Презентация: Естир Георгиева слава во вишних (еп 106, дп 70) Призив: Евреи 3: 1-6



Дата15.11.2017
Размер93.09 Kb.
#34647
ТипПрезентация


ВРАТИТЕ НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО

Богослужение на 6 януари 2013, неделя, сутрин

Водещ : Емил Куличев

Проповед: п-р Данаил Игнатов

Презентация: Естир Георгиева
СЛАВА ВО ВИШНИХ (ЕП 106, ДП 70)

Призив: Евреи 3:1-6

Молитва (от водещия)
Песен: Пълен с благости (ЕП 121)

За Исус място нямаше в града (ЕП 109)

ОТВЕТЕН ПРОЧИТ № 5 (Псалом 24)

Песен: В сърцето ти иска да влезе Исус (ЕП 203)


ПРОЧИТ: Йоан 3:5; 10:1-9

Молитва: За укрепването и растежа на Църквата в очакване на Божието царство

Песен: Бих ти пожелал (ЕП 204)

Децата от НУ излизат на занимания

ПРОПОВЕД


Инструментално изпълнение

Съобщения

Песен: Колко тесен е пределът (ЕП 635 ДП 368)

Събиране на дарения и молитва за даренията

БЛАГОСЛОВЕНИЕ



Заключителна песен: Всред нощ (ЕП 116)
План на проповедта:


  1. Някои истини от живота за овце, кошари, врати, крадци и овчари (Йоан 10:1-6)

  2. Овце ли са вярващите?

  • Имат име, с което Той ги познава (ст3)

  • Имат водач, Когото познават (ст4)

  • Разпознават и се съпротивяват на противника (ст5)

  1. Исус – вратата на Спасението и на Божието царство

  2. Раждането от вода и Дух – белег на гражданство в Божието царство (Йн 3:5)

ВРАТИТЕ НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО

П-р Данаил Игнатов, 6 януари 2013
Скъпи братя и сестри,

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

Надявам се, че повечето от вас са прочели приветствието на п-р Николов на челната страница на нашия бюлетин-програма за месец януари т.г. То е озаглавено „Пред отворените врати на Новата година”. „Ние навлизаме в новата година като през „врата”. Отворена е една нова врата пред нас”. Ние влизаме през нея и гледаме с надежда на пътя, който новата година разкрива пред нас. Надежда за нещо по-добро!

В Божието слово на много места се говори за подобни врати. За врати на надежда за по-добро. За влизане на територии, които ни носят сигурност, мир, благоденствие, радост.

В Библията се говори за влизане в такава територия, която се нарича Божието царство.

За такава врата ни говори сам Господ Исус Христос. Това е Неговото послание до нас, тази сутрин, което ни предава евангелист Йоан.


Исус ни говори най-напред с една притча. Говори ни за някои истини, чрез една позната картина от живота.


  1. НЯКОИ ИСТИНИ ОТ ЖИВОТА ЗА ОВЦЕ, КОШАРИ, ВРАТИ, КРАДЦИ И ОВЧАРИ (Йоан 10:1-6)

Винаги когато чета този текст в мене изплува споменът от времето, когато като младо семейство летувахме в една ведомствена почивна станция в Родопите, в местността Райковски ливади. В тази местност наистина се простират обширни ливади по които от незапомнени времена овчари водят стадата си на паша. Много интересно беше да наблюдаваме всяка сутрин, как от различни краища на огромната поляна пред станцията навлизаха бавно, тържествено, бих казал като в църква, няколко стада водени от своите пастири. За мене всички овце изглеждаха еднакво, освен, че всяка от тях, от едно стадо имаше свой белег за разпознаване, обикновено цветно петно – синьо, зелено или червено, на челото или на гърба. Но аз чувах от време на време пастирът да вика по име някоя овца, когато се отклонява или изостава от стадото. Те преминаваха пред нас в плътен строй, (с изключение на тези няколко дето се отклоняваха или изоставаха), всички неуморно пасейки сочната планинска трева. Някъде по средата на поляната се разминаваха и все така бавно изчезваха в друг край на поляната. И поляната сякаш опустяваше без тях.

При разходките си в околността откривахме и техните кошари. Някои бяха масивни, други направени от плет, но всяка кошара си имаше врата.

Ето - за една подобна картина говори Исус. По негово време стадата в Израил са били много по-многобройни и видими на повече места от колкото днес. И разбира се проблемът да се идентифицират, да се разпознават и да се опазват е бил още по-сериозен. Хищници и крадци са били постоянна заплаха. Вратите на кошарите са били яко залоствани и само овчарите-собственици или определени от тях пазачи са имали право да ги отварят и затварят. Под грижите на такива бдителни стопани овцете се намирали на сигурно място, като в собствено царство.

Във много от пророчески книги на Библията Израил, избраният Божий народ се описва като стадо. А и сам Господ Исус оприличава тези които спасява, на овце. Това не е ли някаква обида?


  1. ОВЦЕ ЛИ СА ВЯРВАЩИТЕ?

Да, на не малко места Библията нарича вярващите овце, агънца, стадо. Но можем да приведем достатъчно примери с които става ясно, че това не е обида. В едни случаи за Израил се говори със скръб, но не с насмешка, като изоставено стадо без пастир:

…народът се скита като стадо, смущава се, защото няма пастир

(Захария 10:2)

Има директни предупрежденияе към духовните водачи на този народ, като недостойни пастири:

Горко на израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадата?” (Езекиил 34:2)

В друг случай за Израил се говори като стадо на което са дадени велики обещания за благословение и почивка:

Ето, Господ ще дойде със сила…Той ще пасе стадото Си като овчар, ще събере агнетата с мишцата Си, ще ги носи в скута си и ще води полека доещите”.(Исая 40:10-11)

Но и само в тази притча Исус дава няколко признака, които със сигурност отхвърлят предположението за обида. Тази притча не обижда нито вярващите, нито овцете, като Божие творение, с които са оприличени:


  • Имат собствена защитена територия, с врати на достъп които са под контрола на техния пастир и на доверени охранители. (ст1-3а)

  • Имат име, с което техният пастир ги познава (ст3)

  • Те Го познават и имат лични отношения със Него (ст4)

  • Разпознават и се съпротивяват на противника (ст5)

Всички тези качества са качества на хора с изградена самоличност и достойнство. Това са привилегировани хора. Защитени. Информирани. Обучени . Смели хора. Те познават значението на ВРАТАТА през която са влезли в числото на обществото от привилегировани и избрани.

Но има една особеност . Те не са влезли през нея защото вече са имали по-рано тези качества. Те не са влезли през нея поради предварително изработени заслуги. Те са придобили тези качества едва след като са били въведени през специалната ВРАТАТА на тази специална кошарата. Там, вътре, те са станали нещо различно от това, което са били по-рано.


Тази ВРАТА се нарича Исус.

  1. ИСУС – ВРАТАТА НА СПАСЕНИЕТО И НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО

След като Исус разказва притчата за овцете и кошарата Той определя Себе Си като врата, като единствена , неповторима врата.

  • Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете…Аз съм вратата, ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен…(10:7, 9)

Скъпи братя и сестри,

Наскоро разсъждавахме пак за едни врати. Тогава ставаше въпрос за църква без стени. За църква с отворени врати. Ние искаме църквата ни все повече да се отваря към хората от света. (Следващата неделя брат п-р Далард Стантън трябва да говори отново по тази тема).

Но трябва да сме наясно: Църквата не може и не бива да се слива със света. Истинската църква като тяло Христово е на Христос. И нейна ГЛАВА (Кол 1:18) и нейна ВРАТА и нейният КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК (Еф 2:20) е Христос.

Какво означава това?

Най-напред искаме да напомним, че Господ Исус използва цяла поредица определения за Себе Си които започват с „АЗ СЪМ”: Аз съм хлябът на живота (Йоан 6:35); Аз съм светлината на света (Йн 8:12, 9:5); преди да се е родил Авраам – Аз съм (Йн 8:58); Аз съм Възкресението и Животът (Йн 11:25); Аз съм пътят, истината и животът (Йн14 :6), Аз и Отец – едно сме.

Такъв начин на определяне на собствената си самоличност никой друг човек, никой друг основател на религия не е посмял да даде на себе си. Те могат да твърдят като Мохамед, или Джоузеф Смит или Дънов, че предават Божие послание или духовни истини или духовна светлина от последния час, но никой не е посмял да нарече себе си Истината или Светлината или Животът. Това между другото показва, че Бог допуска духът на Лъжепророка да действа в света, но му поставя граници, които не може да премине. И когато някой ви попита „по какво да познаем, кой е по-истински и кой е по-велик? Христос или такива като тук изброените?”, кажете му просто – по това, което те сами казват за себе си. Те не могат да кажат това, което Господ Исус Христос казва за Себе Си. Защото само Той е Бог, Единородният Божий Син.

Нека да бъдем наясно и с нещо друго: Когато Исус говори за другите духовни учители, които са били преди Него или които ще дойдат след Него, а не Му отдават дължимата слава , Той не проявява никаква снизходителност или толерантност към тях. Той ги обявява за крадци и разбойници. Това може да звучи абсолютно „не-европейско”, абсолютно „политически некоректно”, но така говори Господ.

С това, че Исус разказва притчата за овцете, кошарата и вратата, а след това определя Себе Си като врата, като ВРАТА–та, Единствена, Той вече елиминира всякакво съмнение, за насоката и смисъла на самата притча. Сега вече Той ясно изказва ядрото на християнското учение : Спасението е САМО чрез вяра в Исус Христос. В неговото име нашето събиране като общество или Църква има смисъл. Така той призовава всички, които искат да бъдат Спасени да дойдат към Него. Предупреждава че напразно някои, „припкат тук и там”, защото има само една отворена врата и че през никоя друга няма вход.1



В тази връзка искам да отбележа, че ако искате да влезете в сградата на Президента на България, вие нямате никакъв друг избор, освен да минете там отпред, където се намира почетната гвардия. Не може да влезете в Президентството от към Казиното на хотел Шератон, , дори не и през едно друго министерство, което се намира в съседство, колкото и политически некоректно да звучи това.

И понеже споменахме думата „политически”, нека кажем, че истината за Христос- Единствена врата на Спасение има политически измерения. Става дума за власт! Още от самото начало на своята обществена дейност Господ Исус започва да проповядва: „Покайте се, защото Божието царство наближава”. А когато Го питат „Кога ще дойде Божието Царство” , Той отговаря „Ето, Божието царство е всред вас” (Лука 17:21). „Ако Аз изгонвам чрез Божия дух, то Божието Царство е дошло върху вас”(Мт 12:28) Освен всички други определения, които дава за Себе Си, Исус показва ясно, че в Него трябва да виждаме началото и присъствието на Божието царство между нас. В такъв смисъл трябва да виждаме в Него ВРАТАТА НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО. Това е важна допълнителна гледна точка, към всичко, което казахме до сега.

Нашето спасение, нашето влизане в Христовата кошара не е само някакво блаженно духовно състояние. Чрез нас, които сме Христови, Божето царство настъпва на земята. Щом Господ ни е научил да се молим : Да бъде Твоята воля както на Небето, така и на Земята, ние не казваме „Да бъде някога” , а просто „Да бъде”. Това означава, още веднаж, че овцете на Господа, не са някакви пасивно стадо, а жизнена общност, която разширява още сега своя периметър, разширява своето влияние в света, завладява позиции във всички сфери на обществения живот.

Разбира се, че никога не трябва да си въобразяваме, че това може да стане, като постави Христос някъде в страни, като заменим духовното съдържание на Божието царство със предимно социално, предимно културно, предимно политическо. Никога няма да постигнем целите на Божието царство, ако забравим Къде и Кой е ВРАТАТА.


За това е необходимо е да уточним още нещо. Днес болшинството от българите казват, че са християни. Много хора мислят, че като ходят на църква (от време на време), участват в нейните богослужения (от време на време), участват в тайнствата ( ако имат време), са част от Христовото стадо, част от Църквата.
За това тук се налага да поставим още един въпрос: какъв е белегът, че някой „влиза”в стадото на Божия Син? Какъв е белег, че е част от Църквата, какъв е белегът, че е влязъл в Божието царство? Нека се спрем на един такъв белег,според Словото:

  1. РАЖДАНЕТО ОТ ВОДА И ДУХ – БЕЛЕГ НА ГРАЖДАНСТВО В БОЖИЕТО ЦАРСТВО (Йн 3:5)

Когато питат Исус, как се влиза в Божието царство, той не си служи с шаблон. Той не казва винаги „Аз съм вратата”. Със своята проницателност, според човека, който стои пред него, говори за същото но по различен начин. Понякога се изразява по много практичен начин. На едни казва, че ако има нещо, което ги изкушава постоянно в света и не го срежат като с нож, с цената на болката, не могат да влязат в Царството. (И Той знае, че ако не познават Христос като спасителна врата, няма да успеят). На един богат младеж казва да продаде цялото си имущество и да тръгне след него.(И Той знае, че понеже младежът не го познава като Бог, а Го възприема само като добър учител, няма да намери сили, да го послуша.) На друг казва, че не е далеч от Божието царство, щом като разбира, че Любовта към Бога и Любовта към Ближния са най-важните постановления на Закона. (Но знанието е едно, а истинска любов може да проявиш ако Христовия дух действа в тебе)

На един от еврейските старейшини посочва като белег за влизане в Божието царство - раждането от горе, РАЖДАНЕТО ОТ ВОДА И ДУХ, НОВОРОЖДЕНИЕТО:



Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от вода и Дух не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът,а роденото от Духа е дух.

За да разберем връзката между това поучение и това, което говорехме до сега, трябва да знаем, че в духовен смисъл, ние всички по наследство сме мъртви в греховете и не можем да да мислим, че като годим в християнска църква, по някакъв мистичен начин ставаме част от това стадо, част от тази кошара. Видимо може да е така, но не и пред Бога. Бог няма да ни приеме в това състояние, в „кошарата” на Своя Възлюбен син. Мъртви в греховете сме мъртви овце, които носят заразата на смъртта.

Но в своята превъзходна милост Бог е промислил Спасение. Той ни води ни до среща с Неговото слово, което влива като Вода на живота познание за Божията святост и любов. За превъзходната жертва на Господ Исус на Голготския кръст. За Божията правда, че чрез вяра в тази жертва се освобождаваме от вината на греха.

Допуска до нас действието на Святия Дух, Който ни води до покаяние и промяна на мисленето.. Води ни до решения да съединим живота си с Христос и да влезем през Него в Нов живот.

Тогава наистина имаме нашата защитена територия, с врати на достъп които са под контрола на Бога, нашият изкупител, на Когото сме притежание.

Тогава имаме име, с което Господ, нашият пастир ни вика по име познава



  • Ние Го познаваме и развиваме интимни, дълбоки, лични отношения със Него

  • Учим се да разпознаваме и да се пазим от Противника на нашите души и тела

  • Учим се да работим, да служим и да воюваме за идването на Божието царство в своята видима пълнота. За слава на нашия Господ, през Когото влязохме в Новия живот! АМИН!




1 Жан КАЛВИН, коментар върху Евангелието на Йоан. (Commentaires de Jean CALVIN sur le Nouveau Testament, tome deuxième, Evangile selon Saint Jean, par Michel Réveillaud . Aix-en Provence, KERYGMA, 1978, p.292)




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница