пан­с­кия жи­вот тряб­ва да се опи­рат на братството, ко­ето въз­ник­ва в раз­лич­ни­те сто­пан­с­ки сдру­же­ния и асоциации. В сис­те­ма­та на граж­дан­с­ко­то право, къ­де­то има­ме ра­бо­та с чис­то чо­веш­ки­те от­но­ше­ния меж­ду ед­на лич­ност и друга, тряб­ва да гра­дим вър­ху иде­ята за равенството. А в ду­хов­на­та област, ко­ято е не по­-мал­ко са­мос­то­ятел­на в рам­ки­те на со­ци­ал­ния организъм, тряб­ва да осъ­щес­т­вя­ва­ме им­пул­са на свободата. Само ако бъ­дат раз­г­ле­да­ни по то­зи начин, три­те иде­ала по­каз­ват сво­ята ре­ал­на стойност. Те не мо­гат да бъ­дат ре­али­зи­ра­ни в един ха­оти­чен со­ци­ален живот, а са­мо в тро­ич­ния здрав со­ци­ален организъм. Идеалите за свобода, ра­вен­с­т­во и братс­т­во мо­гат да бъ­дат съв­мес­т­но осъ­щес­т­ве­ни не в ед­на аб­с­т­рак­т­но­-цен­т­ра­ли­зи­ра­на со­ци­ал­на общност; вся­ка от три­те със­тав­ни час­ти на со­ци­ал­ния ор­га­ни­зъм след­ва да чер­пи си­ли­те си от съ­от­вет­ния импулс. И са­мо то­га­ва те три­те ще стиг­нат до смис­ле­но и пло­дот­вор­но взаимодействие.

Хората, ко­ито в края на 18 век из­диг­на­ха три­те идеи за свобода, ра­вен­с­т­во и братс­т­во - как­то и тех­ни­те по­-къс­ни пос­ле­до­ва­те­ли - смът­но усе­-
ща­ха ево­лю­ци­он­ни­те им­пул­си на но­во­то човечество. Но на­ред с то­ва те не ус­пя­ха да пре­одо­ле­ят своя рес­пект пред един­на­та държава. От глед­на точ­ка на дър­жа­ва­та тех­ни­те идеи съ­дър­жат не­що противоречиво. Все пак те зас­та­на­ха зад те­зи про­ти­во­ре­чия и ги подкрепиха, за­що­то в не­съз­на­ва­ни­те дъл­би­ни на тех­ния ду­ше­вен жи­вот се на­ди­га­ше по­ри­ва за тро­ич­но­то раз­ч­ле­ня­ва­не на со­ци­ал­ния организъм, а ед­ва в не­го тро­ич­нос­т­та на тех­ни­те идеи мо­же­ше да се осъ­щес­т­ви в дос­то­ен и за­вър­шен вид.

Еволюционните си­ли на но­во­то чо­ве­чес­т­во на­пи­рат към тро­ич­но­то раз- членение, за да го тран­с­фор­ми­рат в со­ци­ал­но­-съз­на­те­лен во­лев акт: то­ва по­каз­ват крас­но­ре­чи­ви­те со­ци­ал­ни фак­ти на на­ше­то съвремие.




Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница