ГЛАВА 2 Срещи извън тялото

Навлизам във вибриращо състояние и чувствам вълни от енергия през цялото си тяло. Това е едно успокояващо чувство на енергия, която се излъчва дълбоко в мен. Докато се фокусирам върху промените във вибрациите, чувствам пулсации на енергия, преминаващи през мен, и имам отчетливо усещане за ръце, които нежно докосват тялото ми. Първоначално съм стреснат, но бързо разбирам, че усещането е успокоително и даже приятно, след като свикна с него. Вълните от енергия като че ли се увеличават и намаляват в ритмична последователност и чувствам как олеквам все повече, докато съм напълно откъснат от тялото си. Разбирам, че плувам извън синхрон с физическото си тяло и мога лесно да се отделя всеки момент. В същото време усещам, че трябва да остана неподвижен и да позволя на вибрационния процес да продължи. Усещам финия допир на ръцете, които се придвижват от краката нагоре по цялото ми тяло. Всеки допир предизвиква вълни от енергия, които резонират в мен. Чувствам като че ли вътрешната ми честота на трептене бива пренастройвана и усещам, че човекът или хората до мен извършват върху ми някаква „енергийна работа”. В продължение на повече от двадесет минути енергийните потоци системно се движат и протичат през нефизическото ми тяло. Тялото и умът ми изглежда че резонират с енергийните вълни и изпитвам завладяващо чувство на покой и единство в цялото си същество. Eнергийните вълни бавно се разсейват и физическите ми сетива заработват отново.

В ума ми се трупат въпроси: „Какво е това? Каква е целта? Какво същество или същества ме докосват?” Едно нещо е сигурно – чувствах се забележимо лек и въздушен няколко часа след това. Цялото ми тяло сякаш вибрираше с по-висока или фина честота. Подозирам силно, че току-що съм изпитал пренастройка на вибрациите или честотите на нефизическото си същество. Мога да си представя, че съм се нуждаел от тази енергийна пренастройка, за да разширя моите нефизически изследвания.

Макар че никой не комуникира с мен, аз зная, че този процес е важна енергийна пренастройка, необходима за моето лично развитие. Също така разбирам, че тези енергийни усещания са напълно различни от вибрациите, които нормално чувствам по време на вибрационната фаза преди отделяне. Докато ръцете от енергия ме докосваха, получих силно усещане за посока и предназначение. Вярвам, че това бяха едно или две същества, които работеха над мен. Като невидими мануални терапевти, те очевидно знаеха много добре какво правят. Всяко докосване променяше някакво вътрешно трептене на конкретно място в нефизическото ми тяло и създаваше енергийни вълни, които резонираха дълбоко в мен. Макар и стряскащо в началото, това бе напълно приятно преживяване, което знаех, че ще се случи отново.

5 декември, 1986 г.

Лежа в леглото, представям си дневната и си повтарям: „Сега съм извън тялото си.” в продължение на около 15 минути. След като се унасям в сън, усещам вибрациите и спонтанно се претъркулвам от леглото. Падам на пода и отварям очи. Всичко е размътено и се чувствам извънредно тежък и извън синхрон. Пропълзявам метър-два и казвам на висок глас: „Яснота сега!” Зрението ми като че ли се фокусира и аз веднага крача напред през стената на стаята си, като се озовавам в светла зелена обстановка. Оглеждам се и разбирам, че съм сред една открита поляна. Чувствам се донякъде объркан от рязката смяна на околната среда и спонтанно се провиквам: „Къде съм?” Веднага усещам нечие близко присъствие и серия от ясни образи навлиза в ума ми. „Ти повиши вибрациите си, когато пожела лекота и отново - когато поиска яснота. Ти навлезе в една среда с по-висока честота, много близка до физическата”.

Удивен съм от яснотата на тези образи в ума ми. Трудно е за описание, но това са зрително представени идеи, а не думи. Комуникацията е далеч по-директна и точна в сравнение с думите.

Разбирам смисъла и се оглеждам за източника. Усещам енергията, която се излъчва от някого точно пред мен, но не мога да видя нищо. От любопитство се провиквам: „Кой си ти?” Отново образите в ума ми казват: „Аз съм твой стар приятел, който наблюдава напредъка ти”.

Чувството, съпровождащо тези образи, е топло и приятелско. Напълно съм спокоен и твърдо настоявам: „Искам да те видя”.

Наблюдавам с изумление появата на едно мъгляво очертание на фигура. Пред мен една прозрачна холограма на човек става все по-плътна. Той има тъмна коса и къса брада и носи дълга червена роба. Висок е около метър и шестдесет и лицето му е озарено от широка усмивка. В началото съм стреснат от реалността на бързата му материализация, но той изглежда усеща неудобството ми и в ума ми се появява серия от успокоителни образи: „Не се страхувай. Ние с теб сме стари приятели”. По някакъв начин усещам приятелството му и се успокоявам.

Докато се взирам в него, той изглежда доволен, че ме вижда. Той сякаш знае мислите ми и отговаря на въпросите, които изпълват ума ми: „Аз съм също като теб. Единствената разлика е, че аз не притежавам физическа форма”.

„Ние сме приятели отдавна и сме работили заедно по различни проекти във вътрешността... Двамата сме изследвали далеч отвъд втората мембрана. Сега ти проучваш отново плътната област...Ти имаш странно увлечение по физическото, нещо което аз не споделям”. Следва кратка пауза, докато мисля за нови въпроси.

„Аз действам като един от твоите водачи. Ти имаш няколко различни индивида, които ти помагат в различни аспекти на живота. В определен смисъл всяко лице, което ти помага, е специалист в определена сфера на съществуването. Ти и аз обичаме да изследваме вътрешността, така че аз съм тук, за да ти помогна в тази част на твоя живот...Ти бе прав в извода си: Един водач никога не би се намесил в естествената еволюция на индивидуалното личностно развитие. Ние сме наясно, че трябва да останем незабележими, докато не ни поискат помощ. Даже и тогава трябва да преценим ситуацията, преди да действаме.”

Умът ми прелива от безброй въпроси. Съществото пред мен явно разбира и предугажда мислите ми. Неговите успокояващи мисловни образи адресират конкретни въпроси и той продължава.

„Всеки човек, който има преживяване извън тялото или близко до смъртта, разполага с водач, който присъства по време на преживяването. Помощ винаги има на разположение, но тя трябва да бъде поискана...Няма място за страх, но много хора все още не са наясно, че мислите им предизвикват тяхната реалност. Както вече знаеш, това може да стане моментално. Крайният резултат може да се окаже стряскащ за начинаещия изследовател. Болшинството физически обитатели владеят слабо своите мисли”. След кратка пауза, той продължава: „Както научаваш, контролът на мисълта и фокусът са изключително важни. Това особено важи, когато изследваш по-дълбоко във вътрешността на вселената. Твоят контрол се подобрява, но все още имаш страхове за преодоляване...Ти почувства страх, когато станах видим за теб. Видях как потрепери в своето енергийно поле и бе близко до това да се завърнеш в тялото си... Винаги помни, че когато победим своите страхове, ние получаваме свободата си... Накратко, ти ще изпиташ нови начини да се изправиш срещу страховете си както в плътното тяло, така и в телата си с по-високи честоти. Всяко преживяване ще има определена цел; всяко препятствие е една маскирана благословия”.

В този момент се озовавам във физическото си тяло и отварям очи. Чувствам сякаш ме подготвят за нещо, което предстои, но нямам понятие какво би могло да е то. Изпитвам странно приятелско чувство към този човек. Долавям положителните му намерения и се усещам по-подготвен да посрещна неизвестното. Последните му образи отекват в ума ми: „Всяко препятствие е маскирана благословия”. Не мога да се стърпя да не се учудя дали той обяснява миналото ми, или ме подготвя за бъдещето.

Обмислям това преживяване и не мога да не забележа някои сходства между моя нефизически приятел и водача, описан в книгите на Paul Twitchell. Макар и двамата да си приличат, малко вероятно е това да е същият човек. През годините съм срещал няколко души, провеждащи изследвания извън тялото, които са описвали подобно изглеждащ нефизически водач. Причината за това е неизвестна, но се чудя дали съществуващата ни представа за един нефизически водач или събитие може да повлияе на това, което преживяваме извън тялото.

3 януари, 1987 г.

Усещам вибрациите и се издигам. Стоя прав в спалнята си и се оглеждам, след което забелязвам, че обкръжението ми е познато, но не съвсем. Дървената мебел и стените са различни от тези във физическия ми дом. Придвижвам се към вратата и пристъпвам през нея. Веднага се озовавам в различно обкръжение. Една жена, която ми изглежда позната, ме приближава. Тя е висока, с дълга кафява коса и искрящи очи.

Тя пристъпва близо до мен и се усмихва: „Липсваше ми”. Спонтанно отговарям: „И ти на мен”. Тя ме целува и с топло чувство взема ръцете ми в своите. Внезапно се озоваваме в друго обкръжение. Прекрасна паркова обстановка се появява във фокус. Двамата стоим на брега на едно кристално синьо-зелено езеро. Всичко около мен – дървета, трева, езеро - са като живи. Когато поглеждам към жената, ме облива силно чувство на любов.

Тя се вглежда в мен, държейки и двете ми ръце: „Ти много пътуваш. Имам нужда от теб тук”. Аз я притискам до себе си. „Сега съм тук”. Лицето и тялото й искрят като хиляди светлинни точки. Ние се целуваме и вълна от енергия изпълва ума ми. Телата и умовете ни се сливат в интензивна експлозия на чиста енергия и радост. Мислите ни се сливат и докосват взаимно по хиляди фини начини. Чувствам се потънал в нейния ум, когато тя и аз ставаме едно цяло. Екстазът е неописуем. За първи път се чувствам завършен и цял.

Мисля си: „Боже господи, не искам това да свършва”. С едно потръпване се озовавам обратно в тялото си. Цялото ми същество като че ли вибрира на едно по-леко, фино равнище, каквото не съм познавал досега. Даже физическото ми тяло се чувства различно – някак по-светло, по-леко и изпълнено с енергия отвъд моите представи. Лежа в леглото и се наслаждавам на вълните от енергия, които преминават през тялото и ума ми. Тези усещания продължават няколко минути. Лежа неподвижен и се наслаждавам на всеки отделен миг.

В продължение на много седмици след това преживяване разсъждавах върху значението му. Дали това бе секс във вътрешните светове, или обединяване на съзнателния ми ум с някакъв по-висш аспект на самия мен? Усещам, че би трябвало да зная отговора, но това не е така.

15 октомври, 1988 г.

Повтарям обичайното си твърдение, докато се унасям в сън: „Сега съм извън тялото.” За секунди плавам над тялото си и се насочвам към края на леглото. По навик казвам на висок глас: „Яснота сега!” На мига съзнанието ми се избистря и спонтанно мисля да се впусна в изследвания. Усещам бързо движение и ето ме в един прекрасен, подобен на парк, двор. Докато се фокусирам, виждам около мен десетина души на велосипеди и летни кънки. Дворът е с размерите на футболно игрище, с няколко големи дървета и каменна стена, висока около два метра. Виждам жена, която бута детска количка и две момчета, които си подхвърлят топка. Цялата атмосфера е весела и спокойна. Особено ме интересува детската количка. Досега не съм виждал бебе в преживяванията си извън тялото. За моя изненада едно момиченце на летни кънки на около дванадесет години, се приближава към мен и ме пита: „Ти си нов тук, нали?” Отговарям: „Предполагам, че съм”.

Изведнъж започва да вали и всички се втурват да търсят подслон. Аз съм удивен. В продължение на петнадесет години от моите преживявания извън тялото не съм виждал промяна на времето.

Момиченцето се е вторачило в мен и сочи към подслон под едно дърво: „Хайде, нека да отидем там”. Не мога да повярвам колко реален изглежда меко падащият дъжд. Докато се наслаждавам как той се стича по лицето ми, се чудя дали това е една среда на консенсус. От любопитство фокусирам цялото си внимание върху спирането на дъжда. Момиченцето ме гледа, като че ли съм луд.

„Какво правиш?”

„Спирам дъжда”.

Дъждът моментално спира. Момиченцето не сваля поглед от мен и пита: „Ти пътник ли си?”  Усещам леко подръпване в центъра на гърба си и зная, че трябва да напусна. „Сега трябва да си вървя”.

Тя изглежда силно разочарована и пита: „Ще се върнеш ли?”  Докато гледам лицето й, се озовавам обратно във физическото си тяло. Изтръпналото чувство бързо се разсейва и физическите ми сетива се възвръщат.

Отваряйки очи, виждам ясно лицето на момиченцето в съзнанието си. По някаква неизвестна причина тя ми липсва. Усещам, че я познавам, но не мога да си спомня как и откъде. Малко е затормозяващо, защото зная, че между нас има някаква връзка. От известно време зная, че случайните съвпадения не съществуват. Също така се питам относно нейния въпрос: „Ти пътник ли си?”

16 септември, 1989 г.

Унасям се в сън и повтарям обикновеното твърдение: „Сега съм извън тялото.” 30 – 40 пъти. Доколкото е възможно, засилвам и задържам концентрацията си, преди да заспя.

Събуждам се със слаба вибрация и усещане за движение. След няколко секунди откривам, че стоя прав в един паркинг на много равнища. В далечината виждам рампи, които водят нагоре и надолу. Докато се оглеждам, необикновена гледка привлича вниманието ми. Една лъскава нова кола е наполовина заровена в купчина боклук. Тя изглежда толкова странно, че съм привлечен към нея. Мисля си: „Кой би направил това на една красива нова кола?” По някаква причина изпитвам непреодолима нужда да надзърна вътре и започвам да разчиствам боклуците от прозорците и вратите. Докато работя, разбирам, че ми предстои голяма работа. Въпреки това продължавам да изривам с ръце боклука от стъклата. Най-сетне един от прозорците е разчистен и аз се взирам вътре. Вместо нормална вътрешност, виждам силна бяла светлина, която изпълва купето. Светлината изглежда изпълнена с жива енергия. Чувствам силна вътрешна връзка с тази светлина и непреодолимо желание да отворя вратата. С нарастващи усилия ръцете ми разчистват мръсотията и бавно откриват още един прозорец.

От нищото изниква лека кола и спира до мен. На волана седи млад мъж. Веднага усещам, че се познаваме твърде добре, но не помня откога и откъде. Той говори с усмивка.

„Имаш още много работа”. Изненадан от присъствието му, кимам в съгласие и се приближавам към него.

„Искаш ли помощ?” Той изглежда развеселен от съгласието ми и отговаря: „Всеки от нас трябва да се погрижи сам за себе си”.

Неговите думи кънтят в ушите ми, докато се озовавам обратно в тялото си. Физическите ми сетива се възстановяват бързо, докато размишлявам върху преживяното. Повече от всякога разбирам, че умът ми интерпретира преживяванията извън тялото на основа на моите физически понятия, символи и образи. Очевидно е, че една по-висша част от мен дирижира преживяванията ми по начин, подходящ за разбирането ми в момента. Обяснявам си подобните на съновидение образи в това преживяване, но поставям под въпрос тяхната необходимост.

Това преживяване ми е ясно. Опитвам се да освободя вътрешната си енергия, своята душа. Мръсотиите представляват всичкия отрицателен боклук, който съм събрал и приел с годините – привързаности, страхове, ограничения, всички отрицателни качества и емоции, от които се опитвам да се освободя. Персоналната ми мръсотия ограничава и блокира светлината на душата ми и й пречи да се изяви. Не мога да не се зачудя какво би се случило, ако поисках да видя истинския енергиен източник зад всичко това.

Сега за първи път напълно осъзнавам, че много от формите, които виждам, когато съм извън тялото си, са създадени в моя полза. Те са изяви на моите разбирания. Умовете ни очевидно са обучени да реагират на форми, не на чиста енергия. Става все по-ясно, че моят по-висш ум, или душа, създава формите, които възприемам, за да ме научи на това, което е необходимо да зная.

Вече съм готов да видя реалността зад формите. Следващият път ще поискам да видя действителната сурова енергия, която стои зад всички форми, които възприемам.

24 януари, 1990 г.

Усещам вибрациите и се насочвам далеч от физическото си тяло. След секунди съм изправен пред вратата на спалнята си. По навик искам яснота и упътване. Изведнъж чувствам силно вътрешно движение и се озовавам пред голямо каменно здание. Размерът и формата на зданието не приличат на нищо, което съм виждал преди. То се простира до хоризонта и изглежда изключително старо. Пред мен има няколко четириметрови дървени врати, обковани с месинг. Когато влизам през една от тях, виждам отворена стая, която води до безкрайна поредица от коридори. Тръгвам напред и влизам в най-близкия коридор. Навсякъде наоколо има огромни стаи, изпълнени с форми и предмети, които изглеждат едни и същи. След по-внимателно вглеждане обаче, забелязвам, че предметите леко се различават. Те изглеждат като прогресия или еволюция на един и същи предмет. В друга стая има стотици играчки, всяка малко по-различна по форма и структура.

Не проявявам интерес към предметите и продължавам през един дълъг хол. Разбирам, че съм на място, което е свободно и изглежда неизползвано. Пред мен има дъски, които блокират двойна врата. Използвайки всичката си сила, отмествам встрани дъските и отварям вратата. Зад вратата виждам някаква машина. Това е огромен двигател, висок три етажа и с размерите на футболно игрище. Донякъде объркан, казвам на висок глас: „Това какво представлява?” Поток от ясни образи нахлува в ума ми: „Това е източникът на енергията на формите, които виждаш. Умът ти се опитва да свърже всичко с понятия, които разбираш. Истинската енергия няма форма”. Двигателят избледнява пред погледа ми и пред мен се появява завладяващо усещане за излъчвана чиста енергия. Фокусирам се и виждам вълни от светлина, излъчвани от един източник.

Докато се взирам, светлината става заслепяваща. Част от мен иска да се обърне назад, но не го правя. Като че ли външната ми обвивка изгаря – старите ми понятия, убеждения, допускания и заключения биват изгорени от интензивността на светлината. Не мога да понеса всичко това и изкрещявам: „Какво е това?” Моментално бивам привлечен в светлината. Умът ми е претоварен, когато осъзнавам, че съм се слял с една по-голяма и по-експанзивна част от самия мен. Изведнъж разбирам, че аз съм двигателят на своя живот – аз съм творческата сила вътре в мен. Осъзнавам, че съм се отделил от себе си. В продължение на няколко момента светлината и аз сме едно. Чувствам дълбоко в себе си мир и взаимосвързаност, които не съм познавал преди. За първи път осъзнавам, че мога да сътворя каквато реалност си пожелая – творческата ми мощ далеч надхвърля разбирането ми. Сега зная, че съм ограничавал себе си чрез идеите и убежденията, които съм приемал, и признавам нуждата да освободя всички свои ограничения, страхове и очаквания. Едно дълбоко чувство на овластяване преминава през мен, когато крещя вътрешно: „Аз ще запомня това”.

Моментално се озовавам във физическото си тяло. Всичките ми физически сетива се възвръщат, премислям преживяването си и разбирам, че мога да си спомня всичко в подробности, но в същото време изпитвам дълбоко чувство на изолираност. Липсва ми единството, сливането. Докато лежа в леглото, си мисля, че съм преживял една по-експанзивна част на самия себе си. Дали ще го наречем по-висше аз, моя творчески ум, или моята душа, не е от значение. С абсолютна сигурност обаче зная, че това е част от мен, която притежава пълен достъп до отговорите.

По някаква причина изглежда зная, че тази огромна сграда е подобна на музей – вероятно живо хранилище на всички форми или даже на всички неща, които ще бъдат създадени. Разбирам, че умът ми бе интерпретирал формите, които съм наблюдавал, във връзка с физическото ми обкръжение за момента. Отне ми дълго време, но най-накрая научавам, че формите, които виждаме, не са важни; важно е това, което тези форми представляват/символизират. Това прозрение изглежда като голяма стъпка напред. Колкото и странно да звучи, силно подозирам, че същото важи и за физическия свят около нас.

Заспивам, без да прилагам някаква техника, но се събуждам в 01:00 часа от вибрации. Бързо сядам с физическото си тяло и се оглеждам наоколо. Стреснат съм от гледката на човек до леглото си, който разлиства дневника ми. Той ме вижда как сядам и отскача назад. Силно съм ядосан от присъствието му и извиквам: „Кой си ти?”

Той отстъпва назад и изглежда шокиран и уплашен от външния ми вид. Той е пълен, небръснат, на средна възраст, с къса коса и висок около метър и шестдесет. Продължава да отстъпва назад и аз извиквам още по-силно: „Кой, по дяволите, си ти?” и добавям със смесица от гняв и страх: „Върви по дяволите, върви по дяволите!”

Той се обръща и напуска бегом стаята, но гледката на този странен мъж в спалнята ми причинява внезапна защитна реакция. Не съм в състояние да заспя до сутринта, чудейки се кой може да е той. Не можех да си представя ясно лицето му. Той изглеждаше извънредно заинтересован от моите писания; вероятно даже ме шпионираше. Когато се замисля, може би аз го изплаших повече, отколкото той мен. След като помислих, стигнах до извода, че вероятно е бил един от милионите обитаващи първото вътрешно енергийно измерение. Възможно е моите преживявания извън тялото да са възбудили любопитството му - какво толкова пиша - и той да бе дошъл просто да провери.

Мисля си колко ли често всеки от нас е посещаван от обитатели на други измерения. В допълнение - поставям под сериозно съмнение нашите разбирания за уединение. Подозирам, че в тази случка има нещо повече от това, което разбирам в момента.

14 март, 1991 г.

Усещам вибрациите и след като го пожелавам, се насочвам към вратата. По навик казвам: ”Яснота сега!” Съзнанието ми е учудващо бистро и инстинктивно казвам на висок глас: „Придвижвам се навътре”. Чувствам интензивно вътрешно движение в продължение на няколко секунди, след което то спира рязко . Обгръща ме топло лъчисто чувство на всеобхватна любов.

Когато се фокусирам, всичките въпроси, които имам, стават изведнъж ясни. Съзнанието ми се изпълва с просто изискване: „Искам да видя живота си”. Моментално пред мен се появяват кристално ясни образи. Серия от триизмерни картини и стотици, след това хиляди, десетки хиляди картини се появяват във фокус. Инстинктивно зная, че всяка картина изобразява мен. Фокусирам се върху една от тях. Картината е жива. Аз съм малко момче и нося туника и сандали. Подът и стените са от камък и мрамор. Това съм аз преди две хиляди години. Не съм нито шокиран, нито изненадан – просто изглежда, че го зная. Като спомен за отдавна забравена случка този момент във времето преминава за кратко пред мен. Тогава оттеглям вниманието си и поглеждам към хилядите други живи картини. Всяка една е моят живот – някои на земята, други в нефизически области на вселената.

Докато наблюдавам тези събития, те придобиват смисъл: всяко събитие, всеки живот бе необходима стъпка; всеки един постигна конкретна цел. Като парчета от пъзел всяка картина си идва на мястото и допринася за цялото. Всяка картина, всяко преживяване бе необходимо, за да създаде това, което съм днес.

Изведнъж съм завладян от величието и мъдростта на всичко това, което наблюдавам. Виждам доброто и лошото, триумфите и пораженията. Виждам безбройните си слабости и грешки и проявяваните от време на време силни страни.

Изведнъж ме поразява мисълта, че наблюдавам еволюцията си в продължение на хиляди години живот. Всеки отделен живот бе една стъпка, едно преживяване на растеж; всеки живот надграждаше предишния.

Завладява ме чувство на радост, когато разбирам нуждата от трудности и нещастия. Всяко предизвикателство бе важна ситуация на обучение, условие за учене специално създадено за моето развитие. Виждам мъдростта на всичко това. Аз съм ученикът и учителят; аз съм писателят, режисьорът и актьорът на своя живот. Едно вътрешно проникновение нахлува в мен: единственият начин да узнаеш и разбереш нещо по абсолютен начин, е да го преживееш сам. Всичко останало е теория и спекулации. Потресаващата истина става ясна: Физическият живот е едно интерактивно училище, една безмилостна тренировъчна площадка за развиващи се души. С удивление се взирам в живота си, който се разгръща пред очите ми. Безброй години и преживявания, допринесли за това, което съм днес. Времето бе без значение. Осъзнах, че съм безсмъртен и че времето е безсмислено.

Като душа, като чисто съзнание, аз не се нуждая от изкуствено средство като време, за да проследявам промените. Като душа, аз никога не се състарявам или израждам; аз само израствам по отношение на познание и опит. Всяко от моите изследвания в материята увеличава знанията ми. Всяко физическо пътешествие бе разширило погледа ми и засилило признателността ми към живота. Всяко физическо преживяване ми е дало възможност да се развия и порасна, да дам израз на вътрешните си качества като любов, скромност, търпение и сила.

Поразен съм от простотата на всичко това. Всичко има перфектен смисъл: преживяванията създават мъдрост. Времето е без значение. Дълбоко в себе си ние съхраняваме постоянен запис на всяко преживяване. Всяко събитие, всеки момент се записва в подсъзнателния ни ум.

Като се взирам в картините на живота си, разбирам, че физическите събития са само част от цялото. Аз съм живял в безброй различни форми, в безброй светове.

Завладява ме чувство на съчувствие, когато разбирам целта. Цялата вселена - физическа и нефизическа - е училище за развитие на души. Виждам ясно училища в рамките на училища, измерения в измеренията - всички те служещи за интерактивни условия за учене. Всяко енергийно равнище на вселената обслужва конкретна цел. Всяко предоставя конкретни предизвикателства и възможности за растеж, за еволюция.

Става ясно чувството за предназначение и ред: Аз съм свидетел на еволюцията на съзнанието и на собствената си еволюция в продължение на безкрайно време. Съзнанието ми прелива от любов и благодарност. За първи път в живота си всичко около мен придобива перфектен смисъл.

В този момент се завръщам в тялото си с топлото чувство на любов и познание, което блика от всяка клетка на съществото ми. За първи път разбирам своето предназначение и смисъла на съществуването си.

С всяко преживяване извън тялото продължавах да изучавам нефизическите форми, с които се срещах. В началото те изглеждаха холограмни образи със субстанция. В близък план откривах, че те във всяко отношение са реални и солидни като физическа материя. Тези нефизически обекти изглежда се състояха от матрици светлинна енергия, вместо молекулна енергия.

В продължение на години аз не разбирах смисъла, но с продължаването на преживяванията ми започнах да осъзнавам, че целият живот, физически и нефизически, е взаимосвързан. В допълнение - открих, че всеки физически обект около нас съществува като многочестотен обект. Всичко около нас също така съществува и в едно успоредно, нефизическо измерение на вселената. Макар очите ни да виждат само плътното молекулно проявление на енергията, материята продължава в един континуум от нефизическа енергия, отвъд нашето зрение. Всяка форма е независима от физическото и въпреки това е взаимосвързана чрез вътрешната си честота, така както частиците светлина и вълни от светлина са взаимосвързани в една обща енергийна единица.

Материята съществува като континуум от енергия, който се простира отвъд грубите ограничения на нашето физическо зрение. Това е важно проникновение, защото обяснява самата природа на всички форми и субстанции, наблюдавани в нефизическата същност на вселената. То също така обяснява многоизмерния характер на всичко, което наблюдаваме, когато сме извън тялото си. Например, когато наблюдаваме физическата светлина, виждаме само мъничка част от електромагнитния спектър. В същото време всеки от нас е потопен в море от радиационни честоти: рентгенови лъчи, инфрачервени лъчи, радио вълни, микровълни. Така както видимата светлина е мъничка част от целия електромагнитен спектър, така и видимата материя представлява само мъничка част от цялата многоизмерна (честотна) енергия-вселена. Огромната част от вселената не е основана на частици, както приема съвременната наука, а на честоти. Физическите частици материя са само плътното проявление на нефизическите енергийни честоти (вълни). Така както видимата светлина е не само частица енергия, но също така една вълна, която временно се проявява като частица, така и цялата наша физическа вселена е не само молекулна енергия, но един континуум от енергийни честоти, простиращи се дълбоко в сърцето на многоизмерната вселена. Казано простичко, всички обекти и форми на живот са многоизмерни по природа. Всичко около нас е многоизмерно, съществуващо едновременно в различни енергийни честоти на вселената. При това всички тези енергийни измерения съществуват съвместно в едно и също време и пространство така, както радио вълните, микровълните, рентгеновите лъчи и видимата светлина съществуват заедно - всяка на своята честотна полоса.
12 април, 1991 г.

Навлизам във вибрационно състояние и се насочвам към вратата на спалнята. Леко съм извън фокус и казвам на глас: „Яснота сега!” Зрението ми моментално се подобрява и минавам през вратата. Спирам движението си напред и решавам да изследвам вътрешността, вместо да се разхождам из къщата. Спонтанно обявявам: „Влизам навътре!” Веднага усещам интензивно вътрешно движение, което продължава няколко секунди – като че ли съм засмукан във вакуума на пространството. Усещането за движение престава рязко и се намирам пред една къща на брега на океана. Къщата е на около три метра във въздуха, поставена върху дебели тридесет сантиметра пилони.

Зрението ми е леко замъглено и отново искам яснота. Зрението ми се фокусира и мисля да вляза в къщата. Почти моментално се озовавам вътре. Когато се оглеждам, всичко ми изглежда познато. Чувствам се напълно удобно и по някаква причина съм сигурен, че това е моят нефизически дом.

Стената, обърната към океана, е от стъкло. Когато се приближавам до стъклото, откривам, че ъглите са заоблени. Това прилича на дом от бъдещето, изпълнен с неща от миналото. Всички мебели, предмети на изкуството и килими изглеждат като антики. Когато се оглеждам, виждам ясно моя люлеещ се стол, който е обърнат към океана. Разбирам, че това може да бъде моят дом в бъдещето. Не зная дали това е моето физическо бъдеще, или възможно бъдеще след смъртта, но зная, че това е една реалност, която съществува сега.

Чувствам се напълно у дома си и разглеждам океана през стъклената стена. Шумът му е величествен. Вместо силен прибой, чувам ритмична хармония подобна на песен. Вслушвам се напрегнато и се опитвам да разпозная мелодията. Инстинктивно отварям вратата и пристъпвам на широка тераса с изглед към океана. Музиката на вълните е почти хипнотизираща с красотата си. Звукът като че ли преминава през мен, резонира дълбоко в тялото и ума ми. Трудно е за описание, но океанът като че ли излъчва любов. Докато музиката протича през мен, усещам като че ли съм милван от вибрациите на песента.

Докато гледам към океана, съм изумен от променящите се цветове на вълните. Не съм виждал такова нещо преди. Блещукащи оттенъци преливат и формират безкрайни вихри от ярки цветове. Цветовете не подлежат на описание. Това са милиони нюанси и багри, които се променят и смесват, за да формират едно подвижно цветово шоу с неописуема красота.

Умът ми се изгубва във вибрациите и песента на океана. Завладян съм напълно от чувството за покой и цялото ми същество резонира с музиката на песента. Чувствам потребност да се слея с океана, но вътрешно се боя, че мога да бъда погълнат. Нерешителността ми изведнъж ми става ясна и разпознавам страха си. Мислех, че съм преодолял страховете си, но сега е очевидно, че ми предстои още много работа. Докато се опитвам да анализирам това прозрение, се озовавам обратно в тялото си. Чувството на изтръпналост бързо избледнява и аз се замислям над преживяното.

Осъзнавам, че това е второто ми посещение в тази къща. Първият път бе по повод събрание с няколко души, на което присъствах. Тази къща прилича толкова много на мой дом, че се чудя дали съм живял там преди физически да се родя. Още повече съм учуден от изпълнения с цветове и музика океан. Подозирам, че океанът е интерпретация, която умът ми прави на нещо, което е отвъд разбиранията ми. Мога само да предположа, че това е едно море от съзнание, или може би интерпретация на ума ми за самия Бог. Вероятно това е едно и също нещо. Все още не зная, но съм сигурен, че се приближавам до отговора.

 24 октомври, 1992 г.

Повтарям любимото си твърдение между 5 и 10 минути: „Сега съм извън тялото си”. Докато се унасям, засилвам наум ударението върху фразата. Събуждам се от силни вибрации по цялото си тяло. Моментално фокусирам цялото си внимание върху идеята за отплуване към вратата на спалнята. След това с чувство на възбуда минавам през вратата и влизам в дневната. Когато се оглеждам, разбирам, че съм в първото си (най-плътно) енергийно тяло и ме завладява внезапно силно желание да изследвам. Почти викайки, отправям твърдо искане: „Искам да видя повече!” Моментално чувство на вътрешно движение  ме притегля навътре. Чувствам като че ли съм засмукан от вакуум и за секунди съм в ново обкръжение. Стреснат и заслепен съм от интензивността на обкръжаващата светлина. Когато инстинктивно се опитвам да се предпазя от излъчването, разбирам, че тялото ми няма форма – без ръце или крака, само енергия. Опитвам се да осъзная, че нямам никаква форма. Изглеждам като светлина без определена външна форма. Погледът ми отива до безкрая.

Навсякъде наоколо има излъчване на чиста енергия; няма очертания и форми - само излъчване на светлина. Привлечен съм към нещо, което изглежда като колона от чиста бяла светлина. Когато се придвижвам близо до светлината, силата на излъчването й е непреодолима. Спирам и опитвам да се нагодя. Енергията е толкова интензивна - сякаш външните ми части ще изгорят. Всичко в мен – мисли, страхове и понятия - бива изгорено от светлината. Първоначално опитвам да се предпазя. Обграждам се с мисли, но те биват също изгорени от силната светлина. Не съм сигурен какво да направя, инстинктивно се предавам и се подчинявам на светлината. В този момент светлината нахлува в мен и като топла течност облива тялото и ума ми. Цялото ми същество се изпълва със светлина и изглежда целият резонирам с нова честота. Отпускам се и изпитвам удоволствие от усещането на чиста енергия, която преминава през мен.

Дълбоко в себе си разбирам, че съм изправен пред нещо изключително важно. В колоната светлина има още нещо. Вече не се страхувам и ме обзема желание да узная и разбера светлината. Приближавам се и се взирам вътре в нея. Чистата енергия и излъчваната сила не подлежат на описание с думи. Чувствам като че ли съм изправен пред пламтящо бяло слънце, което излъчва вълни от светлина. По някакъв начин зная, че съм в безопасност, бавно се придвижвам напред и докосвам светлината. Интензивен поток от енергия преминава през цялото ми същество. Изведнъж съм потопен в океан от чисто познание. В мен нахлуват спомени за всичко, което съм бил, всичко, което съм правил и всичко, което съм. Всичко е сега. Завладян съм от абсолютната простота на всичко. За първи път всичко е ясно. Всичко, което сме и от което се нуждаем, е вече тук. За първи път разбирам, че сме се отделили от своя първоизточник. Колко сме глупави. Ние се фокусираме върху разпадащи се молекулни форми, докато истинската реалност е винаги тук, търпеливо очаквайки да отворим очи и да видим. Завладяващо чувство на любов и дълбоко усещане на състрадание към всичко, което е, пронизва тялото ми. Осъзнавам, че всички сме свързани в един океан от жива светлина. Отделеността, която чувстваме, е само плътната илюзия на молекулната форма. Съзнанието ми се оживява с проникновението, че умът ми и способностите му са само едно друго средство за външна изява. Ние съществуваме отвъд мисълта, отвъд времето, отвъд линейните причина и следствие.

Завладян съм от безкрайни вълни чисто познание. Умът ми е изпълнен отвъд пределите си и разбирам, че това е повече, отколкото някога мога да се надявам да си спомня. Изкрещявам: „Аз ще запомня това!” Моментално се озовавам в тялото си и се опитвам да отворя очи. Не мога да се движа и разбирам, че съм в хипнотично състояние. Усещам как сковаността обхваща физическото ми тяло. След около минута вече мога да движа пръстите на ръцете и краката си. Лежа неподвижен и премислям с удивление случилото се. С абсолютна сигурност зная, че колоната светлина бях самият аз – не просто друга част от мен, а чистият аз, самата същност на това, което съм. Възможно ли е да сме наистина толкова невероятни? Сега се чувствам отделен и сам; в същото време се чувствам свързан с нещо неимоверно по-велико от всичко, което някога съм си представял. Умът ми извира от проникновения, повече отколкото мога да започна да проумявам.

Сега разбирам, че като човешки същества ние имаме естествената склонност да приписваме етикети на всичко, което преживяваме, и да го филтрираме през своите физически понятия и убеждения. Чудя се дали всички очертания и форми са всъщност интерпретации на умовете ни по отношение на нещо друго – нещо, което съществува отвъд всякаква форма и субстанция; нещо толкова чисто и ефимерно, че е отвъд способността на умовете ни да го класифицират и изтълкуват. Възможно е признанието на това да е само по себе си една важна стъпка напред. Може би непрестанната борба между различни религии, вярвания и секти най-накрая ще спре само ако разберем, че всички религиозни вярвания са физически интерпретации на смъртници. Сега е абсолютно ясно, че Бог не се интересува от личната ни теология. Всичките ни физически вярвания се коренят във временни форми и субстанция; всички те са само един преходен миг във времето. Това, което е наистина от значение, е преживяването, духовният опит. Изглежда, че целта на цялата вселена е набирането на опитност – на лични преживявания от първа ръка, трогателни до в червата. Нищо не може да ги замени. Сега е ясно, че личните преживявания са пътят към мъдростта, който всички споделяме.

Докато разширявах изследванията си отвъд първото вътрешно измерение, започнах да забелязвам някакви необикновени гледки. В някои области доминираха облаци от енергия. С удивление забелязах, че някои от тези облаци приемаха конкретни форми. Виждах неща, които ми изглеждаха като коли, къщи, даже частично оформени круизни кораби.

 След години опит стигнах до извода, че тези обекти са пряк резултат от човешка мисъл. Заобикалящата среда в нефизическите измерения е съставена от енергия, която реагира на мисълта. Изглежда, че мислите имат присъщата способност да пренареждат фините енергии, които съставят невидимите измерения.

Открих, че естествената енергийна субстанция на вътрешните измерения прилича на подобни на облаци форми на енергия. В определен смисъл тази енергия е излъчване на светлина, което се поддава на лесна манипулация. Изглежда, че градивните елементи на невидимите измерения не са частици (атоми или кварки), а вълни или честоти от енергия и светлина. Когато разглеждах енергийните облаци, ми стана ясно, че те съществуват като клъстери от сурова, неоформена енергия – много сходни на холограми, които бавно растат и променят формата и плътността си.
12 април, 1991 г.

Усещам вибрациите и се отправям към края на леглото. Чувствам се малко замаян и извън фокус и веднага изисквам яснота. Моментално съзнанието ми като че ли се намества и мислите ми се изясняват. Умът ми е жив и гори от възбуда, докато си казвам: „Този е по-добър от физическия ми ум”.

Изведнъж чувствам силна вътрешна потребност да открия своя минал живот. Спонтанно казвам на висок глас: „Нужно ми е да зная миналия си живот!” Моментално усещам вътрешно движение и се озовавам в напълно различно обкръжение. Обграден съм от невероятна гледка на разрушение. Когато поглеждам надолу по една дълга улица, виждам само разрушени сгради. Усещам, че горната част на тялото ми се подава от шлюза на един танк. Тогава ме поразява мисълта, че виждам през очите на този друг човек – войник. Аз съм този човек и чувствам неговите мисли и емоции.

Аз съм изключително арогантен и самоуверен и се чувствам странно силен, докато наблюдавам горящите сгради и разрухата около себе си. Горд съм от направеното. Аз съм командир на танк, на немски брониран танк. По някакъв начин зная, че градът е Варшава, Полша, и че аз и моите войници току-що сме го завзели.

Танкът ми спира в центъра на нещо, което е било главно кръстовище. Няколко танка около мен стрелят и цели жилищни блокове се срутват пред очите ми. Доволен съм от себе си. С някакъв вид устройство в ръка изкрещявам заповеди на танка от дясната ми страна. Когато поглеждам ръката си, виждам, че униформата ми е черна и покрита със сив прах. Внезапно силно усещане за движение ме връща обратно в тялото ми. Отварям очи и усещам скованост, докато се сливам отново с физическото.

Стреснат и удивен съм от интензивността на преживяването. Аз не бях просто наблюдател, а активен участник. В продължение на няколко мига чувствах това, което чувстваше този човек – аз бях този човек. Чувствам се разочарован от себе си; представях си, че съм нещо повече от арогантен немски офицер. Може би това обяснява  настоящите ми антивоенни чувства и също така моето увлечение по документалните филми за Втората световна война. Ако този немски командир на танк бе наистина последният ми физически живот, чудя се в каква степен той оказва влияние върху мен сега. През мен преминава усещането, че може би ми влияе повече, отколкото съм готов да допусна. Като гледам на себе си възможно най-обективно, се появява вълна от нови проникновения. Сериозно се замислям доколко сега съм арогантен, взискателен и сдържан. Дали наистина издавам на висок глас заповеди и очаквам моментално подчинение?

Чудя се каква част от мен е повлияна и оформена от миналото ми. Колко силно е това влияние? Изглежда съществува неограничено количество самопознание, стига да пожелаем да го открием. Не мога да сдържа любопитството си. Колко много предишни живота съм преживял? В каква степен те са ми повлияли? Колко мога да науча, ако зная отговорите на тези въпроси?

7 декември, 1992 г.

Навлизам в състояние на вибрации и плувам приблизително половин метър над тялото си. Решен да изпитам вътрешното си вибрационно тяло, казвам на висок глас: „Аз усещам по-висшето си тяло”. След кратко усещане на движение аз плувам в различна форма. Чувствам се спокоен и изпълнен с меко усещане на вътрешна енергия. Дълбоко в себе си зная, че съм се прехвърлил във вътрешното си енергийно тяло. Чувствам се обаче извън синхрон и зрението ми е мъгляво, затова изисквам пълна яснота на съзнанието: „Яснота сега!”

Моментално мислите ми се изясняват. Чувствам се извънредно лек и изпълнен с енергия. В този момент целта ми проблясва в съзнанието: „Искам да посетя друга система”. Веднага се придвижвам с невероятна скорост през някаква тъмнина. В началото съм стреснат от скоростта, но се отпускам и свиквам с новите усещания. След секунди плувам в пространството. Поглеждам надолу към себе си и виждам, че няма много за гледане: формата ми няма ръце и крака; аз съм като сферична форма от съзнателна енергия. По някаква причина не съм изненадан – изглежда напълно естествено в състоянието, в което съм, ръцете и краката да са излишни. Бавно се завъртам и се фокусирам върху фантастичната гледка пред себе си. Със страхопочитание се взирам в неща, които даже не съм си представял преди. Навсякъде има клъстери светлина, хиляди, като коледни светлини нанизани в небесата. Чувствам като че ли плувам в океан от светлини.

Вниманието ми бива привлечено от нещо, което не съм виждал преди: някаква мъглява форма. Тя се простира до безкрай. Изглежда като огромна завеса от гъста мъгла, но също така на вид е стабилна, постоянна конструкция, висяща в пространството. Пожелавам яснота и се озовавам плуващ в различна гледна точка, на няколко километра от мъглявата форма. Сега я виждам по-ясно. Тя е по-голяма, отколкото умът ми може да побере, и преминава през небесата като безкрайна граница.

Изведнъж усещам вибриращата енергия на някой, който е наблизо – интензивно излъчване без форма и субстанция. Моментално чувствам комуникация, подобна на серия от ясни образи, които се появяват в ума ми. Следва нещо, възможно най-близко до думите, които могат да опишат вътрешния смисъл на образите.

„Красиво, нали?”

Претъркулвам се, за да видя кой говори. Съзнанието ми е заслепено от интензивността на светлината. Започвам да отстъпвам и да се прикривам от съкрушителната енергия. Съществото продължава да комуникира с ума ми.

„Аз ще се пренастроя”.

Излъчването внезапно намалява. Не мога да видя форма, само светлина.

„Аз нямам форма според твоите разбирания. Формата е излишна. Не много от твоя вид се осмеляват да дойдат толкова далече”.

Не съм в състояние да отговоря – умът ми е претоварен и не зная откъде да започна. Енергийното същество като че ли усеща дилемата ми и започва да отговаря.

„Това, което виждаш пред себе си, е едно от многото чудеса на вселената. Безкрайността на мъглата, която виждаш, е една от множеството вътрешни мембрани, разделящи различните честоти на вселената. Това, което наблюдаваш, е вътрешната структура на вселената. Звездите и галактиките, които виждаш в далечината, са само външната обвивка на вселената. Ключът към истинското изследване се крие в движението през енергийните мембрани. Когато се придвижваш по-навътре, към източника, честотата на вътрешната ти енергия трябва съответно да се промени. Ти можеш да преминеш само през енергийни бариери, които съответстват на вътрешната ти светлина. Това, което виждаш пред себе си, е ключът към стабилността и структурата в цялата вселена”.

Изумен съм от яснотата на образите в ума ми. Това същество изглежда автоматично разбира мислите ми.

„Всяка съзнателна енергия (душа) живее в енергийната честота, която е във фаза с нейната персонална вибрационна честота. Мембраната пред теб отделя  една енергийна честота от друга”.

Докато се взирам, не мога да измисля подходящ отговор. Чувствам се недостатъчен - като дете в час по висша математика. Енергийното същество отговоря отново на мислите ми.

„Ти си готов, в противен случай нямаше да си тук. Всички ние сме там, където трябва да бъдем. Някога аз бях като теб и ти ще бъдеш като мен; ние всички сме заедно в едно велико пътешествие. Твоето възприятие за мен е неточно. Аз съм дете в сравнение с други, които населяват вселената. Възможната еволюция на съзнанието е безкрайна. Моята идентичност не е от значение и етикетите са излишни. Помни добре какво виждаш, защото разпознаването и изследването на енергийните мембрани ще има важно значение за еволюцията на вашия вид”.

Малко съм объркан от скоростта, с която информацията навлиза в ума ми, и моля за пояснение: „Не разбирам. Какво е предназначението на енергийните мембрани?”

„Те просто разделят различни честоти от енергия една от друга. Ти наблюдаваш точката на сливане на две различни измерения. Енергийните мембрани предоставят необходимата структура за съществуването на отделните измерения. Те са вътрешните клетъчни стени на живата вселена”.

„Боже мой, това е невероятно!”

„Има още много да видиш. Твоето приключение едва започва”.

„Какво искаш да кажеш?”

„Много скоро ще видиш”.

„Все още не разбирам”.

„Ще разбереш, приятел, ще разбереш”.

С леко потръпване се завръщам във физическото си тяло. В началото съм извън синхрон и не мога да помръдна. След около двадесет секунди усещам как физическите ми сетива се възстановяват.

След двадесет години на преживявания извън тялото открих, че съществува естествена тенденция нашите нефизически тела да стават прогресивно по-малко плътни в течение на преживяването. Изглежда персоналната ни честота се завръща бавно към „нормалното” или естественото си състояние. Нашето нефизическо тяло се нагажда бавно към вибрационната честота (вътрешна плътност) на нашето естествено състояние. Този процес на вътрешно нагаждане е описан от няколко сериозни изследователи на пътуванията извън тялото. Роберт Монро говори за тази промяна, когато описва как нефизическата му форма придобивала прогресивно „по-малко хуманоиден” облик с увеличаване продължителността на преживяванията му извън тялото.

Тази тенденция да се завръщаме към естествената си честота има и друго важно значение. Забелязал съм в безброй случаи, че когато съм извън тялото си повече от няколко минути, наблюдаваното обкръжение постепенно избледнява и се появява ясно ново обкръжение. В продължение на години мислех, че зрението ми просто се приспособява към увеличените си способности да възприема. Сега обаче разбирам, че това е само част от случващото се. Когато сме извън тялото си, нашата нефизическа форма не е статична, както може да изглежда на пръв поглед, а всъщност представлява разширяваща се енергийна система, която се колебае по отношение на вътрешната си вибрационна честота. Това става особено забележимо, когато започваме да контролираме и разширяваме своите преживявания извън тялото. С други думи, нефизическото тяло въобще не е тяло, а много съвършена енергийна система, която реагира на мислите ни. Когато удължаваме нефизическите си приключения, съзнанието ни притежава естествената склонност да се завръща към своето нефизическо състояние. Колкото и странно да звучи това, сега съм сигурен, че понятията ни, свързани с форма, облик и субстанция, се отнасят само до временни състояния. Изглежда, че като душа, ние нямаме никаква форма. Истинската ни същност не е хуманоидна, както се възприемаме в момента. Душата, или чистото съзнание, е без форма, но може да използва различни форми на енергия за своите цели и го прави.

През ноември 1993 г. развих остра форма на пневмония и бях на легло в продължение на десет дни. По време на болестта си станах извънредно слаб, не се хранех и спях по дванадесет часа на ден. Към третия ден забелязах драматично увеличение на преживяванията ми извън тялото. Всеки път, когато се унасях в сън, се оказваше, че плувам точно над, или близо до, физическото си тяло. С напредването на болестта имах успоредно увеличение на спонтанните си преживявания извън тялото. При това като че ли връзката между физическото и нефизическото ми тяло ставаше все по-слаба. По време на кулминацията на пневмонията ми и няколко дни след това, изпитвах чувство на свобода, което не познавах преди. Докато лежах в леглото, спонтанно се измъквах от тялото си всеки път, когато физическото ми тяло се унасяше в сън.

Понякога чувствах като че ли не съм свързан въобще с физическото си тяло. Започнах да използвам физическото си тяло като отправна точка за подготовка между нефизическите ми изследвания. В продължение на седмица станах толкова отделен, че започнах да гледам на физическото си тяло като необходимо бреме, което трябваше да търпя.

По това време изпитах драматично увеличение на групи от преживявания извън тялото – обикновено две до пет последователни преживявания едно след друго. Всяко преживяване биваше твърде кратко - от половин минута до няколко минути. В няколко случаи забелязах, че последователността от преживявания бе свързана с определена тема. Например един следобед се унесох в сън, докато четях книга за регресии в минали животи. Почти моментално почувствах вибрациите и заплувах над тялото си. Докато плувах удобно, мислите ми се насочиха към възможността на миналите животи и моментално почувствах някакво движение.

29 ноември, 1993 г.

Стоя до стените на един замък, докато отдолу се издига пушек. Битката продължаваше няколко дни и аз съм изтощен и отвратен от боя. Разбирам, че съм някакъв средновековен войник. Вече сме под обсада над два месеца и за първи път в живота си аз си задавам въпроса защо се бием. Изглежда толкова безсмислено. През последните пет години се бях бил, бях убивал и ми бе втръснало. Единственото, което ме поддържа, са гордостта ми и чувството за дълг. След двадесет години вярна служба на моя крал, аз не притежавам нищо освен сабя и бронята на гърба си. Когато се оглеждам, забелязвам колко реално изглежда всичко. Аз съм повече от наблюдател. По някакъв начин изпитвам мислите и емоциите на този човек, болката и разочарованието му. Чувствам, че аз съм този човек, но в същото време зная, че не съм. Изпитвам силно чувство на тъга и отвращение от един живот, изпълнен с празни победи. Сега разбирам, че дългът и честта не са достатъчни. Зная, че в живота трябва да има нещо повече, но познавам само оръжията и изкуството на войната. Внезапно изпитвам остра болка и напрежение в гърба и започвам да губя съзнание. В този момент изпитвам познатото чувство на изтръпване и разбирам, че съм обратно във физическото си тяло. Мисля си за летене и веднага се издигам над тялото си. Удивен съм от яснотата на мислите си и разсъждавам над смисъла на преживяването на този войник. Усещам промяна в съзнанието си и чувство на бързо вътрешно движение. За секунди се озовавам в съвсем ново обкръжение.

Седя на каменен под. Навсякъде около мен има гологлави монаси, които седят в церемониална медитация. По някакъв начин зная, че съм будистки монах. Долавям миризмата на изгорял мускусен тамян и чувам камбани и ритмично пеене. Три дузини от нас седим около един олтар. Тънка струя от бял пушек се издига от центъра на олтара, докато едно гологлаво момче на около дванадесет години, се разхожда между нас, пеейки и клатейки голям украсен поднос с тамян. То изглежда изпаднало в транс. Усещам как се полюлявам напред-назад, докато тихо припявам една фраза, която изглежда част от мен. Както всички наоколо, нося оранжева роба. Поглеждам към ръцете си и разбирам, че съм много стар – ръцете и китките ми са тънки и крехки. Доволен съм от живота си, напълно свободен от всички нужди и желания. Умът ми е в покой. Зная, че скоро ще умра. След кратко движение съм обратно в леглото си. Макар да съм в тялото си, усещам се напълно извън синхрон, като че ли плувам в него. Умът ми е все още фокусиран върху смисъла на преживяването с монаха, когато отново усещам вътрешно движение.

Ужасно ми е студено. Тялото и умът ми са безчувствени. Нямам сили да оцелея. Навсякъде около мен са замръзналите трупове на моите приятели и колеги войници. Земята е прекалено замръзнала, за да бъдат погребани, така че те лежат там, където са паднали. Моят танк се е превърнал в леден гроб.

Умът и тялото ми са една празна счупена обвивка на предишното ми аз. Волята ми за живот си е отишла. На петнадесетина метра виждам двама дрипави войника, които издърпват ботушите на мъртвец. До мен един полужив мъж, мой приятел, ми шепне нещо. Не мога да го чуя, затова се навеждам по-близо.

„За бога, убий ме”.

Не мога да го направя. Нямам смелост и сили да се помръдна. Снегът отново вали и зная, че скоро ще съм мъртъв. В далечината се чуват гърмежи; руснаците скоро ще бъдат тук. Не усещам страх или омраза – не усещам нищо. Затварям очи и изпадам в безсъзнание.

Не мога да докажа дали тези три преживявания бяха предишни животи, или не. Зная обаче, че те бяха толкова реални и живи, като всички останали физически преживявания, които някога съм имал. Изглежда разумно да се въздържаме от оценки, когато изследваме нови измерения на енергията. Умовете ни имат естествената склонност да се влияят от нашите физически схващания за реалността. Ключът към разбирането е да бъдеш с възможно най-открит ум.

Докато боледувах, започнах да разбирам колко лесно преживяванията извън тялото могат да бъдат контролирани, просто ако помним да поискаме редовно яснота. Простото твърдо поискване за яснота на мисълта и зрението оказва невероятно влияние върху състоянието на съзнанието ни, когато сме извън тялото. Открих, че е възможно да продължавам преживяванията си извън тялото до няколко часа чрез повторение на тази техника за проясняване.

По време на болестта понякога се забавлявах, като се придвижвах напред-назад между физическото си тяло и плуващото си нефизическо тяло. Докато правех това, открих едно странно състояние на съзнанието, което нарекох двойно съзнание. Открих, че понякога мога да прехвърля част от съзнанието си между физическото и нефизическото си тяло. Възможно е да възприемаме едновременно с двете форми и да нагаждаме или преместваме част от съзнанието си между своите тела. С други думи, за кратки периоди можем едновременно да преживяваме физическия свят и нефизическото обкръжение с  различни степени на ефективност. Открих също така, че е възможно да контролирам движението на съзнанието си между първото и второто си енергийно тяло. Със силата на волята си можем да контролираме тази промяна в съзнанието, като ключът е да останем фокусирани и центрирани и в ума си да поискаме да почувстваме втората форма. Винаги помнете, че след като веднъж сме постигнали да не бъдем привързани към конкретна форма, независимо дали материална или енергийна, ние сме свободни да се движим отвъд нея.

Интересът ми в областта на физиката се засили пропорционално на броя преживявания извън тялото. По време на всяко преживяване наблюдавах отблизо енергийните структури около себе си. Бях очарован от нефизическите форми и субстанции, с които бях заобиколен. Разбрах, че всяка област и измерение във вътрешността на вселената притежава специфични сходства и различия.

Най-важното различие изглежда е степента на реагиране на мисълта. Някои нефизически области се поддават лесно на изменение с помощта на мисълта, докато други са силно резистентни. Вярвам, че всяка нефизическа енергия реагира на мисълта. Също така, когато група индивиди поддържа в съзнанието си един и същи образ и убеждения, тази група създава, моделира и поддържа една консенсусна реалност. Всъщност груповата мисъл-енергия формира, стабилизира и в действителност укрепва нефизическа енергия. Колкото групата е по-голяма (от порядъка на милиони), толкова  по-стабилна става непосредствената околна енергийна среда. Това е важно откритие, защото обяснява големите различия, срещани при изследване на нефизическите измерения. Например първото нефизическо измерение е паралелен енергиен свят почти идентичен с физическата вселена. Това енергийно измерение, което съществува близко до физическото, е моделирано чрез консенсусните мисли на шестте милиарда жители, обитаващи физическия свят.

Фундаменталната причина за това явление изглежда забележителна: съзнанието твори реалността. Цялата реалност, включително и материята, бива оформена и моделирана от мисъл. Самото сътворение е резултат от съзнателната мисъл-енергия, която влияе, подрежда и изявява формите и субстанциите такива, каквито ги познаваме. Безброй нефизически изследвания във вътрешностите на вселената потвърждават това наблюдение. Единствено плътността на материята пречи на тази истина да достигне до физическите ни сетива. Във физическия свят съзнанието използва биологични средства за своята изява. Физическите ни тела са преки оръдия на съзнанието ни; нашите мисли насочват телата ни да изграждат реалността, която преживяваме всеки ден от живота си. Думите не са в състояние да изразят колко важен е този процес на създаване на реалността от страна на съзнанието. Признаването на тази реалност е първата стъпка в истинското овладяване на самите нас и на нашето обкръжение. Всеки от нас притежава съзидателната способност и сила за оформяне и промяна на своето идеално физическо, емоционално и интелектуално обкръжение. От нас зависи обаче да признаем и приложим съзидателната си способност.

Нашето признание на творческата сила на съзнанието ще повлияе драматично както на непосредственото ни бъдеще, така и на еволюцията на нашия вид. Докато не проумеем истински и съзнателно не контролираме невидимите енергии, които протичат през нас, ние ще бъдем обвързани към плътните молекулярни форми, които ни заобикалят. Еволюцията ни от физически същества до многоизмерни, нефизически същества, е пряко свързана с разпознаването и контрола върху нашата мисъл-енергия. След като истински проумеем нашата индивидуална способност да формираме и моделираме енергията, която ни заобикаля, ще можем да поемем пълна отговорност за мислите си. С всяка мисъл и деяние, ние осъзнаваме, че сме творците на собствения си живот.

Тази истина става очевидна по време на преживяванията извън тялото. Когато сме извън тялото си, ние преживяваме и изследваме едно по-високо честотно обкръжение, което е значително по-малко плътно от материята. Тази фина енергийна среда е чувствителна спрямо мисълта. Всяка фокусирана мисъл може и наистина създава непосредствен резултат: Ако помислим за летене, ще полетим; ако помислим за преминаване през стена, ще го направим.

Мислите ни упражняват пълен контрол върху преживяването ни. За първи път истинската съзидателна сила на мисълта става ясна. Осъзнаването на това е огромна крачка в нашата персонална еволюция, защото знаем, че трябва да поемем пълна отговорност за мислите си и за живота си.

Идеята, че съзнанието създава и моделира реалността не е толкова невероятна, колкото някои могат да си представят. Много от най-добрите умове в съвременната физика считат тази теория за логичната основа на реалността. Изтъкнатият физик Дейвид Бом, физикът от Принстън Южийн Уайгнър, физикът от Бъркли Хенри Пиърс Страп и легендарните физици Уолтър Хайрлър, Фриц Ландън и Джон Фон Нойман – всички поддържат квантовата теория, според която „съзнанието твори реалността”. Все повече физици и математици по целия свят достигат до същото заключение: Физическите обекти няма да притежават никакви качества, ако отсъства съзнателен субект, който да ги наблюдава. Нобеловият лауреат Южийн Уайгнър обобщава това наблюдение и заявява: „Не е възможно формулирането на законите на квантовата механика по напълно непротиворечив начин без позоваване на съзнанието... Независимо по какъв начин могат да се развият нашите понятия, ще остане забележително, че изследването на външния свят доведе до извода, че съдържанието на съзнанието – това е крайната реалност”.

В хода на своите нефизически наблюдения аз осъзнах, че наблюдавам и взаимодействам с едно успоредно енергийно измерение. Понятията ми за пространство, време и разстояние престанаха да бъдат валидни. Започнах да разбирам, че измерението, което изследвах, когато напусках тялото си, бе изключително близко до физическото; всъщност то съвсем не бе отделено по пространство и разстояние, а по-скоро по енергийна честота и плътност. Колкото и странно да звучи, другите измерения (възможно неограничени на брой) съществуват заедно с нас сега. В допълнение - наблюдавах, че всеки физически обект притежаваше един нефизически двойник или енергиен дубликат, който изглеждаше подобно на енергийна отливка. Например най-близкото физическо измерение и неговите енергийни структури съществуват съвместно с физическото измерение и функционират като форма на енергийна подструктура на самата материя. Същите нефизически структури обаче съществуват също така едновременно напълно независими от физическата вселена.

Непосредствените нефизически обкръжения, които наблюдавах, изглеждаха подобни на физическите копия на материята. Тези нефизически обекти, макар стабилни по структура и твърде подобни на материя, бяха често не точни дубликати на моето физическо обкръжение. В началото това ме объркваше, но постепенно научих, че единственото, което се нуждаеше от преоценка, бяха моите очаквания за реалността.

Направих някои изненадващи наблюдения. Първо, ние приемаме, че физическото ни обкръжение е стабилната и твърда основа на реалността. Ние разглеждаме плътността и формата като окончателния тест за това кое е „реално”. Но какво ще стане, ако грешим в допусканията си? Какво ще стане, ако реалността е напълно зависима от честотата на трептенията на наблюдателя? Какво става, ако има множество, даже безброй, енергийни измерения?

На второ място, след многократни изследвания на непосредственото нефизическо обкръжение, започнах да поставям под въпрос дали физическият свят е дубликат на нефизическия, или обратното. Това наблюдение е важно, защото то ни отвежда към фундаменталната структура на цялата енергия, материя и реалност такива, каквито ги познаваме. В началото приемах, че успоредното нефизическо измерение е резултат на материята. С натрупването на опит обаче разбрах, че това не е така. Успоредната вселена е наистина една отделна енергия-вселена, която функционира като невидимата подструктура на формата и субстанцията на съвкупната физическа енергия. Нефизическото и физическото са неделими елементи на едно и също. На трето място, постепенно започнах да разбирам, че в действителност наблюдавам един континуум на енергия. Всеки физически обект, който наблюдаваме, съществува в множество измерения във вселената. Колкото и стряскащо да изглежда, крайният резултат бе ясен: Всички физически обекти, в това число и всички форми на живот, са многоизмерими по природа. Всичко, което виждаме около нас, съществува като континуум от енергия.

Материята не е центърът на реалността, както я считаме. Вместо това, материята изглежда е крайният резултат от серия енергийни взаимодействия, протичащи в невидимите измерения. С всяко преживяване извън тялото разбирах все по-ясно, че материята е само една много малка част от съществуващите енергийни реалности. В много отношения, материята е плътният краен резултат от изумителна верига събития, протичащи точно отвъд нашето физическо зрение.

Оказва се, че възприятието ни за материята, видимата вселена и нашето място във вселената, са напълно погрешни. Вселената, която виждаме около нас, не е центърът на реалността; тя е само външната обвивка, тънкият епидермален слой на невидимата вселена. В течение на времето станах допълнително убеден, че всичко, което приемаме за солидно и реално, е само временно средство на съзнанието. Солидната реалност около нас само ни изглежда реална, защото в момента сме фокусирани върху физическите си сетива. След като веднъж се отделим от биологичното си тяло, светът на материята изглежда като един свят на духове, свят на мъгляви, ефирни форми.

С всяко преживяване извън тялото установявах, че солидните физически обекти около мен изглеждат като подобни на пара форми. В няколко случаи физически обекти, като стени и мебели, изглеждаха като холограмни образи, притежаващи определена, но парообразна субстанция. Когато се опитвах да докосна тези обекти, ръката ми просто минаваше през тях. Често усещах изтръпване, докато ръката или тялото ми преминаваха през физически предмети, но обектите повече не изглеждаха реални по отношение на новата честота на трептенията ми. В допълнение -  забелязах, че колкото по-дълго оставах отделен от тялото си, толкова непосредственото физическо обкръжение започваше да избледнява пред погледа ми. Стана очевидно, че единствената реалност за мен бяха обектите или съществата, които вибрираха близко до собствената ми честота на трептене. С други думи, реалността е относителна, в зависимост от вибрационната плътност на наблюдателя.

На пръв поглед това наблюдение може да звучи странно; съвременната физика обаче е дала доказателства, които помагат при неговото обяснение. Така например учените са показали, че видимата светлина съществува едновременно като частици и вълни.

Двойствената природа на светлината е вече признат факт от съвременната наука. Вярвам, че природата на светлината като частица-вълна дава важно доказателство за това, че цялата енергия е един многочестотен (много измерен) континуум, простиращ се далеч отвъд плътните частици на материята, които наблюдаваме около нас. Така както светлината притежава дуалистична природа, едновременно частица и вълнá, така и всички физически обекти и форми на живот се състоят от физически частици и нефизически енергийни компоненти. Този взаимосвързан континуум от енергия създава и поддържа цялата многоизмерна вселена. Всеки физически обект около нас е в действителност плътната външна проява на този континуум от енергия. Така както светлината съществува като частица и вълна в един и същи момент от време, така всички физически обекти съществуват едновременно като плътни молекулни форми и като нефизически духовни форми. Осъзнаването на това отваря вратите към една забележителна нова област на изследвания.
ЧАСТ 2

РАЗРЕШАВАНЕ НА НАШИТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ ЗАГАДКИ