„Забавете се, докато настъпи нощта, за да се среше тази, която е рошава и да се почисти тази, на която е отсъствал съпруга и.“

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ бе създаден благороден и щедър. Той поставяше семейството пред себе си, даваше им неща, които е придобил или са му били подарени. И как да извърши това, след като казва:

Казва Енес /радийеллаху анху/:

„Умму Суслейм (майката на Енес /радийеллаху анхума/ изпрати по него съд с храна и фурми към Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, а той /саллеллаху алейхи уе селлем/ я раздели и изпрати към съпругите си, имайки предвид, че той желаеше да яде от тази храна. И това нещо го вършеше не веднъж. (Достоверен)

16. Благородния Пратеник и смиреността му към неговото семейство:

Който е смирен пред Аллах Той го издига. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ винаги беше смирен пред хората и най вече пред семейството си.

Казва Енес ибни Малик: „Пристигнахме с Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ от Хайбер в Медина и с него беше съпругата му Сафиййе /радийеллаху анха/. Видях Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ да задържа нейния хиджаб (дълга дреха покриваща цялото тяло на жената), след това седна до камилата, изправи раменете си и Сафиййе постави крака си на рамото му, за да се качи.“ (Бухари)

17.Благородния Пратеник прощаваше грешките на своето семейство:

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ владееше чувствата на ревност от страна на неговото семейство, като не се ядосваше при появата на такава. Той не мразеше човека от който произлиза ревността, а я лекуваше по подобаващ начин и това показва житейския му опит и мъдростта му. Казва Енес ибни Малик:

„Докато Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ беше при една от съпругите си, друга от майките на вярващите⁸ му изпрати чиния с храна. Беше ударена ръката на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ и чинията падна и се счупи на две. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ взе и съеднини двете парчета след това събра храната в тях, като каза: „Ревнува вашата майка. Яжте.“ И ядоха хората, след това накара прислужника да изчака, докато донесат чиния от съпругата в чиято къща беше. Здравата чиния беше дадена на онази, която изпрати храната, а счупената остави при тази съпруга, която я счупи.“ (Несаи)

18. Благородния Пратеник и знанието му за душевното състояние на неговото семейство:

Тънкостта на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, чувствителността и активността му, го караха да бъде запознат с мислите на семейството си и да усеща техните чувства. Това бе причината да посреща негативните неща от тези чувства с извинение и опрощение. Казва Айша (майката на вярващите) /радийеллаху анха/, че Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ ѝ казал:

„Аз знам кога си доволна от мен и кога си ми ядосана.“ Казах: „От къде знаеш това?“ Отговори: „Нима когато си доволна от мен не казваш: „Не, кълна се в Господаря на Мухаммед“, а когато си ми ядосана казваш: „Не, кълна се в Господаря на Ибрахим“. Каза (Айша): „Отговорих: „Разбира се, кълна се в Аллах не изоставям нищо друго освен името ти.“ (Бухари)

19. Благородния Пратеник и справедливостта му към неговото семейство:

Справедливостта на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ към неговото семейство достига връхната си точка. Той /саллеллаху алейхи уе селлем/ се отнасяше справедливо към тях във всяко едно положение, както по време на пътуване така и по време на престой. Казва Айша:

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ не пренебреваше справедливостта, която Аллах бе вложил в него, дори когато беше болен. Казва Айша /радийеллаху анха/:

Когато снизходителността се намира в нещо тя го разкрасява, а когато отсъства от нещо то се опорочава. Благородните наставления на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ възпитават общността на нея. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ беше снизходителен във всички положения. Той обичаше снизходителността и подтикваше семейството си към нея. Именно заради това той не им е повелявал и възлагал неща, които са непосилни за тях. Казва Айша /радийеллаху анха/, че Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ е казал:

От великодушието на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ бе, че той не се възгордяваше от това да е в услуга на семейството си и да им помага в част от техните дела. Айша /радийеллаху анха/ беше запитана:

„Какво вършеше Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, когато си беше в къщи? “ Отговори: „Шиеше си обувките и вършеше това, което върши един мъж в къщи.“

В друго предание тя казва: „Шиеше си обувките и си кърпеше дрехата.“

Всеки един от нас си има негови нужди, а Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ сам се грижеше за своите нужди, улеснявайки и помагайки на семейството си.

„Какво правеше Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ в къщи?“ Отговори: „Беше човек, като останалите. Проверяваше дрехата си за бълхи, доеше овцата си и сам обслужваше себе си.“ (Зехеби)

Раздаването и щедростта са две основни качества, които Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ засява в душите на неговите последователи казвайки:

„Наистина Аллах е Прещедър и обича щедрите, Великодушен обичащ великодушието.“

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ беше щедър към неговото семейство, а не скъперник.

Ето какво казва:

„От динар, който си дал по пътя на Аллах, динар, който си дал за освобождаване на роб, динар, който си дал за садака на беден и динар, който си дал на семейството си, най- превъзходният от всички е онзи, който си изразходвал за семействто си.“ (Муслим)

Нещо повече, Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ е направил подсигуряването на препитанието да е задължение на мъжа към неговото семейство. Когато го попитаха сподвижниците:

„О Пратенико на Аллах, какви са правата на съпругата към нас?“ Той отговори:

„Да я храниш, когато ти се храниш и да я обличаш, когато и ти се обличаш. Не удряй лицето и, не я нагрубявай и не се отдръпвай от нея освен в къщи.” (Ебу Дауд)

5. Благородния Пратеник и спокойствието в семейството му:

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ търсеше всяко нещо, което допринася спокойствие в семейството му и се стремеше да го постигне дори по време на пътуване, когато трудностите и умората са най- силни, въпреки че се страхуваше за тях от трудностите на пътуването. Казва Енес ибни Малик:

„Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ пътуваше и имаше младеж на име Енджешех, който пееше (това беше причина за бързото вървене на камилите). Тогава той /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза: „ Карай ги по-бавно (камилите) и не чупи стъклените бутилки.“ (Бухари)

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза това поради причината, че неговите жени бяха на гърба на камилите, а камилите при пеенето на висок глас се забързваха, поради това Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ се страхуваше за съпругите си да не паднат.

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ посрещаше отблъскванията от неговото семейство с широко разтворени гърди, строгостта им с усмивка и отбягването им с обич. Така той извиняваше и опрощаваше лошите качества, които намираше в тях, които разбира се не са в противоречие с Исляма. И не му надбавяше подминаването на тези неща друго, освен нежност.

Казва Омар ибн Хаттаб /радийеллаху анху/:

„Ние бяхме от уважаемите Курейши и надделявахме над жените (т.е. ние бяхме главата на семейството), а когато отидохме при Енсарите (Мединците) намерихме, че жените надделяват над мъжете. Така нашите жени започнаха да копират обноските от техните жени, а аз се ядосах и се навиках на моята жена, но тя започна да ми отговаря. Тогава аз и забраних да ми отговаря, след което тя каза: „Защо ми възбраняваш да ти отговарям? Кълна се в Аллах, че съпругите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ му отговарят. И една от тях спори с него през деня, та чак до нощта.“ Изненада ме това, което чух и ѝ рекох: „Вече се е погубила тази, която е направила това от тях! “ След това се облякох, отидох и влезнах при Хафса. Казах ѝ: „ Нима някоя от вас спори с Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ чак до нощта?“ Отговори: „Да.“ Аз казах: „Тя вече се е погубила и е загубила! Нима си спокойна Аллах да ти се ядоса, заради яда на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ и това да е причина да бъдеш погубена?! Не търси много от Пратеника /саллеллаху алейхиуе селлем/, не го навиквай, не оспорвай и не го отбягвай! От мен може да търсиш това, което пожелаеш.“ (Бухари)

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ възможно най-бързо осъществяваше желанията на семейството си и донасяше щастие в него. Веднъж Айша /радийеллаху анха/ му рече:

„Всяка една твоя съпруга има прозвище (Ебу или Умму- т.е. баща или майка на еди кой си), освен мен.“ Тогава Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ ѝ отговори:
„Назовавай се с твоя син Абдуллах- т.е. ибну-з-Зубейр, ти си Умму Абдиллях. И така тя беше назовавана с прякора Ум Абдиллях докато умря, макар че никога да нямаше деца.“ (Достоверен)

8. Благородния Пратеник и лечението на неговото семейството:

Човека има нужда от внимание и грижи когато е здрав, а по време на болест и слабост тази нужда е още по- силна. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ не пренебрегваше тази страна и се грижеше за семейството си по време на болест като се придържаше към това, което беше полезно за тях и ги насърчаваше.

Казва майката на вярващите- Айша /радийеллаху анха/:
„Когато се разболееше някой от семейството на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, той му четеше сурите „Ихляс”, „Фелек” и „Нас”. Когато той се разболя от болестта от която умря, аз му ги четях и го обтривах с неговата ръка, защото в нея имаше много по- голяма благодат от моята.“ (Муслим)

9. Благородния Пратеник и посещението на неговото семейството:

Наред със заетостта и голямата отговорност към своята общност, Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ отделяше част от времето и за семейството си. Не пренебрегваше тази страна и не се отнасяше небрежно към тях.

Казва Омар ибн Хаттаб:

„Когато Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ приключеше със сутрешната молитва сядаше на мястото, на което е отслужил намаза, хората сядаха около него и това бе така докато изгрее слънцето. След това посещаваше жените си една по една, поздравяваше ги със селям и правеше дуа за тях. А когато дойдеше деня за престой при една от тях той оставаше при нея.“ (Хейсеми)

Пътят и метода на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ бяха в това да се търсят съвети, както за дребните, така и за големите неща. Също така и той се съветваше със семейството си за семейните въпроси. Той /саллеллаху алейхи уе селлем/ се съветваше с тях, възползваше се от техните възгледи и мнения и ги споделяше, дори когато касаеха неща свързани с цялата общност. След това избираше това, което виждаше като най- подходящо и най- правилно. Предава се от Ируе ибн Зубейр, че Мируан ибн Хакем и Мисуер ибн Мехраме са му разказали, и се споменава хадиса за Худейбийе:

„ Казаха те двамата: „След като приключи /саллеллаху алейхи уе селлем/ с писането на примирието между него и Курейш (това, в което съдружаващите поставиха условия в ущърб на Пратеника на Аллах), той /салллеллаху алейхи уе селлем/ каза:

„Ей, хора, станете, заколете животните и излезте от ихрам.“ Кълна се в Аллах, че нито един човек не стана, поради лошото, което влезна в сърцата на хората. После Пратеника на Аллах /салллеллаху алейхи уе селлем/ пак каза: „Ей, хора, станете, заколете животните и излезте от ихрам.“ Кълна се в Аллах, че нито един човек не стана.“ След това каза това за трети път и отново не стана нито един от хората. Стана Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ влезна при Умму Селеме и каза: „ Ей, Умму Селеме! Не виждаш ли хората?! Повелявам им нещо, а те не го вършат!” Тя отговори: „Не ги упреквай. Наистина хората понесоха огромен товар, когато те видяха да поемаш отговорност за това, което е в примирието. Затова, о, Пратенико на Аллах, излез при тях и не говори с никой, докато не отидеш при твоя курбан, не го заколиш и не излезеш от ихрам. Когато хората те видят, че вършиш това те ще извършат същото като теб.“ Излезе Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ , като не говори с никой, докато не стигна до курбана си, след това го закла и обръсна главата си. Когато хората видяха Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ да върши това станаха и този, който имаше курбан го закла. След това една част от тях се обръснаха, а друга се подстригаха. Тогава Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза: „О, Аллах, опрости на обръсналите се.“ Беше казано: „О, Пратенико на Аллах, а на подстригалите се?” Споменава се три пъти и на третия път каза: „... и на подстригалите се.“

Великия Аллах казва истината, когато го описва с думите: „Ти наистина имаш велик нрав.“ От великия нрав на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ е това, че той не е изоставял справедливостта между жените си, дори по време на болест. Единстеното положение, в което я оставяше бе, когато го извиняваха и отстъпваха тяхното право. Казва Айша /радийеллаху анха/, че Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ по време на болестта си повика жените си да се съберат и те се събраха. Тогава той каза:

„Аз вече не мога да идвам при всички вас, ако решите да ми позволите да остана при Айша направете го. След това те му разрешиха.“ (Ебу Дауд)

12. Благородния Пратеник и желанието му да радва семейството си:

Наистина даряването на щастие и радост у хората е нещо, което е желано от Исляма и е силно затвърдено спрямо този, който е по- близък от роднините. Казва Айша /радийеллаху анха/: „Когато видях, че Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ е с добра душа му казах: „Направи дуа за мен“, а той каза:

Наред с нежното съжителство и добрите взаимоотношения от страна на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ с неговото семейство, той беше мъдър в отношенията и обноските си. Когато имаше грешка, която нямаше как да бъде подмината, той /саллеллаху алейхи уе селлем/ възпитаваше семейството си, като ги порицаваше, предупреждаваше, караше ги да се боят и им възбраняваше тази грешка.

Казва Айша /радийеллаху анха/: Казах на Пратеника:
„Достатъчно ти е от Сафийе това , че тя е такава и такава- т.е. че тя е ниска! “ Той /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза: „Ти каза дума, която ако се смеси с водата в морето ще я замърси.“ (Достоверен)

14. Благородния Пратеник и доброто лечение на проблемите в семейството му:

От мъдростта на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ беше, че той поставяше всяко нещо на неговото място и постъпваше във всяко едно положение според Ислямските разпоредби. Това караше неговото семейство да бъдат доволни и да знаят границите на допустимото. Казва Айша, че когато се ядосвала, той /саллеллаху алейхи уе селлем/ потривал нейния нос после ѝ казвал:

„Ей, Айша, кажи: „О, Аллах, Господарю на Мухаммед, опрости ми греховете, премахни яда от моето сърце и ме избави от заблудата на раздора.“ (Суюти)

15.Благородния Пратеник и лекуването на семейните проблеми по най- добрия начин:

Поведението на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ при разрешаването на семейните проблеми беше съгласно постановленията на Исляма, чрез които се възпираха, и от които се задоволяваха жените му. И как да не се възпират и задоволяват, когато той говореше с разум и добър тон, с който да разрешат семейния проблем. Казва Енес ибни Малик /радийеллаху анху/:

„Достигна до Сафийе, че Хафса е казала (за нея): „Дъщеря на евреин.“ И заплака. Влезна при нея Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, завари я да плаче и каза: „Какво те разплака?“ Отговори: „Хафса казва за мен, че съм дъщеря на Евреин.“ Каза Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Наистина ти си дъщеря на пратеник, твоят чичо е пратеник и ти си жена на пратеник, а тя защо се възгордява над теб?!“ След това каза: „Бой се от Аллах, о, Хафса.“ (Тирмизи, достоверен)

16. Благородния Пратеник и извиняването на семейните грешки:

Грешките са неизбежни, особено към този, с когото си всеки ден, а приемането на извиненията е признак за добро сърце и чиста същност. А кой ли има по-чиста същност от теб, о, Пратенико на Аллах?!

Веднъж Пратеника чакаше Айша, а тя се забави. Той /саллеллаху алейхи уе селлем/каза:

„Какво те забави?“ Отговори: „О, Пратенико на Аллах, чух четене на Коран от един човек. Не съм чувала по красив глас от неговия! “ Стана Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ отиде и се вслуша в него за дълго време след това се върна и каза: „Това е Салим, роб на Ебу Хузейфе. Слава на Аллах, който е отредил да има в моята общност като него.“ (Хейсеми)

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ обичаше да говори на неговото семейство неща, които носят радост и щастие за тях и бяха причина да се установи спокойствието и мира в техните сърца. Разказва Айша /радийеллаху анха/, че Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ ѝ казал:

Взаимоотношенията на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ с тези около него бяха по най- нежния и милостив начин с велик и съвършен нрав, както го описва неговия Господар казвайки: „Наистина ти имаш велик нрав.“ Най- големият дял от този нрав беше за неговото семейство. Казва Айша /радийеллаху анха/:

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ беше лесен човек, снизходителен във всяко нещо, разбираше грешката дори тя да бе извършена съзнателно. Нещо повече, той намираше извинение за нея независимо дали тя е от неговите сподвижници или врагове. Именно затова, когато завладя Мекка в която бяха тези, които го изгониха от нея ,измъчваха и убиваха неговите сподвижници, той /саллеллаху алейхи уе селлем/ имаше възможност да направи каквото си поиска с тях, но каза:

Имаше прекрасна възможност за възмездие и да си оправи сметките с тях, но благородния му нрав и знатния му произход отхвърлиха това нещо. Също така отделяше огромен дял за неговото семейство от тази снизходителност.

Нито се караше, нито беше груб. Нещо повече! Наред с глада му, той подхождаше с улеснение и извинение към неговото семейство.

Връзката в Исляма между мъжа и жената е изградена върху любов, уважение, милост и ценене на партньора. Любовта към жената като съпруга, милостта към нея като дъщеря, оценяването и уважението ѝ като майка. Нещо повече! Всеки път когато отминават нейните години, се увелича уважението към нея и оценяването ѝ. В Исляма няма проблеми между мъжа и жената, защото всеки един от тях е създаден за другия, допълващ другия. И всеки един има качества, с които се отличава. Има качества, които отсъстват при мъжа и жената ги допълва, и качества които липсват при жената и мъжа ги допълва. Именно поради това Исляма е направил религиозни и обществени задължения за жената, които да са в съответствие с нейната същност и природа като физика, чувства и нежност. По същия начин Аллах е направил задължения и за мъжете, които са в съответствие с тяхната природа и същност. Чрез това равновесие, което Исляма налага между двамата се постига хармония, спокойствие, утеха, любов и обич. Казва Всевишния Аллах:

„Аллах ви отреди съпруги от самите вас и ви отреди от съпругите ви деца и внуци, и ви дава препитание от благата. И нима в лъжата вярват, а щедростта на Аллах отхвърлят?“ (Ен-Нехл: 72)

Когато Исляма позволява определени неща на мъжа и ги възбранява на жената, и позволява определени неща на жената, а ги възбранява на мъжа, причината за това е разликата в същността на телесложението и емоциите, защото би било гнет да се възложи на един човек нещо, което не е по силите му независимо дали е мъж или жена. Така както колата, която работи на дизелово гориво не може да работи с бензин поради причината, че се възпламенява по бързо и обратното, също така не може да се възложи на жената, това което може да понесе мъжа и обратното.

Значение на думи:

1. Намаз- молитва съдържаща определени условия, думи и движения.

2. Ибадет- Всяко нещо, което Аллах обича и е доволен от него като думи и дела, явни и скрити.

3. Говеене- Въздържане от храна, пиене, полов контакт и всяко нещо, което разваля говеенето от изгрева на зората до залез слънце.

4. Сина на Адем- всички хора сме синове на първия човек- Адем.

5. Шериат- повелите и забраните в Исляма

6. Ракят- Част от намаза, включващ определени действия.

7. Седжде- поклон, при който се допират до земята челото, носа, дланите, коленете и върховете на пръстите на краката.