Развитие на стопанския сектор

Развитие на стопанския сектор

След преминаването от държавно регулирана към пазарна икономика и приватизация на тези предприятия, в момента те почти не работят или работят с минимално натоварване. Наблюдава се трайно намаление на промишленото производство, липсата на свежи пари при производителите, неплатежоспособност на клиентите. Като цяло фирмите и предприятията работят с морално остаряла и амортизирана техника. Все пак през последните три-четири години се създадоха някои нови малки, предимно частни предприятия, които в момента работят успешно в сферата на хранително-вкусовата, дърводобивната, дървопреработващата и шивашката промишленост, а също и в сферата на услугите.

По-различно е положението във фирмите, където се вляха свежи инвестиции - "Би Си Си Хандел" ООД (млекопреработващо предприятие), "Ремел" АД, "Ремби" АД (производство на ремаркета), "Ел Кар" ЕООД (ремонт на електро- и мотокари), "Елена" АД, "Елба-99" АД (дърводобив и дървопреработване), "Брилянт Търновград" АД- Велико Търново, клон Елена, ЕТ "Виктория къмпани ГД" (шивашка промишленост), като продължава интересът към пазара на труда от страна на фирми, работещи в шивашката промишленост. Останалата част от частния сектор е съсредоточена предимно в търговията и предлагането на услуги. Малкият и среден бизнес имат значителен дял в общинската икономика.

На 30.06.2004 г. е възобновена дейността на бившия Завод за строително стъкло, сега "Интериор Глас" АД. В момента в него работят 153 души, които произвеждат амбалажно стъкло, с капацитет 120 000 бутилки дневно.

На територията на общината функционират 5 общински фирми: "Балкан" ЕООД, "Буковец" ЕООД, "Елена автотранспорт "ЕООД, "Общински имоти" ЕООД и "Еленски балкан" ЕООД.

Работоспособни се оказват малките фирми, работещи в областта на леката и хранително-вкусовата промишленост. Ето защо бъдещите насоки за икономическото развитие на община Елена са свързани с изграждането на: предприятия за преработка на плодове и билки (сушене, замразяване, производство на сокове, плодови консерви, пакетиране и др.); месопреработвателни цехове; тържище за търговия със селскостопанска продукция; възстановяване и увеличаване площите на трайните насаждения; култивираното отглеждане на гъби, билки, горски плодове и др. В следващата таблица е даден обобщен списък на десетте по-важни фирми в общината с информация за броя на наетите в тях лица:

Както е видно от данните в горната таблица, най-голям е броят на фирмите от сектор “Търговия, туризъм и услуги” – 79. Много по-малко на брой са фирмите в останалите сектори: селско и горско стопанство – 7; промишленост – 6; хуманно здравеопазване – 6; транспорт – 5; строителство – 3.

Ранжирането на секторите според броя на заетите работни места в общината е различно от предходното, извършено според броя на регистрираните фирми. По показателя “брой заети работни места” на първо място е секторът “преработваща промишленост”; на второ – здравеопазването с три пъти по-малко заети работни места; на трето място е образованието; на четвърто място – с равен брой работни места са секторите “транспорт и съобщения” и “селско, горско стопанство и риболов”; на последно място по брой на работните места е секторът “търговия и услуги” със 135 броя.

Както е видно от данните в таблица 20, в общината преобладават малките фирми, като техният брой варира от 200 за 2002 г. до 228 за 2003 г. Това са стопански субекти с персонал под десет души, предимно развиващи дребен семеен бизнес. Почти два пъти се увеличава броят на малките фирми, в които са заети между 10 и 50 работника. Това е положителна тенденция и трябва да се насърчава, защото действително бъдещето принадлежи на този род субекти, които са по-мобилни и ефективни. Неблагоприятна е тенденцията на драстичното намаление на средните по големина предприятия: от 5 броя през 2000 г. те намаляват само на две фирми през 2003 г. Същото важи и за големите фирми (с персонал над 250 души) в състава на които от едно съществуващо предприятие през 2000 г., още през 2001 г. то е ликвидирано. Положителна е тенденцията за създаването през разглеждания период на ново предприятие с персонал между 100 и 250 души.

От данните в предходната таблица е видно, че общият брой на заетите лица в общинската икономика за периода 2000-2003 г. намалява със 154 души, което за община от ранга на Елена съвсем не е малка величина. Вместо да се увеличава броят на заетите, за да се задържа населението в общината, напротив – налице е тенденция на намаляване броя на заетите с повече от 7 %. Най-голям е броят на заетите в добивната индустрия и той се запазва почти на едно равнище. Следват заетите в държавното управление, образованието, строителството, хотелиерството и ресторантьорството и т.н. Прави впечатление по-бързото увеличение на заетите в отрасъл “Операции с недвижимо имущество и бизнес услуги” с 19.6 % и намалението на заетите в строителството (-16.13 %) и в хотелиерството и ресторантьорството (-22.03 %). Очевидно в общината все по-малко се строи и все по-малко се ползват услугите, предоставяни от хотелите и заведенията за обществено хранене.

Гръбнакът на общинската икономика се формира от стопанските субекти на нефинансовия сектор. Това са всичките 254 фирми през 2003 г. (34 броя повече, отколкото те са били през 2001 г.), които произвеждат продукция и оказват услуги на населението, даващи своя принос в създадения регионален (респективно – национален) брутен вътрешен продукт.

Както се вижда от данните в предходната таблица, независимо от установилата се рецесия в страната, фирмите в общината са произвели брутна продукция в размер на 18932 хил. лв., което е в повече спрямо 2001 г. с 8647 хил. лв. Паралелно с това са увеличени и приходите от дейността им с 48.84 %. За изследвания период увеличение бележат и нетните приходи от продажби със 7577 хил.лв. С почти същия темп са увеличени и разходите за дейността – 35.71 %. Увеличен е и броят на заетите (наетите) лица, на средствата за работна заплата, както и размерът на ангажираните в икономиката на общината дълготрайни материални активи. Финансовите резултати от дейността на стопанските субекти също са благоприятни: печалбата нараства с 815 хил.лв. за наблюдавания три годишен период, а загубата бележи тенденция на намаление.

От извършения анализ може да се направи следният обобщен извод:

Бившите големи предприятия, основно осигурявали доскоро работни места, изпитват сериозни затруднения при преминаването им към работа в условията на пазарна икономика и конкуренция. Като резултат от това се наблюдава тенденция на увеличаване на безработицата, ограничени бюджетни приходи и миграция на населението, особено в по-младата му част, в посока към по-големите градове и чужбина. Работоспособни се оказват малките предприятия, работещи в областта на леката и хранително-вкусовата промишленост. Селското стопанство съществува главно под формата на лични стопанства.

По отношение на промишленото развитие, трудностите които съпътстват общината, са характерни за повечето български общини. Изградените по-големи промишлени предприятия (Завода за стъкло, Завода за ремаркета, Завода за училищна мебел и пособия, Текстилната фабрика, Цех за възли и детайли към Комбината за радиотехническа апаратура – Велико Търново и други) днес почти не функционират или някои работят с минимално натоварване.В резултат от проведените приватизационни мероприятия повечето от тези предприятия смениха собствениците си, но се оказаха неподготвени за работа в условията на пазарната конкуренция. През последните години се създадоха някои нови малки частни предприятия, които в момента работят успешно в сферата на хранително-вкусовата, дърводобивната, дървопреработващата и шивашката промишленост, а също и в сферата на услугите. Например това са смесените дружества “Ремби” АД (българо-италианско дружество в сферата на машиностроенето) и “Би Си Си Хандел” ООД. Възобновена беше и дейността на бившия завод за стъкло ("Интериор Глас" АД), където сега работят 153 души, които произвеждат амбалажно стъкло, с капацитет 120 000 бутилки дневно. На територията на общината е налице оживление и в други стопански субекти, което е добър сигнал за съживяване на промишления сектор в общината. Основната част от дейността на промишления сектор се осъществява от малките и средни предприятия, работещи в областта на леката и хранително-вкусовата промишленост. Именно те се оказват работоспособни и затова бъдещите насоки за икономическото развитие на община Елена са свързани с изграждането на малки и средни предприятия, които не изискват крупни инвестиции и са по-мобилни, като например предприятие за преработка на плодове и билки (сушене, замразяване, производство на сокове, плодови консерви, пакетиране и др.), месопреработвателни цехове и др.

През последните петнадесет години в България настъпиха промени, както в политическата, така и в икономическата сфера, в т.ч. и в сферата на промишлеността. Драматичното изменение в икономическата база и отрицателните тенденции в демографското развитие са решаващи за промишленото развитие. България загуби своите търговски партньори и ограничените предимства на предишната затворена икономическа система. Оцелялата промишленост се намира под огромен натиск да посрещне изискванията на западната конкуренция. В контекста на тези проблеми в национален мащаб идват и проблемите на Община Елена в преструктурирането на промишления сектор. От тази гледна точка могат да се направят следните изводи:

* Налице е известно съживяване в областта на индустриалното развитие на общинската икономика;

• Алтернатива на сегашната икономика е създаването с помощта на местните и държавни власти на мини-промшлена зона за ангажиране на свободната работна ръка и на подходящите природни дадености;

• Търсене на възможност за съживяване на текстила и килимарството чрез създаване в Елена на борса за изкупуване на вълна , с което ще се ограничат възможностите за спекулиране с цените на тази важна за развитието суровина. Това ще даде импулс за развитието и на овцевъдството, за което има подходящи природни и климатични условия.

• Стимулиране създаването на нови малки и средни промишлени предприятия като единствен надежден генератор на нови работни места.

* Промишлеността да се насочи най-вече към оползотворяване на местните ресурси, като се обвързва непременно с останалите сектори и преди всичко с туризма и селското стопанство.

Голяма част от селското население развива животновъдство главно в лични стопанства при сравнително примитивни условия. В годините преди тоталните промени в аграрния сектор, в общината обработваемите площи, засети със зърнени култури са били 30 000 дка, от които есенници около 5 000 дка; отглеждани са 24 000 овце и 2 000 глави едър рогат добитък. В момента на територията на община Елена се отглеждат около 2 100 говеда, 8 500 овце, 3 000 кози, 2 000 свине, 21 000 птици. Тези показатели са доста под нивата, достигани през минали години и пред възможностите на общинската икономика.

Селскостопанският фонд на община Елена е 287 537 декара, от които 192 307 декара са обработваема земя; трайните насаждения заемат 2 768 декара; свободните общински земи са 4 944 дка. За съжаление част от поземления фонд не се обработва, занемарени са старите култури, за които тук природно-климатичните условия са благоприятни.

Поставено е началото на екологично пчеларство и еленският пчелен мед е търсен в цялата страна. На територията на общината се отглеждат над 1 500 пчелни семейства, което обаче съвсем не е достатъчно. Има възможности за развитието на този вид бизнес в много по-големи мащаби, като се увеличи многократно производството на пчелен мед, а така също като се разшири номенклатурата на пчелните продукти, които могат да претърпяват първичната преработка именно на територията на общината, като се изгради цех за разфасовка на пчелен мед и други пчелни продукти.

Наличните площи, подходящите агроклиматични условия, екологично чистият район, традициите от миналото и наличният ресурс от работна ръка предполагат добри условия за възстановяване и разширяване на площите, засети с трайни насаждения – сливи, вишни, малина, касис, арония, ягоди.

Годишно се засяват около 2 200 дка пшеница и 500 дка ечемик, което представлява едва около 10 % от максималния капацитет.

От съществувалите доскоро трайни насаждения днес са останали само около 2500 дка сливови насаждения, 150 дка ябълкови и около 90 дка лозя – голяма част от тях неподдържани и нуждаещи се от обновяване.

Изнасят се главно култивирани и диворастящи билки и гъби. През последните години се наблюдава засилен интерес към засяването на площи за култивирано отглеждане на билки (маточина, лавандула, мента и др.) и горски плодове. Почвите в общината са подходящи за такива култури и развитието на този вид бизнес трябва да бъде поощрявано чрез подходящи форми.

На територията на общината функционират следните кооперации:

• 
  Земеделска кооперация "Агрокооп Чумерна” – Елена. Произвежда селскостопанска продукция върху наети земи на собственици. Структурата на производството е ориентирана към отглеждане на слънчоглед супер елит, семепроизводство, изкупуване и преработка на билки и диворастящи плодове.
  
• 
  „Сортоизпитване – Елена” ООД. Кооперацията произвежда разсад от арония (Aronia melanocarpa), плодове от арония, оказва селскостопански консултации и извършва сортоизпитване.
  

1. На базата на гореизложените данни може да се заключи, че в общината трябва да бъдат увеличени главно площите от традиционно отглежданите култури, като производителите се стимулират да се пренасочват към въвеждането в своята дейност на нетрадиционни за региона култури – билки, плодове и др. Полезно би било да се създаде разсадник, в който на място в района да се отглежда посадъчен материал за създаването на нови площи с трайни насаждения от сливи, ябълки, вишни, череши, малини, касис, арония, къпини, ягоди и др. По такъв начин ще се подобри сортовата структура и ще осигури производство на сертифициран посадъчен материал; 2. Необходима е нова териториална организация на инфраструктурата в земеделието. Досега съществуващата производствена структура следва да бъде усъвършенствана и развита в посока към изграждане на агро- и зоо- станции, нова система от субекти, които да търгуват със земеделската продукция. По този начин ще се създават предпоставки за развитие на модерно земеделие;

3. Необходимо е да се създадат оптимални условия за пълно усвояване на потенциала на земеделските земи чрез:

• 
  • Разработване на ограничители за максимално опазване на земеделските земи по предназначение;
  
• 
  • Преоценка на застроителните планове на селата с оглед удовлетворяване на земеделските стопани;
  
• 
  • Подобряване на инфраструктурата и обществения транспорт с цел подобряване достъпа до земеделските райони;
  

5. Да се стимулира населението от общината за развитие на пчеларството, зайцевъдството, бубарството, рибовъдството и коневъдството.

1. 
   Възстановяване и увеличаване площите на трайните насаждения;
   
2. 
   Култивирано отглеждане на гъби, билки и горски плодове;
   
3. 
   Създаване на селски сдружения и фамилни ферми за екологично животновъдство.
   

На територията на община Елена има две държавни лесничейства: ДЛ "Елена" и ДЛ "Буйновци", които се намират съответно в град Елена и в село Буйновци. Най-високата точка на гората е под връх Чумерна - около 1500 м.н.в., а най- ниската - при излизането на река Еленска от общината - 100 м. Тези големи различия в надморската височина обуславят разнообразния релеф на територията на общината. Най-южната част е с ясно изразен планински характер, теренът е стръмен и много стръмен, силно пресечен от дълбоко врязани долове и потоци. В северната част той е типично хълмисто-предпланински, като на места наклоните са минимални, характерни за равнинните терени.

Условията за развитие на горскостопанска дейност в община Елена са особено благоприятни: наличие на значителни горски запаси, традиции в ползването на горско-дървесния фонд и дивеча, подходящи терени за възпроизводство на горското богатство и т.н. На територията на общината Функциониращите две горски стопанства на територията на община Елена стопанисват горското богатство по северните склонове на Елено-Твърдишката част на Стара планина.

Добива се предимно широколистна дървесина – най-вече бук и в по-малки количества дъб, габър и др. Изкуствено създадените иглолистни насаждения са източник на иглолистна дървесина, но все още нейният относителен дял е нисък. Запасите от дървесина в общината са силно намалени и трябва много внимателно да се ползват. Превес би следвало да се дава на отгледните сечи, на залесяването, на подмяната на издънковите гори, на охраната на горското богатство и дивеча.

Територията на община Елена попада в границите на долния равнинно-хълмист и предпланински пояс на дъбовите гори и средния пояс на буковите и иглолистните гори. Разпределението на територията по видове гори е както следва: иглолистни- 15%, широколистни високостъблени - 22%, за реконструкция - 28%; издънкови за превръщане в семенни- 30%; нискостъблени- 5%.

В общината са разпространени следните естествено растящи дървесни видове: бук, габър, благун, зимен дъб, цер, келяв габър, липа и др. Като спътници в насажденията участват и череша, бряст, явор, шестил, ясен, брекиня, трепетлика и др. В резултат на залесителната дейност на държавните лесничейства са създадени и се развиват успешно култури от иглолистни дървесни видове, като бял бор, чер бор, смърч, ела и др. По изкуствен път на територията на общината са внесени и се развиват добре нетипични за района видове, като веймутов бор, дугласка и червен дъб, които допринасят за видовото разнообразие в района.

Ежегодно се провеждат залесителни мероприятия. Видовете, които се използват за залесяване, са предимно широколистни - местни видове дъб (зимен дъб, благун, цер), смесени с различните видове липи, бук, акация и др. От иглолистните видове се използва предимно черния бор, а там където месторастенията са подходящи - бял бор и дугласка.

На територията на община Елена има два резервата - “Бяла крава” и "Хайдушки чукар" . Те са обявени с цел съхраняване девствения характер на вековните букови гори. Резерватите са бисери от зелената огърлица на Еленския Балкан. С изключение на величествените скални образувания, върху 99% от площта им се е разляло зелено море от вековни букови гори.

Съгласно ловно-стопанското райониране на България, южната част на община Елена попада в района на Средна Стара планина от Старопланинската област, а северната част - в средния район на Предбалкана. Разнообразието в орографията на терена, съчетано с варирането на климата и голямата лесистост са предпоставка за благоприятните екологични условия, които обуславят видовото богатство на дивеча в района. Местообитанията в Стара планина са типично едродивечови. Богатата хранителна и защитна база дава възможност за целогодишно наличие на богат и разнообразен дивеч. Най-често тук се срещат дивата свиня, сърната и благородният елен, чиито запаси за съжаление през последните години сериозно намаляват, за което “способства” както бракониерството, така също намалените грижи от страна на ловните дружинки и оторизираните органи, увеличеният брой на хищниците, навлизането в ловните полета на нови “собственици” и т.н.

Местообитанията в по-ниските части на Предбалкана са предимно дребно-дивечови, на места с благоприятни условия за развъждане и на едър дивеч. Най-често в този район се срещат заек, фазан, яребица, гургулица, но значителната лесистост и верижното свързване на горските комплекси предоставят благоприятни условия за развъждане и на дивата свиня и сърната. По време на зимния прелет по главните речни течения се срещат диви патици, а понякога и диви гъски.

* Дървесният запас в горите от Община Елена нараства слабо, но за сметка на това се концентрира в по-младите насаждения. Напоследък са забранени голите сечи в страната, включително и в Еленския район. Преобладават отгледните сечи, а от главните сечи – краткосрочната постепенна сеч. Във връзка със спирането на голите сечи намаляха и площите, които се залесяват ежегодно. Разчита се все повече на естественото възобновяване на насажденията. От добитата дървесина все по-голям дял има технологичната и дървата за огрев, намалява дела на едрата строителна дървесина – трупите за фурнир, шпертплат и за бичене. През последното десетилетие, във връзка с развитието на частния бизнес, се увеличи значително броят на дървопреработвателните цехове, използващи предимно едра строителна дървесина.

* През последните две години се активизира събирането на билки и гъби, които представляват интерес както за вътрешни, така и за външни потребители. Този вид бизнес има добро бъдеще, като се има пред вид голямото количество от билки и гъби през пролетния, летния и есенния сезон. Подходящите природни условия (климат и релеф) гарантират достатъчно суровина, която може да бъде преработвана и в цехове на територията на общината.

• Ловното и рибното стопанство със своите бази и дългогодишни традиции на територията на общината могат да окажат силно влияние върху развитието на туризма. За целта е необходимо да се разработи цялостна стратегия за опазване и увеличаване на дивечовите запаси на територията на общината.

• Проблем е недостигът на едра строителна дървесина за фирмите от дървообработващата промишленост, което от една страна препятства тяхната работа, а от друга – застрашава все по-намаляващите запаси.

• Нараства делът на добитата технологична дървесина – потенциал за развитие на целулозната промишленост, но с това се забява възстановяването на горските ресурси.

• Наличие на големи находища на билки и гъби – потенциал за развитие на билкарството и гъбарството като алтернативен поминък в планинските и полупланинските райони на общината, който следва да се стимулира, но така също да бъде регламентиран и контролиран.

4. 
   Търговията е отрасъл който е много добре развит на територията на общината. Търговската дейност в община Елена се осъществява от еднолични търговци-собственици на малки търговски обекти. Общият брой магазини е 109. Разпокъсаността на търговската мрежа не дава възможност за предоставяне на търговски услуги с високо качество.
   

4. 
   Развитие на туризма
   

Правителството е обявило туризма като приоритетен сектор (един от петте водещи отрасла), което е видно и от предприетите вече действия в тази насока - изготвянето на глобална национална стратегия с добра маркетингова политика. Тя ще наблегне върху изграждането на национална система за информация и резервации. Спецификата на дейността в туристическия сектор като цяло определя малките и средни предприятия като основни звена, върху които тази система може да стъпи. Поради това тяхното стимулиране, както и насърчаването на иновационни практики и създаването на устойчиви модели на партньорства са сред приоритетите на редица национални институции и чуждестранни донори. Потенциалът, предлаган от малките и средни предприятия е отчетен и на местно ниво от страна на община Елена.

Общината залага основно на културно-познавателния туризъм, а през последните няколко години на селския и алтернативен туризъм. Маркетинговата стратегия на община Елена обаче трябва да бъде значително подобрена както на домашния, така и на международния пазар, за да отговори адекватно на промените, извършени вече в инфраструктурата, и по-конкретно от страна на частната инициатива.

Отделен факт е разликата в цените за българи и чужденци при едно и също качество и количество на предлаганите услуги, която продължава да шокира чуждестранния турист и ни най-малко не стимулира неговото повторно идване в региона.

Традиционен център на екотуризма в района е град Елена, като дейността на местните институции и предприятия е ориентирана основно в тази насока. По този начин са открити и допълнителни източници за финансиране. Така в ход в момента са два проекта - "Модернизиране на формите на екотуризъм по маршрута Елена - Мийковци - връх Чумерна" и "Парк Калето - зеленият облик на Елена".

Община Елена е привлекателно и предпочитано място за отдих и туризъм. Разполага със следните обекти за настаняване, предлагащи хотелски услуги:

• 
  Комплекс ханче "Боаза", град Елена;
  
• 
  Хотелски комплекс "Елена" хотелът има 18 стаи с по 2 легла, 15 стаи с по 3 легла, 16 стаи с по 4 легла и 1 апартамент. Разполага с фитнес и конферентна зала;
  
• 
  Семеен хотел "Централ". Хотелът има 10 стаи по 2 легла и два апартамента за 4 човека. Разполага с открит басейн, фитнес, сауна, зала за семинари.
  
• 
  Почивна станция. Стаите са с по четири и шест легла, всяка със собствен санитарен възел.Станцията разполага със столова и кухня. Предоставя се ски оборудване. Намира се в село Мийковци;
  
• 
  Хотел "Перун", град Елена;
  
• 
  Хижа "Чумерна" - Намира се в Централна Стара планина на 35 километра южно от град Елена и на 27 километра северно от град Твърдица. Хижата разполага с 80 легла в стаи по 2,3 и 4, етажни санитарни възли, туристическа столова, ски гардероб със 100 чифта ски. Околностите предлагат възможност за туризъм, ски спорт и спортно ориентиране. Цената на една нощувка е от 5 до 8 лева;
  
• 
  Хижа "Буковец" - Намира се в Централна Стара планина, в прохода Твърдица-Елена, на 23 километра южно от град Елена и на 17 километра северно от град Твърдица. Хижата разполага с 65 места в стаи с 2,3 до 8 легла и 3 апартамента, туристическа столова, ски гардероб и спортна площадка. Околностите предлагат възможност за туризъм, ски ориентиране, скално катерене и пещерно дело. Цената на една нощувка е от 5 до 8 лева;
  
• 
  Туристическа спалня "Д-р Христо Момчилов". Намира се в центъра на град Елена. Разполага с 43 места в стаи с 2,3 до 6 легла, два апартамента и туристическа столова. В близост има басейн и възможност за туризъм, спортно ориентиране, скално катерене по изкуствена стена и посещение на музеи. Цената на една нощувка е от 5 до 10 лева.
  

Обектите за хранене, тяхното местонахождение и капацитет са както следва:

На 25 обекта за настаняване с над 200 легла предстои категоризация. На територията на ДЛ - Елена и ДЛ - Буйновци се предлага ловен туризъм.

Прави впечатление, че хотели, спални хижи вече в община Елена не функционират. Работи само една почивна станция. Услуги предоставят един семеен хотел, една самостоятелна стая, една къща. За по-романтично настроените туристи се предлага подслон в четири бунгала. Предстои да бъдат категоризирани 25 обекта за настаняване с над 200 легла . На територията на Държавно лесничейство Елена и Държавно лесничейство Буйновци се предлага ловен туризъм. Няма пренощували чужденци.

Таблица 24. Средства за подслон по години за периода 2000 – 2003 г.

	2000г.	2001г.	2002г.	2003г.
Хотел	1	0	0	0
Спални	1	0	0	0
Хижи	2	0	0	0
Почивни станции	0	0	0	1
Семейни хотели	0	0	0	1
Самостоятелни стаи	0	4	4	1
Къщи	0	0	0	1
Бунгала	0	0	0	4

За да се развива в бъдеще като приоритетен отрасъл е необходимо:

1. 
   Наличието на донори (особено международни) и подходящи програми за финансиране.
   
2. 
   Съществуване и предаване на кnow-how в дадената сфера от вече установени подобни практики в други региони.
   
3. 
   Следване на европейските модели и прилагане на европейските стандарти.
   
4. 
   Работа в партньорства - позволява по-широк кръг дейности да бъдат покрити и по-голямо количество интелектуален потенциал да бъде включен.
   
5. 
   Наличието на кадри и специалисти.
   
6. 
   Отвореност към иновации - В периода на присъединяване към Европа иновации е ключова дума. Отвореността на Община Елена към иновации ще донесе част от необходимите ресурси за развитие на отрасъла.
   
7. 
   Постигане на високо качество на услугите и конкурентоспособност на продукта.
   

На територията на екорегиона съществуват множество маршрути и екопътеки, като постоянно се създават и нови. Има множество добри примери за създаването и поддържането на туристическа маркировка. Разработени са и се използват маршрути за пешеходен туризъм, велосипеден туризъм, конни маршрути, които често се съчетават. Има обучени водачи.

За да се постигне устойчиво икономическо развитие, което ще доведе до увеличаване на заетостта, е необходимо да се повиши квалификацията на заетите в отрасъла и качеството на туристическите услуги, да се разнообразят предлаганите туристически продукти. Да се постигне икономическо развитие на културното историческото наследство за целите на туризма.

Запазен знак на общината са възрожденските архитектурни ансамбли в Елена, Архитектурно–историческите резервати от възрожденски къщи, манастирите и църквите в района на Елена и другите населени места от общината, несъмнено придават привлекателност и нареждат района сред центровете на българското просвещение и култура от епохата на Възраждането. Несъмнено тук е Балканската Света гора . Архитектурните ансамбли със своите възрожденски паметници на културата, много от които с национално значение придават допълнителна уникалност и очарование на екорегиона.

• 
  Проект "Развитие на партньорството между граждани и местна власт в община Елена" - Община Елена бе избрана за реализацията на пилотен проект, спонсориран от Ирландското правителство и оценяван от експерти от Съвета на Европа. Основна консултираща партньорска организация по проекта е Фондация за реформа в местното самоуправление. Реализиран е през 2001-2003. Целта на проекта е стимулиране на гражданските инициативи и засилване на гражданското участие в процеса на местно самоуправление. Тази година е договорено удължаване на проекта до края на 2004 година с финансиране от кралство Норвегия.
  
• 
  Проект "Усъвършенстване и модернизиране формите на екотуризъм в община Елена по маршрут гр. Елена - с.Мийковци - вр. Чумерна" - Министерство на околната среда и водите, Национален фонд за опазване на околната среда, реализиран през 2000 година. Има за цел да подобри туристическата инфраструктура и да създаде условия за развитие на туризъм през зимния период. По проекта са извършени следните дейности: почистване и маркиране на над 45 километра пешеходни маршрути; изграждане и маркиране на пътека за колокрос и ски-бягане; в близост до село Мийковци, по продължение на река Боровищица, бяха изградени места за пикник и къмпингуване, оборудвани с маси, пейки, огнища и кошчета; бяха почистени и изградени нови чешми и кладенчета за вода по маршрутите; в село Мийковци бе изградена ски-писта и монтиран ски-влек;
  
• 
  Проект"Усъвършенстване формите на устойчив планински туризъм в околностите на с. Дрента" - Проектът е финансиран от МОСВ и Националния фонд за опазване на околната среда и е реализиран през 2001 година. Има за цел да подобри формите на екотуризъм и изграждане на туристическа инфраструктура в околностите на село Дрента. По проекта са извършени следните дейности: почистване и маркиране на пешеходни маршрути и маршрути за конна езда; изграждане на навеси, маси, пейки, огнища и кошчета по маршрутите; изграждане на санитарни възли.
  
• 
  Проект "Красива България" - Проект “Красива България” е инструмент на Програмата за развитие на ПРООН и Министерството на труда и социалната политика за борба с безработицата и подобряване на градската среда. Стратегията е създаването на временни работни места в строителството при обновяване на туристически обекти и забележителности, като по този начин се увеличи привлекателността на традиционните и алтернативни туристически услуги, насърчи туристическата дейност и създадат условия за устойчива заетост и по-добър живот.
  

Обектите през тази година: благоустрояване и функционално обогатяване на територията, изграждане на подходяща жизнена среда, създаване на равен достъп за граждани с увреждания; Автогара- град Елена- ремонт фасади и покрив; сграда Районен съд-ремонт фасади и покрив; църква “Рождество на Пресвета Богородица”- ремонт църква, камбанария; общинска сграда- площад “Ил. Макариополски”- ремонт фасади и покрив; училище- село Майско- ремонт фасади и покрив; ремонт детски площадки; сграда кметски наместник- село Мийковци- ремонт фасади и покрив.

• 
  Проект " Подобряване на градската среда - "Парк Калето". Инициатива местно самоуправление, организация управлявана от Рисърч Трайенгъл Инститют;
  
• 
  Проведен демонстрационен референдум "Да се преустроили общинска сграда на ул. "Ст.михайловски" в гр.Елена в детски отдел на градската библиотека". Повишаване възможностите за пряко гражданско участие в управлението чрез оптимизиране на българското законодателство и практика при провеждане на референдуми; (Сдружение "Болкан Асисит" с финансовата подкрепа на Швейцарската агенция .за развитие и сътрудничество).
  
  • 
    Неправителствени организации
    

• 
  Младежки център "Творци на бъдещето"
  
• 
  ГК "Елена в 21 век";
  
• 
  Сдружение "Арт-2000";
  
• 
  Сдружение " Защита интересите на гражданите от община Елена".
  

От извършения анализ могат да се направят следните изводи:

1. 
   В икономическата сфера: