Преводач european islamic research center (eirc)



страница1/3
Дата29.11.2017
Размер0.67 Mb.
  1   2   3



РОМАНТИКАТА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ИСЛЯМА

الرومانسية في الإسلام باللغة البلغارية



Абд Ер-Рахман бин Абд Ел-Керим Еш-Шиха

د. عبد الرحمن بن عبد الكريم الشيحة

ПРЕВОДАЧ

EUROPEAN ISLAMIC RESEARCH CENTER (EIRC)

المركز الأوروبي للدراسات الإسلامية



& ЕМИН ГОЛЕВ

РЕДАКТОР


МУХАММЕД РАМАДАН & РАМЗИЕ РАМАДАН



www.islamland.com



С името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Слава на Аллах, Господаря на световете, мир и благослов над Мухаммед, неговото семейсто и всичките му сподвижници.


Имайки предвид, че ще се говори за ислямската романтика, то непременно Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ ще е този, за който ще говорим поради факта, че е Пратеник изпратен към всички хора. За да ги научи на законите на Аллах и да взимат за основа неговото поведение, защото той е прекрасен образец за мюсюлманите, които са задължени да го следват и да му подражават в примера му, следвайки повелята на Аллах в която казва:

„Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас, ­ за всеки, който се надява на Аллах, и на Сетния ден и често споменава Аллах.“ (Ел-Ехзаб:21)

Пратеникът е вестител от Аллах, затова не е прикрил нито едно дело за мюсюлманите от неговия живот. Няма нито малко, нито голямо, нито лично, нито обществено дело, освен да се е разбрало, разпространило между тях и предало от поколения на поколения. Поради факта, че това са неговите думи и действия, а действията му са постановления и закономерности, чрез които мюсюлманина се запознава с религията си, която го води към обичта на Аллах, задоволството Му и Неговия Дженнет.



Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме и Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви.” (Али Имран:31)

Наистина от основата на Исляма е обичта, която те кара да се покоряваш на Този, Когото обичаш, да вършиш това, което ти повелява, да изоставяш онова, което ти възбранява и да се опитваш според възможностите си да се доближаваш все повече до Него, като вършиш нещата, които обича. Най-великата и знаменита обич е обичта към Всевишния Аллах, чрез която се осъществява правилното насочване на мюсюлманина, като това е причина да се избави от егоизма, да прогресира с чувствата си и да се издига чрез тях. Полага обич, милост и любов към създанията на Аллах, без да очаква нещо в замяна от тяхна страна и да се избави от себелюбието си, което е базирано единствено върху собстената полза и изгода.

След това идва мястото на обичта към Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/. Искрената обич, която е преди обичта към собствената душа, богатство и деца. И това е, защото той е причина за напътствие и показател към Аллах и към Неговата правилна религия, която Той направи да е спасение от огъня и причина за влизане в Дженнета за този, който я последва. Именно заради силното обожание, подчинение и смиреност към своя Господар, Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ е заслужил това високо място и тази извисена степен, с която го е удостоил Аллах. Казва Всевишния Аллах:

Кажи: “Ако вашите бащи, синове, братя и съпруги, и родът ви, и имоти, които сте придобили, и търговия, за която се плашите от застой, и жилища, които харесвате, са ви по-любими от Аллах и от Неговия Пратеник, и от борба по Неговия път, то чакайте, докато Аллах даде Своята повеля! Аллах не напътва нечестивите хора. (Ет-Теубе: 24)

А що се отнася до този, който твърди , че Исляма е религия на строгостта и грубостта, то той е сбъркал и се е отдалечил от истината. Исляма е всеобхватна религия, т.е. не е изпуснала нищо, било то малко или голямо в живота на мюсюланина. Независимо дали касае материалното или духовното, Исляма дава правилната насока и поставя всяко нещо на правилното му място. Исляма не е религия единствено и само на убежденията, постановленията и поведението. Нещо повече- той е религията на любовта, според широкото и разбиране в Исляма прояваваща се в обич, милост, състрадателност, добротворство, нежни чувства, извисено поведение, и висша форма на взаимоотношения с всички създания, които обкръжават човека в тази вселена. В никакъв случай не се проявява единствено и само във взаимоотношенията от думи и действия между мъжа и жената. Не е от Исляма да си с добро поведение единствено спрямо този, когото обичаш и да си с лошо такова спрямо останалите. Поради тази причина ще изброим част от качествата и нравите на мюсюлманина, за да се изясни разбирането за любовта в Исляма и че тя е към всичко, което го заобикаля.



Абд Ер-Рахман бин Абд Ел-Керим Еш-Шиха



www.islamland.com

Нравът на мюсюлманина

  • Мюсюлманинът е този, от когото хората са спокойни за самите тях, за богатствата си и за имуществото си, заради думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:

Да ви известя ли кой е вярващия? Това е този, от когото хората са в сигурност за самите тях и за богатсвата си, а мюсюлманина е този, от чиято ръка и език хората са в безопасност.“
(Предаден от Ахмед и ибн Хиббан, достоверен.)

  • Освен това, мюсюлманинът е и този, който обича доброто и го разпространява сред хората, стремейки се да достигне до тях без да очаква отплата за това. Казва Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:

Предпазвай се от забранените неща и ще бъдеш най-набожния човек. Задоволи се с това, което Аллах е заделил за теб и ще бъдеш най-богатия човек. Отнасяй се добре към съседа си, за да си вярващ. Обичай за хората това, което обичаш за себе си, за да си мюсюлманин.“ (Ахмед и Тирмизи, добър)

  • Мюсюлманинът е този, който е справедлив със себе си, обществото, дори с враговете си и не съди никого за грешките на другия. Когато Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ изпращаше войска срещу съдружаващите, които му вредяха и го прогониха от дома му, убиваха сподвижниците му и наказваха онези, които го следваха, той се обръщаше към водача на войската казвайки: Отивайте с Името на Аллах!“- а след това се споменава също в хадиса и следното: „Не убивайте дете, нито жена, нито възрастен човек, не затрупвайте извори, не отсичайте дърво, освен дърво, което ви пречи за сражение или е преграда между вас и съдружаващите, не отсичайте органите на хората и животните, не коварствайте и не мамете в плячката.„ (Бейхаки)



  • Мюсюлманинът е този, който опазва околната среда, която го заобикаля и тварите, които са в нея, като е против те да бъдат измъчвани.

Веднъж минаха с едно магаре край Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, което имаше белег от жигосване по лицето, и тогава той /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза:

Нима не е достигнало до вас, че аз проклех този, който жигосва животното по лицето или го удря по лицето?!“ (Ебу Дауд, достоверен.)

- Отнася се към тварите с нежност и милост, както казва Айша /радийеллаху анха/:
„Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ лично пълнеше съда за вода, от който котката пиеше.

- Опазва птиците, като не ги плаши и не ги лови, освен когато има нужда от това.


Казва ибн Мес‘уд /радийеллаху анху/:
„Бяхме заедно с Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ по време на едно пътуване, и той се отстрани от нас заради нужда. След това ние видяхме една птица- мухоловка с две малки и отнехме малките и, а тя започна силно да размахва криле. Тогава Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ дойде и каза: -„Кой раздели тази птица от малките и? Върнете и ги! “
В друг случай видя мравуняк, който бяхме изгорили и каза: „Кой изгори това?“ Отговорихме: „Ние.“ Каза: „Не подобава да наказва с огън никой, освен Господарят на огъня.“
(Ебу Дауд, достоверен)

  • Мюсюлманинът опазва обществените места и пътищата, като не ги замърсява и не възпрепятства използването им .
    Казва Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Предпазвайте се от две проклети неща (неща, които предизвикват проклятието на хората):
    Облекчаването по нужда по пътищата на хората и до техните места за отдих.”
    (Ебу Дауд, достоверен)

  • Нещо повече, мюсюлманинът е този, който премахва всяко нещо, което е във вреда на хората, заради словата на Пратеника /саллеллаху алейи уе селлем/:

Премахването на пречка от пътя е садака (милостиня).” (Ебу Дауд)

  • Мюсюлманинът опазва това, което има полза за околната среда и за хората, като например дърветата, заради думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:

Не отсичай дърво, което дава плодове, не убивай животно, без да имаш нужда от това и се предпазвай от това да вредиш на вярващ.“ (Ебу Дауд)

  • Мюсюлманинът е този, който призовава за опазване на околната среда, като подтиква засаждането на дървета и зеленина, заради думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:

Ако настъпи Часа (края на света) и някой от вас има в ръката си палмова клонка, ако успее, то нека да я засади.” (Бухари)

  • Мюсюлманинът е този, който опазва водите, като не ги замърсява. Казва Джабир /радийеллаху анху/:

Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ забрани да се уринира в застояла вода.“ (Муслим)
- Труди се да подсигури вода на всеки нуждаещ се, заради думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:

Мюсюлманите са съдружници в три неща: в храната, водата и огъня.“ (Ебу Дауд)



  • Труди се също и да опази източниците на вода развивайки ги, за да се възполза от тях общността от хора, животни и растения, като не я прахосва и разпилява без да има нужда, заради думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ отправени към Сеад по време на Абдест:

Какво е това прахосване?!“ Сеад отговори: „Нима в абдеста има прахосване?!“ А Пратеника/саллеллаху алейхи уе селлем/ отговори: „Да, та дори да си при течаща река.“ (Ибн Мадже, добър).

Следването на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ е убеждение, което е част от вярата на мюсюлманина. И това е поради факта, че ни е заповядано да следваме Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, и че той е пример за съвършения нрав в пълния смисъл на тази дума, заради висшата си степен на взаимоотношение с всяко едно от създанията, което го заобикаля. Мюсюлманинът вярва в следването на Пратеника с.а.с. и се стреми да прилага неговия пример във всеки аспект от своя живот, търсейки задоволството на Аллах.

Казва Всевишния Аллах:

Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.” (Али Имран: 31)

Това е Исляма

Обичта към всяко нещо, което Аллах е сътворил се осъществява, чрез прилагането на повелите на Аллах. Така, както се съживява тялото чрез храната и водата, също така душата се съживява чрез религията. Именно тя ни извисява към света на превъзходството и ни отдалечава от света на животинското и сладострастията, възпитава чувствата ни и изостря нашите усещания. Това е Исляма.

В тази книжка ще разгледаме една страна от живота на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, а именно романтичната, която се изявява към неговите жени, понеже изпращането му като пратеник е едно прекрасно сияние над целия свят, и в частност над жените . Защото той /саллеллаху алейхи уе селлем/ издигна тяхното място, направи задължително уважението към тях и премахна гнета, упражняван върху тях. Жените преди Исляма бяха изолирани от социалния живот, както ни описва за това Омар ибн Ел-Хаттаб /радийеллаху анху/- водач на вярващите и праведен халиф на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ с думите:

Наистина по време на невежеството не зачитахме жените за нищо, докато Аллах не низпосла по отношение на тях това, което низпосла, и не отреди дял за тях.“ (Бухари и Муслим)

Когато се появи Исляма, повелите относно жените бяха ясни и беше пояснено, че от добротворсвото на мъжа и от пълнотата на благородния му нрав е да се отнася по най-добрия начин към жената\ите.

В тази връзка Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва:

Най- добрия измежду вас е този, който е най-добър към съпругата\гите си! „ (Хаким, достоверен)

И така, за жената в Исляма бе отредено извисено място и висока позиция, която не е дадена нито на мъжете, нито на жените от другите общества. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ обичаше жената дори само в качеството си на човек. Той /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва:

Заобичани за мен от вашия земен свят са жените и парфюмите, а най-голямата ми радост беше сторена да е в намаза (молитвата). (Бейхаки)

Това е обич обвита с нежност, любов и състрадание, защото Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва:

Отнасяйте се към вашите жени с добро.“ (Муслим)

Той /саллеллаху алейхи уе селлем/ повелява да се съхраняват правата и, а не да бъдат потъпквани, да се отнасят с нея по най-добрия начин, да я почитат и да не я унижават, както казва Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ :


„ ... не почита жените никой, освен благородния, и не ги унижава никой, освен подлеца.“ (Суйюти).
Призовава вярващите да се отнасят с нежност към нея и да я уважават. Казва Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:

Наистина вярващите с най- пълната вяра са онези, които са с най- добрия нрав, а най-добрите сред вас са онези, които са най-добри към техните жени.”


(Тирмизи, Достоверен)

Поставянето на жената на нейното място, което беше възбранено за нея преди Исляма, направи тя да е равна с мъжа във всяко едно отношение, освен това, от което я ограничиха повелите на Аллах като наследство, свидетелство и т.н., за които има доказателство и я направи подобие и подкрепа на мъжа. Казва Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:

Наистина жените са подобия на мъжете.“ (Ебу Дауд)

Нещо повече Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ я направи да е най- превъзходното нещо, което Аллах е дал на този свят като казва:

Земния свят е наслада, и най- добрата наслада на този свят е праведната жена.“ (Муслим)

Той /саллеллаху алейхи уе селлем/ направи жената да е ключа към щастието на този свят казвайки:

Четири неща са от щастието: праведната жена, просторното жилище, праведния съсед и спокойното яздливо животно.“ (Тирмизи)

Той /саллеллаху алейхи уе селлем/ направи праведната жена да е половината от вярата на мъжа, която е причина за насочване на нейния съпруг в правилната насока, като казва:

Когато човек се ожени , тогава той е изпълнил половината от религията си, затова нека се бои от Аллах в останалата половина.“ (Бейхаки)

Така, както Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ заобича жената като човек, също я заобича и като майка, като направи задължително уважението, послушанието, грижата и заинтересоваността от нея, и направи това да е причина за влизането в Дженнета.



Дойде Джахимету-с-Селеми при Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ и му каза: „О, Пратенико на Аллах, желая да се сръжавам, затова дойдох да се посъветвам с теб.“ Каза /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Имаш ли майка?“ Отговори: „Да.“ Каза: „Бъди до нея, защото Дженнета е под нейните крака.“ (Несаи, достоверен)

Той /саллеллаху алейхи уе селлем/ направи така, че тя да бъде преди бащата като почит, заради заповедта от Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ към човека, който го попита казвайки:


„О, Пратенико на Аллах, кои хора имат най-голямо право да бъда до тях?“ Отговори: „Твоята майка.“, Рече: „След това?“, Отговори: „След това твоята майка.“ .“, Рече: „След това?“, Отговори: „След това твоята майка.“, Каза: „След това?“, Отговори: „След това твоя баща.“ (Бухари)

Така както Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ обичаше жената като съпруга, не по- малко я обичаше и като дъщеря. Казва Айша /радийеллаху анха/:

Не съм видяла никой да прилича по улеснение, начин на действие и напътстие (леснина, методика, добро състояние от смиреност и покорност към Аллах, добро поведение, нежни думи, спокойствие и уважение) с Пратеника на Аллах в ставането и в сядането така, както Фатима- дъщерята на Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/. Разказва (Айша): „Когато тя влезнеше при Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, той ставаше, целуваше я и я канеше да седне при него, а когато той /саллеллаху алейхи уе селлем/ влезнеше при нея, тя ставаше, целуваше го и го канеше да седне при нея...“ (Тирмизи)

Това е възвисеното взаимоотношение към всички хора, но към жените то е по- специално. Изцяло произлизащо от Божествените напътствия за всички мюсюлмани, а именно с доброта, нежност, уважение и съчуствие към тях. Казва Всевишния Аллах:

...И живейте с тях, както подобава. А ако сте ги възненавидили, то може и да възненавидите нещо, а Аллах да е вложил в него много добро.“ (Ен-Ниса: 19)

Казва ибн Кесир в тълкуването на този айет:


„Това означава, че трябва да разкрасите словата си за тях, да подобрите делата си към тях и вашия външен вид според силите ви по същия начин, както и вие обичате да получавате това от тях.”

Както казва Всевишния:

И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая...“ (Ел-Бакара: 228)

Сподвижниците на Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем / се надпреварваха в прилагането на този план и придържането им към Господските наставления. Поради тази причина един от най- висшите духовници на тази общност Ибн Аббас казва:


„Аз се разкрасявам за съпругата си, така както тя се разкрасява за мен, и ако желая да се издигнат моите права, то съм длъжен да отдам нейните права, защото Всевишния Аллах казва:

И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая...“ (Ел-Бакара: 228)




Наставление на баща- мюсюлманин към неговия син в нощта на женитбата му

Наистина романтиката, добрите взаимоотношения, нежноста и търпението към другия за праведния мюсюлманин са в основата на житейския му път. Следва го, прилага го и работи с него осъществявайки повелите на Аллах. Именно заради това един от видните Ислямски учени наставлява сина си в нощта на неговата сватба, и го научава на правата и задълженията към съпругата му казвайки:

„Ей, синко, ти няма да постигнеш щастие в твоята къща, освен чрез десет качества, които е нужно да придобиеш, предоставяйки ги на съпругата си. Запомни ги добре и се придържай към тях:

Що се отнася до първото и второто:

- Наистина жените обичат ласките и изтъкването на любовта към тях, затова не бъди стиснат към съпругата си в тази насока. Ако ти не проявиш тези неща към нея, ще направиш невидима преграда от безразличие и ще отслабиш любовта помежду ви. Запомни го от мен и постоянствай в него!



Що се отнася до третото:

- Наистина жените мразят строгите и твърди мъже и злоупотребяват със слабите и нежни мъже, затова използвай всяко качество където му е мястото. Това най-силно подбужда любовта и носи най-много спокойствие в брака!



Що се отнася до четвъртото:

- Наистина жените обичат от мъжете това, което мъжете обичат от тях, като нежни думи, добър външен вид, чисти дрехи и добра миризма, затова бъди във всяко положение по този начин!



Що се отнася до петото:

- Наистина къщата е кралството на жената, в него тя чувства, че е седнала на трона си и че тя е господарката в него, затова да не си посмял да разрушиш това кралство, в което живееш и да не си посмял да я отдалечиш от нейния трон. Ако го направиш ще отнемеш нейната власт, а за владетеля няма по-голям враг от онзи, който му отнема властта, та дори явно да показва друго!



Що се отнася до шестото:

- Наистина жената желае да спечели мъжа си, но без да губи семейството си (родителите си), затова се предпазвай да поставяш себе си и семейството и в една везна. Тогава ще си или ти, или семейството ѝ, а ако те избере за сметка на нейното семейство тя ще потъне в тъга, и враждебността и ще се пренесе в твоя живот, съпътствайки те всекидневно!



Що се отнася до седмото:

- Наистина жената е създадена от извито ребро и това е тайната на красотата и на привлекателността и, но в никакъв случай не е неин недостатък.

Нещото, което прави веждата красива е извитостта.“ Затова не я съди непрестанно всеки път, когато тя сгреши опитвайки се да изправиш кривината. Тя може да се счупи, а счупването в този случай е развода. Но също така не я оставяй, когато тя греши, та да се увеличи кривината ѝ, и да се удиви сама от себе си, чрез което да престане да вижда за нужно да ти се подчинява, а винаги бъди умерен спрямо нея в тези две неща!

Що се отнася до осмото:

- Наистина в природата на жените е заложено да са неблагодарни към мъжете си и да оспорват одобреното. И ако ти вършиш добро към една от тях в продължение на години, след това постъпиш лошо с нея, тя ще каже: “ Никога не съм видяла от теб нещо добро!” Затова нека това нейно поведение не е причина да я мразиш и отбягваш. Ако ти намразиш в нея това поведение, ще намериш друго, от което ще си доволен!



Що се отнася до деветото:

- Наистина жената преминава през периоди, в които чувства телесна слабост и душевна умора. Дори Пречистия Аллах я освободи от задължения, през тези периоди, като я освободи изцяло от молитвата- намаз, и и предостави отсрочка за говеенето, докато тя се възстанови. Затова бъди възпитан към нея в тези положения. И така, както пречистия и Всевишен Аллах я улесни в нещата, които ѝ е заповядал, по същия начин и ти я улесни в твоите желания, нужди и повели!



Що се отнася до десетото:

- Знай, че жената е като пленница при теб, затова бъди милостив към нейното пленничество и бъди до нея в слабост, за да бъде тя най-добрата наслада за теб и най- добрия ти партньор!



Наставлението на една майка мюсюлманка към нейната дъщеря в нощта на женитбата ѝ

Така, както мъжете имат принос в ислямската романтика, също така и жените имат такъв, като повеляват доброто съжителство и добрите взаимоотношения на съпругата към съпруга ѝ. Като пример ще дадем- Умму Ийяс бинт Ауф ибн Алем Еш-Шейбани. Когато Амр ибн Хаджер се сгоди за нейната дъщеря и настъпи време за женитбата, майката се усамоти с дъщеря си, като и даде наставления, чрез които ѝ поясни основите на щастливия семеен живот и задълженията, които тя има към съпруга си, казвайки ѝ:



- Ей, дъще! Ако можеше да си позволя да не те наставлявам, поради доброто възпитание, което ти дадох не бих те наставлявала, но това е напомняне за небрежния и помощ за разумния. Ако една жена нямаше нужда от съпруг, то нейните родители щяха да са най-щастливите и най- богатите хора, поради силната им нужда от нея. Но жените са създадени за мъжете, и мъжете са създадени за жените.

- Ей, дъще! Ти напускаш средата, в която израстна, и от която произлизаш, за да се пренесеш в непознато за теб гнездо и да се събереш с човек, с който не си свикнала. Чрез властта си над теб, за теб той става наблюдател и владетел. Затова бъди за него робиня, за да стане и той за твой роб и помощник, и спазвай десет неща, за да са ти от полза:

Що се отнася до първото и второто:

- Бъди смирена към него със задоволство, добро послушание и подчинение.



Що се отнася до третото и четвъртото:

- Контролирай неговите очи и нос. Или иначе казано нека не виждат неговите очи в теб нищо лошо, и нека помирисва неговия нос от теб само приятна миризма.



Що се отнася до петото и шестото:

- Съблюдай времето му за хранене и сън. Наистина чувството на глад е изгарящо и усещането за сън предизвиква гняв.



Що се отнася до седмото и осмото:

- Опазване на богатството му и доброто отглеждане на децата му. Нещото, което владее богатството е правилното му разпределяне, а нещото, което владее семейството е добрата грижа за него!



Що се отнася до деветото и десетото:

- Не се опълчвай на неговата повеля и не разпространявай тайните му! Защото ако измениш на неговата повеля ще разпалиш гнева му, а ако разпространиш тайните му, ти няма да си в сигурност от неговата измяна!


И накрая, не се радвай пред него, когато е угрижен и не бъди тъжна пред него, когато той е щастлив!

От всичките тези неща става ясно голямото място и възвисената степен, която е отредена на жената под сянката на Исляма. Всички тези неща са отговор за този, който казва, че Исляма угнетява жената. Как би могъл да угнетява и подтиска правата и Онзи, Който я обича и е направил голяма част от напътствията му да са съобразени с нея и с нейните грижи?!

Това е нещото, което ще ти се изясни посредством тази малка книжка, уважаеми читателю. В нея ще погледнем романтичната страна от живота на милостивия и насочващ ни по правия път Мухаммед, към неговото семейство. Ще видим как това, че е вестител на религията и водач на общността не му попречи да се грижи за семейството си и да описва тази грижа с малобройни думи, носещи обаче дълбоко значение и наставление, правейки ги завет за неговата общност казвайки:

Най- добрият от вас е най-добрия за своето семейството, а аз из между вас съм най-добрия за своето семейството.“ (Бухари)

Добротата на мъжете се измерва според добротата им към техните семейства и доброто съжителство с тях, което е причина за обич и милост. В тази връзка най-добрият човек е Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/, а причината за това беше съвършеният му нрав и качества, които проявяваше като обич, милост и добро отношение към всички хора и най-вече към неговото семейство. Това, което доказва тези думи е момента, в който беше спуснато знамението, което предоставя избор на неговите жени дали да останат с него или да се разведат. Причината беше, че те потърсиха от него препитание, което бе извън възможностите му. След низпославането на знамението те ибраха да останат с него, изоставиха земния живот и украшенията му и се задоволиха с това, което Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ бе избрал за себе си от нещата нужни за преживяване.
Казва Айша /радийеллаху анха/: „Когато на Пратеника на Аллах беше повелено да даде избор на съпругите си, започна с мен като каза:

Ще ти спомена едно нещо, затова не избързвай, докато не се посъветваш с родителите си.“ Каза Айша: „Той много добре знаеше, че родителите ми нямаше да ми повелят да се разделя с него.“ След това каза: „Всевишния и Велик Аллах казва: „О, Пратенико, кажи на своите съпруги: “Ако сте пожелали земния живот и неговата украса, елате да ви дам [задължителната плата] и да ви освободя с добро! А ако сте пожелали Аллах и Неговия Пратеник, и Сетния дом, то Аллах е приготвил за благодетелните сред вас огромна награда.” (Ел-Ехзаб: 28,29)



Казах: „За какво да се съветвам с родителите си? Наистина аз желая Аллах, Неговият Пратеник и Сетния дом.“ Айша р.а. продължи казвайки: „След това всички жени на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ направиха това, което направих аз.“ (Муслим)

Това тяхно решение доказва обичта, задоволството и придържането им към Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ поради това, което са намерили в него като прекрасен нрав, нежнос, добро отношение, обич и състрадание. Неща, които бяха обгърнали всички тях и които бяха причина да се убедят, че няма да намерят това при друг, освен при него. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ имаше девет жени, които живееха при него щастлив и спокоен живот. Казва за него италианската писателка Laura Veccia Vaglieri в нейната книга „В защита на Исляма“ ,защитавайки го от тези, които го обвиняват в сладострасие:



- „Наистина Мухаммед наред с това, че през младежките си години, когато желанието е най- силно, и наред с това, че е живял в общество като обществото на арабите, в което женитбата като ценност е била изгубена, полигамията е била основа при тях, а развода е бил изключително лесен, той не се е женил освен за една жена – Хадиджа, която е била много по-възрастна от него. И въпреки това той в продължение на двадесет и пет години е бил искрен в обичта си към нея и не се е женил за друга, докато Хадиджа не починала, а Мухаммед вече бил на петдесет години.

Във всеки един от тези бракове е имало обществена и политическа причина. Това е така, защото той е целял, да изрази почитта си към тези жени, заради тяхната богобоязън, и установяването на добри отношения с част от племената, като по този начин е искал да отвори път за разпространението на Исляма. Изкючение прави единствено Айша. Мухаммед се е женил за жени, които не са били нито девици, нито млади, нито красиви (с изкючение единствено на Айша). Дали наистина е бил човек на сладострастията?! Та той е бил човек, а не Бог! Желанието му за мъжко дете е нещото, което го е подтикнало да се жени отново, защото момчетата, които били родени от Хадиджа вече били мъртви. И така без да има големи доходи и наред с пробуждащата се старост в него, той поема грижа за огромно семейство, но наред с това, той винаги се придържа към равенството по отноношение на всичките си жени и никога не прави разлика между никоя от тях. Той се е отнасял с тях вземайки за основа пътя на предишните пратеници като Муса и тези от тях, които нито един човек не е порицавал за това, че са се женели за повече от една жена. А дали причината за това не се крие в оскъдната информация, която имаме за предишните пратеници, за техния живот и ежедневие?! Но що се отнася до Мухаммед, то ние знаем всяка една подробност от неговият семеен живот!“

Наистина Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ се счита за най-великата личност в историята. Личност, която има огромен принос в промяната на света, и за това свидетелстват справедливи и безпристрастни хора, които не са мюсюлмани, но са се задълбочили в изследването, влиянието и разпространението на учението на Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/.
Подобно на тази е и истината, за която свидетелстват и други изследователи на Исляма. Ето какво казва Майкъл Харт в книгата си „Стоте най-влиятелни личности в човешката история“:

„Наистина избора ми Мухаммед да оглави първото място от поредицата ми- личности с най- голямо влияне над хората в света, може да изуми някои читатели, а други дори биха се противопоставили на това. Но той е единствения човек, който е успял да осъществи явен успех във всеки един аспект от религията и земния живот.”

Това нещо се потвърждава от бързото разпространение на неговия призив и големия стремеж при неговите последователи в следването на пътя му и полагането на усилия от богатия до бедния от тях, за разпространението на неговия суннет. Колко много са хората, които приемат неговата религия, и колко малко са хората, които излизат от тази религия!!!

Когато истината докосне желанието на сърцето и се слее с душата, става техен водач. Билял Ел-Хабеши, когато прие Исляма беше наказван с бичуване, беше поставян камък върху гърдите му и е беше влачен по улиците на нагорещената земя в Мекка, за да се откаже от религията си. Но силното наказание не му надбави нищо друго освен твърдост, упорство и повтаряне на вечната дума „Един...Един...“

От тези примери също е и Сеад ибн Еби Уеккас, човек известен с уважението и почитта към майка си. Когато той прие Исляма неговата майка му каза: „Няма да се храня и няма да пия, докато умра! Тогава ще си платиш, след като хората започнат да ти казват: „Ей, убиецо на майка си.“, а той отговори:

„Не върши това мила мамо, защото аз няма да оставя тази религия за нищо.”

После тя прекара един ден без да се храни, и когато осъмна вече се беше изтощила. След това прекара още едно денонощие без да се храни и още повече отпадна. След това ѝ каза: „Знаеш ли мила мамо, кълна се в Аллах, дори да имаше сто души и една по-една те да излизаха, нямаше да оставя тази религия за нищо. Ако искаш храни се, ако ли не гладувай!” И когато чу тези думи майка му вече започна да се храни.

Отношенето на Пратеника Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ към неговите съпруги




Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница