Преводач Елена Атанасова Коректор Ива Данева Формат 84/108/32 Печатни коли 15 дф „абагар" Велико Търново ик „сова" Варна как да се използва тази книга



страница4/15
Дата22.07.2016
Размер2.26 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

празни ръце. Обърни на 396.

56

Воден от безпощадна решителност, ти едва ли забелязваш зараждането на метеж. По цели дни и нощи обикаляш палубата, отбелязваш силата на вятъра и морските течения в корабния дневник или определяш положението на звездите. Екипажът не се осмелява да се съмнява в решенията ти - страхуват се, че никога няма да се доберат до вкъщи без тебе.



Най-накрая упоритостта ти е възнаградена с вик от палубата „Отпред лед“. Ти тичаш по стълбата от палубата към кабината и крещиш от възторг, когато съзираш синкавата гърбица на един айсберг пред вас. Обърни на 414.

57

Въпреки че платната й са раздрани от бурята, „Роуз“ не е съвсем излязла от боя. Екипажът й разбира заплахата и заста¬ва до оръдията, изстрелвайки няколко предупредителни изстре¬ла към „Лунното Куче“. Застанал откъм кормилото на врага сг,, ти добавяш твоя огън към този на „Роуз“. Притиснат между два вражески кораба, „Лунното Куче“ се разклаща, а гротмачтата се срутва.



- Свършено е с него! - крещиш ти. - Приближете се за абордаж.

Обърни на 6.

58

Според мълвите, които си чувал, остров Гримоар не е оби¬таван от демон, а от зла вещица, наречена Зелената Ежада. Смята се, че тя е на повече от хиляда години и според една легенда е сключила договор с древен земен бог, който гаран¬тира неуязвимостта й, докато краката й стъпят на твърда земя.



Но, вярно или не, тези мигове не са единствената ти грижа. Сега трябва да се отправяте към първия от островите - този, за който Оукли мисли, че е населен с диваци.

Обърни на 97.

- Какво желаете от мене? - изсъсква богът, фиксирайки те с проницателните си очи.

- Мой олимпийски бог - започваш ти. - Ние сме уловени в капан на този кораб.

- Неговият капитан се осмели да плячкоса моето светилище! - реве гръмогласно Дионисий. - Заслужил си е проклятието.

- Но ние не заслужаваме тази съдба, боже! - протестираш

ти.

Дионисий обмисля случая ви.



- Може би не. Но ако бяхте същества от мой тип, бих могъл да съм милостив.

- От твой тип?

- Типът смъртни, които уважавам - продължава Дионисий нетърпеливо, - са шумни, свадливи негодници, луди и жизнени, жадни за повече веселие, отколкото животът може да им пред¬ложи. Не са за мене учените, мрачни и съсухрени, с техните книги и ръкописи...

- Нито за мене, боже! - казваш ти бързо.

Той кимва замислено:

- Чудя се... Ами ще ви отпратя от тук, но не забравяйте, че отсега нататък ще бъдете възможно най-лоши. Не понасям и най-малкото добро!

По знак, даден от Дионисий, виното, разливащо се на палу¬бата, се издига в облак омайващи изпарения. Олюлявайки се сред парите, пипнешком ти търсиш пътя си, докато усетиш ръ¬цете на приятелите си. Те се прилепват до тебе, сякаш'си един¬ствената им опора - макар, че ако богът беше излял целия си бяс, едва ли щеше да направиш много.

Винените изпарения избледняват. Няма никакви следи от Ди¬онисий или пантерите му, нито от прокълнатия кораб. Четирима¬та сте се сгушили в ъгъла на опушената, мръсна кръчма. Един едър барман се е навел и попива разляното на масата ви вино.

- Нямате ли си къщи да се приберете? - мърмори той недо¬волно.

- Къде сме? - пита Оукли невинно.

Барманът го изглежда с презрение.

- Вие, пияни дървеници! Това е кръчмата „Закланият козел“ в Порт Лешанд.

Вие сте били пренесени магически там, където сте поискали да отидете, но услугата на бога си има своята цена. Замъглил

а съзнанието ви и ви е белязал с постоянната лудост, негов отличителен знак.

Сега трябва да придобиеш МОШЕНИЧЕСТВО и ПОБОЙНИ- ЧЕСТВО, ако не си ги имал преди. (Тъй като можеш да имаш само четири умения, това означава, че трябва да изтриеш две от другите си умения, за да направиш място за новите в Днев¬ника на Приключението). Обърни на 9.

60

Повдигайки магическата си пръчка, ти призоваваш окултни сили, които подпомагат твоето магьосничество. Виждайки това, туземците се отдръпват, стенейки панически от ужас. Един съ- сухрен старец с дреха цялата обкичена с пера излиза напред. Това е шаманът им. Размахвайки гнусната си пръчка, издялана от човешка кост, той започва заклинанието си зловещо, като пищи пронизително и бърза да надпревари твоята магия.



Заклинанията проблясват и искрят във въздуха, но тайнстве¬ният дуел е краткотраен. Разбирайки, че ти си много по-мощен магьосник от него, шаманът захвърля пръчката си на пясъка и се предава. Обърни на 22.

61

Магията подчинява природните сили на желанията ти. Вятъ¬рът послушно довява думите на Скарвендж и приятелите му, докато бъбрят над бутилката с грог. Те са все още на петдесет стъпки от тебе, но ти можеш да ги чуваш толкова ясно, като че ли са до теб.



- За к’во ни е съкровището, Сър? - хълца старши-кормчията.

- За да платим на един корабостроител в Порт Селение - казва Скарвендж. - Трябва да му платя в злато за новия кораб, дето ни го строи.

- Нов кораб? - повтаря Порбук, първият заместник, излязъл от тъпата си вцепененост. - Харесвам стария.

- Новият е по-добър. Ще го кръстим „Лунното Куче“. На спе¬циалните му платна лично придворният магьосник на Нейно ве¬личество е направил магия. Ще прави неща, които „Красивата Дама“ не може.

- Кралският магьосник? - повтаря Кършоу.

- Аха, самият Мирабилис! Моят скьп полубрат! Но той иска да му платя в сребърни монети, тЬва е още една причина да ни трябва тази плячка. Хей, там, мързеливи дървеняци - не наме¬рихте ли вече сандъчето?

Двамата моряци поглеждат към него.

- Да, Сър. Ето го.

Чул си достатъчно. Ще изчакаш ли, докато качат съкровище¬то на кораба и отплават, обърни на 288 или ще рискуваш да ги атакуваш, в немощното състояние, в което се намираш, обърни на 267.

62

Вихър като фуния се спуска от небето. Усещайки, че я пог¬лъща, Ежада надава разтревожен вой и се опитва да се задър¬жи за стената на двореца. Косата и робата й се развяват от вятъра и тя безжалостно е засмукана от халата. Слисан, ти забелязваш нещо като зелени израстъци или коренчета да ви¬сят от подметките й. Но щом те са изскубани от земята, тя видимо започва да отслабва и скоро моли за милост. Обърни на 157.



63

Кемп кимва.

- Скоро го завърших. Скарвендж го взе преди два дни: изя¬щен галеон с четиридесет оръдия, който възнамерява да кръсти „Лунното Куче“. Но има някои странни неща.

Ти се залавяш за последните му думи.

- Като?

- Първо ми нареди да поставя отвори за оръдията на кила. Корабът ще потъне, му казах аз, но Скарвендж не искаше и да чуе - изкиска се като стар гарван и ми показа скиците, които е донесъл.



- На кила - настоя той - и не забравяй да разположиш мачтите, както ти казвам; голям товар ще вдигат.

- А? - Учуден си ти. - Какво е искал да каже?

Кемп въздиша.

- Това, което аз предполагам, не струва, така че без съмне¬ние твоите догадки са по-добри. Не прилича на никой друг ко¬раб, който съм правил преди, а аз съм построил стотици. Дър¬веният материал беше твърде лек - борът лесно ое разцепва от оръдията - но Скарвендж само изпадна в буен смях и каза:

- Зависи накъде ще бъдат насочени оръдията.

- Така че в края на краищата, аз го направих, както той желаеше. За съжаление имам и други клиенти, на които трябва да обърна внимание, затова ви казвам довиждане.

- Сега накъде? - пита Оукли, докато се връщате към града.

Замисляш се за момент.

- Ще вземем стаи в странноприемницата „Пот на Челото“. Ако Скарвендж покаже злобната си физиономия някъде в Селе¬ние, то ще бъде точно там. /

Никога не си произнасял по-верни думи, защото веднага щом заставаш на прага на странноприемницата, потресен се закова¬ваш на мястото си. Демонът стои точно пред тебе, истински като живота. Сграбчил е бутилка ром в едната си ръка. Бандата му го е наобиколила.

Погледът му попада върху теб. Ръмжащият му глас секва по средата на изречението. Тънка ивица слюнка се стича по бра¬дата му, когато показва острите си като на акула зъби, хилейки се злобно. Моментът, който си очаквал: да се изправиш лице в лице с най-омразния си враг... Обърни на 14.

64

Минава много време. Вие стоите като поразени от гръм, зи¬нали от изненада, гледайки русалката, като четири риби улове¬ни в мрежа. Тя изчаква ведра като статуя. После на устните й разцъфва бавна усмивка и повдигайки бледите си ръце, се об¬ръща ич започва да плува...



Блац реагира пръв, изненадан сам от своята стремителност. Ръцете му се протягат и улавят кичур от бледоморавата коса на русалката. Тя се извива, извиквайки стреснато - рязко и напев¬но, като докосната струна на арфа, - и се усуква с яростта на змиорка.

- Хванах я! - крещи Блац. Очите му блестят, когато ви пог¬лежда, отчасти търсейки възхищението ви, отчасти одобрение¬то.

Тогава самата русалка проговаря. Сграбчена от ръката

Блац, тя бавно се отказва от борбата си, отпуска се и казва:

- Освободете ме, мъже на сушата, и аз ще ви помогна. - Успява да се извърти още малко, за да ви погледне. Очите й блестят свирепо, докато добавя: - Но ако ми навредите, ще ви прокълна така, че сърцата на всички, които чуят клетвата ми, ще се смразят.

Ако имаш МАГЬОСНИЧЕСТВО и искаш да се пребориш с това проклятие, обърни на 83. Ако имаш ЗАКЛИНАТЕЛСТВО (и вълшебна пръчка) и искаш да я омаеш с магия, мини на 102. Ако препоръчаш на Блац да я пусне, обърни на 121. Ако искаш първо да й зададеш въпрос, какво има по пътя ви, мини на 140. Ако решиш да разбереш кой е най-добрият курс, за да достиг¬нете до Порт Лешанд, обърни на 159.

65

Изоставяйки пияния капитан, вие проучвате кораба. Постро¬ен е в стил, който рядко се вижда тези дни, с високи конструк¬ции от носа до кормилото и малки месингови оръдия, направе¬ни да стрелят картечно към всеки враг, който се опита да го превземе.



- Старинен кораб - решава Граймз, - и малко в мавритански стил. - Той сочи части от дърворезбата. - Тази геометрична украса е типична за маврите.

- Какво е това? - пита Блац. Той е намерил дървено ковче¬же на главната палуба, до бордовата ограда.

Граймз потрива замислено брадичката си.

- Съд за вода?

- Хъм, не смятам, че е това, - отговаря Блац с разширяващи се очи, когато надзърта в ковчежето. - По-добре погледнете тук.

Ти надничаш зад рамото му, пищейки от погнуса от това, което си видял.

Въпреки че до половината е пълно с дъждовна вода, както предположи Граймз, в него има и няколко дузини кости от ръце! Обърни на 84.

66

Приспособяваш от накъсаните ви ризи малко платно и на¬сочваш лодката на север. Там се надяваш да намериш остров



с вода и храна, за да издържите на дългото пътуване обратно към цивилизацията.

Стомахът ти се е свил на възел от глад, жаждата те води до обезумяване. Губиш 1 Точка за Оцеляване. Ако все още си жив, най-после се добираш до остров. Над ярките смарагдови кон¬тури, очертаващи бреговете, се извисява конусът на вулкан. Димни облаци се издигат на валма от върха му и ти виждаш тъмночервени отблясъци, които не могат да бъдат друго освен лава.

- Хайде да не се отбиваме тук! - казва Блац въпреки жаж¬дата. - Може да изригне и да ни убие.

Ако си ПОЗНАВАЧ НА ПРИРОДАТА, обърни на 193. В проти¬вен случай може да слезеш долу, мини на 174 или да се отп¬равиш на запад към следващия остров от веригата, 135.

67

Малко подробности от мореплавателното изкуство убягват от вниманието ти. Забелязваш, че салът на Мортайс, макар и направен от дъб, който е тежко дърво, се носи с учудваща лекота над водата. Това е особено странно, тъй като салът носи тежестта на един човек, пълен варел с дъждовна вода и голям сандък с провизии. Трябва да има нещо, закрепено от долната му страна, което поддържа сала.



Ако разпиташ Мортайс за това, обърни ма 124. Ако предпо¬читаш да го отминеш, обърни на 105.

68

Туземците не могат да бъдат убедени лесно. Изплашени са до безпаметност от горгоната на носа и черните платна на ко¬раба на Скарвендж. Вождът им смята, че пиратите ще ги избият, ако се усъмнят, че ги лъжат. Ако си честен, трябва да признаеш, че е прав.



Трябва да се разделиш с две неща, за да подкупиш тузем¬ците. Те ще приемат: сабя, пистолет, магическа пръчка, амулет, кораб в бутилка, рог от раковина, талисман с формата на при¬леп, черно хвърчило, диамант, комплект инструменти, глътка от¬рова, бронзов шлем, кръст или драконов пръстен. Зачертай два

от предметите в Дневника на Приключението и обърни на 144.

Ако нямаш желание или не можеш да дадеш на туземците това, за което те молят, можеш или да останеш тук и да се конфронтираш със Скарвендж (87), или да избягаш в джунглата (49).

69

Кепстик има хубава къща 'на улица „Хейлиърд“ в един от най- богатите квартали. Издокарвайки be колкото можеш, ти пренеб¬регваш косите погледи и надутото неодобрение на богатите ми¬нувачи, които се отправят към предната врата, за да се пред¬ставят. Слугата, който отваря вратата, те взима в първия миг за просяк, но щом недоразумението се изяснява, ти си въведен в кабинета на господаря.



Кепстик седи до огъня с книга в ръка. Когато те вижда, той избухва в сърдечен смях и скача на крака, за да те поздрави, нареждайки на слугата да донесе бутилка шери.

- Току-що сме я купили от един сидонийски търговец - казва той, вдигайки чашата си, за да отпие от тъмнозлатистата теч¬ност. - И... - той мляска шумно и напълва отново чашите - още по-добре, че е била плячкосана от един от тези разбойници, нали?

Скоро разговорът преминава към въпросите, които сте об¬съждали на борда на „Перлата на Рая“. Лицето на Кепстик се намръщва.

- Имам лоши новини - казва той. - Трябва да отплавам за Глориана след два дни, така че не мога да участвам с тебе, когато атакуваш този дявол Скарвендж. Освен това разказах историята на няколко висши офицери, но никой не ми повярва.

Ти кимаш навъсено.

- Никой не може да ги обвини, като се има предвид източ¬никът ти на информация. Ние сме безделници, бивши пирати, което не е най-добрият произход за надеждно свидетелстване.

- Но аз ти вярвам, за бога! - Той изважда един плик и ти го подава. - Това е нотариален акт за малък военен кораб, който притежавам в Порт Селение. Малък е, но е по-добре, отколкото въобще без кораб. Върви в Селение, наеми екипаж и виж дали не можеш да надвиеш този Скарвендж.

Тй си тръгваш, като благодариш на Кепстик за помощта му.

- Съжалявам единствено, че не мога да отплавам с тебе - са

прощалните му думи.

Прибавй нотариалния акт към нещата, които притежаваш, изброени в Дневника на Приключението, след това обърни на 107.

70

Повечето от посетителите на кръчмата са се разпръснали в нощта. Преглеждайки раните си, ти залиташ сред останките. Отпиваш голяма глътка от едно преобърнато шише с ром.



Под една счупена дървена подпора виждаш кървава слюнка. Приближаваш се и вдигаш на крака главатаря на главорезите. С избитите си зъби и подути малки присвити очички сега той не изглежда така як.

- Новият кораб на Скарвендж - казваш ти, като го разкла¬щаш. - Как се казва?

Очите му се отварят.

- Не мога да ти кажа - стене той. - Ще ми изкорми червата. Ти счупваш шишето с рома в стената и го насочваш към

стомаха му.

- Няма да може да ги намери!

Заплахата изчерпва малкото му останала смелост. Паничес- ки той споменава за кораб, наречен „Лунното Куче“, който се строи за Скарвендж в Порт Селение.

Ти запращаш разбойника отново сред развалините. Когато си тръгваш, виждаш собственика Друуд, застанал на вратата, подскачайки нервно от един крак на друг.

- Кой ще ми плати за щетите? - вие жалостно той.

Блац го блъска встрани.

- Не мисли за това като за щети. Приеми го като безплатна

украса.


Четиримата се изсмивате и тръгвате по улицата. Обърни на 392.

71

Слепецът е Греймолкин Смит. Някога той самият е бил пират. Ослепява при експлозия на бъчонка с барут и сега си изкарва препитанието, като изпълнява поръчки из града и разказва клю¬ки за чашка.



Видял си също и тримата разбойници, фактически само пре¬ди няколко седмици си научил, че губернаторът на Лешанд е определил награда за главите им.

Ако говориш с Греймолкин, обърни на 33. Ако се намесиш, за да спреш разбойниците, които се подиграват с учения, обър¬ни на 52. Можеш да отидеш направо в корабостроителницата, обърни на 374.

72

Смехът му е като лятна гръмотевица.



- Бягайте тогава, малки мишки. Помислих ви за морски плъ¬хове!

Делфинът и акулата ви съпровождат до брега, където ти на¬дуваш рога. Сред почти благоговейно мълчание, все още вцепе¬нен от странното приключение, ти слизаш от лодката несигурно и олюлявайки се на изнемощелите си нозе, се отправяш по брега. Обърни на 203.


73

Куки за абордаж притеглят твоя кораб към фланга на бойния и моряците се струпват по перилата с гръмки бойни викове. Битката се развихря по целия кораб - сблъскване на саби, гърмежи и силещи дим пистолетни изстрели, викове на ранени. Миризмата на кръв и барут се примесва със соления бриз.

Моряците са повече на брой, но те са изправени срещу един от най-издръжливите пирати в Карабско море. Мъжете ти знаят, че се бият за живота си, тъй като за главата на почти всеки от тях има обявена награда. Губиш 2 Точки за Оцеляване, ако имаш или СРЪЧНО БОРАВЕНЕ СЪС САБЯ или ТОЧНА СТРЕЛБА (и необходимото оръжие); губиш 3 Точки за Оцеляване, ако имаш само ПОБОЙНИЧЕСТВО; губиш 6 Точки за Оцеляване, ако ня¬маш никакви бойни умения. Ако все още си жив, обърни на 225.

Въпрос на минути е да чуеш звука, от който се страхуваш: ужасно стържене и корабът спира.

- Заседнахме! - казва Граймз.

Бързата проверка наистина установява, че килът ви е засед-' нал в плитчина. Корпусът не е повреден, но ще трябва да изча¬кате прилива, за да можете да отплавате отново. Мъглата обви- на плътно залива и островът вече не се вижда.

- Можем да изчакаме тук до зори - решаваш ти. Обърни на 366.

75

Бурята изпълва небето и корабът ти е малка точица в обяти¬ята й. Дъждът плющи, изливайки се от тъма, по-черна от нощта, барабанейки по палубата. Огромни като скали вълни удрят ко¬раба, наводнявайки го отстрани, принуждавайки хората да се прилепват към каквото им попадне, за да спасят скъпия си живот. Заповедите ти се заглушават от рева на вихъра, който опъва платната до скъсване. Самият ти поемаш кормилото, на¬сочвайки носа към стремителните талази, търсейки сърцевина¬та на урагана.



Граймз се втурва назад, лицето му е изкривено от страх.

- Капитане! - крещи той. - Ураганът трябва да е разпилял флотилията на Кралицата. Точно пред носа ни има глориански боен кораб и вятарът го носи към нас!

Ти виждаш кораба през проливния дъжд. Мачтата му е счу¬пена и той се носи неуправляем право към вас. Имаш само секунди, за да избегнеш сблъсъка! Накъде ще завъртиш румпе¬ла, наляво (113) или надясно (132)?

76

За изненада на теб, както и на врага ти, невестулката извед¬нъж скача от раницата ти, подскача на палубата и захапва бо¬лезнено ръката му. Скарвендж изпуска малкия фитил с прокля¬тие:



- Ах! Върви по дяволите, животно такова!

Той хваща невестулката за врата и я запраща встрани, но

тази атака ти е дала време да се заградиш. Сега си лице в лице със Скарвендж в решителна битка. Обърни на 171.

77

Скарвендж се изкашля рязко, когато отпива голяма глътка ром.



- Охранявана? - изсъсква той. - О, да, тя ще бъде охраня¬вана. А какво ще кажете, ако буря разпилее флотилията й? Тогава какво, а?

- Все пак ще трябва да се справим с нейния кораб, Сър - противопоставя се старши-кормчията. - Казвали са ми, че име¬то му е „Роуз“ - кораб с осемдесет оръдия!

- Възможно е да откъснем розата, скъпи мои! - отвръща весело Скарвендж в изблик на дрезгав смях. - Особено когато е обгърната от мъгла, попаднала в безветрие, без да има при¬целна точка за оръдията й.

- Но какви са тези приказки за мъгла и безветрие? - пита Бороугрейв, главният артилерист. - Мислех, че планът се осно¬вава на буря.

- Той целият зависи твърде много от шанса, ако питаш мене, - казва първият заместник.

Ти си съгласен - въпреки че знаеш, че Скарвендж никога не разчита на късмета, дори когато играе на зарове. Гориш от желание да чуеш как ще осъществи плана си, но всяка секунда, която губиш тук, увеличава риска да бъдете разкрити.

Ако продължиш да подслушваш независимо от опасността, обърни на 115. Ако искаш да откраднеш провизии от каютата на щурмана, обърни на 96. Ако се върнеш незабавно на палу¬бата с празни ръце, обърни на 172.

78

Още два сандъка са отворени бързо, капаците им не издър¬жат под ударите на лопатата. Върху среброто лежат трупове. Третият труп те кара да потръпнеш от ужас - малка струйка кръв се е спекла на устните му, сякаш небрежен или ненаситен лакомник се е изцапал с капчици сос от печено.



- Вампири! - задъхвайки се, прошепва Балц. И четиримата поглеждате слънцето, почти удавящо се на запад в морето. За броени минути последните проблясъци на деня ще са изчезна¬ли.

Блац издърпва пръчка от колана си и я пъхва в ръката ти. !ова е счупеният крак на стола, с който беше халосан в кръч¬мата в Селение. Краят й се е разцепил и върхът й е заострен. Достатъчно остър да прониже сърце, ако се използва със сме¬лост и сила. Имаш време да пронижеш един от трите трупа, които сте изровили. Оглеждаш и трите. Кой да бъде: тялото с кръвта на устните (169), този с татуировката на черепа (188) или с леденостудените очи (150)?

79

Когато канибалите ви наближават, нещата изглеждат доста мрачни. Дали можете да ги надбягате и да излезете с лодката и морето, преди да са ви нападнали? Тогава се досещаш, че си нидял парчета цветна креда на брега.



- Хайде - казваш ти настойчиво, теглейки приятелите си след тебе. Преструвайки се, че се препъваш, ти се навеждаш, съби¬раш розовата креда и се мажеш с нея. Отначало другите мисг лят, че си загубил разума си, но след това Блац схваща какво си наумил.

- Ще помислят, че сме болни от чума! - крещи той. - Със сигурност тогава няма да ни изядат.

Четиримата се свивате, треперейки до лодката, когато кани¬балите пристигат тичешком. Лицата им издават лакомо веселие, което се замества от ужас, когато се приближават достатъчно, за да съзрат грозните петна по кожата ви. Треперенето ви по¬мага да изглеждате, като че ли имате треска - вие наистина се тресете от страх.

Ти стенеш отвратително и започваш убедително да изкарваш пяна от устата си. Това е повече от достатъчно за канибалите. Захвърляйки оръжието си, те изчезват. След като вече не се ииждат на брега, ти разглеждаш какво са изоставили. Сред изобилието от стрели и тояги намираш щит от пера и дървена сабя, обсипана със зъби от акула. Запиши в Дневника на Прик¬лючението предмета, който искаш да си вземеш.

Другите не губят време и изтласкват лодката към водата. Вие бързо отплавате. Обърни на 116.

Придвижвайки се безшумно като змия, ти се промъкваш през храсталаците достатъчно близо, за да чуеш какво си говорят Скарвендж и другите пирати. Докато двамата моряци се потят над лопатите, изравяйки големи буци пръст, Скарвендж подава бутилката с грога да обикаля наред и разкрива подлия си план.

- За какво ни е това съкровище, Сър - хълца старши корм¬чията.

- За да платим на един корабостроител в Порт Селение, казва Скарвендж. - Трябва да му платя в злато за новия кораб, дето ни го строи.

- Нов кораб? - повтаря Порбук, първият заместник, излязъл от тъпата си вцепененост. - Харесвам стария.

Скарвендж не му обръща внимание.

- А среброто е за придворния магьосник на Кралицата, Ми- рабилис. Той ще ни предостави специални платна за новия ни кораб - и малко измама отгоре на всичко, за да сме сигурни, че ще превземем „Роуз“ безпрепятствено, скъпи мои. - И той се подхилва злодейски при мисълта за това.

Подлият му интригант! Кръвта ти кипва от чудовищната му арогантност. Ще изчакаш ли, докато отнесат съкровището на кораба и отплават, обърни на 288, или ще рискуваш да ги ата¬куваш в немощното състояние, в което се намираш, обърни на 267.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница