Приети текстове


ПРИЛОЖЕНИЕ ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ПО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ



страница7/7
Дата24.07.2016
Размер1.37 Mb.
#3573
1   2   3   4   5   6   7

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ПО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Препоръка 1: ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Директива 2006/54/ЕО съдържа определение за равно заплащане, като повтаря разпоредбите на Директива 75/117/ЕИО. За да са налице по-точни категории като инструменти за справяне с разликата в заплащането на жените и мъжете, е важно различните понятия да бъдат определени по-точно, като:

- разликата в заплащането на жените и мъжете, определението за която не трябва да обхваща само брутното почасово заплащане, а е необходимо да се прави разлика между некоригираната и „нетната“ разлика в заплащането на жените и мъжете;

- пряка и непряка дискриминация в заплащането;

- трудово възнаграждение, определението за което следва да обхваща всички нетни надници и заплати, както и всички парични добавки и непарични облаги за положен труд;

- разлика в размера на пенсиите (в различни стълбове на пенсионната система, напр. при разходопокривните системи, професионалните пенсии, като продължаване на разликата в заплащането след пенсиониране);

- труд, който се третира като „равен“ (в отделни категории професии);

- труд с равна стойност, така че да се посочват съответните фактори;

- работодател, за да се гарантира, че отговорността за заплащането на служителите (и за евентуално неравенство в заплащането) е ясно определена;

- професии и колективни договори – следва да се поясни, че работните места, свързани с различни колективни договори и различни професии, могат да се съпоставят в съда, при условие че тези работни места са сравними като равен труд или труд с равна стойност.



Препоръка 2: АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА И ПРОЗРАЧНОСТ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

2.1. Липсата на информация и осведоменост сред работодателите и служителите относно съществуването на възможни разлики в заплащането в техните предприятия, както и тяхното незнание подкопават прилагането на принципа, заложен в Договора и в действащото законодателство.

2.2. Като признават липсата на точни, сравними и последователни статистически данни, включително относно разликата в заплащането на жените и мъжете при непълно работно време, разликата в размера на пенсиите на жените и мъжете и съществуващите по-ниски равнища на заплащане на жените, особено сред професиите, в които традиционно преобладават жени, държавите членки следва да отчетат в пълна степен разликата в заплащането на жените и мъжете в своите социални политики и да я третират като сериозен проблем.

2.3. Поради това е от съществено значение редовните одити на заплащането, както и публикуването на резултатите от тях, като се взема под внимание защитата на личните данни, да станат задължителни за предприятията (например в предприятия с най-малко 30 служители и поне 10 % от служителите от всеки пол). Същото изискване може да важи и за информацията относно възнагражденията, които са в допълнение към заплащането. Тази информация следва да бъде достъпна за служителите, профсъюзите и съответните органи (например инспекциите по труда, органите по въпросите на равенството).

2.4. Работодателите следва да предоставят на служителите и техните представители резултати под формата на статистика на възнагражденията, разбита по полове, но като се взема под внимание защитата на личните данни. Тези данни следва да бъдат събирани на отраслово и национално равнище във всяка държава членка.

2.5. Необходимо е да се въведе изискване работодателите да приемат политика на прозрачност във връзка с определянето и структурите на заплащане, включително допълнителни възнаграждения, бонуси и други придобивки, които са част от възнаграждението.

2.6. Когато статистиката на възнагражденията показва групови или индивидуални разлики в заплащането въз основа на пола, работодателите са длъжни да извършат допълнителен анализ на тези разлики и да предприемат действия за тяхното премахване.

Препоръка 3: ОЦЕНКА НА ТРУДА И КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПРОФЕСИИТЕ

3.1. Концепцията за стойността на труда трябва да се основава на квалификацията, уменията и отговорността, като се наблегне на качеството на труда, с цел насърчаване на равни възможности между жените и мъжете. Тази концепция не следва да бъде белязана от стереотипен подход, неблагоприятен за жените, като например поставяне на акцент върху физическата сила вместо върху междуличностните умения, и тя следва да гарантира, че трудът, включващ отговорност за хора, не се счита за имащ по-ниска стойност от този, включващ отговорност за материални или финансови ресурси. По тази причина жените следва да получават информация, помощ и/или обучение по договаряне на заплащането, класификация на професиите и скалата на заплащане. От отраслите и предприятията трябва да може да се изисква да проверят дали техните системи за класификация на професиите отразяват социалното измерение на пола по изисквания начин и да направят необходимите корекции.

3.2. Инициативата на Комисията следва да насърчи държавите членки да въведат класификация на професиите в съответствие с принципа на равенство между жените и мъжете, която да дава възможност както на работодателите, така и на служителите да констатират възможна дискриминация в заплащането, основаваща се на предубедено определяне на скалата на заплащане. Съблюдаването на националното законодателство и традиции, свързани със системата на колективните трудови правоотношения, остава важно. Оценката и класификацията на труда също следва да бъдат прозрачни и да са на разположение на всички заинтересовани страни, както и на инспекциите по труда и органите по въпросите на равенството.

3.3. Държавите членки следва да извършат задълбочена оценка, съсредоточена върху професиите, в които преобладават жени.

3.4. Една неутрална спрямо пола оценка на труда следва да се основава на нови системи за класифициране и организиране на персонала и на труда, както и на професионалния опит и производителността, оценени преди всичко от гледна точка на качеството, като образование и друга квалификация, изисквания за умствени и физически способности, отговорност за човешки и материални ресурси, за може да се използва като източник на информация и схема за оценка за определяне на възнаграждението, като се съблюдава принципът за съпоставимост.

Препоръка 4: ОРГАНИ ПО ВЪПРОСИТЕ НА РАВЕНСТВОТО И СРЕДСТВА ЗА ПРАВНА ЗАЩИТА

Органите за насърчаване и наблюдаване на равенството следва да играят по-голяма роля за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете. Тези органи следва да бъдат оправомощени да наблюдават, докладват и, когато е възможно, да налагат по-ефективното и по-независимо спазване на законодателството за равенството между половете, както и да бъдат добре финансирани. Член 20 от Директива 2006/54/ЕО следва да бъде преразгледан, така че да подсили мандата на тези органи, така че той да включва:

- подпомагане и консултиране на жертвите на дискриминация в заплащането;

- осигуряване на независими проучвания, свързани с разликата в заплащането;

- публикуване на независими доклади и отправяне на препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминация в заплащането;

- законови правомощия за започване на собствено разследване;

- законови правомощия за налагане на санкции в случаи на нарушаване на принципа за равно заплащане за равен труд и/или за завеждане на съдебни дела за дискриминация в заплащането;

- осигуряване на специално обучение за социалните партньори и адвокатите, съдиите и омбудсманите, основано на набор от аналитични инструменти и целеви мерки, които да бъдат използвани или при изготвянето на договори, или при проверката за спазване на правилата и прилагане на политиките за справяне с разликата в заплащането, както и осигуряване на курсове и материали за обучение на работодателите по недискриминационно оценяване на труда.


Препоръка 5: СОЦИАЛЕН ДИАЛОГ

Необходимо е допълнително разглеждане на колективните трудови договори, на приложимите скали на заплащане и на схемите за класификация на професиите основно по отношение на третирането на работниците на непълно работно време и на лицата, работещи при други нетипични условия на труд или при допълнителни възнаграждения/бонуси, включително непарични облаги за положен труд. Подобен контрол следва да обхваща не само основните, но и второстепенните условия на труд и професионалните социалноосигурителни схеми (условия за ползване на отпуск, пенсионни схеми, служебни автомобили, договорености за грижи на деца, гъвкаво работно време, бонуси и др.). Държавите членки, като спазват националното законодателство, колективните трудови договори или практики, следва да насърчават социалните партньори да въвеждат неутрални спрямо пола класификации на професиите, които да дават възможност както на работодателите, така и на служителите да установят възможна дискриминация в заплащането, основана на предубедено определяне на скалата на заплащане.

Управлението може да играе важна роля не само по отношение на равното заплащане, но също така и за създаването на климат в подкрепа на равното поделяне на отговорностите по грижите и израстването в кариерата както за работещите мъже, така и за работещите жени.

Социалните партньори следва да бъдат оправомощени да поставят въпросите за равното заплащане на дневен ред не само в собствените си сектори, но и да търсят междусекторен баланс1.

Комисията следва да изготви лесно за ползване оперативно практическо ръководство за водене на социален диалог в предприятията и държавите членки. То следва да включва насоки и критерии за вземане на решения относно стойността на труда и за сравняване на професии. То също така следва да включва предложения във връзка с възможните методи за оценка на професиите.

Препоръка 6: ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДИСКРИМИНАЦИЯТА

В член 26 от Директива 2006/54/ЕО (относно предотвратяване на дискриминацията) следва да бъде упомената конкретно дискриминацията в заплащането, така че да се гарантира, че държавите членки, с участието на социалните партньори и организациите за равни възможности, ще приемат:

- специфични мерки, отнасящи се до класификацията на обучението и професиите, насочени към системата за професионално обучение и предназначени за премахване и предотвратяване на дискриминацията в обучението и класификацията, както и в икономическата оценка на уменията,

- специфични политики, които да направят възможно съчетаването на професионалния със семейния и личния живот, обхващащи висококачествени и достъпни грижи за децата и грижи за други лица на издръжка, както и други грижи, гъвкава организация на работата и на работното време, както и отпуск по майчинство, по бащинство, родителски отпуск и отпуск по семейни причини,

- конкретни действия (по силата на член 157, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз) за отстраняване на причините за разликата в заплащането и разделението на половете, които да се прилагат от социалните партньори и от организациите за равни възможности на различни нива, както договорни, така и секторни, като например: насърчаване на трудови договори за борба с разликата в заплащането на жените и мъжете, разследвания във връзка с равното заплащане за равен труд, определяне на качествени и количествени цели и сравнителен анализ, както и подкрепа за обмена на най-добри практики,

- клауза в обществените поръчки, изискваща зачитане на равенството между половете и равното заплащане за равен труд.



Препоръка 7: ИНТЕГРИРАНЕ НА РАВЕНСТВОТО МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ

Интегрирането на равенството между половете следва да се засили, като в член 29 на Директива 2006/54/ЕО бъдат включени точни насоки за държавите членки относно принципа за равно заплащане и преодоляването на разликата в заплащането на жените и мъжете. Комисията следва да се ориентира към оказване на подкрепа на държавите членки и на заинтересованите страни по отношение на практическите мерки за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете посредством:

- разработване на схеми за докладване за целите на оценката на разликите в заплащането на жените и мъжете,

- създаване на база данни, съдържаща информация относно промените в системите за класификация и организация на работещите,

- събиране и разпространяване на резултатите от експерименти, свързани с реформата на организацията на труда,

- разпространение на информация и насоки относно практически средства, особено за малките и средните предприятия (например за IT-базирания инструмент LOGIB-D) за компенсиране на разликата в заплащането, включително национални или секторни колективни трудови договори,

- разработване на европейски сертификат за качество за равно заплащане със сътрудничеството на социалните партньори и асоциации, който би могъл да бъде използван от институциите, предприятията и административните органи за удостоверяване на спазваните от тях конкретни критерии по отношение на равното заплащане, например прозрачността при формиране на заплатите,

- изготвяне на специфични насоки за наблюдение на разликите в заплащането в контекста на колективното договаряне, които следва да бъдат на разположение на сайт в интернет, преведени на различни езици и достъпни за всички.



Препоръка 8: САНКЦИИ

8.1. По различни причини законодателството в тази област очевидно е по-малко ефективно и като се има предвид, че цялостният проблем не може да бъде разрешен единствено по законодателен път, Комисията и държавите членки следва да подсилят действащото законодателство с подходящ вид ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

8.2. Важно е държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че нарушаването на принципа за равно заплащане за труд с равна стойност подлежи на съответни санкции съгласно действащите правни разпоредби.

8.3. Въпреки действащото законодателство, често проверките и наказателните действия съвсем не са достатъчни, що се отнася до принципа за равно заплащане. Тези въпроси трябва да се разглеждат приоритетно, като на компетентните агенции и органи трябва да се осигуряват необходимите технически и финансови средства.

8.4. Следва да се припомни, че по силата на Директива 2006/54/ЕО държавите членки вече са задължени да предоставят компенсация или обезщетение (член 18), както и да налагат санкции (член 25). Въпреки това тези разпоредби не са достатъчни, за да предотвратят нарушаването на принципа за равно заплащане. Поради тази причина се предлага да се проведе проучване на осъществимостта, ефективността и въздействието на въвеждането на евентуални санкции, като например:

- санкции, които трябва да включват изплащане на компенсация на жертвата;

- административни глоби (например в случай че не е изпратено уведомление или задължително съобщение, или липсва анализ и оценка на статистиката на възнагражденията, разбити по пол (съгласно препоръка 2)), налагани от инспекцията по труда или от компетентните органи по равенството;

- дисквалифициране от обществени помощи, субсидии (включително финансиране от ЕС, управлявано от държавите членки) и от процедури за възлагане на обществени поръчки, както вече предвиждат Директиви 2004/17/ЕО1 и 2004/18/EО2 относно процедурите за възлагане на обществени поръчки;



- идентифициране на нарушителите, което следва да бъде публично достояние.

Препоръка 9: РАЦИОНАЛИЗИРАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО И ПОЛИТИКАТА НА ЕС

9.1. Една област, в която е необходимо незабавно действие, е свързана с факта, че ощетяването по отношение на заплащането изглежда е свързано с работата на непълно работно време. Това изисква оценка и евентуално преразглеждане на Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 г. относно Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) – Приложение: Рамковото споразумение за работа при непълно работно време3, което предвижда равно третиране на работниците на пълно и непълно работно време, както и по-целенасочени и ефективни действия в колективните трудови договори.

9.2. В насоките за заетостта следва спешно да бъде включена конкретна цел за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете, наред с другото по отношение на достъпа до професионално обучение и признаването на квалификациите и уменията на жените.
P7_TA-PROV(2012)0226

Швейцарски квоти за броя на разрешителните за пребиваване, издавани на граждани на Полша, Литва, Латвия, Естония, Словения, Словакия, Чешката република, Унгария

PE489.270

Резолюция на Европейския парламент от 24 май 2012 г. относно швейцарски квоти за броя на разрешителните за пребиваване, издавани на граждани на Полша, Литва, Латвия, Естония, Словения, Словакия, Чешката република и Унгария (2012/2661(RSP))



Европейският парламент,,

– като взе предвид Споразумението за свободна търговия от 22 юли 1972 г. между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария1,

– като взе предвид Споразумението от 21 юни 1999 г. между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора2, и по-специално приложение І към него относно свободното движение на хора и приложение ІІІ относно взаимното признаване на професионални квалификации,

– като взе предвид Протокола от 26 октомври 2004 г. към Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за свободното движение на хора във връзка с участието на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република като договарящи страни след присъединяването им към Европейския съюз3,

– като взе предвид Протокола от 27 май 2008 г. към Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга, относно свободното движение на хора във връзка с участието на Република България и Румъния като договарящи страни след присъединяването им към Европейския съюз4,

– като взе предвид своята резолюцията от 7 септември 2010 г. относно ЕИП-Швейцария: пречки пред пълното прилагане на вътрешния пазар5,

– като взе предвид Заключенията на Съвета от 14 декември 2010 г. относно отношенията на ЕС със страните от ЕФТА,

– като взе предвид решението на Федералния съвет на Швейцария от 18 май 2012 г. относно прилагането на предпазна клауза по отношение на осем държави членки на ЕС,

– като взе предвид въпросите от 14 май 2012 г. до Комисията относно швейцарските квоти за броя на разрешителните за пребиваване, издавани на граждани на Полша, Литва, Латвия, Естония, Словения, Словакия, Чешката република, Унгария (O 000113/2012  B70115/2012 и O 000115/2012 – B7 0116/2012),

– като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че Федералният съвет на Швейцария реши от 1 май 2012 г. да въведе количествени ограничения за разрешителните за престой от категория Б за престой с продължителност до пет години, предоставяни на граждани на Полша, Литва, Латвия, Естония, Словения, Словакия, Чешката република и Унгария;

Б. като има предвид, че взимайки това решение, швейцарските органи активираха така наречената предпазна клауза, установена в член 10 на споразумението от 1999 г., която им позволява да въведат временно посочената ограничителна мярка, ако през дадена година броят на издадените разрешителни за пребиваване надвиши средния брой за предходните три години с поне 10 %; като има предвид, че швейцарските органи заявиха, че подобна ситуация е констатирана по отношение на гражданите на осем държави членки на Европейския съюз (ЕС);

В. като има предвид, че предпазната клауза, на която се позовават швейцарските органи, във вида, в който е установена в член 10 от споразумението от 1999 г. не предвижда дискриминация въз основа на гражданството при определянето на ограничения за разрешителните за престой, нито въвеждането на квоти на броя им, и се отнася до „заети и самостоятелно заети лица от Европейската общност“;

Г. като има предвид, че до 30 април 2011 г. Швейцария прилагаше количествени ограничения по отношение на гражданите на осем държави членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., както това се допуска от протокола от 2004 г.; като има предвид, че след изтичането на преходния период се прилага член 10, параграф 4 от споразумението от 1999 г.;

Д. като има предвид, че е необходимо посочената ситуация да бъде разгледана в по-широк контекст, тъй като швейцарските органи са предприели редица мерки, които заплашват постигнатия вече напредък при прилагането на двустранните споразумения и относно които Парламентът вече изрази опасенията си в своята резолюция от септември 2010 г.;

Е. като има предвид, че Швейцария прие редица така наречени съпътстващи мерки, които придружават споразумението за свободно движение на хора (ССДХ), които могат да възпрепятстват предоставянето на услуги от стопанските субекти в ЕС, най-вече малките и средните предприятия (МСП), в Швейцария, и като има предвид, че според съдебната практика на Съда на ЕС, голяма част от посочените подкрепящи мерки може да бъде приета единствено, ако пропорционално защитават общия интерес, който все още не е бил защитен в държавата по произход на доставчиците на услуги;

Ж. като има предвид, че посочените съпътстващи мерки не са пропорционални спрямо поставената цел, що се отнася до задължението за предоставяне на предварително уведомление с период на изчакване от осем дни, изискването да се допринесе към разходите за прилагане на тричленната комисия и задължението на чуждестранните предприятия, предоставящи трансгранични услуги да предоставят гаранция за финансова почтеност; като има предвид, че посочените мерки са особено затрудняващи за МСП, които желаят да предоставят услуги в Швейцария;

З. като има предвид, че в нарушение на ССДХ швейцарските органи взеха решение да оттеглят разрешението за германски и австрийските таксита да превозват пътници до швейцарските летища;

И. като има предвид, че тези въпроси бяха многократно разисквани с Швейцария в рамките на създадения по ССДХ съвместен комитет; като има предвид, че съвместният комитет не успя да разреши посочените проблеми;

Й. като има предвид, че се допускат единствено ограничени промени в ССДХ с цел адаптирането му спрямо еволюцията на законодателството на ЕС в областта на свободното движение на хора; като има предвид, че на ССДХ липсват ефективни механизми за надзор и съдебен контрол, подобни на използваните в рамките на ЕС и ЕИП;



Швейцарски квоти за броя на разрешителните за престой, предоставяни на граждани на ЕС

1. Изразява дълбоко съжаление по повод решението на швейцарските органи да въведат отново количествени ограничения за разрешителните за дългосрочен престой, предоставяни на граждани на осем държави членки, присъединили се към ЕС през 2004 г., като по този начин ограничават предвиденото в споразумението с ЕС от 1999 г. свободно движение на хора;

2. Счита това решение за дискриминационно и незаконосъобразно, доколкото липсва правно основание за подобна диференциация въз основа на гражданството в действащите между Швейцария и ЕС договори; настоятелно призовава швейцарските органи да преразгледат решението си и да оттеглят активирането на предпазната клауза;

3. Отбелязва, че условията за прилагане на разпоредбите на член 10, параграф 4 от споразумението от 1999 г., във вида допълнен с протокола от 2004 г., не са изпълнени;

4. Приветства навременното и критично изявление на Върховния представител/заместник-председател на Европейската комисия, като настоятелно призовава службите й да предприемат всички необходими действия, за да изискат швейцарските органи да отменят своето решение;

5. Отбелязва, че през 2008 г. чрез протокол ІІ Швейцария разшири правото на свободно движение по отношение на България и Румъния; все пак изразява съжаление, че споразумението предвижда преходни периоди за срок до седем години; изразява съжаление по повод факта, че през май 2011 г. швейцарското правителство реши да удължи преходния период за българи и румънци до 31 май 2014 г.;

6. Счита, че вместо да въвеждат ограничителни мерки в действащата рамка, двете страни следва да работят за развитието на по-подходяща, ефективна и гъвкава система на сътрудничество, с цел по-нататъшно улесняване на свободното движение на хора; призовава Комисията при първа възможност да постави въпроса пред швейцарските органи и да включи проблема в дневния ред на следващата среща на създадения по споразумението съвместен комитет;

Пречки пред пълното прилагане на единния пазар

7. Призовава Комисията да посочи какви мерки са били предприети от приемането на резолюцията на Парламента от 7 септември 2010 г. за разрешаване на проблемите със съпътстващите мерки, които затрудняват МСП от ЕС да предоставят услуги в Швейцария и да убеди швейцарски органи да отменят нормативните уредби, които задължават чуждестранните предприятия, предоставящи трансгранични услуги да предоставят гаранция за финансова почтеност;

8. Изразява загриженост по повод решението на Федералния свет на Швейцария да разгледа въвеждането на допълнителни съпътстващи мерки;

9. Потвърждава загрижеността си относно положението на швейцарските летища, до които вследствие на отказа на швейцарските органи, германските и австрийските таксита нямат право да превозват пътници, и настоятелно призовава Комисията да разгледа съвместимостта на посоченото решение със ССДХ;

10. Изразява съжаление, че споразумението не взема предвид Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки; призовава за по-динамично приспособяване на споразуменията към области, отнасящи се до вътрешния пазар спрямо еволюцията на достиженията на правото на ЕС;

11. Счита, че за бъдещото развитие на участието на Швейцария в единния пазар от ключово значение е нормативната уредба от двете страни да предостави на икономическите оператори по-прозрачна и предвидима среда;

12. Призовава за постигането на нов напредък при намирането на хоризонтални решения на проблеми, свързани с необходимостта от динамично приспособяване на споразуменията към еволюиращите достижения на правото на ЕС, единно тълкуване на споразуменията, независим контрол и механизми за правоприлагане, механизми за разрешаване на спорове, които да не се характеризират с разпокъсаност, прозрачност в системата за вземане на решения и комуникация между съвместните комисии;

13. Подчертава, че механизмите за контрол на съвместимостта, които надхвърлят изцяло националните средства, са важни за доброто функциониране на вътрешния пазар;

14. Изразява готовността си да подкрепи задълбочаването на отношенията между ЕС и Швейцария с оглед преодоляване на предизвикателствата, пред които са изправени двете страни;

o

o o



15. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на швейцарското правителство и парламент.

P7_TA-PROV(2012)0227

Венецуела: евентуално оттегляне от Междуамериканската комисия по правата на човека

PE489.262

Резолюция на Европейския парламент от 24 май 2012 г. относно евентуалното оттегляне на Венецуела от Междуамериканската комисия по правата на човека (2012/2653(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид своите предишни резолюции относно Венецуела, а именно резолюцията от 24 май 2007 г. относно случая „Radio Caracas TV“1, резолюцията от 23 октомври 2008 г. относно недопускането по политически мотиви на кандидати на избори2, резолюцията от 7 май 2009 г. относно случая с Мануел Росалес3, резолюцията от 11 февруари 2010 г. относно Венецуела4, и резолюцията от 8 юли 2010 г. относно случая с Мария Лурдес Афиуни5,

– като взе предвид Американската декларация за правата и задълженията на човека от 1948 г., официализираща началото на междуамериканската система за закрила за правата на човека (IAHRS), и като взе предвид създаването през 1959 г. от Организацията на американските държави (ОАД) на Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR), чиято страна е Венецуела от 1977 г. насам, както и законовото установяване на IACHR през 1979 г.,

– като взе предвид създаването през 1979 г. на Междуамериканския съд за правата на човека, чиито член е Венецуела от 1981 г. насам,

– като взе предвид своите резолюции от 17 юни 2010 г. относно политиката на Европейския съюз в полза на защитниците на правата на човека6 и от 18 април 2012 г. относно годишния доклад за правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека7,

– като взе предвид изразеното от говорителя на върховния комисар на ООН по правата на човека, Rupert Colville безпокойство, породено от евентуалното оттегляне на Венецуела от IACHR,

– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

– като взе предвид 122, параграф 5, и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че ОАД създаде своя собствена регионална система за правата на човека, с Междуамериканска комисия по правата на човека (IAHCR), която бе създадена през 1959 г., и Междуамериканския съд за правата на човека, създаден през 1979 г. и чиито решения се основават на Американската конвенция за правата на човека или „Пакта от Сан Хосе“, който влезе в сила през 1978 г., като допълнение и коректив на колебливите национални съдебни системи;

Б. като има предвид, че Американската декларация за правата и задълженията на човека включва сред основополагащите принципи на ОАД "основните права на личността";

В. като има предвид, че досега 24 от 34 членове на ОАД са ратифицирали Американската конвенция за правата на човека,

Г. като има предвид, че Венецуела е страна по Американската конвенция за правата на човека и настоящ член на IACHR и подлежи на юрисдикцията на Междуамериканския съд за правата на човека, който отговаря за тълкуването и прилагането на разпоредбите на конвенцията; като има предвид, че Венецуела участва в механизмите на Съвета на ООН по правата на човека ;

Д. като има предвид, че на 2 май 2012 г. президентът Чавес оповести създаването на държавна комисия, която да направи оценка на възможността за оттегляне от IACHR; като има предвид, че на 3 май 2012 г. министърът на външните работи на Венецуела призова други правителства в региона да направят същото;

Е. като има предвид, че от 1970 до 2011 четири решения на IACHR се отнасят до Венецуела и като има предвид, че Съдът е взел решения по 12 случая от 2004 до 2012 г.; като има предвид, че ОАД, посредством IACHR, е предупредила няколко пъти Венецуела по повод нарушения на свободата на изразяване, личната сигурност и безнаказаността, както и на политическите права;

Ж. като има предвид, че през последните няколко години Венецуела на няколко пъти изрази критики спрямо IACHR и Съда, и многократно заплашва, че ще се оттегли, като твърди, че IACHR е пристрастна и прилага двойни стандарти; като има предвид, че сега за първи път Венецуела предприема сериозни стъпки за оттегляне; като има предвид, че от 2002 г. насам Венецуела е отказала всички искания на IACHR за посещение на страната;

З. като има предвид, че съдържанието на резолюциите на ЕП, по-специално на отнасящите се до недопускането по политически мотиви на кандидати на избори и до актовете на политическо преследване, като например закриването на RCTV, бе подкрепено от няколко решения и препоръки на IACHR; като има предвид, че вследствие на тези неблагоприятни препоръки и тяхното пренебрегване или неприлагане от страна на органите на Венецуела, президентът Чавес активира механизма за оттегляне на страната от горепосочената международна организация;

И. като има предвид, че председателят на Върховния съд и главен прокурор на Боливарска Република Венецуела подкрепиха предложението на президента Чавес за оттегляне на Венецуела от IACHR, нещо което ясно демонстрира пълното подчинение на публичните органи и по-специално на съдебните органи на политическите решения, вземани от държавния глава;

Й. като има предвид, че IACHR - високо уважавана организация с положително влияние в региона – бе решаващ фактор за постигането на справедливост за голям брой жертви на нарушения на правата на човека, а също така изигра ключова роля за прехода към демокрация от режима на диктатура, на който бяха подложени много държави в региона;

К. като има предвид, че IACHR, в качеството си на независима комисия, състояща се от седем члена, които действат от свое име без да представляват дадена държава, представя на вниманието на Междуамериканския съд случаи, призовава членовете на ОАД да възприемат "предохранителни мерки" с оглед предотвратяването на нанасянето на непоправими щети спрямо правата на човека при сериозни и неотложни случаи, и получава, анализира и проучва отделни петиции, в които се посочват нарушения на правата на човека;

Л. като има предвид, че регионалните организации за правата на човека играят много важна роля за насърчаването и защитата на механизмите за правата на човека, а също така укрепват световните норми и договори в областта на правата на човека, както бе нееднократно отчетено от Генералната асамблея на ООН и от нейния Съвет по правата на човека, както и от НПО и от защитници на правата на човека;

М. като има предвид, че съгласно Член 1 от неговия правилник Междуамериканският съд е автономна съдебна институция, чиято цел е да прилага и тълкува Американската конвенция; като има предвид, че неговите решения са обвързващи за страните по Конвенцията;

1. Изразява загриженост по повод обявеното от Венецуела създаване на държавна комисия, която да направи оценка на възможността за оттегляне от Междуамериканската комисия по правата на човека и призовава органите на Венецуела да преразгледат тази позиция;

2. Изразява опасения, че оттеглянето от междуамериканската система би могло да доведе до изолацията на Венецуела и до по-нататъшно влошаване на положението на правата на човека в страната;

3. Насърчава правителството на Венецуела и всички други държави в региона да признават и прилагат решенията и препоръките на IACHR за сътрудничество с регионалните и международни механизми за защита правата на човека и настоятелно ги призовава да не предприемат никакви мерки, които биха отслабили защитата на правата на човека;

4. Приветства свършената от IACHR работа, по-специално по отношение на въпросите, свързани със свободата на изразяване, правата на коренното население, предотвратяването на изтезанията, социалните права и правата на жените, както и благоприятстването на обществената осведоменост по въпросите на правата на човека в региона, и я насърчава да продължи тази работа с цел постигането на пълно зачитане на правата на човека;

5. Подкрепя регионалните органи за защита правата на човека като част от международната система за правата на човека и приканва институциите на ЕС да интензифицират общата си подкрепа за Междуамериканския съд за правата на човека, IAHCR и Конвенцията;

6. Приканва държавите, които все още не са се присъединили към междуамериканската система за закрила за правата на човека да направят бързо това и да вземат пълно участие в нея, като по този начин засилят институционалния авторитет на тази система;

7. Призовава правителството на Боливарска Република Венецуела да се съобразява с международните и регионалните конвенции и харти, по които Венецуела е страна; напомня, че съгласно Конституцията на Венецуела всички подписани от нея международни конвенции са обвързващи;

8. Изразява съжаление по повод решенията на венецуелските законодателни и съдебни органи да подкрепят опита на президента за оттегляне от IACHR, нещо което подчертава незачитането в страната на принципа на разделение на властите, както и абсолютното подчинение на съдебните и законодателни органи на политическите решения на президента;

9. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на организацията на американските държави (ОАД), Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, и на правителството на Боливарска Република Венецуела .

P7_TA-PROV(2012)0228

Азербайджан

PE489.274

Резолюция на Европейския парламент от 24 май 2012 г. относно положението с правата на човека в Азербайджан (2012/2654(RSP))



Европейският парламент,

– като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Азербайджан, и по-специално тези относно правата на човека,

– като взе предвид своята резолюция от 18 април 2012 г., съдържаща препоръка до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност относно преговорите по Споразумението за асоцииране между ЕС и Азербайджан1,

– като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и Азербайджан, което влезе в сила през 1999 г., и текущите преговори между двете страни за ново споразумение за асоцииране, което да замести предишното споразумение,

– като взе предвид съвместното съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 15 май 2012 г., озаглавено „Осъществяване на нова европейска политика на съседство“,

– като взе предвид новата Национална програма за действие за по-ефективна защита на правата на човека и свободите в Република Азербайджан, одобрена от президента на Азербайджан на 27 декември 2011 г.,

– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А. като има предвид, че Азербайджан участва активно в Европейската политика на съседство и в Източното партньорство, като е поел ангажимент за зачитане на принципите на демокрацията, правата на човека и правовата държава, които са основни ценности за тези две инициативи; все пак, като има предвид, че положението с правата на човека в Азербайджан като цяло непрекъснато се влошава през последните няколко години, независимо от ангажиментите, включени в Европейския план за действие за политиката на съседство, като все повече се увеличават натискът и заплахите към неправителствени организации и независими медии, което е причина за широко разпространеното чувство на страх сред опозиционните сили и защитниците на правата на човека, както и сред младежките активисти и активистите от социалните мрежи, и което води до самоцензуриране на журналистите;

Б. като има предвид, че на 15 май 2012 г. в столицата Баку полицията потуши мирните протести, призоваващи за освобождаване на политическите затворници преди провеждането на конкурса за песен „Евровизия“ на 26 май в Азербайджан; като има предвид, че използването на насилие срещу мирни демонстранти представлява модел на поведение на азербайджанските органи, който сигнализира за неизпълнение на ангажиментите, поети от Азербайджан към ЕС и в рамките на Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ);

В. като има предвид, че независими журналисти, защитници на правата на човека и други лица, които желаят да изразят мнението си, да разследват въпроси от обществен интерес или да критикуват държавни органи в Азербайджан, биват нападани, тормозени, заплашвани или лишавани от свобода, като случаите с журналистите Идрак Абасов и Хадиджа Исмаилова са особено тревожни;

Г. като има предвид, че Елнур Месидли, активист и член на опозиционната партия Народен фронт, беше освободен от затвора на 16 май 2012 г.;

Д. като има предвид, че конкурсът за песен „Евровизия“ 2012, който ще се проведе на 26 май 2012 г. в Баку, следва да представлява възможност за Азербайджан да покаже своя ангажимент към демокрацията и правата на човека;

Е. като има предвид, че стотици имоти бяха отчуждени по един непрозрачен и безотговорен начин и хиляди собственици на жилища в Баку бяха насилствено изгонени заради благоустройствени проекти, включително и в квартала близо до площада на Националния флаг, където се намира Кристалната зала в Баку – мястото, където ще се проведе конкурсът за песен „Евровизия“ 2012, наред с други бъдещи събития;

Ж. като има предвид, че свободата на пресата и медиите често не се зачита; като има предвид, че неограничената дигитална свобода, включително свободата на словото и свободата на онлайн събрания, практически не е гарантирана;

З. като има предвид, че Азербайджан е непостоянен член в Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за периода 2012 - 2013 г. и че се е ангажирал да зачита ценностите, провъзгласени в Хартата на ООН за правата на човека;

И. като има предвид, че Азербайджан е член на Съвета на Европа и е подписал Европейската конвенция за правата на човека;

1. Призовава органите на Азербайджан незабавно да преустановят всички действия, насочени към потъпкване на свободата на словото и свободата на събранията, тъй като това е несъвместимо с ангажиментите на Азербайджан по отношение на демокрацията, защитата на правата на човека и основните свободи;

2. Осъжда бруталния побой, нанесен от полицията и от охраната на държавната петролна компания SOCAR над Идрак Абасов, журналист от вестник „Зеркало“ и от Института за свобода и сигурност на репортерите, когато той е заснемал разрушаването на къщи в селището Сулутапа в Баку;

3. Осъжда кампанията за изнудване и сплашване на разследващата журналистка Хадиджа Исмаилова във връзка с разследването на твърденията за бизнес интереси на семейството на президента Алиев;

4. Отбелязва продължаващите разследвания, започнати от органите на Азербайджан по случаи на нападения срещу журналисти; призовава органите да гарантират ефективно разследване на тези инциденти и наказателно преследване на извършителите на тези нападения;

5. Призовава органите на Азербайджан да разрешат мирните протести и да забранят полицейската намеса в работата на журналистите, отразяващи демонстрациите;

6. Осъжда тормоза, заплахите и насилието срещу журналисти и други лица, които изразяват възгледите си по мирен начин; призовава органите незабавно да освободят от затвора или от предварително задържане лицата, които са задържани по политически мотивирани обвинения, включително шестима журналисти — Anar Bayramli, Ramil Dadashov, Vugar Gonagov, Zaur Guliyev, Aydin Janiyev и Avaz Zeynalli, активиста на социалните медии Bakhtiyar Hajiyev, адвоката и лидер на НПО Vidadi Isganderov, активиста за правата на човека и адвокат Taleh Khasmammadov и активистите, задържани по различни политически мотивирани обвинения, свързани с мирните протести през април 2011 г.;

7. Припомня своята позиция, че споразумението за асоцииране между ЕС и Азербайджан, по което понастоящем се водят преговори, следва да включва клаузи и референтни критерии за защитата и насърчаването на правата на човека, особено по отношение на свободата на медиите и правото на свобода на изразяване на мнение, свободата на сдруженията и събранията, които отразяват принципите и правата, залегнали в конституцията на Азербайджан и задълженията, поети от Азербайджан в рамките на Съвета на Европа и ОССЕ;

8. Изразява своето съпричастие с инициаторите на кампанията „Пеене в подкрепа на демокрацията“ („Sing for Democracy“), стартирана по повод конкурса за песен „Евровизия“, който ще се проведе в Баку, и изразява надежда, че техните действия могат да допринесат за провеждането на належащи демократични реформи и значително подобряване на положението с правата на човека в страната;

9. Изразява загриженост относно принудителното изселване и разрушаване на сгради във връзка с основен план за възстановяване в Баку, който е отчасти свързан с предстоящия конкурс за песен „Евровизия“; призовава органите на Азербайджан да гарантират, че продължаващото изграждане на нови сгради в Баку е в съответствие с приложимото законодателство и че презаселването на хората се извършва съгласно прозрачни правни процедури и справедливо обезщетение;

10. Приветства освобождаването от затвора на Elnur Mecidli, член на опозиционната партия „Народен фронт“; призовава правителството на Азербайджан да издаде виза на специалния докладчик на ПАСЕ за политическите затворници, с цел да му се предостави разрешение да посети страната, в съответствие с неговия мандат;

11. Призовава органите на Азербайджан да гарантират цифровите свободи, включително нецензурирания достъп до информация и комуникация, които са универсални права и са незаменими за правата на човека, като например свободата на изразяване на мнение и достъпа до информация, както и за гарантирането на прозрачност и отчетност в обществения живот;

12. Призовава органите на Азербайджан да приемат проектозакон относно дискредитирането, който предвижда отмяна на наказателната отговорност за дискредитиране и обида; приветства разискванията относно приемането на такъв закон в азербайджанското общество, тясното сътрудничество с ОССЕ в това отношение, както и намерението на органите на Азербайджан да приемат проектозакона преди края на годината;

13. Призовава органите на Азербайджан да приведат законодателството относно изборите, свободата на сдруженията и събранията, както и свободата на медиите в съответствие с международните стандарти и да гарантират пълното му прилагане;

14. Настоятелно призовава органите на Азербайджан да положат повече усилия за реформа на всички аспекти на съдебната система: преследване, производство, задържане и обжалване;

15. Призовава органите на Азербайджан да изпълнят всички решения на Европейския съд по правата на човека, които се отнасят до Азербайджан;

16. Призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност / заместник-председател на Европейската комисия, Съвета и Комисията да следят отблизо положението с правата на човека и основните свободи в Азербайджан след провеждането на конкурса за песен „Евровизия“; призовава Съвета да разгледа възможността за налагане на целенасочени санкции срещу лицата, отговорни за нарушения на правата на човека, ако въпросните нарушения продължат;

17. Категорично осъжда заплахите, отправени от радикални ислямистки организации и лица, към участници в предстоящия конкурс за песен „Евровизия“, и по-специално към лицата ЛГБТ; решително подкрепя светската идентичност на Азербайджан и свободния й избор на ориентация на външната политика;

18. Категорично осъжда тероризма във всички негови форми и прояви и високо цени приноса на Азербайджан към борбата срещу тероризма и екстремизма на регионално и международно равнище;

19. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, ЕСВД, правителствата и парламентите на Република Азербайджан и държавите членки на ЕС, както и на Съвета на ООН по правата на човека.

P7_TA-PROV(2012)0229

Положението на бежанците от Северна Корея

PE489.263

Резолюция на Европейския парламент от 24 май 2012 г. относно положението на севернокорейските бежанци (2012/2655(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид своите предишни резолюции относно Северна Корея (Корейска народнодемократична република – КНДР) и в частност резолюцията, приета на 8 юли 2010 г.1,

– като взе предвид срещата на високо равнище ЕС-Китай от 14 февруари 2012 г. и 29-ия диалог между ЕС и Китай за правата на човека, проведен на 29 юни 2010 г. в Мадрид, където беше обсъждан въпросът със севернокорейските бежанци,

– като взе предвид доклада за КНДР, представен на 6-то заседание на работната група за общия периодичен преглед в рамките на Съвета на ООН по правата на човека (30 ноември  11 декември 2009 г.),

– като взе предвид доклада на специалния докладчик за положението с правата на човека в Корейската народнодемократична република, представен на 21 февруари 2011 г., в който той изразява съжаление, че „Корейската народнодемократична република все още не е проявила никакъв ангажимент да осъществи препоръките и заключенията на общия периодичен преглед“,

– като взе предвид Резолюция A/HRC/19/L.29, приета с консенсус от Съвета на ООН по правата на човека на 19 март 2012 г., в която той изразява силната си загриженост във връзка с продължаващите сериозни, широко разпространени и систематични нарушения на правата на човека в Корейската народнодемократична република, както и резолюция A/RES/66/174 на Общото събрание на ООН, приета на 29 март 2012 г.,

– като взе предвид доклада на Националната комисия по правата на човека на Южна Корея от май 2012 г. относно нарушения на правата на човека в Северна Корея, основаващ се на около 800 интервюта с бежанци, в т.ч. няколкостотин дезертьори, оцелели след престоя си в затворнически лагери,

– като взе предвид декрета на Министерството на обществената сигурност на КНДР от 2010 г., с който дезертьорството се обявява за „предателство спрямо нацията“,

– като взе предвид изявлението на органите на властта на КНДР от декември 2011 г., в което те заявяват намерението си да „унищожат“ до три поколения от едно семейство, ако някой член на това семейство е напуснал страната по време на 100-дневния траур за смъртта на Ким Чен Ир,

– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя процедурен правилник,

A. като има предвид, че в гореспоменатата резолюция на Съвета на ООН по правата на човека се изразява съжаление във връзка със сериозните, широко разпространени и систематични нарушения на правата на човека в Северна Корея, преди всичко във връзка с прилагането на изтезания и трудови лагери за политически затворници и репатрирани граждани на КНДР; като има предвид, че държавните органи систематично извършват и позволяват извънсъдебни убийства, произволни арести и насилствени изчезвания;

Б. като има предвид, че голяма част от населението гладува, и като има предвид, че Световната програма за изхранване съобщи през септември 2009 г., че една трета от жените и децата в Северна Корея са недохранени;

В. като има предвид, че като пряко следствие от политиката на правителството на КНДР и въпреки опасностите, се счита, че не по-малко от 400 000 севернокорейци са напуснали страната през годините и много от тях живеят в съседен Китай като нелегални мигранти;

Г. като има предвид, че повечето бежанци от КНДР нямат намерение да остават в Китай, но трябва да минат оттам, за да стигнат до Южна Корея или до други части на света;

Д. като има предвид, че въз основа на споразумението за репатриране със Северна Корея от 1986 г. Китай не разрешава на севернокорейски граждани достъп до процедурите на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) за даване на убежище в нарушение на Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г. и Протокола от 1967 г., по които Китайската народна република (КНР) е страна; като има предвид, че по оценки на неправителствени организации КНР арестува и принудително връща до 5 000 севернокорейски бежанци в КНДР годишно;

Е. като има предвид, че голям брой севернокорейски бежанци в Китай са жени, много от които са жертви на трафик на хора, сексуално робство и принудителни бракове, и като има предвид, че родените при такива насилствени условия деца се считат в Китай за лица без гражданство и биват изоставяни или изложени на същата участ като техните майки;

Ж. като има предвид, че на 29 март 2012 г. Ким Янг Хуан и още трима активисти от базираната в Сеул Мрежа за демокрация и права на човека в Северна Корея бяха арестувани в китайския град Dalian, провинция Liaoning, по обвинения в „заплаха за националната сигурност на Китай“, в момент, когато са се опитвали да помогнат на севернокорейски дезертьори;

З. като има предвид, че според съобщения на очевидци насилствено върнатите в Северна Корея бежанци систематично са подложени на изтезания, затваряне в концлагери и дори могат да бъдат екзекутирани, бременните жени са принуждавани да абортират, а децата от китайски бащи са изложени на риск да бъдат убити; като има предвид, че държавната практика на вменяването на вина по асоциация доведе до лишаване от свобода на цели семейства, включително на деца, баби и дядовци;

И. като има предвид, че спътникови снимки и множество съобщения на севернокорейски дезертьори подкрепят твърденията, че в КНДР функционират най-малко шест концлагера и множество „превъзпитателни“ лагери, в които може би се намират до 200 000 затворници, повечето от които политически;

1. Повтаря призива си КНДР да сложи незабавно край на продължаващите сериозни, широко разпространени и систематични нарушения на правата на човека, извършвани срещу собственото й население, които принуждават севернокорейците да напускат страната си;

2. Призовава органите на КНДР да изпълнят препоръките в доклада на работната група за общия периодичен преглед в рамките на Съвета на ООН по правата на човека и като първа стъпка да разрешат инспекции на всички видове места за задържане от независими международни експерти;

3. Настоятелно призовава държавите членки да приемат по-систематичен подход за организиране на европейска и международна защита за напускащите страната си севернокорейци и призовава Комисията да продължи да подкрепя организациите на гражданското общество, които подпомагат севернокорейски бежанци;

4. Изразява дълбоко съжаление за факта, че в случая с Ким Янг Хуан и неговите сподвижници китайските органи за първи път са приложили обвинението в „заплаха за националната сигурност“, за което може да се поиска смъртно наказание; призовава китайските органи да предоставят пълен консулски достъп до южнокорейските органи, както и правно представителство на четиримата задържани активисти и незабавно да ги освободят;

5. Призовава КНР да спази задълженията си по международното право, в частност Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола от 1967 г., както и Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г., и да престане да депортира севернокорейски граждани обратно в КНДР, тъй като депортираните и техните семейства са изложени на сериозен риск от репресии и дори екзекуция;

6. Затова призовава настоятелно КНР да прекрати споразумението със Северна Корея от 1986 г. за репатрирането на бежанци и приветства някои неотдавнашни съобщения, че Китай може да опита промяна на политиката; припомня, че севернокорейските граждани са считани за пълноправни граждани на Република Корея, и призовава КНР да им предоставя безопасен достъп до Южна Корея или до трети държави;

7. Призовава китайските органи да третират севернокорейските дезертьори като бежанци „sur place“, да разрешат на ВКБООН достъп с цел определяне на техния статут и подпомагане на безопасното им повторно установяване, да освободят всички такива дезертьори, които понастоящем са задържани, да декриминализират лицата, които се опитват по хуманитарни причини да помагат на бежанците, както и да дадат на севернокорейските жени, омъжени за китайски граждани, статут на законно пребиваващи;

8. Също така призовава Китай да спре да сътрудничи на севернокорейските сили за сигурност в проследяването на севернокорейски бежанци с цел арестуването им; настоятелно призовава КНР вместо това да разреши хуманитарен достъп на НПО и на доставчиците на обществени услуги до севернокорейските бежанци и лица, търсещи убежище в Китай, в т.ч. за доставяне на храна, медицинско обслужване, образование и правни и други услуги;

9. Призовава заместник-председателя/върховен представител и Комисията да повдигат въпроса за положението в КНДР във връзка с правата на човека, както и въпроса за севернокорейските бежанци в КНР, при всички разговори на високо равнище между ЕС и Китай и в рамките на диалога между ЕС и Китай за правата на човека;

10. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на държавите членки, на Съвета, Комисията, правителствата на Република Корея, Корейската народнодемократична република и Китайската народна република, на върховния комисар на ООН за бежанците, на върховния комисар на ООН по правата на човека, на специалния докладчик на ООН по правата на човека в Северна Корея и на генералния секретар на ООН.

P7_TA-PROV(2012)0230

Продължаване и засилване на подкрепата за ваксинирането в развиващите се страни

PE481.152

Декларация на Европейския парламент от 24 май 2012 г. относно продължаване и засилване на подкрепата за ваксинирането в развиващите се страни
Европейският парламент,

– като взе предвид член 123 от своя правилник,

A. като има предвид, че заболяванията, които могат да бъдат предотвратени чрез ваксиниране, включително хепатит, морбили, пневмококови инфекции, ротавирусна диария, полиомиелит и жълта треска, са основна причина за детската смъртност в развиващите се страни;

Б. като има предвид, че широкото разпространение на заболявания представлява пречка за постигането на устойчиво социално-икономическо развитие;

В. като има предвид, че е известно, че заболяванията, които могат да бъдат предотвратени чрез ваксиниране, засягат по различен начин мъжете и жените;

Г. като има предвид, че жените формират петдесет процента от населението в целия свят, както и че развитие и добро здраве не могат да бъдат постигнати, ако се пренебрегва тяхното мнение;

Д. като има предвид, че основните грижи за здравето – болници, лекари, медицински сестри, медицинско оборудване и т.н. – са жизненоважни и следва да не се пренебрегват;

Е. като има предвид, че Световният алианс за ваксини и имунизации (GAVI) е признат като много ефикасно средство за постигане на целите, свързани с развитието и предоставянето на хуманитарна помощ;

Ж. като има предвид, че през изминалото десетилетие GAVI постигна голям напредък в спасяването на човешки живот и във все по-масовото имунизиране в най-бедните държави в света, като в резултат на това са имунизирани 288 милиона деца и е предотвратена смъртта на над пет милиона души в бъдеще;

З. като има предвид, че въпреки тези постижения всяка година 1,7 милиона деца умират от заболявания, които могат да се предотвратят чрез ваксиниране;

1. Поздравява Комисията за предоставената от нея подкрепа на GAVI чрез Инструмента за сътрудничество за развитие и Европейския фонд за развитие в периода 2003–2012 г.;

2. Настоятелно призовава Комисията да поеме траен ангажимент за намаляване броя на смъртните случаи, настъпили в резултат на заболявания, които могат да се предотвратят чрез ваксиниране, в бъдещите си външни действия;



3. Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица1, на парламентите на държавите членки.


1 Въпросът е върнат за ново разглеждане в комисия съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (А7-0157/2012).

1 Приети текстове, P7_TA(2011)0272.

2 Приети текстове, P7_TA(2011)0472.

3 Приети текстове, P7_TA(2011)0545.

4 SWD(2012)0124.

5 OВ L 49, 19.2.1998 г., стр. 1

1 Приети текстове, P7_TA(2012)0126.

2 Приети текстове, P7_TA(2011)0575.

3 Приети текстове, P7_TA(2011)0472.

1 ОВ С 136 Е, 11.5.2012 г. стр.50.

2 ОВ C224 E,19.8.2010 г., стр. 18.

3 ОВ C 74 E, 20.3.2008 г., стр. 776.

4 ОВ C 300 E, 9.12.2006 г., стр. 491.

5 ОВ C 287 E, 24.11.2006 г., стр. 179.

1 Toonen срещу Австралия, Съобщение № 488/§992, Документ на ООН: CCPR/C/50/D/488/1992 (1994 г.); Young срещу Австралия, Съобщение № 941/2000, Документ на ООН: CCPR/C/78/D/941/2000 (2003 г.); X срещу Колумбия, Съобщение № 1361/2005, Документ на ООН: CCPR/C/89/D/1361/2005 (2007 г.)

1 Приети текстове, P7_TA(2011)0364.

2 Приети текстове, P7_TA(2012)0014

1 ОВ С 351 Е, 2.12.2011 г., стр. 29.

2 Приети текстове, P7_TA(2011)0453.

3 Приети текстове, P7_TA(2011)0092.

1 OВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.

1 http://www.ilo.org/ilolex/cgi-lex/pdconv.pl?host=status01&textbase=iloeng&document=178&chapter=1&query=%23status%3D01&highlight=on&querytype=bool&context=0.

2 OВ C 16 E, 22.1.2010 г., стр. 21.

3 Устойчиво развитие в Европейския съюз: мониторингов доклад относно стратегията на ЕС за устойчиво развитие, Евростат, 2011 г.;

1 Придружаващ документ към съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010-2015 г. SEC(2010)1080“, стр. 36.

1 Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд: предприемане на мерки за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете: действия на правителствата и на социалните партньори, 5 март 2010 г., стр. 30.

1 ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 1.

2 OВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.

3 ОВ L 14, 20.1.1998 г., стр. 9.

1 OВ L 300, 31.12.1972 г., стр. 189.

2 OВ L 114, 30.4.2002, стр. 6.

3 OВ L 89, 28.3.2006 г., стр. 30.

4 ОВ L 124, 20.5.2009 г., стр. 53.

5 ОВ С 124 Е, 20.20.2011 г., стр. 18.

1 ОВ С 102 Е, 24.4.2008 г., стр. 484.

2 ОВ C 15 E, 21.1.2010 г., стр. 85.

3 ОВ С 212 Е, 5.8.2010 г., стр. 113.

4 ОВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 69.

5 ОВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 130.

6 ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 69.

7 Приети текстове, P7_TA(2012)0126.

1 Приети текстове, P7_TA(2012)0127.

1 ОВ 351 E, 2.12.2011 г., стр. 132.

1 Списъкът на подписалите се е публикуван в Приложение 1 към протокола от заседанието на 24 май 2012 г. (P7_PV-PROV(2012)05-24(ANN1)).


B
Единство в многообразието
G BG





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница