Приемане на Конституцията на Европейския съюз



Дата11.01.2018
Размер112.37 Kb.
#44228
тема: Приемане на Конституцията на Европейския съюз
I. Увод

Пътят на присъединяването на България към Европейския съюз изисква пълна синхронизация на националната ни правната система с европейските норми и стандарти. В този смисъл познаването на целите и принципите, залегнали в проектодоговора за Европейска конституция, е с основополагащо значение за бъдещото усъвършенстване на Конституцията и цялостното законодателство на Република България.

Целта на настоящата курсова работа е разгледа основните цели и принципи, залегнали в проектодоговора за Конституция на Европейския съюз и пътя на утвърждаване на тази Конституция.

За реализирането на посочената цел са поставени следните задачи: преглед на историческото развитие на правната система на Европейския съюз, разглеждане на основните моменти в съдържанието на Конституцията и представянето на компетентни мнения по повод проектодоговора за Конституция на Европейския съюз.


II. Европейският съюз по Пътят към конституционализъм

Европейският съюз е резултат от процес на сътрудничество и обединяване, започнало през 1951 между 6 държави. Тогава е подписан договор, учредяващ Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). В преамбюла на този договор се съдържат думи като "световен мир", "конкретни стъпки", "действителна солидарност", "сливане на обществени интереси", "общност", "споделена занапред съдба", в които се съдържа философията на създателите на Обединена Европа. През 1955 г. външните министри на държавите от ЕОВС лансират идеята за създаване на Обединена Европа, която да работи за развитие и сътрудничество в икономическата област. Те поверяват на специална комисия, ръководена от П. А. Спаак, белгийския външен министър, да проучи възможностите за създаване на Обединена Европа и да представи доклад. Този доклад (докладът "Спаак") става основа за договорите, учредяващи Европейската икономическа общност и Евратом, подписани през март 1957 г в Рим от държавите членки на ЕОВС, които влизат в сила на 1 януари 1958. Така се подписват учредителните договори (т. нар. Конституция) на Европейския съюз.1

През 1961 г. за в Комитета на Фушет за пръв път се дискутират въпросите за създаване на Европейски съюз. Тази идея е разгледана и по късно- през 1969 г. на Хагската среща на високо равнище и през 1972 г., но без ясна представа за неговата структура, функции и т.н. Този въпрос за пръв път се разглежда сериозно на Парижката конференция през 1974, когато е възложено на белгийския министър- председател Л. Тиндеман да подготви поддоклад относно създаването на Европейския съюз. През 1975 този доклад става предмет на дискусии, но безрезултатни. Следва почти десетгодишен период, в който въпросът за създаване на Европейски съюз не се разглежда.

През 1983 в Щутгарт Европейският съвет утвърждава резолюция за Европейски съюз. На следващата година Парламентът приема проект на Договор за създаване на Европейски съюз с перспектива да се доближи до федералния модел. През 1986 г. е приет единен европейски акт, постигащ прогрес в редица области. В неговия преамбюл ясно е декларирано желанието за трансформиране на отношенията между държавите членки в съюз по смисъла, съдържащ се в Щутгартската декларация.

На 15 декември 1990 г. се открива междуправителствена конференция в Рим, на която се приема окончателният текст на Договора за Европейски съюз. Тази конференция завършва на 11 декември 1991 г. в Маастрихт. Договорът и допълненията към него са подписани окончателно на 7 февруари 1992 г. в Маастрихт от държавните глави на държавите членки. Структурата на този договор е обособена в две насоки: 1. Съществуващите три общности формално не са разширени или изменени (в съюз); 2. Създава се съюз между държавите членки, който е юридически отделен от общностите, но съобразен с тях и вече обвързан в много области.

След създаването на Европейската общност договорът от Маастрихт е най- значимата стъпка по отношение на европейската интеграция, защото общността се превръща в качествено нова интеграционна формация.

В договорът са очертани няколко основни насоки на развитие:


  1. Обща икономическа политика чрез разширяване на съществуващите политики, които ще обхващат нови области, като същевременно се засилва отговорността на институциите в това отношение;

  2. Обща политика в областта на външните отношения и сигурността, съгласно която държавите членки се задължават да работят съвместно, да съгласуват и координират своите действия, за да бъдат постигнати целите, приети в договора;

  3. Обща политика на вътрешните работи и правосъдието, съгласно която държавите членки поемат ангажимента за съвместни съгласувани действия в тази насока.

В договора се предвижда и процедура и срокове за създаването на икономически и валутен съюз с цел създаване на единна валута- ЕКЮ. Тя трябва да бъде контролирана от единна централна банка в качеството си на независима, свободна от политически контрол институция. Изграждането на Икономическия и валутен съюз завършва с утвърждаването на еврото като единна валута в Европейския съюз.

Според договора от Маастрихт Европейския съюз следва да развие своята дейност по отношение на транспортната политика, интересите на потребителите, телекомуникациите, енергетиката и транспорта, изграждане на европейски мрежи, изследване и технологии, опазване на околната среда.

По отношение на външната политика в договора са въплътени следните цели: 1. Опазване на общите ценности, интереси и независимостта на Европейския съюз; 2. Засилване сигурността на Съюза и неговите държави членки; 3. Опазване на международния мир; 4. Утвърждаване на демокрацията и върховенството на закона.

По отношение на вътрешните работи договорът предвижда развиване на политиката в следните област: 1. Политика по отношение на имиграцията; 2. Правила за преминаване на общата външна граница на Европейския съюз; 3. Политика относно предоставяне на убежища; 4. Борбата срещу употребата на наркотични вещества и наркотрафика; 5. Митническо сътрудничество; 6. Съвместни полицейски действия и др.

В договора е въплътен и принцип, ограничаващ намесата във вътрешните работи на държавите членки. Това е принципът на субсидиарността. Този принцип разрешава на общността в области, които не попадат под изключителната и компетентност, да действа при необходимост в случаите, когато държавите членки на могат да постигнат съществени резултати.

Договорът от Маастрихт въвежда европейското гражданство. По този начин се унифицират правата и задълженията на всички граждани на държавите членки и те ще имат право, независимо в коя от държавите членки живеят постоянно, наред с коренните граждани да участват в местни и европейски избори. Също така, намирайки се на територията на държава нечленка не Европейския съюз, те ще имат право на дипломатическа помощ и защита от консулствата и дипломатическите представителства на всички държави членки на Европейския съюз.

Приета е Социална харта, в която са предвидени мерки за насърчаване на заетостта, социалната закрила и диалога между работодатели и работници.

Договорът регламентира създаването на Комитет за регионите, който да е институция, независима от институциите на Европейския съюз. Той се създава с цел да даде на регионите в Европа възможност за по- голямо участие в законодателния процес.

За да бъде засилена демократичната насоченост в политиката на Европейския съюз, в договора от Маастрихт се предвиждат по- големи правомощия за Европейския парламент. Макар и недостатъчно, усилването на позициите на Парламента, подобрява значително конституционния ред.

Според чл. 4 от договора на Съвета също се предоставя ново конкретно правомощие- да определя общото политическо ръководство на Европейския съюз.

Договорът до известна степен намалява правомощията на Комисията, но за сметка на това удължава срока на нейното действие (от 4 на 5 годни).

Европейският съд също така получава допълнителни правомощия, предвидени ч в чл. 228 от Договора за Европейската общност.

В съответствие със същия договор институциите на общността стават 5. Наред с Парламента, Съвета, Комисията и Съда е включен и Съвет на проверителите. Правомощията на този нов орган включват проверката и финансовата ревизия на сметките за всички приходи и разходи на общността, както и на всички органи, по отношение на които се допуска ревизия от конституционните актове.

Освен тези пет основни институции, договорът за Европейската общност учредява и Европейска система на централните банки и Европейска централна банка и Европейска инвестиционна банка.

Договорът от Маастрихт постановява множество поправки и изменения в учредителните актове на общността и конституционния ред. Предвижда се процедура за изменение и ревизия на конституцията. Предвидените конституционни поправки не са много, но имат съществено влияние върху развитието на Конституционния правов ред, заемащ централно място в структурата на Европейския съюз.

Конституцията, то ест учредителните договори на Европейската общност, могат да бъдат изменяни в съответствие с процедурата, предвидена в чл. 48 на договора от Маастрихт. Процедурата обхваща следните етапи:



  1. Правителството на държава членка или Комисията внасят предложение за изменение в Съвета;

  2. Съветът се консултира с Парламента, ако е необходимо и Комисията, и след това изразява становище относно свикване на конференция на представителите на правителствата на държавите членки;

  3. Конференцията се свиква от Президента на съвета;

  4. Направените предложения, се приемат на конференцията с общо съгласие от представителите на държавите членки;

  5. Когато се правят институционални промени в монетарната област, следва да се проведат консултации с Европейската централна банка;

  6. Измененията влизат в сила след ратификация от всички държави членки в съответствие с националните им законодателства.

Сключването на международни договори е пряко свързано с нормотворческата дейност на Европейския съюз, тъй като процедурите по тази дейност се прилагат при разработването, подписването и ратификацията на тези договори. Преди подписването на Маастрихтския договор съществуват две такива процедури: процедура за консултации и процедура за сътрудничество.

В чл. 249 от договора е включена нова процедура, наречена процедура за "Съвместно решаване", която е най- значителното институционно нововъведение, което дава повече правомощия на Парламента и Съвета за сметка на Комисията, намалявайки т. нар. демократичен дефицит. В договора също са предвидени случаи, в които при приемането на актовете се препоръчва прилагането на процедура, чиито стадии са описани в чл. 252 от договора.

През 1996 се свиква конференция на представителите на правителствата на държавите членки. Свикването на тази конференция е предвидено в чл. 48 ал. 2 от договора от Маастрихт. На нея се разглеждат разпоредбите на договора, за да се запази изцяло "acquis communantaire", за да го доразвие, както и да се прецени до каква степен има необходимост от политиките и формите на сътрудничество. Основната цел е да се осигури ефективно действие на механизмите и институциите на Европейския съюз.

На Международната правителствена конференция (МПК) от 1996 са представени от Групата за размисъл анализи, прогнози, планиране и проучване на актуални въпроси.

На конференцията са разгледани предизвикателствата стоящи пред Европейския съюз в бъдеще. Те са в следните насоки: промените в международната обстановка; глобализацията на икономиката и последствията от заетостта, конкурентоспособността и създаването на работни места в Съюза; тероризма, трафика на наркотици и международната престъпност; международният натиск; екологичните екобаланси; бъдещето разширяване на Съюза.

На 29 март 1996 в Торино е свикана МПК, на която е решено дискусиите да бъдат насочени в следните области: 1. Съюз, по- близък до своите граждани; 2. Институциите в един по- демократичен и ефективен съюз; 3. Засилена способност на съюза за външни действия.

По отношение на първия въпрос конференцията е призвана да постигне приемливи резултати по следните въпроси:


  1. Намиране на по- добри методи и инструменти в рамките на определените цели;

  2. Осигуряване на по- добра защита на гражданите на Съюза срещу международната престъпност, и по- конкретно срещу тероризма и трафика на наркотици;

  3. Разработване на съгласувана и ефективна политика по визовите и имиграционните въпроси и предоставянето на убежище;

  4. Изясняване на разнопосочните становища за съдебния и парламентарния контрол върху решенията на Европейския съюз в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Относно втората област МПК трябва да разгледа:

  1. Най- ефективните средства за опростяване на законодателни процедури за постигането на по- голяма яснота и прозрачност в тях;

  2. Възможността за разширяване обхвата на прилагане на съвместното решение при приемане на действащото законодателство;

  3. Въпроси за ролята на Европейския парламент извън неговите законодателни правомощия, както и неговия състав и единната процедура за избирането му.

Реализирането на третата цел изисква от МПК:

  1. Да бъдат формулирани принципите и обозначени областите на общата външна политика;

  2. Да бъдат определени действията, нужни за утвърждаване интересите на Съюза в тези области и в съответствие с тези принципи;

  3. Да прикани Съвета да бъдат взети подходящи мерки за осигуряване действието на договора относно "втория стълб", посредством създаване на отдел за политическо планиране и своевременно предупреждаване, съгласно декларацията, която ще бъде към договора. Също така относно въпросите, свързани с организацията на генералния секретарият на Съвета, а също така относно по- тясното сътрудничество между ЕС и ЗЕС;

  4. Да вземе мерки относно прилагането на Шенгенския протокол след влизането на договора в сила, както и интегрирането на шенгенския секретариат с генералния секретар на Съвета;

Европейският съвет отбелязва, че с успешното приключване на МПК се открива пътят и започва процесът на разширяване съгласно заключенията, приети на Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г.

На 17 юни 1997 г. главите на държавите членки на ЕС приемат нов Договор за Европа (Амстердамския договор), който на практика доразвива първичното право на Европейския съюз. Той е подписан на 2 октомври 1997 г. и още при неговото приемане получава коренно различни оценки, достигащи до остри критики. Независимо от критиките, факт е, че разпоредбите на договора допълват правото на Европейския съюз и той е юридическата основа за развитие на Европа през XXI век.

В структурно отношение Амстердамския договор урежда четири главни цели:


  1. Заетостта и гражданските права да станат същността на Съюза;

  2. Да се премахнат последните препятствия, които са останали пред осъществяването на свободите и движение и усилване на сигурността;

  3. Да се увеличи участието на Европа при уреждането на световните проблеми;

  4. Да се реформират институциите.2

На 14- 15 декември 2001 в Лаекен се провежда Европейски съвет, на който се приема декларация за бъдещото развитие на Европейския съюз. В съгласие с тази декларация през юни 2003 в Солун се събира Конгресът, за да одобри Проектодоговор за Европейска конституция. Тя е представена на Президента на Европейския съвет на 18 юли същата година в Рим.

Задачата на Конгресът, заседаващ в Солун, е даде предложения по 3 въпроса:



  1. Как да приближи гражданите до Европейския модел и Европейските институции

  2. Как да организира политиката и Европейската политическа област в един разширен съюза

  3. Как да развие и да превърне съюза в стабилизиращ фактор и модел в новия световен ред.

В декларацията от Лаекен са поставени няколко основни въпроса, на които Конгресът отговаря по следния начин:

  1. Той предлага по- рационално деление на Съюза и компетенциите на държавите членки

  2. Сливане на договорите и придаване на правна индивидуалност на Съюза

  3. Създава по- опростен инструментариум за действие на Съюза

  4. Предлага мерки за повишаване на демократичността, прозрачността и ефективността на Европейския съюз, чрез развиване на сътрудничеството между националните Парламенти към узаконяване на Европейския модел, чрез опростяване на процеса на вземане на решения и чрез правене функционирането на Европейските институции по- прозрачно и достъпно

  5. Създава нужните мерки за подобряване структурата и повишаване ролята на всяка от трите институции на съюза, вземайки под внимание последствията от разширяването.

Декларацията от Лаекен поставя и въпроса за опростяването и реорганизацията на договорите, като подготви почвата за възприемане на конституционен текст. Заседанията на конгреса в крайна сметка довеждат до създаване на Проектодоговор за Конституция на Европа, която постигна широко единодушие на пленарната сесия на 13 юни 2003 г.

Текстът на проектодоговора за Конституция е представен на Европейския съвет на 20.06.2003 г. в Солун от името на Европейския Конгрес с надежда, че той ще бъде основата за бъдещ договор създаващ Европейска Конституция.3



На 4 октомври 2003 г. отново в Рим е открита извънредната среща на върха на Европейския съюз и страните-кандидатки, която слага началото на междуправителствената конференция на съюза. Целта на конференцията, която ще продължи на седем етапа до декември, е да приеме Конституция на Европейския съюз. В междуправителствената конференция участват представители на страните от Европейския съюз и десетте присъединяващи се държави, като всичките 25 страни ще имат равно право на глас. Трите страни-кандидатки България, Румъния и Турция присъстват като наблюдатели.4
III. Основни моменти в конституционния текст5




Каталог: info
info -> Великата синя дупка (Белиз)
info -> Организират четвърта Национална експертна среща
info -> Тема Компютърна система ibm pc/xt i8086 Процесорите 8086
info -> История на европейската интеграция Дати и съпътстващи събития. Хронология
info -> Съдържание увод стр. 3 Глава І
info -> Търсене и предлагане – основа на пазарния механизъм
info -> Е учредена на 28 април 2009 г. Корабостроителни и кораборемонтни заводи
info -> Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 1 юли 2010 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница