Приложение 1 анализ на икономическите и социални характеристики и тенденции на община ивайловград



страница1/9
Дата22.08.2016
Размер1.23 Mb.
#7066
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




Приложение 1
АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И СОЦИАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ТЕНДЕНЦИИ НА ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД

Изготвен в изпълнение на Договор №40/10.07.2014 г, с предмет „Изготвяне на План за развитие на Община Ивайловград 2014-2020 г.”, по проект №13-13-12/25.11.2013 г. „За по-добро местно управление в Община Ивайловград”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет 2007-2013“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд Обособена позиция 1 Проучване и анализ на икономическите и социални характеристики и тенденции на община Ивайловград



юли, 2014 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪКРАЩЕНИЯ 5

I.ВЪВЕДЕНИЕ

II.ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД 7

  1. Местоположение и граници 7

  2. Релеф 9

  3. Геоложки строеж.....................................................................................................................10

  4. Полезни изкопаеми.................................................................................................................11

  5. Климат 11

  6. Води 14

  7. Почви 15

  8. Растителност и животински свят 16

III. ДЕМОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА 19

  1. Брой и гъстота на населението 19

  2. Полова структура 22

  3. Възрастова структура 22

  4. Трудоспособен контингент 25

  5. Етническа структура 26

  6. Образователна структура 28

  7. Възпроизводствен процес 29

  8. Механично движение на населението 30

IV. СЪСТОЯНИЕ НА МЕСТНАТА ИКОНОМИКА 31

  1. Обща характеристика на икономиката 31

  2. Анализ на икономиката по отрасли 31

  1. Селско стопанство 31

  2. Горско стопанство 36

  3. Промишленост 38

  4. Туризъм 39

  5. Търговия и услуги 41

V. СОЦИАЛНА СФЕРА 41

  1. Пазар на труда 41

  1. Заетост 41

  2. Безработица 43

  1. Образователна инфраструктура 45

  2. Здравеопазване 48

  3. Социални услуги 49

  4. Култура и културно наследство 54

  5. Спорт 59

  1. ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА 61

  1. Транспорт 62

  2. Водоснабдителна мрежа за питейно - битови водоснабдяване и мрежа за отпадни

води 65

  1. Водоснабдяване 65

  2. Канализация 68

  1. Електроснабдяване 69

  1. Газификация 70

  2. Комуникационни мрежи, далекосъобщения и пощи 70

VII. АНАЛИЗ НА СЕЛИЩНАТА МРЕЖА И МОДЕЛИТЕ НА УРБАНИЗАЦИЯ НА

ТЕРИТОРИЯТА 71

  1. Селищна мрежа 71

  2. Териториална структура на общината 75

  1. Територии за земеделско ползване 77

  2. Територии за гори 77

  3. Територии за населени места и образувания от населени места 78

  4. Територии с водни течения и водни площи 78

  5. Територии за добив на полезни изкопаеми 78

  6. Транспортна инфраструктура 78

  1. Жилищна осигуреност 79

  1. Количество и възраст на жилищния фонд 79

  2. Конструкция на жилищен фонд 80

  1. Етажност и стайност 81

  2. Жилищна задоволеност 81

  3. Енергийна ефективност 82

  1. Урбанизация 83

VIII. СЪСТОЯНИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА 85

  1. Атмосферен въздух 87

  2. Води 88

  3. Почви 88

  4. Третиране на отпадъци 89

  5. Биологично разнообразие 91

  1. АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ 95

  1. SWOT АНАЛИЗ 98


СЪКРАЩЕНИЯ

АД - Акционерно дружество

АМ - Автомагистрала

БАН – Българска академия на науките

ГКПП – гранично -контролно пропускателен пункт

ДБТ - Дирекция „ Бюро по труда"

ДГС - Държавно горско стопанство

ДКЦ – Диагностично-консултативен център

ЕЕ - Енергийна ефективност

ЕООД - Еднолично дружество с ограничена отговорност

ЕСГРАОН - Единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението

ЗАТУРБ - Закон за административно-териториално устройство на Република България

ЗЗ – Защитена зона

ИЗП – Използваема земеделска площ

МСП - Малки и средни предприятия

МЗХ – Министерство на земеделието и храните

МТСП - Министерство на труда и социалната политика

МПСОВ - Модулни пречиствателни станции за отпадни води

НКПР - Националната концепция за пространствено развитие

НП – Национална програма

ООД - Дружество с ограничена отговорност

ОУ - Основно училище

ОДЗ - Обалстна Дирекция "Земеделие"

ОСЗ – Общински служби „Земеделие”

ОПМ – Общинска пътна мрежа

ОУП – Общ устройствен план

ПСОВ - Пречиствателна станция за отпадни води

ПРСР – Програма за развитие на селските райони

ПУП – Подробен устройствен план

ПРЗ - План за регулация и застрояване

РИОСВ - Регионална инспекция по околната среда и водите

РУС – Районна устройствена схема

СОУ - Средно образователно училище

СВО - Сградно водопроводно отклонение

ТБО - Твърди битови отпадъци

ТЕЛК - Трудово-експертни лекарски комисии

ФК - Футболен клуб

ЦДГ - Целодневна детска градина

ЧР - Човешки ресурс

ЮЦР – Южен централен район

I.ВЪВЕДЕНИЕ

II. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД

2.1. Местоположение и граници

Община Ивайловград е част от Източно - Родопската физико - географска област, а според административно-териториалното деление на Република България, попада в Хасковска област. На север граничи с общините Маджарово и Любимец, на югозапад - с община Крумовград, а на изток – с Република Гърция. Мястото ѝ сред регионалните териториални единици, попада в обхвата на Южния централен район от ниво 2.



Фигура 1:Местоположение и граници

В границите на Община Ивайловград се включват 51 населени места, организирани в 18 кметства, от които един град и 50 села. Административен център е град Ивайловград. Много от населените места са твърде отдалечени от общинския център и са свързани чрез четвъртокласна пътна мрежа, която е в незадоволително състояние. Средно отстояние на населените места от общинския център е 29,12 км. Общинският център отстои на 110 км от областния град Хасково.

Общата площ на община Ивайловград е 814 137 дка. От тях 261 284 дка принадлежат към земеделския фонд, 519 318 дка са горски фонд, а 9 412 дка са към фонд „населени места”. Общият брой на населението в общината към 31.12.2013 г. наброява 6 131 души (НСИ), като 58,5 % тях са концентрирани в административния център. Гъстотата на населението е 7,5 души/км², което е много по-ниско от средната за страната 65,3 души/км² и област Хасково 43,2 души/км².

Фигура 2 : Разпределение на земеделски, горски и фонд „населени места”

Преминаването на два трансевропейски транспортни коридора в близост до Община Ивайловград, определя транспортно-географското положение като благоприятно. Това са именно европейският транспортен коридор ТК № 9 (Хелзинки - Санкт Петербург - Москва/Псков - Киев - Букурещ - Русе – Димитровград/ Александруполис. –Свиленград-Истанбул) и на ТК № 4 (Видин-София-Кулата и София-Свиленград).

С въвеждането в експлоатация на АМ „Тракия“ и след пълното изграждането на АМ „Марица“ ще бъде подобрено транспортното обвързване на територията на общината.

Въпреки периферното положение на община Ивайловград, спрямо основните инфраструктурни коридори, тя има отлични възможности за транспортни и интеграционни връзки, чрез ГКПП „Славеево“ със съседните гръцки общини и със съседните си български общини - Свиленград и Любимец, което е добра предпоставка за развитие на потенциала ѝ.



2.2. Релеф

Община Ивайловград е разположена в Източните Родопи, където склоновете на планините се снишават и преливат в равнините на Южна Тракия, която е на гръцка територия. Релефът е разнообразен, зает от ниските разклонения на Източно Родопският рид, който е с надморска височина между 70 и 700 метра.

Скалната основа е много пъстра, срещат се южнобългарски гранити, кристалинни шисти, гнайси, мрамори, варовици, андезити и др. Релефът се определя от плавните извивки на ниските родопски ридове, които се „разливат“ в обширни долини. Средният наклон на релефа е 4,8%. Много от тези планински области са покрити с бедни скелетни почви и са обезлесени. Изградени от неустойчиви седиментни и вулканични скали, характеризиращи се с интензивно протичащи ерозионни процеси.

Релефът и плодородните почви влияят положително за развитието на земеделските отрасли, както и за изграждането на напоителни системи.



Фигура 3:Релеф, защитени територии, гори и хидроложка характеристика на община Ивайловград

2.3. Геоложки строеж

Съгласно физикогеографското разделение на страната (Географски институт при БАН, География на България, 2002) районът попада в Източнородопско - Странджанската област. Родопският масив е изграден от система навлачни структури, съставени от магмени и метаморфни скали (гранити, гнайси, шисти, мрамори и др. образования, оформени в края на ранната креда).

След внедряване на гранитоидните плутонични тела в началото на палеогена той е бил подложен на разтягане и разломяване. Това води до образуване на понижения, изпълнени със седиментни и вулканогенни скали. Най-старите скали са метаморфните - кристалинни шисти, гнайси, гранитогнайси, мрамори, амфиболити и други.Седиментните или утаечните скали са глини, мергели, пясъчници, конгломерати, брекчи, варовици, доломити и други. Масивните или еруптивните скали са вулканични по произход и по-млади по възраст като риолити, андезити, туфи, туфити, гранити, сиенити, диорити, габро, базалти и други.

2.4. Полезни изкопаеми

7 183 дка (0,9 %) от територията на Община Ивайловград се използват за добив на полезни изкопаеми. Районът се характеризира с голямо разнообразие и богати находища на инертни и скално- облицовъчни материали: баластра, мрамори, туфи, варовик и гнайс - запасите в селата Кобилино и Черни рид са в големи количества. Цялостното им проучване и пускане в експлоатация ще окаже благоприятно влияние върху икономическото развитие на общината.

Добивът на инертни материали е съсредоточен в селата Кобилино, Черни рид и Ленско. На територията на Община Ивайловград няма наличие на годни за оползотворяване термални и минерални води.

2.5. Климат

Община Ивайловград се намира в континентално-средиземноморската климатична област, което определя и континентално-средиземноморския тип климат на Общината. Най-характерните белези на този тип климат са: топлото лято и меката зима (януарските температури са над 0°С). Сравнително малка годишна температурна амплитуда, есенно-зимен максимум на валежите и липсата на устойчива снежна покривка. Средната годишна температура на въздуха е 12,8°С, а средната годишна сума на валежите е 711 мм.



Радиационен и топлинен баланс

Слънчевата радиация е главен фактор за формирането на климата и едновременно с това - основен климатичен елемент. Постъпващата на горната граница на атмосферата слънчева радиация се разсейва и отразява от атмосферният въздух, като само около половината от общото й количество достига земната повърхнина. Разликата между погълнатата и излъчената радиация от земната повърхност наречена радиационен баланс, е от съществено значение за топлообменна и поради това е главният компонент на топлинния баланс. Отражателната способност (албедото) на земната повърхност е определящо условие за това, каква част от сумарната радиация ще бъде погълната от земната повърхност.

Територията на Община Ивайловград се характеризира с положителен радиационен баланс (разликата между погълнатата и излъчената радиация от земната повърхност е положителна) през цялата година – над 2250 MJ/m2/годишно. Тази стойност е сред най-високите за страната.

Температура на въздуха

Температурата на въздуха е пряко следствие от радиационния баланс на общината. Показател за годишният режим на температурата са нейните средни месечни стойности. Средногодишната температура е 12,8° C за станция Ивайловград. Абсолютно минималната температура измерена в същата станция е -19,5° C и абсолютно максималната е 40,5 C°. Средната температура и за най-студените месеци е с около 3-4 градуса по-висока от средната за страната. Среднолятната температура на въздуха е между 21° и 23° C.

Лятото е сравнително горещо и сухо. Средните юлски температури са между 21°-23° С. Броят на слънчевите дни в годината е най-висок за страната.

Съотношението на зимните и летните валежи е типично за средиземноморската област. Най- сух е месец август, през който падат средно 20 mm/m2 валежи. Средните януарски температури за общината се колебаят от 0 до 1-2 С над нулата. Сумата на температурите през активния вегетационен период достигат 4000° С и е една от най-големите за страната. Този климат предполага необходимостта от изкуствено напояване, но е подходящ за отглеждане на тютюн, лозя, бадеми, трайни насаждения и др.

Относителната влажност на атмосферния въздух е един от основните показатели за процесите на изпарения, транспирация на атмосферните примеси и др. Община Ивайловград попада в групата райони с най-много сухи дни през годината и съответно най-малко влажни дни. Средната годишна стойност на влажността е около 70%.

Атмосферно налягане и вятър

Вътрешногодишният ход на атмосферното налягане в Община Ивайловград се характеризира с един максимум през декември или януари, и един минимум през юли, т.е. той е обратен на този на температурата на въздуха. Стойностите му за месеците януари и декември са съответно 1020.78 hPa и 1020.22 hPa, а за месец юли 1011.41 hPa. Средногодишно за страната при температура на въздуха 0° С атмосферното налягане е 1013 hPa . Приведени към морското равнище годишните стойности за всички станции в страната са между 1015 и 1018 hPa . Преобладаващите ветрове са северозападни и североизточни. През студеното полугодие често духат югозападни и южни ветрове с фьонов ефект.



Влажност на въздуха

Влажността на въздуха се определя от съдържанието на водни пари в него. Режимът и количеството на водни пари, наред с валежите характеризират климата като сух или влажен. Наситеността на въздуха с водни пари се измерва с показателя влажност на въздуха. Броят на сухите (с относителна влажност под 30%) и влажните (с относителна влажност над 80 %) дни е важен индикатор за атмосферната влажност. Община Ивайловград попада в групата на райони с най-много сухи дни през годината и съответно най-малко влажни дни. Това определя една средна годишна стойност на влажността на въздуха около 69%.



Мъгли

Мъглата е явление, което пречи на нормалната експлоатация на фотоволтаичните съоръжения и благоприятства за повишаване на концентрацията на различни замърсители във въздуха. Според общоприетото международно определение мъглата е състояние на въздуха в приземни слой, при което хоризонталната видимост е по-малка от 1 км.

Средногодишно дните с мъгли в общината са 24,4, което представлява едва 6,7%. Разпределението им по сезони е следното: преобладаващи са през зимата – 11,7 дни (3,2%) и есента – 7,1 дни (1,95%), значително по-малко са през пролетта – 5,2 дни (1,4%) и минимални са през лятото – 0,3 дни (0,08%).

Валежи и снежна покривка

Районът се характеризира със средногодишно валежно количество от 711 mm. Най-много валежи падат през зимата - средно 230 мм, а най-малко през лятото – 118 мм. Процентът на валежите от сняг е сравнително нисък (5-6% от годишната сума) и е най-малък в сравнение с всички останали райони на страната. Зимните валежи са най-често от дъжд. Участието на снега (5-6% от годишната сума) е най-малко в сравнение с всички останали райони на страната.

Обикновено първата снежна покривка на територията на общината се формира през месец декември. Високите температури не позволяват да се формира продължителна снежна покривка.

Сезонното и териториално разпределение на валежите, съпоставено с изискванията на отделните селскостопански култури индикира необходимостта от повсеместно изкуствено напояване.



2.6 Води

Водните площи заемат 1,5% от територията на общината, което е 12 002 дка. Като цяло територията на общината се характеризира с малка водоносност. Най-голямото открито водно течение в района е река Арда - най-голямата родопска река и един от най-големите притоци на река Марица. Площта на водосборната й област до границата възлиза на 5 201 кв.км.

Река Арда извира от Ардин връх, тече през дълбока долина до турско-българската граница и се влива в река Марица на турска територия при град Одрин. Дължината на реката е 241км. Въпреки ясно изразения си планински характер, тя има малък среден наклон - 5,8 ‰ и сравнително голям коефициент на извитост - 1,9. Дължината на р.Арда на територията на общината е около 20 км.

Водните ресурси на община Ивайловград се формират главно за сметка на оттока на реките Арда, Бяла река, Луда река и Атеренска река и техните притоци, както и намиращия се на територията на общината язовир "Ивайловград". Водният отток се характеризира с малки водни количества и през летните месеци някои пресъхват. Сезонната неравномерност в речния отток налага изграждане на специализирана инфраструктура за регулиране и рационалното му използване за напояване. Добра основа за това са изградените 117 изкуствени водоеми - микроязовири.

Гъстотата на речната мрежа е 1,32 км/кв.км. В нея се вливат около 25 притока, по-важни от които са реките Върбица и Крумовица. По река Арда е изградена каскада Арда, която включва язовирите: Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград. Практически до държавната граница, коритото на реката е заето от езерата на тези три язовира. Най-близко до разглежданите площи е язовир Ивайловград. Началото му е на около 25 км под язовир Студен кладенец. Стената му отстои на по-малко от 5 км от държавната граница.

Язовир "Ивайловград" представлява изключителен потенциал за развитие на туризъм, дълготраен отдих и разнообразни спортове.

Сериозен проблем е липсата на пречиствателни станции за отпадните битови води от градската канализационна мрежа, които се изтичат в реката и водят до замърсяване на водите. Замърсяване на подземните и подпочвени води не е установено.

2.7 Почви

Според „Почвено-географското райониране на България“ (по Нинов, 1997) територията на Община Ивайловград се намира в Средиземноморската почвена област и по конкретно в Източнородопско-Сакарската провинция.

Тя се характеризира с доминирането на плитки почви (Leptosols) - ранкери с литосоли, на ранкери с канеленовидни лесивирани (chromic, LVx) почви. Уникални са червените канеленовидни лесивирани почви (ferric, LVf) , андосолите (Andosols) и планосолите (Planosols), на площите, които са ограничени. Почвите на общината са предимно от IV бонитетна група - лоши.

Почвената покривка на територията на общината е представена главно от три основни вида:



  • Канелените горски почви, заемат предпланинските части на Източните Родопи. Тези почви се характеризират с високо съдържание на глина (до 30%) и притежават глинест хоризонт.

  • Излужени и слабоизлужени черноземни смолници - в речните долини.

  • Плитки почви. Тези почви се развиват върху твърди скали, които бавно изветрят и се характеризират с протичането на ерозионни процеси.

Орографските условия, съчетани с характерния за тях почвен фонд на общината в комплекс с хидроклиматичните условия, предлага много добри възможности за развитие на някои земеделски отрасли. Съществуват добри условия за отглеждането на технически култури.

Основен проблем за опазване на почвите в района е ерозията. Почвено климатичните условия и вертикалното членение на релефа са довели до средна степен на ерозия, особено в обезлесените участъци.

Средногодишния плаващ наносен отток е 150 тона/км2. Почвената ерозия оказва извънредно неблагоприятно въздействие върху земеделието, унищожават се земеделски земи, разрушават се съоръжения. Почвеното плодородие и продуктивността на земеделските култури намаляват с 30-45% при такива средно ерозирали почви.

Съгласно мониторинговата мрежа "Земя и почви" на територията на общината се извършва контрол от страна на Регионална инспекция по околна среда и води относно замърсяването на почвите с тежки метали и металоиди; следи се и за вкисляване на почвите. Всички досегашни резултати от анализите и изследванията са в границите на пределно допустимите норми и концентрации.



    1. Растителност и животински свят

Община Ивайловград е разположена в Южнобългарския биогеографски район - Източно-родопски подрайон (Груев Б., Б. Кузманов,1994), характеризиращ се със силно Средиземноморско климатично влияние. Климатичните условия благоприятстват съществуването на много средиземноморски видове, както и на преходно средиземноморски съобщества.

Характерните климатични и морфографски дадености на района определят наличието на една сравнително богата флора и фауна.

Във фитогеографско отношение съставът на флората на Източните Родопи е сложен. От главните групи, най-голяма е тази на Медитеранския флористичен елемент. В групата, обаче, броят на субмедитеранските видове е по-голям от тези на стеномедитеранските и балканските видове.

Значително е и присъствието на широко разпространените евроазиатски, циркумполярни и космополитни флорни елементи, което е свързано с разнообразието на екологичните условия в района, височинният диапазон и вековната човешка дейност. Установени са общо 1962 вида висши растения / Petrova А., 2004: Flora of the Eastern Rhodopes (Bulgaria) and its conservation significance/.

Първична за Източните Родопи и община Ивайловград е горската растителност. Общината е богата на вековни иглолистни и широколистни гори, което предопределя развитието на дърводобива. Разпространени са остатъчни гори съставени почти само от космат и виргилиев дъб, източен чинар, черен бор, благун, цер, мъждрян, габър и бук, храсталаци от драка и тревни екосистеми от белизма, садина, луковична ливадина. По-рядко са разпространени кедри, шестил, бреза и други.

Най-големи площи са заети от дъбовите гори. Срещат се 7 вида дъб, които изграждат чисти и смесени гори. Буковите гори, играещи съществена роля за снежната покривка през зимата и регулирането на водния режим, са запазени по долините на Арда и Бяла река. Тук се срещат и средиземноморски съобщества, доминирани от вечнозелената грипа, зеленика и др. Характерни средиземноморски видове растения са: склеропоа (Scleropoa rigida), зайча сянка (Asparagus acutifolius), жълтуга (Genista anatolica), Osyris alba. В състава на псевдомаквисите влизат по-малко вечнозелени и други средиземноморски форми, но достатъчно преходносредиземноморски придружаващи видове. Тези съобщества се срещат пръснато в най- източните и североизточни части на подрайона /напр. Ивайловградско, Белороляне, Мандрица/ и вечнозеленият им облик се определя от грипа (Phillyrea media), кукуч (Pistacia terebinthus), червена хвойна (Juniperus oxycedrus) и др. като в състава им влизат още келяв габър (Carpinus orientalis), космат дъб (Quercus pubescens), драка (Paliurus spina-christi), луковична ливадина (Poa bulbosa). Типични за подрайона са и мезофитните съобщества от източен бук (Fagus orientalis), както и ксеромезофитните от благун (Quercus frainetto), маклен (Acer monspessulanum) и цер (Quercus ceris).

Срещат се и малки петна от съхранени гори от черен бор (Pinus nigra) /Груев Б.;Б.Кузманов,1994; „Обща биогеография"/. Извършвани са и залесявания с бял и черен бор. Източните Родопи са един от регионите на страната с най-голямо биологично разнообразие. Най-богато представени са семействата Сложноцветни (Asteraceae) - 237 вида, Бобови (Fabaceae) - 173 и Житни (Poaceae) - 163 вида. Установени са 23 български и 93 балкански ендемита, но процентното съотношение на ендемичния компонент е сравнително ниско - 5.9%, т. е. под средното за страната. Вероятно това е свързано с липсата на обособени центрове на видообразуване /формообразувателни огнища/. Присъствието на ендемични видове в някои родове е значително - юрюшки лопен (Verbascum juruk), скален лопен (Verbascum rupestre).Те са определени за приоритетно за опазване в България, съгласно Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Особен интерес за учени и природозащитници, за специализирания познавателен и еко-туризъм представляват 1700 растения, в това число 15 защитени вида орхидеи в защитените природни територии - Био-резерват - "Дупката" в близост до града и защитената местност - "Ликан чешма" по пътя за село Свирачи. Броят на достоверно срещащите се видове със значим консервационен статус е както следва:

  • 83 защитени от Закона за биологичното разнообразие вида /14.2% от всички защитени растителните видове/;

  • 12 световно редки вида, включени в Приложението на Директивата за хабитатите;

  • 5 вида, включени в Приложение №1 на Бернската конвенция;

  • 13 застрашени и 101 редки вида, включени в Червената книга на България.

Фауната е представена от сърна, дива свиня, дива котка, чакал, лисица и всички видове грабливи птици. Тук са установени 350 вида пеперуди, 21 вида риби, 10 вида земноводни, 26 вида влечуги, 273 вида птици и 59 вида бозайници.

Тук обитават редките видове птици като черна кана, египетски и американски лешояд /в района на с. Плевун/, малкият орел, ястребът, 19 вида прилепи. Атракция е и отглежданата в с.Славеево гигантска костенурка.



Каталог: download -> programi -> 2014
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”
2014 -> Регионално развитие
programi -> Програма за полагане на общественополезен труд от лица, обект на месечно социално подпомагане


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница