Преводната рецепция на библията на новобългарски език през XIX век

на проф. д.и.н. Кирил Павликянов

за дисертационния труд на Венцислав Бориславов Стойков

«Преводната рецепция на библията на новобългарски език през XIX век»

Депозираният дисертационен труд прави отрадно впечатление с отличната си структурираност, основаваща се на следния модел: заглавие на конкретния превод, въведение, представяне на превода, анализ на съотношенията между превода и неговия оригинал, разглеждане на текстовите особености на превода и заключения за конкретния превод. По този начин са разгледани преводът на Евангелието по Матея от Теодосий Бистрицки (1823 г.), някои недовършени и непубликувани преводи на Новия Завет от същото време, преводът на четирите Евангелия от Петър Сапунов от Котел и о. Серафим от Стара Загора (1828 г.), първият цялостен превод на Новия Завет от Неофит Рилски на западнобългарски говор (1840-1859 г.), преводът на Стария Завет от К. Фотинов под редакцията на Е. Ригс и Хр. Костович (1860-1864 г.), новата преводна версия на Новия Завет на източнобългарски говор от 1862-1867 г., частично запазената преводна версия на Новия Завет, изготвена от П. Р. Славейков през 1863 г., преводът на Новия Завет, подготвен от Преводаческата комисия в Цариград през 1866 г., както и преводът на цялата Библия на новобългарски език от 1871 и 1874 г.

Предмет на изследването е историята на публикуваните през XIX в. преводи на Библията от гръцки на новобългарски и преводната рецепция на Библията на новобългарски език през XIX в. от гледната точка на преводача и издателя. Вниманието на дисертанта е насочено главно към обстоятелствата, повлияли върху подготовката на различните преводи и версии, т.е. кои са изданията, от които се превежда, какъв е текстовият облик на всяка версия, какви преводачески и редакторски подходи са следвани, как са повлияли предходните версии върху текста на по-новите, какви са процесите, свързани с отпечатването и разпространяването, какви промени са направени и какви грешки са допуснати в следващите издания на дадена версия.

Проучването не се спира на езика на различните версии (тема, разработена от Д. Иванова през 2002 г.), но, очертавайки подхода на преводачите към техните оригинали, предлага някои наблюдения върху това, как те боравят с българския език.

Дисертацията описва обстойно процесите, свързани с подготовката и публикуването на всяка версия, определя кои са били използваните гръцки печатни първообрази, проследява как те са били използвани и какво е било влиянието им върху съответния новобългарски превод. За тази цел докторантът е изложил и обобщил достъпните в публикации и архиви сведения за процесите, хората и организациите, допринесли и повлияли върху подготовката и публикуването на българските библейските преводи през XIX в. Положени са усилия да бъдат определени с възможно най-голяма точност изданието и езиковият вариант на гръцкия текст, които са били превеждани, а също и това как първообразното издание е използвано от текстологическа гледна точка. Колегата Стойков се е постарал да уточни какви принципи са водещи при всяко преводно издание, т.е. какви текстови, езикови и смислови влияния са били допускани или отстранявани. Ценен е опитът да бъде очертано възприемането и разпространението на отделните текстове и публикации.

Изполваните изследователски методи са следните:

1. Историоведски метод, с който се издирват, анализират и класифицират различните публикации и архивни материали за хората, организациите или събитията, свързани с изследваните библейски преводи. Като източници в тази част от изследването са използвани архивът на Британското и чуждестранно библейско дружество в Кеймбридж, архивът на Американския борд, съхраняван в Харвардския университет, микрофилми, пазени в Държавния исторически архив в София, архивът на Американското библейско дружество в Ню Йорк, както и ръкописи, намиращи се в Църковно-историческия и архивен институт към Българската патриаршия в София.

При логическо-дедуктивното възсъздаване на конкретната преводна ситуация е отбелязана отрицателната реакция, която новобългарските преводи на Светото писание предизвикват от страна на Цариградската патриаршия, но не е предложен анализ на причините, предизвикали това ѝ поведение, което впрочем е съвършено същото и спрямо всички без изключение преводи на библейски текстове на съвременен гръцки.

2. Сравнително-текстологически метод, който е приложен при анализа на самите издания с техния текст и оформление, както и при наблюденията над приликите и разликите между оригинала и превода, между предходния и следващия превод, между предишното и следващото издание на една и съща версия.

Анализът и синтезът в дисертацията са убедителни, изводите в края на всяка глава и в заключението на труда логично следват от представените в отделните дялове данни и са много добре аргументирани.

Въз основа на всичко гореизложено смятам, че преставеният труд притежава всички качества, за да бъде препратен към външна защита.