Приети текстове на заседанието от

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 194 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет¹,

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура²,

като имат предвид, че:

(1) Европейският съвет поиска от държавите членки от 1 януари 2012 г.▌да информират Комисията за всички свои нови и действащи двустранни споразумения с трети държави в областта на енергетиката. Комисията следва да предоставя тази информация на разположение на всички останали държави членки в подходяща форма, като отчита необходимостта от защита на чувствителната търговска информация.

(3) Правилното функциониране на вътрешния енергиен пазар налага вносът на енергия в Съюза ▌да се урежда изцяло от правила за създаване на вътрешния енергиен пазар. Неправилното функциониране на вътрешния енергиен пазар поставя Съюза в уязвимо и неизгодно положение по отношение на сигурността на енергийните доставки и намалява потенциалните ползи на този пазар за европейските потребители и промишленост. Високата степен на прозрачност по отношение на споразуменията между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката ще позволи на Съюза да предприема координирани действия, в дух на солидарност, за да се гарантира, че тези споразумения съответстват на правото на Съюза и осигуряват реална сигурност на енергийните доставки. Тази прозрачност би била от полза за постигането както на по-тясно сътрудничество в рамките на Съюза в областта на външните отношения, свързани с енергетиката, така и на дългосрочните цели на политиката на Съюза в областта на енергетиката, климата и сигурността на енергийните доставки.

(4) Ето защо следва да бъде създаден нов механизъм за обмен на информация. Той следва да се прилага само за междуправителствените споразумения, които имат последици за вътрешния енергиен пазар или за сигурността на енергийните доставки в Съюза, тъй като тези два въпроса са неразривно свързани. За първоначалната оценка за това, дали дадено междуправителствено споразумение или друг текст, към който изрично препраща дадено междуправителствено споразумение, има последици за вътрешния енергиен пазар или за сигурността на енергийните доставки в Съюза, следва да отговарят държавите членки; при съмнение държавите членки следва да се консултират с Комисията. По принцип споразуменията, които вече не са в сила или не се прилагат, нямат последици за вътрешния енергиен пазар или за сигурността на енергийните доставки в Съюза и поради това този механизъм за обмен на информация не следва да се прилага за тях. Механизмът за обмен на информация следва да включва по-специално всички междуправителствени споразумения, които имат последици за доставките на газ, нефт или електроенергия чрез трайно установена инфраструктура или които имат последици за количеството енергия, внасяно в Съюза ▌.

(5) Междуправителствените споразумения, които трябва да бъдат нотифицирани на Комисията в тяхната цялост съгласно други актове на Съюза, следва да бъдат изключени от механизма за обмен на информация. Въпреки това освобождаването не следва да се прилага по отношение на междуправителствени споразумения с трети държави, които имат последици за развитието и използването на газовата инфраструктура и доставките на газ, които трябва да бъдат предадени на Комисията в съответствие с член 13, параграф 6, буква а) от Регламент (ЕС) № 994/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ▌⁴. Тези споразумения следва да бъдат нотифицирани съгласно правилата, установени в настоящото решение. За да се избегне повторение, следва да се приеме, че с подаването на нотификацията в съответствие с настоящото решение е изпълнено задължението, предвидено в член 13, параграф 6, буква а) от Регламент (ЕС) № 994/2010.

(7) Настоящото решение не поражда задължения във връзка със споразумения между търговски оператори ▌. То обаче не възпрепятства държавите членки да съобщават на Комисията на доброволна основа търговски споразумения, към които изрично препращат междуправителствени споразумения ▌. Освен това, тъй като е възможно в търговските споразумения да се съдържат регулаторни разпоредби, търговските оператори, които договарят търговски споразумения с оператори от трети държави, следва да имат възможността да искат насоки от Комисията, за да се избегнат възможни стълкновения с правото на Съюза.

(8) Държавите членки следва да представят на Комисията всички действащи ▌междуправителствени споразумения, независимо дали са влезли в сила или се прилагат временно по смисъла на член 25 от Виенската конвенция за правото на договорите, както и всички нови междуправителствени споразумения.

(9) По-голямата прозрачност по отношение на бъдещи междуправителствени споразумения, които ще бъдат договорени или се договарят между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката, би могла да допринесе за последователността в подходите на държавите членки по отношение на такива споразумения, както и за съответствието с правото на Съюза и за сигурността на енергийните доставки в Съюза. Ето защо държавите членки следва да имат възможността да информират Комисията за преговорите по нови междуправителствени споразумения или изменения на действащи междуправителствени споразумения. Когато държавите членки изберат тази възможност, Комисията следва да бъде редовно информирана за напредъка на преговорите. Държавите членки следва да имат възможността да поканят Комисията да участва в преговорите като наблюдател.

(10) Комисията следва да оценява съвместимостта на действащите междуправителствени споразумения с правото на Съюза. В случай на несъвместимост държавите членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да намерят подходящо решение с оглед отстраняване на установената несъвместимост.

(11) За да се гарантира по-голяма прозрачност и да се избегнат възможните стълкновения с правото на Съюза, държавите членки следва да разполагат с възможността да информират Комисията във връзка с ново междуправителствено споразумение с трета държава преди началото или по време на преговорите. Когато държава членка, която е договорила ▌ междуправителствено споразумение, е информирала Комисията за това преди приключването на преговорите и ѝ е представила проекта на междуправителственото споразумение, Комисията следва да разполага с възможността да информира тази държава членка за становището си относно съвместимостта на договореното споразумение с правото на Съюза. В съответствие с член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Комисията има правото да започне производство за установяване на нарушение, когато прецени, че дадена държава членка не е изпълнила задълженията си по ДФЕС.

(12) Всички окончателни, ратифицирани междуправителствени споразумения, попадащи в приложното поле на настоящото решение, следва да бъдат изпращани на Комисията, за да може да бъдат информирани всички останали държави членки.

(13) Комисията следва да предостави на всички останали държави членки достъп до цялата получена от нея информация в защитен електронен формат. Комисията следва да зачита исканията на държавите членки за третиране на предоставената ѝ от тях информация ▌ като поверителна. Исканията за поверителност обаче не следва да ограничават достъпа на самата Комисия до поверителна информация, тъй като Комисията се нуждае от изчерпателна информация за целите на извършваната от нея оценка. Отговорност на Комисията следва да бъде да гарантира прилагането на клаузата за поверителност. Исканията за поверителност не следва да засягат правото на достъп до документи, предвидено в Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията¹.

(14) Ако някоя държава членка счита дадено междуправителствено споразумение за поверително, тя следва да предостави обобщена информация за него на Комисията, за да бъдат информирани и останалите държави членки.

(15) Постоянният обмен на информация за междуправителствените споразумения на равнището на Съюза следва да позволи разработването на най-добри практики. Въз основа на тези най-добри практики Комисията, когато е уместно в сътрудничество с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) по въпросите, свързани с външната политика на Съюза, следва да разработи незадължителни образци на разпоредби, които да се използват в междуправителствените споразумения между държавите членки и трети държави. Използването на тези образци на разпоредби следва да има за цел да се избегнат стълкновения на междуправителствените споразумения с правото на Съюза, по специално с правото в областта на конкуренцията и правилата за вътрешния енергиен пазар, както и стълкновенията с международните споразумения, сключени от Съюза. Използването им следва да бъде по избор, а съдържанието им следва да може да се адаптира към всякакви особени обстоятелства.

(17) По-доброто взаимно познаване на действащите и на нови междуправителствени споразумения следва да спомогне за по-добра координация по въпросите на енергетиката между държавите членки и между държавите членки и Комисията. Тази подобрена координация следва да позволи на държавите членки да се ползват в пълна степен от политическата и икономическата тежест на Съюза, а също така да позволи на Комисията да предлага решения на констатираните проблеми в областта на междуправителствените споразумения.

(19) Механизмът за обмен на информация, включително оценките, които се извършват от държавите членки при прилагането му, не засяга прилагането на правилата на Съюза относно нарушенията, държавната помощ и конкуренцията.

(20) Комисията следва да направи оценка на това, дали настоящото решение е достатъчно и ефективно за целите на осигуряването на съответствие на междуправителствените споразумения с правото на Съюза и на гарантиране на висока степен на координация между държавите членки по отношение на междуправителствените споразумения в областта на енергетиката.

(21) Тъй като целта на настоящото решение, а именно обменът на информация между държавите членки и Комисията по междуправителствените споразумения в областта на енергетиката, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради последиците от настоящото решение може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1
Предмет и приложно поле

1. С настоящото решение се създава механизъм за обмен на информация между държавите членки и Комисията във връзка с междуправителствени споразумения в областта на енергетиката по смисъла на член 2 с цел да се подобри функционирането на вътрешния енергиен пазар.

2. Настоящото решение не се прилага за междуправителствени споразумения, за които като цяло вече се прилагат други специални процедури за нотифициране съгласно правото на Съюза.

Независимо от първа алинея ▌настоящото решение се прилага за междуправителствените споразумения, които се предават на Комисията съгласно член 13, параграф 6, буква а) от Регламент (ЕС) № 994/2010.

Член 2
Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

1) „междуправителствено споразумение“ означава всяко правно обвързващо споразумение между една или няколко държави членки и една или няколко трети държави, което има последици за действието или функционирането на вътрешния енергиен пазар или за сигурността на енергийните доставки в Съюза; въпреки това , когато такова правно обвързващо споразумение обхваща и други въпроси, само разпоредбите , които се отнасят до енергетиката, включително общите разпоредби, приложими към свързаните с енергетиката разпоредби, съставляват „междуправителствено споразумение“;

2) „действащо междуправителствено споразумение“ означава междуправителствено споразумение, което е влязло в сила или се прилага временно преди влизането в сила на настоящото решение.

Член 3
Обмен на информация между държавите членки и Комисията

1. До ... ^ държавите членки представят на Комисията всички действащи междуправителствени споразумения, включително техните приложения и изменения. Когато тези действащи междуправителствени споразумения съдържат изрично препращане към други текстове, държавите членки представят на Комисията и тези други текстове, доколкото те съдържат елементи, имащи последици за функционирането на вътрешния енергиен пазар или за сигурността на енергийните доставки в Съюза. Това задължение обаче не се прилага към споразуменията между търговски оператори.

Действащите междуправителствени споразумения, които към датата на влизане в сила на настоящото решение вече са предадени на Комисията в съответствие с член 13, параграф 6, буква а) от Регламент (ЕС) № 994/2010, се считат за представени за целите на настоящия параграф, ▌ при условие че предаването им съответства на изискванията на първа алинея. До …* държавите членки информират Комисията дали някоя част на тези действащи междуправителствени споразумения трябва да се счита за поверителна и дали предоставената информация може да бъде обменяна с други държави членки.

Заинтересованата държава членка посочва на Комисията дали представената съгласно първа алинея информация може да бъде обменяна с всички останали държави членки. В случай че информацията може да бъде обменяна, Комисията предоставя на всички държави членки достъп до получената информация в защитен електронен формат, освен до поверителните части, определени в съответствие с член 4.

5. При ратифициране на междуправителствено споразумение или при изменение на междуправителствено споразумение заинтересованата държава членка представя на Комисията междуправителственото споразумение или изменението, заедно с всякакви приложения към споразумението или изменението.

7. Когато дадена държава членка даде указание на Комисията в съответствие с член 4 да не предоставя достъп на други държави членки до действащо междуправителствено споразумение, изменение на действащо междуправителствено споразумение или ново междуправителствено споразумение, тя предоставя обобщение на представената информация. Това обобщение съдържа най малкото следната информация относно съответното споразумение или изменение:

2. Исканията за поверителност по настоящия член не ограничават достъпа на самата Комисията до поверителна информация. Комисията взема мерки за това достъп до поверителната информация да имат само службите на Комисията, за които е абсолютно необходимо да разполагат с тази информация.

Член 5
Съдействие от Комисията

Когато дадена държава членка изпрати на Комисията уведомление за преговори съгласно член 3, параграф 3, тази държава членка може да поиска съдействие от Комисията за тези преговори ▌.

Когато Комисията участва в преговорите като наблюдател, тя може да предостави на заинтересованата държава членка насоки как да се избегне несъвместимостта на междуправителственото споразумение или изменението, предмет на преговорите, с правото на Съюза.

Член 6
Оценка на съвместимостта

1. Когато дадена държава членка договаря междуправителствено споразумение или изменение на действащо междуправителствено споразумение и не е в състояние да стигне въз основа на собствената си оценка до категорично заключение относно съвместимостта с правото на Съюза на междуправителственото споразумение или на изменението, предмет на преговорите, тя информира Комисията за това преди приключването на преговорите и ѝ представя съответния проект на споразумение или на изменение заедно с всички приложения към него.

Член 7
Координация между държавите членки

▌Комисията улеснява и насърчава координацията между държавите членки с цел:

a) да прави преглед на тенденциите в областта на междуправителствените споразумения и да се стреми към последователност и съгласуваност във външните отношения на Съюза в областта на енергетиката с държавите производителки, държавите на транзитно преминаване и държавите потребителки;

б) да набележи общите проблеми при междуправителствените споразумения, да проучи подходящите мерки за решаване на тези проблеми и, когато е целесъобразно, да предложи решения;

в) въз основа на най-добрите практики и като се консултира с държавите членки, да разработи незадължителни образци на разпоредби, които, ако бъдат използвани, биха подобрили значително съответствието на бъдещите междуправителствени споразумения с правото на Съюза;

г) да подпомага, когато е целесъобразно, изготвянето на многостранни междуправителствени споразумения с участието на няколко държави членки или на Съюза като цяло.

▌

Член 8

1. До 1 януари 2016 г. Комисията представя на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет доклад за прилагането на настоящото решение.

2. В доклада по-специално се прави оценка на това доколко настоящото решение спомага за осигуряване на съответствие на междуправителствените споразумения с правото на Съюза, както и на висока степен на координация между държавите членки по отношение на междуправителствените споразумения. В него се оценяват и последиците от настоящото решение за преговорите на държавите членки с трети държави, а също и целесъобразността на приложното поле на настоящото решение и предвидените в него процедури.

3. След представянето на първия доклад, посочен в параграф 1 от настоящия член, Комисията докладва на всеки три години на Европейския парламент и на Съвета за информацията, получена съгласно член 3, като надлежно взема предвид разпоредбите на настоящото решение относно поверителността.
Член 9
Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 10
Адресати

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

P7_TA-PROV(2012)0344

Системи за качество, приложими за селскостопанските продукти ***I

Комисия по земеделие и развитие на селските райони

PE460.980

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2012 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти (COM(2010)0733 – C7-0423/2010 – 2010/0353(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2010)0733),

– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 и член 118, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7 0423/2010),

– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 5 май 2011 г.¹,

– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 12 май 2011 г.²

– като взе предвид поетия с писмо от 25 юни 2012 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

– като взе предвид член 55 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7-0266/2011),

1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2. Приема за сведение декларацията на Съвета, приложена към настоящата резолюция;

3. Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

4. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.