Преводач Елена Атанасова Коректор Ива Данева Формат 84/108/32 Печатни коли 15 дф „абагар" Велико Търново ик „сова" Варна как да се използва тази книга



страница2/15
Дата22.07.2016
Размер2.26 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


1

8

- Никога не съм чувал за това място! - извиква Мандригард, разливайки рубиненочервено вино върху златото и скъпоценни¬те си камъни и поставя с трясък бокала на масата.



- Никога не си чувал за това! - повтаряш ти невярващо. - Но как, човече, това е най-богатото и най-голямото пристанйще от всички колонии на Глориана.

Той изсумтява с безразличие:

- За мене не означава нищо. Плавал съм из моретата и океаните много преди тези места да са имали имена. И въпреки че ми е тьжно да си призная - отказал съм се от плаването

дълго след като тези пристанища са потънали в морето.

Ако го помолиш да ти разкаже повече, обърни на 46. Ако искаш да проучиш останалата част от кораба, обърни на 65.

9

Ако имаш записана кодовата дума Безизходно положение, обърни на 406. Ако я нямаш, анулирай всички кодови думи и обърни на 423.



10

Полуприпаднал от изтощение, ти заставаш на треперещите си нозе, повдигаш магическата пръчка към небето и бавно из¬ричаш думите на заклинанието. Отново и отново, като детска приспивна песен, напевният ти ритъм се носи над безбрежното спокойствие на морето.


Изпълнени с надежда в началото, другите чакат напрегнато няколко минути, след това дават признаци на униние. Те се хвърлят на дъното на лодката. Позите им показват, че вече са загубили всякаква надежда. Ти изоставяш заклинанието и се свиваш до тях. Зарязал си го твърде късно. Решителността ти е отслабнала от трудностите, волята ти е изцедена до краен предел, за да можеш да упражниш магьосничеството си.

Пляс! Изплющява нещо и влажно петънце се появява върху пресъхналите сиви дъски на лодката. После още едно и още едно. Едно те удря право в лицето и ти крещиш с истинска наслада. Чиста, прясна дъждовна вода! Дъждът се изсипва като душ и вие четиримата лежите опънати на дъното на лодката с широко отворени уста, кикотейки се като обезумели.

Час по-късно все още лежите, подгизнали, когато над вас пробягва сянка и един глас ви извиква:

- Ахой! Спускаме ви въже.

И четиримата скачате мигновено. До вас се е приближил кораба „Перлата на Рая“ - но вие не сте забелязали екипажа, който ви е махал, оглушали от собствения си весел смях.

- Ами, това е велик ден! - казва Оукли, докато ти се качваш по въжето. - Първо, добра глътка вода, а сега - отправяне към къщи.


- Разбирам - казва той въздържано, когато си му разказал всичко, което знаеш. Той поставя чашата си встрани и става, за да се убеди, че никой не подслушва до вратата на каютата. Когато се връща, снишава гласа си и прошепва:

Обърни на 370.

- Запази това за себе си. Все още можем да осуетим плана на Скарвендж, но няма да имаме никаква надежда да го зало¬вим, ако се разчуе, че сме предупредени. Чуй сега: След като се настаниш в Лешанд, ела в къщата ми на улица „Хейлиърд“. Попитай за капитан Кепстик - това съм аз. Там ще обсъдим плановете за залавянето на този морски плъх!

Обърни на 108.

12

Проправяш си път по дока, провирайки се между каруци, денкове, суетящи се моряци, докато стигнеш до врата с нари¬суван отгоре й знак - навито въже и корабно буре. Това е магазинът на Гелоуглас, бакалин и колониален търговец, от ко¬гото често си купувал запаси в миналото. Зървайки те през отворената врата, той ти кимва и те въвежда йътре.



- Отново сме на брега, а? - казва той приветливо. - Но не за дълго, предполагам. Какво мога да направя за тебе?

Показва ти стоките си. Можеш да си купиш всичко, за което имаш пари:

Кръст - 8 дублона

Пистолет - 10 дублона

Сабя - 10 дублона

Компас - 10 дублона

Папагал - 2 дублона.

Отбележи покупките си в графата за предметите, които при¬тежаваш в Дневника на Приключението, като не забравяш да си приспаднеш парите.

Докато се обръща, за да обслужи друг клиент, Гелоуглас добавя:

- Значи няма да останеш в пристанището за посещението на

Кралицата?

- Кога трябва да пристигне? - пита Граймз.

Гелоуглас се усмихва и свива рамене:

- След месец и нещо. Дочух, че обикаляла колониите. Всич¬ки трябва да пазят най-доброто поведение, в противен случай ще отговорят пред Губернатора. Може би затова не съм и про¬дал и половината от обичайното количество барут тази седми¬ца.

Напускайки бакалина, ти обсъждаш следващия си ход. Ако не си го направил вече, можеш да намериш някой да идентифи¬цира необичайните предмети, на които си попаднал, обърни на 31. За да чуеш слуховете, обърни на 88. Ако поискаш позволи¬телно за каперство1 и имаш МОШЕНИЧЕСТВО, мини на 50. Ако го нямаш, обърни на 409. Искаш ли да посетиш капитан Кепс- тик, ако те е поканил, обърни на 69. Ако си приключил с всич¬ките си задачи в Лешанд, обърни на 107.

13

Тези мъже притежават умението да прерязват гърла, и то закалено в стотици улични боеве. Те владеят ножовете си с точността на съвършени хирурзи - с тази разлика, че всеки точно преценен удар е предназначен да причинява смърт, а не да я избягва.



Ако нямаш никакви бойни умения, губиш 6 Точки за Оцеля¬ване. Ако притежаваш ПОБОЙНИЧЕСТВО, губиш само 3 Точки за Оцеляване. Ако имаш или ТОЧНА СТРЕЛБА, или СРЪЧНО БОРАВЕНЕ СЪС САБЯ (и съответното оръжие), трябва да загу¬биш само 2 Точки за Оцеляване. В случай че си оцелял, обърни на 70.

14

Мълнии проблясват от единственото око на Скарвендж.



- Още си жив, а?! Ела и пийни със стария си капитан! - Той размахва бутилка ром, като че ли те кани да я вземеш, но ти по-

' Каперство - преследване и завладяване на търговските кораби на една страна от частни корабовладелци с негласното разрешение на тях- ното правителство.

скоро ще пъхнеш главата си в устата на вълка.

Кръвта на Блац се надига, когато вижда заклетия ти враг.

- Господ скапа едното ти око, злодей такъв! - изпищява той. - Бих желал да взема тази бутилка и... - Тряс! Чува се шум от счупено дърво и Блац пада, стенейки.

Като поглеждаш на една страна виждаш, че е бил ударен по главата със столче. Кършоу стои там, хилейки се, след това поставя ботуша си върху ребрата на изпадналия в безсъзнание Блац и хвърля счупения крак на столчето до него.

Оукли и Граймз са се изправили Лйце в лице със заобика¬лящите ги хора на Скарвендж. Ти се завърташ, за да застанеш с лице към пиратския капитан.

- Достатъчно, Скарвендж! Твоята разправия е с мене, не с тях.

Той се превива от смях.

- Благородно чувство, няма грешка! Погледни ме, моята раз¬правия е с всичкй, които се опитват да ми издънят кроежите. Целта ми - ни повече, ни по-малко, е да спипам Кралицата и да я продам най-скъпо. Затова ще се разправя с тебе сега,


друже! Всъщност това трябваше да направя отдавна, но пред¬полагам, че старото ми сърце е доста добродушно.

Ръката му се плъзва към колана. Разбираш, че той се пре¬сята за оръжието си и ти инстинктивно сграбчваш нещо от ма¬сата. Вдигаш го, Скарвендж крещи пронизително: - Ти държиш само тирбушон, а пиратът има мускет.

- Ще бъда най-богатият в седемте морета! - хвали се той. - И този, който на богатството ми посегне, в бездната сред мър¬тъвците ще полегне!

Виждаш блясъка от стрелбата. Въздухът се изпълва,с дим и ти усещаш куршума в гърдите си. Обзема те мигновена тъпа болка, след това всичко потъва в тъмнина... Обърни на 362.

15

Повдигайки ръце към небето, ти започваш заклинанието. Пър- воначално очевидните безсмислици, които произнасяш, стават причина тримата ти другари да се подсмихват. Но усмивките им скоро избледняват, за да се сменят от широко отворени очи, изпълнени със страхопочитание, когато забелязват черни буре¬носни облаци да се скупчват на изток под твоя команда. Колеб¬ливите проблясъци на слънцето са удавени в настъпващия мрак.



В далечината се разнася гръмотевица като грохот на артиле¬рийски огън, изпращайки тъп, зловещ тътнеж над света.

Вятъ(Ат раздърпва дрехите ти. Когато завършваш заклина¬нието, виждаш другарите си свити на дъното на лодката, с без¬цветни лица.

- Не се страхувайте - казваш им ти. - Пълната сила на бурята няма да ни достигне тук. Насочил съм я направо към носа на „Красивата Дама“ и пиратският кораб ще трябва да се движи с вятъра, докато тя утихне. На Скарвендж ще му е доста трудно да ни преследва сега.

Огнена светкавица лумва зад черните като сажди буреносни облаци. Само да можеше да се почувстваш така убеден, както * се опитваш да звучи гласът ти. Но ти знаеш,че такива титанични природни сили не могат да се призоват с лекота, и наистина, докато сваляш магическата си пръчка, тя експлодира в порой от пръщящи, пукащи сини искри. Зачеркни магическата пръчка от предметите, които притежаваш. Тъй като не можеш да изпол¬зваш ЗАКЛИНАТЕЛСТВО отново, докато не се снабдиш с нова магическа пръчка, постави това умение в скоби,за да не забра¬вяш, и обърни на 289.

Доплавате отново до пристанището Селение с трюмове, пъл¬ни със съкровища, и сърца, изпълнени с вяра. Новината за забогатяването ти се разпространява бързо, което кара самия главен корабостроител да бърза по кея, за да те поздрави.

- Качете се на борда, Мастер Кемп - казваш ти сърдечно, издърпвайки го за ръката, когато се качва по мостчето. - Връ¬щаме се с пълни трюмове от нашите пътешествия. Може би сега ще ни продадете някой по-подходящ за нуждите ни кораб.

Казвайки това, ти повдигаш капаците на трюма с театрален жест. Златисти, сребърни и рубиненочервени отблясъци си иг¬раят по лицето на Кемп. Той поглежда нагоре с такава широка усмивка, колкото му позволява устата, и казва:

- Да, Капитане. Имам кораб подходящ за вас. Закотвен е на кея.

Ти се обръщаш и поглеждаш в посоката, която ти сочи и ахваш от възхищение. Корабът е галеон с гордо извисяващи се мачти и шестдесет оръдия, настръхнали по перилата. Изобра¬жението на носа му е оцветена русалка от дъб с почти свръхес¬тествена красота.

- „Кралицата на феите“ - казва Блац, прочитайки името, издялано на носа. - Мисля, че се влюбвам.

- Точно за нас - съгласяваш се ти. - Мастер Кемп, задръж едномачтовия кораб. Вземаме „Кралицата на феите“.

Кемп кимва изумен, че е осъществил най-бързата продажба в живота си. Ти слизаш надолу по мостчето, за да поемеш командването на новия си кораб. Обърни на 184.

17

Съгласяваш се, че е безумно да правите опит да изведете кораба от залива в гъстата мъгла. Котвата е спусната, но когато се обръщаш, за да слезеш долу, си пресрещнат от делегация на екипажа. Боцманът е говорителят им - огромен, дебел човек с глава като снаряд. Той стои пред тебе, мачкайки шапка в ръце¬те си с нервността на малко дете.



- Въпросът е, Сър - казва той, хвърляйки многократно пог¬леди наляво и надясно. - Това място изглежда страшно. Попад¬нали в безветрие, а сега и тази мъгла... Ами някои от хората са

се паникьосали и ний съ чудехме, кат’ти съ носи славата на магьосник, ъ-ъ и дали не можеш да сгласиш някоя магия, за да предпазиш кораба от таласъми и тем подобни?

- Достатъчно елементарна молба, боцман, и аз с удоволст¬вие ще я изпълня, ако ще повдигне духа на мъжете.

Вземаш амулета си и произнасяш благословията си, която ще запази кораба от нападението на зли сили и духове през нощта. Приемайки с ласкава усмивка благодарствените погледи на екипажа, ти слизаш в каютата си. Нощта отминава безме¬тежно. Обърни на 396.

18

Внезапно на палубата се излива пороен дъжд и миг по-късно ти си зашеметен от вятър, който обтяга платната почти до скъс¬ване. Небето над тебе е като разтопен катран, една светкавица пада сред непрогледната тъма. Изваждайки ветрилото от ръка¬ва си, ти се втурваш напред и го развяваш силно. Дочува се неясния брътвеж на моряците, застинали в суеверно страхопо¬читание, когато бурята утихва. Все още виждаш титанични въл¬ни да се разбиват в носа на кораба, но като че ли ветрилото е образувало фуния през бурята - фуния, през която можете да направлявате дораба.



- Кормчия! - крещиш ти. - Пълен напред, отведи ни в окото на бурята!

Ветрилото изчезва от ръката ти, но силата му вече е изпол¬звана, то е изпълнило предназначението си. Зачертай го от Дневника на Приключението и обърни на 94.

19

Огнени изстрели, забулени в дим, изскачат от страничните оръдия на „Лунното Куче“, последвани от звук като гръмотеви¬ца, движеща се по вода. Снарядите се удрят в дъските на ко¬раба ти. Чува се разтревожен вик, когато бизанът се разцепва и ти трябва да отскочиш встрани, защото въжетата се свличат с трясък. Поне един от екипажа ти не е късметлия, виждаш го изхвърлен през борда от удара.



Задраскай две звезди, написани до името на кораба ти в Дневника на Приключението. Ако нямаш други останали звезди, обърни на 227. В противен случай можеш да отговориш на огъня, разнебитвайки „Лунното Куче“, и след това да се приб¬лижиш до него, за да го завладееш, мини на 6.

20

Чува се мърморенето на изненаданите пирати в каютата на Скарвендж. После се откроява гласът на Кършоу - старши кор¬мчия, приличащ на невестулка:



- Но как, Сър! Тези, глорианците де, познават морето като морски свине’. Ще ни издухат от водата, преди да сме се доб¬рали на левга от кораба с Кралицата.

Свит отвън в тъмния коридор, ти кимваш. Точно този въпрос би желал да зададеш. Настъпва тишина. Представяш си как Скарвендж загадъчно се усмихва, докато смърка енфие. Със сигурност следва кихавица на задоволство и грачещият му глас се чува отново:

- Не си блъскай главата с подробностите, човече. Това е за стария ти капитан. Не е ли достатъчно да кажа, че има един корабостроител в Порт Селение, на когото се плаща добре за работата?

- Но, Сър... - разпознаваш гласа на приличащия на вол пър¬ви заместник. - Винаги сме те поддържали в кроежите ти, но този изглежда неправдоподобен. Няма ли Кралица Титания да бъде зорко охранявана? Нашият кораб ще бъде сам срещу ду¬зина!

Точно каквото мислиш и ти. Ако искаш да изчакаш и да чуеш отговора на Скарвендж, обърни на 77. Ако мислиш, че е време да се върнеш при приятелите си, мини на 172. Ако рискуваш още малко време, за да се прокраднеш за провизии от каютата на щурмана, обърни на 39.

21

Плавайки из тези води преди като честен търговец, насилс¬твено принуден да служи на „Красивата Дама“, Оукли разказва каквото знае за островите.



1 Морски свине - вид делфини

- Остров Панданус, най-западният от веригата, често е посе¬щаван от кораби. Туземците там са приятелски настроени. След¬ващият, известен като Гримоар, е пълна мистерия. Чувал съм само, че туземците са избягали от него, наплашени от някакъв пъклен демон, който живее там. Глупост, разбира се! Следва¬щият от веригата е остров Огнен връх, получил името си заради огромният конус на тлеещ вулкан, който се извисява над оста¬налата му част. Никога не съм срещал човек, качвал се на този бряг...

- Знаеш ли нещо за най-източния остров? - пита Блац. - Това е първият, до който ще се доберем.

Оукли свива рамене.

- Остров Червеният Череп. Чувал съм, че е обитаван, но се пада встрани от главния път на корабите и туземците там са имали малко контакти с външния свят.

Ако.си ПОЗНАВАЧ НА НАРОДНИТЕ МИТОВЕ, обърни на 58. Ако не си, мини на 97.

22

Наплашени от твоята мощ, канибалите се страхуват да ата¬куват. Вместо това fb се приближават, падат на колене, кланей- ки ти се, като че ли изричат някаква езическа молитва.



- Ощипи ме! - казва Оукли. - Мислят, че си нещо като по- лубог, друже!

- Така изглежда.

Извличайки максимална полза от положението, ти повиша¬ваш глас, крещиш сърдито и ругаеш канибалите, че са се ос¬мелили да ви навредят. Въпреки че не разбират думите ти, зна¬чението им е достатъчно ясно. Свивайки се от страх, те изприп¬кват и се връщат с подаръци, осейвайки с.тях пясъка в нозете ти, с надеждата, че ще те омилостивят.

\

Предлагат ти щит от пера, огърлица от обсидиан, дървена сабя, обсипана със зъби на акула. Вземи каквото пожелаеш (не забравяй да отбележиш нещата в Дневника на Приключението) и след това обърни на 98.


Кой може да каже колко ще продължи сечта? Сред експло¬зиите от оръдейните залпове, дрезгавите викове и звънтенето на стоманени остриета оределите ти, но сърцати поддръжници се бият до смърт срещу Скарвендж и неговите кръвожадни под- лизурковци. Постепенно битката достига до Скарвендж и тебе.

Приведен зад сабята си, той се мята, хвърля се със скок и отбива удара - самонадеян и ожесточен в началото, насмешли¬вата му усмивка постепенно избледнява, когато разбира, че ти си по-добрият. След това подигравките му преминават в изто¬щително задъхване, докато отчаяно се опитва да се защитава.

Ти също си изтощен. Бориш се за глътка въздух като удав¬ник, всеки замах изцежда и последните ти силици. Най-после яростното вилнеене замира. Врагът ти лежи умиращ в краката ти. Поглеждайки те с угасващото злобно пламъче в очите си, той се ухилва злодейски за последен път и изкрясва през смях:

- Това ли е твоята победа, друже? Горчив триумф, бих казал.

Ти се оглеждаш и сега разбираш значението на думите му.

Като че ли си в кланица, всичките ти приятели са мъртви заед¬но с пиратите. Ти се олюляваш със свито сърце. Копнееше за отмъщение, но не на такава висока цена.

Скарвендж се изсмива за последен път.

- Ще се видим в ада! - изграква той. Мъртъв е.

Твоето приключение завършва тук.

24

Капитанът на военния кораб се качва на борда с група тежко въоръжени моряци. Хвърля стъклен поглед към подбраната ком¬пания от мошеници и разбойници на твоя кораб, след това се обръща към теб:



- Предполагам ти си капитанът на тази сган. Подозирам, че нямаш друга работа из моретата освен да пиратстваш и като се има предвид това, аз поемам отговорността за твоето корито в името на Нейно Величество Кралицата.

Ако имаш позволително за каперство, обърни на 92. Ако не, мини на 111.

Със скърцащи греди корабът се олюлява и спира, когато носът се сблъсква с „Лунното Куче“. Твоите моряци хвърлят куки за абордаж, залавяйки перилата на другия кораб, придър- пвайки го съвсем близо за последната битка.

25-26


Зачертай една от звездите, написани до името на кораба ти в Дневника на Приключението. Ако нямаш останали звезди, обърни на 227. В противен случай мини на 6.

26

Въпреки трудностите, най-после можеш да се успокоиш, за¬щото напредвате добре. Същите силни вълйи, които заплашваха да залеят лодката ти, сега ви носят бързо на запад.



- Надпревара с времето - казва Оукли с горчива усмивка, косата му, сплъстена от непрестанния дъжд, пада върху побеля-

лото му лице. - Дали ще се измъкнем оттук, преди да са се изчерпали запасите или силите ни?

- Или късмета ни? - измърморва Граймз.

- Спрете! - пронизително изпищява Блац. - Не издържам вече, забит тук, на тази мъничка лодчица в безкрайния океан, който дебне да ни погълне.

- Ау! - казва Оукли, като удря лодката. - Това е всичко, което ни предпазва от водния гроб, приятелче. Едва ли в нея има повече дърво, отколкото в капак на ковчег. - Очите му горят трескаво и той изведнъж започва високо да се смее. - Хайде да я кръстим „Добрия кораб „Капака на ковчега“. Всички, които плават в нея към пристанището Лешанд, отиват право в ада!

Блац се обръща, очите му внезапно се разширяват от ужас. Той се е вторачил в нещо над рамото ти във водата. Обръщаш се бавно, следейки погледа му, и виждаш нещо, което кара сърцето да прескочи един удар. От водата е изплувала русалка, с кожа бяла като перла и коса с цвят на корал, чиято красота и мълчалив дивен поглед изглеждат толкова ужасни, колкото океанските дълбини.

Ако си ПОЗНАВАЧ НА НАРОДНИТЕ МИТОВЕ, обърни на 45. Ако не си, обърни на 64.

27

Той пролива една-единствена сълза, която се стича като теч¬на перла по дългия му нос, опръсквайки златните монети, поси¬пани в краката му.



- Моят екипаж! Моите верни агънца! Къде са те сега? - Той отпива голяма глътка вино от изглежда бездънния си бокал. - Тридесет и шест тръгнаха с мене от остров Хекуба и всички споделиха моето проклятие. След това един по един се изплъз¬наха. Как, никога не разбрах - защото проклятието беше никога да не зърнем суша и никога да не напуснем кораба. Те някак си развалиха проклятието, но изоставиха стария си капитан сам с плячката. Господ да ги прокълне заради това, ще кажа, и вдигам наздравица да се разболеят! - Той поглъща още вино, олюлява се и главата му клюмва към масата.

Ако решиш да използваш пияното му състояние и да си пъх¬неш носа из кораба, обърни на 65. Ако го събудиш, за да по разпитваш още, мини на 46.

Докато завързваш лодката, усещаш приятен аромат във въз¬духа. Дали е мед? Невероятно, едва ли тук могат да живеят пчели, без да има цветя, от които да събират прашец? Безспо- койството ти за храната скоро се уталожва, докато наблюдаваш рибните пасажи да плуват към острова.

- Къде отиват? пита Блац, надничайки във водата. - Виж¬дам дузини риби да плуват насам, но нито една от тях не дос¬тига брега.

Оукли посочва нещо тъмно, с неясни очертания, което се движи мудно напред-назад дълбоко под повърхността.

- Дали е акула? По-добре е да не плуваме, за всеки случай, просто да сме на безопасната страна.

Отправяйки се към центъра на малкия остров, попадаш на малко изворче, падаш на колене до него с радостен вик. Но щом опитваш водата, лицето ти се сгърчва в гримаса и ти я изплюваш. Солена е. Това е странно, тъй като изворът със сигурност е над нивото на прилива.

Ако си ПОЗНАВАЧ НА НАРОДНИТЕ МИТОВЕ, обърни на 104. Ако събираш храна на острова, мини*а 85. Ако решиш вместо това да продължиш плаването, можеш да тръгнеш на север, обърни на 66, или да поемеш на запад, обърни на 47.

29

Мортайс ви дава храна и вода от неговите запаси, докато, вие му разказвате за времето, прекарано на борда на кораба на Скарвендж и как най-накрая сте успели да избягате само за да изпитате нови опасности в открито море.



Луната е изгряла, разпръскваща призрачни отблясъци над фосфоресциращата морска пяна.

- Удивителен разказ - прошепва Мортайс, все още със съ¬щата злобна усмивка на лицето си.

- Ами ти, старче? - пита Блац, огризвайки докрай месцето от един пилешки бут. - Как така се носиш по вълните на гол сал само с ведро сладка вода и кошница храна за компания?

- Ах! - извиква старият човек. - Това е удивителна история, но може да почака до сутринта. Мисля, че вече е твърде късно, и разбирам, че обилното ядене ви е изморило.

Ако имаш МОРЕПЛАВАНЕ, обърни на 67. Ако нямаш, обърни на 105.

30

От една седмица си на този остров, живеейки под навес на брега. Ако имаш по-малко Точки за Оцеляване, отколкото си започнал приключението, тук печелиш 1.



Една сутрин Блац тича като подгонен звяр по брега. Ръкома¬ха и крещи с всички сили.

Изтегнат на пясъка под една палма, Граймз подръпва от лу¬лата си и отбелязва:

- Рядко може нещо да накара нашия Блац да се движи по- бързо от лек тръст. Какво мислите, че може да е, момчета?

Ти се усмихваш.

- Може слънцето да е минало пред облак? Или риба е уло¬вила чайка?

- Или е намерил перла в кокосов орех? - подсмихва се Оукли.

Но усмивките ви се изпаряват, когато Блац достига до вас и изстрелва новината си.

- „Красивата Дама“ завива насам. Ще спусне котва в залива и ето ни нас като четири пуяка на заколение.

Ако избягаш, за да се скриеш във вътрешността на острова, докато Скарвендж отплава, обърни на 49. Ако първо подкупиш туземците, за да кажат, че не си тук, обърни на 68. Ако тръгнеш смело напред, за да се изправиш лице в лице със Скарвендж, когато стъпи на брега, обърни на 87.

31

В малък двор зад рибния пазар живее Доктор Скриптър, колекционер на вълшебни антикварни рядкости. Ти си му носил разни неща в миналото, за да ги идентифицира и да видиш дали няма да ги купи. Той надига очи от прашния си ръкопис и поема това, което си му донесъл, държейки златарска оптическа ле¬ща, поставяйки всяка вещ в ред под острия взор на присвитите си влажни старчески очи.



- Е? - питаш ти.

- Момент - Скриптър се изкашля сухо, курдисва очилата си на тънкия си нос и се консултира с прашна книга, подвързана с кожа. - Хмм! А, да, а, да... еврика!

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница