Приложение 1: Библиографски опис на първата годишнина на списание „Славянски глас” (1902-1903)



Дата25.10.2017
Размер385.76 Kb.

Приложение 1:
Библиографски опис на първата годишнина на списание „Славянски глас” (1902-1903)


Библиографски опис на първата годишнина на списание „Славянски глас”, 1902-1903 година


С Л А В Я Н С К И Г Л А С Ъ

Органъ на славянското благотворително дружество въ София

Художествени текстове

1902 г.
Вазовъ, Иванъ. На върха Свети Никола [разказ] // I, 1902, № 1, с. 18-19

София, 1902 г.


Вазов, Иван. Опълченцитэ на Шипка (Из „Епопея на забравените”) [стих.] // I, 1902, № 1, с. 34-37

Пловдив, 1883 г.



Вазовъ, Иванъ. Тамъ! [стих.] // I, 1902, № 2, с. 105

Из „Македонски сонети”, 1884



Величковъ, К[онстантин]. Добрύ дошле? [ода] // I, 1902, № 2, с. 73-78

София, 1902 г.

Написано по случай пристигането на руски гости за Шипченскитe тържества.

Радченко, Я. На освященiе Шипченскаго храма [стих.] // I, 1902, № 2, с. 104-105

Тодоровъ, П[етко] Ю[рданов]. Соколъ [идилия] // I, 1902, № 1, с. 30- 31

Berlin, 1901 г.



Христовъ, Кирилъ. Орисия [елегия] // I, 1902, № 2, с. 90-91

Стихотворението е публикувано със съкращения.



Христовъ, Кирилъ. Славянското слънце [стих.] // I, 1902, № 1, с. 48

Чеховъ, А[нтон] П[авлович], Сбъркали п©тя [разказ] // I, 1902, № 1, с. 31-34

Превел: Ив. Д.. Ив


1903 г.

Христовъ, Кирилъ. Гробища [стих.] // I, 1903, № 3, с. 115-116

Чехъ, Сватоплукъ. Пеперудка. [разказ] // I, 1903, № 3, с. 123-127

Превел: Ст. Костов


Статии, очерци, отзиви

1902 г.
Бобчевъ, Ил[ия] С[авов]. Рускиятъ езикъ и руската литература

въ България [статия] // I, 1902, № 1, с. 37-39

Ранното изучаване на руския език в българските училища и възпитанито на българското общество, чрез образците на руската литература и наука; някои проблеми в книгообмена между двете страни.



Бобчевъ, С[тефан] С[авов]. Славянската идея [статия] // I, 1902, № 1, с. 5-9

Разглежда идеята за възраждане на славянската солидарност и братство в началото на XIX в. в различните аспекти на политическия, обществен и културен живот на славянските страни.



Велчевъ, В[eлчо] Т. Шипченскитύ тържества [отзив] // I, 1902, № 2, с. 67-72

Архитектурните достойнства на Шипченския храм-паметник; тържествата по случай 25-годишния юбилей на Шипченските боеве – възпроизвеждане на решителните сражения в присъствието на ветерани и величавото зрелище по освещаването на храма.



Графъ Игнатиевъ въ столицата. Подпис: С.С. [отзив] // I, 1902, № 2, с. 80-82

Четиридневното посещение на граф Игнатиев в столицата и бляскавото му посрещане по пътя до Съборната църква, до Царския дворец и руското консулство.



Московското славянско общество в София [отзив] // I, 1902, № 2, с. 97-104

Възторжените благодарствени речи, произнесени от Череп Спиридович и от Иван Вазов след приемането им за почетни членове, съответно на Славянското дружество в България и Московското славянско общество в София; изпратени телеграми до други славянски дружества с призив за общо славянско обединение.



Наумовъ, Ю[рдан]. 25 годишнината отъ освобождението (Изъ „Славянскiй вэк”) // I, 1902, № 1, с. 39-48. С ил.

Събития, съпътстващи юбилейните тържества по случай 25-годишнината от освобождението; създаване на комитет Цар Освободител Александър II; освещаване на руския храм при Шипка; посещение на българска делегация в Петербург, водена от княз Фердинанд.



Нıколко думи по руско-полскитэ отношения. [без автор] [статия] // I, 1902, № 1, с. 9-15

София, 1902 г.

Относно борбите между Полша и Русия, водени от противниците на славянското единение за отслабване влиянието на православна Русия в Европа.

Рύчитύ на обύда при Шейново. // I, 1902, № 2, с. 78-80

Приведени са речите на Н. Ц. В. Княза и на Н. И. Височество Великия Княз, произнесени на големия гала-обяд при Шейново на 16 септември т. г.



Семеновъ, Н. Напрύдъкъ на славянската идея [статия] // I, 1902, № 2, с. 82-90

София, 1902 г.

Изводи от тържествата, свързани с освещаването на храм-паметника Шипка; ролята на граф Игнатиев за защита на славянската идея за сближаване с Русия от нейните отрицатели; предстоящите тържества в София, по случай освещаването на паметника на Цар Освободител; Всеславянската изложба в Петербург през 1904 г. за установяване на търговски и икономически отношения между славянските народи.

Славянското Благотворително дружество и графъ Игнатиевъ [отзив] // I, 1902, № 2, с. 92-97

Речта на Иван Вазов по повод предстоящото посрещане на граф Игнатиев в столицата и провъзгласяването му за почетен член на Славянското благотворително дружество в деня на освещаването на храм-паметника Шипка. Разменени са речи и телеграми.



Славянитэ познаватъ ли се помежду си? Подпис: Ив [статия] // I, 1902, № 1, с. 15-18

Предложение за свикване на общославянски конгрес с представители на славянските народи; взаимно опознаване и сближаване чрез важни и общи реформи във всички славянски училища.



Цоневъ, Б[еньо]. Руско-български паралели [статия] // I, 1902, № 1, с. 20-29

София, 1902 г.

Относно взаимните културни заемки между принадлежащите към една и съща славянска група народи българи и руси; за навлезлите в българския език руски думи, заети от старобългарски и други западноевропейски езици.

1903 г.

Бобчевъ, С[тефан] С[авов]. Македонскиятъ въпросъ и Славянскиятъ печатъ [статия] // I, 1903, № 3, с. 117-122

Ярък политически коментар в защита на Македония и нейните духовни, просветни и национални права против безмълвното отношение на Турция и Европа след подписването на Берлинския договор. След нахлуването на Австрия в Босна и Херцеговина, авторът определя македонците като изкупителна жертва на славянските грехове в завоевателните цели на северните германски народи към Мала Азия; акцентира върху нарушеното единство между славянските народи и забравеният общ идеал за солидарност, който отстъпва място на вътрешните разногласия между тях. Отчитайки трагизма на македонския въпрос, авторът призовава славянския печат да освети правата на Македония, обещавани в чл. 23 от Берлинския договор за създаване на една автономна, самостоятелна област с местно самоуправление.



Бобчевъ, С[тефан] С[авов]. Паметникътъ Хусу въ Прага и Значението му за Чехия и Славянството [статия] // I, 1903, № 4, с. 163-172

Написана по повод полагане основите на паметник на великия син на чешкия народ Ян Хус на 22 юни 1903 в центъра на Прага. В своето пламенно изложение авторът се спира последователно на етапите в личната история на Хус: свещеник, професор в университета, доктор по богословие, яростен отрицател на недостойното поведение на голяма част от католическото духовенство. В своето съчинение “De Ecclesia” той изповядва убежденията си за една вселенска черква с един бог Исус Христос, без източни и западни уклони. Това учение разклаща цялата римокатолическа система и той е обявен за еретик. На черковния събор в Констанца немският император Сигизмунд го кани на помирение с черквата. След напразните усилия на всевъзможните представители на светската и духовната власт да се отрече от учението си Хус е хвърлен в затвора. Без да има право да се защити получава две присъди – изгаряне на книгите му и лишаване от черковен сан. Предаден в ръцете на светската власт, той е публично изгорен на клада. Неговата смърт се превръща в начало на бурни хусистки войни и реформаторски движения, в които се калява националният характер на чехите против папството и германството. В началотo на XVIII в. Чехия се превръща в австрийска провинция, а чешкият език и народност са подложени на унищожение от деспотизма на австрийския император Йосиф II. XIX-то столетие е времето на всестранното възраждане на чехите, които водят исполинска борба за своя език, народност и политическа самостоятелност. В заключение авторът определя откриването на паметника на Ян Хус 500 години след гибелта му като доказателство за жизнеспособността на неговото учение, обединяващо цялото славянство.



Георгиевъ, Йорд[ан] П. Едно освэтление върху гръцката “велика идея” [статия] // I, 1903, № 4, с. 182-189

София 20/VII, 1903 г.

Коментират се враждебните отношения между гърци и българи. Общоприетото мнение, че гръцката “велика идея” е дело на фанариотите, се оспорва. Привеждат се примери в подкрепа на мнението, че те са се ръководили от лични материални интереси, а същинските носителите на тази идея са немците.

25- годишнината на Санъ-Стефанския договоръ (Съобщение на графа Н. П. Игнатьевъ) // I, 1903, № 3, с. 128-133

Спомени за последните събития от края на Руско-турската война през 1877 г., подписването на Сан-Стефанския мирен договор и неговата ревизия на Берлинския конгрес.

Изложението е взето от публикация в априлския брой на в. „Известiя С. Петербургскаго Славянскаго благотворителнаго общества”.

Последниятъ Търновски Трапезицки Патриархъ Евтимий. Подпис: К. [очерк] // I, 1903, № 4, с. 173-181

По повод 500-годишнината от смъртта на последния търновски патриарх Евтимий. Встъплението напомня за възхода на българската книжнина през XIV век, която по степента на развитие и по силата на влиянието си върху славянската книжнина е надминала дори Симеоновия век. Преклонение и възхита към личността на Πатриарха е основният тон на изложението. Проследени са важните моменти от неговия живот и дейност, които свидетелстват за един ненадминат авторитет в богословската литература, оставил дълбоки следи в славянската книжнина. Висок пример за подражание като писател и черковен оратор. Съставител е на жития, похвални слова, служби на светии, молитви за разни случаи, граматически правила и летописи. Превежда служебници, пише черковни повести и послания. Неговите трудове са пренесени и станали образци в руската и сръбската литература. Непримирим пазител на паството си в религиозно-нравствено отношение, предпочел смъртта пред вероотстъпничеството. Литературното движение в България по времето на Патриарх Евтимий, продължено от неговите ученици е ярък етап в историята на българската литература и на цялото православно християнство.



Разкопкитэ на Руския Археологически Институтъ около Абоба. (Из „Византiйский Временникъ) [статия] // I, 1903, № 4, с. 197-200

Относно рефeрата на директора на Руския археологически институт в Цариград Г. Успенски изнесен на II конгрес на християнските археолози в Рим през 1900 г. за направените разкопки в източната част на Северна България, близо до село Абоба, Шуменско.



Разпрэдэление на жителитэ на Битолския вилаетъ по народности и вэроизповэдания прэзъ 1899 год. [без автор] [реценцзия] // I, 1903, № 4, 190-193

Резюме от студията на руския консул в Битоля А. Ростковски напечатана в руското списание “Живая старина”, отделение по етнография, год. IX, вип. I, с. 60-117, придружена от етнографска карта на Битолския вилает от 1897 г. Въпросът за прекарването на етнографски граници между народностите в турските провинции през 60-те години на миналото столетие е повод за съставяне на карта и статистическа таблица за населението на Битолския вилает.



Разпрэдэление на жителитэ на Солунския вилаетъ по народности и вэроизповэдания прэз 1899 год.[без автор] [рецензия] // I, 1903, № 4, с. 193-195

Резюме от студията на руския консул в Битоля А. Ростковски, напечатана в руското списание “Живая старина”, отделение по етнография, год.X, вип. III, с. 393-425 и вип. VI, с. 565-583.

Съдържа данни за източниците, ползвани при съставянето на статистическите таблици на народонаселението.

Съврэменни руски поети: Антонъ Павловичъ Чеховъ. (Из „Журналъ для всэхъ) [статия] // I, 1903, № 4, с. 222-224

Превел : М. Ив. Иванова

Съдържа кратък обзор на живота на Чехов и основните теми в творчеството му.

Хлътовъ, Никола. Франтишекъ Ладиславъ Ригеръ [очерк] // I, 1903, № 3, с. 134-142

В памет на най-яркия представител на чешките будители от средата на 19 в., чиято всеотдайност и самоотвержени усилия са част от възкръсналото самосъзнание на чешкия славянски народ, търпял дълго време духовния ярем на немското опекунство.

Фр. Ригел работи неуморно за налагането на чешкия език наравно с немския; създава първото чешко читалище “Народна беседа”, обединяващо тогавашните патриоти; в 1859 г. започва издаването на “Научен словар”; основава вестник “Народни листи”; блести с ораторските си дарби и политическите си изяви в заседанията на чешкия сейм; след узаконяването на върховната власт на немците с декемврийската конституция в 1876 г. чехите са силно онеправдани, народните представители напускат чешкия сейм; в 1875 г. Ригер основава дружество за подпомагане на чешки литератори и художници “Сватоборъ”; паралелно с това продължава политическата си дейност; с победата на младочехите в новите избори през 1891 г. идва краят на политическата му дейност.

Вести

1902 г.

Вэсти изъ славянския свύтъ. // I, 1902, № 1, с. 49-54

Русия, с. 49-50


Общо годишно събрание на Московското славянско благотворително дружество; размяна на гостувания между ученици от български и руски училища; честване 50-годишния юбилей от смъртта на оголГолл

Г

Гогол; честване 50-годишния юбилей от смъртта на Жуковски; мисия на руския разказвач на билини Иван Рябинин из славянските земи.


Сърбия, с. 50-51


Славянскiй вэк”, бр. 43

Основаване на дружество „Руски клуб” в Белград и Ниш и решение за издаване на свой орган; основаване на Славянски клуб в Белград и приемане на устав; германизация на южните славяни.



Черна гора, с. 51

Разширяване дейността на женския институт в Цетина с ежегодна помощ от Русия.



Чехия, с. 51-53

Славянскiй вэк”, бр. 45

30-годишен юбилей от историческото право на чешкия народ, признато от австрийския император; протести на чешкото духовенство в Прага срещу черковната раздяла на чешкия народ от немците; съставът на австрийската армия по народности; наличният фонд за построяване на паметника на Ян Хус в Прага; цифри от последните преброявания на населението в Прага; литературна вечеринка в Прага посветена на лужицките сърби; вандализма на гроба на Ян Колар.

Чехия, с. 53

На 26 януари във Виена и Чехия е отпразнуван 50-годишния юбилей от смъртта на Ян Колар.



Германска Полша, с. 53-54

Мерки на германското правителство за понемчване на поляците в Германия; отворено писмо на полския народен поет Хенрих Сенкевич до сънародниците му; възвание на Комитета на полския народен музей в Ратерсвин (Швейцария) до всички учени в света за протест против пруските насилия.



Вэсти изъ славянския свύтъ. // I, 1902, № 2, с. 106-110

Графъ Толстой на английски, с. 106


Английският преводач на Толстой Моод работи върху пълно издание

на съчиненията му.



Горкий на виенската сцена, с. 106

През месец септември във Виена е поставена пиесата „Еснафи”.



М. И. Домонтовичъ, с. 106

Съобщава се за смъртта на Домонтович на 8 октомври в Петербург на 72 годишна възраст; името му е свързано с най-дейно участие в Освободителната война и в управлението на новосъздаденото българско княжество до края на 1879 г.



Вύнценосни глави почетни членове на Московското Славянско общество, с. 107

Дипломи за почетни членове получават сръбският крал Александър, кралица Драга, италианският и румънският крал лично от Череп Спиридович. Такъв диплом е получил по-рано и Н.Ц.В. Князът.



Шипченскитύ тържества и Сенкевичъ, с. 107

Молбата на полския писател да участва в тържествата е отхвърлена от комитета “Цар Освободител” по заповед на Министерството с обещание да бъде поканен следващата година на „всеславянския” празник по случай освещаването на паметника Цар Освободител заедно с представителите на другите славянски земи, съобщава в бр. 51 “Славянскiй век”.


Руский язикъ в Парижкия университетъ, с. 107

Решение за откриване на катедра по руски език и литература в Парижкия университет и всички столични европейски университети, изключение прави само Виенският университет.

Вечеринка въ паметъ на Прерадовича, с. 108

В тържествената реч на поета Кранчевич в памет на първия хърватски поет се сочи главния мотив в поезията му - светлина от Изток.



Славянското общество въ Москва, с. 108

Избира за почетен член управителя на Морското министерство адмирал П. П. Тиртов.


Хенрихъ Семирадски, с. 108

Известният полски художник, починал на 22 август т.г. в своето родно място Стропалково, е погребан с необикновена тържественост във Варшава.

По Загребскитύ събития, с. 108

Московското славянско общество съобщава на различните славянски дружества за побоища в Загреб между хървати и сърби, предизвикани от различните религии. Това противоречи на основните принципи на Славянското общество за самостоятелно развитие на различните славянски народности, независимо от тяхното вероизповедание и политически убеждения.



Вечеринка в Бύлградъ, с. 109

В новооснования „Славянски клуб” в Белград са четени бележити стихотворения от славянските литератури, между които и Ботевото стихотворение „Хаджи Димитър”.


Нови членове на Българското книжовно дружество, с. 109
Провъзгласени са новите членове на дружеството на общо събрание през октомври.

Въ паметъ на графа Игнатиева, с. 109

С решение на Софийския окръжен съвет е поставен бюст на графа на ул. “Граф Игнатиев” в столицата.


Юрий Венелинъ, с. 110

По инициатива на Българското книжовно дружество на 27 октомври е отпразнувана 100-годишнината от рождението на Ю. Венелин с два реферата, на които е присъствала многобройна публика.
Въстанието в Македония и бύжанцитύ, с. 110

Славянското благотворително дружество отправя призив към българския народ да се притече на помощ на стотиците македонски емигранти напуснали изгорелите си жилища и потърсили спасение от турските безчинства в Княжеството.


Разни вэсти. // I, 1902, № 1, с. 57-58

Н. Ц. Височество Княза е избран за почетен член на Славянска беседа и удостоен с поздравително писмо от Славянското благотворително дружество в Москва; на Гергьовден т.г. българският екзарх Йосиф I отпразнува в Цариград 25-годишнината от управлението на българската църква.



1903 г.

Вύсти изъ Славянския Свύтъ. // I, 1903, № 3, с. 143-156

Македонско дружество въ С. Петебургъ, с. 143-144

Под покровителството на Славянското благотворително дружество в Петербург студентите македонци съставят дружество “Македонско научно-литературно студенческо дружество”, в което са записани 20 члена. Целта на дружеството е духовно единение, запознаване на руското общество с истинското минало и настояще на македонците от историческо и етнографско гледище, членовете му говорят помежду си на македонските наречия, носители са на идеята “Македония за македонците” и на македонския език като обединително звено на славяните на целия Балкански полуостров.



Статистика на Славянитύ, с. 144

Отъ “Славянский вэк”, № 62

Посочени са различни статистически данни за броя на славяните по народности. Според тях славяните съставляват една трета от населението на Европа.



Всеславянската изложба въ Петербургъ прύз 1904 год., с. 144-145

По идея на граф Игнатиев с подкрепата на видни обществени дейци в Русия се подготвя изложба, чиято цел е да установи по-жив икономически и културен обмен между славяните от цял свят. Най-силен интерес към нея проявяват чешките търговски индустриални кръгове.



Храмътъ-паметникъ въ гр. Плύвенъ, с. 145

На 12 април т.г. е положен основния камък на храм-паметник, който ще се строи в Плевен, символ на Освободителната война. Откриването му съвпада с откриването на паметника на Цар Освободител в София.



Чешския спомагателенъ комитетъ за Всеславянската изложба въ Петербургъ, с. 145-146

От “Славянский вύк” [без бр.]

На заседание на градския съвет в Прага, съвместно с представители на Моравия е създаден подготвителен комитет за участие във Всеславянската изложба в Петербург. Специално внимание е отделено на финансовата страна на програмата, разделена на 11 части според естеството на отраслите.



Запретяването на “Славянскiй вύкъ” въ Маджарско и Хърватско, с. 146

Министърът на търговията Ланг в Маджарско и Хърватско се разпорежда да бъде забранено разпространението на сп. “Славянскiй глас” с мотива, че разпространява панславянски стремежи, които са в състояние да нарушат мира и реда на немаджарските народности.



По прэслэдването на поляцитэ въ Прусия, с. 146-147

Из „Славянскiй вэк”, № 63

В Прусия се подготвят нови закони, насочени против всички негермански поданици, главно срещу поляците. Във всички държавни, общински и учебни учреждения се налага единствено немският език.



Паметникътъ на Иванъ Хусъ, с. 147

В Прага се подготвя голямо тържество по случай полагане основния камък на паметник на Ян Хус. Програмата включва тържествена процесия от всички народни и патриотични дружества и корпорации, издаване специална брошура на френски език, изработка на медали. Императорът и царският двор са недоволни от тази инициатива.



Der wiederaufgefundene Kodex des hl. Klemens und andere auf den

Patriarchat Ochrid bezugliche Urkunden, с. 147

Под това заглавие е публикувана статията на професора от немския университет Хайнрих Гелцер, резултат от научното му пътешествие до Македония, Солун, Охрид и Св. Гора, с цел да събере документи и сведения относно унищожената през 1767 г. Охридска архиепископия.



200-годишнината на Петербургъ, с. 147

Кметството на руската столица е изпратило покани до кметствата на всички европейски столици за тържеството по случай 200-годишнината от основаването на Петербург от Петър Велики. България е представена от кметовете на София и Пловдив.



Виенскитэ власти противъ старославянския езикъ , с. 148

Предложението на Далматинския сейм за преподаване на старославянски език в педагогическите училища, а глаголическата азбука в народните училища не се приема от виенските управляващи кръгове и то не може да получи силата на закон.



Съборъ на българскитэ юнаци прэз 1903 год., с. 148

През Великденските празници всички български юнашки дружества от градовете край Дунав се събрали на събор в град Силистра.



Нэмски прэводи отъ Ив. Вазова, с. 148

В немското списание „Immergrun” са публикувани на немски език разказът „В градината на музите” и стихотворенията „Клепалото” и „Върхът”.



Числото на чехитэ въ Виена, с. 148

Според статистическите данни на проф. Йосиф Чипер числото на чехите във Виена през 1900 г. е приблизително два пъти повече от официалната статистика, в която чешките работници са записвани като немци от немските работодатели. Не се удовлетворяват молбите на чехите към правителството за отваряне на чешки училища.



Извэстния хърватски публицистъ Степанъ А. Радичь, с. 149

От „Славянскiй вэк” [ без бр.]

Упорито преследван от хърватското правителство за това, че отстоява правото си да говори на своя език на хърватска територия. Обвинен, че възбужда омраза към маджарската народност и изпратен в затвор.



За правата на кирилицата , с. 149

Из „Славянскiй вэк” [без бр.]

Позовавайки се на закон от 1887 г., според който в Хърватия и Словения кирилицата се признава за равноправна с натрапената на сърбите латиница, издаваният в Загреб вестник „Србобран” помества във всеки свой брой призив към сърбите да пишат на кирилица.



Конгресътъ на рускитэ слависти, с. 150-151

От „Бългрска сбирка” кн. 5, 1903 г.

От 10 до 15 април в Санкт Петербург е проведен предварителен конгрес на славистите, с цел да подготви програма и да се уточнят специалистите за конгреса, който ще се свика през 1904 г. от императорската руска академия на науките. Заседанията са проведени в 6 секции и са обсъждани въпроси за изучаването на славистиката в руските университети, за славянската енциклопедия, за черковнославянския речник, за славянската библиография, за черковнославянските паметници и за книжовното дело.



Полагане основния камъкъ за паметникъ на Василъ Левски въ Карлово, с. 151

На 15 май т. г. е положен основния камък за паметник на Васил Левски в Карлово. На тържеството присъстват Н. Ц. В. Българския княз и по-голямата част от Министерския съвет.



Откриване Бургаското пристанище, с. 152

На 18 май т. г. в присъствието на Н. Ц. В. Българския княз, Министерския съвет и всичките висши чиновници, генералитета и други гости се открива бургаското пристанище.



Говори се, с. 152

Откриването на паметника на Цар Освободител се отлага за по-благоприятно време поради събитията в Македония.



Учителитэ, с. 152-154

Резолюция на учителското тяло в България” изпращат на 13 май 1903 г. българските учители до всички свои колеги в Европа и Америка, в която изразяват своя протест и негодувание против масовото арестуване на учители и ученици и насилственото затваряне на училища в Македония и Одринско. Отправен е и Апел към учителите на цял свят за морална подкрепа в исканията за безпристрастно правосъдие над хилядите затворници.



Пожертвувания за построяването чешки театръ въ Брюнъ, с. 154

Из „Славянскiй вύк” , № 63

За построяването на един чешки театър в Брюн (Моравия) e открита всенародна подписка в цяла Чехия и Моравия. Пожертвованията са достигнали до 500 000 крони.



Раздаденитύ отъ „Славянското благотворително Дружество” помощи на бэжанцитэ отъ Македония, с. 154-156

През октомври 1902 г. от дружеството е сформирана шестчленна комисия, която се ангажира със събирането на пари, дрехи, обуща и други помощи за нуждаещите се бежанци от Македония, потърсили спасение от турските зверства. Направен е отчет за постъпилите парични средства и вещи.


Вэсти изъ Славянския Свэтъ. // I, 1903, № 4, с. 201-216

Послэдниятъ прэвратъ въ Сърбия, с. 201-208

Из “Вестникъ Европы”

Подпис: С. Н. Л.

За участта на Сърбия през последната четвърт на 19-то столетие когато крал Милан продава страната на австрийците и залага нейните приходи във виенската „Лендербанк”; за управлението на младия крал Александър, син на Милан, станал печално известен с „реформите” предизвикани от личните му интереси; за фаталните последици, довели до избор на новия крал Петър Карагеоргиев.

За отварянето на нови славянски университети въ Австрия, с. 208-209

Из “Славянскiй вэк”, № 65

Въпросът за отваряне на славянски университет в Люблин и чешки университет в Берн (Брюн – Моравия) е поставен на събрание във Виена, на което са присъствали хърватски, сръбски и чешки студенти, депутати от парламента, представители на словенците.



Маджаритэ и Славянитэ, с. 209

Известiя Славян. Благотвор. Общества”, май 1903

Училищният инспекторат в Горна Унгария е изпратил конфиденциални циркулярни писма до учителите в общините с молба за сведения относно интереса на населението към словашката и чешката литература, нейното разпространение, предлагането на забранени руски издания от Галиция и имената на тези, които ги разпространяват.

Православенъ религиозенъ фондъ въ Буковина, с. 209

Известiя Славян. Благотвор. Общества” въ Петербургъ

Така се нарича фондът, образуван от земите на бившите православни манастири в Буковина. Управлява се от Виенското правителство с помощта на чиновници, предимно немци, с католическо и лютеранско вероизповедание. Това обяснява факта, че по-голямата част от доходите се използват за дейности, нямащи нищо общо с православието.

Вълненията въ Хърватско, с. 210-212

В отговор на „държавното съглашение на Хърватско с Унгария” през 1868г., което дава на Хърватско политическа автономия, но му отнема икономическата свобода се създава ново, младо славянско демократическо движение. Под лидерството на С. А. Радич започва организирана борба за пълна икономическа и финансова самостоятелност на Хърватско от Унгария.



Смъртта на В. И. Аристова, с. 212

Съобщение за смъртта на известния славянски деятел Василий Иванович Аристов, секретар на Славянското благотворително дружество.



Литературна премия, с. 212

Череп Спиридович, председател на Славянското благотворително общество в Москва, обявява премия от 5000 рубли за написването на съчинение на тема „Грюнвалдското сражение и неговото значение за славянската федерация”.



Господинъ Министръ на Народното Просвэщение, с. 212-213

Подпис: М. Прентов

За възхваляването на немската култура от Министъра на народното просвещение; за забраната на малките деца от Познан да говорят на матерния си език; за единственото чешко училище в Прага, което се поддържа от дружество „Коменски” и чийто свидетелства не се признават от австрийската държава; за някои по-заможни чехи, които изпращат децата си в немско протестантско училище, за пословичната толерантност на българите към хулителите на българския език и всичко българско.

Иосифъ Й. Тоужимски, с. 213-215

Подпис: Мартин Прентов

Съобщава се за кончината (10 юли) на 55-годишния славянофил, писател и журналист Тоужимски, посветил живота си на всеславянската идея, известен като голям познавач на всички славянски езици и в много от статиите си като горещ българофил.
Извлечение отъ завещанието на Ф. Лад. Ригеръ, с. 215-216

Подпис: Георги Хлътов

На 70-годишния си юбилей Ригер прави завещание от 150 000 крони на дружество „Сватоборъ” за основаване на Ригеров фонд, който да се ползва след смъртта му за подпомагане на млади научни работници, писатели, художници, както и за хуманитарни и патриотични дейности. Премията може да се дава само на лица от чешка народност.
ІV. БИБЛИОГРАФИИ

1902 г.

Библиография. // I, 1902, № 2, с. 110-112
Юбилейна книжка. Защитата на Шипка на 9, 10 и 11 авг. 1877 г. и историята на Самарското знаме”. Събрал и написал – капитан Никола Радевъ.

Сръбската книжнина у насъ.Българския търговски вестник” печата в превод разказите от Бранислав Нушич „Избор” и „Макским”.

Известiя С. Петербургскаго славянско благотворительнаго общества № 1, окт. 1902.

Книжката съдържа интересни материали по славянския въпрос и славистиката.

Пъстъръ свύтъ” от Иван Вазовъ

(„Славянскiй вύк”)

В току-що излезлия нов том с разказите на Вазов, правдиво се описва възродената след войната съвременна България.
Македония. Cartes etnographiques des vilagetsde Salonique, Cossovo et Manastir. Litographiees par Linstitut Cartographiquea Sophia.

Етнографски карти за македонските вилаети с приложен коментар и статистика за различните етноси населяващи тази територия



Българската книжнина въ славянскитύ езици.

Храмъ-памятникъ на Шипкύ” 1877-1902 год. Безплатное народное издание Е. В. Богданович – Петербург 1902 г.


Славянска библиография. // I, 1902, № 1, с. 54-56
Ученыя записки Императорскаго Казанскаго Университета. (Декемвр. 1901).

Съдържа статия от проф. А. Александрович за живота и дейността на В. Н. Григорович.



Известiя Историко-Филологич. Института княза Безбородко в Нежин. - В 19 т. проф. Сперански печата подробна некрологическа бележка за проф. В. В. Качановски.

Д-ръ Радованъ Кошутичъ като допълнение на своята „граматика на полския език”, писана на сръбски (1898) е издал „Примери на книжовния полски език”, Белград, (1902).

Др. Iован Цвиjм, Преглед географске литературе о Балканском Полуострову. Св. IV за 1898, 1899 и 1900 г. (Bibliographie Geographique de la Peninsule Bulkanique). Београд 1901. стр. 124

Известiя Отделенiя Русскага языка и словесности Императ. Академiи Наук (VI т. 4 кн.)

Обстойна студия на проф. В. И. Ламанский, в която поддържа тезата, че Кирилицата е по-стара от Глаголицата.



Славянска мисъл (La penssee slave) от Триест печата в № 32 от 9 авг. (н. г.) - една симпатична характеристика за Константин Петрович Победоносец, който работи за руското православие и самодържавие.

М. Корчинскiй е написал един биографичен труд - Сигизмунд Крачинскiй.

В. А Францевъ. Очерки по исторiи чешскаго возрожденiя. Русско-чешскiя ученыя связи конца XVIII и первой половины XIX столетiя. Варшава, 1902 г.

Славянскiй век”. От две години във Виена е започнало да се издава руското списание „Славянски век” под редакцията на д-р Д. Н. Вергун



Нови преводи на българската книжнина на славянски.

Военно-тактическите операции при отбраната на Шипка от полковник Радко Димитриев, София, 1902 г.

1903 г.

Библиография. // I, 1903, № 3, с. 157
Germains et Slaves (Германци и Славяни). Такова е заглавието на издадената въ Париж книга отъ Андрея Лефавръ.

„Из Славянскiй вэк”

От краткото изложение се съди за някои по-малко известни факти от старата история на Славяните.

Славянскiй вэкъ”. Такова е името на едно списание, което се издава вече трета година въ гр. Виена отъ познатия славянофилъ и деецъ на славянската идея г-на Д. Н. Вергуна

Подпис: С.

Посочени са целите на списанието издавано на руски език: да даде на руския и славянския читател ясна представа за културния живот на цялото славянство; да даде възможност на югозападните славяни да се запознаят с руската реч; да насърчава търговските отношения на западните славянски земи с Русия и славянството; да се излагат текущи славянски въпроси с паралелни текстове на всички славянски езици; за редактори са подбирани добри книжовници от Русия, Полша, Чехия, Сърбия и България.



Prof. D-r L. Miletic. Das Ostbulgarische. Mit einer Karte Wiin, 1904 p. 302

Това съчинение на професора при Висшето училище в София г-н Милетич съставлява част от южнославянските диалектологически изследвания, предприети от „Балканската комисия” и издавани от Виенската академия на науките.



Д-ръ Л. Милетичъ.Старото българско населние въ сэвероизточна България. София 1902 год. Българското книжовно Дружество въ София е предприело отъ фонда „Напредъкъ” редъ издания под названието „Българска библиотека”, първият брой отъ която е гореприведеното съчинение на българския ученъ Г. Милетича.

Библиография. // I, 1903, № 4, с. 217-221
Рефератъ. Les slaves de la peninsula Balkanique et leur culture.

Из „Византiискiй Временникъ”. Том VIII, вып. 3-4

В реферата предложен от почетния член на Руския археологически институт Ст. Новакович на едно от неговите заседания през 1900 г. се докладва неоспоримия факт, че славяните на Балканския полуостров са заимствали европейската култура от Византия в периода VI-XI в.

La Mythologie Slave par Louis Leger, Paris. 1901. XIX+246 p. Prix 3 frs.

С горното съчинение Г. Луй Леже, известен познавач на славянските земи се е постарал да систематизира и постави на научна основа целия материал по славянската митология събиран от различни изследователи в тази област, от статии в списания и съчинения на различни езици. Разделено е на 8 глави.



Вэщiй Олегъ. Болгарiя и Македонiя. Съ иллюстрацiями пофотографiямъ снятымъ на месте, и съ картой Западной Македонiи. С. Петербургъ 1903. стр. VII 386 in 8-о.

Подпис: С. Н. Л.

Автор на това съчинение е талантливия руски публицист А. А. Башмаков. Резултат е от пътуването му през 1899 г. из България и Македония. От заключението става ясно, че мнозинството македонци считат себе си за българи и че турците се отнасят снизходително към сръбската пропаганда в Македония.

В. Кораблевъ. Событiя въ Македонiи и Старой Сербiи. Прилож. къ № 7.

„Изв. Спбург. Слав. Благотвор. Общества” 1903 г.

Брошурата се появява на български в няколко превода и представлява ценен принос в книжнината по македонския въпрос.

Казаларската царица. Романъ от Иванъ Вазовъ. София, стр. 340. 1903.

Кратък анонс на новото произведение на поета с препоръка към читателите.



V. ДРУГИ

1902 г.

По дружествения живот. // I, 1902, № 1, с. 56-57

На 3 март третото общо събрание на Славянското благотворително дружество приема оставката на предишното настоятелство и избира ново в състав: Иван Вазов - председател, Стефан Костов - подпредседател и членове - Ст. Бобчев, полк. Радко Димитриев, Ив. Д. Иванов, Ат. Дуков, Ив. Цонев, Юрдан Наумов и К. Спространов.



Уставъ на Славянското благотврително дружество в България. // I, 1902, № 1, с. 59-64

Публикуван е уставът на дружеството, разделен на седем части : I – Цел на дружеството; II – Състав на дружеството; III - Средства на дружеството; IV – Управление на дружеството; V – Права и длъжности на настоятелството; VI – Общи събрание на дружеството; VII – Общи постановления.



1903 г.

Из дружествения животъ. // I, 1903, № 3, с. 156

На 9 февруари т.г. в София е проведено редовно събрание на Славянското Благотворително дружество : Н. Ц. В. Българският Княз Фердинанд I е обявен за спомагателни членове на Дружеството са избрани Св. Софийския Митрополит Партений, Св. Сливенския Митрополит Гервасий и родолюбците Сава Паница и Георги Шопов; избрани са трима нови членове на настоятелството – С. С. Бобчев, С. Н. Лафчиев и Д. М. Яблански



Списъкъ на Г. Г. пожертвувателитэ, които са внели парични суми въ славянското Благотворително Дружество за нещастнитэ бэжанци изъ Македония от 19 октомврий 1902 год. До 1 Августъ т.г. // I, 1903, № 4, с. 225-232

Изброени са поименно имената на 414 дарители с номерата на квитанциите и внесените от тях суми, чиято обща стойност до 1 август 1902 г. е 16212,45 лв.



Приложение 2:
Библиографски опис на последната годишнина на списание „Славянски глас” (1937-1940)


Библиографски опис на последните годишнини на списание „Славянски глас”, 1937-1940 година


Славянски глас. Орган на славянското благотворително дружество в България.

// XXXI-XXXIII, 1937-1940, N 1-6,

с. 1-160

Художествени текстове
Зайеръ, Юлиусъ. Inultus (Пражка легенда) [разказ] // с. 79-95

Превод от чешки: Елена Запрянова


Отзиви, статии

Бобчев, Никола. [статия] // с. 3-5

Дружествените членове на списание „Славянски гласъ” изразяват почитта и уважението си към покойния виден и усърден деец за славянското единение и сътрудничество д-р Никола Бобчев. Представят се на читателите значими периоди от живота му. Особено внимание се обръща на неговите успехи като славист, публицист и редактор на изданията, които са служили за органи на Славянското дружество в България – „Славянски гласъ”, „Славянски календар” и „Славянска библиотека”. Подчертава се неговата значима роля в духовния живот на славянските страни и взаимното им опознаване.



Велчевъ, Велчо. Славянскиятъ духъ въ пространнитэ жития на Кирила и Методия [статия] // с. 6-15

Относно ярко изразения религиозен дух, които носят пространните жития на Кирил и Методий, известни още като „Панонски легенди”. Авторът счита, че религиозният стил в житията като особена система на оценка и разбиране на явленията на света и живота е използван, за да се даде чрез него израз на повишеното славянско чувство, славянско самосъзнание, което за онова време изненадва както със силата си, така и със своя израз. Възхвалява се величието и прославянето на Бога, славянският произход и живота на Кирил и Методий, подвигът и делото на братята да дадат на народа писменост, славянски дух и самочувствие. За повишеното славянско чувство в житията, изразено на фона на обикновената християнска тематика.



Каракостовъ, Ст[ефан]. Браниславъ Нушичъ [статия] // с. 16-19

За живота и творчеството на Бранислав Нушич. Изложени са библиографични сведения за писателя, сред които юношество, първи стъпки в литературата, интереси в областта на народопсихологията и театъра. Изброени са някои от най-значимите му произведения – драми, комедии, разкази, романи и етнографски проучвания. Обърнато е внимание на неговата обществена дейност.



Иоцовъ, Димитъръ. Руската дипломация въ навечерието на Свэтовната война [очерк] // с.20-42

Причината за Първата Световна Война е описана в детайли и обоснована чрез автентични официални документи из тайните архиви на Русия, Германия, Австрия и Франция. Истината за световната драма е документирана чрез изложени доклади, които обясняват в детайли историческите събития от 1914 година. Описани са разменените писма и телеграми между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България) и Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и много други държави). Под точна дата и час са документирани различни посещения, разменени реплики; цитирани са имена и фрази. Представена е цялостната концепция на руската дипломация и плановете, които си поставя да осъществи, за да предотврати каквито и да е военни действия. Посочват се причините за включването на България на страната на Тройния Съюз. С този свой ход Съюзът (Централните сили) си осигурява изключително силен и важен партньор на Балканите. Изложена е твърдата подкрепа, която държавите от Антантата оказват на Сърбия и която я подтиква към неотстъпчивост, което е резултат от политиката им на противопоставяне и на стремежа им към съкрушаване на разрастващата се мощ на Централните сили. В заключение са изобразени трагично топовните гърмежи, възвестили на света погребалния кортеж на милиони същества и загубата на човешкия разум.



Куевъ, Куио М. Стефан Жеромски [статия] // с. 43-51

Животът и творчеството на Стефан Жеромски. Биографични данни от най-ранната детска възраст на полския писател по време на тежки политически условия, мизерия и несполуки. Поднесени са сведения за неговите образователни и социални влечения, тежкото му детство с множество лишения. Представят се първите му разкази, набелязали най-важните особености на писателския му талант и контурите на бъдещата му литературна и политико-обществена дейност. Творчеството му е разгледано в два периода, като в първия период (1895-1914) спадат множество съчинения и повести. Вторият период обхваща времето 1914-1925 година, по времето на който се произнася манифест във Варшава, признаващ „свободната Полска държава”. Изброени са съчиненията, които спадат в този период. Изложени са идеите на писателя и възгледите му в различни аспекти от живота. Отразени са както най-значимите му творби, така и сферите в литературата, в които Жеромски не е намерил реализация и просперитет.



Бобчев, С[тефан] С[авов]. С. Д. Сазоновъ за българския народъ (по лични спомени и бележки) [статия] // с. 52-64

Готовността на Сергей Димитриевичъ Сазонов – министър на външните работи на руската държава по време на Балканската война да помага и насърчава българския народ. Представят се идеите и възгледите на Сезонов за развитие на международните отношения в Източна Европа, една от които е за единен съюз между България и Сърбия (въпреки че той не взима инициатива в съюзния договор между България и Сърбия на 29 февруари 1912 година). За желанието на Сазонов да се избягват недоразумения, които биха довели до военен конфликт с Истанбул; за предупредителните му доклади до министър-председателя на тогавашното българско правителство да се въздържат от нападения към Истанбул; за присъединяването на Черна гора и Гърция към сръбско-българския съюз; за последвалата балканска война и спомените на автора за личните си взаимоотношения със Сергей Димитриевич Сазонов и за събитията, спохождащи войната – мълниеносните победи на българо-сръбския съюз. За съветите на Сазонов към българите да бъдат водачи на балканите и да не проявяват солидарност към сърбите за техния излаз на Средиземно море, особено след заслужената победа, извоювана предимно от българския народ. За румънската проява на териториален апетит към българската граница и усилията на Сазонов да предотврати каквото и да е нападение от северната ни съседка. За руската дипломация, която не винаги може да действа според българските разбирания и изключително изцяло в угода на българите.



Станевъ, Никола. Легендата за Св. Вацлава, първия чески князъ [отзив] // с. 65-70

Представена е легендата за Свети Вацлав (920-929) - първият чешки княз. По случай хиляда годишнината от мъченическата му смърт е написан и издаден от Народния комитет в Прага сборникът „Свети Вацлавски сборник”. В него се разкрива дейността на светеца, обръща се внимание и на това, че 44 години след смъртта на Св. Методий във Велеград (885-929) се е пазило Кирило-Методиевото писмо около княжевския дворец, в някои църкви и манастири, в които работили родолюбиви чехи книжовници. Предполага се, че и самият княз Вацлав е бил възпитан и обучен чрез преданията и писмеността на светите братя Кирил и Методий. Житието на Свети Вацлав е поместено с цел българските читатели да научат повече за българския език на солунските учители в Чехия, Моравия, Панония и на техните заместници в България, които са в основата на българската писменост.



Върговъ, Хр[исто]. Освобождението на българитэ (1878-1940)

[очерк] // с. 71-78

За пробудата на българите, започнала още по времето на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. Чипровското въстание като прелюдия към пробуждането на България. За отношенията и подвизите на Александър I и Наполеон. За прекомерните издигания на Русия на Балканите и връзката и със славяни и християни; за слизането на Русия към земите на Цариград. За капитулацията на Русия, принудена да подпише унизителния мир в Париж през 1856 година. За все по-нарастващото пробуждане на българите – отваряне на училища и читалища; желанието на България не само за черковна, но и за политическа независимост. За задължението на Александър II към Франц Йосиф да не създава Велика България; за нежеланието на Русия да предприеме военна акция за освобождаването на България, поради възможност за забавяне на тяхното вътрешно възраждане. За обвиненията към Граф Игнатиев, че защитава единствено интересите на България, пренебрегвайки интересите на Русия. За манифеста за война срещу Русия от 12-24 април 1877 година, произнесен в Исакиевския събор. За подвига на румънските войски за освобождението на България, начело с техния крал. Договорът за мир, подписан от Турция на 3 март 1878 година в Сан-Стефано, който създава Велика България, предизвикващ бурна реакция и негодувание от консервативното правителство на Англия и Австрия. За подписването на Берлинския договор и новоосвободената България, на която се възлагат тежки задачи: съединение на двете части, освобождение на поробената част и обединението на всички българи.



Пэевъ-Плачковъ, Иванъ. Отъ Сан-Стефано до Берлинъ [очерк] // с. 96-102

Изводът на автора, че разпокъсването на България не се дължи на обезсилването на Сан-Стефанския мирен договор и сключването на Берлинския мирен договор по време на Берлинския конгрес. Според автора всички решения на Берлинския конгрес били вече взети и са предрешени от тайно англо-руско съглашение. Що се отнася до тях конгресът се ограничава само с това да ги отбележи. Описват се областите, които е трябвало да се включат в двете автономни Българии, според Цариградската конференция. Споменати са условията на руския посланик в Лондон Шувалов, на 8 юни 1877 г. Русия да сключи мир. За желанието на Русия през следващата година (1878) да се свика международна конференция. Последвалите решения на конгреса в Берлин, в който главните въпроси, при които е трябвало да се вземат решения, според автора, били предрешени между заинтересуваните държави с формални съглашения. Обръща се внимание на сключеното съглашение между Англия и Австрия на Берлинския конгрес и сключеното тайно съглашение между Русия и Англия, относно съдбата на Сан-Стефанския договор.



Йоцов, Борис. България и славянството [статия] // с. 103-139

Относно днешните антропологични изследвания, както и изследванията на кръвните групи на българите, които утвърждават безсъмнено славянското им потекло. Някои българи изтъкват, че Аспаруховите българи били не малко пославянчени още преди да преминат Дунава, живеейки дълго сред славяни на руска земя. Така си обясняват те и незначителния брой прабългарски думи в днешния български славянски език. За особената гордост на българския народ да притежава славянски произход и честването на един от най-големите български празници - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост (24 май). Създаването на славянската азбука (глаголицата) от Св.св. Кирил и Методий, като за първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив, по инициатива на Найден Геров се организира празник на светите братя. За славянското самосъзнание, изявено толкова рано от Черноризец Храбър и Константин Преславски, което никога не замира в пределите на българските земи. За създаването на българите като народ, оформянето им, осъзнаването им като нация със славянски произход, славянска кръв и писменост. За славянското българско писмо, противопоставящо се на латинското и гръцкото. За българското възраждане, което се характеризира с един умствен преврат, в основата на който лежи българското народностно и славянско самосъзнание; за възвърналата се чест и достойнство на българската нация. За възникналата идея за славянско братство и единение. За славянските учени, заели се да опознаят славянските народи – тяхното минало и настояще, техния бит и език, характер, нрави и обичаи, литературно и културно богатство. За създаването на славистиката в Чехия, която дава сила за развитието на идеята за славянската взаимност – всеки славянски народ трябва да пази ревниво своята индивидуалност, да присъства пълно равноправие между всички славянски народи, никакво руско или полско опекунство, всички славяни да живеят в сътрудничество. За възникването на новия термин „панславизъм”, чийто апостол е считан Стефан Бобчев. За събитията, които настават след Ньойския договор – разпадъка на славянската идея; унижението на България от славянските народи, заради катастрофата, която ги сполетява; разочарованието на българите от славянството и съмнението им във високата цена на своята раса, в жизнените качества на своите събратя, във възможността славянството да играе някаква роля в историята на света.


Бележки
Бижевъ, С. Никола. Юнашкиятъ съборъ въ София презъ 1939 година // с. 140-142

За организирането на юнашки събор на всеки четири години, в който участват всички съюзни дружества – градски и селски. Чрез събора съюзът „Юнак” показва пред обществото постиженията си в телесното възпитание, братството и другарството, дисциплината, гордия и бодър дух и родните обичаи. Представена е историята на събора, в който участват хиляди соколи от славянските страни, като членове на общия „Славянски соколо-юнашки събор”. Изброени са поименно водачите на гостите, присъстващи на събора. Изложена е подробна информация за събора в София през 1939 година. Цитирано е словото, произнесено от Н. В. Цар Борис за откриването на събора, както е речта на подпредседателя на „Югославския соколен съюз” д-р Белайчич.



Куевъ, М. К. Станислав Шоберъ // с. 142-144

За живота и творчеството на Станислав Шобер. Изложени са библиографични сведения за полския езиковед, сред които юношество, интереси в областта на индоевропейското езикознание, описателната граматика на полския език и неговата културна история. Изброени са някои от най-значимите му изследвания, сред които ръководства за ученици и студенти, речници, книги, студии и т.н. Акцентира се върху научните му занимания и бива определен като най-добрия познавач на полския синтаксис и стилистика. Обърнато е внимание на неговата журналистическа дейност като редактор на известното списание „Prace Filologiczne”.



Бижевъ, С. Н[икола]. Милюковъ за политиката на Съветска Русия // с. 144-145

Представена е оценката за политиката на Съветска Русия на професор Милюкович – главен редактор на „Последния Новости” в Париж и бивш Министър на външните работи в Русия.



Любомировъ, Ст. Достоевски въ събитията на нашитэ дни // с. 145-147

Представено е вълнението на големия руски писател Достоевски към събитията на Балканите от 1877, намерило отражение в романа „Братя Карамазови”. Цитирана е част от романа, в която се говори за страданието на българите.



Каракостовъ, Ст[ефан]. Максим Горки за Толстоя и Леонидъ Андреева // с. 147-150

За отношението на Максим Горки към съвременниците му Лев Толстой и Леонид Андреев. Представени са детайлно срещите му с двамата писатели, както и причините за разногласията, които се пробуждат.



Бижевъ, Н.С. Проф. Д-ръ Янъ Махалъ // с. 150-151

За живота и творчеството на д-р Ян Михал – професор по история на славянските литератури в Карловия университет. Изброени са отличителните му трудове върху сравнителното изучаване на славянската литература и обнародваните монографични студии от историята на отделните славянски литератури. Цитирана е част от негово изследване за житейския и творчески път нашия велик поет и революционер Христо Ботев.



Каракостовъ, Стефан. Проф. Д-ръ Арне Новак // с. 151-154

Представени са биографични данни и сведения за живота на д-р Арне Новак – професор по чешка литература в Московския университет в Бърно. За участието му в градежа на чешката литературна история. Изброени са най-значимите му произведения и неговите схващания за литературната критика и история.


Отзиви
Куевъ, К.М. Antoni J. Mikulski, Korespondencja Adama Asnika. // с.155-156

Lwow, 1938, с. 225

По случай сто години от рождението на големия полски лирик Адам Асник (роден на 11 септември 1838 година в Калиш, Полша) Антони Микулски издава кореспонденцията на поета, поднесена като книга от документи. Разделена на три части, книгата бива представена под­робно. Изложени са обяснителни писма, бележки и известия. Изтъкнат е прекрасният труд на Антони Микулски, допринесъл чрез изследванията си не само за по-доброто опознаване с живота и творчеството на нежния лирик Адам Асник, но и с културния, обществен и политически живот в Краков през епохата от 1871-1885 година.

Калиновъ, Д. Любомир Михайловъ, Отъ Черно море до Триглавъ // с. 156-159

София, 1939, с. 329

Представена е книгата на Любомир Михайлов „Пътни бележки и впечатления от едно пътуване из Югославия”, под надслов „От Черно море до Триглав”. Авторът на статията изразява отличните си впечатления и дава положителен отзив за книгата към читателите, констатирайки най-жизнените проблеми за южните славяни, които тя разглежда: техните разнообразни и красиви земи и необходи­мото сближаване помежду им, за да могат да живеят като истински свободни народи, със съзнание за своята мисия за света. Разгледани са отделни глави в книгата, пресъздаващи истории и интересни случки, които е преживял авторът на Югославска земя.

Бояджиева, Йордана. Jордан Jовков, „Чифлук крaj границе” // с. 159-160

Београд, 1940, с. 272



Във връзка със засиленото течение и разбирателство двата славянски народа – Югославия и България, в Югославия усърдно започват да се превеждат произведения на наши писатели. Представена е работата на преводача Синуша Паунович, заел се да преведе най-известната творба на българския писател Йордан Йовков „Чифликът край границата”. Изброени са трудностите при превода-речникът на писателя, ритъмът на неговата фраза, диалектните думи и турцизми, с които преводачът Паунович се е справил блестящо. Отбелязва се и заслугата към Георги Константинов, изготвил предговора, както и Учителската задруга, издала книгата.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница