Приети текстове

21. Изразява подкрепа спрямо признанието в съобщението на Комисията, според което „да се помогне да се смекчат социалните последици от настоящата криза“ и да се намерят устойчиви бизнес модели е част от социалната отговорност на предприятията; призовава Комисията и държавите членки да помогнат на предприятията, в сътрудничество с представителите на работниците, да се ангажират с КСО; призовава предприятията да обмислят инициативи с цел запазването и създаването на работни места, особено за млади хора и жени, във всички области на дейност (като управлението и обучението, пазарите, човешките ресурси, околната среда и обществото), като се обърне специално внимание на засегнатите от многостранни неблагоприятни фактори, например ромското население и хората с увреждания, както и с цел назначаване не само на обикновени работници, но и на висши ръководни кадри от местните пазари на труда, и установяване, например, на система, която ще позволи на завършилите университет да започнат качествени стажове с цел придобиване на трудов опит, изискван от работодателите в частния сектор;

22. Счита, че предприятията следва да участват в решаването на такива социални проблеми, задълбочени в резултат на икономическата криза, като липсата на жилища и бедността, както и в развитието на общностите, в които те работят;

23. Признава, че икономическата криза е придружена от увеличаване на сключването на временни договори за наемане на работа, особено за жени, от разлики на условията на работа, които възникват отчасти в резултат от използването на подизпълнители, от принудително преминаване на непълно работно време за много хора, които се стремят към работни места на пълен работен ден, и от зачестяването на трудови практики, които понякога са експлоатативни, и възраждането на неформалния сектор; призовава Комисията и Многостранния европейски форум да направи специален преглед на растежа в областта на използването на подизпълнители; призовава тази дейност да бъде обусловена от Ръководните принципи на ООН, които се прилагат за веригата на доставка и по-специално за концепцията за „оценка на въздействието“ независимо от различните нива на доставчици;

24. Счита, че спазването на правните норми в сферата на условията за физическа работа, разработването на процедури и политика за назначаване и освобождаване от работа, опазването на данните и личната информация за работника, навременното изплащане на трудовите и другите възнаграждения също са елемент на корпоративната социална отговорност, и призовава към спазване на тези аспекти;

25. Отчита това, че кризата се отразява върху социалната тъкан; приветства мерките, предприети от определени предприятия, за интегриране на уязвими групи и групи в неравностойно положение на пазара на труда; изисква от дружествата да следват този вид инициатива; при все това изтъква, че закриванията и свиванията на предприятия излага на опасност част от напредъка, постигнат посредством КСО, като например заетостта на уязвимите групи в обществото, в частност хората с увреждания, подобряването на обучението и статуса на тези работници, насърчаването на нови форми на социално полезно производство и услуги, например чрез кредитни съюзи, насърчаването на нови модели на заетост чрез социални предприятия, кооперативи и лоялна търговия; счита, че следователно е от съществено значение определянето на стандарти за социални мерки; призовава Комисията да предприеме мащабен анализ на социалното въздействие на кризата върху тези инициативи, като използва основан на пола подход и акцент върху държавите от Източна Европа, и да проведе цялостни консултации със социални партньори и със заинтересовани страни във връзка с КСО относно неговия резултат;

26. Счита, че действията във връзка с КСО носят полза не само за обществото като цяло, но и че помагат на предприятието да подобри образа си и да бъде оценявано по-високо от потенциалните потребители, което ще допринесе за неговата икономическа жизнеспособност в дългосрочен план;

27. Смята, че създаването на програми за развиване на уменията и постоянна квалификация на работниците, за редовно индивидуално оценяване на работниците и на програма за управление на способностите, а също така поставянето на индивидуални работни и развойни цели пред работниците, е източник за повишаване на мотивацията и ангажирането им и е съществен елемент на корпоративната социална отговорност;

28. Посочва, че особено през кризисния период действащите в рамките на принципите на КСО предприятия трябва да вземат участие в развиването на иновативните възможности на своя регион чрез въвеждането на иновативни и благоприятни за околната среда технологични решения в производствените подразделения и нови инвестиции и модернизации; подчертава, че интегрирането на въпроси, свързани с околната среда, като например биоразнообразие, изменение на климата, ефективност на ресурсите и екологично здраве в бизнес дейностите носи потенциал за насърчаване на устойчиво възстановяване;

29. Счита, че в някои случаи финансовата криза може да е разклатила доверието на работещите в способността на предприятията да изпълняват задълженията си по отношение на дългосрочните права във връзка с частното пенсионно осигуряване, като бъдат взети под внимание разликите в пенсионно-осигурителните системи в Европейския съюз, след кризата; приканва отговорните предприятия да разгледат този проблем, като работят с Комисията и със социалните партньори, включително чрез въвеждането на открити, всеобхватни и основани на правила договорености за управление на пенсионните инвестиции и като част от по-обширното предизвикателство в рамките на КСО за осигуряване на активен живот на възрастните хора в ера на демографска промяна; отбелязва, че възвръщането на доверието между работниците и предприятията е особено важно за постигането на устойчиво икономическо възстановяване;

30. Твърдо приветства поставения в съобщението на Комисията акцент върху укрепване и прилагане на международните стандарти и – с оглед осъвременяването от 2011 г. на Ръководните насоки на ОИСР и договарянето на Ръководните принципи на ООН – счита, че действията на ЕС трябва да бъдат основно съсредоточени върху подкрепата за тези насоки и принципи и прилагането им от европейския бизнес; подчертава, че тези насоки на ОИСР са създадени и одобрени на международно равнище с цел да се създаде среда на равнопоставеност, като същевременно се насърчават открити, справедливи и отговорни стопански практики в световен мащаб; предлага на Комисията да докладва годишно на Парламента и на Съвета относно изпълнението на тези насоки на ОИСР в ЕС;

31. Подчертава, че е важно политиките на Съюза в областта на КСО да се развиват в съответствие с международните стандарти, с цел да се избегнат различни национални тълкувания, както и рискове, свързани с конкурентни предимства или недостатъци на национално или международно равнище;

32. Настоява всички 27 държави членки да ускорят преразглеждането на своите национални планове за действие относно корпоративната социална отговорност, както и разработването на национални планове, прилагащи съответните насоки на ОИСР и ръководни принципи на ООН, които следва да бъдат финализирани най-късно до декември 2013 г.; счита, че държавите членки следва да гарантират, че тези планове се изготвят с участието на всички съответни заинтересовани страни, включително НПО, гражданското общество, профсъюзите, организациите на работодателите и националните институции за правата на човека (НИПЧ); призовава ЕС да улесни извличането на поуки от опита на държавите членки, които понастоящем провеждат този процес; насърчава държавите членки да вземат пример от насоките, съдържащи се в стандарта ISO 26000, от последната версия на насоките на Глобалната инициатива за отчетност и от насоките, разработени от Европейската група на националните институции за правата на човека;

33. Призовава за по-голяма съгласуваност между политиките на равнище ЕС чрез привеждането на възлагането на обществени поръчки, експортното кредитиране, доброто управление, конкуренцията, развитието, търговията, инвестициите и другите политики и споразумения в съответствие с международните стандарти за правата на човека, социалните и екологичните стандарти, установени в съответните насоки и принципи на ОИСР и ООН; във връзка с това призовава за усилия за сътрудничество с органите, представляващи работниците, работодателите и потребителите, като същевременно се ползват съответните консултации на НИПЧ, като например представянето на Европейската група на националните институции за правата на човека пред комисията относно правата на човека и обществените поръчки; призовава за съдържателни и подходящи оценки на въздействието на законодателни предложения за потенциални несъответствия с ръководните принципи на ООН и настоява за координиране с работната група на ООН за бизнеса и правата на човека с цел да се избегнат коренно различни и непоследователни тълкувания на тези ръководни принципи;

34. Приветства по-конкретно включването на сектора на ИКТ в специфични европейски насоки за бизнеса и правата на човека; признава истинските дилеми, създадени от необходимостта за защита на поверителността и за борба с престъпното съдържание, от една страна, и целта за защита на свободата на изразяване, от друга страна, както се видя от скорошното противоречие, създадено от анти-ислямския видеоклип, качен в YouTube; призовава много повече европейски предприятия да се ангажират с водещата в тази връзка инициатива с множество участници — Глобалната мрежова инициатива (ГМИ), — в която в момента членуват предимно фирми от САЩ;

35. Изтъква, че всички „инвестиции за търговия и развитие“, предоставени на частния сектор от инструменти на ЕС за инвестиции, от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, следва да включват договорни клаузи, изискващи съответствие с насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека с разпоредби относно отчетността и ясен механизъм за подаване на жалби; отново призовава държавите членки да направят същото по отношение на отпускането на кредити за износ на предприятията;

36. Приветства инициативата на Комисията относно националните планове за действие за прилагането на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека; призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да поеме по-активна роля, за да допринесе за прилагането им на високо равнище и за насърчаване на ефективен мониторинг и докладване; призовава за провеждането на „процес на партньорска проверка“ между държавите членки с оглед постигането на напредък при прилагането; призовава Комисията и ЕСВД да извършат оценка на прилагането на плановете за действие и на действията, предприети на равнището на ЕС, и да докладват пред Европейския съвет и Парламента до края на 2014 г.;

37. Признава, че предприятията все повече работят в нестабилни държави и че те имат задължение да се грижат за защитата на своя персонал от конфликти, тероризъм и организирана престъпност; независимо от това настоява, че предприятията са еднакво задължени да гарантират, че мерките по отношение на сигурността не нанасят вреда на мира или сигурността на други лица, на местата, където те оперират или че могат да станат причина за обвинения за съучастие в нарушаване на правата на човека; призовава Комисията и държавите членки да осигурят много по-голямо приемане на международните Принципи за доброволна сигурност и да се стремят към сключването на международна регулаторна рамка за регулиране, мониторинг и наблюдение на дейностите на частните военни и охранителни предприятия (PMSC);

38. Призовава предприятията и останалите заинтересовани страни да участват конструктивно в процеса на развитие от Комисията на специфични за всеки сектор насоки за правата на човека и да използват тези насоки след неговото приключване;

39. Призовава Комисията и най-вече нейната ГД Правосъдие да изготви предложения за по-голямо улесняване на достъпа до правосъдие в съдилищата на ЕС за най-екстремните тежки случаи на нарушаване на правата на човека или на трудовото право от страна на базирани в Европа предприятия или техни филиали, подизпълнители или бизнес партньори, както се препоръчва от специалния представител на генералния секретар на ООН по въпросите на бизнеса и правата на човека;

40. Смята също и че има нужда от създаване и усъвършенстване на механизми за заявяване на нарушения на правата на човека в отделните предприятия;

41. Счита, че проучването „Зелени въпроси“ ясно показва положителната връзка между предприятията, съблюдаващи КСО и постигането на по-добра финансова ефективност при излизането от кризата; потвърждава концепцията за „отговорна конкурентоспособност“ и подчертава, че потенциалният пазар за социално и екологично полезни стоки и услуги продължава да бъде изключително важна пазарна възможност за предприятията, както и за задоволяване на обществените потребности;

42. Споделя възгледа на бизнеса, определен в Глобалното проучване за 2012 г. сред генералните директори, че устойчивият бизнес растеж изисква работа в тясно сътрудничество с местното население, правителства и бизнес партньори, и инвестиране в местните общности; подкрепя и призовава за засилване на бизнес инициативите, които са свързани със създаване на работни места, обучение, помощ при управлението на ресурсни ограничения и допринасяне за здравните решения;

43. Призовава Комисията и по-специално ГД Търговия да се пренасочи от „пасивен” към един „активен“ подход по отношение на насоките на ОИСР, наред с другото чрез ангажиране със спазване на Декларацията на ОИСР относно международните инвестиции и мултинационалните предприятия, която съдържа насоките на ОИСР, гарантиране на насърчаването и непрекъснатата подкрепа за насоките на ОИСР посредством делегациите на ЕС в трети държави, финансиране на инициативи за изграждане на капацитет заедно с предприятията, професионалните съюзи и гражданското общество в трети държави във връзка с прилагането на насоките, при същевременно гарантиране на това, че насоките се цитират конкретно във всички нови споразумения между ЕС и трети държави, включително във всички търговски и инвестиционни договори; призовава Европейския съюз да направи значително дипломатическо усилие да убеди повече държави в целия свят да положат подписа си и да предоставят конкретна подкрепа за групи на гражданското общество за представянето на „специфични примери“ на предполагаеми нарушения, в сътрудничество с държавите членки;

44. Счита, че КСО представлява значим инструмент, който ще помогне на Европейския съюз да подкрепя прилагането на конвенциите на Международната организация по труда (МОТ) в целия свят; призовава Комисията да подкрепи европейските организации и социални партньори, желаещи да предприемат пилотни проекти в съответствие с насоките на ОИСР и други международни стандарти за КСО с оглед изграждането на капацитет в трети държави; изисква Комисията да определи конкретна цел за преговори и договаряне на нови рамкови споразумения по въпроси, свързани с КСО, и да покани социалните партньори да сключат тези споразумения в контекста на техния нов секторно базиран подход към КСО; приканва Комисията и по-специално ГД Заетост да включи в КСО трудови стандарти чрез провеждането на пилотни проекти за „достоен труд“ с правителства на трети държави;

45. Изразява съгласие със съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“, а именно че спазването на приложимото законодателство и на колективните споразумения между социалните партньори е предварително условие за съобразяването с тази отговорност; счита, че КСО следва да допълва, но в никакъв случай да не заменя съществуващото законодателство, колективното договаряне и диалог с работници, организирани в рамките на професионални съюзи; счита, че дружествата следва да се ангажират с обсъждането на тяхната политика в областта на КСО - и на елементи като годишния доклад относно социалното и екологично въздействие на дейностите им, с работниците и служителите и техните представители; счита, че следва да се приеме незадължителен набор от правила за ЕСА на основата на съдържанието на такава рамка, като описаната в работния документ на службите на Комисията по тази тема;

46. Призовава ЕС и в частност Комисията:

(1) да гарантира, че въпросът относно КСО и правата на човека присъства сред приоритетите на отделните финансови инструменти съгласно новата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г.; както и

(2) да разработи специфична подкрепа съгласно ЕИДПЧ за обучение и цялостно изграждане на капацитет в областта на КСО и правата на човека за организации на гражданското общество, НИПЧ, защитници на правата на човека, профсъюзи, както и други организации за правата на човека;

47. Приветства факта, че някои представители на бизнеса използваха срещата на високо равнище Рио +20 за прокарването на идеята за нова световна конвенция за корпоративната отговорност в системата на ООН; счита, че въпреки, че подобна конвенция вероятно ще се изготви след няколко години, ЕС следва да се ангажира конструктивно с дебата; въпреки това счита, че подобни дискусии не трябва да отклоняват вниманието на лицата, които вземат решения относно политиките в бизнеса и в правителствата, от прилагането на съществуващите инструменти за КСО с първостепенен приоритет; обръща внимание на факта, че съществуват различни модели за това, как могат да се появят нови форми на глобално управление относно КСО, в допълнение към системата на ООН, например чрез насърчаване на разрастването на насоките на ОИСР сред държавите, които не са членки на ЕС, или чрез самостоятелна инициатива от правителства с подобно мислене; призовава ЕС, Комисията и държавите членки да разработят и защитават конкретни предложения за договаряне на конкретен и проверим бизнес принос, като част от предложените цели на ООН за устойчиво развитие за периода след 2015 г.;

Обществени политики, свързани с КСО

48. Подкрепя виждането в първия доклад на Многостранния форум от юни 2004 г., че обществените органи могат да играят значителна роля като използват функциите си за събиране и стимулиране с цел развитие на КСО, включително при възлагането на обществени поръчки, и призовава държавите членки да дадат нов значителен тласък на тези усилия чрез групата на високо равнище и по други начини;

49. Отправя искане когато ЕС или неговите държави членки са партньори в бизнеса (например в контекста на възлагане на обществени поръчки, предприятия с държавна собственост, съвместни предприятия, гаранции за експортно кредитиране и мащабни проекти в трети държави), съответствието с насоките и принципите на ОИСР и ООН следва да бъде приоритет, като това се отразява в специфични клаузи, носещи последици за дружествата, които явно нарушават социалните и екологичните стандарти и стандартите за правата на човека;

50. Подчертава значението на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“ и счита, че трите й стълба — отговорността на държавата да предоставя защита срещу нарушенията на правата на човека, корпоративната отговорност за зачитане на правата на човека и необходимостта от по-ефективен достъп до правни средства за защита, следва да бъдат подкрепени от подходящи мерки, които да способстват за тяхното прилагане;

51. Подчертава, че предвид размера на дела им в международната търговия европейските дружества, техните дъщерни предприятия и подизпълнители играят основна роля за насърчаването и разпространението на социалните и трудовите стандарти по света; признава, че жалби срещу дружества на ЕС, които извършват дейност в чужбина, често се разрешават много по-ефективно на място; препоръчва националните контактни точки на ОИСР като установени в държавите механизми, нямащи правна сила, които могат да посредничат в широк кръг от спорове в областта на бизнеса и правата на човека; при все това призовава за полагане на повече усилия от страна на дружествата при разработване на механизми за подаване на жалби, които са в съответствие с критериите за ефективност, изложени в ръководните принципи на ООН, и за допълнителни авторитетни насоки, които да бъдат търсени в международно признати принципи и насоки, по-специално наскоро актуализираните Насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия, 10-те принципа на Глобалния договор на ООН, стандарта ISO 26000 с насоки относно социалната отговорност, както и Тристранната декларация на МОТ за принципите относно мултинационалните предприятия и социалната политика;

52. Призовава за разработване на по-ефективни стандарти за прозрачност и отчетност за технологичните дружества в ЕС във връзка с износа на технологии, които могат да се използват за нарушаване на правата на човека или за действия срещу интересите на ЕС в областта на сигурността;

53. Призовава да се прилага принципът „опознай своя краен потребител“, за да се осигури повишен контрол и предотвратяване на нарушенията на правата на човека нагоре или надолу по снабдителната верига и по протежение на производствените или пазарните потоци;

54. Счита, че държавите членки следва да държат предприятията отговорни за приемането на принципи и проактивни политики, за да противодействат на дискриминацията и социалното изключване, да насърчават равенството между половете и да зачитат основните права на всички;

55. Приканва Комисията и държавите членки, предвид многостранния подход към корпоративната социална отговорност, да разгледат възможността за разширяване на присъствието на наблюдатели по време на двугодишните срещи на групата на високо равнище, включвайки сред наблюдателите представители, в състава на които влизат двамата докладчици от съответните комисии на Европейския парламент, представители на Програмата на ООН за околната среда, Съвета на ООН по правата на човека и Международната организация на труда, както и по един номиниран представител на европейските предприятия, на синдикатите и на гражданското общество, съгласувани от координационния комитет на Многостранния форум;

56. Признава, че необходимостта, посочена в Декларацията от Лаакен през 2001 г., институциите на ЕС да се „доближат“ до гражданите на Съюза продължава да бъде актуална; подкрепя по тази причина официалното разглеждане на предложението на „Solidarité” за междуинституционална програма за човешки ресурси в институциите на ЕС с цел улесняване на участието на служителите и стажантите от институциите в доброволчески хуманитарни и положителни обществени дейности — както като част от обучението на служителите, така и под формата на доброволен труд през свободното им време; подчертава факта, че с предложената програма се реализират икономии и се осигурява значителна добавена стойност, като тя би помогнала за популяризирането и изпълнението на политиките и програмите на ЕС; настоятелно призовава всички държави членки да включат доброволческата дейност на служителите в своите национални планове за действие; призовава за подписване на „договор“ чрез Европейския доброволчески център (ЕДЦ) за ангажиране на организациите на гражданското общество в цяла Европа за постигането на тази цел;

57. Призовава предприятията да насърчават своите служители да участват в международни доброволчески дейности, с цел да се улесни взаимодействието между публичния и частния сектор в областта на сътрудничеството за развитие; призовава Комисията да подпомага инициативи на предприятията в тази област чрез бъдещия Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ;

58. Счита, че държавите членки следва да насърчават предприятията да развиват политики и да въведат мерки във връзка с необходимостта да се зачита личния и семейния живот на всички техни служители; счита, че тези политики и мерки следва да бъдат в съответствие с принципа на равенство и следва да обхванат и преговорите относно продължителността и организацията на работното време, равнищата на заплащане, предоставянето на някои практически удобства за работниците, както и гъвкави условия на труд, включително естеството на трудовите договори и наличието на прекъсвания на професионалното развитие;

59. Признава, че социалните показатели изостават от екологичните индекси по отношение на икономическата оценка и общата специфика в много инициативи във връзка с КСО; счита, че въпреки наръчника относно социалните обществени поръчки, самият Европейски съюз е прекалено ограничен в тази област; призовава за проучване относно „оценяването на социалния капитал“, което да доведе до широкообхватен дебат на европейско равнище относно по-доброто интегриране на социалното въздействие в рамките на устойчивото стопанско управление; подкрепя финансирането на пилотни проекти за развитие на социални индекси, агенции за социална оценка и на практиката на социален одит в някои държави членки и в някои отрасли;

60. Приветства признанието за ролята, която обществените поръчки трябва да играят за насърчаването на КСО на практика, включително за достъп до обучение, равенство, справедлива търговия, както и за социалното приобщаване на работниците и служителите в неравностойно положение и на лицата с увреждания, може да представляват положителен стимул за по-голяма социална отговорност на предприятията; счита обаче, че остава неясно доколко последователните изменения на правилата за възлагане на обществени поръчки в ЕС действително са били възприети от публичните органи и какво общо въздействие е постигнато по отношение на подобряването на екологичните и социалните резултати на предприятията, както и по отношение на стимулирането на КСО; призовава за по-нататъшни научни изследвания и оценки на въздействието, водещи съответно до ясни препоръки с оглед предоставяне на лесноразбираеми стимули за предприятията; изисква те да включат проучване на все по-разпространената практика предприятията да включват клаузи за КСО в своите частни договори за покупка — т.е. в договорите между предприятия — и призовава за установяване на добри практики в тази област;

61. Насърчава използването на информационни и комуникационни технологии и социалните медии за насърчаване на тези, които имат интереси в световен мащаб да участват по-активно в консултации с много заинтересовани страни;

62. Поздравява държавите членки за значителните им усилия да разработват и прилагат национални планове за действие относно КСО в рамките на консултации с много заинтересовани страни на национално равнище в много държави от ЕС; при все това изразява загриженост, че голям брой от мерките в областта на обществената политика все още не са оказали значително видимо въздействие за постигане на напредък по отношение на корпоративната социална отговорност; призовава за повече научни изследвания и оценки на мерките в областта на обществената политика във връзка с КСО на европейско равнище; призовава Комисията като отговорен работодател да покаже своето „лидерство чрез личен пример“, като публикува доклад за своята собствена КСО в съответствие с допълнението за публичния сектор на Глобалната инициатива за отчитане, като предложи на служителите на Комисията „съответното“ време за отсъствие от работа за осъществяване на инициативи за доброволческата дейност на служителите и като преразгледа използването на инвестициите на пенсионните фондове в съответствие с етичните критерии;

63. Призовава в Европейската година на гражданството 2013 г. да се включи специална част за бизнес гражданство, приканваща предприемачи и представители на деловите среди да се ангажират със съществуващите инициативи за КСО в държавите членки и на равнището на ЕС за насърчаване и развитие на концепцията за „добър корпоративен гражданин“;

64. Приветства намерението на Комисията да изгради своята нова схема за отличаване въз основа на съществуващите практики в тази област; счита, че отличията могат да стимулират КСО, но единствено ако победителите представляват истински най-добри практики на национално, европейско и световно равнище; приканва Комисията да създаде независима експертна група, за да оцени това и да „одитира“ на трайна основа схемата през тази и следващите години; изисква публичността около отличаването да отразява истинската сложност на срещаните предизвикателства и да изтъква поуките за всички предприятия, а не само за победителите;

65. Счита за изключително важно Комисията да разработи възможно най-скоро обявената обща методология за измерване на екологичните показатели, която се основава на разходите за жизнения цикъл; тази методология ще бъде полезна както по отношение на прозрачността на информацията за предприятията, така и по отношение на оценката на екологичните показатели на предприятията от страна на органите;

66. Призовава Комисията да ускори своите усилия да представи в своята работна програма нови предложения за преодоляване на управленските пропуски по отношение на международните стандарти в областта на КСО, както е препоръчано в „Проучването от Единбург“, възложено от нея;

67. Призовава държавите членки да предприемат мерки за засилване на ефективността на политиката за корпоративна социална отговорност, като, наред с другото, насърчават възмездяването на отговорното поведение на предприятията чрез създаване на стимули в рамките на инвестиционната политика и на достъпа до обществени инвестиции;

68. Приветства намеренията на Комисията да даде тласък на инициативите в областта на отговорното производство и потребление; счита, че ЕС може да надгражда опита на инициативи за КСО, които са започнали специфично обучение и изграждане на капацитет за купувачите в рамките на предприятията; счита, че планираната инициатива за прозрачност може да бъде основен двигател на движението на етичните потребители; призовава Комисията и държавите членки да разгледат доколко е приложимо и желателно разработването на европейски социален етикет за всички дружества, ангажирани с корпоративна социална отговорност, за да се направят усилията им по-видими за потребителите и инвеститорите и чрез надграждането на съществуващите инициативи за етикетиране, да се насърчава постоянно сътрудничеството „отдолу-нагоре“ под егидата на Международния алианс за социална и екологична акредитация и етикетиране (ISEAL); предлага притежаващите такъв европейски етикет предприятия да бъдат редовно проверявани по отношение на спазването на посочените в знака социални разпоредби в областта на КСО;

69. Отбелязва, че основна движеща сила за пазара на социално и устойчиво отговорни инвестиции остава търсенето от институционални инвеститори, но че те не бива да бъдат насочвани основно към опазването на околната среда; отбелязва, в тази връзка, че оповестяването пред инвеститорите и потребителите е основен двигател на КСО и трябва да се осъществява на базата на лесно приложими и измерими социални и екологични принципи; приветства действията на Комисията за ангажиране с инвеститорската общност по въпросите на КСО; призовава този ангажимент да се основава твърдо на подкрепа на принципите на ООН за отговорно инвестиране и на принципа за интегрирано докладване (ИД);

70. Отбелязва, че бенефициентите на дългосрочни инвеститори, като например пенсионните фондове, имат интерес от устойчива възвръщаемост и отговорно корпоративно поведение; счита, че е важно стимулите за инвестиционните посредници да бъдат ефективно съобразени с интересите на бенефициерите и да не се ограничават до тясно тълкуване на тези интереси, което се съсредоточава единствено върху максимално увеличаване на краткосрочната възвръщаемост; одобрява правна рамка в подкрепа на тази цел; приветства факта, че Комисията разработва предложения за дългосрочно инвестиране и за корпоративно управление, които ще помогнат за справяне с тези проблеми;

71. Подкрепя намерението на Комисията да внесе законодателно предложение за „оповестяване на нефинансова информация“ от страна на бизнеса; изразява задоволство, че това предложение се основава на широкообхватни публични консултации, както и на серия работни срещи със съответните заинтересовани страни; предупреждава, че употребата на термина „нефинансова“ следва да не прикрива реалните финансови последствия върху бизнеса от социални и екологични въздействия, както и от влиянието на сферата, свързана с правата на човека; счита, че предложението дава възможност на ЕС да препоръча на европейския бизнес да прилага ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и на Глобалния договор на ООН, както и да се съобразяват с интегрираното отчитане във вида, в който то понастоящем е разработено от Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC); подчертава, че решенията трябва да бъдат гъвкави и да не създават излишни административни тежести и разходи;

72. Отбелязва, че за повишаване на достоверността на предприеманите от предприятието действия следва да се осигури проверка на публичния доклад от външна институция;

Напредък в областта на КСО

73. Изразява одобрение за продължаване на водещата роля на Многостранния европейски форум в подкрепа на изпълнението на предложенията, представени в съобщението на Комисията; припомня, че КСО, която е по-добре адаптирана към МСП, ще позволи нейното по-широко разпространение на европейско равнище; призовава всички участници да се включат в работата на форума с гъвкав, непредубеден и насочен към постигане на консенсус подход в духа на истинската КСО;

74. Настоява правата и свободите на синдикатите и представителството на демократично избраните представителни органи на работниците и служителите са в центъра на всяка стратегия за КСО; изразява задоволство от съществуващата рамка на ЕС на секторните и междусекторните структури за социален диалог и призовава за пълноценни и активни консултации и включването на представителните организации и синдикатите, по-специално в развитието, управлението и мониторинга на процесите и структурите на КСО на предприятията, при истински партньорски подход в работата с работодателите; призовава Комисията да посочи изрично синдикатите и представителите на работниците и служителите, които са важни действащи лица, като партньори в диалога във връзка с въпросите за КСО наред с предприятията и другите заинтересовани страни; счита, че социалните партньори могат да изиграят важна роля за насърчаването на корпоративната социална отговорност, като отбелязват значението на КСО за социалния диалог и неговото улесняване;

75. Призовава за политики за КСО, които да включват специални мерки за борба с неправомерната практика на вписване на работници в черен списък и лишаването им от достъп до заетост, което често се дължи на тяхното членство и дейности в синдикати или роля на представителство в областта на здравеопазването и безопасността;

76. Настоява, че всяко предприятие, за което е установено, че вписва работници в черни списъци или нарушава правата на човека и трудовите стандарти следва да бъде лишено от възможността да получава безвъзмездни средства и финансиране от ЕС, както и да бъде изключено от участие в покани за представяне на оферти за други договори за възлагане на обществени поръчки на равнището на ЕС, на национално равнище или на равнището на публичната администрация;

77. Отбелязва, че политиките за КСО трябва да бъдат спазвани не само от главния изпълнител или предприятие, но и от всички подизпълнители или вериги за доставки, които те може да използват за доставка на стоки, набиране на работници или предоставяне на услуги, независимо дали са установени в ЕС или в трета държава, като по този начин се осигуряват условия на равнопоставеност, основани на справедливо заплащане и достойни условия на труд, и се гарантират синдикалните права и свободи;

78. Подкрепя Директивата на Комисията за установяване на минимални стандарти за жертвите и призовава политиките за КСО на предприятията в съответните сектори (като например туризъм, застраховане, настаняване и телекомуникации) да включват положителни и практически стратегии и структури за подкрепа на жертвите на престъпления и техните семейства по време на криза, както и да се определят конкретни политики за всеки служител, станал жертва на престъпление на работното място или извън него;

79. Изразява съгласие, че не може да съществува подход на „един размер, подходящ за всички“ по отношение на корпоративната социална отговорност , но признава, че твърде многото на брой инициативи, макар и да демонстрират информираност относно значението на политиките за КСО, могат да генерират допълнителни разходи и да бъдат пречка за прилагането, подкопавайки доверието и справедливостта; счита, че при прилагането на насоките във връзка с КСО, трябва да се предвиди достатъчно свобода на действие за всяка държава членка и регион и особено от гледна точка на възможностите на малките и средните предприятия; приветства обаче активното сътрудничество на Комисията с участието на Парламента и Съвета заедно с други международни органи за постигане на дългосрочно принципно „сближаване“ на инициативите във връзка с КСО и обмяната и насърчаването на добри корпоративни практики по отношение на КСО, както и ускоряване на въвеждането на насоките, съдържащи се в международния стандарт ISO 26000 с цел осигуряване на единно глобално, последователно и прозрачно определение на КСО; настоятелно призовава Комисията да допринесе за ефективното насочване и съгласуване на политиките на държавите — членки на ЕС, така че да се минимизират рисковете предприятия, които оперират в повече от една държава членка, да бъдат натоварени с допълнителни разходи заради прилагането на разнородни подходи;

80. Счита, че идеята, че КСО е „лукс“ и се подкрепя от стопанските субекти само в добри времена за икономиката, се опровергава решително от продължаващите високи равнища на ангажираност на стопанските субекти с КСО; счита, че това е остаряло разбиране, което пренебрегва значението на репутацията, а също и равнището на външен риск за рентабилността на съвременната стопанска дейност; призовава всички европейски създатели на политики да интегрират КСО на всички равнища на икономическата политика, включително като засилят КСО в рамките на стратегията „Европа 2020”;

81. Изтъква, че КСО следва да се прилага за цялата световна верига на доставки, включително на всички нива на подизпълнение и независимо дали за доставката на стоки, работници или услуги, че следва да включва разпоредби за разширяване на защитата, така че да обхваща и работниците мигранти, предоставяните от агенции работници и командированите работници, и че следва да се основава на справедливо заплащане и достойни условия за труд и да гарантира правата и свободите на синдикатите; счита, че идеята за отговорното управление на веригата на доставки трябва да се доразработи като механизъм за осъществяване на КСО;

82. Приветства работата на някои бизнес училища за популяризиране на КСО, но признава, че тези училища са твърде малко; призовава групата на високо равнище и държавите членки, в сътрудничество с Комисията, и, когато е уместно, с университетите, да разгледа начини за включване на КСО, отговорното управление и отговорното гражданство в управленското образование и професионално обучение за всички бъдещи бизнес ръководители, така че те да станат крайъгълен камък на стратегическото корпоративно управление и да насърчи информираността относно устойчивото потребление; счита, че това би могло да обхване и децата, които участват в програми за млади предприемачи; призовава Комисията да предостави допълнителна финансова подкрепа за проекти за образование и обучение по КСО в рамките на програмите на ЕС за „Учене през целия живот“ и „Младежта в действие“;

83. Отново заявява, че КСО следва да се прилага за всички предприятия, за да се създадат справедливи и равнопоставени условия; изтъква обаче, че начинът, по който добивната промишленост осъществява дейност в развиващите се държави, изисква да се отиде отвъд доброволния подход; подчертава, че инвестициите от петролната промишленост в Нигерия са добър пример за ограниченията на КСО във вида, в който се прилага понастоящем, когато дружествата не са успели да предприемат инициативи за КСО с цел създаване на устойчиви бизнес практики или да допринесат за развитието на приемащите ги държави; решително подкрепя законодателното предложение за отчитане по държави, основано на стандартите на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП) и отчитане относно продажбите и печалбите, както и относно данъците и приходите, с цел възпиране на корупцията и предотвратяване на избягването на данъчно облагане; призовава европейските добивни предприятия, които функционират в развиващите се държави, да изиграят ролята на модел за социална отговорност и насърчаване на достойни условия на труд;

84. Призовава за стандарти за надлежна проверка на правата на човека и на веригата на доставки на равнище ЕС, които, наред с другото, отговарят на изискванията, определени в Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони, като разглеждат, наред с други въпроси, области със значителен потенциал за отрицателно или положително въздействие върху правата на човека, като например глобални и местни вериги на доставки, полезни изкопаеми от зони на конфликт, възлагане на подизпълнители, заграбване на земя и региони, в които трудовото право и закрилата на работниците са недостатъчни или където се произвеждат продукти, които са опасни за околната среда и здравето; приветства вече установените от ЕС програми, и по-специално програмите за правоприлагане, управление и търговия в областта на горите (FLEGT) в сферата на горското стопанство, и подкрепя частните инициативи, като инициативата за прозрачност в добивните промишлености (ИПДП);

85. Призовава Комисията да предприеме допълнителни инициативи с цел отключване и засилване на потенциала на КСО в борбата с изменението на климата (чрез обвързването й с ресурсната и енергийната ефективност), например в процесите на закупуване на суровини от дружествата;

86. Подчертава, че помощта от ЕС за правителствата на трети държави при прилагането на социални и екологични разпоредби и ефективните режими на инспекция са необходимо допълнение за постигането на напредък по отношение на КСО на европейските предприятия в световен мащаб;

87. Предлага правителствата на държавите членки да призоват ЕИБ да включи клауза относно КСО в своите операции;

88. Призовава Комисията да насърчава КСО на международни форуми, като подкрепя засиленото сътрудничество между СТО и други многостранни форуми, занимаващи се с КСО, като например МОТ и ОИСР;

89. Призовава да бъде създадена система за съдебно сътрудничество между ЕС и трети държави, подписали двустранни търговски споразумения, за да се осигури ефективен достъп до правосъдие на засегнатите от нарушения на социалното законодателство или на законодателството в областта на околната среда, или от неспазване на принципите на КСО от страна на мултинационални предприятия и техни дъщерни дружества, в държавата, в която е извършено нарушението, и за да се подкрепи създаването на международни съдебни процедури, които да гарантират, при необходимост, че нарушенията на правото от страна на дружествата, се санкционират;

90. Призовава за извършване на оценки на въздействието на новите технологии върху правата на човека още във фазата на проучването и разработването, доколкото е възможно, и призовава тези оценки да включват сценарии и съобразяване на характеристики на проекта с принципите за спазване на правата на човека;

91. Отбелязва, че КСО е механизъм, който позволява на работодателите да подкрепят своите работници и местните общности в развиващите се държави, че спазването на стандартите в областите на КСО и на труда може да позволи на такива държави да се възползват допълнително от международната търговия и че КСО може да гарантира, че печалбите се поделят справедливо, за да се развие устойчива икономика и социално благоденствие и да се изведат повече хора от състоянието на бедност, особено в периоди на финансови кризи;

92. Насърчава ЕС да играе активна роля за повишаване на осведомеността относно потенциалния принос на предприятията за обществото чрез КСО в областта на културата, образованието, спорта и младежта;

93. Насърчава медийните предприятия да включат стандарти за прозрачна журналистика в своите политики за КСО, включително гаранции за защита на източниците и лицата, които подават сигнали за нередности;

94. Призовава Комисията да запази установените, добре функциониращи инициативи във връзка с КСО като въведе тест за КСО, който прави оценка на въздействието на предстоящите законодателни и административни инициативи относно мерките във връзка с КСО и да вземе предвид съответните резултати при изготвяне на предложения;

95. Одобрява въвеждането на задължения за участниците на пазара с оглед постигане на устойчивост, и призовава Комисията да наблюдава и извършва оценка на инициативите във връзка с КСО.

o o