Превземане на Земята,Част I от Рик Джойнър

от Рик Джойнър

14 ноември, 2005

Преди да започнем нашето изучаване на делата на плътта и израстването в плода на Духа, ние изучавахме какво означава да завладеем нашата Обещана Земя. Искам да се върна към това с кратко напомняне за това, което разглеждахме там така че да можем да започнем там, откъдето спряхме.

От Смърт към Живот

Ние започнахме обръщайки се към това как последните земетресения и цунамита изтощиха всичките усилия за помощ на целия свят, и как ние можем да очакваме такива бедствия не само да продължават, но да се увеличават. Разбира се, това беше преди урагана Катрина, и после опустошителното земетресение в Пакистан и Индия. Ще има повече, и ние можем да ги очакваме да стават все по-сурови. Това не е негативно пророчество – това е библейско пророчество.

Както също споменахме в нашето Послание на Месеца на Си Ди и Ди Ви Ди, също както и последният ни Пророчески Бюлетин, ние очакваме птичия грип потенциално да стане най-смъртоносната зараза в човешката история. Аз също предупредих, че той скоро ще завладее новините и че паниката ще бъде нашият най-лош враг. Откакто освободихме тези предупреждения, това започна да става. Очевидно, това изучаване е много навременно. Всичко това се свързва с това, за което говорихме като пророческа важност в И. Н.3:3-4, 14-17.

Ние дискутирахме как в Писанието реката Йордан често представлява смърт. Господ каза, че „...жетвата е свършека на века...” (Мт.13:39), и ние четем в И. Н.3:15, че „...реката Йордан наводнява всичките си брегове през всичките дни на жътвата...” Това говори за това как смъртта ще наводнява всичките си брегове през всичките дни на жетвата, което е краят на века. Поради това, ние можем да очакваме такива природни бедствия и човешки нещастия да се увеличават през идните времена.

Както всички пророчества на Господ Исус относно тези времена правят много ясно, ние идваме до най-големите времена на неприятности, които света някога е познавал. Обаче, добрите новини са, че ако сме построили нашия живот на царството, което не може да бъде разклатено, ние не само ще преживеем това, което идва, но ще надделеем и процъфтим. Това действително е времето когато църквата ще прекоси и ще започне да владее своята Обещана Земя. Казва ни се в Деян.14:22, „През много изпитания трябва да влезем в Божието царство.” Чрез това, което популярно е споменавано като „голямата скръб” в края на този век, целият свят ще влезе в царството на нашия Господ!

Нашето спасение е близо! Ние сме се насочили към много трудни времена, но те няма да бъдат за тези, които живеят в царството. Както ни се казва в Дан.11:32, „но хората, които познават своя Бог ще покажат сила и ще действат.” Господ ни е повикал да живеем в тези времена с цел, и ние имаме работа, която да извършим. Това е, за което е това изучаване. Обаче, основата на благочестив характер, която ние изучавахме около шест месеца, е решителна, ако ще надделеем в тези времена.

Понеже смъртта ще наводнява „всичките си брегове” по време на жетвата, ние трябва да се подготвим за увеличаване на природни и причинени от човека бедствия докато се приближаваме до края на този век. Ние ще трябва да се научим да се справяме със смъртта навсякъде около нас и да продължаваме да функционираме. Точно както никой генерал вероятно няма да е успешен, ако е прекомерно фокусиран на загубите, ние, също, ще трябва да се научим да се справяме със смъртта навсякъде около нас, а не да бъдем прекомерно предадени на жалеене или скърбене поради смъртта, за да спасим живите от дори по-голямо, вечно, бедствие.

Спасяване на Хората

Наследството на Израел беше земята, и те изгониха хората, които бяха в нея. Нашето наследство, което също е и на Господа, са хората. Въпреки че Йордан ще наводнява всичките си брегове, и смъртта ще бъде навсякъде около нас, силата на Неговия неразрушим живот ще тече през нас, за да пожъне най-великата жетва, която света някога е познавал. Ние не трябва да спим или да бъдем объркани докато съкровището на земята е узряло за жетва.

Господ направи това ясно в Своето Слово; ако ще участваме в Неговия живот ние трябва също да участваме и в Неговата смърт „така че тези, които живеят да не живеят вече за себе си, но за Него (2 Кор.5:15). Всяко друго учение е фалшиво евангелие и враг на кръста. Един мъртъв човек не се страхува от нищо, и ако ние сме умрели за този свят тогава нищо в този свят не трябва да ни кара да се страхуваме. Смъртта отделя нещата, които са естествени от нещата, които са духовни. Отново, за да има възкресение, първо трябва да има смърт. Ако искаме да ходим във възкресениския живот на Исус, ние трябва да сме склонни да положим нашия живот за Него.

Ние трябва да помним, че смъртта е най-голямото освобождение, което някога можем да познаем. Дяволът използва страх, за да връзва точно както Господ използва вяра в истината, за да освобождава хората. От какво се страхува един мъртъв човек? Ако сме мъртви за този свят, няма нищо, което света да може да ни направи. Невъзможно е за един мъртъв човек да има страхове от провал, страхове от отхвърляне, или дори страх от тъмнината. До степента, до която някакъв страх все още ни държи това е само във връзка със степента, до която ние не сме успели да отидем до кръста. Кръста ще ни освободи от всеки страх.

Един мъртъв човек няма похот, пожелания, не чувства гняв, не иска отмъщение, или дори не се чувства самотен. Няма по-голяма свобода, която можем някога да имаме от тази, която идва от това да умрем за този свят така че да бъдем живи за Христос. Обаче, кръста не представлява само смърт, но вратата за възкресенския живот. Ние умираме за този настоящ свят, този настоящ век, така че да можем да започнем сега да живеем в идния век.

Кръста е Божията сила, и тези, които искат да ходят в Неговата сила в техния ежедневен живот ще се научат да вземат кръста си ежедневно. Тези, които ще бъдат свободни от всички яреми на този настоящ зъл век и ще ходят в свобода и смелост по-велика от тази, която е виждана на земята за почти две хиляди години.
Спасяване на Нациите
Великото Поръчение беше да се правят ученици от всичките народи, не просто от отделни личности. Ние също виждаме, че когато Господ се връща Той ще раздели народите на овце и кози, не просто отделни личности. Точно сега се решава кои народи ще бъдат „овце” и кои ще бъдат „кози.” Това въобще не означава, че ние оставяме евангелието на спасението, но това всъщност е начина, по който народите ще бъдат променени чрез спасяване и учене на отделни личности на пътищата на Господа. Обаче, ние трябва да започнем да развиваме национални и интернационални стратегии, които ще повлияят на народи с евангелието, не просто на няколко човека.

Това, до голяма степен, ще бъде значителна промяна на нашето мисионерско мислене и стратегии, което всъщност се случи в някои групи през последните две десетилетия или повече. Има също няколко разлики в това къде е сега църквата и къде е била в първи век, които ние трябва да разберем. Има много основни неща, които никога няма да се променят, но винаги ще бъдат основна част от видението и целта на църквата, но има също и някои разлики в края на века. Точно както Исус Навин инструктира Израел в И. Н.3:4:

„Обаче, трябва да има между вас и него разстояние от около 2,000 лакътя. Не се приближавайте до него, за да знаете пътя, по който трябва да вървите, защото не сте минавали по този път преди”

Тези, които следват Ковчега, който представлява Господа, след „около 2,000” години, ще вървят по различен път от този, по който е вървяла църквата преди. Много неща са същите, но много не са, и ние трябва да разберем разликите.

Преди краят на този век да може да дойде, евангелието на царството трябва да бъде проповядвано. Това все още не е било направено. До сега ние основно сме проповядвали евангелието на спасението, което основно е да излезем от Египет. Това е съществено, и то ще продължи да бъде знамето на кръста, под което маршируваме, винаги проповядвайки евангелието на личното спасение, но също ще започнем да проповядваме евангелието на царството – Божието царство наближи! Царят идва, и Той идва за да поеме. Той ни изпраща пред Себе Си за да подготвим пътя Му.

Както говорихме преди, в кръщението представено чрез преминаването на Червеното Море, израилтяните не минаха с желание, но основно Господ трябваше да ги вкара с хитрост в него и не им даде никаква друга алтернатива поради врагът, който ги преследваше. Обаче, кръщението представено от преминаването на Йордан беше доброволно, и щеше да постави началото на тяхното преследване на враговете им, за да ги изгонят от тяхната земя. Това не беше просто защото обстоятелствата се бяха променили, но хората също се бяха променили по време на тяхното дълго пребиваване в пустинята.

Църквата също както изглежда се е скитала в пустинята за близо две хиляди години. Както с пътуването на Израел в тяхната пустиня, това време не е било прахосано. Голяма трансформация се е случила в хората. Едно нещо беше да се изкарат хората от Египет, но се изискваше много по-дълго време да се изкара Египет от тях. Има също така хора, които както изглежда просто се носят в живота по-скоро безцелно, но Бог е извършил дълбока работа в сърцата им, и това време не е било прахосано. Има хора подготвени за големите предизвикателства напред, които ще приготвят пътя за идването на Божието царство.

Сега промяната идва от живот, който привидно е бил композиран от това да бъде преследван и постоянно нападан от дявола, и дълбоки взаимоотношения на Бог в собствените ни сърца, в манталитет на завоевател. Това не означава, че ние сега сме перфектни, но предстоящото завоевание ще помогне да се продължи работата върху нашия характер, но ще има голяма разлика в конфликта – вместо да се бием с враговете отвътре, които са ни държали в робство, ние ще започнем да се бием с тези отвън, които държат другите в робство.

Ние никога не трябва да забравяме, че нашата победа не е алчно преследване на лична печалба и успех, но нашето съкровище е освобождението на души, които сега

са в робството на тъмнината. Нашата цел е да видим истината на евангелието на Исус Христос да освобождава пленниците. Ние сме призовани като истински борци за свобода. Нашия успех в този живот ще бъде пресметнат чрез освобождаването на пленниците, които дяволът е държал в затвор за да вършат неговата воля.

Затова, ние сега можем да очакваме да започне да става голяма промяна в църквата от това просто да се стремим ние да бъдем свободни, в това да освобождаваме нациите. На другата страна на Йордан, Израел може да не е изглеждал много различно от групата, която излезе от Египет, но отвътре те бяха много различни. Те повече не бяха просто наскоро освободени роби – те бяха завоеватели! Точно сега, външно църквата може да не изглежда много по-различна от това, което е била за много векове – но тя е! Ние повече не сме просто наскоро освободени роби – ние сме войни с най-великата кауза, подготвящи се за най-великата битка!

Истина е, че някои от най-великите съживления и настъпления в историята на църквата са се случили през последните две десетилетия. В някои случаи, цели региони са били трансформирани, и цели нации са били повлияни. Въпреки че всички тези са част от едно историческо начало, много от тях са били повече разпиляни отколкото систематични. Те са извършили много и са дали голямо насърчение на тялото на Христос, но те са само предвестници на това, което идва. В съвременни военни термини, те са били като Специалните Сили, които са се промъкнали зад вражеските редици преди главната атака да започне. Сега е време за главната атака.

Както писах през 1987, ще дойде духовно настъпление, което ще бъде толкова велико, че мнозина ще го сметнат за жетвата, която е в края на века. Обаче, това не е последната жетва, а просто пожънването и подготвянето на тези, които ще бъдат работниците на жетвата, която наистина ще бъде краят на този век. Голяма вълна дойде, но друга, дори по-голяма от тази ще последва. Тя все още не се е разбила върху света, но белезите посочват, че е много близо.
Битката Започва

Когато Израел прекоси реката Йордан, първото нещо, което срещнаха беше вероятно най-мощната, най-укрепената, крепост от всички. Ерихон изглеждал непревземаем за целия познат свят. Как може тази банда скитници да завладее някога Ерихон? По всеки начин това беше невъзможно за Израел, но всичко от тяхното отпътуване от Египет също беше невъзможно. Те сега бяха свикнали да вършат невъзможното. Те знаеха, че зависеха от Бог за победата, че трябваше да имат чудо, и така е и с нас. Това, което идва е далеч отвъд човешката изобретателност и постижение.

Дори с голямото множество, което църквата е станала сега, това, което срещаме сега все още е много по-голямо, много по-силно, и много по-силно окопано от това, което ние можем да победим и с нашия брой и с нашата мъдрост. Ние се изправяме пред свръхестествени крепости, които са имали хилядолетия да спуснат своите корени по-дълбоко и по-дълбоко в сърцата на хората. Това е духовна битка, която ще изисква забележително единство и покорство на Божиите хора точно както беше когато Израел се изправи пред Ерихон. Ще е необходима свръхестествената сила на Бог, за да надделеем. Следователно ще е нужна голяма вяра в Него, за да пристъпим. Това е точката.

Преминаването на реката Йордан когато наводняваше „всичките си брегове” беше предназначено да започне да обединява племената на Израел по много по-велик начин отколкото те някога са познавали преди. Тяхното настъпление започна с велика духовна демонстрация от Бог. Те дори не можеха да направят това в земята без Господа. Обаче, Той изискваше те да стъпят във водата преди Той да извърши чудото. Нашата част е, под Негово напътствие, да стъпим напред в невъзможните обстоятелства.

част II

21 ноември, 2005

Преминаването на реката Йордан представляваща смъртта, в която Божиите хора трябваше да влязат като умрат за себе си, и как смъртта ще наводнява всичките си брегове по времето на жетвата, която е краят на века Обрязването при Галгал, което представлява махането на плътта или плътската природа, което трябва да се извърши преди да можем да влезем във владение на нашите обещания. Тук беше също, където Израел бяха направени да изглеждат слаби в присъствието на своите врагове. Участието в Пасхата представлява постоянния фокус, който ние трябва да имаме върху Исус и Неговата изкупителна жертва.

Тогава те започнаха да ядат плода на земята, което представлява плода на Духа, който християните ще започнат да проявяват.

Сега сме готови да се обърнем към следващото главно събитие в превземането на земята, за което четем в И. Н.5:13-15:

И когато беше Исус при Ерихон, подигна очи и видя, и, ето, насреща му стоеше чвек с измъкнат нож в ръка; и Исус пристъпи при него и му рече: Наш ли си, или от неприятелите ни?

А той рече: Не; но за Военачалник на Господното войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята и се поклони; и рече му: Що заповяда Господарят ми на слугата си?

А военачалникът на Господното войнство рече на Исуса: Изуй обущата си от нозете, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус стори така.

Учените почти всеобщо вярват, че това е бил Исус, който се срещна с Исус Навин. Ние не се покланяме на ангели, и един ангел на Господа не би приел такава почит от Исус Навин нито би изискал събуването на сандалите на Исус Навин защото земята, на която той стоеше беше „свята.” Това говори за идващото велико откровение за Исус като Капитана на Господното войнство, което трябва да дойде преди битката за нашата земя да може да започне.

Има разлика между откровение, или откровение от Бог за даден въпрос, и учение. Здравото учение е съществено за здрав, победоносен християнски живот, както и за да ни поддържа ден след ден. Както чух един човек да казва, само шепа от хилядите яденета, които жена му е приготвила за него са били толкова бележите, че той ясно ги е запомнил. Останалите от тях може да не са били толкова запомнящи се, но те са го поддържали да се движи! Учението е като това. Повечето от тях не са предназначени да бъдат толкова бележити така че да бъдат особено запомнени, но те ни поддържат да се движим. Ние трябва да бъдем толкова пристрастени към здравото учене както сме към храната. Обаче, едно откровение директно от Бог може да извърши повече от много години на учене.

Например, ние знаем доктрината, че Исус е Главата на Своята църква, но колко църкви действително практикуват това? Изглежда като че ли тези, които проповядват това най-много обикновено са най-лоши в практикуването му. Да перифразираме Шекспир, „Аз мисля, че той протестира твърде много.” Консервативните евангелисти обичат да претендират, че са най-посветените към Писанията, обаче техните най-популярни вестници правят изучаване за себе си и откриват, че само малък процент от техните статии съдържат повече от едно отнасяне към Писанието. Аз съм много благодарен за консервативните евангелисти и тяхното безпристрастие към здравето на цялото тяло на Христос, но ние често ставаме самонадеяни относно нашите най-силни страни, които бързо стават нашите най-големи слабости.

Повечето църкви са водени повече от комитети и бордове отколкото от следване на лидерството на Господа. Разбира се Господ може да говори чрез тези колективи, но малко изглеждат наистина посветени да търсят да чуят Неговия глас. Ето защо ние имаме най-забележителното и сърцераздирателно изявление в Писанието, Откр.3:20, „Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.” Тук ние имаме Самият Господ Исус стоящ отвън вратите на Собствената Си църква чукайки, стремейки се да влезе! Какво може да бъде по-лошо обвинение за нас от това?

Колко добър може да бъде най-славният храм, ако Бог не е в него? Ако Бог не е в него, няма значение колко славен е храмът защото това няма да бъде храм, който привлича вашето внимание! Истината е, че нашите църкви получават толкова голямо доказателство за Неговото присъствие както и за липсата на него. Ако хората наистина срещаха Господа в нашите църкви, те нямаше да говорят толкова за нас, те щяха да бъдат пленени от Него.

Казвам това докато наистина вярвам, че като цяло църквата е по-здрава и по-силна днес отколкото вероятно е била от първи век, и става все по-добре. Аз съм благодарен за това къде сме и за всичко, което имаме, но ние се нуждаем от повече. В същност, ние се нуждаем от най-важното нещо – присъствието на Самият Господ. Както един мой приятел веднъж каза, „Църквата днес има всичко, от което се нуждае освен Бог!”

Аз не твърдя, че нашата църква е по-добра. Ние сме били благословени да преливаме по толкова много начини, и ние сме благодарни за всички тези благословения, но един миг от изявеното присъствие на Господа посред нас е далеч по-ценен от всичко друго. Мойсей разбираше това, както четем в Из.33:13-16:

Сега, прочее, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми Моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са.

И Господ каза: Моето присъствие ще върви с тебе, и Аз ще те успокоя.

А Мойсей ме рече: Ако Твоето присъствие не дойде с нас, не ни извеждай от тука.

Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? Нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята.

Аз съм много благодарен за лидерството, с което Господ е благословил Своята църква в наши времена. Изцяло мисля, че лидерството на църквата в наши времена е вероятно най-великото от първи век. Обаче, дори най-великите не се сравняват със Самият Господ. Отново, дори 24-те стареи, 24-те най-велики лидери на църковната епоха, всички ще хвърлят своите корони в Неговите нозе когато Той влезе. Това ще се случи. Самият Господ изведнъж ще дойде в Своя храм. Когато го направи, никоя плът няма да може да служи там, но ще побегне.

Църквата сега се подготвя да премине реката Йордан. Ние дискутирахме неща като духовно обрязване, или отрязването на плътта, плътската природа, празнуването на Пасхата, или връщането на кръста и живота на разпъване към неговото полагащо му се място в нашия живот, и после яденето на плода на земята, плода на Духа ставащ изявен в Божиите хора. Въпреки това, най-доброто от всичко е, че Капитана на войнствата идва за да поеме.

Ние не можем да превземем нашата земя и да спечелим предстоящите битки със собствената си мъдрост. Ще има голямо движение из цялата църква, започващо с избраните лидери такива като Исус Навин, да паднат пред Капитана на войнствата като действителния Капитан. В идните битки, Неговите хора ще следват Него. Той е Капитана, който никога не е загубвал битка, и никога няма да го направи. Ако следваме Него, ние не можем да загубим защото Той „винаги ни води в триумф в Христос” (2 Кор.2:14). Ако Го следваме, ние не можем да загубим.

Когато Исус Навин в началото видя Капитана той не Го позна, но попита дали беше откъм тях или откъм техните врагове. Отговора на Господа беше, че Той не идва за да вземе страна, но за да поеме. Господ ще поеме водачеството на Своята църква, имногото деления и битки, които стават сега между християните бързо ще спрат. Когато това стане, ние няма да продължаваме да хабим нашата енергия и ресурси в глупави битки между нас, но ще се превърнем в мощна, дисциплинирана армия, която е фокусирана на това кой е истинския враг. Това трябва да стане преди дори една крепост в земята да може да бъде победена.

Исус е не само Капитана на Господното множество; Той е Причината за всичко, което ние правим. Ние превземаме земята заради Него, за Неговите цели, не просто за да бъдем благословени. Нашия Цар купи света със Собствената Си кръв и нашата главна цел в този живот трябва да бъде да Го видим да получава наградата за Своята жертва. Само незрелите, които все още не са Го видели такъв какъвто е наистина са все още фокусирани на това, което ще получат. Какво можем да имаме като по-голяма награда от това да видим нашия Цар да получава Своята награда? Нека да живеем за това днес.

Част III

Веднага след като Исус Навин се срещна с Капитана на множествата, той трябваше да срещне както изглежда най-невъзможната, непревземаема крепост на Ерихон. Разбира се, Господ можеше да отмахне Ерихон с малкия Си пръст и той щеше да спре да съществува, но Той не искаше това да бъде толкова лесно. Въпреки че разбиването на Ерихон щеше да изисква Неговата намеса, Господ искаше Неговите хора да бъдат живо ангажирани в битката за техните обещания. Това е поради един основен важен принцип – всичко, което идва твърде бързо или твърде лесно обикновено е незначително.

Има много неща, които Господ иска да направи за нас. Има дарове, които Той иска да ни даде просто защото ни обича и иска да ги имаме. Това не означава да се опитваме да обезценим тези специални дарове или нещата, които Господ прави за нас. Действително, най-великия дар от всички, нашето спасение, беше безплатен дар, който по никой начин не може да бъде спечелен. Обаче, това е симптом на основно неразбиране за нашите цели тук когато християни претендират, че понеже нещо е дошло твърде лесно и бързо то това е било Бог. Това може да бъде истина, но с изключение на специалните дарби и нещата, които Той обича да прави за нас както описахме по-горе, това често е или доказателство за нашата незрялост или за незначителността на това, в което сме въвлечени.

Както споменахме преди, Господ можеше да върже дявола и да установи Своето царство веднага след Неговото възкресение, тъй като Той вече купи света и всичко, което е в него. Цялата тази епоха, църковната епоха, е с цел обучение за царуване за тези, които ще царуват с Него в идните векове. Той нарочно не върза дявола защото Той не искаше да бъде лесно. Лесно в тази епоха обикновено се равнява на малка зрялост, малка важност, или малък призив.

Това ще бъде оскърбление и вероятно плесница в лицето на незрелите или несигурните, но е време да пораснем и да започнем да ядем месо. Когато Господ каза „...А горко на непразните и на кърмещите в ония дни” (Мт.24:19), аз мисля, че това може да бъде изтълкувано като „Горко на онези, които държат своите хора в незрялост в онези дни.” Без значение от собствените ни идеи или дори това, което сме били учени, ние всички няма да бъдем равни в небето. Писанието е ясно, че има нива и позиции в небето, и ние установяваме нашето вечно място и позиция точно тука. Една от най-пагубните измами в църквата е, че щом веднъж си спасен няма нищо друго, за което да работиш.