Преводач Елена Атанасова Коректор Ива Данева Формат 84/108/32 Печатни коли 15 дф „абагар" Велико Търново ик „сова" Варна как да се използва тази книга



страница15/15
Дата22.07.2016
Размер2.26 Mb.
#305
ТипКнига
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15


- Хайде горе на палубата! - И ти си повлечен навън от ка¬ютата си.

На лунната светлина виждаш тълпа навъсени лица, бледи като призраци при мисълта за ужасното деяние, което ще из¬вършат. Но ти разбираш, че са решени на това. Граймз и дру¬гите ти предани приятели са овързани от ръцете до краката и са избутани напред.

- Ти наруши закона на Братята - изсъсква водачът на бун¬товниците. - Ние държим на нашия дял от плячката, ясно ли е.

- Вие, проклети глупаци!^ - ревеш ти в отговор. - Освободете ме веднага. Това е заповед.

- Давай заповедите си на акулите! - казват те и те избутват по една дъска. Подпиран от върховете на сабите, ти няма накъ¬де да вървиш освен до края на дъската - и след това далече надолу, към неизмеримите дълбини...

Вие се връщате обратно на „Дамата на Шалот“, но при лип¬сата на вятър тя трябва да бъде насочена с весла, за да изле¬зете от залива. Слънцето вече е залязло и звездите блещукат на ясното небе. Граймз души въздуха и прави гримаса, отбеляз¬вайки колко е противно това място.

- Блатата ограждат залива - мърмори той. - Вонящо място, разпръскващо треска, това е.

Блац идва забързано на кърмата, за да ти докладва.

- Спуска се гъста мъгла около брега. Ще бъде трудно да се оправим в открито море, но дори да успеем, няма никакъв вя¬тър за платната.

Какво трябва да се направи? Можеш да използваш МАГЬОС¬НИЧЕСТВО и амулет, обърни на 17 или ЗАКЛИНАТЕЛСТВО и вълшебна пръчка, обърни на 36. Ако решиш да спуснеш котва и да изчакаш настъпването на деня, обърни на 366. Ако насто¬яваш да излезете от залива: обърни на 74, ако нямаш МОРЕП¬ЛАВАНЕ, или на 55, ако го имаш.

414

Сега, когато течението е отнесло айсберга към по-топлите ширини, той е доста по-малък, отколкото когато го видяхте за последен път. Ясно се вижда замръзналия в него кораб, позла¬тата му и боята блестят като мираж зад леда, който го е обвил. Можеш да различиш оръдията, тихи стражи на вечността, наре¬дени по фланговете му. Преди колко години те са гръмнали за последен път, чудиш се ти? Колко ли време е изминало, откакто за последен път вятърът е издул тези отпуснати, заскрежени платна, откакто този изящен нос за последен път е цепил въл¬ните?



- „Октавиус“ - казваш ти сякаш на себе си, докато се приб¬лижавате странично към айсберга. - Но как ще те освободим от този лед?

- Ще трябва целият екипаж да копае с кирките, докато луна¬та посинее - казва Граймз.

Ти кимваш. Коментарът е безполезен, но верен. Ти си раз¬читал, че айсбергът ще е доста разтопен от слънцето и топлите води. Сега обаче изваждането на „Октавиус“ ти се струва непо-

силна задача.

Блац излиза напред.

- Моля за внимание, Капитане. Аз имам идея.

Ти се обръщаш и го изглеждаш продължители# със съмне¬ние.

- Е... ами може Да отнеме известно време, но мисля, че има начин да извадим кораба от леда.

Оукли го прекъсва с отчаяние.

- Само си губим времето. Ако „Октавиус“ е на тридесет клафтера под водата, тогава шансовете ни да плаваме на него ще бъдат същите. Нека да се отдадем на доброто старо пиратство и да си напълним ковчежетата. Тогава можем да се върнем и да сменим това старо корито с хубав боен кораб.

Ако се съгласиш с Оукли, обърни на 376. Ако мислиш, че си заслужава да опитате плана на Блац, обърни на 44.

415


Всички дълго сдържани вълнения на екипажа експлодират в развълнуван рев, когато предвождани от теб скачат на палубата на вражеския кораб. Въоръжени с мускети и извадени саби, пиратите са готови да посрещнат нахлуващата на борда им гру¬па. Битката се развихря - трудна и ожесточена. Ти си почти оглушал от оръдейните изстрели, силещи се навсякъде около тебе, полузаслепен от гъстите облаци дим и пръски кръв, но продължаваш напред.

Един изстрел от мускет те улучва. Губиш 3 Точки за оцеля¬ване. Ако оживееш, не обръщаш внимание на раните си. Битка¬та кипи по палубата. Пиратите се нахвърлят тичешком върху теб, но ти ги натръшкваш на различни страни. Единствената ти мисъл е да откриеш врага си и сам да го убиеш. Не искаш да умре от милостта на някой заблуден куршум.

В мига, в който го зърваш, разбираш, че безпокойството ти е неоснователно. Куршумите свистят покрай него, но той стои безстрашно, с протегнати ръце, кикотейки се като демон. За¬почваш да се чудиш дали въобще може да бъде убит - или омразата и лудостта му са по-силни от самата смърт?

Единственото му око те съзира сред мъглата от пушек и дим.

- О, друже! - казва той. - Дошъл си да видиш стария си капитан за последен път, а?

.Обърни на 89.

Граймз се взира далече на изток, където бледозлатисто прос- ветване известява наближаването на зората.

- Господ да прокълне този Скарвендж! - заявява той внезап¬но. - Бих желал да му прережа гърлото, докато спи.

Оукли кима.

- Дори това може да не е достатъчно, за да спре демона да ни преследва.

- Да ни преследва ли? - пита нервно Блац. - Мислиш ли, че ще го направи?

Трябва да се съгласиш с Оукли. Скарвендж не е такъв тип, който ще остави другите да го разгневят, фактът, че четиримата сте се изплъзнали от ноктите му, ще го вбеси толкова, колкото и кражбата на малката лодка. Той сигурно ще ви преследва - и ако ви настигне, тогава по-добре да не мислите какво ви очаква.

- Какво ще кажеш за заклинателството си? - пита Блац. - Не можеш ли да направиш така, че да е далече от нас? Призо¬ви буря, за да отнесе „Красивата Дама“ далече в морето!

Ти се замисляш. Можеш да направиш такова заклинание, но то е доста силно. Много лесно може да се изпусне от контрол, а дори и да стане, така ще те изтощи, че да ти е трудно да използваш заклинателството си по-късно.

Ако все пак решиш да опиташ, обърни на 15. В противен случай, обърни на 289.

417


Докато приемат подаръка ти, те се хилят, но страшните и остри зъби те карат да се чувстваш несигурен за положението ви. Подаръкът се предава от ръка на ръка за разглеждане, а Оукли казва:

- Бързо, момчета - хайде да се връщаме към лодката, преди тези диваци да се разгневят.

Вие се спускате бързо по скалите, но преди да сте стигнали и до средата, покрай главата ти преминава голям камък.

- Бомбардират ни! - крещиш ти на другите. - Мърдайте, или с нас е свършено!

Покрай вас профучават още камъни и ти ясно чуваш ужас-

ното кискане на туземците, когато наблюдават как тяхното оръ¬жие ви удря и наранява. Въпреки този огневи вал успяваш да се задържиш за стълбата, но когато стъпваш отново на брега, ти си облян в кръв от дузината наранявания. Губиш 4 Точки за Оцеляване. (Изключение: ако имаш МАГЬОСНИЧЕСТВО, можеш да се предпазиш да не те уцелват и губиш само 1 Точка за Оцеляване).

Ако все още можеш да се движиш, стигаш до лодката и отплавате незабавно, гребейки толкова бързо, колкото можете с изтощените си крайници.

- Да се надяваме, че ще имаме повече късмет на следващия остров - казва Граймз. Обърни на 116.

418

, Когато двете лодки, които ви преследват, почти се изравня¬ват с вас, ти внезапно се изправяш и скачаш към най-близката, като се хващаш за борда й с цялата си тежест. Когато лодката се килва застрашително и се пълни с вода, пиратите на борда й изпадат в паника. Страхувайки се, че лодката ще се преобър¬не, те се втурват към другия й борд. Няколко падат в морето, изоставяйки оръжието си. Един се устремява гневно към теб, но ти умело се изплъзваш от ноктите му и той също се премята през борда. Екипажът на другата лодка междувременно е при¬нуден да завие рязко, за да избегне сблъсъка.



Бързо настъпва всеобща паника. Някои от пиратите във во¬дата се опитват да се качат на втората лодка, но техните соб¬ствени приятели ги изблъскват обратно от борда, защото се страхуват, че и без това вече претоварената лодка ще потъне. Първата лодка се върти в кръг, половината от греблата й се носят по вълните, а на дъното на корпуса й се е събрала доста вода. Доволен си, че пиратите известно време ще бъдат твърде заети, за да ви преследват. Скачаш ловко във вашата лодка и казваш на другарите си да гребат колкото сили имат.

Неясна глъчка ot викове и проклятия отеква над водата и достига до вас, но островът скоро остава далече назад. „Кра¬сивата Дама“ няма да може да излезе, преди да се е разсъм- нало. Дотогава вие възнамерявате да се намирате на много левги от предишния си капитан. Обърни на 135.

Ти насочваш върха на сабята си към гърдите на Ежада с бързо, безмилостно и смъртоносно движение. Но когато отстъп¬ваш назад, очаквайки, че тя ще падне, за свой ужас забеляз¬ваш, че острието съвсем леко е одраскало кожата й.

- Само лае, но не хапе, а? - казва тя с любезен, студен смях. - Сега е мой ред...

Казвайки това, тя вдига ръката си и замахва към теб бавно и грациозно. Ударът сякаш е нанесен без никакво усилие, но се равнява на атака с тояга; ти си отхвърлен зашеметен назад. Губиш 4 Точки за Оцеляване (или само 2 Точки за Оцеляване, ако имаш щит от пера) и трябва да решиш дали да използваш ПОБОЙНИЧЕСТВО, обърни на 241; ТОЧНА СТРЕЛБА и писто¬лет, Обърна на 317; ЗАКПИНАТЕЛСТВО и вълшебна пръчка, обър¬ни на 384; или ще избягаш, обърни на 5.

420


Капитанът се засмива.

- На думи е глорианска колония, въпреки че смея да кажа, че там се падат по половин дузина разбойници и бандити на всеки честен търговец. Губернаторът на Лешанд поощрява пи¬ратите да спускат котва там, защото по правило те имат доста злато за харчене и това довежда до забогатяване на пристани¬щето. Но не си показвай лицето в Лешанд, ако си плячкосвал глориански кораби - тогава ще те хванат и ще те оковат във вериги на кея.

- За колко време? - пита наивно Блац.

- Докато омекнеш и окапеш като еленско месо - засмива се капитанът.

- Но не и ако си плячкосвал сидонийски кораби? - намесва се Оукли.

- Разбира се, че не! Даже биха ти дали медал за това. Гло¬риана ликува всеки път, когато Сидония страда от пиратството, и губернаторът на Лешанд с радост раздава разрешителни за каперство.

Ако все още не си го направил, сега можеш да обърнеш разговора към пиратството, обърни на 390; войната, обърни на 380; или посещението на Кралица Титания в колониите, обърни на 403. Ако си чул достатъчно за възгледите на капитана, обър¬ни на 108.

Няма никакъв начин да се запазите сухи, но поне има едно средство да се спасите от ужасния студ.

- Съблечете си дрехите и ги натопете в морето - съветваш приятелите си.

Морската вода е по-топла от дъжда и това ви помага да си спестите най-Лошото. Дори и така, трудностите вземат своя дан и ти трябва да загубиш 2 Точки за Оцеляване. Ако имаш МО¬РЕПЛАВАНЕ, обърни на 259, ако нямаш, обърни на 7.

422

Никога не сте усещали такава неестествена тишина на борда на кораб. Палубата, забулена в мъгла от ситен дъжд, е изклю¬чително тиха, дочува се само пропукването на корабните греди и плющенето на мокрите платна, развявани от буйния вятър.



Блац се покатерва последен на борда с пухтене. Прехвърля пълничкото си тяло през перилата. Той се оглежда, премигва несигурно, след това изрича на глас въпроса, който е в мислите на всички ви:

- Къде ти е екипажът?

Капитан Мандригард се усмихва накриво. Той е1 висок като върлина слаб човек, с един крак, другият е направен от китова кост. Облечен е в копринена мантия от друга епоха, с навит около главата тюрбан, забоден със смарагди, и с гола сабя, висяща на колана му. Кожата му е с цвят на ковано желязо, челото му е високо и набраздено. Когато проговаря, гласът му ти напомня звук на църковен орган.

- Избяга. Дезертираха, проклетници!

Той ви повежда към каютата си, където от разпиляното там съкровище ви спира дъхът. Злато, сребро, блестящи скъпоцен¬ности са разхвърляни небрежно по масата. Мандригард ги из¬бутва пренебрежително на пода и налива бокали с вино на всички ви, като отпива голяма глътка, без да вдигне тост. Него¬вият бокал е изключително красив; бледожълт оникс с позлатен ръб. Когато забелязва, че го разглеждате с възхищение, той сръбва още вино и казва:

- Хвърлете по едно око на моето съкровище, ако желаете. Хубава плячка за всеки корсар, нали? О, но каква е цената,

която съм платил за него?!

Ако го помолите да ви разкаже повече за съкровището, обър¬ни на 279. Ако предпочетете да обсъдите пътя до Порт Лешанд, обърни на 8. Ако го разпитате за екипажа, обърни на 27.

423

Лешанд е оживено пристанище с тесни дървени къщи с мал¬ки прозорци от оловна ламарина и заострени покриви с масли- ненозелени плочи. На хълма до града се издига масивният сто¬манен форт на гарнизона.



Добре известно е, че губернаторът предпочита да упражнява властта си колкото е възможно по-спокойно, открито насърча¬вайки пиратите да се отбиват тук и да пропиляват плячката си. Но в момента нещата са съвсем различни и веднага ти правят впечатление някои малки, но забележими промени от последно¬то ти посещение. Пиратите са тук, както обикновено, но много по-малко на брой и се държат значително по-добре. Войниците от градската полиция са облечени с чисти нови пелерини, които носят с гордост и достойнство. Минаваш край група улични чис¬тачи, търкащи натрупаната мръсотия по калдъръма.

Добрата храна и хубавата баня те освежават след дългите седмици в морето. Сега можеш да си възстановиш 3 Точки за Оцеляване (но не можеш да надминеш максималния брой точ¬ки, с които си започнал приключението).

Ако имаш ОРИЕНТИРАНЕ ИЗ УЛИЦИТЕ, обърни на 127. Ако си срещнал Мастер Кепстик и искаш да го посетиш, обърни на 69. В противен случай избери какво ще правиш: можеш да посетиш бакалина, за да си купиш провизии, обърни на 12; да потърсиш някой, който да идентифицира странните ти предмети, обърни на 31, да поискаш разрешително за каперство (обърни на 50, ако имаш МОШЕНИЧЕСТВО, и на 409, ако нямаш), или да послушаш клюките и мълвите, обърни на 88.

424


Събуждаш се целия вкочанен и подут, крайниците ти са поч¬ти неподвижни след неуютната и студена нощ. Приятелите ти тихо стенат. Всички сте покрусени от мисълта, че трябва да

преживеете още един ден под жегата. Слънцето се издига над хоризонта, горещите лъчи се отразяват в гладката повърхност на морето и жаждата ви става отново непоносима.

- Бих дал душата си за една капка... - стене Граймз. - За половин капка!

- Твоята душа? - успява бегло да се засмее Оукли. - Кой би поискал черната ти пъклена душа, стари морски разбойнико?

Те подемат разговор, изпълнен с черен хумор, засмивайки се от време на време само през зъби, защото иначе биха им се напукали пресъхналите гърла.

- Изпадат в истерия - полудяват! - изсъсква Блац. Той се е вторачил безнадеждно в теб. - Направи нещо или ще умрем. Не искам дните ми да свършат в малка лодка и да умра неоплакан.

Ако имаш ЗАКЛИНАТЕЛСТВО (и вълшебна пръчка) и искаш да опиташ нещо, обърни на 101. В противен случай, обърни на 120.

42Й


Слънцето е образувало малки локвички на повърхността на айсберга. Това ви спестява усилията да отчупвате парчета лед, за да получите вода. Вкусът й е солен, но, изглежда, става за пиене. Вие напълвате стомасите си добре. После се връщате в лодката и поемате отново.

Отправяте се на запад. Слънцето се плъзга бавно по небето. Изведнъж Блац надава развълнуван вик и посочва към кърма¬та. Вие се обръщате, търкате очите си и забелязвате малка златна точица на фона на потъмняващото небе. Тя започва да расте и вие, невярващи и радостни, ясно различавате платната на една бригантина, насочила се право към вас.

Скачате на крака, ръкомахате и крещите, докато над пери¬лата не се появят лица на моряци. Те свалят платна и се отп¬равят към вас.

- Здравейте! - чувате да извиква един глас, когато бриган- тината се е изравнила с вас. - Ще ви хвърлим въже.

- Това е велик ден - казва Оукли, докато се катери към палубата. - Първо, хубава глътка вода, а на всичко отгоре и отправяне към къщи. Обърни на 370.

Ти си въведен в каютата на Кралица Титания в кормовата част на „Роуз“. Удивен си да видиш такъв лукс на борда на кораб: дебел килим, кадифени завеси и позлатен трон.

Кралицата е по-млада, отколкото си очаквал, стройна като кошута и с прозрачно бледа красота. Косата й е като есенен пламък. Когато те поздравява, в гласа й се долавя истинско кралско величие.

- Вие ни спасихте от участ, която не би могла да се предви¬ди - казва тя. - Получавате нашите благодарности - и не само благодарности, но и материална награда. Такъв храбър и доб- лестен моряк не трябва да води живот на пират. Ще приемете ли титла и земя в Глориана?

- Очаква ви също офицерски чин във флота, ако пожелаете,' - добавя адмирал Калидор. Той се обръща и се покланя на Кралицата, поставил ръка на гърдите си. - Моля за извинение, Ваше Величество.

- Няма за какво, Калидор.

Кралицата се усмихва - жизнена, лъчезарна усмивка, в не¬съответствие с претрупания дворцов етикет, който я заобикаля. Обръщайки се към тебе тя допълва:

- Нашият многоуважаван адмирал е съвсем прав. Вие ще бъдете добре дошли във флотата. Е, и?

За момент се замисляш за живота на капер. Предложението е съблазнително, но ти си свикнал с вълнуващия живот на аван¬тюрист. Справи ли се с Ел Дрейк? Още не си му видял сметка¬та. Създаде ли си нови врагове? Има ли още загадки за разк¬риване в Карабско море?

Ти поглеждаш Кралица Титания. Тя очаква отговора ти.

- Ако Ваше Величество позволи - казваш ти с блясък в очите, - нека да размисля.

Ново ПОКОЛЕНИЕ книги игрИ


емщ

1

I

I



В БЕЗДНАТА СРЕД МЪРТЪВЦИТЕ

ЗЕЛЕНА КРЪВ


КЪЛБОТО НА ОМРАЗАТА

I

I



1

ОГЪРЛИЦА ОТ ЧЕРЕПИ

Ако след бягството си от кораба на $лия пират Скарвендж не умреш от жажда и преодолееш всички препятствия по морския си път, знай, че твоето приключение едва започва.

Трябва да наемеш екипаж и да откриеш Скарвендж, 3а да го накажеш. Но ще успееш ли да провалиш неговия най-подъл и пъклен план — да отвлече младата и красива Кралица на Глориана?



25 лв.

Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница