Приети текстове на заседанието от



страница4/16
Дата24.07.2017
Размер4.28 Mb.
#26429
ТипРешение
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

P7_TC1-COD(2010)0353

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 13 септември 2012 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно ▌схемите за качество на селскостопанските продукти и храни1

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 и член 118, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет2,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите3,

в съответствие с обикновената законодателна процедура4,

като имат предвид, че:

(1) Качеството и разнообразието на продукцията на Европейския съюз от селско стопанство, рибарство и аквакултури са една от важните му силни страни, които осигуряват конкурентно предимство за земеделските производители от Съюза и допринасят значително за неговото живо културно и кулинарно наследство. Това се дължи на уменията и решимостта на земеделските стопани и производители от Европейския съюз, които са запазили ▌традициите живи, като същевременно отчитат разработването на нови производствени методи и материали.

(2) Гражданите и потребителите в ▌Съюза все по-често търсят продукти, които са ▌качествени и традиционни. Те също така са загрижени за поддържането на разнообразието на селскостопанското производство в ▌Съюза. Това създава търсене на селскостопански продукти или храни с ▌разпознаваеми ▌специфични характеристики, по-специално ▌свързани с географския им произход.

(3) Производителите могат да продължат да произвеждат разнообразен асортимент от качествени продукти само ако ▌получават справедливо възнаграждение за своите усилия. За тази цел е необходимо те да могат да информират купувачите и потребителите относно характеристиките на своите продукти в условията на лоялна конкуренция. За това е необходимо също те да могат правилно да идентифицират своите продукти ▌на пазара.

(4) Прилагането спрямо производителите на схеми за качество, които възнаграждават техните усилия да произвеждат разнообразен асортимент от качествени продукти, може да е от полза за икономиката на селските райони. Това важи в особено голяма степен за по-слабо облагодетелстваните райони, планинските райони и най-отдалечените региони, където секторът на селското стопанство представлява значителна част от икономиката и производствените разходи са високи. По този начин схемите за качество имат възможност да допринесат за политиката за развитие на селските райони, пазарната политика и политиката в подкрепа на доходите в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП) и да ги допълнят. По-конкретно те могат да дадат своя принос в райони, в които секторът на селското стопанство е от по-голямо икономическо значение и особено в районите в неблагоприятно положение.

(5) В приоритетите на политиката „Европа 2020“, определени в съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, се включват целите за постигане на конкурентоспособна икономика, основана на знания и новаторство, както и насърчаване на икономика с висока трудова заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване. Следователно политиката за качество на селскостопанските продукти следва да предостави на производителите правилните инструменти за по-добро идентифициране и популяризиране на техните продукти, които имат специфични характеристики, като в същото време ги предпазва от нелоялни практики.

(6) Предвижданият набор от допълващи мерки следва да спазва принципите на субсидиарност и пропорционалност.

(7) Мерките на политиката за качество на селскостопанските продукти са предвидени в: Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета от 10 юни 1991 година относно установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти1; Директива 2001/110/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 година относно меда2 и по-специално член 2 от нея; Регламент (ЕО) № 247/2006 на Съвета от 30 януари 2006 година за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза3, и по-специално дял IV, член 14 („Графичен символ“) от него; Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер4; Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни5; Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП)6, и по специално част II, дял II, глава I, раздел I „Правила за предлагане на пазара“ и раздел Ia, подраздел I „Наименования за произход и географски указания“ от него; Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/917; и Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета8.

(8) Етикетирането на селскостопанските продукти и храни следва да бъде предмет на общите правила, предвидени в Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните1, и по-специално на разпоредбите, насочени към предпазване от етикетиране, което може да обърка или подведе потребителите.

(9) Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно политиката за качество на селскостопанските продукти определи, че постигането на по-голяма съгласуваност и последователност на политиката за качество на селскостопанските продукти е приоритет.

(10) Схемата за географски указания за селскостопански продукти и храни и схемата за храни с традиционно специфичен характер ▌ имат някои общи цели и разпоредби.

(11) От известно време Съюзът се стреми към подход, който има за цел да опрости регулаторната рамка по отношение на ОСП. Този подход следва да се приложи и за регламентите в областта на политиката за качество на селскостопанските продукти, без това да поставя под въпрос специфичните характеристики на тези продукти.

(12) Някои регламенти, които са част от политиката за качество на селскостопанските продукти, наскоро бяха преразгледани, но все още не се прилагат в своята цялост. В резултат на това те не следва да бъдат включени в настоящия регламент ▌. Все пак те биха могли да бъдат включени на по-късен етап, след като законодателството бъде приложено в своята цялост.

(13) С оглед на горепосочените съображения следните разпоредби следва да бъдат обединени в единна правна рамка, която включва нови или актуализирани разпоредби на регламенти (ЕО) № 509/2006 и (ЕО) № 510/2006 и онези разпоредби от регламенти (ЕО) № 509/2006 и (ЕО) № 510/2006, които се запазват.

(14) От съображения за яснота и прозрачност Регламент (EО) № 509/2006 и Регламент (ЕО) № 510/2006 следва да бъдат съответно отменени и заменени с настоящия регламент.

(15) Обхватът на настоящия регламент следва да се ограничи до селскостопанските продукти, предназначени за консумация от човека, изброени в приложение I към Договора, и до списък на продукти извън обхвата на това приложение, които са тясно свързани със селскостопанското производство или с икономиката на селските райони.

(16) Правилата, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат без да се засяга съществуващото законодателство на Съюза по отношение на вина, ароматизирани вина, спиртни напитки, продукти на биологичното земеделие или най-отдалечените райони.

(17) Обхватът на наименованията за произход и географските указания следва да се ограничи до продукти, за които съществува вътрешноприсъща връзка между характеристиките на продукта или храната и географския произход. Включването в предишната схема само на определени видове шоколад като захарни изделия е неправилно и следва да бъде коригирано.

(18) Конкретните цели на защитата на наименованията за произход и географските указания са да се осигурят справедливи приходи за земеделските стопани и производители ▌ съобразно качествата и характеристиките на даден продукт или начина му на производство и да се предостави ясна информация за продукти със специфични характеристики, свързани с географския произход, като с това ще се даде възможност на потребителите да правят по-информиран избор при покупки.

(19) Осигуряването на еднакво спазване на цялата територия на Съюза на правата на интелектуална собственост, свързани със защитените наименования в Съюза, е приоритетна цел, която може да бъде постигната по-ефективно на равнището на Съюза.

(20) Рамка на Съюза, която защитава наименованията за произход и географските указания, като предвижда включването им в регистър, спомага за разработването на тези инструменти, тъй като произтичащият от това по-еднакъв подход обезпечава лоялна конкуренция между производителите на продукти, които притежават такива указания, и повишава доверието на потребителите към продуктите. Следва да се предвиди разпоредба за разработването на наименования за произход и географски указания на равнището на Съюза и за насърчаване на създаването на механизми за защитата им в трети държави в рамките на Световната търговска организация или на многостранни и двустранни споразумения, като по този начин се допринесе за признаването на качеството на продуктите и на техния производствен модел за фактор, който носи добавена стойност.

(21) В резултат на опита, придобит от прилагането на Регламент (ЕИО) № 2081/1992 на Съвета от 14 юли 1992 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни ▌1 и Регламент (ЕО) № 510/2006, е необходимо да бъде намерено решение на някои въпроси, да се изяснят и опростят някои правила и да се рационализират процедурите, свързани с тази схема.

(22) С оглед на съществуващата практика двата различни инструмента за обозначаване на връзката между продукта и неговия географски произход ▌, а именно — защитеното наименование за произход и защитеното географско указание —, следва да бъдат допълнително определени и запазени. Без да се променя концепцията на тези инструменти, следва да се приемат някои промени в определенията, за да се вземе предвид в по-голяма степен определението за географски указания, заложено в Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост, и за да бъдат направени по-прости и по-ясни за разбиране от операторите.

(23) Селскостопански продукт или храна с такова географско означение следва да отговаря на определени условия, посочени в спецификацията, например конкретни изисквания, които имат за цел опазване на природните ресурси или ландшафта на производствения район или по-хуманно отношение към селскостопанските животни.

(24) За да получат защита на териториите на държавите членки, наименованията за произход и географските указания следва да бъдат регистрирани само на равнището на Съюза. От датата на заявлението за такава регистрация на равнището на Съюза държавите членки следва да могат да предоставят временна закрила на национално равнище без да се засяга вътрешната търговия в Съюза или международната търговия. Закрилата, предоставена от настоящия регламент след регистрация, следва да бъде на разположение в еднаква степен за наименования за произход и географски указания на трети държави, които отговарят на съответните критерии и се ползват със закрила в своята страна на произход.

(25) Процедурата по регистрация на равнището на Съюза следва да дава възможност на всяко физическо или юридическо лице със законен интерес от държава членка, различна от държавата членка на подаване на заявлението, или от трета държава, да упражнява правата си чрез уведомяване за своето възражение.

(26) Вписването в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания следва също да предоставя информация на потребителите и на участниците в търговията ▌.

(27) Съюзът договаря международни споразумения, включително такива, които се отнасят до закрилата на наименования за произход и географски указания, със своите търговски партньори. С цел да се улесни предоставянето на обществеността на информация относно защитените по този начин наименования, и по-специално да се осигури закрила и контрол върху начина на използване на тези наименования, те може да се вписват в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания. Освен ако изрично не са определени като наименования за произход в такива международни споразумения, наименованията следва да се вписват в регистъра като защитени географски указания.

(28) Предвид тяхното специфично естество, следа да се приемат специални разпоредби относно етикетирането във връзка със защитените наименования за произход и защитените географски указания, които да изискват производителите да използват подходящи символи или указания на Съюза върху опаковките. В случай на наименования на Съюза използването на такива символи или указания следва да стане задължително, за да направи тази категория продукти и гаранциите, свързани с тях, по-добре известни на потребителите и за да позволи по-лесното идентифициране на тези продукти на пазара, с което да се улеснят проверките. Като се вземат предвид изискванията на СТО, използването на такива символи или указания следва да бъде доброволно за географските указания и наименованията за произход от трета държава.

(29) Следва да се предостави закрила на наименования, включени в регистъра с цел да се обезпечи почтеното им използване и за да се предотвратят практики, които биха могли да подведат потребителите. Освен това следва да бъдат изяснени начините ▌ за гарантиране, че географските указания и наименованията за произход са защитени, особено що се отнася до ролята на ▌ организациите на производителите и ▌ компетентните органи на държавите членки.

(30) Следва да бъдат предвидени специални дерогации, които позволяват използването на регистрирано наименование заедно с други наименования за определен период от време, и тези дерогации следва да бъдат ▌ опростени и пояснени. В някои случаи, за да се преодолеят временни затруднения и с дългосрочната цел да се гарантира, че всички производители спазват спецификациите, тези специални дерогации могат да бъдат предоставени за период до 10 години.

(31) Следва да се изясни обхватът на закрилата, предоставена съгласно настоящия регламент, по специално по отношение на онези ограничения за регистрация на нови търговски марки в Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките1, които са в противоречие с регистрацията на защитени наименования за произход и защитени географски указания, какъвто е вече случаят с регистрацията на нови търговски марки на равнището на Съюза. Подобно ▌ пояснение е необходимо и по отношение на притежателите на по-ранни права върху интелектуална собственост, по-конкретно тези, свързани с търговски марки и омонимни наименования, регистрирани като защитени наименования за произход или като защитени географски указания.

(32) Закрилата на наименованията за произход и географските указания следва да обхване и злоупотребата, подражанието или загатването на регистрирани наименования на стоки, както и на услуги, за да се осигури високо равнище на закрила и тя да се хармонизира със закрилата, която се прилага в лозаро-винарския сектор. Когато защитени наименования за произход или защитени географски указания се използват като съставки, следва да се вземе предвид Съобщението на Комисията, озаглавено „Насоки за етикетиране на храните, в чийто състав влизат продукти, регистрирани като защитени наименования за произход (ЗНП) и защитени географски указания (ЗГУ)“.

(33) Наименованията, които вече са регистрирани съгласно Регламент (ЕО) № 510/2006 към датата на влизане в сила на настоящия регламент, следва да продължат да бъдат защитени по силата на настоящия регламент и да бъдат включени автоматично в регистъра.

(34) Конкретната цел на схемата за храни с традиционно специфичен характер е да помогне на производителите на традиционни продукти да информират потребителите относно добавящите стойност специфики на своя продукт▌. Тъй като обаче са регистрирани само няколко наименования, настоящата схема за храни с традиционно специфичен характер не успя да реализира своя потенциал. Следователно действащите разпоредби следва да бъдат подобрени, изяснени и по-добре насочени, за да стане схемата по-разбираема, функционална и привлекателна за потенциалните заявители.

(35) Предишната схема предвиждаше възможност за регистрация на наименование с цел идентификация, без наименованието да бъде запазено в Съюза. Тъй като този вариант не беше добре разбран от заинтересованите страни, а и защото функцията по идентифициране на традиционните продукти може да се постигне в по голяма степен на равнище държави членки или на регионално равнище като се прилага принципът на субсидиарност, използването на този вариант следва да се преустанови. С оглед на натрупания опит схемата следва да се занимава единствено със запазването на наименования на територията на Съюза.

(36) За да се гарантира, че по схемата се регистрират наименования на действително традиционни продукти, следва да се разгледат други критерии и условия за регистрация на наименованията, по-специално по отношение на определението за „традиционен“, което следва да включва продукти, които са били произвеждани в продължение на ▌ значителен период.

(37) За да се гарантира, че храните с традиционно специфичен характер отговарят на своите спецификации и са съгласувани, организираните в групи производители следва сами да определят продукта в спецификация. Възможността за регистриране на наименование като храна с традиционно специфичен характер следва да е на разположение и за производители от трети държави.

(38) За да могат да бъдат запазени, храните с традиционно специфичен характер следва да бъдат регистрирани на равнището на Съюза. Вписването в регистъра следва освен това да дава информация на потребителите и на участниците в търговията ▌.

(39) С цел да се предотврати създаването на условия за нелоялна конкуренция, всеки производител, включително производител от трета държава, следва да може да използва регистрирано наименование на храна с традиционно специфичен характер ▌, при условие че въпросният продукт отговаря на изискванията на съответните спецификации и производителят е включен в система за проверки. За произведени в Съюза храни с традиционно специфичен характер символът на Съюза следва да бъде указан на етикета и да бъде свързан с указанието „храна с традиционно специфичен характер“.

(40) За да бъдат защитени регистрираните наименования от неправомерна употреба или от практики, които биха могли да подведат потребителите, тяхната употреба следва да бъде запазена.

(41) Условията за използване, предвидени в ▌ Регламент (ЕО) № 509/2006, следва да продължат да се прилагат за преходен период по отношение на тези наименования, които вече са регистрирани съгласно Регламент (ЕО) № 509/2006 и които към датата на влизане в сила на настоящия регламент иначе биха останали извън неговия обхват.



(41a) Следва да се въведе процедура за регистриране на наименования, които са регистрирани без запазено име съгласно Регламент (ЕО) № 509/2006, която да позволи те да могат да бъдат регистрирани със запазено име.

(42) Следва също така да бъде създадена разпоредба за преходните мерки, приложими при регистрацията на заявленията, получени от Комисията преди влизане в сила на настоящия регламент.



(44a) Следва да бъде въведено второ ниво системи за качество, основано на термини за качество, които внасят добавена стойност, могат да се популяризират на вътрешния пазар и трябва да се прилагат доброволно. Тези незадължителни термини за качество следва да се отнасят до специфични хоризонтални характеристики във връзка с една или повече категории продукти, методи на селскостопанско производство или специфики на преработката, които се прилагат в конкретни райони. Незадължителният термин за качество „планински продукт“ до момента е в съответствие с условията и ще придаде допълнителна стойност на продукта на пазара. С цел улесняване на прилагането на Директива 2000/13/ЕО, когато етикетирането на някои храни може да доведе до объркване на потребителя във връзка с незадължителните термини за качество, по конкретно „планински продукти“, Комисията може да приеме насоки.

(45a) За да се предостави на производителите от планинските райони ефективен инструмент за по-успешно предлагане на пазара на продукцията им и да се намали действителният риск от заблуждение на потребителя по отношение на планинския произход на продуктите на пазара, следва да се създаде разпоредба относно определянето на равнището на Съюза на незадължителен термин за качество за планинските продукти. Определянето на планинските райони следва да се основава на общите критерии за класификация, използвани за идентифицирането на планински район съгласно Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май от 1999 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА)1.



(46) Добавената стойност на географските указания и храните с традиционно специфичен характер се базира на доверието на потребителите ▌. Тя е надеждна единствено ако е съпроводена от ефективна проверка и контрол. Тези схеми за качество следва да бъдат предмет на система за мониторинг чрез официални проверки в съответствие с принципите, предвидени в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните1, и следва да включват система за проверки на всички етапи на производството, преработката и разпространението. За да се помогне на държавите членки да прилагат по-добре разпоредбите на Регламент (ЕО) № 882/2004 по отношение на контрола върху географските указания и храните с традиционно специфичен характер, в настоящия регламент се прави позоваване на най-важните членове.

(47) Операторите следва да бъдат обект на система, която проверява съответствието с продуктовата спецификация, за да се гарантират на потребителя специфичните характеристики на географските указания и на храните с традиционно специфичен характер.

(48) С цел да се гарантира тяхната безпристрастност и ефективност, компетентните власти следва да отговарят на редица оперативни критерии ▌. Следва да се предвидят разпоредби за делегиране на някои правомощия на контролните органи за извършване на конкретни задачи по контрола.

(49) Европейските стандарти (стандарти EN), разработени от Европейския комитет по стандартизация (CEN), и международните стандарти, разработени от Международната организация по стандартизация (ISO), следва да се използват за ▌ акредитацията на контролните органи, както и от самите тях при тяхната дейност. Акредитацията на тези органи следва да става в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти1.

(50) В многогодишните национални планове за контрол и в годишния доклад, изготвяни от държавите членки в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 882/2004, следва да се включи информация за контролните дейности по отношение на географските указания и на храните с традиционно специфичен характер.

(51) Държавите членки следва да са оправомощени да начисляват такса за покриване на направените разходи.

(52) Съществуващите правила по отношение на продължаващата употреба на родови наименования следва да бъдат изяснени, така че родови наименования, които са подобни на наименование или термин, който е защитен или запазен, или са част от него, следва да запазят своя родов статут.

(53) Датата за установяване на предходност на търговска марка и на наименование за произход или географско указание следва да е датата на подаване на заявлението за регистрация на търговската марка в Съюза или в държавите членки и датата на заявлението, подадено до Комисията, за защита на наименование за произход или на географско указание.

(54) Разпоредбите, които регламентират отказа или съвместното съществуване на наименование за произход или географско указание поради противоречие с предходна търговска марка, следва да продължат да се прилагат.

(55) Критериите, съгласно които последващи търговски марки следва да бъдат отказвани или, ако са регистрирани — да се обявят за невалидни поради противоречие с предишно наименование за произход или географско указание, следва да отговарят на предвидения обхват на защита на наименованието за произход или географското указание.

(56) Разпоредбите на системите за установяване на права на интелектуална собственост, и по специално тези, определени по схемата за качество за наименованията за произход и географските указания или определените съгласно законодателството за търговските марки, следва да не бъдат засегнати от запазването на наименования и от определянето на указания и символи съгласно схемите за качество за храни с традиционно специфичен характер, и за незадължителни термини за качество.

(57) Ролята на групите следва да бъде изяснена и призната. Групите имат важна роля в процеса на подаване на заявления за регистрация на наименования за произход и на географски указания и храни с традиционно специфичен характер, както и при изменения на спецификации и молби за заличаване. Групата може също така да развива дейности, свързани с надзора върху прилагането на закрилата на регистрираните наименования, съответствието на производството с продуктовата спецификация, информацията за регистрираното наименование и неговото популяризиране, както и в общи линии всяка дейност, насочена към повишаване на стойността на регистрираните наименования и ефикасността на схемите за качество. Освен това тя следва да наблюдава позицията на продуктите на пазара. Все пак обаче тези дейности следва да не улесняват нито да водят до неконкурентно поведение, несъвместимо с членове 101 и 102 от Договора.

(58) За да се гарантира, че регистрираните наименования за произход, географските указания и храните с традиционно специфичен характер отговарят на условията, посочени в настоящия регламент, заявленията следва да бъдат разглеждани от националните органи на заинтересованите държави членки при спазване на минималните общи разпоредби, включително на националната процедура за предявяване на възражения. Комисията впоследствие следва да проучва заявленията, за да се гарантира, че не са допуснати явни грешки и че законодателството на Съюза и интересите на заинтересованите страни извън държавата членка на подаване на заявлението са взети предвид.

(59) Регистрацията на наименования за произход, географски указания и храни с традиционно специфичен характер, която отговаря на условията, предвидени в настоящия регламент, следва да бъде отворена и за наименования, свързани с продукти, произхождащи от трети държави.

(60) Символите, указанията и съкращенията, указващи участие в схема за качество, както и съответните права в рамките на Съюза, следва да бъдат защитени в Съюза, както и в трети държави, за да се гарантира, че те се използват за автентични продукти и че потребителите не се въвеждат в заблуждение по отношение на качествата на продуктите. Освен това, за да бъде ефективна защитата, Комисията следва да разполага с разумни бюджетни ресурси на централизиран принцип в рамките на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)1 и в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика2.

(61) Процедурата за регистрация на защитените наименования за произход, защитените географски указания и храните с традиционно специфичен характер, включително периодите за проучване и представяне на възражение, следва да бъде съкратена и подобрена, по-специално по отношение на вземането на решения. Комисията, като действа при някои обстоятелства с подкрепата на държавите членки, следва да носи отговорност за вземането на решения за регистриране. Следва да се предвидят процедури, които да дават възможност за изменение на продуктовите спецификации след регистрация ▌ и за заличаване на ▌ регистрирани наименования, по-специално ако продуктът вече не отговаря на съответната продуктова спецификация ▌ или ако дадено наименование вече не се използва на пазара.



(61a) За да се улесни трансграничното подаване на заявления за съвместна регистрация на защитени наименования за произход, защитени географски указания и храни с традиционно специфичен характер, следва да бъдат създадени разпоредби за процедурите.

(62) С оглед на допълването или изменението на някои несъществени елементи от настоящия регламент, на Комисията следва да се делегира правомощие да приема актове в съответствие с член 290 от Договора по отношение на ...*. От особена важност е по време на подготвителната работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(63) За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия по отношение на ...* Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията1.

(64) По отношение на ...* Комисията следва да бъде упълномощена да приема актове за изпълнение без да прилага Регламент (ЕС) № 182/2011,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I


УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1
Предмет

1. Настоящият регламент има за цел да помогне на производителите на селскостопански продукти и храни да информират купувачите и потребителите относно характеристиките на продуктите и спецификите на селскостопанското им производство, като така осигурява:


  • лоялна конкуренция за земеделските стопани и производителите на селскостопански продукти и храни, които имат добавящи стойност характеристики и специфики,

  • наличието на надеждна информация относно тези продукти ▌, която е на разположение на потребителите,

  • зачитане на правата върху интелектуалната собственост, и

  • целостта на вътрешния пазар.

Целта на мерките от настоящия документ е да се подкрепят селскостопанските и преработвателните дейности, както и свързаните с висококачествени продукти системи за земеделско производство, като по този начин се допринася за осъществяване на целите на политиката за развитие на селските райони.

2. С настоящия регламент се създават „схеми за качество“, които осигуряват базата за идентификацията и, където това е уместно, за защитата на ▌ наименования и термини, означаващи или описващи по-конкретно ▌ селскостопански продукти, със:

а) добавящи стойност характеристики, или

б) добавящи стойност специфики като резултат от методите на селскостопанско производство или на преработка или от мястото на тяхното производство или предлагане на пазара.

Член 2
Обхват

1. Настоящият регламент обхваща селскостопански продукти, предназначени за консумация от човека и изброени в приложение I към Договора, както и други селскостопански продукти и храни, изброени в приложение I към настоящия регламент ▌.



С цел да се вземат предвид международни ангажименти или нови производствени методи или материали Комисията разполага с правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 52, които допълват списъка на продукти, който се съдържа в приложение I към настоящия регламент ▌. Тези продукти са тясно свързани със селскостопанските продукти или с ▌ икономиката в селските райони ▌.

2. Настоящият регламент не се прилага за спиртни напитки, ароматизирани вина и лозаро-винарски продукти съгласно определенията в приложение ХІ Б от Регламент (ЕО) № 1234/2007, с изключение на винения оцет ▌.

3. Настоящият регламент се прилага без да се засягат други конкретни разпоредби на Съюза, свързани с пускането на продукти на пазара, и по-специално с единната обща организация на пазарите, или с етикетирането на храните.

4. Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета1 не се прилага за схемите за качество, създадени по силата на настоящия регламент.

Член 3
Определения

За целите на настоящия регламент:

(1) „схеми за качество“ са схемите, създадени съгласно дялове II, III и IV;

(2) „група“ е всяка асоциация, независимо от правната ѝ форма, съставена основно от производители или преработватели, работещи с един и същ продукт;

(3) „традиционен“ означава доказана употреба на вътрешния пазар за период, който позволява предаване от поколение на поколение; този период е най-малко 30 години;

(4) „етикетиране“ означава всички текстове, данни, прозводствени марки или търговски марки, изображения или знаци, свързани с дадена храна и нанесени върху опаковка, документ, надпис, етикет, пръстен или яка, които придружават такава храна или се отнасят до нея, включени в член 1, параграф 3, буква а) от Директива 2000/13/ЕО;

(5) „специфичен характер“ по отношение на даден продукт означава характерните ▌ специфики на производството, които отличават ясно този продукт от други подобни продукти от същата категория;

(6) ▌„родов термин“▌ означава наименованието на продукт, който въпреки че е свързан с мястото, региона или страната, където продуктът е бил първоначално произвеждан или продаван, се е превърнал в общо наименование на продукта в Съюза;

(6а) „етап на производство“ означава производство, преработка или приготвяне;

(6б) „преработени продукти“ означава храни, получени в резултат от преработката на непреработени продукти. Тези продукти може да съдържат съставки, които са необходими за тяхното производство или им придават специфичните характеристики, включени в член 2, параграф 1, буква о) от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните1.

ДЯЛ II

ЗАЩИТЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ ЗА ПРОИЗХОД И ЗАЩИТЕНИ ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ



Член 4
Цел

Създава се схема за защитени наименования за произход и защитени географски указания с цел да се помогне на производителите на продукти, свързани с даден географски район, като:

а) се гарантират справедливи приходи съобразно качествата на техните продукти;

б) се гарантира единна закрила на наименованията като право на интелектуална собственост на територията на ▌ Съюза;

в) се предоставя ясна информация на потребителите относно добавящите стойност специфики на продукта.

Член 5


Изисквания за наименованията за произход и географските указания

1. За целите на настоящия регламент ▌„наименование за произход“ е наименование, което идентифицира продукт:

i) произхождащ от специфично място, регион или, в изключителни случаи, държава,

ii) чието качество или характеристики ▌ се дължат основно или изключително на специфична географска среда с присъщите ѝ природни и човешки фактори; и

iii) чиито етапи на производство се извършват в ▌ определения географски район.

1a. За целите на настоящия регламент ▌„географско указание“ е наименование, което идентифицира продукт:

i) с произход от специфично място, регион или държава,

ii) чието качество, репутация или други характеристики ▌ се отдават предимно на неговия географски произход, и

iii) на който поне един етап от производствения процес се осъществява в определения географски район.



2. Независимо от ▌параграф 1, някои имена се третират като наименования за произход, дори и суровините за посочените продукти да идват от географски район, по-голям или различен от определения географски район, при условие че:

а) районът на производство на суровините е определен;

б) съществуват специални условия за производството на суровините;

в) налице са ред и условия за контрол, за да се гарантира, че условията, посочени в буква б), се спазват; и

ва) въпросните наименования за произход са били признати като наименования за произход в държавата на произход преди 1 май 2004 г.

За целите на настоящия параграф единствено живите животни, месото и млякото могат да се смятат за суровини.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница