Приети текстове

– като взе предвид предложението за решение на Съвета (09890/2012),

– като взе предвид проекта на Споразумение между правителството на Съединените американски щати и Европейския съюз за координирането на програми за етикетиране на енергийната ефективност на офис оборудване (10193/2012),

– като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с членове 194 и 207, както и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7 0134/2012),

– като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

– като взе предвид препоръката на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0275/2012),

1. Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Съединените американски щати.

Иновативни финансови инструменти в контекста на следващата многогодишна финансова рамка

Комисия по бюджети

PE492.680

Резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2012 г. относно иновативните финансови инструменти в контекста на следващата многогодишна финансова рамка (2012/2027(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид съобщенията на Комисията, озаглавени „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0500), „Рамка за следващото поколение иновативни финансови инструменти — платформи за капиталови и дългови инструменти на ЕС“ (COM(2011)0662) („съобщение за финансовите инструменти“), „Стратегия за растеж на интегрираните европейски инфраструктури“(COM(2011)0676), „План за действие за улесняване достъпа на МСП до финансиране“ (COM(2011)0870) и „Пилотна фаза на инициативата за облигации за проекти в рамките на „Европа 2020“ (COM(2011)0660),

– като взе предвид предложенията на Комисията, и по-специално предложението за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (COM(2011)0398), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за годишния бюджет на Съюза (COM(2010)0815), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 1639/2006/ЕО за създаване на Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (2007—2013 г.) и на Регламент (ЕО) № 680/2007 за установяване на общи правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи (COM(2011)0659), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) (COM(2011)0809), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (2014—2020 г.) (COM(2011)0834), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Творческа Европа“ (COM(2011)0785), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на „Еразъм за всички“ — Програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта (COM(2011)0788), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа (COM(2011)0665), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за програма на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации (COM(2011)0609), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (COM(2011)0615/2),

– като взе предвид работните документи на Комисията, озаглавени „Financial Instruments in Cohesion Policy“ (SWD(2012)0036) и „Elements for a Common Strategic Framework 2014 to 2020 – the European Regional Development Fund, the Cohesion Fund, the European Agricultural Fund for Rural Development and the European Maritime and Fisheries Fund“ (SWD(2012)0061) („Обща стратегическа рамка за структурните фондове и Кохезионния фонд“),

– като взе предвид специалните доклади на Европейската сметна палата – № 4/2011 относно механизма за гарантиране по отношение на МСП и № 2/2012 относно финансовите инструменти за МСП, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, както и становище № 7/2011 на Сметната палата относно предложението за регламент относно структурните фондове и Кохезионния фонд,

– като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г., озаглавена „Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“¹, и своята резолюция от 6 юли 2011 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат²,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становищата на комисията по бюджетен контрол, комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по регионално развитие (A7-0270/2012),

А. като има предвид, че от началото на миналото десетилетие институциите на ЕС създадоха поредица от иновативни финансови инструменти, основани на механизми, които съчетават безвъзмездни средства от бюджета на Съюза и публично и/или частно финансиране с цел увеличаване на обема на наличните за постигането на стратегическите цели на Съюза инвестиции;

Б. като има предвид, че съгласно точка 49 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление „институциите се съгласяват, че въвеждането на механизмите на съфинансиране е необходимо за укрепването на общия ефект от бюджета на Европейския съюз чрез засилване на стимула за финансиране. Те се съгласяват да насърчават разработването на подходящи многогодишни финансови инструменти, които да активизират обществените и частните инвеститори“;

В. като има предвид, че се оценява, че понастоящем около 1,3 % от бюджета на ЕС са предназначени за иновативните финансови инструменти, като се има предвид, че по линия на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2007—2013 г. Съюзът създаде четиринадесет финансови инструмента в областта на вътрешните политики (3 милиарда евро по функция 1а, което представлява 3,4 % от наличния бюджет, и около 5,9 милиарда евро за регионалната политика и политиката на сближаване) и единадесет финансови инструмента в областта на външните политики (1,2 милиарда евро, което представлява 2,2 % от бюджета по функция 4, без да се включват иновативните финансови инструменти, създадени във връзка с Европейския фонд за развитие);

Г. като има предвид вече придобития от Съюза опит в управлението на иновативните финансови инструменти и множеството публикувани до момента актуални оценки и сравнителни оценки на въздействието;

Д. като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г., озаглавена „Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“, рамката за изпълнение на иновативните финансови инструменти следва да бъде определена съобразно обикновената законодателна процедура, за да се осигури непрекъснат информационен поток и участие на бюджетния орган във връзка с използването на тези инструменти навсякъде в Съюза, като по този начин Парламентът ще има възможност да прави проверка дали неговите политически приоритети се изпълняват, а Европейската сметна палата – да упражнява засилен контрол върху тези инструменти;

Иновативните финансови инструменти до днес

1. Припомня, че прилагането на иновативни финансови инструменти на европейско равнище беше замислено като средство, чрез което Съюзът да насърчава инвестициите в реалната европейска икономика в съответствие с целите на Съюза в момент, когато обемът на разпределяните в бюджета на Съюза средства непрекъснато намаляваше, а неговите политически амбиции, а следователно и неговите потребности, непрестанно се увеличаваха;

2. Подчертава, че крайната цел на иновативните финансови инструменти и основанието за тяхното съществуване е ролята им на катализатор в случаи на неефективност на пазара или недостатъчно оптимални инвестиции, който дава възможност, въз основа на вноска от бюджета на Съюза, да се мобилизират финансови средства – публични и/или частни – в полза на проекти, за които пазарът не е в състояние да осигури средства или не осигурява достатъчно средства; отбелязва, че намесата на публичния сектор дава съответно възможност да се намалят свързаните с риска разходи, като поема част от тях, и по този начин способства за осъществяването на въпросните проекти;

3. Отбелязва, че разработените до момента иновативни финансови инструменти бяха използвани за изключително разнообразни видове операции – от дялово участие в собствен капитал/рисков капитал до механизми за гарантиране/контрагарантиране пред финансови посредници (по-конкретно банки), като се мине през създаването съвместно с финансовите институции на инструменти за поделяне на риска с цел насърчаване на инвестициите, иновациите и научните изследвания;

4. Отбелязва, че това разнообразие се обосновава с многообразието на включените в обхвата области (подкрепа за МСП, енергетика, изменение на климата, заетост и микрокредитиране, научни изследвания и иновации, транспортна инфраструктура, информационни технологии);

5. Подчертава, че използването на иновативни финансови инструменти се регулира от строга законодателна (необходимо е съгласието на законодателния орган) и бюджетна нормативна уредба; отбелязва, че прилагането на иновативните финансовите инструменти не поражда непредвидени разходи за бюджета на Съюза, доколкото задълженията, покривани от бюджета на Съюза, са ограничени до размера на вноската на Съюза, разпределена за съответния иновативен финансов инструмент въз основа на годишните бюджетни кредити, съгласно одобреното от бюджетния орган, и няма да поражда условни задължения за бюджета на Съюза; посочва, че всъщност иновативните финансови инструменти допринасят за доброто и ефикасно финансово управление на публичните средства, доколкото предоставената бюджетна вноска може да генерира приходи, които да бъдат реинвестирани („reflows“) в съответния финансов инструмент, като по този начин укрепват неговия потенциал за предоставяне на подкрепа и повишават ефективността на мерките в публичния сектор; ето защо подчертава необходимостта финансираните чрез иновативни финансови инструменти операции да бъдат подлагани на надлежна одитна проверка от страна на Сметната палата на ЕС, а съзаконодателите да бъдат напълно информирани относно нейните констатации;

6. Посочва, че съществуват три вида инвестиционни ситуации: 1) оптимални, при които резултатът от инвестицията е безспорно положителен и допуска финансиране от пазара 2) под-оптимални, при които е наличен резултат, но той е недостатъчен за осигуряване на финансиране от пазара и обосновава използването на иновативен финансов инструмент и 3) инвестиции, за които е характерен слаб или нулев резултат, което налага намесата на Съюза под формата на безвъзмездни средства, които могат да се съчетаят с иновативни финансови инструменти, ако проектът допуска това;

7. Отново посочва, че увеличеното използване на финансовите инструменти не следва да се превръща в стратегия, насочена към намаляване на бюджета на Съюза, а да служи за оптимизиране на неговото използване, и приветства факта, че в горецитираното си съобщение относно иновативните финансови инструменти Комисията признава, че „увеличеното използване на иновативни финансови инструменти не цели (...) да бъде заместено финансирането с безвъзмездни средства с финансови инструменти“;

8. Подчертава, че като цяло придобитият до момента опит в областта на иновативните финансови инструменти е задоволителен, въпреки че мултиплициращият им ефект варира много в зависимост от сферата на действие, секторните цели, които се преследват с иновативните финансови инструменти, вида предлаган иновативен финансов инструмент и реда и условията за неговото прилагане;

9. Отбелязва, че в областта на вътрешните политики на Съюза иновативните финансови инструменти се прилагат било на европейско равнище (управлявани от самата Комисия или въз основа на делегирано от нея правомощие), било на национално равнище в рамките на регионалната политика и политиката на сближаване (управлявани съвместно с държавите членки);

10. Подчертава, че прилагането на иновативните финансови инструменти зависи следователно от включването на верига от участници, от Комисията в качеството й на орган, отговарящ за предоставянето на средства от бюджета на Съюза, до групата на ЕИБ (Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд), като се мине през банките – национални или местни, търговски или специализирани в инвестициите или развитието, и частните и публичните инвеститори; подчертава, по-общо казано, че техният успех зависи от мобилизацията на публични, квазипублични и частни финансови посредници, чиито цели са различни в зависимост от сферата на действие (институции, предоставящи микрокредити, гаранционни фондове за МСП, регионални организации за развитие, фондове в подкрепа на научните изследвания и др.);

11. Отбелязва по-специално значителните различия между централно управляваните на равнище ЕС иновативни финансови инструменти и финансовите инструменти, изпълнявани в условията на поделено управление в областта на регионалната политика и политиката на сближаване или в областта на външните отношения ;

12. Отбелязва, че в областта на политиката на сближаване резултатите от прилагането на иновативните финансови инструменти са различни в различните държавите членки и сред различните видове инструменти; признава, че недоброкачествената законодателна рамка по отношение на иновативните финансови инструменти в областта на политиката на сближаване доведе до закъснения в изпълнението, затруднения при постигането на критична маса и значителен мултиплициращ ефект, както и липса на контрол и координация; приветства във връзка с това предложението на Комисията да се укрепи законодателната рамка и по този начин да се увеличи използването на иновативни финансови инструменти в политиката на сближаване през следващия програмен период (2014—2020 г.);

13. Отбелязва, че по отношение на използването на иновативни финансови инструменти в областта на външната политика броят на участващите международни финансови институции е голям, какъвто е и мултиплициращият ефект, пораждан от участието на Съюза, но за съжаление съществува прекалено голямо разнообразие сред инструментите, чийто брой се увеличи особено много през последните години (понастоящем те са общо тринадесет);

14. Отбелязва, че тези иновативни финансови инструменти се прилагат посредством още по-сложни споразумения, отколкото сключваните в областта на вътрешната политика, и включват набор от различни процедури на управление и участници (ЕБВР, международни организации);

15. Отбелязва, че при тези условия понякога съществува недостатъчна видимост на въздействието на бюджета на Съюза върху стопанските субекти и гражданите;

16. Отбелязва, че в областта на външната политика повечето иновативни финансови инструменти генерират приходи, които могат да бъдат реинвестирани, докато в областта на вътрешната политика е точно обратното;

17. Отбелязва, че в зависимост от потребностите иновативните финансови инструменти се развиваха в съответствие с различни стратегически цели и средства и невинаги координирано, което породи проблеми, свързани с дублиране на финансирането;

18. Отбелязва, че прилагането на иновативните финансови инструменти изисква време, мобилизиране на експертни умения в областта на инвестициите, внимателна подготовка на проектите и задълбочено разбиране на пазарните механизми, но потенциално тези инструменти са в състояние да допринесат за подобряване на управлението и ефективността на получаващите подкрепа проекти чрез съчетаването на специфичните умения и ноу–хау на участващите субекти; отбелязва, че иновативните финансови инструменти представляват стимул за обединяване на финансовите и човешките ресурси с оглед на постигането на общи стратегически европейски цели;

Предложения на Комисията за периода, обхванат от следващата многогодишна финансова рамка (2014—2020 г.)

19. Отбелязва, че за периода 2014—2020 г. в областта на вътрешната политика Комисията предлага ограничен брой иновативни финансови инструменти с разширено приложно поле; приветства тази промяна, която следва да подобри видимостта на тези инструменти за участниците, да им помогне да постигнат критична маса и да подобри разпределението и диверсификацията на риска, свързан с тези инструменти, чрез прилагането на портфейлов подход;

20. Приветства предложението на Комисията за създаването на платформи за капиталовите и дълговите инструменти; отбелязва, че тези платформи целят опростяване, стандартизиране и постигане на по-голяма обща съгласуваност на иновативните финансови инструменти, прилагани в рамките на бюджета на Съюза; подчертава, че за да бъдат платформите оперативни и изпълнението им успешно, рамката за прилагане и други технически подробности следва да бъдат представени своевременно и със сигурност преди началото на следващия програмен период 2014—2020 г.;

21. В този контекст обръща внимание на предстоящото създаване на платформа на Съюза за външно сътрудничество и развитие, чиято цел е подобряване на качеството и ефективността на механизмите за съчетаване на безвъзмездни средства и заеми („blending“), използвани в рамките на тези политики, като същевременно се вземат надлежно предвид регионалните рамки, регламентиращи връзките на Съюза с различните държави партньори; отбелязва, че платформата цели да спомогне както за оценяването на съществуващите инструменти в областта на външната политика, така и за създаването на нови инструменти за периода 2014—2020 г.;

22. Приветства факта, че обхватът на прилагането на финансовите инструменти в рамките на политиката на сближаване беше разширен и включва всички тематични цели и всички фондове по Общата стратегическа рамка, както и проекти, групи от проекти или части от програми по проекти, които носят приходи и печалби и поради това са подходящи за финансови инструменти през следващия програмен период; въпреки това подчертава, че е необходим по-добър контрол на прилаганите финансови инструменти, за да се намали рискът от недостатъчна координация и от дублиране на различните схеми;

23. Отбелязва, че на националните управляващи органи ще бъдат предоставени унифицирани модели на инструменти („стандартни инструменти“); счита, че техният успех зависи от своевременното въвеждане на технически детайли и по-добър възходящ обмен на информация между Комисията и местните органи;

24. Приветства факта, че Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 е бъдещата основна законодателна рамка за определянето, създаването и използването на иновативни финансови инструменти, като по този начин осигурява тяхното съответствие с целите и интересите на Съюза;

25. Счита, че създаването на горепосочените платформи може да се съпровожда от непрекъсната централизирана координация на иновативните финансови инструменти от страна на Комисията; отбелязва, че е създадена междуведомствена експертна група за финансовите инструменти (FIEG), като счита, че нейната задача следва да бъде укрепването на институционалния капацитет на Комисията за мониторинг на иновативните финансови инструменти;

26. Счита, че прилагането на иновативни финансови инструменти под егидата на Съюза ще допринесе за това финансите да бъдат в услуга на реалната икономика за проектите с европейска добавена стойност;

Създаване на новите иновативни финансови инструменти

27. Подчертава, че от средата на 90-те години публичните инвестиции в рамките на ЕС непрекъснато намаляват и че тази тенденция се задълбочи още повече след началото на финансовата криза през 2008 г.; отбелязва също така, че инициаторите на проекти са изправени пред по-строги условия за финансиране и по-труден достъп до капиталовите пазари; ето защо е убеден, че по-нататъшното развитие на иновативните финансови инструменти на национално равнище и на равнището на Съюза би могло да се превърне в основен фактор, благодарение на който Съюзът да постигне координирано връщане към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

28. Подчертава, че по преценка на Комисията осъществяването на стратегията „ЕС 2020“ и нейните седем водещи инициативи се нуждае от общ обем инвестиции за цялата територия на ЕС в размер на 1600 милиарда евро до 2020 г.; отбелязва, че тези инвестиции са с най-различна насоченост – от изпълнението на големи инфраструктурни проекти до осигуряването на подкрепа за по-малки, но с голям потенциал за растеж на местно и регионално равнище проекти, включително мерки за насърчаване на социалното сближаване;

29. Отново заявява, че иновативните финансови инструменти целят да осигурят подкрепа или да улеснят проекти, за които се счита, че са с решаващо значение за постигането на стратегическите цели на Съюза, и затова трябва да се отчита по-добре и да се спазва времевият обхват на програмите;

30. Изразява твърдо убеждение, че иновативните финансови инструменти трябва да са насочени към една или повече специфични цели на политиката на Съюза, по-специално към очертаните от стратегията „Европа 2020“, да функционират по недискриминационен начин, да имат ясна крайна дата, да спазват принципите на доброто финансово управление и да допълват традиционни инструменти от рода на безвъзмездните средства, като по този начин подобряват качеството на разходите и допринасят за ръководните принципи да се гарантира оптимално използване на финансовите средства;

31. Счита, че иновативните финансови инструменти могат да улеснят прилагането на публично-частни партньорства, като привличат повече частен капитал в полза на проекти за обществена инфраструктура;

32. Подчертава значението на предварителните оценки за определяне на случаите на неефективност на пазара или недостатъчно оптимални условия за инвестиции, необходимост от инвестиции, потенциално участие на частния сектор, възможности за икономии от мащаба и въпроси, свързани с критичната маса, както и за проверка дали инструментът не е причина за нарушаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и дали не е в противоречие с правилата относно държавната помощ; призовава Комисията да предложи обективни, политематични и целесъобразни критерии относно ролята и прилагането на предварителните оценки; изразява твърдо убеждение в принципа на провеждане на политика на основата на доказателства и счита, че подобни оценки ще допринесат за ефикасното и ефективно функциониране на иновативните финансови инструменти;

33. Счита, че е важно, в рамките на основаващ се на резултати подход, в предварителните и последващите оценки на всички иновативни финансови инструменти да бъдат включени разумен брой прости качествени и/или количествени показатели, както по отношение на финансовата резултатност на инструмента, така и по отношение на неговия принос за постигането на целите на Съюза; счита, че това изискване не трябва да се използва за налагането на прекомерна административна тежест за ръководителите на проекти; подчертава в това отношение, че необходимата последваща оценка на даден иновативен финансов инструмент може да доведе до прекъсване в последователността на неговото прилагане;

34. Отбелязва при все това, че увеличаването на броя на иновативните финансови инструменти поражда множество предизвикателства в областта на регулирането, управлението и контрола на тяхната ефективност, и че е от съществено значение да се постигне баланс между необходимостта от прозрачност и контрол, от една страна, и достатъчна степен на ефективност и бързо изпълнение, от друга страна; счита, че намаляването на броя на финансовите инструменти би могло да намали различията и да осигури достатъчна критична маса;

35. Ето защо подчертава, че е важно да има правна рамка, която да бъде възможно най-проста, ясна и прозрачна, да не води до увеличаване на административната тежест за посредниците и бенефициентите и да прави иновативните финансови инструменти привлекателни за публичните и частните инвеститори;

36. Счита по-специално, че правилата относно докладването следва да бъдат подобрени, за да бъдат ясни и доколкото е възможно, еднообразни, за да се постигне разумен баланс между надеждността на информацията и привлекателността на иновативните финансови инструменти; призовава Комисията да въведе подходящи системи за управление и контрол, които да осигурят прилагането на действащите правила за одит;

37. Призовава Комисията да представи на Парламента единен, отделен обобщен годишен доклад за иновативните финансови инструменти, който да посочва за какво се използват те и какви са постигнатите резултати по вид финансови средства, тематична цел и държава членка;

38. Предвид характерната липса на видимост на тези финансови инструменти, настоятелно призовава Комисията да вземе мерки, за да гарантира адекватна комуникация относно този тип участие със средства на европейския бюджет, насочено не само към потенциалните инвеститори, но и към европейските граждани; подчертава, че е важно да се проведе широка информационна кампания на равнището на ЕС относно новите финансови инструменти с оглед да се създадат условия за достъп на всички инвеститори, независимо от големината на институцията, която представляват;

39. Подчертава, че ефектът на лоста и мултиплициращият ефект варират значително в различните области на действие; счита, че европейският законодател не трябва да определя прекалено хармонизирани цели в тази област, тъй като поради специфичното си естество такива ефекти до голяма степен зависят от икономическите условия и характеристиките на съответните области на действие;

40. Подчертава, че приложното поле на иновативните финансови инструменти все още не е уточнено и може бързо да се промени; отбелязва следователно, че следва да бъде осигурен възможно най-голям капацитет за възприемането на творчески подход или капацитет за гъвкавост и адаптивност към конкретните условия; ето защо предлага отпусканата за всеки инструмент годишна сума да може да се коригира от бюджетния орган, ако това би подпомогнало постигането на целите, за които е създаден той;

41. Отново заявява, че реинвестирането на лихвите и на други приходи от даден инструмент в същия този инструмент („reflows“) трябва да бъде ръководният принцип за всички иновативни финансови инструменти и че всяко изключение трябва да бъде надлежно обосновано; приветства постигнатия в тази посока напредък от страна на новия финансов регламент, който ще влезе в сила през следващата година;

42. Счита, че е жизненоважно да се развият способностите и техническият капацитет на управляващите органи, финансовите посредници, банките и местните органи за използване и управление на иновативните финансови инструменти; препоръчва засилен обмен на опит между всички тези участници, и по-специално между субектите, които познават добре съответния национален пазар, преди Комисията да приеме акта за изпълнение, целящ определяне на стандартизираните инструменти, предоставяни на държавите членки; счита, че е жизненоважно този обмен да се извършва своевременно с цел преодоляване на културните бариери, гарантиране на приемането на иновативните финансови инструменти и осигуряване на техния успех;

43. Счита, че трябва да бъде призната ролята на различните национални и регионални банкови институции предвид техния необходим опит и ноу-хау за отчитане на местните и регионалните особености, които са от значение за развитието и прилагането на финансовите инструменти;

44. Счита, че новаторският характер на иновативните финансови инструменти налага прилагането на рамка за координиране на публичните финансови институции, на които ще се делегира изпълнението на бюджета на иновативните финансови инструменти и които ще включват представители на Комисията, Съвета и Парламента;

45. Приветства бързо постигнатото споразумение между Парламента и Съвета относно стартирането на пилотна фаза през периода 2012—2013 г. за облигации за проекти в областта на транспорта, енергетиката и информационните технологии¹; изразява готовността си, въз основа на цялостната независима оценка на тази пилотна фаза, да прецени какви бъдещи мерки трябва да се предприемат с цел повишаване на ефикасността на разходите на Съюза, както и увеличаване на обема на инвестициите за приоритетните проекти;

46. Поради това настоятелно призовава за спешно изпълнение на инициативата за облигации за проекти и за точна оценка на целесъобразността от създаването на нова, отделна инициатива за издаването на европейски облигации за инфраструктура, с прякото участие на капитал на ЕС в инфраструктурните проекти от общ интерес, със значима европейска добавена стойност, чрез публична емисия на европейски облигации за проекти от страна на Съюза;

47. Счита, че благодарение на прякото си участие, самостоятелно или заедно с други държави членки, в капитала на инфраструктурните проекти (характеризиращи се с дългосрочна възвръщаемост на инвестициите), Европейският съюз ще изпрати силно послание до публичните и частните инвеститори, както и до финансовите пазари; счита, че това участие на ЕС като инвеститор следва да гарантира съгласуваност с дългосрочните цели на политиката на Съюза и би било гаранция за осъществяването на проекта, със значително катализиращо и стимулиращо действие;

48. Приветства също така споразумението, постигнато от Европейския съвет на 28 и 29 юни 2012 г., относно увеличаването на капитала на ЕИБ с 10 милиарда евро, което ще даде възможност на групата на ЕИБ да увеличи своя капацитет за предоставяне на заеми в рамките на Съюза през следващите години с около 60 милиарда евро и по този начин да играе антициклична роля като част от съгласуваните усилия за активизиране на европейската икономика; припомня широко разпространеното мнение, че кредитите от ЕИБ имат мултиплициращ ефект едно към три; настоява следователно това ново задължение да не бъде за сметка на укрепването и същевременно подобряването на съвместните инструменти на ЕИБ и бюджета на Съюза, които се използват за поделяне на риска или дялово финансиране, тъй като те се използват в подкрепа на други видове проекти и мерки, различни от финансираните със заеми от ЕИБ, и имат мултиплициращ ефект, превишаващ този на заемите от ЕИБ;

49. Обръща внимание на факта, че независимо от постигнатите от иновативните финансови инструменти резултати, те ще се реализират пълноценно само ако общата правна и регулаторна среда благоприятства тяхното развитие, например по отношение на третирането на дългосрочните инвестиции в рамките на пруденциалните правила, които в момента се преразглеждат (Базел III, „Платежоспособност ІІ“);

50. Изразява увереност, че увеличеното използване на иновативните финансови инструменти ще повлияе извънредно положително на европейската икономика, но се опасява, че на практика това влияние ще бъде сведено до проекти с краткосрочна и средносрочна възвръщаемост; изразява опасения, че инвестициите в някои проекти, които също са необходими за постигане на стратегическите цели на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, може и да не бъдат реализирани, тъй като такива проекти се считат за твърде рисковани за инвеститорите и поради недостиг на публични средства; призовава следователно Комисията да представи възможно най-скоро предложения за улесняване на мобилизирането на спестяванията, които понастоящем не се използват в достатъчна степен, в подкрепа на средносрочни и дългосрочни проекти, пораждащи устойчив растеж в Съюза;

51 Счита, че в случай на достатъчна критична маса на даден иновативен финансов инструмент, това би могло да бъде много атрактивно за пазара на частни капитали предвид намаления риск вследствие на значителния размер на проектния портфейл, и възможната флуидност на търговията на пазарите;

52. Подчертава, че е необходимо да се следи евентуалната поява на „смесена финансова икономика“ да не доведе до превръщането на иновативните финансови инструменти в сложни деривати, които могат да бъдат секюритизирани или отклонени от първоначалната си цел;

o

o o

P7_TA-PROV(2012)0405

Годишен доклад относно дейността на Европейския омбудсман през 2011 г.

Комисия по петиции

PE491.340

Резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2012 г. относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2011 г. (2012/2049(INI))

– като взе предвид годишния доклад относно дейностите на Европейския омбудсман през 2011 г.,

– като взе предвид член 24, параграф 3, член 228 и член 298 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

– като взе предвид членове 41 и 43 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

– като взе предвид своята резолюция от 18 юни 2008 г.¹ относно приемането на решение на Европейския парламент за изменение на Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана²,

– като взе предвид рамковото споразумение за сътрудничество, сключено между Европейския парламент и европейския омбудсман на 15 март 2006 г., и влязло в сила на 1 април 2006 г.,

– като взе предвид правилата за прилагане на Устава на омбудсмана от 1 януари 2009 г.³ ,

– като взе предвид предходните си резолюции относно дейностите на Европейския омбудсман,

– като взе предвид член 205, параграф 2, второ и трето изречение от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по петиции (A7-0297/2012),

A. като има предвид, че годишният доклад относно дейностите на Европейския омбудсман през 2011 г. беше официално внесен до председателя на Европейския парламент на 22 Май 2012 г. и като има предвид, че омбудсманът – г-н Nikiforos Diamandouros, е внесъл своя доклад в Комисията по петиции на 19 Юни 2012 г. в Брюксел;

Б. като има предвид, че член 24 от ДФЕС постановява, че „всеки гражданин на Съюза може да се обръща към омбудсмана, предвиден в член 228“;

В. като има предвид, че член 228 от ДФЕС оправомощава Европейския омбудсман да приема жалби относно случаи на лоша администрация, свързани с дейността на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции;

Г. като има предвид, че съгласно член 298 от ДФЕС институциите, органите, службите и агенциите на ЕС „изпълняват своите задачи с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация“, и като има предвид, че същият член предвижда с тази цел да бъде прието специално вторично законодателство, под формата на регламенти, приложими спрямо всички области на администрацията на ЕС;

Д. като има предвид, че в член 41 от Хартата на основните права се посочва, че „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“;

Е. като има предвид, че лошо администрация е налице не само когато даден публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, който е задължителен за него, както и че принципите на добрата администрация изискват институциите на ЕС да бъдат ориентирани към обслужването и да гарантират, че членовете на обществеността се третират подобаващо и се ползват с пълния обем на правата си;

Ж. като има предвид, че това определение не ограничава лошата администрация до случаите, в които нарушеното правило или принцип са правно обвързващи; като има предвид, че принципите на добрата администрация надхвърлят правните принципи, като изискват от институциите на ЕС не само да изпълняват своите задължения съгласно законодателството, но и да бъдат ориентирани към обслужването и да гарантират, че членовете на обществеността се третират подобаващо и се ползват в пълна степен от своите права;

З. като има предвид, че през 2011 г. омбудсманът е приел 2510 жалби (2667 през 2010 г.), започнал е 396 проверки (335 през 2010 г.) и е приключил 318 проверки (326 през 2010 г.); като има предвид, че от общия брой от 2544 жалби, обработени от омбудсмана през 2011 г., 698 (27 %) са били в рамките на неговия мандат (744 през 2010 г.);

И. като има предвид, че 1321 от получените жалби са били в рамките на компетентността на член на Европейската мрежа на омбудсманите; като има предвид, че тази мрежа е съставена от национални и регионални омбудсмани; като има предвид, че комисията по петиции на Парламента е пълноправен член на Европейската мрежа на омбудсманите;

Й. като има предвид, че през 2011 г. омбудсманът прехвърли 59 жалби на комисията по петиции; като има предвид, че 147 жалбоподатели са били насочени към Комисията, а 591 – към други институции и органи, включително SOLVIT и службата „Вашата Европа — помощ и съвети“, както и към специализирани омбудсмани или други органи за обжалване в държавите членки;

K. като има предвид, че почти 61 % от жалбите, получени през 2011 г., са били подадени чрез използване на интернет; като има предвид, че повече от половината от подадените по интернет жалби (53 %) са получени чрез електронния формуляр за подаване на жалби на уебсайта на омбудсмана;

Л. като има предвид, че значително намалелият брой на исканията за информация през последните няколко години демонстрира успеха на интерактивното ръководство на омбудсмана, което е на разположение на неговия уебсайт от януари 2009 г.;

М. като има предвид, че броят на жалбите извън мандата на омбудсмана е спаднал до 1846 през 2011 г., което е най-ниското равнище, регистрирано от 2003 г. насетне;

Н. като има предвид, че традиционно най-много жалби се внасят от жалбоподатели от Германия и Испания; като има предвид, че през 2011 г. Испания зае първото място, следвана от Германия, Полша и Белгия; като има предвид, че спрямо броя на населението най-много жалби са били подадени от Люксембург, Кипър, Белгия, Малта и Словения;

O. като има предвид, че омбудсманът е започнал общо 396 проверки, от които 382 се основават на жалби, а 14 са започнати по негова собствена инициатива; като има предвид, че броят на проверките, започнали през 2011 г., е най-високият досега;

П. като има предвид, че повечето проверки засягат Комисията (231), следвана от Европейската служба за подбор на персонал (42); като има предвид, че броят на започнатите проверки, отнасящи се до Парламента, е спаднал с над 50 % в сравнение с 2010 г.; като има предвид, че броят на проверките, засягащи Съвета, е нараснал с една трета;

Р. като има предвид, че през 2011 г. омбудсманът е приключил 318 проверки; като има предвид, че повечето от тези проверки (66 %) са завършени в рамките на една година, а една трета – в рамките на три месеца; като има предвид, че средната продължителност на проверките е била 10 месеца;

С. като има предвид, че в 64 случая омбудсманът не е установил лошо администрация; като има предвид, че установяването на липса на лошо администрация не е отрицателен резултат, тъй като жалбоподателят може да се възползва от пълно разяснение, предоставено от съответната институция, като резултатът служи за доказателство, че институцията е действала в съответствие с принципите на доброто администрация;

Т. като има предвид, че в 84 от приключените казуси е постигнат положителен резултат, като съответната институция е приела решение по взаимно съгласие или е разрешила спора; като има предвид, че омбудсманът се стреми да постигне решение по взаимно съгласие винаги когато това е възможно; като има предвид, че сътрудничеството на институциите на ЕС е от съществено значение за постигането на решение по взаимно съгласие;

У. като има предвид, че в 47 случая омбудсманът е установил лоша администрация, а в 13 случая, при които е констатирано лоша администрация, съответната институция е приела изцяло или частично проектопрепоръка;

Ф. като има предвид, че 35 казуса са приключени с критична забележка, а 39 са приключени с допълнителни забележки, целящи да помогнат на съответните институции да подобрят качеството на администрация на въпросните институции;

Х. като има предвид, че всяка година омбудсманът публикува своите констатации относно последващите действия, предприети от институциите във връзка с критични и допълнителни забележки;

Ц. като има предвид, че през 2010 г. общо задоволителните последващи действия, предприети във връзка с критични и допълнителни забележки, са 78 %; като има предвид, че последващите действия, предприети във връзка с допълнителни забележки, са били задоволителни в 95 % от случаите, докато последващите действия, предприети във връзка с критични забележки, са на значително по-ниско равнище – 68 %;

Ч. като има предвид, че през 2011 г. омбудсманът е отправил 25 проектопрепоръки и е приключил 13 казуса, в които съответната институция е приела проектопрепоръка изцяло или отчасти;

Ш. като има предвид, че през 2011 г. омбудсманът не е представил нито един специален доклад на Парламента;

Щ. като има предвид, че бюджетът на омбудсмана е независим раздел в бюджета на Европейския съюз, разделен на три дяла: дял 1 – за заплати, надбавки и други разходи, свързани с персонала; дял 2 – покрива сгради, обзавеждане, оборудване и разни оперативни разходи; дял 3 – за разходите, произтичащи от общите функции, изпълнявани от институцията;

1. Одобрява годишния доклад за 2011 г., представен от Европейския омбудсман;

2. Отбелязва, че през 2011 г. омбудсманът е оказал помощ на над 22 000 граждани, от които 2510 са подали жалби, 1284 са поискали информация, а 18 274 са получили съвет чрез интерактивното ръководство на уебсайта на омбудсмана;

3. Отбелязва факта, че през последните години общият брой на подадените до омбудсмана жалби постепенно е намалял, по-специално броят на жалбите извън неговия мандат; наблюдава с интерес развитието на това явление с цел извършване на оценка на това, дали има пряка връзка между горепосоченото намаление и въвеждането на интерактивното ръководство;

4. Отбелязва, че при над 65 % от жалбите, разгледани от омбудсмана, той е могъл да започне проверка или да насочи жалбоподателя към компетентен орган, като например член на Европейската мрежа на омбудсманите, към която се причислява и комисията по петиции на Парламента, към Комисията или друг орган за обжалване (напр. SOLVIT); отбелязва, че през 2011 г. комисията по петиции получи 59 жалби от омбудсмана;

5. Отбелязва, че основните видове твърдения за лоша администрация, разследвани от омбудсмана през 2011 г., засягат въпроси, свързани със законността (28 % от проверките), искания за информация (16,2 %), безпристрастност (13,6 %), основания за решения и възможности за обжалване (8,1 %), разумни срокове за вземане на решения (7,3 %), искания за обществен достъп до документи (7,1 %), липса на дискриминация (86,8 %) и задължението да се отговаря на писмата на езика на гражданите и да се посочва компетентното длъжностно лице (5,8 %);

6. Отбелязва, че повечето проверки, започнати от омбудсмана през 2011 г., засягат Комисията (231), като Европейската служба за подбор на персонал е на втора позиция (42); счита, че е логично Комисията да бъде главният обект на жалбите, тъй като тя е институцията, чиито решения оказват пряко въздействие върху гражданите;

7. Отбелязва с удоволствие, че в сравнение с 2010 г. броят на започнатите от омбудсмана проверки, свързани с Парламента, е спаднал с над 50 %; отбелязва, че омбудсманът е започнал с една трета повече проверки, засягащи Съвета на ЕС;

8. Отбелязва, че през 2011 г. омбудсманът е изменил своите процедури с цел те да станат по-удобни за гражданите, както и че е въвел нов вид проверка – „проверка за изясняване“, която дава възможност на жалбоподателите да изяснят своята жалба, ако омбудсманът на пръв поглед не е убеден, че има основания да поиска от дадена институция нейното становище по определен казус;

9. Отбелязва, че сега омбудсманът активно приканва жалбоподателите да отправят забележки, когато не са доволни от отговора на дадена институция, докато по-рано, в случай на неудовлетвореност от съдържанието на определен отговор, жалбоподателите трябваше да подават нови жалби;

10. Изразява удоволствие от това, че този нов подход е довел до приключването на по-малко казуси от омбудсмана като „уредени от институцията” и до приключването на повече казуси със заключението, че „липсва лоша администрация” или че „няма основания за допълнителни проверки”;

11. Отбелязва, че омбудсманът е преразгледал и третирането на жалбите, попадащи извън обхвата на неговия мандат, като сега те се разглеждат от регистрационния отдел към службата на омбудсмана, което гарантира, че жалбоподателите биват уведомявани възможно най-бързо за това, че омбудсманът не може да разгледа техните жалби, и че им се дава съвет към кого да се обърнат;

12. Отбелязва, че специален доклад на Евробарометър за 2011 г. относно правата на гражданите и работата на администрацията на ЕС¹ показва, че гражданите придават особено значение на своето право да подават жалби до Европейския омбудсман, като според тях по-важно е само правото да се движат и да пребивават свободно в Съюза, както и правото им да получават добри административни услуги;

13. Изразява похвала към омбудсмана за публикуването на брошура, озаглавена „Проблеми с ЕС? Кой може да ви помогне“, която съдържа изчерпателна информация относно механизмите за решаване на проблеми за гражданите, които се сблъскват с проблеми с ЕС, както и за предоставянето на тази публикация на разположение и в друг формат – звуков запис и едър шрифт;

14. Подчертава факта, че въпреки известния напредък през последните години, през 2011 г. делът на разгледани жалби, които наистина попадат в правомощията на омбудсмана отново беше сравнително малък (приблизително 27 %), и че следователно следва да се обърне внимание на необходимостта от по-всеобхватно и проакитвно повишаване на осведомеността на обществеността относно областите на компетентност на омбудсмана, по-конкретно в тясно сътрудничество с националните и регионалните омбудсмани, Парламента и Комисията;

15. Изразява съгласието си с омбудсмана относно това, че едно прямо и сбито изложение на основните ценности, които поведението на служителите на ЕС следва да отразява, може ефективно да насърчи доверието на гражданите в европейската публична администрация и институциите на ЕС, на които тя служи;

16. Одобрява гледната точка на омбудсмана, че институция, в която културата на обслужване е дълбоко заложена, не разглежда жалбите като заплаха, а като възможност за по-ефективна комуникация, а ако е направена грешка – като възможност за коригиране на проблема и извличане на поука за в бъдеще;

17. Припомня, че правото на добра администрация е включено в Хартата на основните права (член 41) като основно право на гражданите на Съюза;

18. Призовава всички институции, органи, служби и агенции на Европейския съюз да действат в съответствие с Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, приет от Парламента в резолюцията му от 6 септември 2001 г.¹;

19. Приветства продължителните усилия на омбудсмана, например чрез съответни публикации, да оказва конструктивно влияние върху предпоставките за изготвяне на регламент относно общите административни процедури на Европейския съюз; подчертава, че подобен законодателен акт, който следва да предоставя правно обвързващи минимални стандарти по отношение на качеството и процедурни гаранции във всички области на пряка администрация на ЕС, би могъл да се основава на член 298 ДФЕС, като за конкретното му формулиране биха били необходими тесни консултации с омбудсмана;

20. Одобрява гледната точка на омбудсмана, че принципите на доброто администрация са с по-широк обхват от правото и изискват от институциите, органите, службите и агенциите на ЕС не само да изпълняват своите задължения съгласно законодателството, но и да бъдат ориентирани към обслужването и да гарантират, че членовете на обществеността се третират подобаващо и се ползват в пълна степен от своите права;

21. Изразява похвала към омбудсмана за публикуването и разпространяването сред служителите във всички институции, органи, служби и агенции на ЕС на „Ръководството на Европейския омбудсман относно подаването на жалби” с оглед поощряване на администрацията на ЕС да подобрява своята работа чрез задълбочаване на ангажираността си с принципите за култура на обслужване на гражданите;

22. Приветства сътрудничеството на омбудсмана с Европейската мрежа на омбудсманите и приканва то да бъде насочено също така и към по-активни действия за популяризирането на Европейската гражданска инициатива като нов инструмент за пряко участие на гражданите в разработването на законодателството на ЕС и за гарантирането, че посоченият инструмент не е прекалено обременителен за гражданите по отношение на техническите изисквания;

23. Припомня, че Осмият национален семинар на Европейската мрежа на омбудсманите се проведе в Копенхаген през м. октомври 2011 г.; припомня, че комисията по петиции на Парламента е пълноправен член на мрежата, както и че тя беше представена на семинара; припомня, че по време на семинара членовете на мрежата се споразумяха да намерят начини за по-добро осведомяване на гражданите в Европа за техните права;

24. Припомня, че по време на семинара омбудсманът представи проектотекст за принципите на публичната администрация по отношение на служителите на ЕС, в който той е определил пет такива принципа, а именно всеотдайност към ЕС и неговите граждани, почтеност, обективност, зачитане на другите хора и прозрачност; отбелязва, че омбудсманът организира обществено допитване във връзка с тези принципи и че окончателната версия на текста беше публикувана на 19 юни 2012 г.;

25. Отбелязва със задоволство, че през обхванатия от доклада период омбудсманът е упражнявал своите правомощия по активен и балансиран начин като се е стремял към взаимно съгласие и тясно сътрудничество с другите органи на ЕС;

26. Настоява омбудсманът да продължи да гарантира възможно най-доброто използване на ресурсите, като избягва ненужното дублиране на персонал и си сътрудничи с други съществуващи институции на ЕС с цел да се гарантират спестявания, свързани с финансовата ефективност, за бюджета на ЕС;

27. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на комисията по петиции на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, и на правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на техните омбудсмани и сходни компетентни органи.

P7_TA-PROV(2012)0406

Пазари на финансови инструменти и отмяна на Директива 2004/39/ЕО ***I

Комисия по икономически и парични въпроси

PE485.882

Изменения, приети от Европейския парламент на 26 октомври 2012 г. към предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на финансови инструменти и за отмяна на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (преработка) (COM(2011)0656 – C7-0382/2011 – 2011/0298(COD))¹