Презентация: Яница неделчева славословие призив: Плачът на Йеремия 3: 1 /21-40 Молитва: Песен: Хвалете с възторг (еп 67 дп 33)

Богослужение на 15.01.12., неделя сутрин

Проповед: п-р Данаил ИГНАТОВ

Презентация: Яница НЕДЕЛЧЕВА
СЛАВОСЛОВИЕ

Призив: Плачът на Йеремия 3:1 /21-40

Молитва:

Песен: Хвалете с възторг (ЕП 67 ДП 33)

ОТВЕТЕН ПРОЧИТ : Притчи 16: 1-9

Песен: В този момент (ЕП 501)
ПРОЧИТ: Послание към Ефесяните 1: 1-14

Молитва с Отче наш. Да продължим да се молим за успешна и благословена 2012 година. ……………………………………………………………………………………………………………………….

Песен: Животът е в Тебе (ЕП 549)

Децата от НУ излизат на занимания

Хор: Носех много тежко бреме

Песен: На здрава основа (ЕП 300 ) със събиране на даренията

Молитва за даренията

Песен: Който на Господа погледне – 1 и 4 куплет (ЕП 301 ДП 182)

БЛАГОСЛОВЕНИЕ
План на проповедта:

1. 
   БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА БОЖИЯ ИЗБОР (1:3-5 и 11)
   

Б. Божият избор освобождава нашата воля в стремеж към святост.

В. Божият избор ни задължава да бъдем смирени.

Г. Божият избор е основание за увереност в Спасението.

2. 
   БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА ИЗКУПЛЕНИЕТО (1:7-9)
   

Б. Благословението на мъдростта за разбиране на духовни тайни

В. Запечатване със Светия Дух на Божието наследство

3. ЦЕЛТА НА БОЖИИТЕ ДУХОВНИ БЛАГОСЛОВЕНИЯ (1:6, 10, 12)

А. Да се събере в Христос всичко

Б. За прослава на Бога

ДУХОВНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ

П-р Данаил ИГНАТОВ
По мнението на много изследователи , Посланието на апостол Павел до Ефесяните представя най-целенасочено и в най-концетриран вид библейското учение за Църквата. Подробности относно създаването на църквата там и за отношенията на апостола можем да намерим в книгата Деяния на Апостолите 19 и една част от 20 глава.
Но възникват въпроси: Защо изобщо трябва да има Църква? Не е ли това някаква изкуствена институция, която не се съвместява с естествения ред на нещата? Не трябва ли Бог да направи, по един универсален, ясно разбираем начин за всички хора по земята, Своята воля? Всички по един начин да разбират как трябва да протича животът? И да наложи Своя ред и Своята власт така, че да не може хората да злоупотребяват с властта, както това е ставало през цялата човешка история и става в ден днешен?

Отговорът на Библията е ясен. Хората , като започнем с Адам и Ева, са пожелали своеволно сами да се управляват, сами да решават кое е добро и кое е зло. Във земята Сеир, във Вавилон хората още веднаж по собствена воля заменят поклонението на Божието име с опит за възвеличаване и обезсмъртяване на името на Човека с издигане на Вавилонската кула. Хората заменят славата на Бога със славата на земни владетели и архитекти, със славата на всевъзможни кумири, което е довело до разделение на езиците, до объркване на ценностната система, до объркване на културите, до нескончаеми кървави конфликти.

При това положение не може да има такъв универсален език, такъв всеобщо разбираем начин за всички народи на който Бог да говори.

И за това, и съгласно Своя план,поред Своята независима воля, Той започва да говори на един избран човек – Авраам, а после и на един избран народ – Израил на неговия език. Но дори и този език е вече ограничен за да изразява духовните истини. За това Бог трябва да говори наред със ясни думи и чрез символични действия, чрез договор наречен Завет, чрез ритуали и празници. И така Израил става възможно най-подходящият преносител на Божието слово. На него е възложено да възприеме праведни и чисти правила на живот - Закона, които трябва да служат като морален кодекс , а с това и различна спрямо другите народи култура. Израил става различен, свят народ. Ето този народ е наречен най-напред Църква.

След въплъщението на Божия Син Исус Христос, очаквания Месия, Той подготвя един малък верен остатък на истински вярващи от Израил като първичното ядро на Църквата на основата на Новия завет. Сега тя представлява най- многочисленото вероизповедание в света.

Христовата църква е духовният Израил, Божий избран народ, хора определени за спасение и святост. Църквата не може да се сравнява по начина си на съществуване с това, което хората мислят, че е естествения ред на нещата, защото наред с много постижения на цивилизацията, науката, техниката и културата светът е зареден с противоестествени наклонности и порядки, които все повече се глобализират и това ще доведе неминуемо до провал.

Такава е, на кратко, логиката на възникването на Църквата.

Тя не може да се сравнява с това, което хората мислят, че е естествения ред на нещата, защото след грехопадението светът следва противоестествените си наклонности и порядки.

Христовата църква с трите си голями клона – католицизъм, протестанство и православие е видимо най-многочисленото вероизповедание. Но в морето от народи, култури и други религии все пак тя е по численост - малцинство. А освен това така както не всички от Израил са Израил, така и не всички от видимата Църква са Църквата.

Не може да не възникнат още много въпроси. Откриваме, че Апостолът не е чужд на тях.. И със помощта на Светия Дух започва да дава отговори.

Но духовните истини духовно се изпитват.

За това нека се молим Бог да ни дава способността на Своя Дух да отваря очите на сърцето ни за да ги изпитаме и ние. За да приемем и тяхното духовно благословение.

Един такъв въпрос е Божият избор свързан с въпроса защо Църквата е такова специално учреждение и защо остава като малцинство..

Въпросът е зареден с голямо напрежение, но и с големи духовни благословения.

1. 
   БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА БОЖИЯТ ИЗБОР
   

Друг богослов (Е. Симпсон), настроен в по-типичен англосаксонски спортен дух сравнява този пасаж с „ някакъв особено издръжлив състезателен кон …препускащ с пълна скорост”².

Други говорят за набиращо скорост и обем снежно кълбо което се търкаля по някакъв склон, за златна верига, за калейдоскоп със заслепяващи светлини и преливащи цветове и т.н.

Всички тези сравнения отразяват по свой начин впечатлението за едно величествено въведение в съдържанието на посланието, което отдава на първо място Слава на Бога. То напомня, че Той е в Началото на Творението и на всяко благо.

То напомня, че Бог не е някакъв безличен универсален принцип в творението, а Личност, Суверен Господар, Който единствен притежава абсолютна свободна воля и я прилага според Своите решенията. По точно според решенията в Съвета на Неговото Триединство: Бог Отец и Бог Син и Бог Святи Дух, независимо от нищо друго. В неговия предвечен план Църквата има много специално място – като общност на избрани хора.

За това и първото нещо, което трябва да приемем, е:

Учението за избора не може да се обясни с елементарна човешка логика. Но се разбира когато изпитваме Словото със съдействието на Духа в молитва..

Както казва Джон Стот: “Няма вероятност ние да открием просто разрешение на този проблем, затруднявал векове наред най-великите християнски умове³.” Същевременно ако сме честни в разсъжденията си, ще открием, че каквито и по-опростени, “по-логични” решения да предлагаме на този проблем винаги ще отиваме в задънена улица или ще изпадаме в ерес. (Ако не приемем Библейското учение за избора ние или ще поставяме човешката воля преди Божия промисъл, или ще се присъединим към една древна философия -ерес, която се нарича “онтологичен дуализъм” – т.е да приемем, че в света има две начала, два бога – на Доброто и на Злото.)

Християнското разбиране за избора има пред вид цяла поредица от библейски потвърждения. Както посочихме, в епохата на Стария Завет Бог избира Израил измежду всички народи като казва:

-Вие не вярвате, защото не сте от моите овце. Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те ме следват (Йоан 10:26-27)

И разбира се трябва да имаме пред вид многобройни текстове от апостолските послания както и това прекрасно въведение на Посланието към Ефесяните:

- Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места, като ни е избрал в Него преди създанието на света...като ни е предопределил да му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволение на Своята воля...(Еф 1:3-5).

Божието слово, което ни изявява абсолютната свобода на Бога да избира хора за спасение. Да ги ново-ражда от Святия Дух и да ги прави синове и дъщери, в благодатта на Исус Христос. Не поради някакви наши заслуги или добри намерения. А по Свой личен избор. Това като приемем сериозно, с доверие това ще бъде белег за подчинение на превъзходната Божия премъдрост. Ще бъде за нас особено духовно благословение. Това ще развие нашите духовни способности.
Много важно място в нашата духовност е пълното разгръщане на духовната свобода, пълна мобилизация на нашата воля.

1Б. Божият избор освобождава нашата воля в стремеж към святост.

Някои смятат, че ако приемем учението за Божия избор, това означава да се съгласим с един фаталистичен мироглед, който ще сковава напълно нашите способности и воля . Призивът на Евангелието към всички хора ще стане неуместен – защото не се знае кои са избрани и кои не. Защо да вярвам, ако не съм избран?

Съвсем откровено трябва да признаем, че има такава опастност и има такива примери в историята за подобни заключения в християнските среди. Приемането на учението за избора да се превърне в източник на съмнения и неувереност.

Тази опасност е съзирал един от забележителните византийски християнски мислители Свети Симеон Нови Богослов (942-1022г). Същевременно Симеон разбира много добре, че Божието слово не може да се извращава. За това с пастирско умение той говори за положителния аспект на предопределеното лично отношение на Христос към нас:

На такива трябва да се отговори:

Свидетели сме на подход, който не замъглява истината но предизвиква личната отговорност, която носи човекът – да чуе непрестанните призиви и уверения на Господа за Неговата милост и любов.

(Броят на това списание се намира в библиотеката на І ЕСЦ - София).

А ние знаем от Божието слово, че вярата е дар от Бога. Вярата е недвусмислен белег на Божия избор. Затова е писано „Праведният чрез вяра се спасява”. Вярата е на първо място - призивът на нашия Небесен Баща в сърцето ни и на второ – нашият отговор като желание да Го търсим. Това, че нашата вяра все още е малка , това че нашата вяра е все още колеблива – това не значи, че Бог не ни призовава лично. Напротив, нека всеки който има макар и малък копнеж към Бога нека възприеме това като зародиша на вярата посят от Бога в сърцето му като личен подарък.

Приятелю, нека твоята колебливост да не те плаши, а напротив да те предизвика да се отдадеш на вярата си, защото тя е истинско, нежно, Божие чудо в тебе.

Вярата е сигурен белег на Божия избор.
Но Бог е свят.

Той ни избира за да бъдем святи:

• 
  …Като ни е избрал в Него преди създаването на света, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов,…(1:4)
  

В такъв случай съвсем логичното следствие е ние да се стремим към святост. Съвсем логичното следствие е ние да желаем да зарадваме нашия Спасител като пазим неговите думи и изпълняваме Неговите заповеди.

Вярата предизвиква нашата воля в стремеж към святост.

Божият избор чрез действито на Святия Дух освобождава нашата воля в стремеж към святост.

Някои възприемат истината за Божия избор като основание за себеизтъкване и развиване на духовна гордост. Изпълнени със самоувереността на избрани те лежат на успокоението, че няма за какво повече да правят усилия в духовно отношение. Тогава няма нужда от евангелизации, няма нужда от мисионерство – тези, които Бог е избрал, и без нас ще чуят Словото, и без нас Бог ще им се разкрие и те ще се спасят.

За съжаление можем да срещнем такива хора. Но това не може да бъде мислене на избрани и новородени хора, макар че може да са харесали това учение. Да са го харесали и да са го възприели умствено без истинско покаяние пред Бога. Ако вникнем в тайните ъгълчета на тяхното мислене, ще открием, че те не са отхвърлили идеята, че може да са заслужили някак си Божия избор за разлика от други.

Бог обяснява съвсем точно на израилтяните, че ги е избрал израилтяните не защото ги превъзхождат в нещо, а просто защото Той ги е възлюбил. Защото Неговата Любов е неописума и невъобразима.(Второзаконие 7,7-8). Причината поради която ги е избрал е у Него, не у тях.

Същото се отнася и за нас:

• 
  Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; Бог избра също така немощните неща на света…още и долните и презрените неща…за да не се похвали никое създание пред Бога. А от Него сте вие в Христос Исус…(ІКор 1:27-30а)
  

Следователно истината за Божия избор, независимо колко трудно можем да го обясним, трябва да ни насочи не към духовна гордост и духовен мързел а към пълно смирение и благодарност за Неговата незаслужна милост и благодат.

Да срещнеш Святия Бог когато си в противоречие с Него е една ужасяващата перспектива. Извън спасението изпълнено от работата на триединният Бог за нас няма никаква надежда. За това увереността, която някой има за своето спасение е един от най-важните въпроси. ⁵

В своето второ послание, апостол Петър призовава първите християни “затвърждавайте вашето призвание и избиране”(1:10). Това наставление може да изглежда на някого твърде безмислено. Апостол Петър не наставлява своите читатели да си спомнят направено решение, нито да повторят изречени молитви, а по-скоро ги кани към едно себеизпитване за хода на техния живот.
При всички случаи ние трябва да затвърдим нашата увереност в Спасението като се облегнем на гаранцията, която Бог е дал на вярващите в смъртта и страданията на нашия Господ Исус Христос. Христос...е огледалото в което подобава да съзерцаваме нашето собствено избиране...⁶

Освен това ние имаме нужда от свидетелствата на Святия Дух като “печат на нашето осиновяване”⁷. Следователно : всеки от нас, трябва да следи себе си, дали благовестието не му е било проповядвано напразно, нито да носи неоправдано име на християнин без да показва нагледно неговия ефект в своите дела. ... Но когато ние имаме веднаж уверение в нашите сърца, че неговите обещания ни принадлежат...на основание, че ги приемаме с истинско покорство, на нашия Господ Исус като приемаме Той да ни управлява : това е сигурен печат на нашето избиране от Бога, така, че не само да го имаме външно пред хората, но също истински пред Бога.⁸

Ето така когато знаем как да разпознаваме в себе си белезите на Божият избор можем да бъдем уверени за своето Спасение.
След като напомня благословението на Божия избор, апостол Павел спира вниманието си върху сърцевината на Евнгелието.

2. 
   БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА ИЗКУПЛЕНИЕТО (1:7-9)
   

И ние четем в 7-мия стих:

…в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат (1:7)
Имам един далечен и не много приятен спомен от моето детство. Не помня точно заради какво, но влязох в остър конфликт с майка си. Тя престана да ми говори. Това страшно ме измъчваше. Предполагам, че това измъчваше нея не по-малко. Но явно трябваше да получа своя урок. Знаех, че условието да прекося ледената бариера между мене и нея е да й кажа : „Мамо, прости ми”.

Преживях няколко ужасни часа във въртене и сучене на обременената ми съвест как да го направя, защото имах усещането,че това ще ме унижи, ще смаже достойнството ми.

Най-накрая набрах смелост и казах вълшебните думи. Ледът се стопи. Тя ме прегърна и ме разцелува почти просълзена. Отнех част от своята гордост. Но спечелих опората на връзката с майка си, която ми беше така необходима. Този урок ми помогна да разбирам по-добре уроците на Божието слово.

Да искаме прошка е трудно но благословено действие, когато имаме наранени отношения с близки и приятели.

Но как стои въпросът с отношенията ни с Бога?

Как може един роб на греха да общува със абсолютно независимия и свят Бог?

Такива отношения са невъзможни.

За да общуваме с Него, първо трябва да станем свободни.

Тази свобода е изплатена, изкупена с живота на Единородния Божий син, който предаде Себе Си като откуп за Своите Си.

Откуп на Кого, пред Кого?

Това е откуп предаден пред Съда на Божията Правда.

Според Божията правда ние сме осъдени на смърт – физическа и духовно вечна.

Пак според постановленията на Божията правда – ние сме оправдани ако вярваме в изкуплението извършено за нас от Господ Исус Христос на кръста.

Вярваме ли в това?

Пазим ли тази вяра като върховно благословение?
За да я пазим успешно, Бог ни дава още едно благословение:

2Б. Благословението на мъдростта за разбиране на духовни тайни.

…богатството на Неговата благодат, която е направил да ни дава изобилно всяка мъдрост и разбиране като ни е открил тайната на волята Си според благоволението , което е положил в Себе Си…(1:8-9)

С вярата, изкупеният човек започва да разбира духовни тайни, които са абсолютно неразбираеми за невярващите. Остават до голяма степен неразбираеми и за тези, които не полагат усилие да израстват духовно чрез усъвършенстване в святост и обучение със Божието слово.
С дара на вярата ние получаваме една гаранция, един благословен печат.

2В. Запечатване със Светия Дух на Божието наследство

…в Когото, като повярвахте бяхте запечатани с обещания Свят Дух, Който е залог за нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога…(1:13-14)

За щастие дарът на изкуплението и дара на вяра не се облага с никакъв данък. Но Бог е предвидил неговия произход да бъде ясно удостоверен. Запечатването със Святия Дух е тази гаранция за най-висш произход на тези дарове.. Освет това той удостоверява че неговите приемници са преки наследници на Бога в Христа. Ние вярващите сме Негово изкупено притежание. Чакаме да стане явно на света какво е цялото притежание на Бога. Молим се в него да бъдат включени всички наши близки и приятели и възможно повече и повече хора по всички краища на света.

Тук е необходимо да обърнем внимание на тези, които смятат че печата на Святия Дух се получава по-късно, след като сме новородени и повярвали.
Всички духовни благословения върху вярващите имат цел.

3. 
   ЦЕЛТА НА БОЖИИТЕ ДУХОВНИ БЛАГОСЛОВЕНИЯ (1:6, 10, 12)
   

Една такава цел звучи с впечатляващо великолепие

Какво значи това?

Множество богослови, както в древността така и днес се хващат за думата „всичко” за да обосноват твърдението си, че в края на времето „всички” ще се спасят. Че адът на практика ще остане празен.

Един от съвременните либерални богослови (Маркус Барт) твърди, че Църквата е нарастващо Христово тяло, което обгръща не само вярващите, но и всички, които все още са невярващи. Според него между Църквата и света не може и не трябва да има стена.⁹

Звучи много примамващо.

Но ние не можем да открием такова размиване на границите между истинската невидима Христова Църква и това което библията нарича „Света”.

Разделителната стена, която Исус премахва , не е тази между Църквата и света, а бариери поставени по човешки предразсъдъци вътре в Църквата.¹⁰
Можем обаче да мислим, че тук апостол Павел вижда и нещо повече. Че има предвид онова космическо обновление, онова възстановяване на Вселената, онова освобождаване на стенещото творение, за което е вече писал на Римляните (Рим 8:18 и сл.) както този замисъл можем да открием и в Евангелието на Матей 19:28 и ІІ Петрово 3:10-13. Божият план е „всичко”, което е създадено чрез Христос и за Христос и което „се сплотява” в Него (Кол 1:16-17) накрая да бъде обединено под водителството на Христос, като се подчини на Неговото върховенство.¹¹

Втора цел, която откриваме в тази част на посланието към Ефесяните е:

- за похвала на Неговата слава…(1:12а)

Можем да бъдем сигурни, че Бог не е такова суетен, че да има такава потребност да поддържа самочувствието си с нашето отдаване на слава.

Но можем да кажем, че Той благоволява в това и се радва, когато го правим с искрено сърце.

И най-вече , когато славим Бога, в Христовото име,ние сами се отъждествяваме с тази слава по право и по достойнство. Когато славим Бога , ние сами се издигаме до онези високи места в които са приготвени всички духовни благословения за нас.

За това нека със смирение и благодарност приемем благословението на вярата като белег на Божия избор към нас.

Нека искаме от Бога прощение на греховете си.

Нека искаме от Бога мъдрост.

Нека пазим своята с увереност в Господа, като се доверим на Словото и на плода на Святия Дух, който се изразява в променен живот