Президент на Република България Прессекретариат



Дата04.01.2018
Размер282.93 Kb.




Президент на Република България

Прессекретариат



Интервю на президента Георги Първанов за сутрешния блок на бТВ “Тази сутрин”

4 март 2011 г.



Виктор Николаев: Добро утро. Фатална тринадесета минута след осем. Започва интервюто с президента на България Георги Първанов, който е гост на предаването тази сутрин.

Анна Цолова: Добро утро, г-н Президент.

Георги Първанов: Добро утро.

Анна Цолова: Понеже тази сутрин си говорихме за Facebook и вредите и страховете, които може да ни донесе Facebook, вие написахте ли нещо тази сутрин в страницата си във Facebook?

Георги Първанов: Тази сутрин не успях, но вчера обявих своята позиция във връзка с канонизацията на мъчениците от Батак и се радвам, че имаше голям отзвук. Имаше много хора, които харесаха позицията и коментираха. А днес може би ще обявя мнението си за една чудесна книга, която прочетох през уикенда на Стивън Кинг „За писането”. Препоръчвам ви я. Нещо великолепно.

Анна Цолова: Чела съм я, да. Добра книга, наистина.

Виктор Николаев: Няма на този етап да отговаряте чрез страницата си на военния министър Аню Ангелов, така ли? Защото този конфликт го следим с интерес, който се оформя около вас, включително и вчера в предаването „Нека говорят” военният министър в общи линии изрази мнението си, че се държите като политик от по-стара ера, от времето на Студената война, едва ли не, щом виждате непосредствени заплахи за националната сигурност от държави като Турция, например, с които сме партньори в НАТО, Гърция или Румъния, които са в ЕС. Кои са всъщност тези рискове, които твърдите, че се подценяват по отношение на нашата национална сигурност и имате спор с министъра?

Георги Първанов: Вие поставихте много въпроси. Първо, не може и не очаквайте един държавен глава да персонифицира заплахите в ефир. Това би трябвало да бъде работа на специални заседания на Консултативния съвет или на други органи.

Второ, отклонявам репликата на министър Ангелов за това, че едва ли не аз имам по-старо стратегическо мислене. Все пак позволете ми тази нескромност да напомня, че аз бях този, който пое отговорността за редица непопулярни мерки, свързани с модернизация на армията, с нейната професионализация. Идеята тръгна именно от „Дондуков” 2. Аз бях този, който даде старт на идеята за американските бази в България. Тоест, когато става дума за отговорност, аз съм я поемал. Но когато става дума за онова, което е било преди време - нека да напомня, че през 1998 година, когато правихме тогавашната концепция за национална сигурност, концепцията на г-н Костов, се заложи същата теза, че няма рискове, няма заплахи и буквално на другата година започна юговойната и ракетите падаха, в това число и в Горна баня, тоест заплахата кацна на нашата граница - трябва внимателно да анализираме нещата, защото е важно с оглед на начина, по който изграждаме българската армия. Аз съм против това да изграждаме армия за износ, тоест само с експедиционни сили. Нашата армия има конституционния ангажимент да брани военната сигурност на страната и това военният министър не би трябвало да го забравя.



Виктор Николаев: Това “под въпрос” ли е, точно този ангажимент да се пазят границите например?

Георги Първанов: Това е “под въпрос” и може да се разбере по два начина. Единият начин е като видите документите, които произвежда самото военно ведомство. Там тази заплаха е елиминирана и акцентът ясно е поставен на експедиционните сили. И второ, по начина, по който се формира военният бюджет. В криза трябва да пестим, всички министерства, всички ведомства, в това число и президентската администрация го прави, но не мога да се съглася, че именно армията ще бъде секторът, който най-много да пострада. Защото, когато влизахме в НАТО, ние имахме бюджет за армията 2,46 (на сто от БВП), след това падна на 1,36.

Виктор Николаев: Но имаше много обвинения, че са изтичали милиарди там, точно пари за военните и че всъщност това е ставало пред вашите очи. Всъщност това е едно от обвиненията му, произволно харчене на ресурси в отбранителния сектор в миналото, а като казахте „отговорност”, той казва: „Президентът критикува, а не носи отговорност” и ви обвинява в двойнственост?

Георги Първанов: Аз съм критикувал и предишното правителство и мога лесно да ви извадя, ще ги кача на Facebook за по-голяма достъпност, моите изказвания по време на тройната коалиция и преди това при предишния кабинет, когато става дума за контрол върху начина, по който се изразходват средствата. Впрочем, нали тези сделки, някои от тях, са дадени на прокурор и той ще се произнесе по тях, но що се отнася до отговорността, отново ще подчертая, че тогава, когато това е било необходимо, аз съм я носил. Ще припомня още един случай, вие го помните, защото сте журналисти от този период, когато трябваше да унищожаваме двигателите на ракетите СС-23 какъв граждански проблем беше това. Той беше решен с отговорната намеса на президентската институция.

Анна Цолова: Да се върнем в настоящето. „Дръзки” замина за Либия. Кога взехте решението, защото сте върховен главнокомандващ и предполагам, че заедно с министъра на външните работи и изобщо с кабинета сте взели това решение?

Георги Първанов: Аз научих за това решение от медиите.

Анна Цолова: За това, че корабът „Дръзки” заминава за Либия, върховният главнокомандващ е научил от медиите, така ли?

Георги Първанов: Това не е единственият случай, в който има пренебрежение към президентската институция.

Виктор Николаев: Така ли го тълкувате, пренебрежение?

Георги Първанов: Да, защото най-малкото би трябвало да бъда информиран и то не служебно, с едно писмо, което има протоколен характер, а да обсъдим заедно ситуацията и ангажиментите на България, да обсъдим своето отношение като страна, в това число и на нашите въоръжени сили, към военния конфликт. Това не се получава, ние такава дискусия не сме провели.

Виктор Николаев: А против ли сте?

Георги Първанов: Не. Аз не възразявам за това „Дръзки” да патрулира, да изпълнява такива контролни функции в морското пространство, но аз имам своята особена позиция, когато става дума за военния конфликт и ако има такива въпроси, аз съм готов да ги коментирам.

Виктор Николаев: И каква е позицията Ви? Така и не стана ясно и България от гледна точка на правителството, и вие от гледна точка на президент, да не говорим за общата позиция, дали подкрепяме бунтовниците директно или подкрепяме режима на Кадафи?

Георги Първанов: Българската позиция изглежда объркана, защото бяха направени от страна на премиера две взаимно отричащи се, противоположни твърдения в рамките на един ден. Но моята позиция е била последователна. Вижте, аз не мога да направя своя избор, когато става дума за Кадафи или за бунтовниците.

Виктор Николаев: Защо?

Георги Първанов: Кадафи без съмнение трябва да си ходи и аз съм един от най-радикалните в това отношение. Аз недоумявам от това, че идват объркани послания и от съюзниците – зад океана се говори едно, тук, в Европа, се говори друго. За мен Кадафи трябва да бъде отстранен и да бъде съден.

Виктор Николаев: Отстранен чрез военната операция, която тече в момента?

Георги Първанов: Това трябва да бъде целта на операцията, всичко друго ми се струва недостатъчно убедително, защото, ако Кадафи остане, не можем да говорим за никакъв мир, още по-малко за демокрация.

Разбира се, веднага искам да допълня, че ако Кадафи бъде отстранен, това не гарантира автоматически мира. Аз все си мисля, дано да съм лош пророк, че ще се наложи да има сухопътна операция. Мисля си, че бунтовниците и хората на Кадафи ще трябва да бъдат препятствани, да им бъде наложен мирът чрез мироопазващи сили. А когато ставаше дума за моралния избор, не мога да го направя, защото знам какъв е Кадафи, но познавам и онези, които са лицето на опозицията, бунтовниците. Това бяха хората, които бяха най-активни, най-агресивни и част от тях бяха дори с мракобесно отношение към осъдените българки по времето на процеса.



Анна Цолова: За какво трябва да бъде осъден Кадафи и трябваше ли България по-рано да започне едно дело, което да защити българите, онези медицински сестри и д-р Здравко Георгиев още преди да се стигне до днешната ситуация?

Георги Първанов: Трудно бихме успели с едно такова дело да ги спасим. А целта беше не морално да победим, а да ги спасим.

Анна Цолова: Аз имам предвид след спасяването им.

Георги Първанов: Второ, нека да не забравяме, че там и сега има стотици българи, за които трябва да мислим.

И трето, което смятам за особено важно и което съм казал още преди 10 години – за съжаление ние много късно имахме солидарността на нашите европейски и световни приятели. Беше време, когато Европа и НАТО деляха диктаторите на добри и лоши.



Виктор Николаев: Така че приятели е доста относително, като използвате тази дума, след като са имали един добър бизнес с Кадафи.

Георги Първанов: Не, те са ни съюзници, значи и приятели, но те продадоха тези самолети, чрез които Кадафи удари Бенгази. Още по-лошо, в морален план, Кадафи правеше каквото си поиска. Спомнете си неговите палатки в европейските столици и дори, ако щете, в Брюксел. Т.е. европейските лидери още навремето му позволиха да си разиграва коня, казано образно, така че сега е много трудно да върнем лентата назад.

Виктор Николаев: Споменахте войната на запад от нас, която се състоя. Ваши критици на някои места доста агресивно припомнят момент, в който сте писали писма за подкрепа на Милошевич, въобще сегашното ви отношение към този нов военен конфликт.

Георги Първанов: Първо, не съм подкрепял Милошевич, писал съм рутинни писма и това в никакъв случай не означава, че може по някакъв начин да бъде оспорвана дейността ми като президент.

Отново искам да кажа, че президентската институция в мое време имаше своята важна, да не кажа решаваща дума тогава, когато се вземаха решенията за членството в НАТО. Онова, което трябваше да се направи за военната реформа, реформата на специалните служби, онова, което трябваше да извървим като законодателство и като морална подкрепа от Европа с онези 27 визити, които аз направих в рамките на първия си мандат, се случи наистина, защото имаше една активна президентска позиция.



Анна Цолова: Преди няколко месеца… Аз ще сменя темата. Имаш ли още въпроси?

Виктор Николаев: Може би трябва да минем и на вътрешна сигурност.

Анна Цолова: Натам исках да отида, но искам да припомня какво казахте тук преди няколко месеца, гостувайки в нашето предаване. Искахте и предполагам все още искате да предизвикате референдум. Българите да решат да има ли АЕЦ „Белене” или да я няма. Докъде стигнахте в това си намерение?

Георги Първанов: Аз продължавам да смятам и дори съм по-убеден, че такъв референдум трябва да има. Впрочем, отново искам да кажа, че е недопустимо 20 години след прехода да сме единствената страна, която да не е провела своя референдум, да има такова пренебрежение към пряката демокрация. Сега идвам от Хърватия и там правят своя референдум за членство в ЕС.

Виктор Николаев: Защо не инициирате, нали имате право?

Георги Първанов: Аз нямам право да го поставя пряко пред народа, пред избирателите, а трябва да попитам парламента и това беше една от идеите, които имах за корекции в президентските правомощия - да може държавният глава да инициира подобен референдум. Ако той не успее, може би президентът трябва да поеме своята морална отговорност.

Но връщайки се на темата за „Белене”, сега спорът е ожесточен, сега се включиха много повече хора и фактори и точно това налага според мен народът да се произнесе. Преди го налагаше колебанието на правителство. Преди една година лансирах тази идея, защото виждах, че правителството не е убедено, че търси аргументи в едната, в другата посока. Сега смятам, че трябва просто хората да се произнесат.



Анна Цолова: Вие може би знаете какво ще кажат хората. Наскоро имаше едно изследване, разбира се, не със статут на референдум, но голяма част от българите се страхуват от изграждане на поредна атомна централа. Когато народът каже „не”, какво ще направи и какво трябва да направи правителството?

Георги Първанов: Глас народен – глас божий. Ако народът каже „не”, ще се съобразим с това. Но аз познавам много проучвания, в които дават 80% подкрепа за „Белене”.

Анна Цолова: „Фукушима” изигра сериозно роля.

Георги Първанов: Без съмнение. И тук е ролята на лидера, на лидерството. Без да се подценяват заплахите, напротив, ние трябва да искаме по-високи критерии за безопасност, трябва да настояваме и да водим ние този дебат в Европейския съюз за единни критерии за ядрена безопасност, но оттам-нататък аз не мога да приема тезата, че ние трябва да се откажем от „Белене”, защото, видите ли, съседите строят и ще се стесни пазарът на електроенергия. Ние сме с две обиколки преди тях. Нека ние да овладеем този пазар.

Виктор Николаев: А ще предложите ли на парламента референдум, за да видим дали ще го одобри или отхвърли, след като процедурата е такава и да се състои в крайна сметка?

Георги Първанов: Мисля, че изборите, които престоят за президент и местни избори са крайният срок, в който трябва да се проведе един такъв референдум. Аз съм готов да предложа на парламента подобна идея.


Виктор Николаев: Заедно с провеждането на самите избори ли?

Георги Първанов: Да. Нека да ви кажа защо. Първо, защото е по-евтино да съберем три в едно. Второ, защото след промяната в закона ние вместо да намалим процента, който се изисква за успеха на референдума, го увеличихме. Сега процентът, който се изисква е да бъде не по-нисък от участниците в последните парламентарни избори. В последните избори участваха 60%. Тоест, ако ние искаме да имаме активно участие, трябва да има и другата мотивация – участието в изборите.

Виктор Николаев: Може би, който иска да гласува за референдум, ще отиде и е възможно да участва и в другите избори, за които не би се разходил до урните и обратно.

Георги Първанов: Да, има и такава логика.

Виктор Николаев: Ще ги съчетаете. Като стана дума за избори, избрахте ли си дата или поне някакъв стеснен период извън този, който е ясен по конституция, за насрочване? Можете ли да ни кажете някаква приблизителна дата? Четох за 5 ноември, че била много подходяща. Мислите ли така?

Георги Първанов: Както знаете вероятно, на 12 април предстоят консултации с парламентарно представените сили, с които ще обсъдим редица въпроси, свързани с организацията, създаването на изборните органи, в това число може би и ще коментираме темата за възможни дати. Мисля, че изборите ще бъдат някъде в периода между 20 октомври и 20 ноември.

Виктор Николаев: Събота или неделен ден, мисли ли сте върху това? Защото видях 5 ноември и се зачудих откъде е излязло това?

Георги Първанов: Опитът показва, че по-доброто време, по-добрият ден за провеждането е неделя. Аз съм правил експерименти и със събота, и съм получавал възражения от отделни социални и религиозни групи, които сега не искам да коментирам.

Анна Цолова: В неделен ден ще е. Ще чакаме датата, разбира се. Като стана въпрос за избори, мислил ли сте дали ще подкрепите вие, в лично качество, кандидатура евентуално на човек, който желае да седне на вашия стол догодина?

Георги Първанов: Бих се опитал да запазя до край този неутралитет, за който говорих преди време пред ваши колеги.

Виктор Николаев: Трудно ще е.

Георги Първанов: Не, защо? За мен е важно да е качествен човекът, не само да е близък идейно и в този смисъл аз смятам, че партиите, вместо да правят договорки, да търсят коалиционни споразумения, което, разбира се, е част от играта, е по-добре да се огледат и да намерят силните фигури, защото това е в крайна сметка най-важното в предстоящите избори.

Анна Цолова: Вие виждате ли ги силните фигури, например в БСП? Там име още не е извадено.

Георги Първанов: Аз виждам и го казах в една дискусия с млади хора преди два месеца, виждам поне пет души, които биха могли да бъдат и по-добри като президент от мен. И аз го казвам без изхвърляне, без превземки…

Анна Цолова: Партийно оцветени ли са?

Георги Първанов: Нека да завърша. Казвам го като човек, който има самочувствието на успял президент. Да, и в самата БСП част от номинациите вече са известни, независимо дали става дума за Калфин, Паскалев, за Плугчиева.

Виктор Николаев: Кунева пропуснахте.

Георги Първанов: Говорим за БСП. Разбира се, Кунева е също една солидна кандидатура. Тя би била добър президент. Аз мога да спомена и имена от дясно и дори от ГЕРБ...

Анна Цолова: Споменете ги.

Георги Първанов: ... но се опасявам, че само ще им създам проблеми.

Виктор Николаев: Защо?


Георги Първанов: Що се отнася до неутралитета, наистина много се надявам да не ми се наложи да го наруша, защото ако има провокация, ако има реплики, които изискват моя отговор, без съмнение ще трябва да…

Анна Цолова: Каква би била тази реплика и провокация, която...

Виктор Николаев: ... да ви предизвика...

Георги Първанов: Аз се досещам от къде би могла да дойде, защото ако си спомняте последните избори, на финала бяхме заедно с лидера на „Атака” и знаете резултатът там беше 76 на 24.

Анна Цолова: С Волен Сидеров.

Виктор Николаев: Тоест вие ще призовете да не се гласува срещу Сидеров, а за другия, който и да е той, ако се наложи?

Георги Първанов: Не, няма да призовавам. По-скоро бих водил, ако се наложи, принципна полемика по въпросите на политиката, по въпросите на изграждането и развитието на самата президентска институция.

Виктор Николаев: Алексей Петров - това име, което е толкова популярно още от началото на операция „Октопод” и преди това, заяви намерение да участва в изборите.

Анна Цолова: Под една или друга форма.

Виктор Николаев: Това би ли било провокация?


Анна Цолова: Все още не е казал дали той ще е кандидат.

Георги Първанов: Може би вицепремиерът Дянков знае повече по този въпрос, защото той наскоро имаше беседа с него. Аз не съм контактувал и не мога да зная. Във всеки случай това би било интересен щрих в президентската кампания.

Анна Цолова: Алексей Петров президент. Какъв е вашият знак след такова изречение?


Георги Първанов: Не, не допускам, че той може да събере достатъчно гласове, но във всеки случай той би могъл да има своите аргументи в една кампания. Аз очаквам радикализация на тези избори.

Виктор Николаев: В каква посока?

Георги Първанов: В буквалния смисъл на думата. Радикализация не само на политическия сблъсък, но и на личностния, в това число, да не дава Господ, компромати, но затова сега не искам да мисля. За мен е важна същностната страна и нека да ви кажа какво имам предвид. За мен тези избори ще бъдат „за” или „против” правителството на ГЕРБ. Това ще бъде всъщност истинският референдум, независимо дали онзи другият ще се проведе.

Виктор Николаев: Така ги радикализирате, защото това е много...

Георги Първанов: Не, аз го правя като прогноза, това е по-скоро политологическа оценка от онова, което виждам да върви като нагласа от социологическите проучвания, от новините.

Анна Цолова: Социолозите и вчера казват, че президентът, който и да е той, ще бъде на ГЕРБ.

Георги Първанов: Казва го един социолог. Аз мога да ви цитирам две други агенции, които в моите очи поне стоят малко по-авторитетно, които даваха други резултати – например, че съотношението кандидат на ГЕРБ – не-ГЕРБ е 1 към 2 в полза на не-ГЕРБ кандидат.

Виктор Николаев: Обратното. Обаче сам казвате „за” или „против” правителството. Това ще представлява дори гласуването за президент като прогноза.

Георги Първанов: Преди всичко за президент, защото за кметовете хората ще избират познатите личности.

Виктор Николаев: Мажоритарно в града. Въпросът ми е дали в този случай, ако е такова гласуването и нагласата, вие наистина ще се въздържите, ако трябва да направите своя избор и да не кажете предпочитате ли да е всеки друг, но не някой от ГЕРБ?

Георги Първанов: Когато имам критични бележки към политиката на ГЕРБ, аз не се притеснявам и тук, в това студио, съм ги изразявал, както и на други места. Така че бих могъл да бъда критичен към политиката на ГЕРБ. Но не искам това да се прехвърля априори върху една кандидатура, която и да е тя.

Анна Цолова: Мислите ли за възможността следващият президент да е жена? Все повече такива гласове се чуват, включително има и предположения от страна на ГЕРБ да бъде издигната например кандидатурата на Йорданка Фандъкова.

Георги Първанов: Да, аз вчера разбрах, бях силно изненадан, това звучеше наистина като новина, че кандидатурата на ГЕРБ ще бъде мъж или жена. Началник-щабът Цветанов произведе тази новина. Аз мисля, че ролята на жените в българската политика ще нараства. Първо, защото имаме вече утвърдени жени в политиката, компетентни, солидни професионалисти. И второ, защото това ще дойде в противовес на агресията, с която беше зареден преходът и която особено на този етап ни залива отвсякъде - от парламента през другите публични прояви.

Анна Цолова: Какво му е на парламента? Начело е жена.

Георги Първанов: Начело е жена, но това не означава, че тя определя облика на парламентарния дебат. Там е демокрация. Всеки може да каже каквото си иска.

Анна Цолова: Активно се говори, докато сме на тема жени и политика, че ще подкрепите гласно - негласно, вие си знаете как, Меглена Кунева за президент.

Георги Първанов: Не мога да коментирам, дори се опасявам, че до последно, не знам дали е опасение или всъщност е застраховка, няма да ми се наложи да правя персонални коментари, но пък да коментирам някой, чиято кандидатура все още не е номинация …

Виктор Николаев: Тогава да ви зададем по друг начин въпроса. Пагубна или печеливша ли ще е като стратегия бившата тройна коалиция да се обедини около един кандидат - жена? Има вече коментари, че се е състояла някаква среща във Врана между ДПС, БСП и НДСВ и в общи линии името е едно, което би могло да ги обедини. Това ще обезличи ли партиите, имам предвид и БСП, ако се обединят около една фигура и то бившата тройна коалиция?

Георги Първанов: Във всеки случай като изходна база и особено от гледна точка на възможностите между двата тура тройната коалиция не е най-печелившата форма.

Виктор Николаев: Тоест, това не е добър вариант според вас.

Георги Първанов: Това е едно. Второ, аз без да давам съвети на партийните щабове, бих казал, че на първия етап би било важно в ляво и в дясно да се издигат такива кандидатури, които може да не са от самите партии, но да бъдат разпознати като автентични носители на идеята от електората. За да ви стане по-ясно, ще ви кажа.

Виктор Николаев: Говорите за Паскалев и Калфин?

Георги Първанов: Не, ще ви кажа с един пример от историята, по-близката история. Навремето в БСП имаше кандидат за кмет в лицето на Венци Йосифов, един добър човек, един добър професионалист, който обаче не беше приет от БСП.

Виктор Николаев: Тоест, БСП трябва да има такъв кандидат, който да бъде разпознаваем като типичен?

Георги Първанов: За това става дума.

Виктор Николаев: За Калфин и за Паскалев няма да ми потвърдите, но ги споменахте по-рано?

Георги Първанов: Споменавам ги, защото те вървят като номинации.

Анна Цолова: Защо тройната коалиция не е печеливша формула?

Георги Първанов: Защото тройната коалиция все още не е заличила лошия спомен, между другото, част от този спомен е несправедливо създаден, част от обвиненията, както се видя в последните две години, се оказаха несъстоятелни, но така или иначе е твърде близко времето до управлението на тройната коалиция. Ако си спомняте 1997-2001 година, на мен ми бяха необходими и на ръководството на БСП четири години, за да преодолеем онзи спомен за управлението на Виденов и БСП.

Виктор Николаев: Тоест, споменът е все още лош, без значение дали е справедлив или не?

Георги Първанов: Все още е сложен, все още картината е сложна. Прави впечатление, че БСП вдига доверието последователно, но все още бавно. Не знам времето дали ще стигне, за да може да обърне мача, както се казва на спортен език.

Анна Цолова: Нали знаете, че хората очакват наказание за порциите и обръчите, какво ще им кажете на тези хора, които са чули и изречението с порциите, и изречението с обръчите и фирмите?

Георги Първанов: Няма друг начин да се реши този въпрос освен чрез каналния ред на съдебната власт – прокуратура, съд, и разбира се, чрез инициативата, ако правителството има инициатива в тази посока, а нещо тази инициатива в последните няколко месеца ми се губи, не са настойчиви.

Виктор Николаев: Имате предвид арестите и делата, които така и не се случват по очаквания и първоначално заявен начин?

Георги Първанов: Случиха се няколко ареста по един много показен начин, прекалено показен. Аз помня ареста, примерно, на министър Цонев, който беше оправдан по повечето от делата, но не се случиха арестите, които хората чакат.

Виктор Николаев: Кои са тези арести?

Георги Първанов: Чакат арестите на 20, 30 или 100, 100 са много сигурно, от босовете на организираната престъпност.

Виктор Николаев: Вие защо не ги споменавате, критикуват ви за това, че говорите, но не ги посочвате?

Георги Първанов: Защото не е добре от устата на държавния глава да излизат прякорите, а аз не знам истинските им имена.

Анна Цолова: Но те са съществували и по време на тройната коалиция, и преди, още по-преди са се родили. През всичките тези години вие бяхте президент.

Георги Първанов: Тройната коалиция не може да бъде оправдана за това, че не беше достатъчно настойчива, но все пак по времето на тройната коалиция бяха хванати Маргините, които сега не знам каква съдба ще имат. По време на тройната коалиция започна натискът, в това число и дело, срещу така наречения Златко Баретата. Ето, вече ме накарахте да произнасям и прякорите. Сега какво се случи, да сте чули някое такова име? Когато аз попитах министър Цветанов за това подслушват ли се реално босовете на престъпността, отговорът беше: „Не, защото трябвало да се подслушват преди 15 години, когато се е формирала тази организирана престъпност, сега те са чисти бизнесмени”. Аз твърдя, че не са, защото трафикът на дрогата и другите трафици пак се контролира от същите тези хора.

Виктор Николаев: Има хора, които са скъсали с миналото си и може би има резон и в това, което г-н Цветанов ви е казал, че е трябвало да се действа тогава?

Георги Първанов: Не, няма резон. Няма резон в това да се подслушват 6, 10 или 15 хиляди души и закачените с тях не знам колко хиляди, чиито профил не се знае, никой не знае кои са тези хора и за какво са подслушвани.

Виктор Николаев: Вие страхувате ли се от подслушване, лично вие?

Георги Първанов: Нека да завърша. А в същото време тези, които са гръбнакът, които са ядрото на организираната престъпност, те да са недосегаеми. Реално това се получава.

Анна Цолова: Защо са недосегаеми според вас днес?

Георги Първанов: Този въпрос трябва да бъде зададен на управляващите сега, аз нямам обяснение. Защото това е най-големият ангажимент, там бяха най-големите очаквания. Едва ли някой е очаквал, че Бойко Борисов и Цветанов ще се справят като митичния герой със змея с кризата, но всички очакваха да се справят с престъпността. Това не се случва нито в центъра, нито по места, където битовата престъпност нараства.

Анна Цолова: Защо? Беше отчетено, че е заловен „Октопода”, включително вие бяхте посочен като човекът, който стои до главата на „Октопода”. Различни опозиционни лидери, включително и Цветан Цветанов ви нарече такъв. Това около акцията „Октопод”.

Георги Първанов: Вижте, аз съм отговарял много пъти на тези закачки и тук, в това студио пак да припомня, че този, който активно е кореспондирал и вероятно още го прави, с Алексей Петров, е неговият бивш приятел от спортните години, настоящият премиер. Но звучи нелепо този въпрос при положение, че вицепремиерът днес, другият вицепремиер, се среща и прави официални разговори по бизнес въпроси с Алексей Петров. Значи трябва публично да излезе някой от правителството и да каже обвиненията, говорим за моралната страна на въпроса, към Алексей Петров отпадат и той е един лоялен гражданин, както впрочем го нарече самият Бойко Борисов.

Виктор Николаев: Като казахте „спортни години”, като казахте въобще „спорт”, като казахте по-рано „прякори”, няма как да не ви попитаме за един човек, който почина от инфаркт, в крайна сметка аутопсията го потвърди, беше познат с прякор Бирата, името му изплува при скандалните записи, които бяха разпространени. Но тогава премиерът Борисов каза, че този, който по някакъв начин е лобирал или ходатайствал за Михаил Михов, човекът, който в един от записите става ясно, че е казал: „Аз винаги съм си плащал и съм нямал проблеми да не ме закачат”, че всъщност вие сте имали контакт с него...

Анна Цолова: Той го обяви от парламентарната трибуна.

Виктор Николаев: ...и че ви е молил той за съдействие?

Георги Първанов: Вижте, аз съм отговарял на този въпрос. Все ми се струва, че не е редно на другия ден след погребението да ровим костите на Михаил Михов, да го наречем с името му, а не с прякора.

Виктор Николаев: За съжаление, смъртта му се превърна в повод за взаимни обвинения.

Георги Първанов: Нека да припомня пак онова, което още тогава казах. Всъщност, ако прочетете записа на разговора на премиера Борисов с Ваньо Танов, ще ви стане ясно кой какъв ангажимент е поемал. Там премиерът недвусмислено казва: „Аз съм поел ангажимент”, имайки предвид към Михаил Михов.

Анна Цолова: Твърди се, че тези записи не са автентични?

Георги Първанов: Тези записи се твърди, че са манипулирани, което означава презаписани, никой досега не е излязъл да опровергае съдържанието.

Анна Цолова: Чакаме прокуратурата.

Георги Първанов: И аз чакам прокуратурата, защото съм написал едно писмо. Ако си спомняте, срещу мен имаше обвинения от страна на премиера и вицепремиера, че едва ли не аз стоя в основата на тези атаки. И искам наистина прокуратурата много отчетливо да каже кой е в основата, какъв е бил механизмът, защото подобно обвинение звучи нелепо.

Виктор Николаев: И все пак не отговорихте на въпроса за Михаил Михов. Веднага след избухването на скандала казахте: „Възможно е да сме разговаряли”. Разговаряли ли сте и той молил ли вие, оплаквал ли ви се е, че е репресиран по някакъв начин от митниците, че има натиск върху него, искал ли е от вас някаква помощ или съдействие? Не всеки има достъп до президента.

Георги Първанов: Напротив, когато отида на футболния стадион, в спортната зала или на прием, много хора идват при мен и 90% от тях не ми говорят за това какво е времето или какъв ще бъде резултатът от мача, а всеки се оплаква.

Виктор Николаев: А какво става в пивоварната.

Георги Първанов: Не, не съм знаел какъв е бизнесът на Михаил Михов, а още по-малко съм знаел какъв е проблемът, но е възможно той да се е оплаквал от натиск така, както са ми се оплаквали много кметове, оплаквали са ми се ректори, оплаквали са ми се граждани.

Анна Цолова: Обаждали ли сте се обаче на премиера с подобно оплакване?

Георги Първанов: Не, не съм се обаждал.

Виктор Николаев: Не сте?

Георги Първанов: Не.

Виктор Николаев: Т.е. премиерът...

Георги Първанов: Възможно е в някой от нашите разговори да е ставало дума.

Анна Цолова: Това, което каза премиерът от трибуната на парламента в разгара на този скандал?

Георги Първанов: Това е инстинктът на министър-председателя, защото той беше хванат на тясно и трябваше да намери оправдание за този случай.

Анна Цолова: Вие обаче уволнихте един ваш правен съветник, който се оказа, че е адвокат на Михаил Михов, защо го направихте, щом всичко там е ясно и чисто и няма никакъв конфликт?

Георги Първанов: Точно, защото той е станал адвокат, при това без да наруши закона, напротив, в рамките на закона е действал.

Виктор Николаев: Това не е ли признание за някаква задкулисна обвързаност?

Георги Първанов: Ако аз съм го изпратил там, вие мислите ли, че бих го уволнил? Това звучи много нелогично.

Анна Цолова: Т.е. вие искахте да махнете петното, че по някакъв начин държите тази връзка между президентството и Михаил Михов?

Георги Първанов: Аз искам да се поддържа нещо, което съм наложил отпреди 10 години - нито един от моите съветници да не влиза в каквато и да е обвързаност. Ако има реален професионален проблем, за това аз трябва да бъда информиран.

Виктор Николаев: Като казвате това нещо, сещам се за изказване, мисля, че на генерал Атанасов. Упрекът е доста зловещ по ваш адрес – „поредният починал близък приятел на президента”. Как приемате такъв коментар?

Георги Първанов: Като зловещ коментар. Михов не ми е никакъв приятел. Пак казвам, с него сме се виждали в спортната зала, познавам го като добър ръководител на баскетбола, както познавам всички председатели на федерацията, както познавам 90 на сто от българските спортисти.

Виктор Николаев: Имотното ви състояние неудобен въпрос ли е или смятате, че няма какво да детайлизирате?

Георги Първанов: Да припомним обаче кой зададе този въпрос пръв във вашето студио.

Анна Цолова: Въпросът е на вицепремиера Цветан Цветанов, който сложи в биографията си една голяма червена точка – единственият български политик, който поиска и даде тази възможност да му се направи пълна проверка от НАП и призова и други политици да го направят, включително и вас.

Георги Първанов: Аз не знам дали българският народ е убеден, че тези седем апартамента, които се спрягат около името на Цветанов, са получени по законния път, но нека други да преценяват. Ще дойдат изборите и българите ще се произнесат доколко са повярвали. Намирам обаче за много нелепо Цветанов да обвинява или да визира точно мен, защото в тези десет години като президент и преди това още десет близо като депутат аз, разбира се, имам своите не лоши доходи, но така или иначе това, с което разполагам като имотно състояние, е един апартамент от 62 кв.м. в „Красна поляна”, това което съм оставил, влизайки в президентската институция, и другото, което съм обявил коректно, е апартаментът на сина ми, закупен с един голям кредит от 90 000 евро.

Виктор Николаев: Можете да го обясните.

Георги Първанов: Може. Затова съм го и декларирал много надлежно. Става дума за скъпо закупен апартамент. Това не е от онези апартаменти от по 30 000 лева, или колко бяха, на Цветанов. Нямам сметка, освен разплащателната сметка на жена ми, която е за тока, парното и водата. Така че. . .

Виктор Николаев: НАП бихте ли допуснал? Бихте ли допуснали пълна проверка от НАП?

Георги Първанов: Нека да кажа нещо, което е важно за обществения дебат. Казвам го, защото аз съм последният човек, който би могъл да бъде обвинен в това отношение. Но аз не искам ние и вие да подхранваме сиромахомилство. Аз не искам да се подхранва очакването политиците да бъдат бедни.

Виктор Николаев: Очакването е да има прозрачност откъде са им доходите и дали не забогатяват като са във властта.

Анна Цолова: И нищо друго.

Георги Първанов: За това става дума, да.

Виктор Николаев: Готов ли сте да се подложите на такава проверка или...

Георги Първанов: Вече съм декларирал подобна готовност, разбира се, би било редно такива проверки да се правят, когато се констатира някакво разминаване в данните, които са подадени. Това аз го декларирах и медиите го написаха, да.

Анна Цолова: Но сте готов да се изправите очи в очи с НАП, с българския народ, да се направи такава тотална и пълна проверка... никакви притеснения по отношение... Да, казвай.

Виктор Николаев: "Евро плюс" - важна тема, не много разбираема и достъпна за зрителите, но споменахте преди да влезем в студиото, че е важна и за вас тази тема, защото става дума за много пари, с които ще се ангажираме без да разберем срещу какво.


Георги Първанов: Ще дойдем най-сетне и до държавническите, до президентските въпроси.

Виктор Николаев: Другите също са важни.

Георги Първанов: Важни са. Вижте, последните дни се случи нещо, което до голяма степен определя нашето бъдеще. Беше взето едно решение за създаването на пакта "Евро плюс" и България се присъедини някак си, образно казано, без да се усети как стана, с едно решение на Министерския съвет на подпис, без да е проведено самото заседание. Тоест, тук има формално според мен ако не нарушение, то поне морален конфликт с конституцията - такова решение, което определя за десетилетие може би бъдещето на страната, да се реши мимоходом.

Второ, което е обаче по-важно - на този пакт, който


беше замислен като пакт за конкурентноспособност, аз гледам
доста противоречиво. От една страна, той би трябвало да дава
стимули на страни като България за развитие на конкурентност.
Не само да спасява страни, които са пред фалит. Това без
съмнение е необходимо, защото тази солидарност трябва да я има. Но ако ние помагаме на две страни, които са на ръба на фалита, аз питам защо никой не мисли да помогне на страни като България, които са на опашката, които са последно място, най-бедните страни...

Виктор Николаев: Тоест, вие сте против, но казват, че еврозоната няма да я видим, ако не се присъединим.

Георги Първанов: Аз съм за това, тук са позитивите, по-добре да сме вътре, за да може да сме част от вземането на решения, но нашият глас да се чува за решения точно в тази посока. Защото ако ние само плащаме... Няма да влизам в спор със специалистите. Едни казват, че ще платим, тоест трябва да имаме като гаранция от порядъка на три до шест милиарда евро, различни са сумите, които се дават, няма да влизам в този спор. За мен по-важно е друго - че разликата между България и другите европейски страни ще се увеличи, защото ще си помагат по-богатите, по-напредналите.


Виктор Николаев: Богатите ще печелят, бедните ще губят, това е вашето тълкувание.

Георги Първанов: Точно това е. Разликата между нас и Европа ще се увеличава и няма да се скъсява. А идеята на Лисабонския договор беше обратната. Идеята на стратегията "2020" на Европа е точно тази. И аз се учудвам, че българският глас не се чува.

Виктор Николаев: Искате ли да станете премиер, като казвате държавнически въпроси.

Анна Цолова: И ако бяхте премиер днес, как щяхте да постъпите в тази ситуация, коментирайки тази тема.

Георги Първанов: Със сигурност, ако бях премиер и мисля, че който и да е премиер, щеше да се обади, първо, още когато се обсъждаше енергийната тема, когато Европа на 4 февруари взе много ключови решения за диверсификацията, за развитието на енергетиката, в това число и особено в Югоизточна Европа, в нашия регион. Със сигурност един премиер по-активен и по-подготвен щеше да се обади, да се включи много активно в тази дискусия по идеята за конкурентоспособност, защото това е ключовият въпрос и ключовият момент в нашето развитие.

Анна Цолова: Което означава, че вие под една или друга форма мислите за евентуална възможност на следващите парламентарни избори или може би по-следващите да се включите в надпреварата с една цел...

Виктор Николаев: Премиер.

Анна Цолова: ...премиер.

Георги Първанов: Не, не означава това. Означава само, че искам бъдещият премиер, бъдещото мнозинство, което ще бъде много по-сложно от сегашното и от предишното вероятно...

Виктор Николаев: Сложни коалиции очаквате.

Георги Първанов: Да. Защото ще се фрагментаризира още повече политическото пространство и искам на тях да им се остави едно нормално наследство. За съжаление не става така. Не само защото не сме си защитили интереса в Европа, а защото вътре не се реализира нито една от големите, сериозните антикризисни мерки, които и самото правителство предложи, и което синдикатите, работодателите предлагаха. Ние не правим нищо, ние сме на автопилот, когато става дума за борбата с кризата.

Анна Цолова: Понеже ни дават знак, че вървим към финал... Изтекоха доста минути от началото на интервюто, ако трябва да теглите чертата към днешна дата, "АБВ" успешен или неуспешен към днешна дата проект е в контекста на следващи парламентарни избори и в контекста на вашето участие там.

Георги Първанов: Аз съм казвал и друг път - "АБВ" не е спринтьор, ние не бягаме за дистанцията до есента на тази година. Ние се развиваме като маратонец, една гражданска структура, която има три цели.

Виктор Николаев: В далечна перспектива.

Георги Първанов: Нека да ви кажа кои са трите цели. Първата цел е производство на политика - наука и образование, енергийна политика.

Виктор Николаев: Реализацията, второто участие във властта...

Георги Първанов: Нека да кажа.

Виктор Николаев: … като се спечелят избори.

Георги Първанов: Второ, подготовка на кадри, на хора, които да стават. Аз искам след едни следващи парламентарни избори да имаме изградена виртуално, предварително, пирамидата на властта - да е ясно не само кой ще бъде премиерът и министрите, но и на ниво заместник-министър, директор на дирекция, а не в последния момент да се пишат едни списъци.

Анна Цолова: Ще имате ли време да изградите тази пирамида до следващите парламентарни избори.

Георги Първанов: Да, от начина, по който работим досега, съм оптимист и мисля, че ще имаме добра база.

Виктор Николаев: Тоест, не следващите, а по-следващите биха могли да са такива избори, при които хората да гласуват за вас.

Георги Първанов: По-следващите, в смисъл на следващите парламентарни.

Анна Цолова: Да, именно, т.е. следващите парламентарни "АБВ" вече ще е партия.

Георги Първанов: ...тогава вече няма да съм президент и...

Виктор Николаев: И ще може да кандидатствате за...

Георги Първанов: За депутат? Не, не ме подценявайте...

Виктор Николаев: Не, не, нямах предвид това, не ви подцених.

Анна Цолова: Ще гледате следващата цел.

Виктор Николаев: Поставих въпроса, за министър-председател става дума.

Георги Първанов: Не, ще се опитам да създам и третото, което е важно за "АБВ", и го правим. Ние създаваме коалиция на духа. На територията на "АБВ" вече се събраха земеделците, център-ляво, център-дясно; събират се социалдемократи; събират се социалисти; отворено е за хора, които са по-надясно. Аз искам да създадем атмосферата, която ще позволи, прекрачвайки прага отделните политически сили, да са готови и...

Анна Цолова: С кабинета.

Георги Първанов: ...управленски, и кадрово, и морално, разбира се, духом да са готови за коалиция.

Виктор Николаев: Може ли с една дума...

Анна Цолова: Трябва да обаче да приключим.

Виктор Николаев: ...как оценявате отношенията си със Сергей Станишев.

Георги Първанов: Нормални.

Виктор Николаев: Окопна война, и такива коментари има.

Георги Първанов: Аз на 4 февруари бях на "Позитано" и говорихме два часа, в това число с участието на самия Станишев.

Виктор Николаев: Нормални отношения.

Георги Първанов: Нормални.

Анна Цолова: Отношенията ви с Бойко Борисов?

Георги Първанов: Без изменения в сравнение с предишния ни разговор, аз помня, че тогава ме питахте, и аз там по-надълго и широко...

Анна Цолова: Важно е какви са отношенията между премиера и президента на държавата.

Георги Първанов: Отношенията са такива, че във всеки един момент, независимо от това, какви реплики сме си подали, аз мога да вдигна телефона и да кажа: има реален проблем - проблем "Шенген", проблем "Евро плюс" или някакъв друг проблем.

Да произведа една новина, за да компенсирам закъснението, аз съм готов да вдигна телефона или да напиша писмо на Борисов в близките дни, с което да му предложа Консултативен съвет по национална сигурност по темата за икономическата и социалната сигурност. Защото в момента няма по-важен и по-остър проблем на българското общество.



Анна Цолова: Ще чакаме новини от една такава среща.

Виктор Николаев: Понеже започнахме с Facebook, да завършим с Facebook. Вълчицата Зорница се оказа повод за различни публикации, ваш домашен любимец, който не бил регистриран според изискванията и правилата. А това излезе от Facebook, от вашето желание за по-широко общуване с младите. Съжалявате ли, че пуснахте тази снимка?


Георги Първанов: Не, не съжалявам. Вижте, няма проблем, конфликт със закона няма и аз каня представителите на РИОКОС или органа, който се интересува, да обсъдим този въпрос и да видят самото животно. Не е това новината. Позволете ми тук на вас да кажа, вие сте журналистите.

Виктор Николаев: А каква е?

Георги Първанов: В своята хилядолетна история човечеството не е успяло да опитоми вълк. Аз съм събрал вълк и каракачанска овчарка на едно място. Това е новината. Това е уникалното в случая.

Анна Цолова: Президентът успя да опитоми вълк.

Георги Първанов: Надявам се да съм успял. Нищо не може да бъде категорично. А бъдете уверени, че аз отглеждам това животно много по-добре, отколкото идеята, която някои предлагат, да го дадем в зоопарка.

Виктор Николаев: Няма да я дадете.

Георги Първанов: Ако законът го налага, аз ще изпълня закона, но ще го направя със съжаление.

Виктор Николаев: Благодаря ви.

Анна Цолова: Георги Първанов, президент на Република България, гост на нашето предаване.






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница