Причини за промяна



Дата21.12.2017
Размер234.23 Kb.
#37152
Национална здравна стратегия 2007-2013 (проект)

Причини за промяна:


  • Непълнота и несъгласуваност между отделните нормативни документи;

  • Нарушено съотношение между разходите за лекарства и разходите за медицински дейности;

  • Задържане на високи цени на лекарствените продукти и неудовлетвореност на населението от отделни характеристики на лекарствоснабдяването;

  • Забавяне на началото и темповете на реформата в болничната помощ;

  • Преобладаване на индивидуалните практики (близо 90%) пред груповите практики в доболничната помощ, което затруднява качественото обслужване на пациентите;

  • Нарушено взаимодействие в отношенията между общопрактикуващите лекари, специалистите и лекарите в спешната медицинска помощ, медицинските центрове и болничните заведения;

  • Ограничен достъп на част от населението до здравни услуги по финансови и организационни причини;

  • Затруднено медицинско обслужване за живеещите в малките селища и в труднодостъпните населени места;

  • Качество на медицинското обслужване, което не отговаря на очакванията на обществото;

  • Слабо изразена дейност по промоцията на здравето и превенцията на заболяванията;

  • Недостатъчно финансиране на дейностите в системата на здравеопазването;

  • Неефективно разходване на ограничените финансови ресурси;

  • Негативни тенденции в демографските показатели, нарастване на хроничните заболявания и трайно намалената работоспособност.



Основни предизвикателства пред управлението на здравната система:


  • подобряване управлението на ресурсите в системата;

  • увеличаване на контрола за всички участници в системата;

  • оптимизиране на информационния обмен на данни;

  • осъзнаване значимостта и необходимостта от своевременни действия;

  • оптимизиране дейността и механизмите за

  • взаимодействие в системата на здравеопазването;

  • решаване на проблемите с нерегламентираните

  • плащания и корупцията.



Основни предизвикателства пред финансирането на здравната система:


  • Осигуряване на достатъчен финансов ресурс и гарантиране на финансова стабилност.

  • Повишаване ефективността на събиране и разпределение на финансовите средства.

  • Увеличаване на финансирането за превенция и профилактика на заболяванията.

  • Пренасочване на средства към по-добре работещите изпълнители на медицинска помощ, с което да се стимулира качественото обслужване на пациентите.



Основни предизвикателства пред човешките ресурси:


  • Преодоляване недостига на ОПЛ с придобита специалност;

  • Преодоляване недостига от медицински сестри;

  • Премахване диспропорциите в осигуреността с медицински персонал в различните региони на страната;

  • Подобряване условията за повишаване на квалификацията и подължаващо обучение на здравните професионалисти.



Основни предизвикателства пред опазване на общественото здраве:


  • Въвеждане на програмния принцип на финансиране,ориентиран към резултат при кандидатстването и изпълнението на националните програми;

  • Подобряване подготовката на кадри за прилагане на европейското законодателство и мониторинг на дейностите по програмите;

  • Подобряване на дейностите в областта на хроничните неинфекциозни заболявания;

  • Подобряване качеството на живот на хората с хронични заболявания, ментални увреждания и лицата в неравностойно положение, съобразно европейските изисквания;

  • Усъвършенстване модела за контрол на рисковите фактори на работното място.



Основни предизвикателства пред извънболничната помощ:


  • Бъдещото развитие на извънболничната помощ.

  • Подобряване на ефективността на извънболничната помощ.

  • Подобряване достъпа на пациентите до специализирана извънболнична помощ.

  • Подобряване координацията на дейностите между първична и специализирана извънболнична помощ и болничната помощ.

  • Определяне на механизми за стимулиране създаването на групови практики.

  • Повишаване информираността на гражданите за правата и задълженията им като потребители на услугите на извънболничната помощ.

Основни предизвикателства пред спешната и неотложна помощ:


  • Извършване на структурно-организационни промени в системата на спешна медицинска помощ;

  • Освобождаване от неспецифични дейности;

  • Ресурсно осигуряване;

  • Повишаване квалификацията на персонала;

  • Готовност за бързо реагиране при аварии, бедствия и катастрофи в съответствие с европейските стандарти;

  • Въвеждане на единен телефон 112.



Основни предизвикателства пред стоматологичната помощ:


- Засилване на дейностите по промоция на денталното здраве;

- Засилване на профилактичната и лечебна дейност особено при децата до 18-годишна възраст и лицата внеравностойно положение от различни уязвими групи;

- Повишаване качеството на денталната помощ и квалификацията на лекарите.

Основни предизвикателства пред болничната помощ:


- Модернизиране на болничния сграден фонд.

- Реновиране на медицинското оборудване и апаратура.

- Подобряване управлението на болниците.

- Преструктуриране на болничните структури.

- Подобряване координацията между болничната и спешната помощ.

- Повишаване отговорността и контрола от страна насобствениците за дейността на болниците.



Основни предизвикателства пред лекарствените средства:


- Подобряване достъпа на населението до качествени и безопасни лекарствени продукти;

- Оптимизиране на дейностите по регистрацията и ценообразуването на лекарствата;

- Въвеждане на интегрирана информационна система за изписване и отпускане на лекарства;

- Подобряване контрола по разпределението и разпространението на лекарствени продукти;

- Възстановяване и запазване на етичния модел на упражняване на фармацевтичната професия;

- Обучение на медицинските професионалисти по рационална лекарствена употреба;

- Преодоляване на проблемите, свързани със самолечението;

- Повишаване информираността на пациентите за правилната употреба на лекарствата.



Основни предизвикателства пред психично здраве:


- Усъвършенстване на нормативната и финансовата база за развитие на психиатричната помощ;

- Рационализиране на системата от структури и служби на психичното здраве;

- Създаване на ефикасна система за управление, планиране и оценка на психичното здраве, съобразно потребностите на населението и на международно приетите норми и критерии;

- Деинституционализиране на психиатричната помощ;

- Укрепване на структурите за оказване помощ в общността;

- Повишаване на квалификацията на общопрактикуващителекари и специалистите в извънболничната помощ за работа в областта на психичното здраве.



Основни предивзикателства пред здравната система:


- Подобряване на достъпността на здравната система към гражданите;

- Осигуряване прозрачност на здравните услуги, призадължителното здравно осигуряване или други, гранатирани от държавата механизми;

- Подобряване на информираността на населението завъзможностите, проблемите и отговорностите на всички участници в системата;

- Повишаване качеството на предоставяните здравни услуги;

- Увеличаване уважението към достойнството на гражданите;

- Противодействието на бюрокрацията и корупцията вздравната система.



Основни предизвикателства пред равнопоставеност в здравеопазването:


- Подобряване на достъпа до здравни услуги за всички български граждани;

- Осигуряване на достъп до здравни грижи наздравноосигурените от труднодостъпни и

отдалечени населени места;

- Разработване и внедряване на механизми за преодоляване на здравната неосигуреност и

причините за нейното съществуване;

- Повишаване на вниманието към лицата в неравностойно положение от уязвимите групи на населението.



Основни предизвикателства пред доброволното здравно осигуряване:


- Спазване на лицензионните изисквания;

- Подобряване на данъчните облекчения върху вноските за доброволно здравно осигуряване както за физическите лица, така и за работодателите;

- Регулиране параметрите и обхвата на доброволното и задължителното здравно осигуряване;

- Преустановяване практиката лечебни заведения даизвършват абонаментно обслужване на граждани, управлявайки финансов и осигурителен риск, за който няма компетенции и лиценз;

- Регулиране възможността на застрахователни компании да предоставят здравни застраховки

- Разработване на механизми за регулиране и ефективен контрол.


Визия – здрава нация, уверена в своето бъдеще и ползваща достъпни и качествени услуги на здравната система

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1 - Осигуряване условия за промоция на здраве и профилактика на болестите


- Внедряване на подхода “Здраве във всички политики”

- Повишаване информираността на гражданите за здравословния начин на живот и за заплахите за тяхното здраве

- Оптимизиране дейностите по опазване на общественото здраве

- Разработване и изпълнение на програми по социално-значими заболявания и здравни проблеми,представляващи национални приоритети



- Подобряване дейността на здравните кабинети,детските градини и училищата

- Подобряване на условията в домовете за медико-социални грижи за деца

- Развиване на балнеологията и здравния туризъм

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 2 - Предоставяне на гарантирани здравни услуги с повишено качество и осигурен достъп до тях


- Повишаване на качеството и ефективността на здравните услуги

- Усъвършенстване на системата за акредитация на лечебните заведения

- Подобряване достъпа до гарантирани здравни услуги

- Развитие на изследователския капацитет и медицинската наука и осигуряване прилагането на научните разработки в практиката на медицинските специалисти



СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 3 - Подобряване на извънболничната медицинска помощ


- Решаване на проблемите с медицинската помощ при спешни и неотложни състояния

- Оптимизиране дейностите на първичната и специализираната медицинска помощ

- Усъвършенстване нормативната уредба на заплащане

- Подобряване денталното здраве на населението



СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 4 - Преструктуриране и ефективно управление на болничната помощ


- Подобряване взаимодействието между извънболничното и болничното обслужване

- Подобряване на болничния мениджмънт

- Преструктуриране на болничния сектор

- Усъвършенстване на механизмите за финансиране на болничната помощ



СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 5 - Осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия


- Осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия

- Въвеждане на система за реимбурсиране на лекарствените продукти и медицинските изделия, осигуряваща подобрен достъп до тях

- Въвеждане на съвременни системи за лекарствена информация и контрол при предписването и отпускането на лекарствени продукти и медицински изделия

- Повишаване знанията на здравните професионалисти за рационалната лекарствена употреба

- Независима лекарствена информация

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 6 - Развитие на човешките ресурси в здравеопазването


- Планиране, подбор и подготовка на човешките ресурси

- Повишаване на професионалната квалификация и продължаващо обучение



СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 7 - Създаване на интегрирана електронна система на здравеопазването


- Стандартизация и информационна сигурност

- Изграждане на интегрирана информационна система за обмен на информация между заетите в сферата на здравеопазването (между лечебни, учебни, научни, финансови и административни звена)

- Информираност и обучение чрез предоставяне на уеб-базирани услуги в реално време

- Прилагане на добри практики и оперативна съвместимост



СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 8 - Осигуряване на финансова устойчивост на националната система на здравеопазване


- Политика на финансирането на здравната система

- Усъвършенстване модела на задължителното здравно осигуряване

- Политики за финансовата устойчивост на Националната здравноосигурителна каса

- Развитие на доброволното здравно осигуряване



СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 9 - Ефективно членство в Европейския Съюз


  • Изграждане на административен капацитет

  • Участие в работата на институциите на ЕС

  • Ефективно усвояване на структурните фондове на ЕС

  • България в ЕС – запознаване с новите възможности и ангажименти, свързани с Европейския съюз

Промоция на здравето

СИНДИ


  • СИНДИ е програма на Европейското бюро на СЗО за профилактика на хроничните неинфекциозни болести (ХНБ).

  • Участват 33 страни, вкл. България

  • 8 демонстроционни зони – 700000 души население



Стратегическа цел


  • подобряване на здравето на населението чрез намаляване на предотвратимата смъртност, заболяемостта и последиците за здравето от най–често срещаните хронични неинфекциозни болести

Практическа цел


  • намиране на най-ефективните подходи на обществото за справяне с епидемиите от тежки ХНБ

Основна цел


  • намаляване нивото на общите за ХНБ фактори на риска:

    • тютюнопушене

    • нездравословно хранене

    • намалена физическа активност

    • повишено кръвно налягане

    • повишен холестерол в кръвта

    • затлъстяване

    • злоупотреба с алкохол

    • други



ИНТЕРВЕНЦИОННИ СТРАТЕГИИ И ДЕЙНОСТИ:

І. ОБРАЗОВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ЗА ЗДРАВЕ

ДЕЙНОСТИ ПО ФАКТОРИТЕ НА РИСКА И ЗАБОЛЯВАНИЯТА: НА ПОПУЛАЦИОННО НИВО


  • Телевизионни и радиопредавания, публикации в местните и централни вестници

  • Тематични дни/месеци, посветени на отделни заболявания и фактори на риска

  • Издадени здравно-образователни материали – 105 заглавия в общ тираж 150 258 броя

  • Празници на здравето

  • НА ВИСОКОРИСКОВО НИВО

  • Оказване на лекарска консултативна помощ за контрол на факторите на риска и лечение на болестите;

  • ТВ “училища” за носители на фактори на риска и заболели;

  • Учредяване и функциониране на Клуб на лица със здравословни проблеми;

  • “Ден на отворените врати” за профилактични прегледи и консултации на пушачи;

  • Функционално изследване на дишането на лица с белодробни оплаквания.



ІІ.МОБИЛИЗИРАНЕ НА ОБЩНОСТИТЕ ЗА ЗДРАВЕ

ДЕЙНОСТИ ПО ПРОФИЛАКТИКА НА БОЛЕСТИТЕ И ПРОМОЦИЯ НА ЗДРАВЕТО:


  • Разработка на общински политики за контрол на факторите на риска за здравето: поведенчески и на околната среда

  • Разработка и реализация на профилактични програми в отделни общности

  • Кампании и тематични мероприятия за: ограничаване на тютюнопушенето, повишаване на физическата активност на населението, утвърждаване на принципите на здравословното хранене, превенция на злоупотребата с алкохол и употребата на психоактивни вещества, и други

  • Учредяване и функциониране на клубове по факторите на риска или отделни заболявания

ІІІ.ИЗГРАЖДАНЕ НА КАПАЦИТЕТ ЗА РАБОТА ПО ПРОМОЦИЯ НА ЗДРАВЕ И ПРОФИЛАКТИКА НА БОЛЕСТИТЕ

ДЕЙНОСТИ:


  • Обучителни семинари за ОПЛ и други медицински специалисти

  • Обучение на немедицински специалисти от различни сектори на общината

  • Обучение на журналисти



ІV.РАЗРАБОТВАНЕ НА РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ ЗА МЕДИЦИНСКИ И НЕМЕДИЦИНСКИ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ


  • Ръководство за добра практика на общопрактикуващите лекари в областта на профилактиката на болестите

  • Ръководство за оказване на помощ на пациентите да спрат да пушат

  • Ръководство за промоция на двигателна активност в първичната медицинска помощ

  • Пакет на СЗО за овладяване на сърдечно-съдовия риск в условията на ниско и средно ниво на ресурсно осигуряване

  • Ръководство за обучение на болните от диабет

  • Методични ръководства “Здраве за по-малките” и “Здраве за по-големите”

  • Хранене и хронични неинфекциозни болести


ПРОЕКТ "ПРОМОЦИЯ НА ЗДРАВЕТО В БОЛНИЦИТЕ - НАЦИОНАЛНА МРЕЖА

Определения:

  • Промоция на здраве (HealthPromotion): Процес на предоставяне на възможности за отделните хора и общности да повишат контрола върху определящите здравето им фактори (социално-икономически, екологични, поведенчески) и по този начин да подобрят здравното си състояние. (СЗО, Терминологичен речник, 2006).

  • Промоция на здраве в болницата (HealthPromotingHospital): Това е болница, която не само оказва всестранна лекарска и сестринска медицинска помощ, но се стреми и към придобиване на по-широк капацитет, свързан с промоция на здравето и развитие на дейности и предоставяне на медицински услуги в тази област. Този процес се извършва с активното участие на самите пациенти и на целия болничен персонал. Болницата, която има за цел да разшири своя потенциал в областта на промоцията на здравето, се стреми също да създава и здравословна работна среда. (СЗО, Терминологичен речник, 2006).

Цели на проекта:

  1. Изграждане в българските болници на необходимите условия за развитие на структури, програми и дейности по промоция на здраве.

  2. Интегриране на промоцията на здраве в организационната структура на болниците.

  3. Внедряване на стандарти за промоция на здравето в българските болници, вкл. интегриране на медицинските услуги по промоция на здравето в клиничните пътеки на хроничните заболявания, които имат голяма социална значимост.

  4. Създаване на образователни програми и инструменти за продължаващо обучение на пациенти с хронични заболявания (и на членовете на техните семейства).

  5. Разработване на профилактични модели за контрол на рисковите фактори, свързани с болничната среда. 

Целеви групи и продукти:

  • Проектните технологии са насочени към три общности:

- пациентите ( и членовете на техните семейства);

- медицинския персонал в болницата;

- рискови групи от населението.


  • Продукти, създадени в рамките на проекта.

Образователни програми и инструменти за обучение на пациенти с хронични заболявания

- Технология (етапи и работни стъпки) за създаване на болничен център за продължаващо обучение на пациенти с хронични заболявания

- Стандарт за промоция на здравето в българските болници

- Профилактични модели за контрол на рискови фактори, свързани с болничната среда (превенция и контрол на риска от вътреболнично разпространение на HIV/СПИН).



- Образователни инструменти за обучение на рискови групи от населението относно превенция и контрол на риска от туберкулоза и остеопороза.
Очаквани ефекти:

  • По-високо качество на медицинското обслужване в болниците вследствие на внедрени стандарти за промоция на здравето и медицински услуги в тази област.

  • По-ниска честота на усложненията при пациенти с хронични заболявания и по-малък брой хоспитализации вследствие на продължаващото в хода на лечението и рехабилитацията обучение.

  • Редуциране на икономическите разходи, свързани с лечението на пациентите с хронични заболявания.

  • Намаляване честотата на въздействие върху медицинския персонал и пациентите на рисковите фактори, свързани с болничната среда (превенция и контрол на риска от нозокомиални инфекции).

  • Намаляване честотата на някои рискови фактори, асоциирани с туберкулозата и остеопорозата вследствие на здравното образование на определени рискови групи от населението.

Тематични области:

Програми за продължаващо обучение на пациенти с хронични заболявания.

    • Диабет;

    • Бронхиална астма;

    • Миокарден инфаркт;

    • Мозъчен инсулт;

    • Хипертонична болест;

    • Ревматоиден артрит;

    • Остеопороза;

    • Онкологични заболявания;

    • Левкемии в детската възраст (обучение на родителите);

    • Доброкачествена хиперплазия на простатата. 


Болнични структури за промоция на здравето.

    • Моделен болничен център за продължаващо интерактивно обучение на пациенти с хронични заболявания.

Медицински услуги по промоция на здраве в болниците – интегриране в клиничните пътеки.

    • Индивидуална програма за обучение на пациент с хронично заболяване: захарен диабет; бронхиална астма; исхемична болест на сърцето (инфаркт); мозъчно-съдова болест (инсулт); хипертонична болест; ревматоиден артрит; бъбречно заболяване, при което се провежда диализа; злокачествено новообразувание).

    • Индивидуална програма за обучението на член на семейството на пациент с цел: участие в провеждането на рехабилитацията в домашни условия (мозъчен инсулт); оказване на първа помощ в дома (миокарден инфаркт; мозъчен инсулт, бронхиална астма, епилепсия).


Промоция на здравето на медицинския персонал в болниците.

    • Контрол върху риска от заразяване на медицинския персонал с HIV;

    • Програми за здравословно хранене и физическа активност;

    • Контрол върху професионалния риск сред работещите в операционни зали;

    • Контрол върху стреса сред медицинския персонал;

    • Образователни програми за медицинския персонал в областта на организацията на болничната хигиена, превенцията и контрола на нозокомиалните инфекции.


Стандарт 1: БОЛНИЧНА ПОЛИТИКА ПО ПРОМОЦИЯ НА ЗДРАВЕ

  • Определение:
    Болницата e разработила в писмена форма политика по промоция на здравето. Тя се осъществява, като част от цялостна система за управление на качеството на медицинското обслужване в болницата и има за цел подобряване на резултатите, свързани със здравето на пациентите и на медицинския персонал.

  • Цел:
    Определяне на видовете организационни дейности по промоция на здраве в болницата, като неразделна част от системата за управление на качеството на медицинското обслужване.

Стандарт 2: ОЦЕНКА НА ПОТРЕБНОСТИТЕ НА ПАЦИЕНТИТЕ ОТ ДЕЙНОСТИ ПО ПРОМОЦИЯ НА ЗДРАВЕ

  • Определение:
    Болницата систематично оценява потребностите на пациентите от дейности по промоция на здравето. Оценката се извършва от медицинските специалисти в партньорство с пациентите.

  • Цел:
    Подпомагане лечението и рехабилитацията на пациентите чрез осъществяването на дейности по промоция на здравето.

Стандарт 3: ИНТЕГРИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРОМОЦИЯ НА ЗДРАВЕ В КЛИНИЧНИТЕ ПЪТЕКИ

  • Определение:
    Във всички клинични пътеки са включени дейности по промоция на здравето. Болницата предоставя на пациентите информация за заболяването им и здравното им състояние.

  • Цел:
    Медицинските специалисти да информират пациентите за планираните дейности по промоция на здравето, като им осигурят възможност да сътрудничат активно при тяхното провеждане. Да се улесни интегрирането на дейностите по промоция на здравето във всички клинични пътеки.

Стандарт 4: ПРОМОЦИЯ НА ЗДРАВЕТО НА РАБОТНОТО МЯСТО



  • Определение:
    Болницата осигурява условия за създаване на здравословни работни места за медицинския персонал.

  • Цел:
    Създаване на здравословни и безопасни работни места в болницата и стимулиране дейностите по промоция на здравето на медицинския персонал.

Стандарт 5: СЪТРУДНИЧЕСТВО НА БОЛНИЦАТА В ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРОМОЦИЯ НА ЗДРАВЕ С ДРУГИ СЕКТОРИ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И ИЗВЪН НЕГО



  • Определение:
    Болницата е разработила подходи за текущо сътрудничество с други сектори в здравеопазването и извън него в дейностите по промоция на здраве.

  • Цел:
    Осигуряване на сътрудничество със подходящи партньори и създаване на мрежи за съвместна работа с тях в дейностите по промоция на здравето.

Индивидуално здраве


Социална медицина

-Интегративна дисциплина, занимаваща се със здравето и болестта като функция на това как, кога и защо болестта се разпространява в дадена популация във времето.

-Изучава здравето на хората във връзка с тяхното поведение в социални групи. Социалната медицина изучава общественото здраве и неговите детерминанти
Социална медицина - същност

Социалната медицина е интердисциплинарен научен комплекс със следните компоненти

- Обща социална медицина – базова теория и методология на социалната медицина

- Интегрирани обществени науки – медицинска социология, медицинска етика, медицинска демография, медицинска статистика, здравна икономика, медицинска педагогика и др.

- Интегрирани медицински и клинични дисциплини – социална хигиена, социална епидемиология, социална педиатрия, социална психиатрия, социална фармакология и др.

- Приложни дисциплини – здравен мениджмънт, здравна политика, здравно законодателство, здравна промоция и др.


Социална медицина - задачи

  • Изучаване на здравето на популацията (общественото здраве) и неговите детерминанти

  • Здравна политика, здравно законодателство и здравни стратегии

  • Здравен мениджмънт

  • Здравно образование и промоция

  • Здравна икономика

  • Интеграция с други медицински науки и колаборация на регионално, национално и международно ниво

Социална медицина - България

    • 1879 г. – “Временни правила за устройството на медицинското управление в България”

    • 1901 г. – Български лекарски съюз

    • 1903 г. – Закон за опазване на общественото здраве

    • 1917 г. – Създаване на медицински факултет към СУ с 24 катедри, вкл. “Хигиена и социална медицина”

    • 1947 г. – Катедра “Организация на здравеопазването”

    • 1949 г. – Катедра по социална медицина в Пловдив

Здраве

Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само отсъствие на болест или недъг



Класификации на здраве

По Соворов

    • Пълно здраве

    • Здраве с абнормности

    • Със следи от заболявания

    • С латентни заболявания

    • С изразени заболявания

Социологична класификация

    • Отлично здраве

    • Добро здраве

    • Задоволително здраве

    • Незадоволително здраве

    • Лошо здраве

Диспансерна класификация

    • Практически здрави

    • Латентно протичащо заболяване

    • С компенсирано протичане

    • Със субкомпенсирано състояние

    • С декомпенсирано състояние

Социални фактори

  • Личностни

  • Семейно-битови

  • Професионално-трудови

  • Обществено-битови

  • Свързани със здравната служба


Социални детерминанти на здравето

-СОЦИАЛЕН ГРАДИЕНТ. Очакваната продължителност на живота е по-кратка и повечето болести са по-чести в по-ниските нива на социалната стълба на обществото.

-СТРЕС. Стресогенните обстоятелства причиняват на хората безпокойство и тревожност. При невъзможност за справяне с тях могат сериозно да увредят здравето и дори да доведат до преждевременна смърт.

-НАЧАЛО НА ЖИВОТА. Добро начало на живота означава адекватна подкрепа на майките и малките деца: ранното развитие и образование имат огромно значение за здравето през целия живот.

-СОЦИАЛНА ИЗОЛАЦИЯ. Животът е кратък, когато неговото качество е лошо. Бедността, социалната изолация и дискриминацията водят до лишения и страдание.

-РАБОТА. Стресът на работното място повишава риска от възникване на заболяване. Хората, които контролират добре своята работа, имат по-добре здраве.

-БЕЗРАБОТИЦА. Сигурността в работата повишава здравето, благосъстоянието и удовлетвореността. По-високите нива на безработица се асоциират с по-висока болестност и преждевременна смърт.
Социална етиология

отрицателно / положително

пряко / косвено

Механизми на (-) влияние:



    • Непосредствено причиняват заболяването

    • Предразполагат заболяване

    • Пренасят причинители

    • Влияят на протичането

Социална профилактика

Предотвратяване неблагоприятното действие на социалните фактори чрез:



    • Първична профилактика

    • Вторична профилактика

    • Третична профилактика

Социална терапия

Здравни индикатори

-Европейската комисия има за цел представянето на сравнима информация за здравето и здравното поведение на населението, за болестите и здравните системи.
-Първият набор от Здравни индикатори на Европейската общност (European Community Health Indicators - ECHI) са предложени и широко разпространени от проекта ECHI 1
Принципни изисквания за здравните индикатори:


    • лесни за четене и разбиране

    • практически приложими

    • взаимно консистентни

    • могат да бъдат бързо осигурени

    • налични в повечето или всички страни-членове

    • сравними

    • подбрани от надеждни източници

    • не затрудняват много статистическите институти, здравни министерства и други отговорни ведомства


Основни категории - ECHI

1. Демографски и социално-икономически фактори

1.1. Население

1.2. Социално-икономически фактори

2. Здравен статус

2.1. Смъртност

2.2. Болестност по конкретни нозологични единици

2.3. Общ здравен статус

2.4. Други измервания на здравен статус

3. Детерминанти на здравето

3.1. Лични и биологични фактори

3.2. Здравно поведение

3.3. Условия на живот и работа

4. Здравни системи

4.1. Превенция, защита и промоция на здравето

4.2. Здравни ресурси

4.3. Здравна използваемост

4.4. Здравни разходи и финансиране

4.5. Здравно качество/изпълнение
Години живот в добро здраве

-Индикаторът „години живот в добро здраве” (Healthy Life Years - HLY) измерва броя оставащи години, които човек на дадена възраст се очаква да изживее без инвалидност.

-Функционален индикатор на здравния статус

-Представя концепцията за „качество на живот”


Обществено здраве

ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ

-Демографско

състояние

-Заболеваемост

-Физическоразвитие



Демографско състояние

  • ниска раждаемост

  • висока обща смъртност

  • емиграция


Заболеваемост

-Подмладяване на социално-значими заболявания.

-Нарастването на заболеваемостта от:



    • туберкулоза

    • психични

    • венерически

    • онкологични заболявания

Нарастването на трайната неработоспособност



    • болести на органите на кръвообращението (42.6%)

    • болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан (12.8%)

    • новообразувания (11.2%)

    • болести на ендокринните жлези, на храненето и обмяната (8.7%)

Физическо развитие

- Съвкупността от морфологични, функционални и психически признаци, характеризиращи нивото и динамиката на израстване на организма и възможностите му за адаптиране към имзенящите се уловия на живот

- Акцелерация - ускорено развитие на човешкия организъм -> социален инфантилизъм


    • по-високи данни за новородени

    • по-рано млечни зъби

    • по-ранно менархе

    • по-ранно завършва растежа

Физическо развитие



  1. Антропометрични – ръст, тегло, гръдна обиколка и др.

  2. Физиометични – витален капацитет, мускулна сила и др.

  3. Соматоскопични – телосложение, втор. пол. белези и др.

  4. Физическа дееспособност – бързина, сила и др.

Теории за акцелерацията



    • Хелиогенна теория на Кох

    • Нутригенна теория на Ленъкс

    • Радиовулнова теория на Траубе

    • Теория за урбанизационния стрес

    • Теория на Фокс за жизненото ниво

    • Теория на цикличния характер

Проблеми на акцелерацията



    • По-ранен полов живот

    • Няма чувство за социална отговорност

    • Училищни програми

    • Военна служба

    • Наркомании, тютюнопушене и алкохол

    • Подмладяване на заболяванията









Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница