Глава пета – Основният Божий план

Глава пета – Основният Божий план

Първите две глави в Библията съединени с последните две правят завършена история. Всичко между тези четири глави се занимава в основата си с един предмет – възстановявайки човека и творението до мястото откъдето те бяха паднали. Процесът, чрез който Господ извършва това възстановяване е наречен изкупление. Разбирането на изкуплението е основно за да се разбере всичко, което Бог е направил, прави, или ще прави на земята, от падението докато земята е напълно възстановена.

Ние можем да си мислим, че не би имало нищо по-чудесно от това да имаме този вид взаимоотношение с Бог, което Адам имаше преди падението. Обаче, Господ каза на Своите ученици, че всъщност беше по-добре за тях, ако Той напусне този живот за да може Святия Дух да дойде да живее в тях. Чрез това Той казваше, че дарът на обитаващият вътре Святи Дух беше повече за предпочитане отколкото ходене в плът с Исус, човекът.

Чрез новото създание празнината между духовната и естествената реалност беше съединена с мост. Хората, които са плът могат понастоящем да станат участници на божествената природа чрез Христос. Въпреки че ходим по земята, ние можем да седим с Него в небесните места. В първоначалното, непокварено създание, Бог ходеше с човека и имаше общение с него. В новото създание Бог идва да живее в човека, призовавайки ни да бъдем Негово вечно обиталище. Това е много по-високо призвание.

Всеки християнин има Този, Който знае всичко и контролира всичко, живеещ в него. Това трябва да бъде едно от най-великите чудеса за цялото творение, от ангелите в небето до демоните в ада. Защо Бог ще почита толкова хората, така че да ни избере за Свой храм? Това може да бъде дори по-трудно за нас, познавайки собствената си поквара и склонност към зло. Въпреки това, когато ние, които го заслужаваме толкова малко, дойдем до това разбиране, ние го оценяваме дори повече. Онези, на които много е простено, много ще обичат.

Обаче, ние не можем да видим или да станем част от това ново създание без разбиране, участване в, и без да станем част от изпълнението на основния план за изкупление. Висшето призвание на Бог да бъдем част от Неговото ново създание е призив да служим. Колкото по-висше е призванието, толкова повече сме призовани да служим. Примиряването на света с Бог е нашето основно служение. Човекът се отвърна от Бога, но Бог никога не се отвърна от човека. Той дори даде Собствения Си живот за човека, и всички, които са призовани да бъдат Негови посланици трябва да правят същото.

Колко от нас, ако знаехме, че всички наши най-добри приятели, онези за които сме изливали живота си в продължение на повече от три години, ще ни предадат и дори ще се отрекат, че ни познават, все още бихме желали сериозно да имаме последна вечеря с тях? След всичко, което Господ вложи подготвяйки дванадесетте, само един от тях щеше да бъде намерен при основата на кръста, стоейки с Него когато Той имаше най-голяма нужда. Все пак, Господ никога не предаде другите, и Той никога не ги осъди, че са Го предали.

Библията не е история за хора, които търсят Бог, но за начина, по който Бог е търсил хората. През целия бунт и откази, които хората Му дадоха, Той никога не се отказа от нас. Това е Неговата природа, и тя също трябва да бъде и наша, ако ние сме в единство с Него.

Ако ще бъдем в единство с Господа в Неговия план за изкупление, ние трябва да се научим да гледаме един на друг отвъд неуспехите. От първият век, историята на великите мъже на Бог твърде често е била такава на велики подвизи само за да бъде последвана от голямо падане в краят.

Лидерите на почти всяко велико движение на Бог са завършвали преследвайки движенията, които са ги следвали. Трудно е било да има изключения за това. Великите мъже от Писанието често са понасяли големи неуспехи, но са завършвали в триумф. От тогава, лидерите са имали много големи наследявания, само за да завършат толкова често в трагичен провал и заблуда. Ние жънем трагедия за начина, по който сме хулили нашите паднали братя. Вместо да се простираме към благодат и милост, начинът, по който Господ го прави, ние често ги осъждаме за духовно гробище и нямаме нищо друго да направим с тях. Това ли е примерът, който Господ ни остави?
Защо Той идва обратно
Когато Господ се върне за да “възстанови всичко,” Той ще дойде с железен жезъл за да накаже бързо онези, които не са покорни. Обаче, това време все още не е дошло. Грехът не се наказва бързо, но по-скоро се награждава от сегашния властелин на този свят.

Сатана все още предлага на Господните хора това, което предложи на Исус преди 2000 години. Сатана награждава онези, които се прекланят пред него, които ще живеят според неговите пътища. Отсред тази зла среда Господ избра онези, които ще бъдат членове на Собственото Му домочадие и ще царуват с Него. Това е най-великият призив в творението и тяхното поклонение и покорство трябва да бъдат доказани. Адам живееше в съвършен свят, но все пак избра да не се покори. Онези от новото създание ще живеят в тъмен и зъл свят, който възнаграждава греха, но ще изберат Бог против всичкият натиск и влияние на този зъл век.

Исус беше “последният Адам” (1 Коринтяни 15:45 KJV). Както Адам започна първата човешка раса, Исус също започна нова раса, която е далеч по-велика от първата. Обаче, целта на новото създание е изкуплението на първото създание.

Ние никога не трябва да забравяме, че Господ напълно възнамерява да “възстанови всичко.” Това е причината за Неговото завръщане. Ако Той не възнамеряваше да възстанови земята Той просто би ни грабнал далеч в небето и тогава би унищожил земята. Той идва обратно, и ни води със Себе Си, за да управляваме над нея докато възстановяването е завършено.

Когато Исус видя това, което беше направено със света, Той не го осъди. Той вече беше осъден, и Той положи живота Си за него. Това също е природата на онези, които са съединени с Него, да положат живота си за да спомогнат възстановяването на онези, които са слугите на този зъл век. Той знае, че ние няма да бъдем напълно сполучливи докато Той се върне. Една причина, поради която Той не ни грабва далеч в небето веднага щом поверим живота си да Го следваме беше заради нас – да се научим, и да докажем нашата преданост към Него и Неговите цели.
Природата на лидерите
Точно след като Господ каза на Петър, “Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Баща, Който е на небесата” (Матей 16:17), Господ му даде ключовете на небесното царство. Следващите Му думи към Петър бяха, “Иди зад Мен, Сатана!” (стих 23). Точно след като Петър получи думи направо от Татко, той получи други направо от врагът. Но въпреки, че Петър падаше силно понякога, той се изправяше и продължаваше да върви. Затова, дори след неговите грешки, Господ не му взе ключовете за царството. Въпреки своите недостатъци, Петър, който излезе от лодката за да ходи по водата, беше най-подходящият ученик, който да използва ключовете за да отваря вратите.

Бог не ни съблазнява, но Той ни изпитва. Неговите изпити са с целта да подготвят за повишаване в следващата степен, за да ни даде повече духовна власт. Възстановяването на нашите паднали братя е изпит, който мнозина от нас ще трябва да минат преди да можем да продължим. Това е Неговото намерение да използва някои от най-обърканите в църквата като свидетелства на Неговата сила за възстановяване. Ние всички сме наранени от някои от тези публични провали, които ни принуждават да решим – да вярваме ли наистина в простителността, и ще я практикуваме ли, или само ще продължим да я проповядваме.

Господ често ни изпитва чрез Своите истински съдове, отделяйки онези, които наистина обичат истината от онези, които съдят според външността. Йона също беше такъв съд, както бяха мнозина от другите пророци в Писанието. ние сега почитаме Исая, но колко от нас биха идентифицирали себе си с пророк, който обикаляше гол за три години и половина? Колко от нас биха поканили Йоан Кръстител на неделен обяд? Би ли желал да живееш врата до врата с Осия и неговата жена блудница? Колко от нас, ако бяхме онези с голямо религиозно влияние, биха били наистина отворени да слушат дърводелец от Назарет? В действителност почти всеки от Божиите съдове ще носят първостепенен изпит за плътта, и онези, които се облягат на оръжието на плътта няма да преминат това изпитание.
Божията първоначална работа
По-голямото помазание и духовна власт носят по-голяма възможност за заблуда и провал когато слугата се е предал на грях. Колкото по-голямо е помазанието, толкова по-големи са мъртвите точки, които също притежава. Дори най-великите мъже на Бог са способни да грешат и ако някога мислим, че не можем да паднем ние вероятно вече сме започнали да падаме. Ние трябва да проучим как и защо нашите братя и сестри са паднали, или и самите ние ще бъдем в опасност от падане в същите капани. Единственият начин, по който можем напълно да разберем какво се е случило с тях ще бъде чрез процеса на възстановяване.

След като цар Давид падна в грях с Вирсавее, целият Израел се заблуди и последва Авесалом. Вероятно беше много трудно за народа на Израел да повярва, че някой, който е бил паднал в такъв разврат може все още да бъде помазан. Обаче, Господ не беше изненадан от това, което направи Давид. Той знаеше това, което беше в сърцето на Давид когато го призова. Той знаеше, че това щеше да се случи когато Той го направи цар.

Господ използва Давид преди падението, и след него. Ние трябва да разберем, че първостепенната работа на нашия Бог в това време е изкупление. Все още ние, които сме били получателите на Неговата велика благодат често имаме най-голямата трудност в протягането й към другите. Ние трябва правилно да научим това, ако ще Го представяме точно на тази земя.
Най-висшето призвание
След като Израел се заблуди и последва Авесалом, Садок, първосвещеникът, вдигна ковчегът и последва Давид. Той го последва с риска не само за своето служение, но и за живота си. Дори, ако те оцелееха, изглеждаше много невероятно, че Давид ще бъде възстановен на трона. В най-добрия случай, онези, които го следваха може би щяха да прекарат остатъка от живота си живеейки в пещери и бърлоги в земята, както бяха когато бяха преследвани от цар Саул. Въпреки това, Садок беше по-верен на помазанието отколкото на политическата целесъобразност, или дори на собственото си благоденствие. Той знаеше, че без значение от големия грях на Давид, помазанието все още беше на него. Садок просто следваше Бог без значение от цената.

Бог възнагради смелостта и верността на Садок с едно от най-великите обещания отбелязани в Писанията. Беше му обещано, че неговите синове ще служат на Господа лично (вижте Езекиил 40:46 и 44:15-16), казвайки всъщност, че те щяха да бъдат най-близо до Господа. Когато юдеите заявиха на Исус, че те бяха синове на Авраам, Той им отговори, че ако са синовете на Авраам те биха вършили делата на Авраам. Също, истинските синове на Садок са онези, които вършат делата на Садок.

Истинските синове на Садок са онези, които ще следват помазанието без значение от риска. Те ще следват помазанието, и помазаните, дори когато всеки друг се отвръща. Тези са духовните синове на Садок, които ще бъдат най-близо до Господа и ще Му служат лично.

Ние всички ще трябва да избираме между помазанието и почтеността. Издигайки се над духовните политики за да бъдем верни на това, което е правилно е един от най-важните изпити, които всеки призван да ходи в духовна власт трябва да премине.

Ще направим ли ние като цар Саул нашите решения основани на натиска на хората или на политическите последствия? Или като цар Давид ще се издигнем над натиска на хората, или обстоятелствата на този свят, за да търсим винаги първо волята на Господа? Голямо разграничаване идва винаги за лидерството на църквата основано на този единствен въпрос. В основата си, всеки индивид, църква, движение, и много градове, ще трябва да минат този тест преди да бъдат подкрепени с помазанието, което ще се изисква от онези, които ще бъдат част от служението на последните дни на църквата.
Възстановяването не е по избор
Галатяни 6:1 заявява, “Ако човек падне в някое прегрешение, вие духовните, поправяйте такъв с кротък дух. но казвам: пази себе си; да не би и ти да бъдеш изкушен.” Без значение от това колко отвратителен може да бъде грехът на някой лично за нас, на нас не ни е даден изборът дали да го възстановим или не; ако не го направим, самите ние идваме в опасност да паднем в същите изкушения. Няма нито един от нас, който да стои до някаква степен изключен за благодатта на Бог. Ако ние не можем да възстановим нашите паднали братя и сестри, как можем да проповядваме изкупление, примиряване, и прощение на света?

След своето падение, цар Давид се издигна до много по-големи височини на духовна власт и пророческо откровение. Така могат и всички, които са били спънати от врагът, или са били увлечени от собствените си похоти. Господ обича всеки един от тях. Ако ние сме в единство с Него не трябва ли да желаем и търсим това за нашите паднали братя? Онези, на които много им е простено, много обичат. Бог обича всички хора и искрено желае всички да бъдат спасени. Всичко, което врагът възнамерява за зло, Господ възнамерява да го използва като свидетелства на Неговата сила за изкупление.

Странно, но християните често имат по-големи усилия да си простят един на друг отколкото езичниците. Разбираемо, ние очакваме християнските лидери да имат много по-големи стандарти на честност и затова сме много шокирани от техните провали. Въпреки това, ние всички сме родени в неуспеха на греха, и не е лесно за всеки от нас да ходи в продължаваща свобода от неговите прелъстяващи лапи. Въпреки това, ние трябва да вярваме в Господната простителност и силата на изкуплението, преди светът да започне да вярва в нас. Онези, които са паднали в различните капани на врагът, дори “някоя злоупотреба,” трябва да бъдат възстановени или ние ще продължаваме да бъдем предмет на същите изкушения.

Възстановяването е повече отколкото просто прощаване. Ние можем да се извиним на тези паднали братя и сестри за да успокоим нашите съвести, но това не е достатъчно за да се премине тестът. Те трябва да бъдат възстановени. Това не означава по никакъв начин, че с библейските стандарти за честност ще бъде направен компромис, или че възстановяването не включва процес изискващ повече време. Въпреки това, ние трябва да направим каквото и да се изисква за падналият за да бъде напълно възстановен.

Нашият Татко не желае никое от Неговите деца да бъде оставено в рова от неговите братя и сестри, но това не е единствената причина, поради която се изисква от нас да възстановяваме онези, които са паднали. Само чрез процесът на възстановяване ние ще научим къде са портите на ада, и как да ги събаряме. Портите на ада са местата, които врагът използва за да спечели достъп в света, в църквата, и в собствения ни живот.
Наградата
Истина е, че рядко минаваме Божиите изпити с пълен резултат. Божията цел не е да бъдем заети с нашата репутация, всички ние трябва да бъдем благодарни, че Той не ни изпитва за да бъде строг и справедлив, но милостив. За да бъдем наистина пророчески нуждаещи се от това, ако знаем, че сме познати от Бог и изпратени от Него, наистина не трябва да има значение какво мисли някой друг за нас.

Ако ще бъдем пророчески хора, и ще спомогнем за възстановяване на пророческа църква, ние трябва да имаме конституцията на Илия, който дори стоейки пред царя каза, “Както Господ, Бог на Израел живее, пред когото аз стоя…” (3 Царе 17:1). Чрез това Илия казваше, “Аз не стоя пред теб, Ахав. Ти си просто човек. Аз стоя пред живият Бог. Аз живея моя живот пред Бога, не пред хора.” Докато нямаме това отношение ние няма да бъдем свободни нито да обичаме хората правилно, нито да им говорим истината без компромис, като и двете се изискват за истинско служение.

Винаги се изисква смирение за да простим, и за да можем да възстановим и приемем онези, които са ни затруднили. Въпреки това, има само Един в цялото Писание, Който не е затруднил Господа. Ние всички паднахме внезапно, и всички се нуждаем от благодат. Поради това, че ни е обещано, че ще жънем това, което сеем, колкото повече благодат можем да сеем към другите, толкова повече ще приемем самите ние. В действителност, Господ направи това много ясно, че самите ние няма да бъдем простени, ако не прощаваме.
Защото, ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Баща ще прости на вас.

Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Баща няма да прости вашите прегрешения (Матей 6:14-15).

Това по никакъв начин не трябва да се разбира, че можем да направим компромис с библейските стандарти за честност в служението. Докато не се научим да възстановяваме нашите паднали братя, дори онези, които са уловени в “някаква злоупотреба,” портите на ада ще останат отворени срещу църквата в същите области където врагът може да накара тези братя да паднат. Когато работим за да ги възстановим в библейския ръст на честност изисквана за служение, ние ще получим голяма мъдрост и знание за начина, по който врагът спечелва достъп до църквата. Нашите очи също трябва да бъдат отворени за много от собствените ни слабости. Това е съществено преди Господ да може да ни се довери с помазанието необходимо за служението на последното време.