При наложено ограничение от вида



Дата21.01.2018
Размер129.55 Kb.
#50477
ТипЛекция
Лекция 2
Оптимизация при целеви функции с един управляващ параметър. Постановка на задачата. Класификация на методите за оптимизация с един управляващ параметър. Методи на сканирането. Интерполационни методи.Примери за формулиране на задачи като оптимизационни с една независима променлива от инженерната химия.

ПОСТАНОВКА НА ЗАДАЧАТА


Нека задачата на математичното програмиране е формулирана като задач на нелинейното програмиране, като е зададена целева функция, която е нелинейна и зависи от един управляващ параметър. Системата от ограничения са сведени до ограничената област на изменение на независимата променлива x.т.е.:
(1)
При наложено ограничение от вида:
(2)
Задачата е да се определи такава стойност на х, която пренадлежи на (2) и осигурява минимум или максимум на целевата функция (1).
Класификация

на методите за оптимизация с един управляващ параметър


Методите за едномерна оптимизация могат да се разделят на две основни групи:



  1. Методи на сканирането в различни модификации. Те се основават на последователнотоизследване на целевата функция в различни точки на областта до достигане на изискуемата точност. Това са методите:

    1.1. Сканиране с постоянна и променлива стъпка.
    1.2. Методът на “ДИХОТОМИЯТА”
    1.3. Методът на “ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ”
    1.4. Методът на :КЛИФЕР-ДЖОНСЪН”с използуване на числата на Фибоначи

    Тези методи изискват строго задаване на допустимата област на изменение на независимата променлива.



  2. Интерполационни методи. При тези методи не е необходимо да се знае точната област на изменение на независимата променлива. Пр тези методи по определен брой от точки за целевата функция се прави квадратична или кубична апроксимация с полином, по който се намира текущото приближение към екстремума.Тава са следните методи:

    2.1. Метод на Дейвис,Суен и Кемпи с квадратична интерполация (ДСК-метод)
    2.2. Метод на Пауел.
    2.3. Комбиниран метод на Пауел и ДСК.

    Тези методи се характеризират с по-сложна алгоритмизация и не могат да се прилагат, ако екстремума е условен.

Методи на сканирането


Метод на сканирането с постоянна стъпка

Методите на сканирането при оптимизация с един управляващ параметър използуват последователно изследване на целевата функция през определени интервали на управляващия параметър, наречени стъпка на сканирането .В случаите когато стъпката на сканирането остава постоянна по време на цялото решение, то сканирането се прави с постоянна стъпка.


Точността на локализация на екстремума е равна на стъпката на сканирането.



Предимства на метода:



  • Методът е лесен за алгоритмизация.

  • Методът дава възможност за определяне на глобалния екстремум.


Недостатъци на метода


  • Методът изисква голям брой на изчисленията

  • Методът има ограничена приложимост при прости целеви функции

Сканиране с променлива стъпка


За отстраняване на основния недостатък на метода на сканирането с постоянна стъпка може да се направи сканиране с променлива стъпка както е показано на фигурата.




Идеята на метода е следната:



  • Сканира се с голяма стъпка и се локализира грубо екстремума.

  • Стеснява се областта на локализация и се избира нова стъпка на сканирането в новата област.

  • Сканирането се извършва с новата стъпка в редуцираната област.

Тази процедура се извършва до тогава докато стъпката на сканирането не стане по-малка от изискуемата точност на локализация на екстремума.


Алгоритъма на метода е следния:


  1. Приема се начален интервал на дискретизация (стъпка на сканирането)
    Обикновенно стъпката на сканирането се избира от израза:
    , където L= 4-5

  2. Локализира се екстремума.

  3. Избира се нов интервал на сканирането


  4. Определя се новата стъпка на дискретизация
    , където L= 4-5

  5. Проверява се дали е изпълнено условието за спиране на търсенето, т.е. дали е достигната зададената точност за досттгане на екстремума.

    Когато това условие е изпълнено търсенето се прекратява, а в противен случай процедурата се повтаря в т.2.


Предимства на метода:


  • Броят на изчисленията на целевата функция е съществено намален

  • Методът е лесен за програмиране.


Недостатъци на метода:


  • Не е приложим за мултимодални функции тъй кат не гарантира намиране на глобален екстремум

  • Необходимо е задаване на допустимата област на изменение на независимата променлива.

Метод на сканирането с променлива възвратна стъпка


При някои технологични задачи е възможно горната граница на областта на търсене b да не бъде зададена. В такива случаи се препоръчва сканиране с променлива възвратна стъпка. Графическата интерпретация на метода е показана на фигурата.

Метода се прилага в случаите, когато една от границите на независимата променлива не е зададена т.е.






Препоръчва се всяка следваща стъпка да се определя, като предидущата се дели на 4 т.е.:


(1)
Предимства на метода:


  • Проста алгоритмизация.

  • Може да се разглежда като едномерен метод-симплекс метод


Недостатъци на метода:


  • Гарантира намиране на локален екстремум

Метод на “дихотомията”

Метод на “деление на половина”
Методът на “дихотомията” или методът на “деление на половина” представлява своеобразно сканиране на допустимата област (a,b) при която на всяка итерация областта за изследване се намалява два пъти.


Алгоритъма на метода е следния:



  1. Изчислява се целевата функция на границите на допустимата област.

  2. Изчислява се целевата функция в средата на интервала, където:



  3. Изчислява се



  4. Изчислява се стойността на целевата функция в точките:





  5. От получените 5 стойности за целевата функция се избира максималната и кординатата и .

  6. Ако , търсенето се прекратява и и се отпеяатват. Иначе алгоритъма продължава в т.7.

  7. Отхвърля се половината от изследваната област и се определят новите граници за търсене на мамсимума:



  8. Ако съвпада с една от граничните точки а и b , съответнааааааата граница а и b се запазва, както е показано на фигурата

  9. Ако максимумът е вътре в допустимите граници, т.е. и р алгоритъмът продължава от т.3.

Както се вижда от графическата интерпретация на алгоритъма на всяка итерация областта на изследване се намалява наполовина, а останалата неизследвана област на две равни части, всяка от които при следващата итерация се дели още на две и т.н. до достигане на желаната точност. Оттук идва и названието на метода – “дихитимия” или “деление на половина”.





Метод на “златното сечение”

Оказва се, че по-бърза сходимост при едномерната оптимизация може да се постигне, ако интервалът на изследване [ a,b] , в който се намира екстремума, се дели не на цяло число, както в предидущия метод, а на ирационално число. При метода на “златното сечение” интервалът [ a,b] се дели на две части, отношението на които удовлетворява т. Нареченото “Златно сечение”
Една отсечка е разделена на две части по правилото на “златното сечение”, ако е изпълнено условието.

(1)

l1 l2

0.62 l l 0.38 l


т.е. отношението на цялата отсечка към по-голямата част е равно на отношението на по-голямата към по-малката отсечка. Не е трудно да се докажр, че голчмата отсечка е разделена в пропорцията 0.62 и 0.38

Едно от основните свойства на разделяне на отсечка по правилото на “златното сечение” е, че ако нанесем от края на по-голямата отсечка по-малката , то по-голямата отсечка се разделя по-правилото на “златното сечение”, като се изпълнява условието:


(2)
За унимодални функции са възможни следните три случая на разположение на екстремума и определянето на областта, в която да се продължи търсенето.

  1. Случай 1. Ако , максимумът се намира меду и интервалът се отхвърля.

  2. Случай 2. Ако , максимумът се намира меду и интервалът се отхвърля.

  3. Случай 3. Ако , максимумът се намира меду и интервалът и се отхвърлят.







  1. Изчисляват се величините:


    Препоръчва се числата z да се задаат като ирационални числа, а не с определена точност.



  2. Определя се по формули:





  3. Изчислява се :





  4. Ако (случай 3), променят се границите на допустимата област:

    и алгоритъма се повтаря в т.1



  5. Ако (случай 1):
    5.1. Границата се променя и приема стойността на , т.е. , приема стойността на , т.е.
    5.2. Запомня се най-добрият резултат до момента и координатите му
    5.3. Проверява се критерият за спиране на търсенето. Ако

    алгоритъмът продължава от т.7, иначе алгоритъмът продължава със следващата точка


    5.4. Определя се

    .

    5.5. Изчислява се



    Алгоритъмът се повтаря от т.4.



  6. Ако (случай 2)
    6.1. Границата b се променя ; приема стойността на т.е. , приема стойността на , т.е.
    6.2. Запомня се най-добрият резултат до момента и координатите му

    6.3. Проверява се критерият за спиране на търсенето по условие



    6.4. Определя се :



    6.5. Изчислява се



    Алгоритъмът се повтаря от т.4.





  7. При изпълнение на условието се отпечатва крайният резултат и интервала при който е достигнат той.


Предимства на метода:

  1. Метода е лесен за програмиране

  2. Метода има сравнително бърза сходимост


Недостатъци на метода:

  1. Не може да се приложи за намиране на глобален екстремум

  2. Необходимо е да се знае границата на променливата




Метод на Кифер-Джонсън с използуване на

числата на Фибоначи
Един от най-ефективните методи с бърза сходимост при едноекстремални целеви функции със зададени граници на управляващия параметър е разработен от Кифер и Джонсън с използуване на някои свойства на реда на Фибоначи.

Всяко число от реда на Фибоначи се използува от сумата на предидущите две по рекурентното съотношение



при

В таблицата е дадена част от реда на Фибоначи:





N

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

Fn

1

1

2

3

5

8

13

21

34

55

89

За работа на метода се изисква точността за достигане на решението да бъде зададена предварително.

Алгоритъмът гарантиращ достигане на сходимост при унимодални функции е следният:

Предполага се, че са зададени




  1. Изчислява се помощното число М





  2. Избира се най-близкото по-голямо или равно число от реда на Фибоначи, така че




  3. Изчислява се действителната точност за локализация на екстремума





  4. Изчислява се целевата функция в началото на интервала. Тази итерация се смята за нулева (начална):





  5. Прави се първа стъпка от началото с число от реда на Фибоначи, т.е.




  6. Изчислява се стойността на целевата функция:





  7. Проверява се дали направената стъпка е удачна, т.е. дали л Ако стъпката е удачна, по-добрият резултат се запомня като QM, а условията x за него – като XM



  8. При удачна стъпка следващата се прави в същото направление с число на Фибоначи, номерът на което е с единица по-малък от предидущото, или за k-тата стъпка

    Изчислява се целевата функция

    и ако стъпката е удачна, т.е. р запомня се и се прави следващата стъпка по формула с число на Фибоначи, номерът на което е с единица по-малък от предидущото. Тази процедура се повтаря до изчерпване реда на Фибоначи или до получаване на неудачна стъпка.



  9. При неудачна стъпка, т.е. следващата стъпка се прави от последната удачна стъпка в обратно направление с число на Фибоначи, притежаващо номер, с единица по-малък от предидущото, използувано в неудачната стъпка:





  10. След изчерпване реда на Фибоначи, т.е. , резултатът за целевата функция в последната удачна стъпка QM и координатите и XM определят търсения максимум с точност



  11. Ако още първата стъпка е неудачна, т.е. търсенето започва пак от началото с число на Фибоначи , което е равнозначно на преместване на горната граница b в точката и повтаряне на цялата процедура отначало.




Предимства на метода:



  1. Лесна алгоритмизация

  2. Достига винаги решение със зададена точност при унимодални функции


Недостатъци на метода:



  1. Не гарантира намиране на глобален екстремум.

  2. Не може да се използува, когато не е зададена границата на независимите променливи


Метод на Кифер – Джонсън при дискретен управляващ параметър
При много оптимизационни задачи управляващия параметър има само дискретни стойности. Интервала на дискретизация може да бъде равномерен или неравномерен.
Повечето от методите за оптимизация при непрекъснат управляващ параметър не са пряко приложими и при дискретни. Последователното сканиране на всички възможни точки може да се окаже недопустимо поради голямият брой на изчисленията.

Някои от разгледаните методи може да се приложи при решаване и на задачи с дискретни променливи.






ИНТЕРПОЛАЦИОННИ МЕТОДИ

Тези методи се използуват в случаите, когато интервала на изменение на независимата променлива не е известен. Основната идея на тези методи е намиране на полиномиална апроксимация от втора или по-висока степен на целевата функция по няколко изчислени нейни стойности и определяне на текущия максимум по апроксимиращия полином.





Ако за целевата функция са изчислени три стойности , и , съответно при управляващи параметри , , , функцията може да се апроксимира по трите точки с полином от втора степен:

Коефициентите , могат да се изчислят по формулите:




Екстремумът на целевата функция се оценява с приближение при откъдето:

Интерполационните методи както за едномерно, така и за многомерно търсене на екстремума се различават по различната организация при намиране на трите точки, необходими за полиномиалната апроксимация на . На тази основа са предложени различни методи като:


  1. Метод на Дейвис, Суен и Кемпи
    При този метод се изпълняват нарастващи по големина стъпки до задминаване на максимума е след това се прави квадратична апроксимация




    Предимствата на този метод:
    1. Те са, че не се изисква да бъдат зададени границите на изменение за управляващия параметър
    Недостатък на метода:
    1. Изисква голям брой изчислявания на целевата функция, особено когато началната точка е далея от максимума и началната стъпка е малка.



  2. Метод на Пауел за едномерна оптимизация
    Алгоритъма на Пауел за квадратична апроксимация се прави по първите три точки, получени в направление на търсенето.




  3. Метод на ДСК-Пауел.
    Алгоритъма, е съставен като комбинация между алгоритъма на Дейвис,Суен и Кемпи и този на Пауел

Каталог: www systems engineerig laboratory -> Distance learning systmeng -> Distance course 2 -> Lekcii Course 2 -> Lekcii Course 2 DOC
Distance learning systmeng -> Качествен анализ на модели
Distance learning systmeng -> На работа в науката и администрацията
Distance learning systmeng -> Оптимални разписания при многопродуктови периодични химични системи
Distance learning systmeng -> Проф. Д-р асен златаров
Distance learning systmeng -> 1. Кои са решаващите фактори за формиране на черноморската флора и фауна?
Distance learning systmeng -> Здраве и безопасност в пристанищни райони
Distance learning systmeng -> Цонка Консулова
Distance learning systmeng -> Планиране в екологията и реновация на пристанищата в България
Distance learning systmeng -> Инструменти за екологичен мениджмънт на пристанищни райони
Lekcii Course 2 DOC -> Безградиентни методи за оптимизация


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница