Презентация на значението Невена Стоянова Катедра "Романистика", вту "Св св. Кирил и Методий"



Дата10.02.2018
Размер177.34 Kb.
#55964
ТипПрезентация
За някои аспекти на понятията интерлингва и семантичен метаезик и ролята им при семантичната репрезентация на значението
Невена Стоянова

Катедра “Романистика”, ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”

Идеята за създаването на универсален език и търсенето у познатите ни естествени езици на единна, обща за всички тях основа, отдавна занимава умовете на редица философи, математици, езиковеди. И до днес обаче понятието “универсален език” или “интерлингва” се посреща в научните среди със смесени чувства, сред които скептицизмът преобладава. Не само защото никой досега на практика не е успял да конструира идеалния универсален език, а и защото не всички са съгласни, че подобно начинание на практика е възможно.


Интерлингва – международен език. На първо място можем да отбележим, че терминът “интерлингва” е многозначен. От една страна под “интерлингва” се разбира изкуствено създаден международен език, който използва за основа общия речников фонд на определено езиково семейство или на един единствен език.

Не всички изкуствени езици биват обозначавани като “интерлингва”. Само два от тях носят официално това название. Единият е т.нар. latino sine flexione на италианския математик Джузепе Пеано, създаден през 1903. Както подсказва името му, този изкуствен език се базира на латинския, като речникът е запазен, а граматиката – опростена, без падежи и склонения.

Вторият е разработен през 30-те години на миналия век от Международната асоциация за изкуствени езици /International Auxiliary Language Association - IALA/ и от американския лингвист от немски произход Александър Годе, който се присъединява окончателно към проекта през 1939 г. и има сериозен принос в създаването на езика, а от 1948 г. лично ръководи проекта. Годе не се стреми толкова към създаването на нов международен език, колкото към съставянето на “международен речник”, базиран на общия гало-романски речников фонд. В завършен вид речникът и граматиката на Интерлингва биват публикувани едва през 1951 г., а Годе продължава да развива езика и да превежда текстове на интерлингва и след разпускането на IALA през 1953 г.

Разбира се, в по-широк смисъл, “интерлингви” са всички международни езици, създадени с комуникативна цел, като езика Есперанто, например. Подобни езици всъщност нямат претенциите да бъдат универсални, те са създадени главно за улесняване на общуването.


Интерлингва – междинен език. В другото си значение, “интерлингва” бележи прехода между комуникативен и дескриптивен език. С него са обозначени някои системи за репрезентация на човешкия език, които служат за модел на езика изобщо или на езиковия знак в частност.

Подобна репрезентация намира широко приложение в теоретичните дисциплини, изучаващи естествения човешки език, а също така и при съставянето на базите данни в програмите за машинен превод, при системите за компютърно генериране на текст (Natural Language Processing), както и при разработването на когнитивни модели за семантични мрежи.

В това си значение ‘интерлингва’ вече не е международен език, а междинен. През 1956 г. за първи път е разработена семантична мрежа ("Semantic Nets") от Ричард Рикенс, която също бива обозначена като ‘интерлингва’. Тя също има за цел улесняването на машинния превод. През 60-те години на миналия век Маргарет Мастерман използва за репрезентацията на значението интерлингва, включваща основни езикови концепти. Тя изолира около стотина примитива, с помощта на които бива съставен речник от 15 хил. концепта, свързани помежду си в йерархично организирана концептуална мрежа. В тази насока работят и други учени, като M. Килиън и Р. Симънс (N. Ide, J. Véronis, 1998).

За да обобщим: необходимо е да бъде направено разграничение между интерлингва, като език за улесняване комуникацията между хората; интерлингва, като междинен език (преходна репрезентация на значението при някои методи за автоматичен превод, както и при изграждането на различни когнитивни модели); и метаезик, служещ като обективен инструмент за научно описание.



Метаезик. Лингвистите отдавна си служат с метаезици, за да могат по-обективно (доколкото това въобще е възможно) да опишат самия език като явление. Лингвистиката е една от областите на човешкото познание, при които има риск предметът на изучаване да бъде използван за описание на самия себе си. За да бъде избегната тази своеобразна тавтология, учените използват различни метаезици, като по този начин отчасти разрешават проблема за обективността на наблюденията и изследванията на езиковата система. Отчасти, защото дори и метаезикът има нужда от описване и проверка доколко е надежден. А това би могло да стане само чрез друг метаезик, метаезик на метаезика... и така до безкрай.


Най-общо казано, метаезикът е:

“Изкуствен език, който служи за описание на определен естествен език, чрез синтактични правила и термини, заимствани от анализирания език, които обаче имат само едно значение. Метаезик е например езикът на граматиката, с който лингвистът си служи, за да опише функционирането на езика; или лексикографският език, чрез който авторите на речници построяват дефинициите на думите.” (Amine, Fleury, Delafosse,1995-1999).

Добре е да се направи разграничение между изкуствен и естествен метаезик. При естествения метаезик синтактичните правила и лексиката са същите като на езика-предмет на анализ. Т.е. на определен естествен човешки език.

Всеки опит, дори от страна на неспециалисти, да бъде описан езикът чрез думи, заимствани от самия него, поражда изказвания на естествен метаезик. Обикновено те са придружени от изрази като “с други думи”, “тоест”, “в пряк/ в преносен смисъл”.

В подобни случаи може да се каже, че в действителност не става дума за отделен, специално конструиран за целта език, а по-скоро за служебна употреба на думите и въобще на езиковата система с цел описване на самия език като цяло или на отделни езикови явления. Просто метаезикът винаги поражда описания на второ равнище – т.е. описания на лингвистичната действителност. Докато езикът описва екстралингвистичната реалност.

При изкуствения (формален) метаезик естественият човешки език се описва с помощта на схеми, графове, формули. Смята се, че такъв език е много по-точен и ясен. Чрез него се избягва неудобството езикът да бъде анализиран чрез самия себе си, макар и на различно ниво. Тук природата на метаезиковите знаци се доближава до тази на базовите понятия/концепти, които имат не толкова лингвистичен, колкото психо-логически характер.

Като оставим настрана строго формализираните езици и математическите модели, като пример за изкуствен метаезик, който се намира на границата с естествения, можем да разгледаме лексико-семантичната структура (LCS), разработена през 80-те г. на миналия век от Рей Джакендоф (Jackendoff, 1983).
Лексикално-семантичната структура (LCS) на Джакендоф. Като се позовава на теорията за тематичните роли, авторът въвежда следните примитиви, или по-точно концептуални обекти, и ги прилага главно при репрезентацията на значението на глаголите за действие:

1. Локативни единици, като PATH (за траектория) и PLACE (за място).

2. Нелокативни единици: THING (предмет), STATE (състояние), EVENT (събитие).

3. Функции, които се поделят на: а) локативни с 2 аргумента [go, stay, be]; б) локативни с 1 аргумент [from, in, at, on, to]; в) нелокативни с 1 аргумент [cause, let]; г) функции, производни от локативните, свързани с други концептуални области [ident (идентификация), temp (темпоралност), poss (притежание) и др.]

Съществува и друго деление на тези обекти: концептуални категории (включват определено множество от онтологични категории), концептуални примитиви (като BE, GO, CAUSE) и семантични полета (характеризиращи областите, към които се прилагат примитивите: +poss, + loc, + temp, +psy и т.н.).

Дескриптивната сила на този метаезик се крие в комбинацията между видовете концептуални обекти.

Така например GO+poss изразява ‘смяна на собствеността’ (от – към), BE+psy – ‘пребиваване’ в определено психично състояние.

Друго, което трябва да се отбележи е, че концептите при Джакендоф се делят на такива, които изразяват определена тематична роля (аргументи на семантични функции като CAUSE и CHANGE/GO) и неизразяващи тематични роли (детерминанти на семантичните функции).

В наши дни с помощта на LCS може да се опише значението както на отделни думи, така и на цели изречения. Като съществен недостатък можем да посочим това, че тази форма на репрезентация не може да изрази нюансите в значението. Не може да предаде разликата между думи като ‘давам’ и ‘подарявам’.

Този често цитиран пример показва как и двата глагола биват описвани с една и съща схема:


[event CAUSE([X], [event GO+poss([Y], [path FROM+poss([X ], TO+poss([Z ])])],
която можем да разчетем по следния начин : единицата Х причинява събитието (event) ‘смяна на собствеността’ (GO+poss) спрямо единицата Y, с траектория (path) от X към Z.

Друг недостатък на този семантичен модел е фактът, че той отразява само онези части от значението конкретно изразени синтактично. От тази гледна точка също му липсва пълнота.(Генова, 1997).



Естественият семантичен метаезик (MSN) на Вежбицка. Друга съвременна система за репрезентация, този път много по-близо до естествените метаезици, е ‘естественият семантичен метаезик’ на Анна Вежбицка, или т.нар. MSN, също основан на примитиви.


Според авторката семантиката присъства на всички нива на езиковата система. Вежбицка обособява група от термини-примитиви. Те според нея отразяват основни понятия, общи за всички индивиди и присъстващи във всички култури. Такива са : аз, ти, някой, нещо, тяло ; мисля, знам, чувствам, виждам ; тук, там, над/под ; добър, лош, голям, малък и др. Като цяло в MSN влизат базови концепти, общи за хората и за човешкото мислене въобще. Има една основа, която различията между култури и езици не могат да заличат. Тя се дължи, естествено, на факта, че въпреки многообразието от култури, всички хора имат присъщите на човешкия вид основни психологически и нервнофизиологически характеристики, свързани с възприемането, мисленето и мисловните репрезентации като вид отразяване на действителността (Pottier, 1987). В същото време съществуват културно обусловени понятия, присъщи само за концептуалната система на съответната култура и съответно намерили израз в езиковата система. Думите, които ги изразяват, обикновено са непреводими на друг език и при транслиране се запазват без изменение, заедно със специфичното си значение. Такива са, например, българската « мартеница » и руската « перестройка ». Подобни понятия Вежбицка смята за ключови при изучаването и разбирането на определена култура. От друга страна има думи, които само на пръв поглед са идентични с аналозите си в друг език. Много често понятията, които те обозначават, включват различни характеристики. Така например английските думи « liberty » и « freedom » (Wierzbicka, 1997) обозначават две отделни понятия, които само приблизително могат да се приравнят с по-широкото българско понятие « свобода ». И при двете става въпрос за ‘свобода’, но при анализ на отделните характеристики (с помощта на семантичните примитиви, въведени от Вежбицка) става явно, че при първото се касае повече за свобода на съжденията, при второто – за свобода на действията. Разбира се, това са само част от разликите между двете думи. (Koselak, 2002).

Подобен метаезик, приложен към интеркултурните семантични различия е ценен сам по себе си, защото показва не просто различия между езикови системи и в частност – между езикови знаци от тези системи. Той изтъква различието между концептуалните системи на различни народи, концептите от които само привидно са сходни, понеже биват приравнявани при превода. И, в крайна сметка – отразява ясно различията в светогледа и в начина на мислене при носителите на различни езици. Казано по друг начин: « Естественият семантичен метаезик е вид ‘универсална азбука на човешката мисъл’, каквато самият Лайбниц е допускал за възможна .» (Koselak, 2002).

Естественият метаезик на А. Вежбицка е твърде слабо формализиран, ако го сравним с езици като LCS, например. Той трудно може да отрази семантичното равнище на изречението и служи главно за репрезентация на отделни лексикални единици, като отразява семантичните нюанси в значението на привидно точно преводими от един на друг език думи. Критиците на MSN изтъкват също недостатъчната комбинативна сила на ограничения брой примитиви за описването на всички съществуващи в естествения човешки език понятия. Не случайно привържениците на семичния анализ не се наемат да ограничават броя на компонентите. Дали става въпрос за семи или семантични маркери – става ясно, че броят им трябва да е нито прекалено малък, нито клонящ към безкрайност. Просто трябва да е достатъчен. (Rastier, 1987).
Метаезикът на семантичната декомпозиция. Някои лингвисти, като Кац и Фодор (1964), Бирвиш (1969) и Равин (1990), смятат, че метаезик, базиран на семантични примитиви, е неспособен да опише значенията на всички думи в езика. Те въвеждат понятието ‘семантичен маркер’ и с помощта на семантични маркери дефинират определени ‘отличителни белези’ или ‘характеристики’ (features) и предават значението както на отделни лексикални единици, така и на цели изречения. Й. Равин прилага декомпозиционната теория към глаголите, изразяващи събития – група много по-всеобхватна от глаголите за движение на Джакендоф. Лингвистката въвежда т.нар. конфигурационни правила, според които семантичните понятия, използвани при декомпозиционния анализ, се предполагат или взаимно се изключват, в зависимост от конкретното семантично обкръжение. Съществува също така възможност семантичното понятие да остане неизявено или неопределено. Наличието на понятието Intention (намерение), например, изключва друго семантично понятие – Causation (причинност). От друга страна, понятия като ‘промяна’, Change (във всичките й състояния – наличие, липса A/(Change) или ‘неопределеност’ I/(Change) винаги предполагат понятието Event (събитие). Всички семантични понятия биват представяни посредством семантични маркери.

За да представи значението, получено при комбинирането на лексикланите единици помежду им, в рамките на изречението, Равин въвежда термина проекционен принцип, според който, в зависимост от синтактичните особености на едно изречение, към значението биват прибавяни или изключвани определени семантични компоненти. Като следствие от проекционния принцип, M. Бирвиш (1969) говори за селекционни ограничения, възникващи при наличието на несъвместимост между определени семантични маркери в репрезентациите на лексикалните единици, комбинирани в рамките на изречението. (Генова, 1997).

Тук може би е необходимо да направим и едно уточнение. Кац и Фодор далеч не са единствените, нито първите, които прилагат компонентен анализ. Той присъства и в трудовете на известни европейски лингвисти като Потие, Косериу и Гремас. Днес съществува цяло направление в семантиката, т.нар. компонентна семантика, или микросемантика, която “се занимава с единиците на съдържание от по-нисък разред от това на морфемата, и по-специално с компонентите на семемата.” (Rastier, 1987). В своя труд, озаглавен “Интерпретативна семантика”, Фр. Растие уточнява също:

“...изразът компонентен анализ се свързва с изследванията на северно-американски учени, докато семичен анализ е по-използван в Европа. (...) Понеже компонент е по-широко понятие от сема, можем просто да кажем, че семичният анализ е един от методите на компонентната семантика.”(Rastier, ibid.)

Разбира се не можем да твърдим, че семата и семантичният маркер са едно и също нещо. Но и в двата случая се прилага декомпозиционният подход.

Метаезикът на семичния анализ. Декомпозицията на значението на семи е в основата на семичния анализ. Терминът ‘сема’ е ключово понятие в микросемантиката. Както при повечето семантични термини, за семата съществуват различни и понякога несъвместими дефиниции, но има няколко общоприети положения. Семата е минимален диференциален елемент. Той служи за разграничаване или сближаване на значението на отделните ‘семеми’, в рамките на езиковата система. На базата на тези именно семи носителят на определен език подбира отделните думи в процеса на реализацията на езика в речта или в процеса на интерпретацията на тази реализация.


Воден от идеята, че “нищо не можа да бъде представено в езика, без преди това да е било описано в контекста”, Растие разглежда обстойно и понятието ‘контекстуална сема’ – диференциална характеристика, която възниква едва при реализирането на езиковите знаци в речта и е обща за единиците, намиращи се в един и същ контекст. Т.е. едни и същи семеми могат да имат различни проявления в речта. Следният цитат илюстрира добре една елементарна интерпретативна операция, извършена с помощта на аферентни (приписани) и инхерентни (вътрешноприсъщи) семи:
“Нека вземем семемата ‘жена’ (лице от женски пол). Докато характеристиката /женски пол/ е инхерентна за нея, /слабост/ е аферентна (поради определена социална норма, срв. слаб пол и т.н.).

Нека сега разгледаме следното изречение от Зола: “Гийом беше жената в домакинството, слабото същество, което се подчинява, чиито тяло и дух се покоряват на чуждите влияния” (Мадлен Фера, стр.287).

а) Аферентната характеристика /слабост/ е актуализирана в контекста, доколкото това съдържание е рекурентно в дефиниционната апозиция ‘слабото същество (...)’: можем да твърдим, че една характеристика е актуализирана, когато интерпретативната компетентност признава наличието й; или нейната присъщност може да зависи от рекурентността й в контекста; тук характеристиката /слабост/, аферентна за ‘жена’, е актуализирана, понеже е актуализирана и в семантемата на ‘слаб’, но вече в качеството си на инхерентна черта.

b) За сметка на това инхерентната черта /женски пол/ не е актуализирана и никой не си и помисля в случая, че Гийом може да е име на жена: тя не е актуализирана, защото би била несъвместима с характеристиката /мъжки пол/, инхерентна за ‘Гийом’. Става ясно, че контекстът също може да определя неактуализирането на една черта и че простите интерпретативни операции се ръководят от принципа на свързаност.

Какъв е тогава статутът на характеристиката /женски пол/? Тя е не толкова неутрализирана или анулирана, а по-скоро виртуализирана. Може да бъде локализирана в онова, което Сосюр нарича асоциативна памет и читателите могат спокойно да преценят, че дори и Гийом да не е жена, той не е съвсем мъж, “истински” мъж, като се вземат предвид качествата и/или недостатъците, които социалните норми приписват на мъжествеността. Но най-важното остава това, че ако се ръководим от описаното изречение, този род заключения е лишен от семантична устойчивост.” (Rastier, 1987).
Семичният анализ, въпреки че може да отрази много добре значението на отделните лексикални единици, реализирани в речта вече под формата на изречения или цели текстове, не се занимава с анализ на семантичното равнище на изречението. Той може да ни помогне да разберем защо говорещият е избрал определени лексикални единици от системата, а не други, за да ги реализира в речта и дори да покаже доста добре явления като конотацията, например. Но този вид анализ отчита само едно семантично равнище – това на лексикалните единици. Резултатите от него би трябвало да се комбинират с тези от един вид ‘пропозиционен’ анализ на семантичните отношения в изречението. Защото освен с метаезик, включващ понятия като сема, примитив или семантичен маркер, значението може да бъде представено и с метаезик, основаващ се на понятия като аргумент, предикат/предикация и пропозиция.
Пропозиция и предикация.Очевидно е, че за да доближим или разграничим два или повече елемента на една система (или дори за да изградим подобна система от отношеия), не бихме могли да прескочим един универсален процес: предикацията, в най-общия смисъл на това понятие. Предикацията, като процес на приписване (атрибуция) на някакво свойство (предикат) на определен обект или група от обекти. Тя стои в основата на всяка дефиниция. И никоя дефиниция не може да съществува без предикация.

В лингвистиката терминът “дефиниция” означава единство, образувано от дефинирания термин (субект) и дефиниращия предикат.

Можем да твърдим, че езиковата система, дори на микроравнище, дължи организираността и въобще съществуването си на предикацията. И понеже тук разглеждаме значението на семантично ниво, нека видим какво се случва във вътрешността на една семична структура.

Нека вземем за пример френската семема “mousse” (в случая: мъх) и я съпоставим с други две семеми - “herbe” (трева) и “gazon” (морава), които образуват заедно семантичен подклас, наречен в семичния анализ аксема. На първо място можем да кажем, че няколко генерични семи сближават тези три семеми:


а) макрогенеричната сема ‘animé’ (жива природа) – семантично измерение;

б) мезогенеричната сема ‘végétal’ (растение) – семантична област;

в) микрогенеричната сема ‘couche végétale’ (растителна покривка) – аксема;
Можем да наблюдаваме един първоначален процес на сближаване/идентификация, съответстващ на онтологическата формула « is a ». Което е типичен пример за предикация. Тревата:

а) ‘е органична’, б) ‘е растение’, в) ‘е растителна покривка’.

След което имаме още едно, противоположно движение на разграничаване, благодарение на което все пак имаме и отделни семантични единици – трите семеми биват диференцирани чрез специфичните семи, съответно “много тънък слой”, “средно дебел слой” и “тънък слой”. В основата на този процес също стои предикацията. Което навежда на мисълта, че микросемантичният метаезик не е самодостатъчен, както и че не е достатъчен, за да обхване многостранно и в дълбочина явлението “значение” на различните му равнища и дори самият той, подобно на всеки друг метаезик, е зависим от процеси на друго равнище.

Метаезик и машинен превод. През 50-те години на миналия век, човечеството е завладяно от почти детския ентусиазъм от изнамирането на електронно-изчислителната машина, възможностите, които този факт открива и първите опити за извършване на самостоятелен машинен превод. Десетина години по-късно този ентусиазъм започва постепенно да угасва, особено след доклада на Бар-Хилел от 1959г. (Bar-Hillel, Y. 1959) и горчивата истина, че не толкова техниката и компютърните дисциплини не са подготвени за подобна решителна крачка, колкото науките за езика не са на необходимото за целта равнище на развитие.


Като един от непреодолимите проблеми авторът посочва превода на полисемични думи и омоними. Ученият се позовава на примери, които машината не е способна да анализира успешно, какъвто е случаят с транслирането на двойката изречения от английски : The box was in the pen и The pen was in the box на който и да е друг език.

Думата pen на английски е многозначна, какъвто впрочем е случаят със стотици хиляди други думи. За всеки английскоговорящ може веднага да стане ясно значението на думата във всяко едно от двете изречения, въпреки краткостта им и слабото контекстуално обкръжение. Ключови в случая обаче са не само локативните показатели, изразени и в двата случая с предлога in, изразяващ ‘интериорност’ и относителният размер на ‘pen1’ и ‘pen2’ спрямо ‘box’. В първото изречение pen е по-голямо от box, във второто е обратното. Това са и микросемантичните показатели. Но те сами по себе си не са достатъчни.

Голямо значение в случая има и пропозиционната рамка на изреченията, както и споменатият вече проекционен принцип. Ако комбинираме микросемантичната репрезентация с метаезик, отразяващ семантичното равнище на изречението, картината ще стане по-цялостна. Чрез пропозиционния анализ на Дейвидсън (1967), например, можем да представим първото изречение, като въведем два предиката:

1/ The pen is in the box.

2/ Имаше събитие, което беше съществуване [на pen] и което беше в кутията.

3/ (E x) (F(x,b).G(x)

Където Е е екзитенциален квантор, b – променлива, обозначаваща обекти (в случая pen), F и G – предикати (съответно ‘намирам се’ и ‘в кутията’), а x – променлива, означаваща събитие (тук – ‘пребиваване на определено място’).

Необходимо е също да бъде указано, че при процеса ‘локализация’ или ‘пребиваване’ на обект на определено място, мястото на локализиране (в случая изразено в предиката G), трябва да бъде по-голямо от локализирания обект

Едва след това разбиване на по-малки ‘пропозиционни’ единици, към всяка от тях би могъл да се приложи втори, този път микросемантичен анализ, при който да се определи характеристиката ‘относителна големина’ в значението на многозначната единица.

Аналогично може да се процедира и с другото изречение и чрез подходящо индексиране на множеството значения на pen в базата данни (чрез определени дескриптори), въпросната многозначност да стане достъпна и за компютъра-преводач.


Интегриран семантичен метаезик ? Онова, което за хората е ежедневие, за машината е все още трудно, в някои случаи - невъзможно. Без наличието на надежден формализиран метаезик, който да отразява достатъчно добре механизмите на езика. Странно е, че ние обикновено владеем алгоритъма на правилното интерпертиране и конструиране на пропозициите, а е толкова трудно да ги опишем правилно и нееднозначно в цялостен, завършен и приложим на практика модел. Почти никоя от системите за семантична репрезентация на значението (било то на нивото на отделните думи или на нивото на изречението) не е успяла да разреши напълно този проблем. В противен случай самостоятелният, неасистиран автоматичен превод би бил вече факт.

Всеки семантичен модел има свой собствен принос в изграждането на цялостната картина на семиозиса, но противоречията и едностранчивостта ги правят твърде малко полезни и позволяват съществуването им само под формата на теории, които са приложими на практика към определена част от езиковите структури, но не и към речевата дейност в нейната цялост.

На фона на фрагментарността на микросемантичните теории, идеята за изотопията и специфичният контекстуален подход в семичния анализ на значението, изложени от френския лингвист Франсоа Растие и доразвити впоследствие, може да се твърди, извършват необходимия синтез на най-ценното в теориите за компонентния анализ и значението, но най-вече (макар че контекстуалните семи и изотопията позволяват и анализ на цели текстове) на микроравнище. Микросемантиката е за лингвистиката това, което квантовата физика е за физиката. Тя, разбира се, така и не дава ясен отговор на фундаментални въпроси за същността на минималните градивни частици на значението или, да ги наречем “елементарни частици” в микросемантиката, но предлага добре функциониращ модел, който може да се справи не само с много случаи на многозначност в неутрални, научни и технически текстове, но и при анализа на художествени текстове.

Разбира се, микросемантиката трябва да си сътрудничи с привържениците на редукционните и, да ги наречем, макросемантични теории за значението. Защото именно чрез интегрирането на различните лингвистични термини в един общ, уеднаквен метаезик, който да позволява отразяване на значението на микро- и макроравнище, може да се постигне по-пълно описание на естествения човешки език и да бъдат решени важни проблеми от теоретическо и практическо естество.



Библиография:
Anis J., Ordinateurs et traduction: survol d'un demi-siècle, Computers and translation: historical survey 1945-1995, Le traducteur et l'ordinateur 1994, vol. 28

Amine, М., 1995, Fleury, S., 1997, Delafosse, L., 1999, Glossaire de Linguistique Computationnelle, édition électronique (http://pagesperso-orange.fr/ldelafosse/Glossaire)

Baldinger, K., Vers une sémantique moderne, Paris, éd. Klincksieck, 1984;

Bar-Hillel,  Y. , The state of translation in 1951, American Documentation, 2:229-237, 1951

Bar-Hillel, Y. 1959. Report on the state of machine translation in the United States and Great Britain. Technical report, 15 February 1959. Jerusalem: Hebrew University.

Bierwisch, M., On certain problems of semantic representation. – In : Foundations of Language, 1969 (5).

Davidson, D., Truth and Meaning. Synthese, 1967

Jackendoff, R., Semantics and Cognition, MIT 1983

Ide N., Véronis J., Word Sense Disambiguation: The State of the Art, Computational Linguistics, 1998, 24(1)

Katz, J.J. and J.A. Fodor, 1964. The structure of a semantic theory. In J. A. Fodor & J. J. Katz (Eds.) (pp. 479-518).

Koselak, A., La sémantique naturelle d'Anna Wierzbicka et les enjeux interculturels, Presses Universitaires de Nancy, Nancy, 2002

Pottier, B., Théorie et analyse en linguistique. Paris: Hachette, 1987

Rastier, Fr., Sémantique inerprétative, Presses Universitaires France, Paris, 1987

Ravin, Y., Lexical Semantics without Thematic Roles. Oxford University Press, 1990

Wierzbicka, A., Understanding Cultures through Their Key Words, Oxford/New York, Oxford University Press, 1997

Wilkins, J., Essay towards a Real Character and a Philosophical Language. 1668
Генова, Д., За репрезентацията на значението и употребата на езика, ВТУ, Унив.издателство, 1997

Димитрова, С., Лингвистична относителност, Наука и изкуство, София, 1989

Паскалева, Е., Компютър и превод, Наука и изкуство, София, 1987
Каталог: 449 -> pub
pub -> Някои особености на френските предложни локативни изрази и тяхната преносна употреба
pub -> Névéna Stoyanova L’idée locative dans le français contemporain Expressions verbale et circonstancielle
449 -> Държатели на референтни данни
449 -> Дяконът калина Сотирова 1837
pub -> Идеята за граница и нейната лексико-семантична репрезентация на френски и на български език
pub -> Функционалността при структуриране на семантичния материал и многозначността на термина “семантично поле”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница