Приети текстове на заседанието от

Член 6
Родов характер, конфликти с имена на сортове растения, породи животни, омоними и търговски марки

1. Родовите термини не се регистрират като защитени наименования за произход или защитени географски указания.

2. Наименование не може да се регистрира като наименование за произход или географско указание, когато то е в противоречие с име на сорт растения или порода животни и има вероятност да подведе потребителя по отношение на истинския произход на продукта.

3. Предложено за регистрация наименование, което изцяло или частично е омоним на вече вписано наименование в създадения съгласно член 11 регистър, не може да бъде регистрирано, освен ако не е налице достатъчно разграничение в практиката между условията за местно и традиционно използване и представяне на регистрирания впоследствие омоним и вече съдържащото се в регистъра наименование, като се отчита необходимостта да се осигури равнопоставено третиране на съответните производители и да не се подвеждат потребителите.

Омонимно наименование, което въвежда в заблуждение потребителя, като му внушава, че продуктите идват от друга територия, не се регистрира дори ако наименованието е точно по отношение на действителната територия, район или място на произход на съответните продукти.

4. Наименование, предложено за регистрация като наименование за произход или географско указание, не се регистрира, когато в светлината на репутацията и известността на дадена търговска марка, както и на продължителността на нейното използване, регистрацията на предложеното наименование като наименование за произход или географско указание би могла да подведе потребителя по отношение на истинската идентичност на продукта.

Член 7
Продуктова спецификация

1. За да отговаря на условията за защитено наименование за произход или защитено географско указание, даден продукт трябва да съответства на спецификация, която включва поне следното:

а) наименованието, което трябва да бъде защитено като наименование за произход или географско указание, така както се използва в търговията или в говоримия език, но само на езиците, които се използват или в исторически план са били използвани за описанието на конкретния продукт в определения географски район;

б) описание на продукта, включително на суровините, ако това е приложимо, както и основните физични, химични, микробиологични ▌ или органолептични характеристики на продукта;

в) определяне на географския район, ограничен поради посочената в буква е), подточка i) или подточка ii) връзка, и, ако това е приложимо, подробности, посочващи съответствието с изискванията на член 5, параграф 3;

г) данни, че продуктът произхожда от определения географски район, посочен в ▌ член 5, параграф 1 и в член 5, параграф 2;

д) описание на метода на получаване на продукта и, където е приложимо, автентичните и неизменни местни методи и ▌ информация относно опаковането, ако групата, която подава заявление, реши това и представи достатъчни специфични за продукта основания, че опаковането трябва да се извършва в определения географски район, за да се защити качеството или да се осигури произходът, или да се обезпечи контролът, като се вземе предвид законодателството на Съюза, по-специално свързаното със свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги;

е) подробности за установяване на следното:

i) връзката между качеството или характеристиките на продукта и географската среда, посочена в ▌ член 5, параграф 1 или, при необходимост;

ii) връзката между определено качество, репутацията или друга характеристика на ▌ продукта ▌ и географския произход, посочен в ▌ член 5, параграф 2;

ж) наименованието и адреса на институциите или, ако са известни, наименованието и адреса на органите, упражняващи контрол на спазването на изискванията относно продуктовата спецификация съгласно член 34, и техните конкретни задачи;

з) специфични правила за етикетиране на въпросния продукт.

2. За да се гарантира, че продуктовите спецификации предоставят подходяща и сбита информация, Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 52 за определяне на правила, с които се ограничава информацията, съдържаща се в спецификацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, когато такова ограничение е необходимо, за да се избегнат прекомерно обемистите заявления за регистрация.

Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на правила за формата на спецификацията. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 53, параграф 2.

Член 8

1. Заявлението за регистрация на наименование за произход или на географско указание, както е посочено в член 46, параграф 2 или член 46, параграф 5, включва най-малко:

а) наименованието и адреса на групата заявител и на институциите или, ако са известни, на органите, упражняващи контрол на спазването на изискванията относно продуктовата спецификация;

б) спецификацията на продукта съгласно член 7;

в) единен документ, в който се посочва:

i) основните елементи на спецификацията на продукта: наименование, описание на продукта, включително, когато е приложимо, специфични правила относно опаковането и етикетирането и кратко определение на географския район;

ii) описание на връзката между продукта и географската среда или географския произход, по смисъла на ▌ член 5, параграф 1, или член 5, параграф 2 в зависимост от случая, включително, когато е приложимо, специфични елементи от описанието на продукта или метода на производство за обосновка на връзката.

Освен това, както е посочено в член 46, параграф 5, в заявлението се включва доказателство, че наименованието на продукта е защитено в неговата държава на произход.

2. Документацията на заявлението, посочена в член 46, параграф 4, включва:

а) наименованието и адреса на групата заявител;

б) единният документ, посочен в параграф 1, буква в);

в) декларация от държавата членка, че тя смята заявлението, подадено от групата заявител и отговарящо на условията за благоприятно решение, за отговарящо на изискванията на настоящия регламент и на приетите в съответствие с него разпоредби;

г) данните за публикацията на спецификацията на продукта.

▌

Член 9
Временна национална защита

Всяка държава членка може, само за определено време, да предостави защита на дадено наименование, по смисъла на настоящия регламент, на национално равнище, която е в сила от датата, на която заявлението е подадено до Комисията.

Тази национална защита се прекратява или на датата, на която е взето решение за регистрация съгласно настоящия регламент, или при оттегляне на заявлението.

Единствено въпросната държава членка поема отговорността за последствията от такава национална защита, при която дадено наименование не е регистрирано съгласно настоящия регламент.

Мерките, предприети от държавите членки съгласно първа алинея, пораждат действие единствено на национално равнище и нямат въздействие върху вътрешната търговия в Съюза или върху международната търговия.

1. Мотивирано възражение съгласно посоченото в член 48, параграф 2 се приема само ако е получено от Комисията в рамките на срока и ако:

а) показва, че изискванията, посочени в член 5 и член 7, параграф 1 не са спазени;

б) показва, че регистрацията на предложеното наименование би била в противоречие с член 6, параграф 2, 3 или 4;

в) показва, че регистрацията на предложеното наименование би застрашила съществуването на изцяло или отчасти идентично наименование или търговска марка или съществуването на продукти, които са били законно на пазара за период от поне пет години преди датата на публикацията, предвидена в член 47, параграф 2, буква а); или

г) предоставя подробности, на основата на които може да се заключи, че наименованието, за което се иска регистрация, е родов термин.

2. Основанията за възражение се оценяват по отношение на територията на ▌ Съюза.

Член 11

1. Без да прилага процедурата, посочена в член 53, параграф 2, Комисията приема актове за изпълнение за създаване и поддържане на публично достъпен и актуализиран ▌ регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания, признати в рамките на настоящата схема ▌.

2. Наименованията за произход и географските указания, отнасящи се до продукти от трети държави, които са защитени в Съюза по силата на международно споразумение, по което Съюзът е договаряща страна, могат да бъдат вписани в регистъра. Ако не са изрично посочени във въпросното споразумение като защитени наименования за произход съгласно настоящия регламент, такива наименования се вписват в регистъра като защитени географски указания.

3. Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на подробни правила за формата и съдържанието на регистъра. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 53, параграф 2.

Член 12

1. Защитените наименования за произход и защитените географски указания могат да се използват от всеки оператор, предлагащ на пазара продукт, който отговаря на съответната спецификация.

2. Създават се символи на Съюза за реклама на защитените наименования за произход и защитените географски указания.

3. В случай на продукти с произход от Съюза, които се предлагат на пазара със защитено наименование за произход или защитено географско указание, регистрирано в съответствие с процедурите, предвидени в настоящия регламент, свързаните с тях символи на Съюза присъстват върху етикета. Освен това регистрираното наименование на продукта следва да бъде разположено в същото зрително поле. Обозначенията „защитено наименование за произход“ или „защитено географско указание“ или ▌ съответните съкращения — ЗНП или ЗГУ — могат да присъстват върху етикета.

3б. Без да се засяга Директива 2000/13/ЕО, върху етикетите могат да бъдат използвани колективните географски марки, посочени в член 15 от Директива 2008/95/ЕО, заедно със защитеното наименование за произход или защитеното географско указание.

4. В случай на продукти с произход от трети държави, предлагани на пазара под наименования, вписани в регистъра, върху етикетите могат да присъстват указанията, посочени в параграф 3 или свързаните с тях символи на Съюза.

5. За да се гарантира, че на потребителите се съобщава подходящата информация, Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 52, в които се определят символите на Съюза.

Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на техническите характеристики на символите и обозначенията на Съюза, както и на правилата за използването им върху продуктите, предлагани на пазара със защитено наименование за произход или защитено географско указание, включително по отношение на подходящите езикови версии, които да се използват. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 53, параграф 2.

Член 13
Защита

1. Защитата на регистрираните наименования обхваща забрана за:

а) всяко пряко или косвено използване за търговски цели на регистрирано наименование по отношение на продукти, които не попадат в обхвата на регистрацията, в случай че тези продукти са сходни с продуктите, регистрирани под това наименование, или в случай че използването му води до ползи от репутацията на защитеното наименование, включително когато тези продукти са използвани като съставка;

б) всякаква злоупотреба, подражание или загатване, дори ако е посочен истинският произход на продуктите или услугите или ако защитеното наименование е преведено или придружено от израз, като „стил“, „тип“, „метод“, „както се произвежда във“, „имитация“ или друг подобен израз, включително когато тези продукти са използвани като съставка;

в) всяко друго фалшиво или подвеждащо означение по отношение на потеклото, произхода, естеството или съществените качества на продукта, което е използвано върху вътрешната или външната опаковка, рекламен материал или документи, касаещи въпросния продукт, и опаковането на продукта в опаковка, която може да създаде погрешна представа за произхода му;

г) всяка друга практика, която би могла да подведе потребителите относно истинския произход на продукта.

Когато защитено наименование за произход или защитено географско указание съдържа смятано за родово име на продукт, не се смята, че използването на това родово име е в противоречие с първа алинея, буква а) или буква б).

2. Защитените наименования за произход и защитените географски указания не могат да станат родови.

3. Държавите членки вземат ▌ подходящи административни и съдебни мерки за предотвратяване или спиране на неправомерното използване на защитени наименования за произход и на защитени географски указания съгласно параграф 1, които са произведени или предлагани на пазара в дадена държава членка.

Тези органи предоставят адекватни гаранции за обективност и безпристрастност и разполагат с необходимия квалифициран персонал и ресурси, необходими за изпълнението на техните задачи.

Член 14
Връзка между търговски марки, наименования за произход и географски указания

1. Когато е регистрирано наименование за произход или географско указание съгласно настоящия регламент, регистрацията на търговска марка, чието използване би нарушило член 13 и която се отнася за същия клас продукти, получава отказ, ако заявлението за регистрация на търговската марка е подадено след датата на подаване до Комисията на заявлението за регистрация във връзка с наименованието за произход или географското указание.

Търговски марки, регистрирани в нарушение на първа алинея, се обявяват за недействителни.

2. Без да се засяга член 6, параграф 4, търговска марка, чието използване нарушава член 13, за която има подадено заявление, която е регистрирана или се е наложила в резултат на употреба, ако такава възможност е предвидена в съответното законодателство, добросъвестно и на територията на ▌Съюза преди датата, на която е било представено на Комисията заявлението за предоставяне на защита на наименованието за произход или на географското указание, може да продължи да се използва и да се подновява за съответния продукт, независимо от регистрацията на наименование за произход или на географско указание, при условие че не са налице основания за недействителност или заличаване съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността¹ или съгласно Директива 2008/95/ЕО. В подобни случаи се разрешава използването на защитеното наименование за произход или на защитеното географско указание, както и използването на съответните търговски марки.

3. Разпоредбите на параграф 1 се прилагат независимо от тези на Директива 2008/95/EО.

Член 15
Временни дерогации за използване на защитени наименования за произход и на защитени географски указания

1. Без да се засяга член 14, Комисията може да приема актове за изпълнение, с които се предоставя преходен период до пет години, за да се даде възможност продукти с произход от държава членка или от трета държава, ▌ чиито наименования се състоят от или включват наименование, което е в нарушение на член 13, параграф 1, да продължат да използват наименованието, под което са били предлагани на пазара, единствено когато отговарящо на условията възражение съгласно член 46, параграф 3 или член 48 показва, че:

а) регистрацията на наименованието ще постави под въпрос съществуването на отчасти или изцяло идентично наименование; или

б) тези продукти са били законно предлагани на пазара с това наименование на съответната територия най-малко пет години преди датата на публикуването, посочено в член 47, параграф 2, буква а).

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 53, параграф 2.

2. Без да се засяга член 14, Комисията може да приема актове за изпълнение за удължаване на преходния период, посочен в параграф 1, до 15 години в надлежно обосновани случаи, ако бъде доказано, че: ▌

а) посоченото в параграф 1 от настоящия член наименование се е използвало законно, последователно и справедливо поне 25 години преди в Комисията да бъде подадено заявлението за регистрация;

б) целта на използване на наименованието, посочено в параграф 1 от настоящия член, никога не е била извличането на полза от репутацията на регистрираното наименование и е доказано, че потребителят не е бил, нито би могъл да бъде заблуден по отношение на действителния произход на продукта.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 53, параграф 2.

3. При използването на наименование, посочено в параграфи 1 и 2, държавата на произход се появява ясно и на видно място върху етикета.

4. За да се преодолеят временни затруднения с дългосрочната цел да се гарантира, че всички производители във въпросния район се съобразяват със спецификацията, държавата членка ▌ може да предостави преходен период до 10 години, считано от датата, на която заявлението е подадено до Комисията, при ▌ условие че съответните оператори законно са предлагали въпросните продукти на пазара, използвайки съответните имена непрекъснато най-малко през последните ▌ пет години преди подаването на заявлението до органите на държавата членка и са отбелязали това в националната процедура за предявяване на възражения, посочена в член 46, параграф 3.

Първата алинея се прилага mutatis mutandis за защитено географско указание или защитено наименование за произход, отнасящи се до географски район, разположен в трета държава, с изключение на процедурата за предявяване на възражения.

Подобни преходни периоди се указват в документацията на заявлението по член 8, параграф 2.

Член 16
Преходни разпоредби

1. Наименованията, вписани в регистъра, посочен в член 7, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 510/2006, се включват ▌ автоматично в регистъра, посочен в член 11 от настоящия регламент. Приема се, че съответните спецификации са спецификациите, посочени в член 7. Всички специални преходни разпоредби, свързани с тези регистрации, продължават да се прилагат.

2. За да се защитят правата и ▌ законните интереси на съответните производители или на заинтересованите страни, Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 52 относно допълнителни преходни разпоредби.

3. Настоящият регламент се прилага, без да се накърнява, от една страна, правото на едновременно съществуване, признато съгласно Регламент (ЕО) № 510/2006 по отношение на наименованията за произход и на географските указания, и, от друга страна, — на търговските марки ▌.

ДЯЛ III

ХРАНИ С ТРАДИЦИОННО СПЕФИЦИЧЕН ХАРАКТЕР

Член 17
Цел

Създава се схема за храни с традиционно специфичен характер за защита на традиционни методи на производство и рецепти чрез подпомагане на производителите на традиционни продукти при предлагането на пазара и информирането на потребителите относно добавящите стойност специфики на техните традиционни рецепти и продукти.

Член 18
Критерии

1. Едно наименование отговаря на условията за регистрация като храна с традиционно специфичен характер, когато описва специфичен продукт или храна, който (която):

а) е резултат от начин на производство, преработка или състав, които съответстват на традиционна практика за този продукт или тази храна, или

б) е произведен (произведена) от суровини или съставки, които традиционно се използват за него (нея).

2. За да бъде регистрирано едно наименование, то трябва:

а) да е било използвано традиционно за този специфичен продукт; или

б) да е означение за традиционния характер или специфичния характер на продукта.

2a. Ако в процедурата по предявяване на възражения съгласно член 48 се докаже, че наименованието се използва и в друга държава членка или в трета държава, за да се разграничат сходни продукти или продукти, които имат еднакво или подобно наименование, в решението за регистриране, взето в съответствие с член 49, параграф 3, може да се предвиди наименованието на храната с традиционно специфичен характер да бъде придружено с обозначението „приготвено в съответствие с традициите на“, което да бъде непосредствено последвано от наименованието на държавата или на съответния район от нея.

3. Не може да се регистрира наименование, което се позовава единствено на претенции от общ характер, използвани за група от продукти, или на претенции, предвидени в конкретно законодателство на Съюза.

4. За да се осигури гладкото функциониране на схемата, Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 52 относно допълнителните подробности за критериите за допустимост, залегнали в настоящия член.

Член 19
Продуктова спецификация

1. За да отговаря на условията за регистрация като храна с традиционно специфичен характер, даден продукт трябва да е в съответствие със спецификацията, която включва:

а) предлаганото за регистрация наименование в подходящите езикови версии;

б) описание на продукта, включително неговите основни физични, химични, микробиологични или органолептични характеристики, които показват неговия специфичен характер;

в) описание на начина на производство, който трябва да спазват производителите, включително, при необходимост, естеството и характеристиките на използваните суровини или съставки, както и метода, по който е приготвен продуктът; и

г) основните елементи, които определят традиционния характер на продукта.

2. За да се гарантира, че продуктовите спецификации предоставят подходяща и сбита информация, Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 52 за определяне на правила, с които се ограничава информацията, съдържаща се в спецификацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, когато такова ограничение е необходимо, за да се избегнат прекомерно обемистите заявления за регистрация.

Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на правила за формата на спецификацията. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 53, параграф 2.

Член 20
Съдържание на заявлението за регистрация

1. Заявлението за регистрация на наименование на храна с традиционно специфичен характер, посочено в член 46, параграф 2 или параграф 5, включва:

а) наименованието и адреса на групата заявител;

б) спецификацията на продукта съгласно член 19.

2. Документацията на заявлението, посочена в член 46, параграф 4, включва:

а) данните, посочени в параграф 1 от настоящия член, и

б) декларация от държавата членка, че тя смята заявлението, подадено от групата заявител и отговарящо на условията за благоприятно решение, за отговарящо на изискванията на настоящия регламент и на приетите в съответствие с него разпоредби.

Член 21
Основания за възражение

1. Мотивирано възражение съгласно посоченото в член 48, параграф 2 се приема само ако е получено от Комисията преди изтичането на срока и ако:

а) предоставя надлежно обосновани доводи защо предлаганата регистрация е несъвместима с условията по настоящия регламент, или

▌

ба) доказва, че използването на наименованието е законно, известно и икономически значимо за сходни селскостопански продукти или храни.

2. Критериите, посочени в параграф 1, буква б), се оценяват по отношение на територията на ▌ Съюза.

Член 22
Регистър на храни с традиционно специфичен характер

1. Без да прилага процедурата, посочена в член 53, параграф 2, Комисията приема актове за изпълнение за създаване и поддържане на публично достъпен и актуализиран ▌ регистър на храните с традиционно специфичен характер, признати в рамките на настоящата схема ▌.

2. Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на подробни правила за формата и съдържанието на регистъра. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 53, параграф 2.

Член 23
Наименования, символи и указания

1. Наименование, регистрирано като храна с традиционно специфичен характер, може да се използва от всеки оператор, предлагащ на пазара продукт, който отговаря на съответната спецификация.

2. Създава се символ на Съюза, за да се рекламират храните с традиционно специфичен характер ▌.

3. В случай на продукти с произход от Съюза, които се предлагат на пазара като храни с традиционно специфичен характер и които са регистрирани в съответствие с настоящия регламент, върху етикета се поставя символът, предвиден в параграф 2, без да се засяга параграф 4. Освен това наименованието на продукта следва да бъде разположено в същото зрително поле. Означението „храна с традиционно специфичен характер“ или съответното съкращение „ХТСХ“ също може да се посочи върху етикета.

Символът се поставя доброволно върху етикета на храни с традиционно специфичен характер, произведени извън Съюза.

▌

4. За да се гарантира, че на потребителите се предоставя подходящата информация, Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 52 за определяне на символа на Съюза.

Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на техническите характеристики на символа и обозначението на Съюза, както и на правилата за използването им върху продуктите, означени като храни с традиционно специфичен характер, включително по отношение на подходящите езикови версии, които да се използват. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 53, параграф 2.

Член 24
Ограничения на употребата на регистрирани наименования

1. Регистрираните наименования са защитени срещу всякаква злоупотреба, подражание или загатване, или всяка друга практика, способна да подведе потребителя.

2. Държавите членки правят необходимото търговските описания, използвани на национално равнище, да не водят до объркване с наименованията, които са регистрирани.

3. Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на правилата за защита на храните с традиционно специфичен характер. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 53, параграф 2.

Член 25
Преходни разпоредби

1. Наименованията, регистрирани в съответствие с член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 509/2006 ▌, се включват автоматично в регистъра, посочен в член 22 от настоящия регламент. Приема се, че съответните спецификации са спецификациите, посочени в член 19. Всички специални преходни разпоредби, свързани с тези регистрации, продължават да се прилагат. ▌

2. Наименованията, регистрирани в съответствие с изискванията, посочени в ▌ член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 509/2006, включително регистрираните съгласно заявленията, посочени в член ▌54, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент, могат да продължат да се използват при условията, предвидени в Регламент (ЕО) № 509/2006, до ..^*, освен ако държавите членки не използват процедурата, предвидена в член 25а.

3. За да се защитят правата и ▌ законните интереси на съответните производители или заинтересовани страни Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 52 за определяне на допълнителни преходни разпоредби.

Член 25a

1. По искане на група, дадена държава членка може да представи на Комисията списък на храните с традиционно специфичен характер, които са регистрирани в съответствие с член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 509/2006 и които отговарят на условията на настоящия регламент, не по-късно от ...^¨.

Ако в хода на тази процедура се докаже, че наименованието е използвано и във връзка със сходни продукти или продукти , които имат еднакво или подобно наименование, наименованието може да се допълни с термин, определящ неговия традиционен или специфичен характер.

Група от трета държава може да представи такива наименования на Комисията пряко или чрез органите на третата държава.

2. Комисията публикува наименованията, посочени в параграф 1, заедно със спецификациите за всяко от тях, в Официален вестник на Европейския съюз в срок от два месеца, считано от получаването им.

3. Прилагат се членове 48 и 49.

4. След като приключи процедурата за възражение, Комисията по целесъобразност коригира вписванията в регистъра, посочен в член 22. Приема се, че съответните спецификации са спецификациите, посочени в член 19.

ДЯЛ IV

НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ТЕРМИНИ ЗА КАЧЕСТВО

Създава се схема за незадължителни термини за качество, за да се улесни предоставянето на информация в рамките на вътрешния пазар за добавящите стойност характеристики или специфики на селскостопанските продукти от техните производители.

Национални правила

Член 27
Незадължителни термини за качество

1. ▌Незадължителните термини за качество отговарят на следните критерии:

а) терминът се отнася до характеристика на една или повече категории продукти или до специфики на селскостопанското им производство или преработка, които се прилагат в конкретни райони,

б) използването на термина придава стойност на продукта в сравнение със сходни продукти, и

▌

в) терминът има европейско измерение.

2. Незадължителните термини за качество ▌, които описват технически качества на продуктите с оглед прилагането на задължителни пазарни стандарти и които не са предназначени да информират потребителите за тези качества на продуктите, се изключват от настоящата схема.

2a. Незадължителните термини за качество изключват незадължителните запазени термини, които подкрепят и допълват конкретни пазарни стандарти, определени по сектори и по категория на продуктите.

2б За да се вземат предвид особеностите на някои сектори, както и очакванията на потребителите, Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 52 за определяне на подробни правила, свързани с критериите, посочени в параграф 1 от настоящия член.

2в. Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на всички мерки, свързани с формата, процедурите или други технически подробности, необходими за прилагането на настоящия дял. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 53, параграф 2.

2г. Когато приема делегирани актове или актове за изпълнение в съответствие с параграфи 3 и 4, Комисията взема предвид съответните международни стандарти.

Член 28

1. За да се вземат предвид очакванията на потребителите, развитието на научно-техническите познания, положението на пазара и промените в пазарните стандарти и в международните стандарти, Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 52 за запазване на допълнителен незадължителен термин за качество и за определяне на условията за употребата му.

2. В надлежно обосновани случаи и за да се вземе предвид правилното функциониране на допълнителния незадължителен термин за качество, Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 52 за внасяне на изменения в условията за употреба, посочени в параграф 1.

Член 28a

Планински продукт

1. Терминът „планински продукт“ се въвежда като незадължителен термин за качество.

Този термин се използва само за описание на продуктите, предназначени за консумация от човека, включени в списъка в приложение І към Договора, за които:

а) суровините, а също така и фуражите за селскостопанските животни, произлизат главно от планински райони.

б) при преработените продукти, преработката също се извършва в планински райони.

2. За целите на настоящия член „планински райони“ в рамките на Европейския съюз са областите, определени по смисъла на член 18, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1257/1999. За продуктите от трети държави „планински райони“ включва районите, които официално са определени като планински от третата държава или които отговарят на критерии, равностойни на посочените в член 18, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1257/1999.

3. В надлежно обосновани случаи и за да се отчетат природните ограничения, оказващи влияние върху селскостопанското производство в планинските райони, Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 52 за определяне на дерогации от условията за използване, посочени в параграф 1. По-конкретно Комисията се упълномощава да приема делегирани актове за определяне на условията, при които се разрешава суровините или фуражите да идват извън планинските райони, условията при които се разрешава преработката на продуктите да се извършва извън планинските райони в географски район, който следва да се определи, и за определянето на този географски район.

4. За да се отчетат природните ограничения, оказващи влияние върху селскостопанското производство в планинските райони, Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 52 относно определянето на методите на производство и други критерии, свързани със заявлението за незадължителен термин за качество, установен в параграф 1.

Член 29а

Не по-късно от 12 месеца след влизането в сила на настоящия регламент, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад по въпроса за нов термин „продукт на островно земеделие“. Този термин може да се използва само за описанието на продукти, предназначени за консумация от човека, изброени в приложение I към Договора, суровините за които произхождат от островни райони. Освен това, за да се използва терминът по отношение на преработени продукти, преработката също трябва да се извършва на остров в случаите, когато това оказва съществено въздействие върху специфичните характеристики на крайния продукт.

При необходимост докладът е придружен от подходящи законодателни предложения за запазване на незадължителен термин за качество „продукт на островно земеделие“.

Член 30
Ограничения на употребата

1. Незадължителен термин за качество може да се използва единствено за описание на продукти, които отговарят на съответните условия за употреба.
▌

2. Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на правила за употребата на незадължителните термини за качество. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 53, параграф 2.

Член 31
Мониторинг

Държавите членки предприемат проверки, въз основа на анализ на риска, за да се гарантира спазването на изискванията на настоящия дял и, в случай на нарушение, прилагат подходящи административни наказания.

Дял V

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ