Приключения извън тялото как да пътуваме извън тялото си



страница4/10
Дата26.11.2017
Размер2.8 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Видове енергийна среда

Отделното нефизическо измерение може и често съдържа три основни типа енергийна среда: консенсусна, неконсенсусна и естествена.

Консенсусна е всяка среда или реалност, която е създадена и поддържана от мислите на група индивиди. Например небесата на всяка религиозна група са творение на мислите и вярванията на съответните членове. Както всички реалности, консенсусните среди биват моделирани от груповото съзнание. Много от тези среди са изключително стари и неподатливи на промяна. Колкото и необикновено да звучи, физическите градове и общности са примери на консенсусни енергийни пространства. Всеки град и населено място биват създадени и се развиват в съответствие с мислите на своите обитатели.

По същество човешката мисъл-енергия използва биологични средства, за да манипулира и оформя физичните молекули около нас. Крайният резултат са временните физически структури, които виждаме. По време на едно преживяване извън тялото или близо до смъртта ние прехвърляме своето съзнание от физическото си тяло към своето по-високо честотно нефизическо тяло. С цел яснота аз наричам това „движение навътре”. Използвам термина “движение”, защото това прехвърляне на енергия се усеща често като вътрешно движение. Всяко споменаване на вътрешно движение или вътрешно изследване се отнася до съзнателното разпознаване на една област на по-високо честотна енергия във вселената.

Когато провеждаме изследвания навътре, отдалечени от материята, откриваме, че първото нефизическо измерение е успоредно на физическата вселена и е също така една консенсусна реалност. Тази енергийна среда е толкова физическа на външен вид, че много хора вярват, че наблюдават физическия свят. Всъщност те наблюдават първото вътрешно енергийно измерение на вселената. Тъй като това измерение е най-близкото до материята по отношение на своята честота, то бива често виждано и преживявано по време на изследванията извън тялото. Това измерение е класически пример за една консенсусна реалност. Неговата структура е солидна и стабилна в рамките на собствената му вибрационна честота. Нашите мисли, независимо от това колко са фокусирани, оказват малко влияние върху енергийните структури в тази среда. Нашите мисли обаче оказват огромно влияние върху персоналното ни енергийно тяло. Мислите за летене ни дават възможност да летим. Мислите за вървене ни дават възможност да вървим. Разграничението между външните и вътрешни (персонални) енергийни промени е от решаващо значение за разбирането на присъщата структура на нефизическото измерение или среда. В една консенсусна среда мислите ни влияят върху персоналната ни енергия, но не и върху енергията, която ни заобикаля. Различните небеса, за които говорят свети Йоан в „Откровение” или Мохамед в Корана, са класически примери за консенсусна среда. Тези нефизически градове и структури  съществуват във второто и третото енергийно измерения и продължават да бъдат моделирани и поддържани от груповото съзнание на милиони нефизически обитатели. Когато влезем в тези измерения, мислите ни няма да променят срещаните от нас структури.

Неконсенсусна среда е всяка нефизическа среда или реалност, която не е твърдо моделирана от някоя група. Установих, че този вид среда е най-често срещана. Външният вид може да бъде всичко, което сте в състояние да си представите: гора, парк, град, океан, даже цяла планета. Неконсенсусните среди могат да бъдат лесно разпознати, защото макар често да приличат на физическите, те са изключително чувствителни на фокусирани мисли и се променят и преструктурират бързо според преобладаващите съзнателни и несъзнателни мисли, които присъстват в непосредствена близост.

Ако се озовете в среда, която често се променя и изглежда нестабилна, най-вероятно се намирате в неконсенсусна реалност. В такива случаи е важно да знаете, че мислите ви, съзнателни и несъзнателни, вероятно са повлияли на реалността, която преживявате.

Неконсенсусните области биват често моделирани от подсъзнанието ни в наша полза. Например, ако изпитвате повтарящ се проблем или блокиране в личното си развитие, подсъзнателният ви ум или по-висшето ви аз може да моделира една среда или ситуация, които да ви дадат възможност да се изправите лице в лице с този блокаж в много личен план. Може да изпитате изображение на страховете си под формата на катастрофиращ самолет или кола, или да срещнете свое ограничение или самопредстава.

Такива срещи могат да приемат всякакъв вид и форма, които ще ни помогнат ефективно да преживеем и преодолеем свои ограничения, препятствия или страхове. Доста хора описват себе си в ситуации, които ги поставят на изпитание в много личен план – често изправяйки ги срещу най-големите им страхове и ограничения.

Например, ако се страхувате до смърт от височини, може да преживеете изкачване на планина или преминаване през тесен мост. Добър пример за това е даден в книгата на Роберт Монро „Пътешествия извън тялото”, където той описва многократни опити да приземи малък самолет на покрива на една сграда в състояние извън тялото си.

По-често неконсенсусната среда се появява като нормалното ни или даже идеализирано физическо обкръжение. Най-често биват споменавани паркове, градини и спокойни зелени поляни. Вярвам, че вероятно много от тези области са били създадени от мислите на други нефизически форми на живот, които са ги населявали или изследвали в миналото. За разлика от физическия свят, веднъж формирана, една енергийна среда може да съществува столетия. Клетъчното или молекулно разпадане в случая не представляват проблем; това е въпрос само на формирането и стабилността на мисловната енергия.

Единична, твърдо отстоявана творческа мисъл, може да моделира енергийна среда, способна да съществува почти неограничено време. В същото време, една по-силна (по-фокусирана) мисъл може да промени цялата среда за секунди. Помнете, че всяка среда е форма на енергия и всяка енергия в известна степен реагира на мисълта.

Естествената (сурова) енергийна среда представлява напълно неоформена област от вселената, която изглежда без всякакви форми и очертания. Такива области често изглеждат като мъгляви празни пространства или безформени, открити пространства, състоящи се от бели, сребристи или златисти облаци от енергия. Естествената енергийна среда е изключително чувствителна спрямо мисълта. Всяка фокусирана мисъл моментално моделира такава среда. Ето защо е толкова важно да придобием някаква степен на контрол върху мислите си. Нашата персонална еволюция зависи до голяма степен от начина, по който фокусираме, контролираме и насочваме нашата мисъл-енергия. Независимо от това какво измерение обитаваме, личната ни отговорност за нашите мисли и действия е абсолютна. Всички мисли са съзидателни; както положителните, така и отрицателните мисли и действия ще създадат съответно преструктуриране на непосредствената нефизическа среда. Ето защо духовните водачи са наблягали винаги на теми като „прави на другите това, което...” и „любов за всички”. След като веднъж напълно признаете силата на своите мисли, никога повече не бихте създали или задържали отрицателен или разрушителен образ в ума си. Отрицателните и самоограничаващите мисли са истинският враг, срещу когото трябва да се изправим. Във вътрешните измерения на вселената нашите мисли, добри и лоши, оказват мощно творческо влияние върху непосредствено заобикалящата ни среда. Това е много очевидно и се поддава лесно на експериментиране по време на едно преживяване извън тялото.

В допълнение на трите най-преобладаващи типове среда, срещани когато сме извън тялото, има и още две. Първата от тях, макар и рядко наблюдавана и съобщавана, изглежда се състои от измерения, които съществуват отвъд мисълта-енергия. До момента малко изследователи са се оказвали съзнателно достатъчно далече във вселената, за да дадат точно описание или модел на тези измерения. Тъй като не притежават поддаващи се на възприемане форма и структура, се счита, че тези области на вселената съществуват отвъд пространство, време и енергия, така както ги познаваме. Възможно е тези измерения и техните обитатели да не подлежат на описание с нашите линейни понятия. Въпреки това, аз съм сигурен, че немисловните и без форма енергийни измерения съществуват дълбоко във вътрешностите на вселената.

Другата наблюдавана среда е една област, която изглежда е дубликат на празно пространство. Това е една крайно ниско честотна среда. Някои вярват, че това нефизическо пространство е една консенсусна среда. Сериозно се съмнявам в тази теория, защото самото празно пространство не излъчва енергия или вибрации, поддаващи се на възприятие. Всички забележими излъчвания на енергия изглежда се намират близо до населени области. Мисля, че е по-вероятно „празното” пространство да не притежава достатъчно местна енергия, която да се влияе от мисълта. В резултат на това, то е в относително постоянно състояние.

Трябва също да бъде отбелязано, че празното нефизическо пространство изглежда все по-често срещано, когато провеждаме изследване в дълбочина, далеч от физическото измерение и по посока на източника на цялата енергия. Причината за това е неизвестна. Преди да достигнем до някакъв извод относно това, са необходими наблюдения от страна на множество изследователи на нефизическия свят.

Многоизмерната вселена не е просто още една теория; тя е наблюдаем факт. Като приложите техниките за напускане на тялото, описани в тази книга, вие ще може да проверите това сами. Самоинициативните и контролирани преживявания извън тялото ни предоставят прекрасна възможност да изследваме в дълбочина невидимата вътрешност на вселената. Съществуващият научен фокус върху плътната молекулна активност скоро ще се прехвърли върху изследвания, основани на честотните характеристики. През двадесет и първи век науката ще започне да признава, че плътните форми около нас са външните средства на енергията и че цялата физическа вселена е само много малка част от величествената многоизмерна вселена.

Разрешаване на най-големите загадки

Нефизическите изследвания върху невидимата структура на вселената предоставят нови проникновения в много от загадките на науката и религията. Следват няколко примера за това.



Психически феномени

Многоизмерната природа на вселената логически обяснява съществуването на съвременните загадки като екстрасенси, телепатия, чанелинг, психокинеза, чудодейно лечение. Всъщност всички психични и духовни явления са пряк резултат от фини енергийни взаимодействия между физическото измерение и неговия успореден енергиен двойник.

Например явяването на духове и полтъргайст са просто естествен резултат от действията на нефизически обитател, който понижава личната си вибрационна енергия (плътност) и поради това може временно да бъде видян или да взаимодейства в едно по-плътно физическо измерение. В една многоизмерна вселена тези и всички „паранормални” явления са напълно нормални и трябва да бъдат очаквани.

Изкривяване на пространство-времето

Според теорията на относителността на Айнщайн, изкривяването на пространството е пряко свързано с материята. Всъщност пространството се изкривява около масивни небесни обекти като звезди. За да си представите това, може да си помислите за една оловна топка, поставена върху опънат чаршаф на легло. Чаршафът (пространство) ще се вдлъбне под тежестта на топката. След десетилетия на критично изследване, теорията на Айнщайн е била доказана математически от някои от най-светлите умове на съвременната физика. Въпреки това, изкривяването на пространството остава една заплетена загадка.

Мисля, че тази загадка може да бъде разрешена, ако изследваме в дълбочина невидимата сърцевина на вселената. Според многобройни изследователи извън тялото, пряката енергийна подструктура на физическата вселена е едно успоредно измерение на фина нефизическа енергия. Външното физическо измерение, което наблюдаваме около нас, е отделено от своя енергиен съсед с една невидима мембрана от енергия. Тази мембрана бива наблюдавана често по време на преживявания близо до смъртта и е описвана да формира временно, подобно на тунел отверстие, което позволява на индивида да навлезе в следващото енергийно измерение.

На основата на продължителни нефизически наблюдения твърдя, че изкривяването на пространството е пряк резултат от изкривяването на поддържащите нефизически енергийни мембрани и измерения, които поддържат видимата вселена. Външното физическо измерение (видимата вселена) в действителност следва фóрмата на невидимата енергийна мембрана. Тази нефизическа енергийна мембрана действа като вътрешна клетъчна стена, осигурявайки поддръжка и подструктура, необходими за съществуването на една външна физическа вселена (измерение). Тъй като вътрешната енергийна мембрана е забележително стабилна и гъвкава по форма, изглежда вероятно енергийната мембрана да осигурява необходимата поддръжка, нужна на всички физически небесни тела.



Енергийни мембрани

Невидимата подструктура и поддръжка на видимата вселена бива осигурявана от невидими, нефизически енергийни мембрани. Най-външната (най-плътна) енергийна мембрана съществува успоредно на физическата вселена.

Енергийните мембрани възникват в местата на досег на различните измерения и служат като енергийни буфери. Сходни по функция на стените на биологичните клетки, те разделят различните честоти от енергия една от друга. Например първата вътрешна енергийна мембрана отделя външното физическо измерение от неговия успореден, но невидим енергиен съсед.

Всички енергийни мембрани са структурирани, но в същото време изключително гъвкави по форма и субстанция. Когато бъдат пробити или нещо проникне в тях, те обикновено приемат формата на отверстие или тунел, достатъчно широк, за да побере навлизащия обект. Този тунелен ефект е временно явление. Мембраните бързо се завръщат в нормалната си форма, след като един обект или форма на живот са преминали изцяло през тях. Този временен тунелен ефект е бил наблюдаван и описан от милиони хора, имали преживявания близки до смъртта.

Всяка енергийна мембрана осигурява основна подкрепа, стабилност и подструктура, необходими за нейния енергиен съсед. Например първата мембрана осигурява енергийна подкрепяща система за физическата вселена. Тя е невидимата, вътрешна клетъчна стена, която поддържа физическата вселена. Тази невидима енергийна мембрана и съдържащата се в нея енергия представляват „тъмната материя” в теориите на астрономи и физици.

Всяка мембрана осигурява високо организирана и структурирана система за енергиен пренос между дадено по-високо честотно (по-малко плътно) енергийно измерение и неговите по-плътни дубльори. В определен смисъл всяка мембрана служи за енергиен филтър. Нефизическата енергия може да протича от вътрешните области на вселената към външните. В същото време по-плътните атомни и молекулни форми не могат да се движат навътре без драматична промяна на своята честота (смърт).

Енергийните мембрани осигуряват невидимата вътрешна подкрепа за цялата многоизмерна вселена. Външната физическа вселена и нейните галактики просто не могат да съществуват без тази важна енергийна поддържаща система.

Разширяващата се вселена

През 1929 г. Едуин Хъбъл шокира световната научна общност с най-важното откритие в съвременната астрономия. Той предоставя окончателно доказателство, че вселената, дотогава считана за една статична и стабилна среда, в действителност се разширява по големина. Хъбъл доказва не само че вселената се разширява, но и че далечните галактики се отдалечават от нас даже с по-високи скорости от близките галактики.

Откритията на Хъбъл продължават да озадачават учените. През последните няколко десетилетия са били предлагани много теории за обяснение на невероятното разширяване на нашата вселена. Днес астрономи, астрофизици и теоретични физици вече са приели големия взрив като логичното обяснение на тази експанзия.

 Според теорията за големия взрив вселената е възникнала след гигантска експлозия преди приблизително петнадесет милиарда години. Тази експлозия е създала експанзията на пространството, която наблюдаваме сега. Идеята за една разширяваща се вселена може да бъде онагледена, ако си представим галактиките като точки, изрисувани върху балон. С надуването на балона галактиките се отдалечават една от друга във всички посоки. Обърнете внимание, че самите галактики не летят в пространството; вместо това самото пространство се разширява.

Днес болшинството учени приемат, че големият взрив е причината за протичащото разширение на нашата видима вселена. На основата на наличните научни данни това изглежда логично обяснение. Когато изследваме обаче в дълбочина вътрешностите на вселената, откриваме една много по-сложна енергийна система от тази, която си представят съвременните физични науки.

Според наблюдения, получени в състояния извън тялото, вътрешната подструктура на вселената (вътрешните измерения и поддържащите ги енергийни мембрани) се разширява по размери. Това разширяване изглежда изключително добре контролирано и систематично. Още по-важно - разширяването на вътрешните измерения изглежда е пряк резултат от процес на преобразуване на енергия, който протича в невидимите, чувствителни на мисъл измерения, съществуващи отвъд второто нефизическо измерение. Тази експанзия на нефизическата енергия и пространство изглежда бива контролирана от външни енергийни тръбопроводи (черни дупки), разпръснати из цялата вселена.

Експанзията на енергията започва във вътрешните измерения и се придвижва прогресивно навън към физическата вселена. Експанзията на енергията създава външното движение на галактиките, наблюдавано във вселената. Вътрешните мембрани осигуряват подструктурата и подкрепата на все по-плътните външни измерения на енергията. Разширяващите се вътрешни мембрани осигуряват стабилна, но гъвкава енергийна рамка за цялата многоизмерна вселена.

Едно е сигурно. Десетилетия изследвания извън тялото и милиони преживявания близки до смъртта сочат към едно заключение: Пряката подструктура на физическата вселена е фина форма на енергия, извън обхвата на съвременната физична технология. Тази невидима енергия е високо организирана, структурирана и осигурява поддръжката на външната физическа вселена. Невероятното количество взаимозависимости, съществуващи между невидимите, нефизически измерения и външната физическа черупка на вселената, подсказват една много по-сложна система от енергия, отколкото съвременната технология и наука са в състояние да наблюдават.

Макар основната причина за експанзията на многоизмерната вселена да остава загадка, вече е ясно, че невидими, нефизически енергийни реакции влияят на случващата се в момента физическа експанзия, която наблюдаваме. Теорията за големия взрив е повърхностен извод, основан на непълни физически наблюдения. Всъщност много от нашите основани на физиката научни теории за космологията, еволюцията и структурата на материята, страдат от сериозен недостиг на въображение. Това се случва, защото настоящите научни теореми се основават изключително на физически наблюдения и предположения. Класически пример за това късогледство е упоритото научно допускане, че съзнанието е пряк резултат от химични и електрически реакции в мозъка.

Когато признаем многоизмерната структура на вселената, ние си даваме сметка, че физическите наблюдения не са достатъчни. Галактиките и материята, които наблюдаваме около нас, не съставляват, както предполагаме, цялата вселена, а само нейното плътно външно измерение или молекулна черупка. Обемът на видимата вселена е вероятно по-малък от една десета от процента на многоизмерната вселена.

Очевидно е, че всеки научен извод или теория, основани изцяло на наблюдения на материята, са построени върху непълни данни. Всяко ново нефизическо изследване във вътрешностите на вселената подкрепя това наблюдение. Попитайте всеки от милионите хора, които са имали преживяване извън тялото или близо до смъртта, и те ще се съгласят: вселената е много по-експанзивна и сложна, отколкото съвременната физична наука може някога да разбере или обясни. Тъй като милиони хора всяка година имат преживявания извън тялото или близки до смъртта, реалността на многоизмерната вселена и нейните енергийни процеси ще бъдат признати за наблюдаем факт.

Черни дупки

Черната дупка е област в пространството, приемана за толкова плътна, че гравитацията й привлича всичката околна материя, включително светлина. Има няколко теории, свързани със съществуването на черните дупки. Някои учени вярват, че те са „мостове” или „проходи” към други вселени. Други предполагат, че черните дупки може да са пътища към миналото или бъдещето, докато трети считат, че те се разпадат в нищото.

През последните години впечатляваща поредица от физици, математици и астрономи изразиха увереност, че черните дупки са тунели между измеренията, водещи до друга енергийна вселена. Крускал, Зжекерс, Кер, Райснър и Нордстрьом създадоха концептуални карти, свързващи черните дупки с невидими успоредни вселени. Тези теории за черните дупки не са необмислени спекулации, а идеи, приемани много сериозно от съвременните физици и астрономи.

На основа наблюдения извън тялото вярвам, че черните дупки служат като енергийни проводници между физическата вселена и вътрешните енергийни измерения. Тези енергийни проводници са нужни, за да балансират енергията, възникваща между вътрешните енергийни измерения и външната физическа вселена.

В бъдеще науката ще може да установи, че черните дупки не са случайно природно явление, а високо организирана и структурирана система за преобразуване на енергия. Тази теория ще бъде научно доказана, когато бъде открито, че черните дупки са стратегически разположени в центъра на всяка галактика. При по-нататъшното разширяване на физическата вселена, възниква все по-голяма нужда от изпускане и балансиране на външни енергийни сили. Черните дупки осигуряват важният енергиен контрабаланс за разширяващата се многоизмерна вселена. Вярвам, че черните дупки възникват от мощни разкрития във вътрешно-измерната енергийна мембрана. Това разкритие или срив в енергийната мембрана създава съответно разкритие във външната, видимата вселена. В двадесет и първи век ние ще открием, че черните дупки са неизменна част от вселенската система за пренос на енергия. Те не само привличат всички частици (включително светлината) в своето гравитационно поле, но също така излъчват огромно количество енергия, която не може да бъде регистрирана от съвременната технология. Невидимата енергия, изтичаща от енергийните проводници, е от съществено значение за цялостното поддържане, структура и стабилност на физическите галактики.

Тунелният ефект

Преди години физиците откриха, че елементарни частици като електроните притежават способността да преминават през бариери, считани за непроницаеми, след което се материализират на отвъдната страна. Според традиционните научни познания за субатомната реалност, това би трябвало да е невъзможно. Физикън Хайнзе Пагелс от Университета Рокфелер назовава тази странна дематериализация „направо през стената”. Това необяснимо движение на елементарните частици вече се нарича тунелен ефект.

Вярвам, че е възможно наблюдаваният тунелен ефект да е резултат от движението на елементарните частици в многоизмерната вселена, при което те се появяват отново в различна област на физическата вселена. Тъй като всяка частица материя (на молекулно или субатомно равнище) вече съществува като многоизмерна единица енергия, този процес на изчезване би трябвало да се очаква не само във физиката, но и в сферата на човешкото съзнание. В много реален смисъл преживяванията извън тялото и близо до смъртта са резултат от тунелния ефект на съзнанието, което се придвижва в невидимите енергийни равнища на многоизмерната вселена, след което се завръща във физическата си форма.

Съществува безпогрешна връзка между тунелния ефект, успоредните вселени, тъмната материя, черните дупки и изкривяването на пространство-времето. И петте са пряк резултат от невидими енергийни взаимодействия, възникващи във вътрешността на многоизмерната вселена. Всъщност всички субатомни и небесни явления са резултат от нефизически енергийни вълни, излъчвани навън от невидимата вътрешност на вселената. Цялата физическа вселена е по същество тънката външна молекулна обвивка на един огромен енергиен континуум, създаден, поддържан и подкрепян от нефизически енергийни вълни. Квантовата теория, съществуването на черни дупки, Мостът на Айнщайн-Розен и природата на светлината като частица-вълна – всички те поддържат това наблюдение.


Квантова физика и мистицизъм

Между квантовата физика и мистицизма съществува неоспорима връзка. С еволюцията на физиката по отношение признаването на честотната природа на вселената, тази връзка ще става все по-очевидна. Логично е първо учените да изследват и анализират последната информация, поднесена в най-новите книги по физика (и в преживявания извън тялото и тези близки до смъртта). След като абсорбираме и започнем да се чувстваме комфортно с това ново познание, ще започнем бавно да разпростираме съзнанието си отвъд текущите физически възприятия.

Стъпката от интелектуалното любопитство до опита от първа ръка е най-важната следваща стъпка, която всеки от нас евентуално ще направи. Ако някога поискаме да научим отговорите, трябва да следваме стъпките на мистика, но да запазим интелектуалното любопитство на физика.

Връзката между новата физика и мистицизма е представена с голяма вещина в книгите: „Даото на физиката”на Фритьоф Капра, „Танцуващите майстори на Ву ли” на Гари Зукав и „Мистицизъм и новата физика” на Майкъл Талбот. Моята цел е да отведа тези изследвания едно стъпало по-нагоре. Интелектуалните наблюдения и сравнения са само първоначалната стъпка в разбирането на истинското значение на новата физика и на мистичните понятия. Споменатите книги са създали основата за следващия основен еволюционен скок на човешкото съзнание: придвижването на човешкото съзнание от плътните молекулни средства на материята към съзнателното изследване на нефизическите успоредни измерения на вселената. Без съмнение това е еволюционната стъпка, към която се придвижваме всички. Раждането, смъртта и настоящето ни физическо съществуване са присъщи елементи на еволюционното ни пътешествие. Всеки ден ние сме все по близко до напускането на биологичното ни средство и до навлизането в една нова сфера на по-високо честотна енергия и светлина. Следвайки техниките и информацията, представени в следващите страници, всеки от нас има възможността да отиде отвъд интелектуалния анализ и да преживее истината за всичко това за себе си.

Контролираните изследвания извън тялото не само  разширяват погледа ни към вселената; те също така ни позволяват да навлезем в нови области.


  1. Действителността е относителна. Реалността на индивида е свързана с честотата на персоналната му енергия като наблюдател. Ние преживяваме енергийните честоти, които са най-близки до нашата персонална плътност и честота на вибриране.

  1. Съзнанието е форма на нефизическа енергия, която разпростира влиянието си върху материята чрез използване на биологични средства.

  1. Всички биологични форми на живот (включително растения и животни) са временни клетъчни средства, използвани от съзнателната енергия (съзнание) за изява в една плътна среда.

  1. Съществуващото в момента разбиране, че съзнанието се намира във физическото тяло, е неправилно. Съзнанието съществува на много по-висока честота или дължина на вълната от материята и се налага да взаимодейства с биологичните форми чрез проводници на енергия или средства, заемащи определена форма. Тези невидими енергийни средства пренасят и прехвърлят по-високо честотното съзнание в относително по-плътното физическо тяло.

  1. Съзнанието не възниква в биологичния мозък. Вместо това, мозъкът функционира като временно биологично средство за пренос и съхраняване на съзнанието.

  1. Съзнанието представлява континуум от нефизическа енергия, която разпространява своята чувствителност чрез множество честоти (измерения) във вселената.

Еволюция на науката

Еволюцията на нашите науки отразява еволюцията на човешкото съзнание. Когато разгледаме прогреса на физиката през двадесети век, виждаме ясно напредъка от понятия и теории за частици ( с физическа основа) до нефизически (с вълнова основа) наблюдения и открития. Напредъкът е очевиден, когато отбележим, че най-скоро откритите субатомни частици (кварки) сега са известни като подобни на честоти в своето поведение. Нарастващото убеждение и подобната на честоти природа на елементарните частици е една необходима стъпка по еволюционния път, който води до неизбежното откритие на многоизмерната структура на материята и на самата вселена. Хронологията по-долу представя кратък преглед на тази еволюция.



Еволюция на физиката от наука, основана на частици (физически) до наука, основана на вълнови честоти (нефизически)

1897 - Откритие на електрона

1900 - Квантова хипотеза (Макс Планк)

1905 – Теория за фотона (Айнщайн)

1905 – Специална теория на относителността (Айнщайн)

1908 – Пространство-време (Херман Минковски)

1911 – Откритие на атомното ядро

1913 – Модел на специалните орбити на атома (Нилс Бор)

1915 – Обща теория на относителността (Айнщайн)

1924 – Материални вълни (Луис дьо Брогли)

1924 – Първо понятие за вероятностни вълни (Нилс Бор, Х.А. Крамерс, Джон            Слейтър)

1925 – Принцип на забраната (Волфганг Паули)

1925 – Матрична механика (Вернер Хайзенберг)

1926 – Вероятностна интерпретация на вълновата функция (Макс Борн)

1926 – Вълново уравнение на Шрьодингер (Ъруин Шрьодингер)

1926 – Матричната механика приравнена с вълновата механика (Шрьодингер)

1927 – Копенхагенова интерпретация на квантовата механика: Няма дълбока реалност – наблюдението влияе на реалността

1927 – Принцип на неопределеността (Вернер Хайзенберг)

1927 – Експеримент на Дейвисън-Гермер (Клинтън Дейвисън, Лестър Гермер)

1928 – Антиматерия (Пол Дирак)

1932 – Откритие на неутрона

1932 – Откритие на позитрона

1932 – Квантова логика (Джон фон Нойман)

1935 – Статия върху Моста Айнщайн-Розен (А. Айнщайн, Б.Подолски, Н.Розен)

1935 – Предсказан мезона (Хидеки Юкава)

1947 – Откритие на мезона

1949 – Диаграми на Файнман (Ричард Файнман)

1947-1954  - откритие на 16 нови, подобни на вълни, частици

1957 – Интерпретация на квантовата механика за множеството светове (Хю Еверет)

1958 – Хипотеза за еднопосочните мембрани (Дейвид Филкенщайн)

1961 -  Карта на черната дупка към успоредна вселена (Мартин Крускал)

1962 – Открития на квазерите

1963 – Въртяща се черна дупка, свързваща безкрайна поредица от успоредни вселени ( Рой П(Кер)

1964 – Хипотеза за кварките

1964 – Теорема на Бел (Джон С. Бел)

1970 – Подразбиращ се порядък  ??( Дейвид Бом) 

1971 – Нелокални връзки (Теорема на Бел) (Хенри Стап)

1972 – Експеримент на Фридман-Клаузер (Стюарт Фридман, Джон Клаузер)

1974 – 1977 – Откритие на 12 нови, подобни на вълни, частици

1982 – Експеримент на Аспект ( Ален Аспект)

1993 – Гравитационни вълни (Хюиз и Тейлър)

През двадесет и първи век науката ще признае, че подструктурата на вселената е наистина един нефизически континуум от енергия. Това признание ще постави началото на един ренесанс от научни открития, свързани с невидимата структура на материята и на самата вселена. Научните нефизични изследвания ще отворят вратата към един нов свят на възможности и познание.

От астрофизиката до философията установените научни наблюдения и изводи ще започнат да бъдат преразглеждани и ще бъдат преоценени. Новото познание, придобито от научните изследвания извън тялото, ще позволят на всяка наука да погледне и види отвъд плътните молекулни форми и да надникне в самото сърце на материята.

Нашите съвременни научни данни са основно резултат от молекулни наблюдения. Фините основни структури и енергийни системи остават неоткрити. Традиционният научен метод и неговата зависимост от физичната технология евентуално ще еволюира в едно конструктивно сливане на физичните и нефизични изследователски техники. В двадесет и първи век взаимодействието между физичната технология и човешкото съзнание ще се превърне в самостоятелна наука.

Само си представете какво може да бъде постигнато, ако един екип от уважавани учени и изследователи бъде обучен да провежда изследвания извън тялото. Физиците ще могат лично да наблюдават неоткритите градивни елементи на материята. Изследователите в медицината ще могат да изследват невидимите енергийни сили, които причиняват рак, СПИН, разрушение на клетките и различни нарушения. Химиците ще могат да документират невидимата енергия, която влияе на молекулните промени и ги контролира. Биолозите ще могат да изследват самата същност на физическия живот, а психолозите ще могат да изследват невидимите вътрешни сфери на ума.

Хиляди умни, любознателни изследователи днес са жадни за изследвания и открития на невидимата структура на материята. Много от тях имат изгарящо желание да наблюдават отвъд съвременните ограничения на технологията и търсят възможности да разширят своя кръгозор отвъд лабиринта на квантовите теории. Само съзнанието може да наблюдава и регистрира множеството сложности на пространствено-времевите и създадените от мисълта реалности. Сега вратата е отворена за тези, които имат смелостта да пристъпят отвъд своите предварителни физични убеждения, и да изследват квантовите сфери на енергията. Добре известният физик и автор Фред Алън Улф привършва своята книга „Успоредни вселени” с думите:

„Човешкият ум е лабораторията на новата физика. Той вече е настроен към миналото и бъдещето, превръщайки вероятните реалности в екзистенциални сигурности. Той прави това само чрез наблюдения. Той наблюдава себе си в съня. Наблюдава себе си в този свят, когато е буден и наблюдава акта на наблюдението. Ако сме достатъчно смели да се впуснем в този свят със съзнанието като наш съюзник, чрез нашите сънища и променени състояния на съзнанието може би ще успеем да променим холограмата, като внесем повече съзнателна „светлина” в тези адски светове, които съществуват редом с нашия собствен.”

Време е да ускорим процеса на осветяване на холограмата с помощта на големия лазер на съзнанието. Време е да опознаем истински това място -  вселена за първи път.



Континуум от съзнание

„Не математикът бива обхванат от мистериозна треска, когато чуе за „четириизмерни” неща, подобно на събудения от мисли за окултното. И въпреки това, няма по-тривиално изявление от това, че светът, в който живеем, е един четириизмерен континуум.” – Алберт Айнщайн.

Съзнанието е един континуум, който се простира от физически будното състояние, през прогресивни състояния на осъзнатост в нефизически сфери на вселената, които съществуват далече отвъд съществуващия научен кръгозор. Този континуум на съзнанието е толкова обширен и разнообразен, колкото самата вселена. Всеки път, когато „изпаднем” в сън, ние преместваме съзнанието си навътре в този континуум. Всеки сън, медитация или хипнотична сесия представляват частично надникване в нашия персонален континуум на съзнанието. Признанието на това е една голяма стъпка напред в нашата еволюция. Естествено е първо да изследваме различните състояния на съзнанието по време на сън, медитация и будни сънища, преди да започнем да признаваме, че тези състояния са свързани от един общ поток на съзнанието.

Всички състояния на съзнанието са свързани; даже смъртта е движение на съзнанието от една област на континуума в друга. Континуумът на съзнанието не е просто още една теория, а факт, който всеки от нас може да наблюдава и провери сам. Контролираните преживявания извън тялото ни предоставят уникалната възможност да изследваме от първа ръка континуума от енергия. В определен смисъл нашето съзнание е като светлина, която има естественото свойство да осветява всяка област на вселената. Всякога, когато фокусираме своята светлина, съответната област на вселената (във физическото тяло или извън него) става съзнателна и реална за нас.

Всичкото движение на съзнанието протича навътре в нефизическата вътрешност на вселената. Състоянията на съзнанието, които възприемаме в момента, са само много малка част от цялото. Континуумът се простира дълбоко в нефизическите области на вселената, далеч отвъд нашето физическо разбиране.

Състоянията на съзнанието, илюстрирани по-горе, не са самия континуум, а нашите модели и методи на възприемане на този континуум на съзнанието. Различните състояния на съзнанието, като медитативни, полусънни и хипнотични, очевидно се застъпват и се проявяват различно при различните хора. Медитативните състояния например могат да се разпрострат по целия спектър на съзнателния континуум, но болшинството хора изпитват само спокойното състояние на отпуснатост, възникващо в обсега на алфа мозъчните вълни. Болшинството от практикуващите медитация не са високо обучени йога майстори, които могат да контролират и разпростират волево съзнанието си.

Важно е да признаем, че индивидуалните състояния на съзнанието ни съществуват като възприятия или сегменти на цялото. Това признание е първата стъпка в разбирането на нефизическата същност и функция на съзнанието. Такова разбиране е от критично значение, тъй като всички загадки на съществуването ни и на самата вселена са свързани със съзнанието. Това ще бъде потвърдено в близко бъдеще, когато бъде открито, че нашето индивидуално съзнание е един микрокосмос на самата вселена. Сънищата, преживяванията извън тялото и тези близо до смъртта, са прояви на  придвижването ни отвъд физичната гледна точка и изследването на нефизическия континуум на съзнанието. Тази идея за човешкото съзнание, което се придвижва през невидимата вселена, печели привърженици. Физикът и автор Фред Алън Улф заявява, че будните сънища са всъщност посещения на успоредни вселени. Той многократно е заявявал, че будните сънища е по-добре да бъдат наричани „осъзнаване на успоредната вселена”.

Твърдя, че състоянията на съзнанието, които познаваме в момента, са само много малка част от континуума, който ще преживеем, след като се освободим за постоянно от физическите си тела. Всяка година милиони преживявания близки до смъртта и извън тялото доставят убедителни доказателства, че това е вярно. Наблюдения, получени в състояние извън тялото, показват, че съществуващите ни понятия за съзнанието са извънредно ограничени. Основаните на физиката състояния на съзнанието са относително груби и обременени, сравнени с нефизическите състояния. Веднъж преодолели биологичните си тела, ние сме свободни да преживеем неограничената същност на своето съзнание. Тази същност съществува и се простира далеч отвъд нашето въображение.

Континуумът на съзнанието се простира навътре, до самото сърце на вселената. Безкрайни равнища и честоти на нефизически живот и реалности съществуват непосредствено отвъд плътните ограничения на нашето зрение. Всеки един от нас има много, към което да се стреми: невероятни светове на красота и светлина, които търпеливо ни очакват, за да бъдат изследвани. За да преживеем това, трябва само да разпрострем съзнанието си отвъд физическото си тяло и да изследваме индивидуалния континуум на съзнанието си.

Еволюция на съзнанието

Съществуващото ни разбиране за еволюцията произтича от дарвиновата теория, според която биологичните организми се приспособяват и променят в отговор на заобикалящите ги физически условия. Тази теория, построена изключително върху наблюдаваните промени на биологичните организми, се е запазила като научна основа на еволюцията повече от сто години.

Милиони описани преживявания извън тялото дават убедителни доказателства, че нашата еволюция е далеч по-сложна от биологичните промени, които наблюдаваме около себе си. Всъщност преживяванията извън тялото сочат един напълно нов поглед към еволюцията, много по-изчерпателен от всяка предишна теория в човешката история. На основа на нефизическите изследвания можем да твърдим, че еволюцията е прогресивното развитие на съзнателната енергия (душа) чрез използване на временни биологични средства за изява. Биологичните раждане и смърт са просто влизане и излизане на съзнанието в това плътно външно измерение на енергията. Наблюдаемите промени в биологичните организми са всъщност вторичен ефект, плод на невидимото развитие на съзнанието.

В настоящето еволюционистите наблюдават и отчитат само външните физически изменения, протичащи около нас, докато наистина важните промени остават невидими. Всеки ден се сблъскваме с нови ситуации, които психологически ни предизвикват и моделират. Всеки физически проблем е една нова възможност за растеж; всяко затруднение ни помага да развиваме вътрешните си качества на смелост, любов и състрадание; всяко ново предизвикателство е една възможност за научаване. В определен смисъл всеки от нас използва материята като средство за преобразуване. Нашите биологични тела са временни средства за изява и преживяване в тази плътна среда от материя. Самият акт на приемане на физическа форма и на това да бъдеш човек е неотделима част от нашето развитие. Всеки от нас в момента преживява най-ефективната система за развитие, създадена някога: еволюция чрез пряко персонално преживяване, чрез самия акт на съществуване.

Няма значение в какво вярваме или не вярваме; всеки от нас ще отхвърли временното си биологично средство и ще продължи да еволюира. Ние всички сме активни участници в една великолепна еволюционна система, която се простира далеч отвъд тесните граници на нашия физически светоглед. Раждането и смъртта са съществени елементи на нашия прогрес – влизане и излизане на съзнанието от молекулното игрално поле на еволюцията.

През последните двадесет години се появиха нови проникновения относно нашето духовно съществуване. Преди две десетилетия теми като преживявания близки до смъртта и извън тялото, успоредни вселени, множество измерения и енергийни тунели между вселените, бяха непознати за огромното болшинство от нашия вид.

Днес тези теми се обсъждат в семействата по целия свят. В едно само поколение понятията ни за реалността се промениха драматично. Тази промяна ще продължи, когато хората разтворят умовете си за един нов поглед към себе си и към своето съществуване.

По време на цялата история еволюцията на човешкото съзнание е била моделирана от безброй хора по целия свят. Следват примери за хора, които са повлияли на груповото съзнание и еволюция на нашия вид през последните няколко десетилетия. Този процес на човешката еволюция ще ескалира в следващото хилядолетие с напредване търсенето на отговори отвъд плътните ограничения на материята.

През 1975 г. книгата на д-р Реймънд Мууди „Живот след живота” създаде международна експлозия от интерес относно темата за живота след смъртта и възможните нефизически реалности. Пионерският труд на Мууди върху променените състоянията на възприятието, в това число и тези близки до смъртта, продължава да влияе на милиони хора по целия свят. От 1975 г. насам широкият прием на многото му книги откри една напълно нова област на изучаване и изследване. Работата на Мууди повлия особено на медицинската общност, откривайки фронта за стотици изследователи в медицината, в това число лекарите Мелвин Морз и Брайън Вайс, които се впуснаха в множеството загадки на нефизическите преживявания. До голяма степен неговият труд узакони целия предмет на нефизическите изследвания и проучванията на невидимата вселена. Той помогна за поставяне началото на драматична промяна в мисълта - съзнателна и несъзнателна.

Кенет Ринг, Стюарт Туемлоу, Брус Грейсън и други далновидни лекари подпомогнаха еволюцията на човешкото съзнание с изследване на документация относно преживяванията извън тялото и близо до смъртта, събрана от целия свят. Техните проучвания и проникновения помогнаха за узаконяването на предмета на нефизическите преживявания и по този начин създадоха основа за творчески нови изследвания.

Брайън Вайс даде важен принос за нарастващото по света приемане на терапията чрез регресия в минали животи като едно ценно лечебно средство. Все по-често психолози и психиатри включват регресивните методи в своята ежедневна практика. Работата на Вайс е важна стъпка напред в признаването на връзката между нефизическите състояния на съзнанието и съвременното ни физическо съществуване. В допълнение - неговите книги подчертават значението и потенциала, който се съдържа в извличането на познание чрез самонаблюдения.

Джон Стюарт Бел - ирландският физик, който разработи теорията за взаимосвързаността - доказа, че всички частици на материята са свързани с невидима (не локална) сила. Неговата работа повлия решително върху посоката на развитие на съвременната физика. Много физици вярват, че тази теорема е едно от най-важните открития на двадесети век. Хю Еверет, Рой Кер, Мартин Крускал и други физици и математици са разработили теории и понятийни схеми, които допускат съществуването на безброй успоредни вселени, реални като нашата. Тази идея за успоредни енергийни светове е повлияла на квантови теоретици, астрофизици и астрономи по целия свят.

Режисьори като Стивън Спилбърг с филми като „Извънземното” и „Близки срещи от третия вид” намаляват страховете ни от неизвестното и отварят умовете ни към нови възможности, които съществуват отвъд физическите ни възприятия. Проникновенията на Гари Зукав по отношение връзката на физиката и съзнанието и неговите търсения за смисъла и целта на живота са повлияли на милиони хора. Ясното послание на Шакти Гауейн относно значението на творческата визуализация3 е оказало влияние на милиони хора по целия свят.

Физикът и писател Фред Алън Улф представи и изясни понятията за успоредните вселени и създаваната от съзнанието реалност за научната общност и за широката публика. Уейн Дайър, Бърни Сигъл, Дийпак Чопра и много други ни показаха с мисъл и дела колко е важна връзката между тяло, ум и дух. Ярките, провокиращи мисълта изображения на живота, смъртта и невидимите енергийни измерения на Брус Джоел Рубин („Стълбата на Яков”, „Дух”,  „Моят живот”), са видени от над половин милиард души. Стимулиращото послание на Норман Винсент Пийл за позитивното мислене и неговото  влияние върху материята и живота е въздействало на всички ни. Алберт Айнщайн придвижи научната мисъл и теории отвъд нютоновата физика в обширните нови сфери на изкривеното пространство-време и енергийните мостове към други вселени. С това той постави основите за появата на съвременната квантова физика, понятието за успоредните вселени и интерпретацията за множеството светове. Дейвид Бом, друг мечтател физик, разработи многобройни идеи относно създадената от съзнанието реалност и невидимите енергийни подструктури. Неговият принос е повлиял на съвременната физика и представлява основна интелектуална стъпка към признанието на многоизмерната природа на вселената. Проницателният му интелект е въодушевил едно цяло ново поколение от физици да отправят поглед отвъд частиците материя в търсене на отговори за реалността.

Четирима отлични писатели, Ник Хърбърт, Майкъл Талбот, Хейнзе Пагелс и Фритьоф Капра са повлияли на еволюцията на човешкото съзнание чрез ясно изобразяване на връзката между новата физика, метафизиката, религията и съзнанието.

Робърт Монро, един съвременен пионер, е дал своя принос при представяне изследванията извън тялото на милиони по целия свят. Неговите книги и изследователска организация, Институтът Монро, осигуряват непрекъснато обучение, информация и подпомагане, свързано с разширеното съзнание и изследванията на нефизическата сфера.

Пол Туичел е съвременният основател на ECKANKAR4. Неговите многобройни книги (повече от тридесет) разглеждат подробно историческото влияние на преживяванията извън тялото върху еволюцията на човешката раса. Считан от някои за съвременен майстор на пътуването извън тялото, той е допринесъл за популяризиране на нефизическите изследвания по целия свят.

Филмови продуценти като Джордж Лукас и Рене Роденбери са допринесли за развитието на човешкото въображение отвъд привързаните към земята възгледи за реалността. Техните представи за бъдещето окуражават всички ни да погледнем отвъд плътните граници на битието си. Писателите на научна фантастика като група са някои от най-талантливите мечтатели. За тези, които могат да се усъмнят, спомнете си пресилените за времето си истории на Жул Верн. Неговите подводници, космически кораби, въздушни кораби и изследвания на луната от деветнадесети век, са били считани от съвременниците му за възмутителни идеи.

Бети Еди, авторът на „В прегръдка на светлината”, и други, които са решили да споделят своите преживявания близки до смъртта, ще продължават да оказват влияние върху колективното подсъзнание на човечеството. Техните вдъхновяващи описания на персонални пътувания във величествените невидими измерения на вселената са запалили световен дебат и интерес по повод идеите за нефизическите реалности и нашето място във вселената. Тези лични описания на нефизически изследвания във вътрешните измерения на вселената дават повече от просто успокояващо доказателство за нашето безсмъртие. Милиони хора се пробуждат със съзнанието, че има отговори на загадките на нашето съществуване. Възниква важен въпрос: Ако малцина от нас могат да преживяват и изследват нефизическите простори на вселената, тогава защо всички да не можем да сторим това? Преследването на отговора на този въпрос е основна стъпка в развитието на човешката раса. Този процес на промяна е неизбежен, тъй като всички се приближаваме до момента, в който ще отхвърлим своите биологични средства, и ще навлезем в нефизичните измерения на вселената. Значимостта на тези нефизически изследвания във вътрешността на вселената не е в самите описания, а в осъзнаването, че такива изследвания са възможни и даже достижими за всички нас. 

Докато еволюцията на съзнанието продължава, все повече индивиди излизат на преден план и предлагат нови и смели проникновения в природата на реалността и целта на съществуването ни. Еволюцията ни ще продължи да бъде под влиянието на най-различни хора: писатели, музиканти, изобретатели, лечители, филмови продуценти и режисьори. Често те няма да имат представа за въздействието, което са оказали върху обществото. Техните идеи и образи се разпространяват по света като вълните по повърхността на езеро, създавайки движение на мисълта и съзнанието за милиони хора. Например филмите „Извънземното”, „Какавида” и „Призрак” на пръв поглед изглеждат забавни приключенски фантазии, обаче близо двата милиарда души, които гледаха тези филми, отнесоха със себе си един нов поглед върху области на живота, които са непознати и неизследвани от съвременната наука. За мнозина страховете от непознатото бяха заменени с чувство на учудване и положително очакване. Изложените идеи повлияха върху колективното подсъзнание на целия човешки род. Съзнателните и подсъзнателните ни страхове от неизвестното бяха малко намалени от положителните и вдъхновяващи образи.

В двадесет и първи век една нова форма на забавления и образи ще ни придружи в нефизическите равнища на вселената. Това ще бъде постепенна еволюция от традиционните филми към все по-интерактивни приключения, прилагащи технологии на виртуалната реалност. В двадесет и първи век  програмирането на виртуалната реалност ще стане популярен трамплин за самостоятелно контролирани изследвания извън тялото във вътрешността на вселената. В хода на социалния прогрес ще стане очевидно, че еволюцията на технологиите и еволюцията на човешкото съзнание са взаимосвързани по начини извън разбиранията ни в момента. Евентуално всеки от нас ще еволюира отвъд пашкула на материята и ще се впусне в нефизическите измерения на вселената.

Бъдеща еволюция

През последните няколко години от моите нефизически изследвания ми стана ясно, че колкото по-опитни и запознати сме с нефизическите измерения на вселената, толкова по-пространни са възможностите ни за избор след физическата ни смърт. Нефизическите (духовни) опции на разположение се увеличават експоненциално със способността ни да изследваме източника на енергията и живота. Това е по-важно, отколкото мога да изразя. Огромното мнозинство от човечеството умира в пълно невежество спрямо духовното си съществуване. Макар много хора да притежават твърди религиозни убеждения, знанията им от първа ръка за тяхната духовна идентичност и тяхното съществуване след смъртта са нулеви. В момента на смъртта, те прехвърлят съзнанието си от физическото си тяло към по-високо честотната нефизическа форма и веднага биват посрещнати от техните починали близки и приятели. През следващите няколко дни и седмици те биват интегрирани в една нова вибрационна реалност и започват да се адаптират и включват в своите съответни социални групи. Това колективно чувство на взаимност води и държи заедно милиони хора във величествени нефизически  консенсусни условия.

Различни групи хора притежават различни разбирания за живота след смъртта. Например перспективата на исляма е различна от гледната точка на християнството. Помнете, че нефизическата среда реагира на мислите; всяка основна религия и социална група е създала собствено разбиране за живота след смъртта според своите вярвания и убеждения. Много от тези енергийни

среди са извънредно стари и добре установени от колективното съзнание на своите обитатели. В резултат на това средата, с която всеки от нас се сблъсква след физическата си смърт, е моделирана от груповото съзнание на нефизическите си обитатели. Подобно на случващото се във физическия свят, повечето хора са доволни да се адаптират към дадена консенсусна реалност, населена и създадена от техните приятели и любими хора. И защо не? Там нещата са невероятно по-приятни, в сравнение с материалния свят. Има величествени пейзажи и условия за открития и изследване. Съществуват всички красиви и вдъхновяващи земни гледки и много повече. Всяко дърво и стръкче трева излъчва жив спектър от цветове, които надминават въображението. Всичко – растения, животни, самата земя - е съставено от светлина. Една матрица от реагираща на мисълта енергия се появява винаги там, където обитателите фокусират мисълта си. Напълно естествено е обитателите да стигнат до извода, че това трябва да е крайната реалност – раят.

Тези величествени нефизически условия биват приети за рая и сравнени с физическото съществуване, тези консенсусни условия са рай – те са свободни от смърт, болести, упадък, престъпления и т.н. Съществува само един проблем: Огромното мнозинство от нефизическите обитатели (милиарди от тях) не са наясно, че съществуват други, още по-величествени енергийни измерения отвъд границите на нефизическите им възприятия. Тези удивителни енергийни измерения се състоят от безкрайни честоти на чиста енергия и светлина, всяко по-блестящо от предишното – една прогресия от жива светлина, съществуваща далеч отвъд немощните ни представи за форма и субстанция и продължаващи в самото сърце на многоизмерната вселена.

Тази информация е важна, защото първата стъпка към разширяването на нашето съзнание е да признаем различните ограничения, които си налагаме, физически и духовно. Това познание подчертава нуждата всички ние да разширим своите възприятия и опит отвъд плътните граници, които ни заобикалят. Ако веднъж успеем да развием способността си да изследваме отвъд границите на своите тела, ние ще можем да прилагаме същите способности в бъдещото си съществуване в нашия нефизически дом.

Развитието на способностите ни за изследване отвъд физическото тяло има огромни последици за всички нас. Способността ни да преживяваме различните нефизически честотни равнища на вселената зависи от личната ни способност да преодолеем съществуващите си енергийни граници. Всъщност, ако се научим да преодоляваме физическите си ограничения, можем да използваме същата способност след смъртта за преживяване на много по-обширни области на вселената.

В момента има хора, които могат да повишат личното си вибрационно равнище и да изследват множество измерения на вселената. Тези уникални индивиди не са ограничени в рамките на единично измерение или среда. Способността да изследваме отвъд съществуващите физически ограничения е съществен елемент от нашата еволюция от физически обсебени създания към неограничени духовни същества. Само чрез преодоляване на плътните си граници можем някога да се надяваме да постигнем духовна реализация в многоизмерната вселена. Нашата съдба е да еволюираме до момента, в който всички ще притежаваме способността да разпрострем своето съзнание по цялата дължина и ширина на вселената. Всички ние сме многоизмерни същества, които в момента са фокусирали вниманието си върху едно единствено измерение на енергията-материя.

Преживяванията извън тялото и близките до смъртта, сънищата, променените състояния на съзнанието, даже самата смърт са доказателства за нашата многоизмерна природа. Съзнателното признаване и личното преживяване на нашата нефизическа природа е важна крачка в индивидуалната ни еволюция. В крайна сметка всички ще еволюираме до момента, в който ще можем съзнателно да преживяваме и изследваме цялата вселена. Това ще се случи, когато нашият вид израсне до осъзнаването, че ние и вселената сме едни и същи – многоизмерни.

След двадесет години на лични изследвания извън тялото съм сигурен, че ние еволюираме чрез материята. Ние използваме биологични форми на живот като инструменти за изява. Физическите ни тела са средствата, които използваме за преживяване и растеж. Всяко раждане (изследване) в материята задълбочава нашия напредък като увеличава опита ни. Всяка физическа форма на живот използва и контролира едно временно биологично средство за целите на своята еволюция. Подобно на пословичната пеперуда, всеки жив организъм отхвърля временното си биологично средство, за да продължи пътешествието си в по-фини енергийни равнища на многоизмерната вселена. Еволюцията е много повече, отколкото можем да видим с очи. Тя е движението и промяната на съзнанието от най-простите, биологични форми на живот, към все по-сложни и организирани, нефизически форми на живот. Всяка форма на живот продължава своето еволюционно пътешествие в многоизмерната вселена. Всяка продължава да расте и да се променя, бавно научавайки и адаптирайки се към своите нови предизвикателства и приключения, към новите си форми на изява. За да разберем напълно еволюцията, трябва да изследваме и наблюдаваме подструктурата на вселената: немолекулярните енергийни структури и системи, причиняващи физическите промени, които възприемаме около себе си.



Мечтата на Айнщайн

Мечтата на Айнщайн и на всеки друг физик е била да разбере и обясни структурата на вселената. В продължение на много десетилетия физиците са се надявали да открият единна теория, която обяснява и обединява понятията на всички видове енергия, пространство и време. Тази единна теория често е наричана велико обединение.

Болшинството физици днес вярват в съществуването на неоткрити енергийни реакции точно отвъд нашите съществуващи технологични възможности. В процеса на изследване на сърцевината на материята от страна на съвременната наука, бе направено невероятно откритие: елементарните физически частици не притежават присъщи материални качества или характеристики. Основните градивни елементи на материята все повече заприличват на честоти. Това откритие има важни последици.

Когато признаем подобната на честота природа на физическите частици, идеите, свързани с множеството измерения на енергията, няма да изглеждат толкова пресилени, колкото са на пръв поглед. Например нютоновият класически експеримент с призмата демонстрира, че видимата светлина съдържа различни честоти, които изглеждат като цветове. Различните светлинни честоти съществуват заедно в едно и също пространство-време, което наблюдаваме, като в същото време всяка честота на светлината съществува съвсем отделно от останалите.

Спектърът на електромагнитните вълни отразява невероятно разнообразие от излъчвания - от гама лъчи до дълги радиовълни. Тъй като различни честоти от енергия съществуват съвместно в едно и също пространство-време, което заемаме, защо да не могат цели енергийни пространства и вероятно даже светове да съществуват едновременно с нашата видима физическа вселена? Този въпрос е приет сериозно от много съвременни физици по света. Физиците вече са убедени, че нещо със значителни пропорции съществува точно отвъд  нашето технологично полезрение. Тази невидима и неизследвана енергия се счита за ключ към разбирането на структурата на материята и на вселената.

Вярвам, че голямата мечта на Айнщайн за велико обединение може да бъде осъществена чрез разработването на нови методи за изследване и проверка на реалността на многоизмерната вселена. Научното признание на многоизмерната вселена и на континуума на съзнанието е основният липсващ елемент в разбирането ни на невидимата природа и структура на съвкупната енергия във вселената. Великото обединение може да бъде осъществено, ако съвременните физици пожелаят да изместят фокуса на вниманието си от елементарните частици върху нефизическата вълнова функция. Това не е мечта, а реалност, която търпеливо очаква еволюцията на научните ни възприятия отвъд съществуващото вманиачване във физическите частици.



Новият хоризонт на науката

В двадесет и първи век науката ще признае, че отговорите на изплъзващите се физически загадки на нашето съществуване – космологията на вселената, невидимата природа и структура на материята, еволюцията на нашия вид и даже съществуването на живот след смъртта – могат да бъдат открити само чрез изследване на невидимата подструктура на вселената. Това признание ще бъде основна еволюционна стъпка на науката и повратна точка в човешката еволюция. Постепенно ще се придвижим от изключително фокусирани биологични същества в прогресивно многоизмерни същества. Този процес на промяна вече е започнал. Астрофизици, квантови физици и физици, изследващи частиците, вече провеждат обширни експерименти, които подкрепят  идеята за многоизмерната вселена. Тази тенденция ще продължи през целия двадесет и първи век.

След като започнем да изследваме вътрешностите на вселената, ще настъпи една нова ера на научни изследвания и открития. Модерната наука ще разшири своите наблюдения на материята и реалността отвъд всички съществуващи понятия. Науката ще започне да изследва невидимия източник на физическата енергия и материя.

В процеса на нашата еволюция ще започнем да картографираме невидимата вселена така, както астрономите сега картографират видимата вселена. Изследването на вътрешността на вселената е едно огромно начинание, което се простира далеч отвъд съществуващите ни научни понятия за време, пространство и енергия. Изследването на невидимите измерения е задача, с която всички ние евентуално ще се сблъскаме, защото тя е наше право по рождение и съдбата ни е да изследваме отвъд примитивните си биологични средства и да преживяваме величието на нашия истински дом в многоизмерната вселена.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница