Глава деветнадесета – Хващане на вълната

Глава деветнадесета – Хващане на вълната

Има духовно напредване, което сега набира инерция открай до край в тялото на Христос. То има потенциалът да бъде толкова помитащо в своя обсег и въздействие както най-великите движения в църковната история. Как можем да го различим точно и да поставим себе си да бъдем част от него?

Движенията на Святия Дух често се сравняват с вълни, защото техните характеристики са общи. Има разлика между това да хванеш вълните на Святия Дух и да бъдеш отвяван от всеки нов вятър на доктрина. Ако Святия Дух се движи във вълни, как можем да ги хванем така че да бъдем понесени в посоката, в която Той отива?

Има четири основни стъпки, които един сърфист използва, които могат да ни дадат значително разбиране за това, което ние трябва да правим за да хванем вълните на Святия Дух. ако един сърфист ще хване вълна той първо трябва да различи къде ще се разбие тя. На второ място, той трябва да започне да се движи в посоката, в която вълната отива. Тогава той не трябва да се колебае когато тя се разбие, или тя просто ще мине през него.

Яков ни дава интересно увещание отнасящо се за отношението на Закона, който беше “движението,” което предшестваше християнството:

Когато съдим от критикарски дух, ние осъждаме себе си на опозицията на Бог, Който “се противи на горделивите, а на смирените дава благодат” (Яков 4:6). Да станем горди от нашето собствено стоене е да се отделим от самата основа, върху която стоим – Божията благодат. Обаче, има “справедливо съдене,” което ние трябва да имаме.

Ние сме глупави, ако не се опитаме да се научим от грешките на предишните движения. Въпреки това, ние трябва да бъдем внимателни как ги разглеждаме, не като осъждаме нашите духовни родители, но трябва да търсим къде съществува възможността за същите грешки, така че да се стремим към благодатта, за да стоим в тези области.

Неуспехът да се разбира правилно справедливото и несправедливото съдене е причината за много от най-големите неуспехи на църквата в историята, и е един от най-важните въпроси срещащ църквата днес. Докато не ги разберем, не ходим чрез това разбиране, ние ще продължаваме да се спъваме в смъртоносно препятствие.

Църквата, и исторически и понастоящем, е била склонна да използва несправедливо съдене докато пренебрегва справедливото съдене. Много помощни служения и християнски журналисти се спъват в ярема на обвинителят докато искрено се опитват да помогнат да се запълни трагичната празнина в църковното управление. Те падат, защото се движат в област на власт, за която не са били назначени. Междувременно, стареите пренебрегват властта, която им е била дадена да упражняват. Всяко ново движение ще продължава да пада ниско от своя потенциал докато този важен въпрос не е решен.

Ние трябва правилно да анализираме нашите грешки, и да донесем необходимите корекции, или ще продължаваме да спъваме в същите препятствия. Обаче, само-назначените стражи няма да могат да направят това без да се отворят повече за врагът отколкото да се предпазят. Стареите на църквата трябва да се изправят и да заемат своето правилно място за да запълнят тази празнина, или ние ще продължим да имаме това объркване.

Много от тези последни вълни, които вече са се разбили на брега и са се оттеглили, са донесли нещо ценно със себе си, от което църквата отчаяно се нуждае, ако ще бъдем подходящо подготвени за нашия мандат за последните дни. Причината, поради която обвинителят толкова безмилостно атакува останките от тези движения е защото той знае много добре, че те съдържат нещо с голямо значение, от което църквата се нуждае.

Истина е, че тези движения може да са направили много големи грешки, и тези значителни доктринални грешки са се промъкнали в повечето от тях, но това е било предназначено за да отклони всички тях от важното послание, което те носят. Ние сега сме в отчаяна нужда от истините, които те носят, и се нуждаем от стареи с достатъчно доверие в Святия Дух да ги води в цялата истина, за да проучат останките на тези движения за това съкровище.

Мнозина се колебаят и пропускат движенията на Святия Дух поради религиозен дух вкоренен в човешки идеализъм, че няма да се движат докато нещо не е “напълно Бог.” Господ не прави нищо без човек, и Исус беше единственият човек, който някога е ходил по тази земя, който правеше всичко в пълно покорство на Бог. Онези, които са под заблудата, че нещо трябва да бъде напълно Бог преди станат част от него почти със сигурност напълно пропускат Бог.

Чувал съм една история за един фермер, който веднъж бил поздравен от един служител за точността и претрупаността на неговата нива, отбелязвайки, че той не е могъл да направи това без Бог. “Съгласен съм,” казал фермерът, “Но Той също не можеше да го направи без мен. Трябваше да видиш нивата, която бях оставил да бъде отгледана от него. Това са всичките бурени!”

Има една важна точка в тази история. Бог упълномощи човека да “обработва градината.” Човешката работа на земята не е неестествена, но човека е част от природата на света, който Бог създаде. Също, Той беше упълномощил грешните хора да вършат работата на служението. Дори най-великият човек на Бог е пръстен съд, несъвършен и слаб. Яков обяснява, че “Ние всички грешим в много неща” (Яков 3:2 NIV).

Господ остави църквата в ръцете на хора, които изглеждат напълно непостоянни и склонни към грешки, и те правят грешки. Ние всички трябва да растем в благодат и мъдрост. Ако чакаме докато бъдем съвършени, за да служим, никой никога не би бил квалифициран. Перфекционистите, които поставят нереални стандарти са като фарисеите, които самите те не влизаха в царството, и се опитваха да спъват всеки друг също да не влезе.

Всяко истинско движение на Бог е започнало със значително човешко нещо смесено в началото. Винаги ще има плевели смесени с житото. Ако чакаме докато плевелите са отстранени, ние ще пропуснем цялата жетва.

Това не трябва да обезсърчава никой от предаността да служи. Действително, единственият начин, по който ще се формираме и квалифицираме достатъчно за да хванем голямата вълна е чрез практикуване с по-малките. Обаче, когато сме били достатъчно подготвени, и знаем, че по-голямата вълна идва, ние трябва да оставим по-малката да си замине. Мнозина, които пропускат най-големите движения на Бог правят това защото те вече са толкова заети.

Това е било истина през църковната история. Обаче, въпреки че това продължително е било наша история, то не трябва да бъде наше бъдеще. Преди краят ще има движение, което ще плени сърцата на онези от предишните движения така че те ще се присъединят към настъплението вместо да продължат да отстъпват. Това ще се лучи когато сърцата на бащите бъдат обърнати към децата. Когато това се случи църквата ще започне духовно настъпление, което ще има надмощие докато дойде краят на ерата.

Поглеждането на някои от историческите фактори, които са накарали другите да се оттеглят може да ни помогне да различим препятствията. Първата опасна измама за нас е да мислим, че никога не бихме се противопоставили на истинско движение на Бог. Това се е случило с някои от най-великите мъже на Бог в историята. Андрю Мъри е добър пример за това как велик мъж на Бог, със страст да види съживление да идва в църквата, може да не сполучи да разпознае самото съживление заради, което е прекарал целия си живот молейки се.

Причината за този трагичен неуспех бил фактът, че съживлението, за което той се надявал, и дори пророкувал, не дошло по начинът, по който той го очаквал. Въпреки че той сериозно желал да види освобождаването на духовните дарби в църквата отново, той бил раздразнен от опаковката, в която те пристигнали.

За нещастие, повечето нови движения са водени от относително незрели лидери. Това е защото зрелите лидери са станали “стари мехове,” твърде твърди за да приемат новото вино. Духовните движения трябва да бъдат водени от Духът, Който изисква гъвкавост и отвореност. Обикновено единствените, които Той може да намери, че са достатъчно гъвкави са незрелите, защото те все още не са станали твърди с предварително създадените си идеи.

Незрелите лидери следователно са по-склонни да бъдат зависими от Святия Дух отколкото от техният опит, позволявайки Му да ги упътва както Той избира. Това вероятно е причината защо Господ избра такива не предвещаващи успех и “неквалифицирани” хора като основни лидери на Своята църква. Те бяха толкова неквалифицирани, че отчаяно зависеха от Неговата благодат и ръководство.

Два библейски примера на онези със зрялост и опит комбинирани с гъвкавост и зависимост от Святия Дух са Исус Навин и Халев. От такива също ще има нужда за движението, което води църквата да прекоси нейната река Йордан в битката за Обещаната Земя. Не само, че Исус Навин и Халев бяха мъже с велика вяра в Господа, но тяхната вяра не беше разводнена от многото години скитане в пустинята с неверни хора.

Такава вяра може да бъде резултат единствено от два велики духовни фактора. Първо, истинската вяра не се насърчава или обезсърчава от състоянието на хората, защото тя не е вяра в хора, но в Бог. Второ, истинската вяра не е ограничена от времето, но винаги гледа от перспективата на вечността. Поради това великите мъже на вяра в Писанието бяха доволни да видят изпълнението на пророческите обещания без да ги получат по своето време.

Много е трудно да се расте в мъдрост, опит и възраст сравнено с другите хора докато оставаш смирен. Това е поради нашата тенденция да съдим живота на другите чрез нашето сравнение с други хора, вместо по единствения истински Стандарт – Христос Исус. Да мерим себе си с други хора, или нашите църкви с други църкви, е едно от най-смъртоносните препятствия за духовните лидери. Павел разпознава тази грешка; “но те като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно” (2 Коринтяни 10:12).

Онези, които притежават истинска вяра не гледат на хора, нито навременното; те не са късогледи. Истински мъдрите няма да бъдат извънредно насърчени когато хората се събират около тях, или обезсърчени когато напускат. Ако получаваме нашето насърчение от хора това само доказва, че ние сме получили нашата власт от хора. Ако ние получим нашата власт отгоре, тогава никой човек не може да ни я отнеме, и ние няма да се интересуваме много нито от одобрението нито от неодобрението от хора.

Колко от нас могат, като Филип, да започнат съживление, което раздвижва цял град, и тогава да предадем тази работа в ръцете на други, за да можем ние да свидетелстваме само на един човек? Причината, поради която на Филип можеше да му бъде поверена такава власт и сила за да раздвижи един град беше поради неговото покорство. Ако той беше просто фокусиран на хора, или на временното, той никога нямаше да напусне Самария.

Вероятно плодът от обръщението на този един етиопски скопец беше по-велик от съживлението в Самария. Векове по-късно, мисионерите били учудени да намерят, че когато пристигнали в Етиопия там вече имало толкова много християни. Този плод бил скрит за хората, и вероятно дори и за Филип, но той със сигурност е кредитиран в неговата сметка.
Послушание, не жертва
Послушанието, не жертвата, е което ще ни държи във волята на Бог. Не мисля, че някога съм срещал истински християнин, който не копнее да бъде в центъра на активността за Бог. Обаче, ние трябва да знаем, че не всяка добра активност е Божията активност. Ние също трябва да разберем, че не е възможно за всички нас да бъдем част от всичко, което Той прави. Най-важният въпрос е не просто да хванем “голямата вълна,” но да хванем тази, която Той иска да хванем, докато аплодираме онези, които може би хващат най-големите, и най-малките, ако те са в Божията воля.

Докато държим виждането си на целта да виждаме водата да се движи толкова дълго колкото брегът позволява, и държим цялата земя, която можем да вземем, ние ще бъдем в най-добра позиция да се движим по нататък със следващата вълна вместо да се оттеглим и да я подкопаем. Няма значение кой води вълната докато Лидерът получава славата. Да имаме някакво друго отношение би било смешно, сякаш малкото магаре, което Исус яздеше влизайки в Ерусалим, мислеше, че всичкото това вълнение и поклонение беше за него вместо за Този, Който яздеше на гърба му.

Един от най-великите уроци за лидерство в природата се намира в прелетните водни птици, такива като гъски и патици. Те летят във формата “V” защото водещата птица създава скица, която прави летенето по-лесно за онези, които летят близо зад нея. Обаче, тъй като водещата птица режи въздуха и върши най-голямата работа, тя ще може да стои на върха само за период от време, тогава тя се връща в края на строя и си почива. Това редуване позволява на птиците да споделят товара на лидерството, и всички се възползват от скицата когато другите водят. Ако птицата откаже да предаде своята лидерска позиция на правилното време тя ще започне да намалява скоростта на цялото ято. Онези, които предават своята позиция на правилното време ще имат възможност да си починат докато следват следата на другите, давайки им възможност отново да поемат върха по друго време.

Рядко в църковната история е имало някой лидер на режещото острия за повече от няколко години. Обаче, това е много важно нещо за един лидер да предаде лидерството. За онези, които са отказали, е имало ясна граница в техния живот, отбелязваща точката, при която те спират да вървят по-нататък и започват да атакуват онези, които го правят.

Летящите гъски нямат за цел да бъдат водещата птица, до по-скоро да стигнат до своето предназначение. Всеки път когато нашата собствена позиция стане цел сама по себе си ние ще станем повече спънка за повишението на църквата отколкото лидер. За нещастие, човек може да има голямо влияние и да контролира други хора дълго след като той е загубил истинското помазание за духовно лидерство. Цар Саул е един от най-очевидните библейски примери за този принцип.

Сауловото съответствие, цар Давид, беше един извънреден лидер в своето време, но той имаше мъдростта да разбира границите на своята власт.когато разбра, че не беше неговата съдба да построи храмът, той започна да събира материали за да ги остави на своя наследник за да направи неговата работа пои-лесна. Най-великите лидери не само знаят колко далеч да отидат – те знаят как да приготвят за следващото поколение, и кога да предадат скиптърът.

Правилно е да желаем да избутаме тъмнината, да помогнем на тялото на Христос да се изкачи на по-висока земя, но правим ли това за славата на Господа или за нашата собствена слава? Ако не правим това заради себе си ние ще бъдем точно толкова щастливи да приготвим за други да го направят, и да ги аплодираме. Не е ли това, което големият облак от свидетели прави сега за нас.