Преводач Елена Атанасова Коректор Ива Данева Формат 84/108/32 Печатни коли 15 дф „абагар" Велико Търново ик „сова" Варна как да се използва тази книга



страница12/15
Дата22.07.2016
Размер2.26 Mb.
#305
ТипКнига
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15

- Дошли са, за да изровят някое съкровище!

Оукли присвива очите си. Това е всичко, което може да направи, за да не скочи от укритието си и да нападне Скар¬вендж. С такава омраза са изпълнени спомените му. Но колко¬то и да копнееш за отмъщение, ти разбираш, че да атакувате злия пиратски капитан сега, в състоянието, в което се намира¬те, ще означава почти сигурна смърт. Ще бъде по-разумно да изчакате по-добър шанс.

Ако имаш маймуна, обърни на 99. Ако нямаш, можеш или да останеш скрит и да шпионираш Скарвендж, обърни на 4, или да го атакуваш, обърни на 267.

327


Ежада е застанала пред двореца си и ви оглежда с високо¬мерен поглед. С позлатената си премяна и скъпоценностите в косата, с източените си като на статуя нозе и ясен звезден поглед, изглежда като истинска богиня.

Тя повдига кремъчно острие.

- Майка ми, Земята е жадна за човешка душа. Кого от вас да изпратя при нея?

Мигът на истината. Ще избягате ли, обърни на 5; ще се биете ли, обърни на 365. Всеки може да предложи част от душата си, обърни на 119. Ако използваш ЗАКЛИНАТЕЛСТВО срещу нея и имаш магическа пръчка, обърни на 384.

328

След дълга борба ти най-после нанасяш смъртоносен удар. За твоя изненада Ежада не пада като смъртен противник. Вмес¬то това тя простенва дълбоко и клюмва напред като кукла, на която са И отрязали конците. Зелен сок бликва от раната, която си нанесъл над сърцето И, разкошните И кичури повяхват като откъснати цветове.



- Гръм да ме тресне, ако тя не е някакъв вид растение! - казва Граймз, докосвайки бузата И. - Прилича повече на дърво, отколкото на плът.

Ти свиваш рамене и прибираш сабята си.

- Тя каза, че е дъщеря на Богинята Земя.

Разглеждайки набързо двореца на Ежада, вие скоро откри¬вате няколко съкровища: магическа пръчка, шишенце с лекар¬ство, кораб в бутилка и черно хвърчило. Лекарството можеш да изпиеш веднъж по всяко време и с него да си възстановиш първоначалния брой Точки за Оцеляване. Другите неща може би ще ти бъдат полезни по-късно.

Връщате се до лодката си и потегляте от острова, без да се бавите повече. Обърни на 137.

329


Ако преди това си използвал ЗАКПИНАТЕЛСТВО, за да пре¬дизвикаш буря и „Красивата Дама“ да не може да ви преслед¬ва, обърни на 348. В противен случай обърни на 30.

330


С извисяващи се като кули платна на фона на потъмняващо¬то небе корабът се плъзга край вас в нескончаемото си плава¬не. От килватера му се разнася дълбок смразяващ студ, който ви кара да потръпнете от страх, докато го наблюдавате да се стопява в далечината.

- Закъснял благодат в този мраз - промърморва Граймз с тракащи зъби. - Хайде да се отправяме на юг, приятели - по- добре е да пътуваме бавно в по-топли води, отколкото да бъдем захвърлени да изстъргваме ледения корпус на рая!

Ако си съгласен с плана да обърнете на юг, обърни на 135. Ако настояваш да продължите на запад, обърни на 386, ако имаш кодовата дума Погрешен. Ако я нямаш, мини на 349.

331


С каменно изражение на лицето повдигаш сатъра.

- Кой ще бъде пръв? - питаш ти.

Устните на Блац треперят.

- А? Какво искаш да кажеш?

- Очевидно е, друже - намесва се Граймз, кимайки към ва¬рела с вода, пълен с разложени ръце. - Единственият начин да

се изплъзнеш от този кораб е да си пожертваш ръката.

Оукли кимва.

- Сигурно това са направили моряците. Не зная дали болка¬та и загубата са заличили вината им. Може би това е единстве¬ният начин да се освободиш от проклятието - нали разбираш, да отрежеш ръката, която е извършила съдбоносното деяние. Кой може да каже? Но аз виждам варел, пълен с ръце, и нито едно тяло. Това означава, че те трябва да са се спасили, нали?

Всеки един от вас се подлага под сатъра, поставяйки отря- заната си ръка при другите във варела с водата. Това е страш- на саможертва, но е единственият начин да се изплъзнете от проклятието. Губиш 1 Точка за Оцеляване. Ако имаш ЛОВКОСТ, загубваш това умение.

- Не бъди така нажален, приятелю - казва Оукли на Блац. - Всички най-добри пирати носят в наше време куки.

Засмивайки се вяло на това, ти слизаш в лодкатй, завързана отстрани на кораба, и започвате да гребете. Обърни на 405.

332


След като сте били толкова дълго време в морето, би тряб¬вало досега да срещнете кораб. Започва да те завладява неп¬риятно подозрение, че сте се отклонили твърде на юг от глав¬ния плавателен път и че сега нямате никаква надежда да бъдете взети. Обсъждайки го с другите, Граймз и Оукли искат да про¬мените курса на север с надеждата, че може би ще достигнете Пушечните острови. Там може да намерите храна и вода. Блац смята, че е по-добре да се придържате към сегашния си курс.

- Корабите са малко, защото наближава сезонът на урагани¬те - защитава той твърдението си. - Но все пак казвам, че ако продължим да плаваме на запад, скоро ще бъдем прибрани.

Оукли пухти нетърпеливо.

- Ураганите няма да започнат поне още осем седмици! А причината да не срещнем кораб досега е, че сме се отдалечили твърде на юг.

Ако мислиш, че трябва да се отправите на север, обърни на 135. Ако се придържате към курса на запад, обърни на 351.

Гладките, твърди очертания и синкавият цвят на айсберга ти подсказват, че това е много стар лед, който е загубил соления вкус с годините, безопасен е и може да се пие. Обърни на 352.

334

Шесто чувство или самозалъгване кара пръстите ти да до¬коснат талисмана? Можеш да имаш само догадки за силата му, но ти произнасяш тиха молба, призовавайки го да ти се притече на помощ.



Над брега се спуска сянка. Сякаш облак закрива слънцето. Сянката става по-голяма. Моряците - всички закоравели вете¬рани - поглеждат към небето, изплашени като деца. От устните им се изтръгва страх, породен от най-древния ужас, тъмнината. Денят преминава в нощ. В настъпилия хаос вие побягвате по брега и с малката си лодка се отправяте към морето. Гневните ревове на Скарвендж достигат до вас, но пиратите са твърде ужасени, за да изпълнят заповедите му. Знаеш, че ще ви търсят от този остров до Лешанд и поемаш курс на юг. Когато слънче¬вото затъмнение преминава и дневната светлина бавно се зав¬ръща, островът е останал далече зад вас. Забелязваш, че та¬лисманът е изчезнал - задраскай го от Дневника на Приключе¬нието и обърни на 367.

335


Доктор Скриптър оглежда талисмана няколко минути, преди да изкаже мнението си.

- Прилича на Прилепа на нощта, митично създание. Под лу¬пата ми се забелязва слаб зеленикъв оттенък, което означава, че все още се е запазила част от магическата му сила. По всяка вероятност може да се използва веднъж - или два пъти най-много.

- За какво? - пита Блац.

- Вашите предположения са толкова добри, колкото и моите - отговаря Скриптър любезно. - Може би ще ви помогне да виждате в тъмното? Таксата ми е един дублон, както знаете...

Той ви връща талисмана. Ако му платиш таксата (не забра-

вяй да извадиш парите от общата сума, която притежаваш в Дневника на Приключението), можеш да го помолиш да иденти¬фицира: драконовия пръстен, обърни на 373; бронзовия шлем, обърни на 354; или раковината, обърни на 316. Ако нямаш нито един от тези предмети или откажеш да му платиш по един дуб- лон за всеки, тогава е време да си тръгнете, обърни на 392.

336

Амбулантният търговец е слаб човечец с плитка и сребърна обица на ухото. На рамото му се е свила невестулка, завързана за китката му с връв. Когато се приближавате, той грабва му¬шамата от количката си и започва да предлага безразборно събраните предмети, отхвърляйки един настрани и хващайки друг. Почти толкова бързо изрича и цените им.



- По-бавно, приятел - казва недоволно Оукли. - Не мога да разбера нищо. Колко каза, че искаш за тази къса сабя?

Ако имаш ОРИЕНТИРАНЕ ИЗ УЛИЦИТЕ, обърни на 393. Ако нямаш, обърни на 410.


Мастер Кемп, корабостроителят, с удоволствие ви предлага великолепен боен кораб с осемдесет оръдия.

- Казва се „Метеор“ - казва той. - Построих го за един клиент преди няколко месеца, но за нещастие той беше задър¬жан в Порт Уоршен, преди да успее да го вземе. Сега можете да го видите на подиума за екзекуции - храна за гарваните, Господ да успокои душата му, - а неговият хубав кораб е ваш.

- Може би трябва да сменим името му? - предлага Оукли. - „Метеор“ е изборът на първоначалния му собственик, а не на¬шият.

Ако си ПОЗНАВАЧ НА НАРОДНИТЕ МИТОВЕ, обърни на 394. Ако не си, можеш да решиш: да смените името на кораба, обър¬ни на 411 или да запазите старото му име, обърни на 184.

338

Знаеш малко, за да продължиш - само догадки за последно¬то местоположение на айсберга и изчисленията ти колко дале¬че би могло да го отнесе течението досега. „Сякаш търсиш игла в купа сено“, бързо посочват приятелите ти.



- Но когато тази пословична игла е направена от злато и е украсена с диамант - противопоставяш им се ти, - със сигур¬ност си струва да се опита.

Ако имаш МОРЕПЛАВАНЕ, обърни на 359. Ако нямаш, реши дали ще се насочите на юг, обърни на 378; на югозапад, обърни на 56 или на югоизток, обърни на 207. Другата ти възможност е да се откажеш да търсиш айсберга и да се впуснете в пират¬ство, обърни на 357.


339

Ти събираш малък екипаж. С добър попътен вятър за шест дни стигате до Лешанд. Там обаче ви очаква разочарование. Никой няма представа къде е заровено съкровището на Ел Дрейк.

- Ако знаех - казва ти един стар моряк, с когото разгова¬ряш, - нямаше ли да тръгна сам да го търся?

При тези думи всичките му другари се прекръстват и устата,

свикнали да изричат проклятия, започват да шепнат бързи мо¬литви.

- Не обръщай внимание на приказките на стария Банрети! - извиква друг. - Всеки, който е тръгнал да търси съкровището на Ел Дрейк, трябва да продаде душата си на дявола в деня, в който потегли.

Блац е доста обезпокоен от всичко това. Когато напускате хана, ти с изненада забелязваш, че дори Граймз и Оукли са бледи, с широко отворени очи.

- Хайде, Капитане - настоятелно започва Оукли. - Съвсем ясно е, че има нещо мистериозно в този Ел Дрейк. Предполага се, че е мъртъв, а толкова хора изглеждат смъртно наплашени от него.

- Нека да се впуснем малко в пиратство - предлага Граймз. - Скоро ще сме спечелили достатъчно, за да си купим приличен военен кораб.

Ако настояваш да продължите издирването на съкровището на Ел Дрейк, обърни на 377. Ако си съгласен с предложението на Граймз, обърни на 357.

340

Отсечени крайници лежат като мъртви риби на палубата. Оса¬катени са не само вампирите, >40 и много от нещастните ти моряци, които стенат от болки, докато кръвта им изтича по дъските.



Трима от вампирите все още стоят на краката си, но безс¬трашната ти защита на кораба ги е обуздала. Те се отдръпват към перилата. След това, като не те изпускат от поглед, падат на колене и с ужасяващо отвратително примляскване започват да ближат пролятата кръв.

- Милостиви Боже... - простенва Граймз. И въпреки че не е гнуслив, му се повдига от отвращение.

Другите вампири се изправят и те изглеждат над посечените трупове. От целия екипаж само ти, Граймз, Оукли и Блац все още стоите - но при вида на тези ужасии желанието ви да се биете ви е напуснало.

Вампирите стоят неподвижно, вторачени в тебе, облизват изпръсканите си със съсирена кръв устни. Най-после предводи¬телят им проговаря. Лицето му е безкръвно, очите му са леде- ностудени.

- Аз съм Ел Дрейк. Никога не съм бил побеждаван, но тази вечер трябва да призная,, че вие надделяхте. Ние ще се оттег¬лим и ще ви оставим на спокойствие, но ви предупреждавам. Не докосвайте съкровището в ковчезите ни или до края на живота си ще бъдете прокълнати от мене.

Той прескача перилата заедно с другите двама. Не се чува никакъв плясък на вода, нито се виждат някакви следи от тях, когато поглеждаш. Останала е само всепоглъщащата мъгла. Про¬низаните вампири се разпадат на палубата със зловонна ми¬ризма, която изчезва с изгрева на слънцето. Ти полагаш необ¬ходимите грижи за мъртвите и ранените от екипажа си и след това свикваш съвет с офицерите си, за да решите дали да вземете съкровището или не. Ако го вземете, запиши кодовата дума Зловреден и обърни на 16. Ако се откажете, обърни на 396.

341

„Лунното Куче“ маневрира бавно и се приближава, борейки се с насрещния вятър. През цялото време вашите оръдия му нанасят поражения, но вятърът е наклонил леко и вашия кораб, така че повечето от снарядите попадат в корпуса на врага, а не в платната. Все още не сте парализирали „Лунното Куче“ и сега той се обръща с оръдията си към вас. Ти можеш да останеш и да приемеш нападението, обърни на 19, да се обърнеш откъм кърмата на врага,за да го превземеш с абордаж, обърни на 38; или да се оттеглиш извън оръдейния обхват на „Лунното Куче“, обърни на 57.



342

Скарвендж надава един-единствен вик, наподобяващ граче- не на гарван, и след това полита надолу, за да срещне смъртта си на палубата. Ти се спускаш веднага след него, и то съвсем навреме, защото миг след това въжето внезапно е изтръгнато от ръцете ти и се навива бързо нагоре в мъглата.

- Получиха достатъчно, капитанът им е мъртъв - казва Граймз, докато ти наблюдаваш очертанията на „Лунното Куче“ да изчез¬ват в небето.

- Бих желал да пипна този Кършоу - и Порбук също - измър- морва Оукли. - Все още имам сметки за уреждане с тях.

Ти ги потупваш по раменете и кимаш към безжизненото тяло на Скарвендж на палубата.

- Не падайте духом, момчета. И утре е ден, няма съмнение, че рано или късно ще ги пипнем тези злодеи, но тази вечер свършихме добра работа!

- Наистина свършихте - казва аристократичен глас. Вие се обръщате и виждате висок, изискан глориански джентълмен, който може да бъде само адмирал Калидор, командирът на крал¬ската флотилия. Зад него стои взвод от кралската морска стража.

- Ако не бяхте се появили - продължава той, - кой знае дали щяхме да се справим с тези пирати. Ние успяхме само да сло¬мим съучастника им, магьосника Мирабилис.

- Милорд, - казваш ти с поклон, - те искаха самата Кралица.

Калидор се усмихва.

- Зная. И като говорим за Кралицата... Обърни на 426.

343


Ти си проправяш път навън, където се е насъбрала тълпа сеирджии, привлечени от мълвата за стрелбата.

- По теб ли стреля Скарвендж? - пита един стар човек, когато вижда кръвта по теб.

- Да - отговаряш ти и му разказваш историята за щастливо¬то избавление.

Той поглежда предмета, спасил живота ти.

- Ценна инвестиция. Трябва да си купя и аз.

Блац се намесва.

- Слушай, старче, забеляза ли накъде се отправи Скарвендж?

- Без „старче“, ако обичаш, дебелия - отговаря старият чо¬век, настръхнал. - И да отговоря на запитването: той и бандата му тръгнаха ликуващи надолу по същата тази улица в посока към брега.

Оукли проклина високо.

- Сигурно вече са отплавали. Трябва ни собствен кораб.

Ако имаш кораб в бутилка и тирбушон, обърни на 261. Ако

имаш нотариален акт за собственост, обърни на 318; или диа¬манти, с които можеш да си купиш кораб, обърни на 299. Ако притежаваш раковина, мини на 280.

Ако нямаш нито едно от тези неща, нямаш никаква надежда да заловиш Скарвендж и твоето приключение свършва тук.

344


Вие се връщате до скалите и откривате, че дузина острови¬тяни са застанали до стълбата, изплетена от лози. Отпред са с препаски от трева, а на лицата им са изрисувани маски, напо¬добяващи червен череп.

- Ето как островът е получил името си - казва Оукли с крайчеца на устата си.

- Може би - прошепва Граймз. - Или може би са ловци на глави.

Ти се приближаваш предпазливо, без да си сигурен в наме¬ренията на островитяните. Те ви наблюдават мълчаливо, един от тях се ухилва свирепо и оголва зъбите си. Блац простенва и коленете му омекват. Ти трябва да го хванеш за ръката, за да го подкрепиш. За ваш ужас предните зъби на туземците са изпилени и заострени!

Ако решиш да се биете с тях и така да си проправите път, обърни на 363.

Ако им предложиш подаръци, обърни на 382.

Ако не им обърнете внимание и започнете да слизате по стълбата, обърни на 400.

345


, Гребните им лодки са плътно до кърмата ви и нещастната ви малка група е твърде изтощена, за да им избяга. Разбирайки това, ти казваш на приятелите си да се насочат към бреговата ивица, където по-рано през деня, под кристално прозрачната вода си забелязал нащърбените очертания на подводни скали.

Това е хазарт. Вие също може да налетите на скалите. Но да попаднете в ръцете на Скарвендж ще бъде със сигурност по- голяма беда. За щастие вашата лодка минава над рифовете безпрепятствено, но когато преминават преследващите ви лод¬ки, вие чувате рязко изстъргване, последвано от издайническо разцепване. Подигравателните викове на пирауите се превръ¬щат в разтревожени крясъци.

Ти поглеждаш назад. Както си предполагал, техните лодки са пренатоварени. Газейки във водата по-дълбоко от вашата, те са попаднали на подводния риф. Пиратите размахват закани¬телно юмруци, но сега нямат никаква надежда да ви заловят. „Красивата Дама“ трябва да остане на котва до прилива, дока¬то вие гребете усърдно през цялата нощ.

Обърни на 135.

346

Вие се скривате дълбоко в гората. Когато сребристите проб- лясъци на зазоряването прогонват сенките между листата, ти внезапно чуваш властна команда в далечината. Това е гласът на вещицата. По нейна заповед палмите се огъват, сграбчват ви и от клон на клон Вие сте пренесени през гората, за да бъдете захвърлени доста грубо на земята пред нейния дворец.



Губиш 1 Точка за Оцел.яване и след това обърни на 327.

347


С падането на нощта около вас се спуска тайнствен хлад. Страхът ви кара да се отдръпнете назад от дупката, която сте изкопали. Наблюдавате ужасени как във въздуха над сандъците се образува трептяща мъглявина. Постепенно се появяват мер- желеещи се сенки - и изведнъж, като че ли са пуснати жалузи върху отворен прозорец, - тълпа от безкръвни дрипави фигури се отправя тромаво напред. Някои са с жълтеникав, нездрав цвят на кожата, други са полуразкапани, с петна от мухъл и плесен. Доспехите им са покрити с ръждиви точици, а дрехите им висят като разложени покрови.

Първият от това смразяващо множество излиза напред. Ли¬цето му е с цвят на пръст, от което леденостудените му сини очи изглеждат още по-поразяващи. Оголвайки зъбите си в стра¬ховита усмивка, той произнася поздрава си със стържещ глас:

- Все още има някои, които се осмеляват да крадат от Ел Дрейк! Възхищавам се на безочието ви, момчета. А сега, нека да пролеем малко кръв и да вдигнем кървав тост за последния ден от живота ви, а след това може би ще ви допусна да се присъедините към хубавата ми компания...

Ако имаш МАГЬОСНИЧЕСТВО (и амулет) или притежаваш кръст, обърни на 226. Ако искаш да използваш сабя и УМЕЛО БОРАВЕНЕ СЪС САБЯ, обърни на 245. В противен случай обър¬ни на 264.

348

Всеки ден туземците ви носят храна и вода и се отнасят с вас като с почетни гости. През нощта вие пеете под ясното небе, обсипано с многобройни звезди; през деня клюмате и се излежавате под горещия морски бриз. Животът е изпълнен със спокойствие и задоволство. Една-единствена мисъл замъглява този „кралски“ разкош. Това е, че някъде из безбрежните мо¬рета Скарвендж е все още жив, за да върши пъклените си деяния.



Минава почти цял месец. Най-после на хоризонта се появя¬ва кораб. Досега почивката и добрата храна са възстановили напълно силите ви (възвръщаш всичките си загубени Точки за Оцеляване) и вие скачате на крака, размахвате палмови листа и крещите, колкото може по-силно. Корабът се отклонява от курса си и една гребна лодка е изпратена на брега, за да ви вземе.

Капитанът, глориански търговец на име Куинтъл, ви поздра¬вява сърдечно с добре дошли на борда. Подавайки ви халби с бира, той ви казва, че корабът му плава за Лешанд. Въпреки че Лешанд беше първоначалната ви цел, вие знаете, че сега вре¬мето е от значение, за да осуетите заговора на Скарвендж за отвличане на Кралица Титания.

Ще се доверите ли на Капитан Куинтъл, обърни на 23.9; или ще запазите тайната за себе си и ще отидете с него до Лешанд, както сте запланували, обърни на 258?

349


Пронизващ вятър се надига от изток и ви понася напред, но поне това е краят на ледения дъжд, вцепеняващ телата ви, от който сте страдали толкова много по време на пътуването. Нап¬редвайки бързо сред високите пенливи вълни, най-голямата ви трудност е гаденето от непрестанното издигане и спускане на

малката ви лодчица по гребена на вълните. Дори и сега гладът ви разяжда отвътре и копнежът за храна и вода става почти непреодолим. Губиш 1 Точка за Оцеляване.

Ако имаш маймуна, сега трябва да решиш дали да я изядеш. Ако го направиш, обърни на 368. В противен случай обърни на 387.

350


Пламенните ви молитви остават без отговор. Докато четири¬мата сте коленичили на палубата, благоговейно свели глави, Блац внезапно започва да ридае.

- Господ ни е изоставил, приятели! - проплаква той. - Ние сме прокълнати...

- Да - изплющява глас над буйния вятър. - Прокълнати да се носите под безбрежното небе цяла вечност!

Ти се обръщаш и шокиран виждаш Мандригард, застанал на кърмата гологлав, с буйно развявани от вятъра коси. Дъждов¬ните капки се стичат по безцветното му лице. Той се придвижва напред, дъските на палубата проскърцват под тежестта на кра¬ка му от китова кост. В ръката си държи бутилка грог и пресу¬шава съдържанието, докато ви се смее презрително.

- Молитва, на това ли се уповавате? О, вие, нещастни глу¬паци, не сте ли се досетили вече за истината? Това е чистили¬ще, приятели! От тук не можете да излезете, няма отклик на молитвите ви! Така ще бъде, сега и завинаги, на борда на про¬кълнатия кораб „Ларнасос“!

Пронизващият му смях се извисява до изпълненото с облаци небе и с нарастващ ужас вие разбирате, че той е прав. Ти сам си стоварил проклятието върху главите ви.

Сега ще се носите из моретата през вечността...

351


Слънцето грее безмилостно и пресушава силите ви. Вие на¬мокряте парчета, откъснати от дрехите ви, и ги увивате около главите си, за да не се разтопи мозъкът ви в черепите. Соле¬ната вода изсъхва и се превръща в твърда сол, която дразни многобройните ви наранявания, но в състоянието, в което се намирате, вие вече не обръщате внимание на нищо. Губиш 1 Точка за Оцеляване.

След известно време, което ви се е сторило безкрайно, Оук¬ли надава изненадан вик и се хвърля отчаяно, за да хване нещо, носещо се по водата до лодката ви. Изпаднал в лудешко вълнение, той отначало не успява, но после здраво Хваща един предмет и го вдига, за да го видите всички...

- Кокосов орех! - казва Блац. - Но безопасно ли е да се яде? Като се носи така насред океана, искам да кажа. Как е стигнал дотук?

- Изхвърлен е от брега - казва Оукли убедително.

Блац потрива замислено пълничката си брадичка.

- Да... но аз съм чувал една легенда за Домдейниъл. Това е място под морето, където живеят удавените моряци. Този коко¬сов орех може да е изплувал от една от техните дъбрави. Това значи, че е храна за умрели, не за нас...

- Пфу! Дебел глупак! - възмущава се Оукли.

Граймз и Оукли възнамеряват да изядат кокосовия орех, не¬зависимо дали е безопасно или не. Блац протестира, че дори да е паднал от някой кораб, пак може да е развален.

Ако сй ПОЗНАВАЧ НА ПРИРОДАТА, обърни на 158. Ако не си, реши дали ще ядеш от кокосовия орех и след това обърни на 389.

352


Колкото повече се приближавате до айсберга, толкова по¬ясни стават очертанията на кораба. Хубав, позлатен галеон, плат¬ната му висят като покрови, страните му са обкичени с венци от скреж, а сред въжетата се издигат ледени отстриета. Оче¬видно е, че е твърде старинен и с екзотичен произход, но ледът го е предпазил от разрушителното действие на времето. Дори можете да различите името, написано на носа; буквите са раз¬кривени и блестящи, като че ли се виждат през лупа. Блац, (който е най-образован сред пиратите), го прочита:

- „Октавиус“. Чудно, колко ли дълго е бил в плен на леда, а, приятели?



Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница