Преводач Елена Атанасова Коректор Ива Данева Формат 84/108/32 Печатни коли 15 дф „абагар" Велико Търново ик „сова" Варна как да се използва тази книга



страница8/15
Дата22.07.2016
Размер2.26 Mb.
#305
ТипКнига
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   15
Главата на Оукли се олюлява, когато усеща ударите по ли¬цето си. Той прекъсва песента си, после подхваща нова, тъжна мелодийка.

- Тихо! - ядосано казваш ти.

Той се взира в теб с кръвясали очи. Трепери от страх и гняв.

- Тихо? - хленчи той. - Защо? Ние всички отиваме по дяво¬лите довечера и акулите ще си направят пир с нас.

- Глупости! - Ти го хващаш за раменете и го гледаш право в очите. - Чуй ме, никой от нас няма да умре. Можем да издър¬жим на това изпитание, ако се поддържаме един друг. Най- страшната заплаха, с която трябва да се справим, не е морето или времето, или гладът, или жаждата. А самите ние - нашият страх. Ако се поддадем на паника, тогава наистина сме загубе¬ни.

Оукли кима.

- Прав си.

Той ти помага да изгребвате вода, като се редувате през нощта и на следващия ден. Губиш 1 Точка за Оцеляване, тъй като силите ти отслабват, но поне си вдъхнал искрица надежда в групата. Обърни на 273.

217

Солени пръски обливат палубата, довеяни от високите въл¬ни, които опъват платната между въжетата.



- Чудно е как не се е разпаднал досега! - казва Блац.

- Това е прокълнат кораб - заявява Оукли. - Такива плава¬телни съдове имат свръхестествена устойчивост.

Минават часове, през които вятърът ви отнася все по на запад. Подремваш малко, завит в моряшката си мушама, защо¬то предпочиташ да не напускаш палубата. Най-После Граймз те разклаща и прекъсва трескавия ти сън с думите:

- Време е да се махнем от този кораб, приятелю.

Ти си съгласен. Ако имаш МАГЬОСНИЧЕСТВО,- обърни на 236. Ако искаш да използваш някой от предметите, които при¬тежаваш, обърни на 255. Ако нямаш нито МАГЬОСНИЧЕСТВО, нито някакъв предмет, обърни на 388.

218


С внезапно вдъхновение ти сваляш колана си и изкривяваш токата му, за да си направиш кукичка. Караш всички да си събуят обувките и връзвате връзките една за друга. Завързвате ги за края на едното гребло и вече имате подобие на въдица.

С другото гребло се опитвате да направите нещо като мрежа с помощта на чорапите си.

- Какво ще използваме за стръв? - пита Граймз.

- Ха - ти се засмиваш деликатно. - Ами, да бъда откровен... » това, което стомасите ни не са използвали от последното ни ядене.

Когато схващат смисъла на думите ти, тяхното изненадано намръщване преминава в отвращение.

- Сигурно се шегуваш! - казва Блац.

- Повярвайте ми. Това е най-добрата стръв. Няма да го из¬ползваш за нещо друго, нали, господин Блац?

Оукли диша раздразнено.

- Очакваш да ловим риба, като използваме нашите собстве¬ни изпражнения? Отвратително! Какво искаме, да живеем като животни или да умрем като достойни мъже?

Настъпва дълго мълчание, докато всички гледате към Оукли. Той се замисля, след това кимва мрачно и казва:

- Добре, хайде да опитаме, тогава.

Часове по-късно вие сте уловили три мънички рибки. Доста¬тъчно оскъдно ядене за един човек, да не говорим за четирима. Но поне тази вечер няма да гладувате. Обърни на 256.

Въпреки съсухрения си вид и дългите крайници, Мортайс се бие с яростта и силата на умопобъркан. Съскайки, дращейки, хапейки, той се бори отчаяно да ви изгони от сала си.

Най-после успявате да го приковете, но не без да бъдете наранени. Губиш 3 Точки за Оцеляване (освен ако нямаш ПО- БОЙНИЧЕСТВО, като в този случай губиш само 1 Точка за Оце¬ляване). Ако оцелееш, ти се отпускаш с цялата си сила върху ръцете на Мортайс, докато той се извива под тебе и се задъхва. Дори така той продължава с порой от ругатни, призовавайки всички дяволи от ада, като че ли са му кръвни братя.

- Силен е като змей - казва Граймз, докато държи краката на Мортайс.,

Трима от вас трябва да го удържат. Докато вие правите това, Блац оглежда сала.

Той скоро открива нещо привързано към долната му страна, под водата. Голяма борова кутия. Изтегля я на сала и я отваря, разнася се зловоние от разлагащо се месо, което го кара да си запуши устата.

- Пълно е със стари кости, - задушава се той.

Когато Блац проронва тези думи, вие чувате печална, незем¬на въздишка и изведнъж се оказва, че тримата се борите нап- разно с въздуха. Мортайс е изчезнал като призрак. Обърни на 295.

220


Туземците се разпръскват, изпълнени със страх, а битката се развихря по целия бряг близо до селището им. Човешка кръв струи по пясъка. Силните бойни викове сега са заместени от спотаени стенания и кратки изпъшквания от болка, когато всеки удар взема своята жертва.

Ти си изправен лице в лице със Скарвендж в смъртна схват¬ка. Усещаш в лицето си вонящия му дъх. И двамата имате по дузина рани; кръвта ти изтича и попива в пясъка под краката ти.

- Ще те изпратя в ада... - ръмжи той през зъби. Сабята му те пронизва и ти усещаш острието между ребрата си.

- Тогава ще пътуваме заедно! - отвръщаш му ти с убийствен удар, който той забелязва твърде късно. Двамата падате на

колене, в силна прегръдка, като стари приятели. И ти се изпъл¬ваш с огромно задоволство, защото докато твоят живот те на¬пуска бавно, виждаш лицето на врага ти да се вцепенява и побелява от смъртта...

221


Няколко поръчани чашки в една крайбрежна пивница скоро развързват езиците.

- О, чух, че самата Кралица ще ни посещава следващия месец - намесва се един рибар. - Затова охраната е затегната. Връзва се, нали? Губернаторът не иска нищо лошо да се случи, докато тя е тук.

За нещастие и други уши са подочули разговора ви. Когато напускаш кръчмата, по калдъръмената уличка зад гърба ти отек¬ват стъпки. Преди да успееш да се обърнеш, ти усещаш позна¬тото ти неприятно докосване на студена стомана до врата си.

- Сигурен съм, че губернаторът ще поиска да узнае защо проявяваш такъв голям интерес към посещението на Нейно ве¬личество - казва един заплашителен глас. - Защо не дойдеш и не си поговориш с него за това?

- Защо да безпокоим човека? - отговаряш ти. - Има доста¬тъчно работа в момента.

Ножът убожда кожата ти.

- Не бих желал да натисна острието - казва гласът зад тебе.

- В такъв случай води ме.

Обърни на 126.

222


До началото на втората нощ, силната буря изсипва вледеня¬ващ дъжд върху беззащитните ви глави. Вие се сгушвате, за да се топлите, но дори така не е възможно да подремнете повече от няколко минути. Губиш 4 Точки за Оцеляване заради острия студ. По всяко време трябва да има един буден, за да изтребва вода, но всъщност това безкрайно задължение не е чак толкова лошо, колкото ако се опитваш да спиш - поне физическото усилие те затопля и те предпазва от схващане.

Утрото е сиво и безрадостно, появява се сивкаво сияние зад

облаците на изток. Не ви носи никакво утешение. Дъждът е преминал в постоянно ситно ръмене.

- Поне имаме прясна вода за пиене - казваш ти, събирайки я в шепи. - Докато дъждът продължава, няма да умрем от жаж¬да.

- Почти искам това - стене Блац нещастно. - Още една нощ като тази и ще се моля за смъртта.

- Затвори си хленчещата уста - срязва го Оукли. - Ще стане много по-лошо от сега.

Ако имаш МОРЕПЛАВАНЕ, обърни на 259. Ако нямаш, обър¬ни на 7.

223


Ученият слага отново очилата си и с благодарност се ръкува с тебе.

- Това място е за авантюристи, не за книжовници - казваш му ти. - Препоръчвам ти веднага щом стане възможно да се отправиш към друго пристанище, където цари законът.

Той поклаща глава.

- Но аз съм пропътувал целия път от Глориана, за да търся един човек, магьосника Мирабилис.

Ти кимаш с глава.

- Чувал съм за него. Защо очакваше, че ще го намериш тук?

- Казаха ми, че е отплавал за колониите с Кралица Титания. Аз тръгнах след тях, но, изглежда, моят кораб е бил по-бърз, защото Кралицата все още е в морето и няма да достигне ко¬лониите поне още няколко седмици.

- Точно така е, както казваш, но си сбъркал, ако мислиш, че те ще спрат тук. Селение не е владение на Глориана.

Той разперва нетърпеливо ръце.

„ - Зная това. Но ми се струваше, че полубратът на Мираби¬лис, някой си Скарвендж ще знае накъде са се отправили.

Другите са се присъединили към вас.

- Значи Скарвендж е полубрат на кралския магьосник? - казва Оукли с подсвиркване. - Няма съмнение, че тази новина предвещава зло.

- Защо искаш да намериш Мирабилис? - пита Блац учения.

- Той ми плати да му направя някои астрономически изчис¬ления. Искаше да знае кога ще има лунно затъмнение, защото очевидно имаше планове, които можеха да се осуетят, ако за-

тъмнението настъпи твърде рано. Е, аз му дадох резултатите, но след като той отплава, проверих изчисленията си и се оказа, че съм направил грешка. Казах на Мирабилис, че затъмнението ще бъде в два часа през нощта, но фактически то ще бъде малко по-рано, в полунощ.

Отбележи си кодовата дума Часов. Като уверяваш учения, че ти лично ще предадеш съобщението, ти го изпращаш до прис¬танището и го качваш на кораб, който тръгва за Глориана. Обърни на 374.

224

Той каза, че нито един човек не може да използва ключа. Посочвайки катинара по средата на веригата, ти се опитваш да накараш маймуната да разбере какво искаш да направи, но без полза.



- Върви, торба такава! - крещиш ти отчаяно, но единствена¬та й реакция е да драска по повърхността и да продължи да клечи на ръба на малката лодка от тръстика, премигвайки сре¬щу тебе.

- Извинявай, Капитане - намесва се Блац, - но не можеш да издаваш заповеди на маймуната, като на обикновен моряк. Тряб¬ва да й говориш по-нежно.

- Нежно? - изненадваш се ти.

- Да - Блац кима. - Това е нещо, което капитаните не знаят. Нека да опитам... - Той се обръща към маймуната. - Сега, гос¬подин Бъбривко, бъди добро момче и отключи веригата на прис¬танището,. така че твоите приятели да могат да влязат вътре.

И гръм да те удари, ако с това номерът не минава. Майму¬ната се покатерва на веригата и ти чуваш щракването на ключа, докато лапичките й завъртат нещо невидимо в катинара. Вери¬гата пада, а маймуната се връща с радостни крясъци.

- Представи си, че капитаните трябваше да използват такъв тон с екипажите си - процеждаш ти. - Палубата на кораба ще се изпълни с префинена изтънченост като в църква!

- Не се тревожи, Капитане - казва Граймз, когато лодката се плъзга в пристанището. - Може да мине при маймуните, но на моряците винаги трябва да им се подвикне.

Обърни на 205.

Оцелелият екипаж на военния кораб е хванат и завързан. Граймз иска да отидете на борда му и да го използвате като ваш нов кораб. Блац скоро отбелязва недостатъка на тази идея.

- Ще ни преследва цялата флота на Глориана. Това ще ни затрудни страшно много да спасим кралицата на Глориана, на¬ли?

- Кралицата е обесена! - извиква един от екипажа. - Имаме ) съкровище, а сега ще пипнем и военен кораб, с него лесно ще поддържаме ковчежетата си пълни. Аз съм за истинско пират- ' ство. Забравете отмъщението, зарежете честта - нека ромът и златото да бъдат наша цел!

Ако се съгласиш с това, приключението ти свършва тук. Но ако все още се виждаш като спасител на Кралицата и преслед¬вач на Скарвендж, ти отрязваш въжетата, които придържат во¬енния кораб към твоя, и го пускаш да се носи по вълните, а вие самите отплавате към Селение на борда на „Дамата на Шалот“. Обърни на 16.

226

Ти коленичиш и очертаваш кръг около себе си на пясъка. Подканяш и другите да застанат вътре. След това започваш да ораторстваш, за да се предпазиш, с думите:



- Те се връщат през нощта и сабите са в устата им, но нека да вият и да обикалят край мен; те няма да бъдат удовлетворе¬ни. Даже и цяла тълпа да ме нападне, сърцето ми няма да почувства страх; когато дойдат, за да изядат плътта ми, те ще се препънат и ще паднат. Защото аз ще пея, изпълнен със сила. Да, в моето убежище аз ще пея до сутринта...!

Твоето бдение продължава през цялата нощ. Гласът ти пре¬силва и винаги, когато потреперва, някой от вампирите се хвър¬ля напред, опитвайки се да те измъкне от кръга. Най-после, когато сте загубили всякаква надежда, искрица сивкава светли¬на се появява на източния хоризонт.

- Утрото! - крещи Блац. - Господи, благодарим ти.

Вампирите скърцат със зъби и се обръщат като глутница

кучета, подскачайки обратно към ковчезите си.

- Слънцето изгря и ние трябва да се оттеглим - казва Ел

Дрейк с леденостуден глас. - Но не плячкосвайте съкровището ми през деня, защото този, който се осмели, ще бъде прокълнат от мене. А отмъщението ми ще го настигне и в гроба!

Казвайки това, той скача отново в дупката. Когато вие изли¬зате от кръга, насърчени от настъпващата дневна светлина, всич¬ки трупове са се върнали обратно в своите сандъци. Сега тряб¬ва да решиш доколко се страхуваш от заплахата му, изречена на раздяла. Ако вземеш сребърните кюлчета, върху които лежат труповете, отбележи си кодовата дума Зловреден и след това обърни на 16. Ако оставиш съкровището на острова, обърни на 396.

227

Нещастният ти кораб не издържа на повече увреждания. Но¬сът му започва да потъва.



- Спускайте спасителните лодки! - крещи Оукли. - Напусне¬те кораба! Капитане, всичко е загубено. Не ни остава нищо друго, освен да се спасяваме.

Ти се колебаеш. Честта изисква капитанът да потъне с кора¬ба, но не това те задържа на мястото ти. Изпълнен си с горчиво разочарование, че не успя да провалиш плановете на врага си. Кой може да каже какви злини ще направи сега, а ти си без¬силен да го спреш.

Независимо дали напускаш, или оставаш на потъващия ко¬раб, стремежът ти за слава свършва тук.

228


Хващаш се за въжето и се повдигаш нагоре. Мъглата те обгръща и овлажнява дрехите ти. Побиват те зловещи тръпки. Луната блещука, като че ли се оглежда в застояла вода. Вико¬вете на хорйта ти отекват мрачно в тъмнината.

Въжето се разклаща. Поглеждаш нагоре и виждаш един спус¬кащ се към тебе силует. Скарвендж - виси. като огромен черен паяк в мрежата си. Нека да дойде - ще му покажеш, че не трябва да се справи само с едно летене. Обърни на 323.

Много добре знаеш, че изкуството да се скриеш се основа¬ва на отвличане на вниманието. Когато вратата започва да се отваря, ти откриваш амбразурата. След това разпиляваш някол¬ко карти от масата, където са поставени, на пода и се скриваш под купчина мушами зад вратата.

Миг по-късно плешивата огромна фигура на щурмана заста¬ва на прага с фенер в ръка. Той вижда отворената амбразура, изръмжава и се втурва да я затвори, разтревожен, че ако нав¬лезе солена вода, може да повреди скъпоценните му карти. След това той събира някакви хартии, пъха ги под мишница и се отправя към каютата на Скарвендж.

Ти излизаш от скривалището си и надничаш в коридора. Вратата на каютата на Скарвендж е открехната и ти чуваш как той и щурманът преглеждат картите. Това е твоят шанс. Виждаш комплект с инструменти до вратата и го вземаш: може да се наложи ремонт на гребната ви лодка. Отбележи комплекта с инструментите в Дневника на Приключението сред предметите, които притежаваш. Нямаш време да търсиш други неща. Ти се промъкваш обратно по коридора и стигаш до палубата. Обърни на 172.

230


Намирате две малки рачета, които, взети заедно, едва ли ще представляват повече от една хапка. Блац ги гледа гладно, ме¬сестите му устни увисват втрещено.

- Не си заслужава да ги разделяме - стене той. - Кой ли ще е късметлията?

Както обикновено, другите отправят инстинктивно поглед към теб за решение. Твоят собствен стомах, както и на всички ос¬танали стърже от глад. Ако наградиш себе си с рачетата, обър¬ни на 268. Ако ги дадеш на друг, обърни на 287.

231


Кожата ти е отпусната, усещаш езика си като валмо изгорял памук. Нуждата да пийнеш морска вода вече е почти непоноси-

ма. Единственият ти отдих не е сънят, а делириум, изпълнен с кошмари.

Губиш още 2 Точки за Оцеляване (или 1 Точка за Оцеляване, ако имаш МОРЕПЛАВАНЕ). Ако все още нишката на живота ти не е изтъняла, обърни на 212.

232


Нагълтваш се с узрели плодове и вкусни ядки само за да усетиш ужасни болки в стомаха минути по-късно. Оукли се втур¬ва към брега и гълта морска вода, докато повърне. Останалите следвате примера му, но въпреки това оставате замаяни и от¬паднали.

- Имало е нещо отровно, - стене Блац. - Може би трябва да отидем в кулата. Възможно е там да има някой, който да ни даде храна.

Ако се съгласиш, обърни на 194. Ако прецениш, че ще е по- добре да напуснете острова веднага, обърни на 137.

233


Четиримата се свивате на дъното на странната лодка. Миг след като сте се настанили, двете огромни риби удрят водата с опашките си, изтегляйки ви към морето. Тъмнината и пенливите вълни кипят около вас. Не можете да кажете колко далече сте стигнали, когато изведнъж лодката спира. Забелязваш, че сте близо до входа на огромно пристанище. Дълга златна верига е опъната, за да не пропуска никакви кораби.

Луната се появява иззад един бблак, осветявайки мястото с вечната си белезникава светлина. Ти дишаш учестено, защото едва сега разбиращ че това, което си взел за стълбове на пристанищната порта, са в действителност гигантски крака, из¬дигащи се високо към нощното небе. Извивайки врата си, ти съзираш масивните очертания на раменете на гигант на фона на облетите в лунна светлина облаци.

Гигантът се навежда с широка като греда на галеон усмивка върху гладкото си като тъмен мрамор лице.

- Четирима пътника - казва с тона на човек, забелязал че¬тири загадъчни насекоми под носа си. - Простосмъртни, какво


ви води пред портите на Нептун?

Ако кажеш, че търсите кораб, обърни на 34. Ако го помолите за помощ във вашето дирене, обърни на 53. Ако му кажеш, че искате да се върнете вкъщи, обърни на 72.

234


- Бързо - казваш на Оукли през рамото си. - Удари ме и действай, като че ли ме риташ. И го направи така, че да изглеж¬да убедително.

Той за миг е стъписан, но след това се досеща за плана ти. Блъска те отзад, ти политаш и се просваш на пясъка.

- Ох! - мърмориш ти, когато усещаш върха на ботуша му. - Не чак толкова убедително!

- Заловихме този подъл нещастник - казва Оукли на тузем¬ците с помощта на знаците.

Вождът трябва да е научил няколко думи от други моряци, които са се отбивали тук.

- Убий - казва той. - Гори жив над огън.

Оукли се колебае.

- А...


- Кажи му, че ще ме закарате обратно в Порт Лешанд, глу¬пак такъв! - изричаш бързо под носа си.

- А, да. Ъ... затворникът ще бъде върнат на Кралица Титания, да, е... вожда на Глориана. Разбра ли? Тя ще отсъди наказани¬ето.

Туземците все още са настръхнали да те заловят, но Оукли ги задържа настрани с предупрежденията за ужасни бедствия, ако желанията на Кралица Титания не се изпълнят. Обърни на 272.

235


Бурята връхлита, издигайки с всяка вълна малката ви лодка почти до облаците. Морето се изпълва с ледена пяна. Небето е мъждукащ фенер - ту синьо-бяло и ярко като ден, ту по-черно от подземния свят в промеждутъците от проблясъците на светкавиците.

Ако имаш кодовата дума Изтласкване, я изтрий и запиши кодовата дума Погрешен.

В окаяно състояние, отслабнали от изтощение и глад, чети¬римата се борите, за да спасите от потъване малката лодка. Докато изгребва вода с шепи, Оукли пее обезумяло под пролив¬ния дъжд:

„Капакът на ковчега“ се издига и пропада, подмятан в страшен ураган сред морската грамада.

Какъв е този гръм и трясък?

Гърлата четири изтръгват крясък.

Или Смъртта с прегръдка костелива жестоките си нокти протяга и забива?

Граймз и Блац като че ли са на края на силите си. Потиска¬щата песен на Оукли не им помага. Нито на тебе.

Ако се опиташ да накараш Оукли да млъкне, обърни на 216, рискуваш да предизвикаш сбиване. От друга страна, ако не направиш нищо, обърни на 254, тогава духът ви ще ви напусне съвсем.

236


Ти държиш здраво мистичния си амулет и произнасяш думи¬те на заклинанието.

- Хей, стана! - възкликва Блац, като се покатерва тромаво на перилата. - Погледни, вече не сме в капан на този прокълнат кораб.

Ти кимаш, позволявайки си лека усмивка, за да се самопоз- дравиш.

- Не се бавете. Ефектът от заклинанието няма да продължи дълго.

Спускайки се във водата, вие се връщате в малката лодка, завързана там, и бързо се отправяте по вълните. Зад вас „Лар- насос“ избледнява, докато се превърне в петънце, което тъмни¬ната напълно поглъща.

- Добре се отървахме - процежда Граймз. Обърни на 405.

237

- Добре, господин Бърборко - казва Оукли, поставя малката маймунка на коленете си и изважда джобния си нож. - Беше



чест за нас да плаваме заедно с тебе, но твоите приятели сега ще те помолят да им направиш една услуга и това ще бъде най- благородната саможертва, която може да се извърши.

Червеникавата светлина от залеза проблясва върху острие¬то и с един удар делото е извършено.

- Горкото малко просяче - въздиша Блац.

- По-добре е от горките нас - казва Оукли, докато отрязва на всеки от вас по едно парче месо. - На четирима гладуващи моряци, скупчени в една лодка, им остава малко място за чув¬ства.

Яж, ако желаеш (ще загубиш 1 Точка за Оцеляване, ако не ядеш), и след това обърни на 256.

Вдигаш сабята си и скачаш на сала. Имаш намерение само да предупредиш Мортайс, но вместо да се отдръпне назад, той

надава убийствен вой и се спуска право сьм сабята, като сам се пробожда в нея. Все още държиш острието, обръщаш се назад към другите и казваш:

- Нищо не можех да направя, той просто...

- Внимавай! - извика Блац предупредително, посочвайки не¬що до тебе. - Не е мъртъв!

Погледът ти отскача обратно към Мортайс, който за твой най-голям ужас все още се движи. Дърпайки се конвулсивно, той се хили с кървава усмивка, плюе съсирена кръв и продъл¬жава да се доближава през сабята към теб.

Ако искаш да се върнеш обратно в лодката, това означава, че трябва да зарежеш сабята си - задраскай я в Дневника на Приключението и обърни на 276. Ако предпочетеш, да се биеш, обърни на 314.

239


Капитанът изслушва разказа ви със смесица от ужас и не¬доверие.

- История, трудна за преглъщане - казва той най-после. - Но съм чувал, че този Скарвендж е пълен с високомерие и надмен¬ност.

- Това не е измислена въздушна кула - казва Граймз. - Скарвендж е коварен и безмилостен. Ако си е поставил такава задача, бъди сигурен, че има добър план.

Капитанът почесва главата си.

- Вярно е, че флагманският кораб с кралицата се е отправил за колониите - признава той. - Но аз самият чух новината едва когато отплавах от Глориана, така че Скарвендж трябва да има шпиони на много високи места. Бих помогнал, ако можех, но моят кораб е търговски и би пострадал лошо, ако го насоча срещу добре въоръжен пиратски кораб. —

Най-накрая той се съгласява да ви остави в Порт Селение, където ще имате най-добрата възможност да съберете екипаж и помощ срещу Скарвендж. След това, пожелавайки ви успех, той подновява курса си към Лешанд.

Ако имаш кодовата дума Безизходно положение, обърни на 406. Ако я нямаш, задраскай всички кодови думи и обърни на 165.

Вие сте довлечени на борда на „Красивата Дама“. Пиратите се събират около вас с подигравки и ви завързват за перилата. Плещестият първи капитан Порбук излиза напред, с камшик в ръка. Огромното му отпуснато лице се е е изкривило от сата- нинска усмивка.

- Докато котката я няма, а, Порбук? - казва Оукли. Опитва се това да прозвучи пренебрежително, но лицето му е побеляло от страх като тебешир. - На Скарвендж няма да му се хареса, ако ни убиеш, преди да се е върнал.

Порбук се изсмива, докато вдига камшика. •

- Не си прави труда да се тревожиш, Оукли. Няма да умрете точно сега. Мисля, че ще молите за това...

Минават часове, изпълнени с изпепеляваща агония, преди изтерзаните ви тела да бъдат хвърлени в морето. Тогава вие с благодарност приемате хладната забрава на смъртта.

241

Ти вдигаш юмруците си и бързо излизаш напред, готов да удариш здравата демона-вещица, ако не вдигне заклинанието си и не ви пусне да заминете от острова. Тя те изглежда пре¬небрежително, с ръце на кръста, полюшвайки брадичката си подигравателно.



Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница