Приети текстове

2012 - 2013

ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ

26 октомври 2012 г.

P7_TA-PROV(2012)10-26 НЕОКОНЧАТЕЛЕН ВАРИАНТ PE 495.879

Положението с правата на човека в Обединените арабски емирства

PE493.653

Резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2012 г. относно положението на правата на човека в Обединените арабски емирства (2012/2842(RSP))

– като взе предвид своята резолюция от 24 март 2011 г.¹ относно отношенията между ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив,

– като взе предвид посещението на своята делегация за връзки с Арабския полуостров в Обединените арабски емирства от 29 април до 3 май 2012 г.,

– като взе предвид член 30 от Конституцията на Обединените арабски емирства,

– като взе предвид Арабската харта за правата на човека, по която Обединените арабски емирства са страна,

– като взе предвид годишните доклади на Европейския парламент относно правата на човека,

– като взе предвид стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията,

– като взе предвид насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека от 2004 г., актуализирани през 2008 г.,

– като взе предвид изявлението на съпредседателите на 22-ия Съвместен съвет и министерска среща ЕС—СССПЗ в Люксембург на 25 юни 2012 г.,

– като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител (ЗП/ВП) след Съвместния съвет и министерска среща ЕС—СССПЗ на 20 април 2011 г. и нейните забележки след 22-ия Съвместен съвет и министерска среща ЕС—СССПЗ на 25 юни 2012 г.,

– като взе предвид Споразумението за сътрудничество от 20 февруари 1989 г. между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив,

– като взе предвид програмата за съвместно действие (2010-2013 г.) за прилагане на споразумението за сътрудничество между ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив от 1989 г.,

– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

– като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Международния пакт за граждански и политически права,

– като взе предвид Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца (Протокол от Палермо) и конвенциите на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и за правата на детето,

– като взе предвид препоръките на специалния докладчик на ООН относно трафика на хора, особено на жени и деца, от 12 април 2012 г.,

– като взе предвид членове 122, параграф 5 и член, параграф 4, от своя правилник,

A. като има предвид, че през 2012 г. правителството на Обединените арабски емирства е засилило репресиите срещу защитници на правата на човека и активисти на гражданското общество, което доведе броя на политическите затворници до 64 души;

Б. като има предвид, че повечето от тях са задържани в изолация, че има твърдения за използването на изтезания и отказ на правна помощ;

В. като има предвид, че сред задържаните са заместник-председателя на Асоциацията на студентите в Обединените арабски емирства, Mansoor al-Ahmadi, един действащ съдия, Mohamed al-Abdouly, двама бивши съдии, Khamis al-Zyoudiand и Ahmed al-Za’abi, и двама изтъкнати адвокати в областта на правата на човека, Mohamed al-Mansoori – бивш председател на Асоциацията на юристите – и Mohamed al-Roken;

Г. като има предвид твърденията, че служители на адвоката от ОАЕ, който предоставя правна помощ на задържаните, са подложени на систематична кампания на тормоз и сплашване, като в т.ч. трима служители, които не са граждани на ОАЕ, са били депортирани от съображения за национална сигурност; като има предвид, че адвокати, които са пътували до Обединените арабски емирства, за да предоставят правна помощ на задържаните, също са били подложени на тормоз;

Д. като има предвид, че защитници на правата на човека и активисти за демокрация са били подлагани на тормоз, че им е била налагана забрана за пътуване, че е била ограничавана тяхната свобода на изразяване и на събиране, че са били произволно задържани, че им е било отнето гражданството, а също така и че са били депортирани и незаконно задържани;

Е. като има предвид, че държавните органи в Обединените арабски емирства настояват, че репресиите са в отговор на вдъхновен от външни сили ислямистки заговор, който има за цел да свали правителството; като има предвид, че всички задържани поддържат връзка с al-Islah, която е мирна ислямистка група, която действа в Обединените арабски емирства от 1974 г.; като има предвид, че свидетелствата сочат, че националната сигурност е претекст за репресиите срещу мирните активисти, които са замислени, за да задушат призивите за конституционни реформи и реформиране на проблеми, свързани с правата на човека, като например липсата на гражданство;

Ж. като има предвид, че видният защитник на правата на човека и блогър Ahmed Mansoor е бил нападнат на два пъти през последните седмици и е подложен на постоянно сплашване и заплахи; като има предвид, че през 2011 г. той е прекарал седем месеца в затвора преди да бъде осъден през м. ноември за отправяне на обида на висши длъжностни лица в страната; като има предвид, че държавните органи са задържали паспорта му и произволно са му забранили да пътува;

З. като има предвид, че заедно с други активисти Mansoor е бил обвинен за отправяне на обида към политически фигури в страната след организирането и подписването на петиция, в която се призовава за по-голямо политическо участие посредством избран парламент с пълни законодателни и регулаторни правомощия;

И. като има предвид, че на 15 юли 2012 г. в своето изявление прокурорът обяви, че задържаната група от политически опоненти ще бъде разследвана за заговор с цел извършване на „престъпления срещу държавната сигурност”, „противопоставяне на конституцията на ОАЕ и на системата на управление” и за поддържане на връзки с „чуждестранни организации и планове”;

Й. като има предвид, че въпреки че свободата на изразяване и свободата на печата са защитени от конституцията в Обединените арабски емирства, наказателният кодекс на страната позволява на държавните органи да преследват лица за изказвания, които са критични към правителството; като има предвид, че най-малко един форум за дискусии в интернет е бил затворен, а достъпът от Обединените арабски емирства до редица политически уебсайтове е бил блокиран;

К. като има предвид, че важни и с международна известност неправителствени организации, насърчаващи демокрацията в региона, бяха закрити през 2012 г. от държавните органи в Обединените арабски емирства, и в частност Дубайския клон на Националния демократически институт и клона в Абу Даби на германския про-демократичен мозъчен тръст „Konrad-Adenauer-Stiftung”;

Л. като има предвид, че съгласно доклада на специалния докладчик относно трафика на хора, трафикът на хора с цел експлоатация на труда продължава да бъде широко разпространен в Обединените арабски емирства и жертвите на такъв трафик остават неидентифицирани;

М. като има предвид, че правителството е постигнало слаб напредък при прилагането на препоръката от началото на 2010 г. на Комитета по премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;

Н. като има предвид, че в Обединените арабски емирства продължават да бъдат налагани смъртни наказания;

1. Изразява силна загриженост относно нападенията, репресиите и сплашването на защитници на правата на човека, политически активисти и действащи лица от гражданското общество в Обединените арабски емирства, които мирно упражняват своите основни права на свобода на изразяване, на мнение и на събиране; призовава държавните органи в Обединените арабски емирства да спрат незабавно продължаващите репресии;

2. Призовава за безусловното освобождаване на всички лица, лишени от свобода заради убежденията си, и на всички активисти, включително защитници на правата на човека, и призовава държавните органи в Обединените арабски емирства да гарантират, че задържаните, за които се твърди, че са нарушили закона, ще бъдат изправени пред съд, ще им бъде отправено обвинение за извършено престъпление и ще им бъде предоставена правна помощ по техен избор;

3. Призовава органите в Обединените арабски емирства да проведат всеобхватни и безпристрастни разследвания на нападенията и публичните заплахи, извършени срещу Ahmed Mansoor, и на всички други случаи на тормоз и нападения;

4. Призовава за спазването на всички права на човека и основни свободи, в т.ч. свободата на изразяване, както в интернет, така и извън него, свободата на събиране, правата на жените и равенството между половете, борбата срещу дискриминацията, както и правото на справедлив процес;

5. Приветства присъединяването на Обединените арабски емирства на 19 юли 2012 г. към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и призовава настоятелно органите в ОАЕ да потвърдят своя ангажимент към поетите по договора задължения чрез провеждането на всеобхватни, безпристрастни и независими разследвания на обвиненията за използване на мъчения, както и на обвиненията за това, че хора са насилствено изчезнали;

6. Призовава Обединените арабски емирства да потвърдят своето намерение да „поддържат най-високи стандарти при популяризирането и защитата на правата на човека” в съответствие с кандидатурата им за членство в Съвета на ООН по правата на човека от 2013 до 2015 г., като ратифицират Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права, както и техните факултативни протоколи, а също така и като издадат постоянна покана за посещение за всички представители на ООН, на които е определен мандат за специални процедури;

7. Осъжда изпълнението на смъртни наказания при каквито и да било обстоятелства;

8. Приветства приемането на новия пакет на ЕС за правата на човека и призовава настоятелно европейските институции, включително специалния представител на ЕС за правата на човека, да предприемат конкретни действия заедно с 27-те държави членки, за да осигурят ясна и принципна политика на ЕС спрямо Обединените арабски емирства, която да третира продължаващите сериозни нарушения на правата на човека чрез постъпки, публични изявления и инициативи в Съвета по правата на човека;

9. Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза и европейските институции да поставят правата на човека в основата на своите отношения с всички трети държави, в т.ч. стратегическите партньори, като се постави специален акцент на следващата министерска среща между ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив;

10. Счита, че е от изключителна важност да се продължат усилията за засилване на сътрудничество между ЕС и региона на Персийския залив и да се насърчат взаимното разбирателство и доверие; счита, че редовните междупарламентарни заседания между Парламента и партньорите му от региона са важен форум за развитието на конструктивен и откровен диалог по въпроси от общ интерес;

11. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Обединените арабски емирства, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на специалния представител на ЕС по правата на човека, на парламентите и правителствата на държавите членки, на върховния комисар на ООН по правата на човека и на правителствата на държавите членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив.

Дискриминация на момичетата в Пакистан, по-конкретно случая на Malala Yousafzai

PE493.654

Резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2012 г. относно дискриминацията по отношение на момичета в Пакистан, в частност относно случая на Малала Юсуфзай (2012/2843(RSP))

– като взе предвид предишната си резолюция от 15 декември 2011 г. относно положението на жените в Афганистан и Пакистан¹,

– като взе предвид предишните си резолюции относно правата на човека и демокрацията в Пакистан, и по-специално резолюциите си от 10 януари 2011 г.² и 22 май 2010 г.³,

– като взе предвид своята резолюция от 18 април 2012 г. относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека⁴,

– като взе предвид изявлението на говорителя на Върховния представител от 10 октомври 2012 г. относно застрелването на млад защитник на правата на човека в Пакистан,

– като взе предвид изявлението на изпълнителния директор на ООН Жени от 10 октомври 2012 г., което осъжда нападението върху Малала Юсуфзай,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно нетърпимостта, дискриминацията и насилието, основани на религията или вярванията, приети на 21 февруари 2011 г.,

– като взе предвид 5-годишния план за ангажименти ЕС-Пакистан от март 2012 г., който съдържа приоритети като добро управление, сътрудничество в областта на оправомощяването на жените и диалога относно правата на човека,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно Пакистан от 25 юни 2012 г., които изразяват очакванията на ЕС относно насърчаването и зачитането на правата на човека,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 5 февруари 2008 г., озаглавено „Специално място за децата във външните действия на ЕС“ (COM(2008)0055),

– като взе предвид член 26 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. (ВДПЧ),

– като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г. и Декларацията на ООН за премахване на насилието срещу жените от 20 декември 1993 г.,

– като взе предвид Резолюции 1325 (2000 г.) и 1820 (2008 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, както и Резолюция 1888 (2009 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно сексуалното насилие срещу жени и деца при въоръжени конфликти, в която се подчертава, че всички държави носят отговорност за прекратяването на безнаказаността и за преследването по съдебен ред на носещите отговорност за извършването на престъпления срещу човечеството и на военни престъпления, включително на престъпления, свързани със сексуално или друг вид насилие срещу жени и момичета,

– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че на 9 октомври 2012 г. Малала Юсуфзай, 14-годишно момиче от долината Суат, е набелязана в училищния автобус по пътя към дома й, простреляна в главата и врата и сериозно ранена, като други две момичета са също ранени по време на нападението;

Б. като има предвид, че Малала Юсуфзай е била национален символ на съпротива срещу усилията на талибаните да лишат момичетата от образование чрез блогове, които пише от 11-годишна възраст, като през декември 2011 г. получава Националната младежка награда за мир, преименувана в нейна част на Национална награда за мир „Малала”;

В. като има предвид, че Техрик -и- Талибан Пакистан(TTП) са поели отговорност за нападението и са издали изявление впоследствие, в което твърдят, че е било задължително да убият всеки, който води кампания срещу ислямския закон, и обявяват, че движението ще се опита да убие Юсуфзай отново, ако се възстанови от раните си;

Г. като има предвид, че в Пакистан и много други мюсюлмански страни са проведени протести в знак на възхищение и солидарност към Малала Юсуфзай и в осъждане на бруталното нападение на талибаните;

Д. като има предвид, че силите за сигурност са реагирали с арести на множество заподозрени в престъплението и че пакистанският парламент е обсъдил предложение за осъждане на нападението, което е срещнало обаче съпротивата на основната опозиционна партия, Пакистанска мюсюлманска лига;

Е. като има предвид, че нападението върху Малала Юсуфзай е предшествано през последните 12 месеца от убийството на защитниците на правата на човека Farida Afridi и Zarteef Afridi, заради предполагаемата им работа за благосъстоянието и образованието на жените;

Ж. като има предвид, че през последните месеци в Пакистан продължиха да се осъществяват нападения на въоръжени групировки, използващи терористични тактики и повлияни от и/или свързани с талибаните или Ал Кайда, включително Техрик -и- Талибан Пакистан (TTП), и тези нападения бяха често насочени срещу правителствени обекти, училища и граждани, включително деца, в Хибер Пахтунхва, федерално администрираните племенни райони и градски центрове;

З. като има предвид, че през 2011 г. са докладвани 11 случая на използване на деца от въоръжените групировки с цел изпълнение на самоубийствени нападения, че децата продължават да стават жертви на произволни нападения, включително чрез импровизирани експлозивни устройства и самоубийствени бомбардировки, като общо 57 деца са убити през периода на докладване от мини, остатъци от експлозиви и импровизирани експлозивни устройства, взривяване на бомби, бомбардировки и целенасочени нападения, и че се предполага, че на 13 септември 2011 г. TPP са нападнали училищен автобус в Хибер Пахтунхва, като са убили четири деца;

И. като има предвид, че през 2012 г. и съобразно правителствени данни, в резултат от конфликта с талибаните са разрушени 246 училища (59 училища за момичета, 187 училища за момчета) и са нанесени щети на 763 училища (244 за момичета и 519 за момчета) в провинцията Хибер Пахтунхва, като хиляди деца са лишени от достъп до образование;

Й. като има предвид, че от 2009 година до днес училищата за момичета продължават да бъдат под пряк прицел на въоръжените групировки при нападения с бомби и импровизирани експлозивни устройства, което е довело до 152 случая на частично или пълно разрушаване на училищни съоръжения във федерално администрираните племенни райони и Хибер Пахтунква през 2011 г.; като има предвид, че съобразно докладите нападенията са имали за цел отмъщение за военни операции в региона и противопоставяне на светското образование и образованието на момичета; като има предвид, че най-скорошното нападение върху училище за момичета е извършено на 25 септември 2012 г. в областта Чарсада;

К. като има предвид, че положението за много жени и момичета в Пакистан продължава да бъде крайно сериозно, като Пакистан се счита за третото най-опасно за жени място в света, според Global Gender Gap Index;

Л. като има предвид, че според доклада за глобален мониторинг на образованието за всички (Education For All (EFA) Global Monitoring Report) на Юнеско от 16 октомври 2012 г. Пакистан е намалил средствата, които изразходва за образование до под 2,3 % от БНП, въпреки че е втори в света по брой на момичета, които не посещават училище;

М. като има предвид, че момичетата често продължават да стават жертви на домашно насилие, трафик и насилствени бракове или че се търгуват при уреждането на спорове;

Н. като има предвид, че в повечето случаи извършителите на насилие по отношение на жените и момичетата не са преследвани по съдебен път,

О. като има предвид, че въпреки съществуването на редица дискриминиращи закони срещу жените в Пакистан, правителството му въведе през 2011 г. и 2012 г. ново законодателство за по-ефективно справяне с дискриминацията и насилието върху жените, включително закони срещу насилствения брак, тормоза върху жените на работното място и у дома и заливанията с киселина;като има предвид, че тези закони все още предстои да бъдат прилагани и изпълнявани;

П. като има предвид, че талибанският контрол в определени територии води до отрицателни последици за жените и момичетата, като им пречи при упражняването на правата им;

Р. като има предвид, че в 5-годишния си план за ангажименти от март 2012 г. ЕС препотвърди ангажимента си за изграждане на силно дългосрочно партньорство, основаващо се на взаимни интереси и общи ценности с Пакистан, и за подкрепа на демократичните институции и цивилното управление на Пакистан, както и на гражданското общество;

С. като има предвид, че въпреки готовността си за сътрудничество ЕС очаква от Пакистан да изпълнява международните си ангажименти, по-специално в областта на сигурността и правата на човека, включително правата на жените;

Т. като има предвид, че ЕС и Пакистан обявиха на 5 юни 2012 г. създаването на ръководен комитет за борба срещу тероризма с цел по-тясно сътрудничество в борбата срещу тероризма;

У. като има предвид, че в член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз се казва, че насърчаването на демокрацията и зачитането на правата на човека и гражданските свободи са основни принципи и цели на Европейския съюз и представляват обща основа за неговите отношения с трети държави; като има предвид, че зачитането на правата на човека и на малцинствата е условие за предоставянето на помощ от ЕС в областта на търговията и развитието;

1. Категорично осъжда жестокото нападение върху Малала Юсуфзай и сериозните рани, нанесени на две от нейните съученички, като отбелязва, че нападението представлява жестоко нарушение на правата на детето, както и атака спряма основни човешки ценности и спрямо защитниците на правата на човека в Пакистан;

2. Изразява своето възхищение и признателност за смелостта и решителността, с които Малала Юсуфзай започна на много ранна възраст борба за правото на момичетата да получават образование и стана пример за много момичета на нейната възраст; приветства бързите медицински действия, предприети от пакистански военни лекари и от лекари в Обединеното кралство, и изразява силната си надежда, че тя ще може напълно да се възстанови от сериозните си наранявания;

3. Приветства широкото осъждане на нападението от страна на големи групи на пакистанското общество, ислямските преподаватели и повечето големи политически партии; призовава всички политически партии ясно да осъдят групировката Техрик-и-Талибан Пакистан (ТТП), поела отговорност за нападението;

4. Изразява подкрепата си за всички пакистански семейства, които насърчават образованието на дъщерите си;

5. Призовава правителството на Пакистан да гарантира сигурността на Малала Юсуфзай и нейното семейство и да изправи пред правосъдието отговорните за нападението; призовава правителството на Пакистан да гарантира сигурността на другите активисти в областта на правата на човека (и по-специално жените и момичетата, участващи активно в областта на обществените и политическите дела), които са получили заплахи от талибаните и от други екстремистки групировки; изразява своята загриженост относно отправените заплахи към 17-годишната Хинна Хан и семейството й;

6. Изразява дълбоко безпокойство по отношение на положението на жените и момичетата и многократното докладване за нарушаване на правата на децата и на жените в Пакистан, включително докладването за използване на деца от въоръжени групировки за провеждане на самоубийствени атентати; подчертава неотложната необходимост от обръщането на по-голямо международно внимание на положението на жените и момичетата в Пакистан;

7. Изразява дълбока тревога относно влошаващата се тенденция на агресивен екстремизъм, представляваща сериозна заплаха за жените и момичетата, и прибягването до сплашване и насилие, което вече е довело до взривяване на училища за момичета и бой с пръчки на жени в части на федерално администрираните племенни зони (FATA ) и провинцията Хибер Пахтунхва;

8. Настоятелно призовава пакистанските органи да преследват тези лица и групи, които подбуждат към насилие, и по-специално тези, които призовават за убийства на лица и групи, с които не са съгласни;

9. Настоява да се предприемат много повече действия от страна на правителството на Пакистан за проследяване на стотиците, а може би и хилядите жертви на насилствени изчезвания в Пакистан, включително и деца, част от които са момичета, не по-големи от девет или десет години; призовава да се публикуват резултатите от правителствените разследвания относно мащаба на този проблем;

10. Приветства политиката за закрила на детето във FATA, стартирана на 10 януари 2012 г., която цели изпълнение на план за служби за защита и отдели за закрила на детето във всички агенции на FATA;

11. Приветства факта, че Законът за закрила на детето от 2010 г., вече в сила в провинция Хибер Пахтунхва, сега ще обхване и администрираните от провинциите племенни зони (PATA), включително и Суат, с незабавно действие; изразява надежда, че ефективното прилагане на този закон ще спомогне за налагането на законодателството в PATA;

12. Настоятелно призовава правителството на Пакистан да използва настоящата обстановка на подем и да осъществи действителни подобрения в областта на правата на жените и момичетата, като преразгледа и реформира части от Закона „Худоод“ и Закона за доказателствения материал, Закона за ограничаване на браковете в детска възраст и други законодателни актове, които нарушават статута и правата на жените, като определят по-нисък правен статут за тях;

13. Приветства въвеждането на ново законодателство от правителството на Пакистан през 2011 г. и 2012 г. с цел по-ефективно противодействие на дискриминацията и насилието срещу жени и призовава правителството да осигури действителното прилагане и изпълнение на тези нови законови актове;

14. Настоятелно призовава правителството на Пакистан да работи в тясно сътрудничество с ООН и ЕС за постигане на резултати по Целите на хилядолетието за развитие, и по-специално цел 2, която гласи, че „до 2015 г. всички деца, както момчета, така и момичета, ще могат да завършват пълния курс на начално образование“; призовава правителството на Пакистан да си постави като приоритетна цел увеличаването на броя на момичетата, получаващи училищно образоване, и да гарантира тяхната сигурност, докато получават това образование;

15. Призовава правителството на Пакистан да увеличи средствата за обществените училища и да предприеме ефективни мерки за налагане на задължителен стандартен курс на основно образование и режим на инспекции за всички частни или обществени медресета, които често са единственият източник на образование, най-вече в селските райони;

16. Призовава Комисията да развие, съвместно с правителството на Пакистан, образователни програми, насочени към повишаване на грамотността и образованието на жените в Пакистан, като част от своята политика в областта на помощта за развитие;

17. Настоятелно призовава Комисията и Съвета, както и международната общност, значително да увеличат средствата в подкрепа на усилията за защита на жените и момичетата от изнасилване, малтретиране и домашно насилие и да подкрепят мерки с цел предоставяне на възможност за движения на гражданското общество срещу дискриминирането на жените и момичетата;

18. Призовава Комисията да действа в съответствие с ангажимента си по отношение на децата в съобщението си „Специално място за децата във външните действия на ЕС“ и да гарантира, че ЕС прави всичко възможно за насърчаване и опазване на правата на децата ;

19. Настоява правата на жените и децата да се обсъждат изрично по време на всеки диалог за правата на човека, и по-специално въпросът за борба срещу и премахване на всички форми на дискриминация и насилие срещу жени и момичета, и по-специално принудителните бракове, домашното насилие и убийствата на жени, и настоява също така да бъде отхвърлено всяко позоваване на каквито и да било обичаи, традиции или религиозни съображения с цел избягване на задължението за премахване на подобни жестокости; счита, че предотвратяването на практиката на бракове в детска възраст е жизнено важно, за да се гарантира, че в Пакистан се спазват правата на подрастващите момичета;

20. Призовава всички компетентни институции на ЕС да продължават да подчертават въпроса за религиозната търпимост в обществото в политическия си диалог с Пакистан, предвид факта, че този въпрос има централно значение за борбата в дългосрочен план срещу ислямския екстремизъм;

21. Настоятелно призовава компетентните институции на ЕС да настояват правителството на Пакистан да съблюдава клаузата за демокрацията и правата на човека, заложена в споразумението за сътрудничество между Европейския съюз и Ислямска република Пакистан; отново призовава Европейската служба за външна дейност и специалния представител на ЕС за правата на човека по-специално редовно да докладват относно изпълнението на споразумението за сътрудничество и клаузата, свързана с правата на човека и демокрацията, включително упражняването на правата на жените и на децата;

22. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Европейската служба за външна дейност, заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, Службата на ООН за равенство между половете и овластяване на жените, Съвета на ООН по правата на човека и правителството и парламента на Пакистан.

P7_TA-PROV(2012)0402

Положението в Камбоджа

PE493.655

Резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2012 г. относно положението в Камбоджа (2012/2844(RSP))

– като взе предвид докладите на специалния докладчик на ООН от 16 юли и 24 септември 2012 г. относно положението с правата на човека в Камбоджа,

– като взе предвид заседанието на Съвета на ООН по правата на човека от 24 септември 2012 г.,

– като взе предвид изявлението на говорителя на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън от 1 октомври 2012 г. относно съдебните решения по дела срещу защитници на правата на човека в Камбоджа,

– като взе предвид препоръките в доклада на мисията на ЕС за наблюдение на избори относно изборите за народно събрание от 27 юли 2008 г. в Камбоджа,

– като взе предвид съвместното писмо на десет неправителствени организации до г-н Де Гухт, член на Комисията, отговарящ за търговията, от 1 октомври 2012 г.,

– като взе предвид търговската схема на ЕС „Всичко освен оръжие“, чрез която на всички най-слабо развити страни, включително Камбоджа, се предоставя свободен достъп за износ на всякакви продукти за ЕС освен оръжия и въоръжение,

– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права, по които Камбоджа е страна,

– като взе предвид Декларацията на ООН от 1998 г. относно защитниците на правата на човека,

– като взе предвид Споразумението за сътрудничество, сключено през 1997 г. между Европейската общност и Кралство Камбоджа¹, по-специално член 1 (спазване на правата на човека) и член 19 (неизпълнение на споразумението) от него, както и приложение 1 относно член 19 (суспендиране на споразумението в случай на нарушение на член 1 от някоя от страните) към него,

– като взе предвид декларацията на Организацията на обединените нации за правата на коренното население, приета на 13 септември 2007 г. на 62-то заседание на Общото събрание на ООН,

– като взе предвид своите предишни резолюции относно Камбоджа, и по-специално резолюцията от 21 октомври 2010 г.¹,

– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че в последния доклад на специалния докладчик на ООН относно правата на човека в Камбоджа се признава, че след две десетилетия на конфликт и след сключването на Парижкото споразумение за мир през 1991 г. Камбоджа отбеляза напредък в укрепването на демокрацията, правата на човека и правовата държава;

Б. като има предвид, че на 1 октомври 2012 г. Градският съд в Пном Пен произнесе осъдителни присъди срещу защитниците на правата на човека, обвинени в престъпление срещу държавата – Mom Sonando, ръководител на Сдружението на демократите в Камбоджа и директор на радио „Beehive“, и неговите съответници, Phorn Sreoun, Touch Ream и Kann Sovann;

В. като има предвид, че силите за сигурност продължават да употребяват прекомерна сила срещу протестиращите; като има предвид, че на 26 април 2012 г. Chut Wutty, виден защитник на околната среда, който разследваше случаи на незаконна сеч, беше застрелян от полицията; като има предвид, че на 22 май 2012 г. тринадесет активистки от района на Boeung Kak бяха произволно арестувани и осъдени на дългогодишно лишаване от свобода след провеждането на мирна демонстрация на територията на строителен обект, който засяга тяхната общност; като има предвид, че вследствие на оказания международен натиск те бяха освободени, но присъдите им не бяха отменени; като има предвид, че на 16 май 2012 г. 14-годишно момиче, Heng Chantha, беше застреляно от силите за сигурност и по случая не се води разследване;

Г. като има предвид, че вследствие на правителствената политика на концесии на земи за икономически цели през последните десет години най-малко 400 000 хора са били разселени и лишени от своята земя, дом и поминък от органите на властта и предприятия, което доведе до насилствени сблъсъци с общностите и задълбочи бедността;

Д. като има предвид, че от август 2012 г. насам правителството на Камбоджа е предоставило най-малко 2 157 744 хектара под формата на концесии на земи за икономически цели на над 200 дружества, често пъти в нарушение на разпоредбите на Закона за земята от 2001 г. и заобикаляйки правните защитни мерки като например задължението да не се предоставят концесии в защитени зони, осъществяването на оценка на социалното въздействие и получаването на доброволно, предварително и информирано съгласие от местните общности;

Е. като има предвид, че министър-председателят Hun Sen издаде през май 2012 г. директива за въвеждането на мораториум върху новите концесии на земи за икономически цели, с която разпореди също така да се направи преглед на действащите концесии; като има предвид, че независимо от директивата са предоставени най-малко 12 нови концесии, тъй като пропуск в директивата допуска сключването на нови споразумения за концесии на земи, преговорите за които са били в напреднал стадий или за които е било постигнато принципно споразумение; като има предвид, че не е осъществен действителен преглед на действащите концесии на земи и никоя от проблемните концесии не е отменена;

Ж. като има предвид, че съгласно основните заключения в доклада на специалния докладчик на ООН в администрирането на изборите в Камбоджа има съществени недостатъци и са необходими спешни реформи, за да има народът на Камбоджа доверие в изборния процес, тъй като през юли 2013 г. предстои провеждането на общи избори в страната;

З. като има предвид, че след последните национални избори в Камбоджа мисията на ЕС за наблюдение на избори в Камбоджа заключи, че изборите не отговарят на международните стандарти за демократични избори, и призова правителството на Камбоджа да предприеме някои основни реформи на избирателната система;

И. като има предвид, че ЕС е най-големият донор на Камбоджа;

1. Осъжда всички съдебни решения и присъди по политически причини срещу лица, критикуващи политиката, представители на парламентарната опозиция, като Sam Rainsy, защитници на правата на човека и активисти по въпросите на земята и изразява съжаление за смъртта на Chut Wutty и Heng Chantha, убити, докато са упражнявали своето право на мирен протест;

2. Призовава за незабавното и безусловно освобождаване на Mom Sonando и на други лица, отправяли критики към правителството и защитавали правата по отношение на земята, които са задържани единствено по политически причини;

3. Подчертава, че всички лица, извършили нарушения на правата на човека, следва да бъдат идентифицирани и подведени под отговорност за своите действия;

4. Подчертава значението на заключението на специалния докладчик на ООН, че тежките и широко разпространени нарушения на правата на човека във връзка с концесиите на земи трябва да бъдат разследвани и да се предприемат съответните мерки;

5. Настоятелно призовава правителството на Камбоджа да прекрати всички принудителни изселвания, да преразгледа директивата от май 2012 г. и да въведе и прилага мораториум върху изселванията в Камбоджа до установяването на прозрачна и отговорна правна рамка и съответни политики, които да гарантират, че бъдещите концесии на земи за икономически цели се предоставят в съответствие с международното право в областта на правата на човека и че на всички принудително изселени лица се осигурява адекватна компенсация и подходящо алтернативно настаняване;

6. Призовава Комисията да разследва зачестилите случаи на нарушения на правата на човека в Камбоджа вследствие на предоставянето на концесии на земи за икономически цели за аграрно-промишлено развитие във връзка с износа на селскостопански продукти за Европейския съюз и временно да преустанови прилагането на преференциите съобразно принципа „Всичко освен оръжие“ по отношение на селскостопански продукти от Камбоджа в случаите, за които са установени нарушения на правата на човека; отбелязва решението на министър-председателя на Камбоджа да прекрати сключването на споразумения за концесии на земи за икономически цели и неговия ангажимент да се преразгледат действащите концесии;

7. Настоятелно призовава правителството на Камбоджа, националната избирателна комисия и провинциалната избирателна комисия да изпълнят най-новите препоръки на ООН за укрепване на избирателната система, за да се гарантира нейното съответствие с международните стандарти преди, по време на и след подаването на гласовете; призовава Комисията да следи отблизо изпълнението на препоръките на ООН от страна на органите на Камбоджа;

8. Изразява загриженост предвид положението на Sam Rainsy, водач на едноименната партия, срещу който беше произнесена присъда по обвинения, които вероятно са политически мотивирани; настоятелно призовава правителството на Камбоджа и опозиционните партии да работят за помирение, с цел да се даде възможност на опозицията да участва пълноценно в политиката на Камбоджа и в предстоящите избори, за да се постигне доверие в избирателния процес;

9. Насърчава правителството на Камбоджа да укрепи демокрацията, правовата държава, зачитането на правата на човека и основните свободи, в частност свободата на медиите и свободата на изразяване на мнение и събрания, тъй като тези ценности са съществен елемент на Споразумението за сътрудничество между ЕС и Камбоджа, както е посочено в член 1 от него;

10. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и народното събрание на Кралство Камбоджа, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, правителствата на държавите – членки на АСЕАН, генералния секретар на ООН и върховния комисар на ООН по правата на човека.

P7_TA-PROV(2012)0403

Споразумение между правителството на Съединените американски щати и Европейския съюз за координирането на програми за етикетиране на енергийната ефективност на офис оборудване ***

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

PE491.253

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2012 г. относно проекта за решение на Съвета за подписване и сключване на Споразумение между правителството на Съединените американски щати и Европейския съюз за координирането на програми за етикетиране на енергийната ефективност на офис оборудване (09890/2012 – C7-0134/2012 – 2012/0048(NLE))