Приети текстове на заседанието от

Европейският парламент и Съветът ще си сътрудничат, така че посоченото в член 8, параграф 3 от Междуинституционалното споразумение от …^* между Европейския парламент и Съвета относно изпращането на Европейския парламент и обработването от него на класифицирана информация, с която Съвета разполага по въпроси, които не са от областта на общата външна политика и политиката на сигурност, установяване на равностойност да може да се извърши преди датата на влизане в сила на същото споразумение, .

Европейският парламент и Съветът припомнят, че определянето на по-ниско или по-високо ниво на класификация за сигурност на документи намалява надеждността на правилата за сигурност.

Съветът ще продължи да прави необходимото към информацията, идваща от Съвета, да се прилага правилното ниво на класификация, в съответствие с неговите правила за сигурност. Съветът ще преглежда нивото на класификация на всеки документ, преди да го изпрати на Европейския парламент, по-специално с цел да провери дали съответното ниво на класификация продължава да бъде подходящо.

Европейският парламент ще защитава всяка предоставена му класифицирана информация по начин, съответстващ на нивото ѝ на класификация. В случай че той отправи запитване дали нивото на класификация за сигурност на даден документ, предоставен от Съвета, може да бъде понижено или премахнато, понижаването или премахването може да се извърши само с предварителното писмено съгласие на Съвета.

Като припомнят Декларацията на върховния представител относно политическата отговорност¹, Европейският парламент и Съветът считат, че прегледът на Междуинституционалното споразумение от 20 ноември 2002 г. между Европейския парламент и Съвета относно достъпа на Европейския парламент до чувствителна информация на Съвета в областта на политиката на сигурност и отбрана² следва да започне през 2012 г.

Този преглед ще бъде извършен при зачитане на конкретната роля на Европейския парламент в областта на общата външна политика и политика на сигурност и, като се вземе предвид опитът, придобит при прилагането както на Междуинституционалното споразумение от …^ между Европейския парламент и Съвета относно изпращането на Европейския парламент и обработването от него на класифицирана информация, с която Съветът разполага по въпроси, които не са от областта на общата външна политика и политика на сигурност, така и на горепосоченото междуинституционално споразумение от 20 ноември 2002 г.

До приключването на този преглед, когато Съветът реши да предостави на Европейския парламент достъп до класифицирана информация от областта на общата външна политика и политика на сигурност, с която разполага Съветът, той действа съгласно разпоредбите на съображение 7 от Междуинституционалното споразумение от …^ между Европейския парламент и Съвета относно изпращането на Европейския парламент и обработването от него на класифицирана информация, с която Съветът разполага по въпроси, които не са от областта на общата външна политика и политика на сигурност и в съответствие с точка 2 от посочената по-горе декларация на върховния представител.

Европейският парламент и Съветът приемат, че при изпълнението на настоящата декларация надлежно ще се отчитат специфичният характер и особено чувствителното съдържание на информацията от областта на общата външна политика и политика на сигурност.

г) Декларация на Съвета относно некласифицираните документи на Съвета

Съветът потвърждава, че Междуинституционалното споразумение от …^ между Европейския парламент и Съвета относно изпращането на Европейския парламент и обработването от него на класифицирана информация, с която Съветът разполага по въпроси, които не са от областта на общата външна политика и политика на сигурност, не се прилага за некласифицираните вътрешни документи на Съвета (т.е. документите с обозначение „LIMITÉ“).

Европейският парламент подчертава, че класифицираната информация, чийто създател е Европейската комисия и/или която се изпраща на Европейския парламент от Европейската комисия, се изпраща и обработва в съответствие с разпоредбите на Рамковото споразумение от 20 октомври 2010 г. за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия¹.

P7_TA-PROV(2012)0340

18-и доклад относно „по-доброто законотворчество“ - Прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност (2010 г.)

Комисия по правни въпроси

PE488.052

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2012 г. относно 18-ия доклад относно „по-доброто законотворчество“ — прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност (2010 г.) (2011/2276(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество¹,

– като взе предвид Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи²,

– като взе предвид Съвместната политическа декларация от 27 октомври 2011 г. на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията относно обяснителните документи³,

– като взе предвид практическите условия, договорени на 22 юли 2011 г. между компетентните служби на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на член 294, параграф 4 от ДФЕС в случай на споразумения на първо четене,

– като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно по-добро законотворчество, субсидиарност, пропорционалност и интелигентно регулиране⁴,

– като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно двадесет и седмия годишен доклад на Комисията относно мониторинга върху прилагането на правото на Европейския съюз⁵,

– като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно гарантиране независимостта на оценките за въздействието⁶,

– като взе предвид доклада на Комисията относно субсидиарността и пропорционалността (18-и доклад относно „по-доброто законотворчество“ за 2010 година) (COM(2011)0344),

– като взе предвид доклада на Комисията относно минимизирането на регулаторната тежест за МСП — Адаптиране на законодателството на ЕС спрямо нуждите на микропредприятията (COM(2011)0803),

– като взе предвид съобщението на Комисията относно 28-ия годишен доклад за мониторинг на прилагането на правото на ЕС (2010 г.) (COM(2011)0588),

– като взе предвид съобщението на Комисията относно разумното регулиране в Европейския съюз (COM(2010)0543),

– като взе предвид заключенията на Съвета по конкурентоспособност от 5 декември 2011 г. относно оценката на въздействието,

– като взе предвид заключенията на Съвета по конкурентоспособност от 30 май 2011 г. относно разумното регулиране,

– като взе предвид доклада на Групата на високо равнище от независими заинтересовани страни относно административните тежести от 15 ноември на 2011 г., озаглавен „Европа може да постигне по-добри резултати: доклад за най-добрите практики в държавите членки за прилагане на законодателството на ЕС по възможно най-опростен начин“,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по конституционни въпроси (A7-0251/2012),

A. като има предвид, че през 2010 г. Европейският парламент e получил повече от седем пъти по-голям брой обосновани становища от националните парламенти;

Б. като има предвид, че програмата за разумно регулиране представлява опит за консолидиране на усилията по отношение на по-доброто законотворчество, опростяването на правото на ЕС и намаляването на административната и регулаторната тежест, както и за следване на пътя към добро управление въз основа на разработването на политики, основани на факти, в което оценките на въздействието и последващите проверки играят ключова роля;

В. като има предвид, че Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 2003 г. вече е неподходящо предвид настоящата законодателна среда, създадена от Договора от Лисабон, не на последно място поради частичния подход, възприет от институциите на ЕС по отношение на приемането на съвместни политически декларации относно обяснителните документи и практическите условия на равнище секретариат за прилагането на член 294 от ДФЕС;

Г. като има предвид, че неправилният избор между прилагането на делегирани актове по силата на член 290 от ДФЕС или на актове за изпълнение по силата на член 291 от ДФЕС в даден законодателен акт го излага на риска да бъде отменен от Съда на ЕС;

Общи коментари

1. Подчертава голямата необходимост законодателството да бъде ясно, просто, лесно разбираемо и достъпно за всички;

2. Подчертава, че принципите на субсидиарност и пропорционалност трябва да се спазват от европейските институции при създаването на законодателство;

3. Изразява дълбоката си загриженост във връзка със становището на Комитета за оценка на въздействието, че при своите оценки на въздействието Комисията често взема предвид тези принципи по незадоволителен по своята същност начин; счита, че е от изключително значение Комисията да отстрани всички слабости в тази област с цел да се гарантира спазването на тези принципи;

4. Отново отправя нееднократните си призиви за предоговаряне на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 2003 г., за да се отчете новата законодателна среда, създадена от Договора от Лисабон, да се консолидират настоящите най-добри практики и споразумението да се актуализира в съответствие с програмата за разумно регулиране; предлага условията относно разграничението между делегираните актове и актовете за изпълнение да бъдат договорени в този контекст; изисква от своя председател да предприеме необходимите действия за откриване на преговорите с другите институции;

Контрол на субсидиарността от националните парламенти

5. Приветства по-тясното участие на националните парламенти в европейския законодателен процес, особено по отношение на разглеждането на законодателни предложения в светлината на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

6. Отбелязва, че през 2010 г. бяха получени 211 становища на националните парламенти, но само в малка част от тях – общо 34, беше изразена загриженост относно субсидиарността; посочва, че за пръв път през май 2012 г. по повод предложението за Регламент на Съвета относно упражняване на правото да се предприемат колективни действия във връзка със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги (СOM(2012)0130) са били изпълнени условията, предвидени в първото изречение от член 2 от Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност; във връзка с това призовава Комисията да извърши предстоящата проверка на предложението при максимално зачитане на изразената воля на националните парламенти, тъй като новата процедура за контрол следва да гарантира вземането на решения колкото се може по-близо до гражданите на Съюза;

7. Призовава Комисията да възложи извършването на независим анализ , при който следва да бъде разгледана ролята на регионалните и местните парламенти по отношение на контрола за спазване на принципа на субсидиарност; във връзка с това припомня финансираната от Европейския парламент и националните парламенти интернет платформа IPEX, която е особено полезна за обмен на информация в рамките на процедурата по контрол;

8. Препоръчва да се припомни на институциите, участващи в законодателния процес, необходимостта да гарантират, че принципите на субсидиарност и пропорционалност се прилагат правилно съгласно условията на Протокол № 2, приложен към Договора за функционирането на Европейския съюз;

9. Отбелязва, че критиката, отправена от Комитета за оценка на въздействието относно разглеждането на субсидиарността, бе отправена също така от редица национални парламенти в подаваните от тях данни в рамките на контролния механизъм за субсидиарност, въведен от Договора от Лисабон; освен това отбелязва обаче, че през 2010 г. в нито един момент не бе достигнат прагът за активиране на формалните процедури съгласно Протокол № 2, приложен към договорите;

10. Отбелязва обаче, че на 22 май 2012 г. за пръв път от влизането в сила на Договора от Лисабон националните парламенти задействаха процедурата „жълт картон“, като приеха мотивирани становища срещу предложението на Комисията за регламент на Съвета относно упражняване на правото да се предприемат колективни действия във връзка със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги (COM(2012)0130);

11. Отбелязва с безпокойство, че в някои становища на национални парламенти се подчертава фактът, че в редица предложения на Комисията обосновката на субсидиарността е недостатъчна или не съществува;

12. Подчертава необходимостта европейските институции да предоставят възможност на националните парламенти да преглеждат законодателните предложения като гарантират, че Комисията предоставя подробни и изчерпателни основания за своите решения относно субсидиарността и пропорционалността в съответствие с член 5 от Протокол № 2 към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

13. Предлага да бъде извършена оценка, за да се прецени дали на равнище на ЕС не следва да бъдат определени подходящи критерии за оценка на съответствието с принципите на субсидиарност и пропорционалност;

14. Счита, че настоящите срокове, предвидени в договорите за извършване на проверки за субсидиарност от страна на националните парламенти, следва да бъдат преразгледани, за да се установи дали са достатъчни; предлага ЕП, Комисията и представители на националните парламенти да разследват как биха могли да бъдат преодолени всякакви пречки пред участието на националните парламенти в контролния механизъм за субсидиарност;

15. Припомня, че съгласно принципа на субсидиарност Съюзът предприема действия извън обхвата на своите изключителни компетенции само когато и доколкото целите на планираната мярка могат да бъдат постигнати в по-голяма степен на равнище ЕС, отколкото на национално, регионално или местно равнище; следователно субсидиарността може да доведе както до разширяване обхвата на действията на Съюза в рамките на неговите правомощия, когато обстоятелствата го налагат, така и обратно — до ограничаване или съкращаване на съответната дейност, когато вече не е оправдана; подчертава, че в този контекст субсидиарността се прилага не само спрямо отношенията между ЕС и неговите държави членки, но също така обхваща регионалното и местното равнище;

16. Призовава настоятелно Комисията да подобри и узакони формулировките, които обосновават нейните законодателни инициативи, осъществени на основание на субсидиарността; припомня, че административното право на ЕС следва да бъде коригирано и опростено с цел намаляване на административните и нормативните разходи; счита, че в този контекст принципите на субсидиарност и пропорционалност следва да се прилагат по съответния начин;

17. Изразява съжаление, че Комисията не е съобщила по подходящ начин за прилагането на принципа на пропорционалност, особено по отношение на прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС относно делегираните актове и актовете за изпълнение; предупреждава Съвета да не замъглява отчетливата разлика между делегирани актове и актове на изпълнение; призовава настоятелно Комисията да гарантира правилното прилагане на тези два члена;

18. Отбелязва, че през периода на докладване е публикувано само едно решение на Съда на Европейския съюз във връзка с пропорционалността и субсидиарността („роуминг“ при мобилната телефония), като отбелязва, че Съдът е установил, че в този случай тези два принципа не са били нарушени, тъй като чрез ограничението в цените за крайния потребител се цели той да бъде защитен, а това може да се постигне в най-голяма степен на равнище на Съюза;

19. Приветства в тази връзка въвеждането на гореспоменатата обновена интернет страница за междупарламентарен обмен на информация (IPEX), която може да изпълнява ролята на катализатор за по-нататъшни подобрения и ангажираност с функционирането на контролния механизъм за субсидиарност, и подчертава необходимостта от по-нататъшно популяризиране на тази интернет страница;

20. Подчертава, че е изключително важно проверката на принципа на субсидиарност да обхваща задължително регионалното и местното равнище в държавите членки; в този контекст приветства публикувания от Комитета на регионите годишен доклад относно субсидиарността и създадения от Комисията уебсайт REGPEX, които подпомагат обмена на информация и ще доведат до по-нататъшно подобрение на мониторинга на субсидиарността;

21. Призовава националните парламенти, в съответствие с протокола за субсидиарността, да провеждат консултации с регионалните парламенти, разполагащи със законодателни правомощия; призовава Комисията, при извършването на проверката на субсидиарността и по-конкретно в своите годишни доклади относно субсидиарността и пропорционалността, да обръща особено внимание на ролята на регионалните парламенти, разполагащи със законодателни правомощия;

22. Подчертава значението на програмата за разумно регулиране и на разработването на нови регулаторни подходи, за да се гарантира, че законодателството на ЕС отговаря на предназначението си и може ефективно да допринесе за справянето с бъдещи предизвикателства, свързани с конкурентоспособността и растежа;

23. Посочва изключителното значение на оценките на въздействието като средство за подпомагане на вземането на решения в законодателния процес и подчертава необходимостта в този контекст да се обърне необходимото внимание на въпросите, свързани със субсидиарността и пропорционалността;

24. Подчертава ангажимента на Парламента към задълженията му съгласно програмата за разумно регулиране и насърчава използването на Дирекцията за оценка на въздействието на Парламента от страна на комисиите, ангажирани със законодателна работа съгласно установената практика; припомня ангажимента, поет от Парламента и Съвета в междуинституционалния общ подход за оценка на въздействието от 2005 г., за провеждането на оценки на въздействието преди приемането на съществени изменения и призовава комисиите да се възползват от новата Дирекция за оценка на въздействието при прилагането на този ангажимент;

25. Предлага, че като част от по-системен подход към разглеждането на оценките на въздействието в рамките на Парламента, Дирекцията за оценка на въздействието следва по искане на комисиите да изготвя кратко резюме на всяка оценка на въздействието за разглеждане при провеждането на първоначална размяна на мнения; предлага, че това резюме би могло да включва кратко заключение по отношение на качеството на оценката на въздействието, заедно с кратка бележка относно основните констатации и областите на анализ, пропуснати от Комисията; счита, че това значително би повишило контрола на законодателните проекти от страна на Парламента;

26. Счита, че е от съществено значение методиките, прилагани от Дирекцията за оценка на въздействието, да бъдат съвместими и съпоставими с подхода, възприет от Комисията, и призовава Парламента и Комисията да си сътрудничат напълно в това отношение;

27. Припомня Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 2003 г. и насърчава Съвета да приключи своевременно работата по създаването на свой собствен механизъм за извършване на оценки на въздействието в съответствие със своите задължения по силата на споразумението от 2003 г;

28. Насърчава Комисията да продължи да подобрява своя собствен подход по отношение на оценките на въздействието и призовава за засилване на ролята на Комитета за оценка на въздействието, и по-специално за финализиране и представяне на законодателни предложения само когато те се били одобрени с положително становище от Комитета;

29. Приветства Съобщението на Комисията относно свеждането до минимум на регулаторната тежест за МСП; счита, че е от съществено значение Комисията да спазва принципа „мисли първо за малките предприятия“ при изготвянето на законодателство и е насърчен от ангажираността, проявена от Комисията, и нейното желание да надхвърли настоящите подходи и да въведе по-облекчени режими и освобождаване за по-малките предприятия;

30. Припомня позицията на Парламента по въпроса за регулаторното освобождаване и настоятелно призовава Комисията да разшири обхвата на освобождаването до МСП в случаите, когато регулаторните разпоредби биха ги засегнали прекомерно и не съществува солидно основание за тяхното включване в обхвата на законодателството; приветства обновения акцент върху стриктното прилагане на МСП теста и разглежда микро-измерението като неделима част от МСП теста, в който всички възможности получават систематична оценка; в този контекст приветства позицията на Комисията относно включването на микро-образувания, които следва да бъдат включвани в пълна степен в обхвата на законодателните проекти единствено ако изпълняват засиления МСП тест;

31. Въпреки това припомня на Комисията, че изместването на тежестта на доказване не следва автоматично да води да по-сложно законодателство, което е било разработено без да се имат предвид МСП; призовава Комисията да се стреми към опростяване на законодателството, когато това е възможно, и да продължава да изготвя и представя предложения, които са достъпни и лесноприложими за МСП като основни принципи при изготвянето на законодателство, дори когато е възможно да се приложи освобождаване;

32. Подчертава необходимостта Комисията да гарантира последователно прилагане на подобрения тест за МСП в своите дирекции и призовава държавите членки да включат подобни съображения в своите национални процедури на вземане на решения;

33. Приветства индивидуалния подход по отношение на законодателството, предложен от Комисията; призовава да се вземе предвид възможното бъдещо прилагане на индивидуални подходи при преразглеждането на съществуващото законодателство;

34. Приветства приемането от страна на Комисията на препоръката на Парламента във връзка с публикуването на информация относно прилагането и оттам справянето с проблема с прекомерното регулиране („gold-plating“); припомня на Комисията и на Съвета, че с цел гарантиране успеха на съществуващите и бъдещите програми за намаляване на тежестите е необходимо активно сътрудничество между Комисията и държавите членки по отношение на избягването на различията в тълкуването и прилагането на законодателството; настоятелно призовава държавите членки да намалят соята административна тежест с допълнителни 25% в срок до 2015 г.;

35. Счита, че предложенията да се направят публично достояние европейските институции, които се отказват от опростяването, са добронамерени; счита обаче, че по-конструктивното ангажиране със съответните заинтересовани страни и институциите в предзаконодателния процес, заедно с общите ангажименти за опростяване и програмата за разумно регулиране, биха направили подобна публичност ненужна; въпреки това предлага държавите членки, които в най-голяма степен са замесени в прекомерното регулиране („gold-plating“) на директиви, да бъдат направени публично достояние, наред с тези, които са най-големите нарушители, когато става дума за късно, неточно или непълно транспониране на правото на ЕС;

36. Припомня предишните си декларации относно необходимостта от всеобхватно преразглеждане на процеса на консултации, предприето от Комисията, и очаква Комисията да приеме препоръките на Парламента в тази област преди края на 2012 г.;

37. Подчертава значението на тези мерки като ключов елемент за възобновяването на икономическия растеж в ЕС; припомня в тази връзка своята резолюция относно разумното регулиране и приканва Комисията да представи предложения за прилагане на регулаторно компенсиране, което би изисквало определянето на равностойни компенсации за разходи преди приемането на ново законодателство, което би въвело налагането на нови разходи; освен това припомня своята позиция в подкрепа на разширяването на обхвата на програмата за намаляване на административната тежест и настоятелно призовава Комисията в своята работна програма за 2013 г. да представи програма, която да отчита необходимостта от намаляването на общата регулаторна тежест;

o

o o

P7_TA-PROV(2012)0341

Стратегия за района на Атлантическия океан в рамките на политиката на сближаване на Съюза

Комисия по регионално развитие

PE486.206

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2012 г. относно стратегията за района на Атлантическия океан в рамките на политиката на сближаване на Съюза (2011/2310(INI))

– като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Разработване на морска стратегия за района на Атлантическия океан“ (COM(2009)0782),

– като взе предвид заключенията, приети от Съвета на 14 юни 2010 г., относно стратегията на Европейския съюз за Атлантическия регион,

– като взе предвид стратегията на ЕС за региона на Балтийско море и стратегията на ЕС за региона на река Дунав,

– като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно стратегията на ЕС за Атлантическия регион¹,

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията, озаглавено „Разработване на морска стратегия за района на Атлантическия океан“ (ECO/306),

– като взе предвид становището на Комитета на регионите относно съобщението на Комисията, озаглавено „Разработване на морска стратегия за района на Атлантическия океан“,

– като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно цел 3: цел 3: предизвикателство за териториалното сътрудничество: бъдещата програма за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество².

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията за регионално развитие и становището на комисията по транспорт и туризъм (A7-0222/2012),

A. като има предвид, че Атлантическият регион има редица характерни особености, които изискват политически отговори на европейско равнище:

– той е една динамична морска зона;

– той е зона с крехка морска среда;

– той е западната врата на Съюза;

– той е периферна зона в рамките на ЕС;

Б. като има предвид, че европейската криза влоши положението и голяма част от териториите в Атлантическия регион претърпяха процес на изоставане по отношение на равнището си на развитие;

В. като има предвид, че Атлантическият регион е съставен от доста хетерогенна съвкупност от територии, голяма част от които не са достигнали средното равнище на доходите в ЕС, поради което остават в рамките на цел „сближаване”, що се отнася до европейската политика на сближаване;

Г. като има предвид, че наличието на една макрорегионална стратегия е от съществено значение за динамизиране на атлантическото пространство посредством осигуряването на общ подход за целите на:

– справяне с общите предизвикателства и проблемите, с които се сблъскват страните и регионите от атлантическото пространство;

– насърчаване на взаимодействието между различните инструменти и равнища на действие, които участват в политиките за териториално планиране;

– включване на местните участници (частният сектор, регионалните и местните публични органи, организациите на гражданското общество) при изготвянето и прилагането на политиките за териториално планиране;

Д. като има предвид, че стратегията следва да бъде насочена към всички атлантически региони на ЕС, включително крайбрежните райони на Ламанша и Ирландско море, най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии, като се вземе предвид взаимодействието между атлантическите региони и регионите от Северно море;

Е. като има предвид, че в горепосочените територии следва да се постигне устойчиво развитие по отношение на екологичните, социалните и икономическите въпроси;

1. Изразява желание стратегията да приеме широкообхватен подход чрез определянето на договорена стратегическа визия за бъдещото развитие на Атлантическия регион, включването на териториалното измерение, създаването на връзки между сушата и морето и изготвянето на рамка за по-добро управление на политиката за благоустройство на морското и сухоземното пространство на атлантическите региони;

2. Призовава ценният опит, придобит при разработването на съществуващите макрорегионални стратегии и други транснационални стратегии, да се вземе изцяло предвид в процеса, свързан със Стратегията за Атлантическия регион, особено по отношение на въпроси като управлението, изготвянето на политики, комуникацията и ангажираността, целите и оценките;

3. Счита, че политиката на сближаване е основен инструмент за справянето с предизвикателствата на териториалната политика на Съюза и за стимулирането на вътрешното развитие на регионите от макрорегиона;

4. Призовава в стратегията и в нейния план за действие да бъде обърнато особено внимание на работните места, растежа и инвестициите в регионите, както морските, така и тези от вътрешността;

5. Приканва към създаването на постоянна структура за териториално морско планиране на равнището на атлантическото пространство, която да бъде съставена от регионите, съответните държави членки и Европейската комисия, чиято цел ще бъде координирането на определената стратегия и проследяване на изпълнението на плана за действие, следвайки една междусекторна и транснационална логика;

6. Счита, че интегрираното управление на мореплавателските и морските данни на равнището на Съюза е от съществено значение за експлоатирането на морските възможности; призовава Комисията да продължава да полага усилия за подобряване на управлението и достъпа до данните;

7. Счита, че са необходими решителни действия за опазване на екологичното равновесие и биологичното разнообразие, както и за намаляване на емисиите на въглероден диоксид в Атлантическия океан;

8. Счита, че рибарството, по-специално непромишления и крайбрежния риболов, както дейностите в областта на аквакултурата, трябва да заемат централно място в политиките за устройство на морското пространство, като дават своя решителен принос за благоприятстване на икономическия растеж, производството на блага и създаването на работни места; изразява желание регионализацията на общата политика в областта на рибарството да позволи провеждането на екосистемно управление, което да бъде съобразено с атлантическото пространство, и в тази връзка призовава Комисията да извърши предварително допитване до регионалните консултативни комитети в рамките на прилагането на общата политика в областта на рибарството и плановете за управление;

9. Призовава за установяване на местно, регионални и трансгранично сътрудничество с цел подобряване на възможностите за предотвратяване и управление на риска в Атлантическия регион в случаите на морски и сухоземни злополуки, природни бедствия и престъпни действия (пиратство, трафик, незаконен риболов и т.н.), както и за създаването на достатъчно гъвкави механизми за възстановяване и компенсиране на понесените щети; призовава за създаването на европейска брегова охрана;

10. Призовава за подобряване на съществуващите системи за контрол на плавателните съдове, за незабавното прилагане на увеличените правомощия на Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ) и за сключване на споразумения за споделяне на данни между компетентните органи, за да стане възможно идентифицирането и проследяването на корабите и с цел борба срещу заплахи като трансграничната престъпност, контрабандата, незаконния риболов и трафика; подчертава значението на това да се насърчава прилагането и използването на европейски програми за спътникова радионавигация (EGNOS и „Галилео“), за да обхванат помощните системи за търсене и спасяване в случай на инциденти в Атлантическия океан; припомня необходимостта да се осигури дългосрочно финансиране от Съюза за програмата „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността“ (ГМОСС), която допринася в особена степен за предотвратяването и управлението на морските рискове;

11. Счита, че териториалното измерение на стратегията е от решаващо значение за подобряването на възможностите за достъп до атлантическите региони, и следва да се съсредоточи върху свързването на атлантическото пространство с континенталните европейски територии, свързването на транспортните, енергийните и информационните мрежи, развитието на селските и градските райони във вътрешността, както и на засилването на връзките суша/море, включително най-отдалечените региони и островите;

12. Счита, че морските магистрали правят възможно отварянето на атлантическите региони, засилването на търговския обмен, стимулирането на икономическата активност на пристанищата, увеличаването на туризма и намаляването на емисиите на CO2; счита, че е важно в действията за намаляване на емисиите на CO2 да се отчитат морската търговия в Атлантическия регион и особеностите на най-отдалечените региони, в които превозът на стоки и на хора по море е от съществено значение за осигуряването на ефективно териториално, социално и икономическо сближаване; приканва те да бъдат допустими за подкрепа по Механизма за свързване на Европа;

13. Призовава в интерес на устойчивостта на морските магистрали и в съответствие със стратегията „Европа 2020“ да се въведат конкретни препоръки относно плавателните съдове, за да се насърчи включването на системи за задвижване с ниски въглеродни емисии и използването на завишени конструктивни изисквания по отношение на ефективността, удобството, капацитета, безопасността, определянето на местоположението и телекомуникациите; подчертава, че такива препоръки трябва да са насочени към повишаването на ефективността на този вид транспорт, обезпечаване на опазването на околната среда и улесняването на интеграцията му с останалите мрежи и видове транспорт;

14. Счита, че е необходимо да се подобри връзката на атлантическите региони с останалата част на Европа чрез инвестиции в транспортна инфраструктура на мултимодален принцип;

15. Изтъква необходимостта от ефективна трансгранична координация и сътрудничество за изграждането и употребата на пътни и железопътни инфраструктури, включително високоскоростни железопътни линии, летища, морски пристанища, пристанища във вътрешността на сушата, терминали и логистика във вътрешността на сушата, с оглед разработването на една по-устойчива и мултимодална транспортна система;

16. Подчертава икономическото и териториално значение на пристанищата и счита, че наличието на железопътни и речни връзки с вътрешността е основно условие за тяхната конкурентоспособност;

17. Изразява съжаление от липсата на коридор, който да обхваща цялото атлантическо пространство, в предложенията на Комисията за централна мрежа от трансевропейски транспортни мрежи и изразява съжаление за това, че твърде малко от атлантическите пристанища са предложени за включване в тази централна мрежа; счита, че е необходимо да се включат като възлови и други атлантически пристанища, и във връзка с това ще представи предложения;

18. Припомня ползите от създаването на Единно европейско небе с оглед да се засили териториалното сближаване посредством повишен трафик между регионалните летища в рамките на Съюза и поради това призовава Комисията да осигури използването на функционалните блокове въздушно пространство в поставените срокове за постигане на тази цел;

Промишлена политика за Атлантическия океан

19. Изразява надежда, че стратегията ще подкрепя конкурентоспособността на динамичните икономически сектори в атлантическите региони посредством подходяща промишлена политика; в това отношение счита, че инвестициите в частния сектор следва да бъдат подкрепени от публичните органи в областта на научно-изследователската и развойната дейност, иновациите, развитието на клъстерите и подкрепата на МСП;

20. Призовава да се обърне особено внимание на регионите, които са предмет на преструктуриране на предприятия и отрасли, както и на затваряне на предприятия или прехвърляне на производството им, с цел насърчаване на реиндустриализацията на тези региони чрез изграждане на взаимодействие между пристанищната дейност, логистиката и развитието на спомагателни отрасли с по-висока добавена стойност; Също така призовава за създаването на механизъм за обмен на успешни производствени практики между регионите от Атлантическата дъга;

21. Счита, че стратегията следва да насърчава мореплавателските и морските изследвания и да улесни достъпа на предприятията до произведените данни, с цел подобряване на научните познания за морската околна среда, стимулиране на обновяването на морските отрасли и създаване на възможност за устойчива експлоатация на морските ресурси;

22. Счита, че стратегията следва да съдържа амбициозен социален компонент за насърчаване на обучението и достъпа на младите хора до морските професии, посредством укрепване на структурите за трудова заетост, които в момента са свързани с морето, и на тяхната роля за задържане на населението в крайбрежните райони, но също така за създаване на нови специалности, които могат да допринесат за дългосрочното развитие на риболовните региони и за подобряването на качеството на живот в тези зони;

23. Подчертава, че възобновяемите морски енергии представляват промишлен сектор с бъдеще, който дава възможност да се ограничи изменението на климата и енергийната зависимост на ЕС, да бъде постигната по-голяма енергийна устойчивост в атлантическото пространство и да бъдат осъществени целите на стратегията Европа 2020; припомня, че атлантическото пространство е изключително благоприятно за стимулирането на тези енергийни източници и счита, че е необходима публична подкрепа, за да се подпомогнат частните инвестиции в съответните технологии, най-вече по отношение на енергията, добивана чрез разположените в морето ветрогенератори и чрез използване на морските вълни и приливите и отливите;

24. Подчертава стратегическото значение на морския транспорт по атлантическото крайбрежие и на връзките между най-отдалечените региони и останалите континентални територии; приканва Комисията да предложи мерки за опростяване на административните формалности в пристанищата, без да се губи капацитетът за контрол и проверка на правилността на операциите и товарните работи;

25. Припомня икономическото значение на морската промишленост в атлантическите региони, и по-специално това на корабостроителната промишленост, която преминава през много трудно конюнктурно положение в някои атлантически региони, като Комисията следва да представи решения за този проблем; настоятелно призовава Комисията да даде нов тласък на инициативата LeaderSHIP 2015, за да се засили конкурентоспособността на този сектор в контекста на международната конкуренция;

26. Подчертава значението на дейностите в областта на морския риболов и аквакултурата в атлантическите региони и приветства обществената подкрепа за обновяването и модернизацията на риболовните кораби, както и разграничаването по специален начин на характеристиките и възможностите на непромишления крайбрежен риболов и улова на морски мекотели;

27. Изтъква значението на стимулирането на устойчиви от социална, икономическа и екологична гледна точка форми на туризъм, които биха могли да представляват значим източник на добавена стойност за атлантическите региони, като в същото време бъде защитена тяхната екосистема и биоразнообразие; изтъква, че подкрепата за водния туризъм, който трябва да позволи развиване на спортните дейности и по-добра експлоатация на круизните пътувания;

28. Подчертава богатото морско дъно на Атлантическия океан и счита, че стратегията следва да улесни неговото проучване и неговата устойчива експлоатация;

План за действие за периода 2014—2020 г.

29. Призовава за външно измерение към стратегията с цел постигане на напредък по определени цели и привличане на международни инвестиции, за да се извлече полза от съществуващите възможности, и предлага ключов елемент от плана за действие да бъде рекламирането на Атлантическия регион като място, подходящо за инвестиране, посещаване и извършване на търговска дейност;

30. Приканва Комисията да създаде атлантически макрорегион и да предложи план за действие за прилагане на стратегията в периода 2014-2020 г.;

31. Призовава за прилагането на подход на многостепенно управление при разработването, изпълнението, оценяването и преразглеждането на плана за действие, с активното участие на регионалните и местните публични органи, държавите членки от атлантическото пространство, заинтересованите страни от частния сектор и организациите на гражданското общество;

32. Подчертава, че планът за действие ще използва съществуващото европейско финансиране, без да създава нови бюджетни инструменти;

33. Предлага планът за действие да бъде свързан с регионалната политика, с интегрираната морска политика на Съюза, с политиката за изследвания и иновации (Хоризонт 2020) и с Механизма за свързване на Европа; счита, че е от съществено значение да се създаде взаимодействие с другите европейски политики в областта на научните изследвания и иновациите, транспорта, околната среда, енергетиката, технологиите, туризма, рибарството, аквакултурата и международното сътрудничество;

34. Подчертава значителния потенциал, който се крие в Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд, облигационните емисии за финансиране на проекти ("project bonds") и публично-частните партньорства за финансирането на инвестициите на стратегията;

35. Настоява бъдещата атлантическа стратегия да се основава на тематичните стълбове от стратегията „Европа 2020”, тъй като това ще позволи свързването по интегриран начин на тематичното съдържание със секторните политики. в това отношение счита, че целите и тематичното съсредоточаване, предложени за петте фонда, включени в общата стратегическа рамка за европейската политика на сближаване за следващия програмен период, следва да бъдат поставени в основата на плана за действие; отбелязва, че поради това изготвянето на плана за действие ще трябва да бъде съобразено с принципите и целите на фондовете на ЕС, особено тези от общата стратегическа рамка, за да се осигури по-прецизно привеждане в съответствие на мерките, свързани с оперативните програми, и приоритетите на Стратегията за Атлантическия регион, с цел предоставяне на възможност за координация между цели и средства;

36. Призовава за въвеждане на задължително пренасочване на договорите за партньорство и на оперативните програми към съответните приоритети на макрорегионалните стратегии в които участват, с цел да се гарантира, че мерките по оперативните програми и приоритетите на макрорегионалните стратегии се намират в пълно съответствие, което ще доведе до по-ефикасно използване на структурните фондове и до създаване на добавена стойност на регионално равнище; уточнява, че задължителното пренасочване на програмите трябва да засяга не само оперативните програми, свързани с целта за териториално сътрудничество на политиката на сближаване (Interreg), но също така оперативните програми, свойствени за всеки от регионите на атлантическото пространство;

37. Изразява подкрепата си за признаването и включването на вече съществуващи стратегии, проекти и опит в областта на териториалното сътрудничество, които могат да дадат насоки и политически и оперативни приоритети на плана за действие; приканва за надлежно отчитане на плана за действие в процеса на изготвяне и прилагане на бъдещите програми за териториално сътрудничество, свързани със стратегията; освен това счита, че транснационалният раздел на целта за европейско териториално сътрудничество трябва да включва техническа подкрепа в прилагането на плана за действие, наред с другото с цел улесняване на обмена на най-добри практики и на свързването в мрежа;

38. Счита, че многорегионалните оперативни програми и тези, финансирани от повече фондове, както и интегрираните териториални инвестиции представляват особено уместни инструменти за улесняване прилагането на плана за действие;

39. Предлага годишните доклади за изпълнението на съответните програми да съдържат оценка на начина, по който програмите допринасят за постигането на целите на Стратегията за Атлантическия регион и изпълнението на плана за действие;

40. Подчертава потенциала, който се крие в най-отдалечението региони в качеството на природна лаборатория за осъществяването на изследователска и развойна дейност в областта на възобновяемата енергия и морската икономика; подчертава значението, което придобива сектора на туризма за тези региони, и съществуващите възможности за създаването на логистични платформи, които да улеснят транспорта на стоки между Европа и други световни икономики;

41. Приканва националните, регионалните и местните органи да търсят взаимодействие между своите политики и приоритетите на плана за действие;

42. Припомня, че участието на европейски фондове с пряко и споделено управление в стратегията ще изисква да се определи подходяща система за управление и контрол, поради което призовава за въвеждане на платформа за управление на плана за действие, предлагаща на бенефициентите информационен и комуникационен модул и благоприятстваща координацията между различните органи, които отговарят за управлението на фондовете;

43. Препоръчва Стратегията за Атлантическия регион първо да постигне съгласие по Стратегическа визия за Атлантическия регион, която да осигури еталона за Плана за действие за периода 2014–2020 г.; освен това предлага в този план за действие:

– да се определят основните приоритети и мерки и да се установят водещи проекти;

– да се посочат ясно определени роли и отговорности за всички заинтересовани страни, що се отнася до политиката и изпълнението;

– да се определят най-важните цели, както и набор от показатели за измерване на постигнатите резултати;

– да се договори процес за оценка и междинен преглед на постиженията; както и

– да се установят нужните средства за изпълнението на плана за действие.

44. Припомня, че е организиран атлантически форум за 2012 и 2013 г. под формата на подготвително действие, предложено от Парламента, за да се присъединят всички заинтересовани страни към плана за действие; подчертава, че Парламентът играе водеща роля в качеството на инициатор на този форум;

45. Предлага планът за действие да бъде приет от Атлантическия форум и призовава предстоящото ирландско председателство да определи като приоритетен въпрос одобряването на плана за действие от Европейския съвет по време на своя мандат, като се обърне специално внимание на постигането на резултати и на един надежден процес за мониторинг и текущи оценки, както и планиране на междинен преглед;

46. Приканва Комисията да проучи възможността за прилагането на сходни макрорегионални стратегии в други региони, където това би позволило постигането на устойчив икономически растеж;

o

o o

P7_TA-PROV(2012)0342

Изменение на приложение І към Регламент (EО) № 1528/2007 на Съвета по отношение на изключването на определени държави от списъка с региони или държави, които са приключили преговори ***I

Комисия по международна търговия

PE483.670

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2012 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на приложение І към Регламент (EО) № 1528/2007 на Съвета по отношение на изключването на определени държави от списъка с региони или държави, които са приключили преговори (COM(2011)0598 – C7-0305/2011 – 2011/0260(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0598),

– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7 0305/2011),

– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

– като взе предвид член 55 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становището на комисията по развитие (A7-0207/2012),

1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2. Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение 1

Предложение за регламент

Съображение 5

Изменение 2

Предложение за регламент

Член 1 – точка 1

Регламент (ЕО) № 1528/2007

Член 2 б - параграф 2

Изменение 3

Предложение за регламент

Член 1 – точка 1

Регламент (ЕО) № 1528/2007

Член 2 б - параграф 5

Изменение 4

Предложение за регламент

Член 2

P7_TA-PROV(2012)0343

Механизъм за обмен на информация относно междудържавните споразумения между държави членки и трети държави в областта на енергетиката ***I

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

PE475.868

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2012 г. относно предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката (COM(2011)0540 – C7-0235/2011 – 2011/0238(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0540),

– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 194 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7 0235/2011),

– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

– като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Камарата на депутатите на Люксембург в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

– като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 18 януари 2012 г.¹,

– след консултация с Комитета на регионите,

– като взе предвид поетия с писмо от 5 юни 2012 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Европейския парламент съобразно член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

– като взе предвид член 55 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по външни работи, както и комисията по международна търговия (A7-0264/2012),

1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2. Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.