Приемната грижа в Швеция1 Обща рамка на грижите



Дата18.12.2018
Размер40.56 Kb.
Приемната грижа в Швеция1

1. Обща рамка на грижите

Децата, които са обект на грижа и закрила в Швеция съставляват около 1% от детското население на страната. Компетенциите за оказване на помощ и закрила са делегирани на общините, които са 290. Оказването на помощ се извършва по регламентация от два закона. Когато помощта се оказва със съгласие на родителите на детето, включително прилагане на мерки извън семейна среда, т.е. настаняване в алтернативна грижа2, се прилагат разпоредбите на Закона социалните услуги (1980), решението за настаняване се взема от комисия към общинския съвет на съответната община. Когато родителите не са съгласни с предлаганата помощ за детето решенията се вземат от съд, който действа в рамките на Закона за грижа за младите хора (1990).

От настанените в алтернативна грижа деца, 74% са настанени в приемна грижа и 28% в резидентен тип институции, които в по-голямата си част са малки (6-8 деца) или големи (20 деца). Сред тях момчетата са 56% и момичетата 44%. От настанените деца 68% са със съгласието на родителите и 32% са настанени с решение на съда, като мярка за закрила.

Решението за прилагане на мерки или услуги се взема на базата на индивидуална оценка на случая, която се прави по специална програма (BBIC), за използването на която общините получават лиценз след обучение на техни социални работници и взет изпит. Отговорност за прилагане на тази система за оценка има Националния борд за здраве и социални грижи, като той има свои структури и на общинско ниво, които отговарят за обучението и следят за качеството на прилагане на системата. Системата за оценка включва проучване, оценка, планиране и преглед на резултатите. В общинските социални служби има екип за оценка, който прави само това. Има и екипи за отделните услуги. Те могат да бъдат и на НПО, основно чрез процедури за пряко договаряне.



2. Услуги в семейна среда Тенденцията е да се прилагат все повече мерки в семейна среда. В страната има центрове за подкрепа на семейството и децата. Разработвате се и се прилагат различни програми, в зависимост от специфичните нужди на хората в конкретния район. Има специални програми за децата от 0-12 г. и други за тези от 13-20 г. Една от интересните мерки за закрила в семейна среда са т.н. контактни личности или семейства. Те не са професионалисти, могат да бъдат съседи, студенти, учители, хора които имат или могат да създадат значими отношения с детето. Те преминават кратко обучение и получават малко възнаграждение. Работата им е да придружават детето, особено юношата в справяне с трудностите, когато семейството не успява. Придружаването се изразява както в системни срещи, съвместни дейности, така и приемане в семейството за уикенд или ваканция.

3. Приемната грижа Приемната грижа в Швеция е в по-голямата си част е по-скоро доброволна, т.е. приемното семейство работи своята работа и се грижи за детето заедно с грижата за своите деца. Едновременно с това, трябва да се има предвид, че сумата която получава за грижи за детето се облага с данъци, т.е. тя по някакъв начин се приема за доход. Трудов договор се сключва със семейства, които трябва да имат 24-готовност да приемат дете, т.е. спешно настаняване и семейства, които приемат много трудни случаи. Кандидатите за приемни семейства се одобряват от общинска комисия по предложение на социалните служби, по-скоро на екипа за оценка. Приемните семейства, получават обучение по тяхно желание преди и по време на престоя на детето. Близките и роднините също подлежат на оценка и обучение, оценката се прави по същия начин като за приемните семейства, но обучението е различно.

Екипът за подкрепа на настаняването е друг от този за оценка и на детето и на семейството се намесва след настаняване на детето. Обикновено първата среща е веднага след настаняване, в нея участват социалните работници, биологичното семейство, приемното семейство и самото дете, ако позволява възрастта му. Най-често тя се прави в дома на приемното семейство и основната и цел да планира краткосрочните задачи за адаптиране на детето и дългосрочния план за грижа в приемното семейство. През първият месец посещенията на социалните работници са всяка седмица, след това веднъж в месеца. Техен ангажимент също са посещенията в училище, разработването на план допълнителна училищна подкрепа, ако е необходимо, срещи с други институции, според спецификата на случая. Това е част от ангажимента на екипа, който споделя грижата за детето с приемното семейство. Ангажимент на този екип е и работата с биологичното семейство, с което имат индивидуални срещи, на които обсъждат какво би трябвало да направят родителите за да си върнат детето, кое е най-добро за детето, така че да не се прибягва до съд за продължаване на мярката, ако социалните работници смятат, че тя е в интерес на детето. Най-често срещите на детето с неговото семейство се извършват в дома на приемното семейство, но може и в специални помещения за срещи, когато отношенията не са на сътрудничество.

На всеки шест месеца се изготвя доклад за общинската комисия по изпълнение на плана и необходимостта от промяна или продължаване на мярката.

Продължителността на престоя е различна, но и ма и много случаи на настаняване на дете от бебешка възраст и оставането му в приемна грижа до пълнолетие. Това се случва поради изключително трудното осиновяване без съгласие на родителите.

Данните от изследвания и практиката карат социалните работници да смятат, че ключов фактор за успеха на приемната грижа е отношението към нея на биологичното семейство – ако то приеме, че за детето е добре да изгради отношения на привързаност с приемното семейство, ако го подкрепя в тези отношения, тогава резултатите са добри. И обратно, ако биологичното семейство систематично пречи на връзката, като непрекъснато се обажда, обещава нереалистични неща, ревнува отношенията с приемното семейство, детето е в криза на лоялност и не може да се възползва от услугата пълноценно.

Доц. д-р. Нели Петрова-Димитрова



1 Материалът е разработен на основата на посещение в общински център за социални услуги в община Оребро, през ноември 2010 г., в рамките на Годишна конференция на Eurochild. Данните са предоставени от общинската служба.

2 От 2009 г. според документите на Комитета по правата на детето към ООН, под „алтернативна грижа” се разбира всяко настаняване на детето извън родното семейство, т.е. приемна грижа, резидентна грижа и пр.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница