Придържам се към схващането, че всеки човек е Бог в развитие. Да, да, без изключение, било то човек от Запад, Изток, Север или Юг



Дата06.09.2017
Размер168.52 Kb.




Придържам се към схващането, че всеки човек е .... Бог в развитие. Да, да, без изключение, било то човек от Запад, Изток, Север или Юг. И без значение е народността, образователния, социалния или здравословния статус на всеки човек от планетата Земя. В този смисъл най-именитият интелектуалец се изравнява по своето значение с „най-нецивилизования” представител на човешкия род. Нещо повече, всички хора със своите особености и действия не са случайни на този свят.

По-голяма част от тази „устройствена бъркотия” все още не е познаваема за хората. Все пак някои неща стават все по-разбираеми, по които непрекъснато се дискутира и се разсъждава.

Тези все по-разбираеми за хората земни и космически явления съвсем условно разделям на явни и сенчести, тоест по-ясни и не дотам изяснени. Ще засегна тези от тях, които са по-любопитни за мен, а се надявам и за другите.

Тръгвам от хилядолетните спорове между мъдреци, учени, теолози и обикновени хора за произхода на човека, на Земята, на Вселената. Доскоро те се свеждат до фокуса, кое е първично материята или духът? Според издиганите предположения и „доказателства” всяка от страните изглежда убедителна в своята правота.

Изведнъж последните научни открития безмилостно „помитат” и двете теории. Според квантовите физици се оказва, че всичко що е материално или духовно е всичко, навсичко .... енергия! Най-върлите фанатици и даже скептици млъкват пред факта, че квантът, според начина на неговото възприемане, е ту частица, ту светлина, ту и двете едновременно, което е безспорно доказателство за енергийната първичност на света.

Предстоят по-нататъшни изяснявания за произхода на енергията и енергийната хармония във Вселената. Разбира се, вече има куп научни предположения за енергийната същност на Вселената, но нито едно по-приемливо доказателство. В някакво бъдеще отговорите на енергийните загадки безспорно ще бъдат намерени, което зависи от нивото на „узряване” на човечеството.

На този етап ме интересуват някои истини и полуистини за хората и за тяхната индивидулност. Дали те са просто част от по-разумната енергия или специфична саморазвиваща се по някои природни закони енергия?

За по-голяма убедителност при „изяснявяне” на някои загадки ще „стъпвам” върху емпирични (опитни) доказателства, факти, общоприети мнения, лични анализи и усещания.

Безчет са древните мъдреци, които се занимават с разшифровка на човешките загадки. Поради сравнително по-късно появилата се писменост техните имена не са ни известни. Независимо от това създаваните от жреците, вождовете и мъдреците мнения и изводи прерастват в школи и учения. Към най-известните такива се отнасят Йогистика и Кабала.

С появата на писменост се появява информация за нрави (традиции), обичаи и особености на отделните личности, общности и народи. Впоследствие тази информация започва да се увеличава прераствайки в понятия за морал, нравственност, етика, естетика, право, воля и човешка сила. По-известните личности от тази сфера са Орфей, Сократ и Аристотел.

Битува даже мнение, че именно Аристотел полага началото на етиката, което възприемам с известни резерви. По-късно (ориентировъчно 2 век пр. н. е.) се появяват елинистични (старогръцки) философски етични школи. Това са стоицизъм, хедонизъм, епикурейство.

Стоицизмът е космологичния мироглед, от който произлиза божествения принцип за всички природни явления и естествени връзки. Верният път е култивиране на съзнанието чрез действие в съгласие с природата и непрестанно упражнение в добродетелност. Мъдрият човек е щастлив дори и в уединение и във всяка ситуация поддържа душевно равновесие.

Хедонизъм е школа в етиката, според която удоволствието и насладата е другия полюс на човешкото поведение. Те се приемат за най-важните ценности и най-висшите цели за всеки човек.

При епикурейството се търсят умерени удоволствия с цел постигане на състояние на спокойствие и освобождаване от страха. Това се постига чрез познание, приятелство и водене на добродетелен и умерен живот.

Идеите близки до стоицизма и донякъде до епикурейството могат да бъдат проследени и в ученията на Йога и Кабала. В същото време тези учения отхвърлят идеите подобни на хедонизма, като вредни за човешкото здраве.

Впоследствие се оформят раздели в етиката, като мета, нормативна и приложна. Мета етиката се стреми да разбере характера и природата на етичните оценки, нагласи и решения. Нормативната и приложната етика се занимават с проучването на етичните действия и разследват набор от въпроси, които възникват когато се обмисля как трябва да се действа в морален смисъл.

Привърженик съм на схващането, че природния синхрон и красота е вид върховно изкуство, влияещо положително върху човешкия морал. Именно това, според мен, определя понятието наречено естетика. Това е вид обществена идеология насочена към изследване на идейната същност и на форми за прекрасното в природата, в художественото творчество и в живота. Тук все още не всичко е изяснено докрай. В научните кръгове се водят спорове как точно да се възприема термина „изкуство”. Все още се дискутира за разликата между приложните и изящните изкуства. Все пак се възприема, че ако уменията са използвани за реклама или за търговски цели те се считат за дизайн вместо за изкуство. Независимо от това и те могат да бъдат защитени като форми на изкуството наричани апликации.

Връщам се към кръстопътя за разбиране на морала, производните на който са справедливост, нрави, традиции (обичаи) и симпатии на общности и народи. Проведеното съпоставяне на съдържанието на тези компоненти за отделните общности и народи показва, че те имат съвсем сходно ядро за разбиране на тези понятия. Те са относително постоянни, но все пак се променят през сравнително дълги периоди от време.

Пояснявам моето разбиране за морала чрез нейната най-важна категория наричана „справедливост”. Тя, както и моралът, се разделя на природна (божествена) и човешка.

Природната справедливост все още е малко познаваема за хората. Тя се научава и се усвоява чрез опит и инстинктивно усещане на случващото се с хора в течение на хиядолетия, столетия и в настояще време. Има безброй доказателства, че коварно или необосновано причиняване на смърт се наказва от Природата (Бог) с бумерангови последствия, които са многократно по-болезнени от причиненото зло. Нещо подобно се наблюдава и с кражбите и лъжите, когато те са свързани с желанията за облагодетелстване за сметка на наивни или доверчиви лица чрез брутални и необосновани действия.

Тези закономерности вече отдавна са известни на хора запознати с магии и хипнози. Ето защо в наше време към злостни магии и хипнози прибягват само невежи и лица с психични отклонения.

Исторически принос в утвърждаване на човешката справедливост имат класическите вероизповедания. Във всяко от тях постоянно протичат процеси за все по-ясно формулиране на тази тематика. В извършващите се дългосрочни изменения се наблюдава увеличаване на броя на класическите вероизповедания, а също и на броя на все нови народи и държави. Предполагам, че именно проблемите за справедливост са двигатели на тези тенденции и процеси. Всеки от нас използва човешкото понятие за справедливост за оправдаване на своята психологическа нагласа при конкретни действия или бездействия.

Известната на хората информация за морал и справедливост е само една незначителна част от природната (божествена) такава. Ако се опитаме да представим това условно, вземайки за пример океански айсберг, то известната на хората информация е само незначителната му горна част.

Анализирайки глобални и локални събития на планетата Земя, свързани с природния морал и справедливост стигам до някои изводи, които естествено подлежат на по-задълбочени дискусии и доказателства.

Природната справедливост не търпи никакъв застой в живота на всяко лице, семейство, общност и народ. Под застой имам предвид успокоение в мисленето и действията, задоволяване с постигнатото, безкритично отношение към налаганата политика, достигнатото ниво в икономиката, образованието, здравеопазването и културата. Природната справедливост също така не търпи най-новите научни открития и всякакви реформи да се превръщат в непогрешими догми.

Съществуващите държавни, частни, религиозни, светски, народностни и етнически структури се подлагат на постоянни изпитания, съмнения, доказателства и изменения при утвърждаване на тяхната целесъобразност. В резултат на това се появяват и се оформят все нови и нови организации от всестранно естество. Съществуващите междуличностни и международни отношения стават все по-съвършени. Това предполага възникване на все по-морални, по-справедливи и по-свободни взаимоотношения между хората. Тези тенденции и проявления съвсем условно наричам „роене”.

Всичко това като глобално явление наричам човешка еманципация, която все още е непознаваема за хората поради своята природна (божествена) сложност и недостъпност. Всеки е в правото си да я представя по-своему, което и възнамерявам да направя.

Човешката еманципация представям във вид на следната загадъчна формула: „Еволюционни периоди плюс периоди на социални взривове”. Ще се опитам да поясня моята представа за всяка съставна част на тази формула. Еволюционните периоди са мирни и военни . През мирните периоди народите и човечеството като цяло са заети със съзидателен труд и увеличаване на броя на населението. През това време темповете на развитие във всички области са в аритметична прогресия. През военните периоди се наблюдават безпрецедентни кръвопролития и рязко намаляване на броя на населението. В някои случаи загубите на воюващите достигат до фатални размери, при което някои народи изчезват от лицето на земята или се „разтварят” в другите народи. Наред с това се наблюдава и загадъчно увеличаване на броя на „самоосъзналите” се нови народи, което е пак вид „роене”. Въпреки цялата нехуманност, от „либерална” и всяка друга гледна точка, тези периоди са загадъчна реалност и са свързани с „геометрични” темпове в човешкото развитие.

Социалните взривове са свързани с междучовешките отношения. Те са сравнително по-редки в сравнение с военните периоди, но тяхното протичане и последствията са по-разтърсващи и по-дълбоки. Те преобръщат човешките съсловия и изменят междучовешките взаимоотношения. Едните губят своите привилегии, а другите получават повече права и свободи. Смисълът им е борба за налагане на по-голяма равнопоставеност между хората от всяка една националност и между хората от различни националности. Не всички от тях са успешни, но успелите преобразяват света в качествено отношение.

Ето и три примера на социални взривове, които, според мен, могат да се смятат за съдбовни в преобразяване на междучовешките отношения.

Бунтът на робите в Римската империя, ръководен от тракиеца Спартак, полага край на ерата на класическото рабовладение. Робите преминават от статута равняващ се със стойността на инвентара, в статут на по-свободни хора. По същество това е и начало на края на хилядолетната империя.

Френската революция, при която се низвергва монархията, е и начало на края на класическия монархизъм в света. В съществуващите след това и сега държави с монархическа форма на управление ролята на монарсите е сведена до символични или романтични функции.

Болшевишката революция в Русия полага начало на края на безпределна воля и власт на привилегированите съсловия и свръхбогаташите. Те все повече започват да се изравняват, по своята социална равнопоставеност, с основна по-непривилегирована част от хората.. Независимо от противоположността на своите цели в сравнение с болшевиките, народите и държавите от Новия свят също така все повече дооформят социалните тенденции за равнопоставеност между хората. Най-пикантното в протичащите процеси е, че представители на привилегированите съсловия и капиталовите елити все повече се „представят” като „обикновени” хора „прикривайки” по такъв начин своя произход и богатства.

Изказаните предположения не изчерпват моето любопитство относно загадките на природния морал и справедливост. Що се касае до човешкия морал и справедливост, то често тези понятия се сравняват с доброта и полезност. По своята същност това е поведение, което се очаква от личността. Основните положения от желаното поведение на хората обикновено се разписват в правните положения на обществото или просто в правото.

Независимо от специфичността на всяко национално право основните им положения като правило съвпадат или са близки помежду си по своя смисъл. Именно на тази основа се изгражда и международното право, с усъвършенстването на което се занимават всички народи и държави. Сещам се, че правото, моралът и нравствеността Хегел счита за последователни моменти от диалектическото развитие на свободата.

Също така се придържам към схващането, че всеки човек се ражда с пълен обем от знания за земната и космическата действителност. По необясними още причини достъпът до тази информация е в някаква зависимост от нивото на развитие на човечеството. Има неоспорими доказателства за подобни твърдения и те са свързани с различни човешки травми обикновено в областта на мозъка. Друга категория хора, които притежават необикновени информационни дарби без регистрирани травми вероятно са ги получили като наследствено ехо (травми на техните предци), травми в периодите на бременост и раждане. Това са предположения, но по-достоверни обяснения за подобни явления засега не мога да открия при анализиране на специализираната литература.

Постиженията на науката в една или друга област, според мен, са вид преоткриващ се образователен хоризонт, който е достъпен за всеки човек независимо от неговия национален произход и местоживеене на планетата Земя. Това е нещо като таблица за умножение, която по-бързо или по-бавно се научава от всеки човек при необходимите за това условия и усилия.

Необяснима е все още закономерността препятстваща монополизиране на научните открития от една личност, група хора или държава. Когато по едни или други причини се предприемат опити за засекретяване на някое откритие, то това постижение неочаквано „спохожда” учени от други страни и засекретяването губи своя смисъл. Обикновено „озарените” с откритите вече „секрети” са учени от конкурентните страни. Всякакви други внушения са вид информационен прах раздухван обикновено от „нехигиенични” хора, служещи на „нехигиенични” информационни центрове.

Всевъзможните опити за налагане на особеността и привилегироваността на някоя личност, общност, народ или държава са временни явления, които се „корегират” във времето от събитията развенчаващи тези претенции. Няма да припомням такива опити, тъй като всички те са добре известни в целия свят.

Към края на ХХ век, а по-конкретно след „капитулацията” на управляващите елити от блока на бивщите социалистически страни в Източна и Централна Европа, разпадането на Съветския Съюз, Югославия и Чехословакия на отделни държави възниква нова ситуация в света. Появяват се безброй обяснения за случилото се. Не ми се влиза в полемика с авторите обясняващи причините за тези съдбовни събития, тъй като уважавам мнението на всеки добросъвестен анализатор. Вероятно всеки от тях в нещо е прав.

Според мен изтървава се основната причина за случилото се и тя е рязкото разминаване на действията и бездействията на управляващите от блока на тези държави с изискванията на човешката еманципация. Това означава подценяване на конкурентната среда от всеки, от всички и навсякъде, догматично следване на постановките на „класиците” на социализма и комунизма, тотално успокоение и удовлетворение на управляващите елити, които сътворяват невероятни привилегии за себе си и за своите потомства.

Трудовете на класиците на социализма и комунизма са насочени към безпощадна критика на капиталистическите обществени устройства, но в тях отсъстват постановки и схеми за създаване на конкурентно поведение при новия строй. Това е фатална слабост и основна причина за неконкурентността и „фалита” на споменатите социалистически общества. При капитализма действа ненадминат досега конкурентен двигател за развитие на обществата, който условно наричам диктатура на капитала. Той, при всичките си слабости, е безмилостен към всякакво задоволство, успокоение, бездействие, застой и към всякакви необосновани икономически експерименти.

В съществуващите сега държави в света, които се наричат „народни” или „социалистически” се прилагат при управлението им комбинирани подходи. Това са силови еднопартийни диктатури, което е вид династическо управление, и експериментални контролирани от властите методи в основата на които е диктатура на капитала. Доколкото ми е известно този вид управление се подсилва с прилагане и на трета диктатура, която условно наричам диктатура на младостта. Това е диктатура, при която отсъства класическия вид пенсионно осигуряване на възрастни и болни хора. В реалната действителност това води до ускорено „редуциране” (намаляване) на броя на непродуктивното възрастно и болно население, въпреки наличието на уж алтернативни социални защити за тези категории хора.

Това „тридиктатурно” управление на „народни” и „социалистически” държави засега е вид невероятна конкуренция спрямо класическите капиталистически държави. Ще си позволя да напомня, че жизненият стандарт и социалните придобивки в класическите капиталистически („демократични”) държави се постигат чрез борба по време на избори между партиите и прилагане на техните управленски програми. В сега съществуващите „народни” и „социалистически” държави жизненият стандарт и социалните придобивки са изцяло в ръцете на една управляваща (династическа) партия. Предполагам, че времето и неумолимите закони на човешка еманципация ще внасят и в двата подхода за управление на обществата неизвестни още корекции.

Във втората половина на ХХ век и особено към неговия край се случи медийно „раздухване” на така нареченото понятие глобализъм. Ще се опитам да изразя мнението си от къде се появи то и какъв е неговия смисъл и бъдеще.

Назвaнието произтича от английската дума „Globe” (сфера, кълбо), която се взаимства от латинското понятие „Globus” със същия смисъл. Още от 1550 г. тази дума започва да се използва в обясненията за планетата Земя и за триизмерната и проекция.

Съществува енциклопедично тълкуване на това понятие, което има следното съдържание. Глобализацията е процес на нарастване на икономически, социални, технически, политически и културни взаимовръзки и отношения между отделните страни, организации и хора. Този процес (той) е свързан с глобално разпространение и взаимно проникване на идеи, капитали, технологии и елементи на културата.

Всеизвестни са взаимни контакти между отделните региони, народи и страни откакто свят светува. Значителни тласъци за утвърждаване на подобни контакти допринасят движенията на народите от Изток на Запад и обратно и завоевателните походи на легендарните личности. Контактите между отделните региони се засилват след Великите географски открития и завоеванията на европейците. Става въпрос за процесите свързани със заселване на Северна и Южна Америка, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Сибир и Средна Азия.

Особена роля в тези процеси има променящото се съзнание на хората, все по-съвършените форми на транспорт и информационните връзки. Оценявайки тези фактори професорът по социология в университета в Абърдийн Ролан Робъртсън изказва мнение, че глобализацията е „свиване на света и засилване на световното съзнание като цяло”. Това предизвика сензация! Информационните средства за масова информация „раздухват” изказаното мнение превръщайки мухата в слон. Появяват се какви ли не мистични внушения и измислици, представящи глобализацията като някакво необикновено чудо.

Нещо повече това напомпано „чудо” подхващат и някои учени. Едни от тях започват да употребяват такива определения като „компресия на пространството”, „сблъсък между различни видове взаимопреплитащите се компресии на пространството” и други подобни фантасмагории. Други формулират и „доказват” различни тенденции в глобализацията, такива като: ултралиберална, американизирана, азиатизирана, ислямизирана, консервативна, регионализирана, алтернативна, социалдемократизирана и т. н.

Във всичко това има известен смисъл, тъй като човешката еманципация е динамичен процес недопускащ застой където и да е, но не бива глобализацията да се смята за някакво чудо. Това са естествени процеси, които не бива да се преувеличават. Това е все едно да се вдигне шум за ефекта на скачените съдове или нещо подобно. Най-важно в случая е, че всеки търси и пази интересите си. Разбира се, трябва да се държат изкъсо тези процеси и да се използват всякакви законови мерки синхронизиращи финансовите и социалните изгоди за всяка от страните участващи в тези естествени „взаимопроникванията”. Многостранен е сблъсъкът между мотивите и интересите на отделни личности, общности и народи, в което няма място за измислици, а само за прагматично мислене и действие.

Мисля, че „свиванията”, „разтяганията”, „компресиранията” на времето и пространството не са удачни обяснения за случващото се в тази област. Тези понятия, между другото, са основно от сферата на квантовата физика, но даже и там те са още дискусионни.

Все още малко са известни невероятните енергии и възможности на емоционалната психика. Емоциите са доста разнообразни. В алфавитна последователност те са: апатия, безразличие, благодарност, вина, гняв, гордост, депресия, екстаз, ентузиазъм, еуфория, завист, задоволство, изненада, интерес, любов, любопитство, надежда, носталгия, обожание, обич, омраза, отвращение, паника, плач, притеснителност, приятелство, радост, раздразнение, разочарование, ревност, самота, скромност, скръб, скука, смелост, срам, страдание, страст, страх, съмнение, състрадание, съчувствие, тревожност, тъга, удовлетворение, ужас, унижение, учудване, фрустрация, хистерия, щастие, ярост.

Пребиваването на всеки от нас във всяко от тези природодадени емоционални състояния при определени ситуации е напълно нормален и здравословен миг. Това е така, защото всеки такъв миг зарежда нашата психика с „нюансирана” полезна енергия. Обикновено зареждането се извършва в автоматичен режим с какъвто е наделен всеки здрав (синхронизиран) организъм.

Синхронизираността на организма, според мен, се определя от неговото хигиенно ниво. То се формира от множество показатели, от които най-важно е семейното възпитание от раждане до навършване на пълнолетие на всеки един от нас.

Придържам се към класическото понятие за семейството. В общи линии то включва официална регистрация на семейството, възпитание на децата в майчина и бащина любов, разбирателство между членовете на семейството и отговорността на всеки за всеки, формиране на чувства за благодарност, справедливост, любов и удовлетворение.

При наличие на подобно възпитание всяко лице се намира в автоматичен хигиенен синхрон и без проблеми преодолява всякакви емоционални ситуации. При евентуални смущения и проблеми при влизане, пребиваване и излизане от емоционалните състояния се вземат своевременни и реципрочни мерки. Това е набор от медикаментозни, психически и физически средства. За предпочитане са волевите усилия и техники синхронизиращи и хигиенизиращи нашата психика и физика. За тях е желателно допитването до компетентни специалисти. Полезно е всеки в подобно състояние да премине през елементарна самоподготовка и да се допита най-малко до двама психотерапевта.

За особеностите на всяко чувствено (емоционално) състояние предпочитам да научавам от своя опит и от Интернет, който е невероятен съвременен източник на информация. Тази информация при елементарни усилия може да направи всеки от нас самоподготвен парамедик, което в съвременни условия е направо жизнено важно.

В случая нямам намерение да споделям цялото ми разбиране (изживяно и научено) за всяко от изброените емоционални (чувствени) състояния. Обаче, ще споделя накратко мнението си за две от тях, които са „позабравени”.

Започвам с понятието наричано благодарност. Това е положителна емоция или нагласа, която идва в отговор на това, че някое лице е получило или ще получи нещо.

Исторически погледнато благодарността произтича от морала, традициите и класическите световни религии. Имам впечатление, че в наше уж „модерно” време, поради всевъзможни хорски и медийни „изхвърляния”, това понятие се намира на незаслужено най-ниско стъпало в нашите чувствени отношения. Позабравяме да изживяваме и да изразяваме достатъчно нашата душевна благодарност към Твореца и към родителите си. Убеден съм, че само чрез „хигиенизиране” на тези позиции ще можем да уважаваме себе си и да заслужим уважение на идващите след нас.

Разбира се, моето впечатление е субективно, тъй като съществуват и всевъзможни положителни изключения. Обаче, съотношението на тези изключения към общата „грамада” от негативи е като съотношение между алтруисти и егоисти. Естествено, тези съотношения не са заковани, а се различават в отделните култури, религии и народи.

Впечатлявам се от невероятно високото ниво на това чувство в традициите на така наречените „хазари”. Това са народи живяли в древната империя „Хазарски хаганат”. В края на своето величие народите на тази империя се разслояват на две религии, които са ислям и юдейство. Сегашните потомци на хората от тази древна империя са многобройните северокавказски народи с ислямско вероизповедание и „хазарските” евреи, които са елитни родове на хаганата приели още в древността юдейска религия и език. Заради верските противоречия с исляма евреите са изтласкани от древната им прародина и сега се намират навсякъде по света. Твърди се, че сега това население съставлява над 80% от общото население на евреите в света, при което не се отхвърля и версията за библейския произход на евреите.

Огорчавам се от традициите на народите с преобладаващо будистко вероизповедание и на народите с разнообразни езически вероизповедания. При тях се прилага в една или друга версия диктатура на младостта и нивото на благодарността е най-ниско в света.

Според мен, това са две полярности на благодарността на народите в света, при което благодарността на останалите народи е някъде между тези две крайности.

Невероятна е силата на благодарността, която може да преобръща съдбите на хора и народи. Това е тайнството, което е способно да възвеличи значението на всяка личност и народ, които стават светли и красиви, а не сиви и видимо безлични.

При всяко изразяване на благодарност се излъчва любов, която вдъхновява за велики и благородни действия. Ще завърша мнението си с библейската истина, според която Исус Христос е казвал всеки път „Благодаря” преди да извърши някое от чудесата си. Струва се да се замислим за всичко това.

Емоцията наричана удовлетворение е всепризнат израз на човешкото щастие. То спохожда всеки от нас след успешно постигане на някаква цел, което е свързано с полагане на определени физически и морални усилия. Целта постигната с неморални усилия непременно завършва с разочарование, което обикновено идва не веднага, а след съответно преосмисляне.

Често пъти удовлетворение се постига след продължително време. Някои наричат това отложено удовлетворение или търпение. Това е едно от важните качества на всяка личност, общност, народ и обикновено се разглежда като волеви добродетел. Произходът на човешката воля все още е тайнство. Тя е важен инструмент в човешката еманципация, с която всяка личност, общност и народ все повече се приближават към лелейната свобода.


Юрий Петрович Банько

Гр. Варна



Вила „Боровец”

04. 01. 2015 г.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница