Приложение 1: Библиографски опис на първата годишнина на списание „Славянски глас” (1902-1903)

Юрий Венелинъ, с. 110

Славянското благотворително дружество отправя призив към българския народ да се притече на помощ на стотиците македонски емигранти напуснали изгорелите си жилища и потърсили спасение от турските безчинства в Княжеството.

Н. Ц. Височество Княза е избран за почетен член на Славянска беседа и удостоен с поздравително писмо от Славянското благотворително дружество в Москва; на Гергьовден т.г. българският екзарх Йосиф I отпразнува в Цариград 25-годишнината от управлението на българската църква.

Под покровителството на Славянското благотворително дружество в Петербург студентите македонци съставят дружество “Македонско научно-литературно студенческо дружество”, в което са записани 20 члена. Целта на дружеството е духовно единение, запознаване на руското общество с истинското минало и настояще на македонците от историческо и етнографско гледище, членовете му говорят помежду си на македонските наречия, носители са на идеята “Македония за македонците” и на македонския език като обединително звено на славяните на целия Балкански полуостров.

Посочени са различни статистически данни за броя на славяните по народности. Според тях славяните съставляват една трета от населението на Европа.

По идея на граф Игнатиев с подкрепата на видни обществени дейци в Русия се подготвя изложба, чиято цел е да установи по-жив икономически и културен обмен между славяните от цял свят. Най-силен интерес към нея проявяват чешките търговски индустриални кръгове.

На 12 април т.г. е положен основния камък на храм-паметник, който ще се строи в Плевен, символ на Освободителната война. Откриването му съвпада с откриването на паметника на Цар Освободител в София.

На заседание на градския съвет в Прага, съвместно с представители на Моравия е създаден подготвителен комитет за участие във Всеславянската изложба в Петербург. Специално внимание е отделено на финансовата страна на програмата, разделена на 11 части според естеството на отраслите.

Министърът на търговията Ланг в Маджарско и Хърватско се разпорежда да бъде забранено разпространението на сп. “Славянскiй глас” с мотива, че разпространява панславянски стремежи, които са в състояние да нарушат мира и реда на немаджарските народности.

В Прусия се подготвят нови закони, насочени против всички негермански поданици, главно срещу поляците. Във всички държавни, общински и учебни учреждения се налага единствено немският език.

В Прага се подготвя голямо тържество по случай полагане основния камък на паметник на Ян Хус. Програмата включва тържествена процесия от всички народни и патриотични дружества и корпорации, издаване специална брошура на френски език, изработка на медали. Императорът и царският двор са недоволни от тази инициатива.

Под това заглавие е публикувана статията на професора от немския университет Хайнрих Гелцер, резултат от научното му пътешествие до Македония, Солун, Охрид и Св. Гора, с цел да събере документи и сведения относно унищожената през 1767 г. Охридска архиепископия.

Кметството на руската столица е изпратило покани до кметствата на всички европейски столици за тържеството по случай 200-годишнината от основаването на Петербург от Петър Велики. България е представена от кметовете на София и Пловдив.

Предложението на Далматинския сейм за преподаване на старославянски език в педагогическите училища, а глаголическата азбука в народните училища не се приема от виенските управляващи кръгове и то не може да получи силата на закон.

През Великденските празници всички български юнашки дружества от градовете край Дунав се събрали на събор в град Силистра.

В немското списание „Immergrun” са публикувани на немски език разказът „В градината на музите” и стихотворенията „Клепалото” и „Върхът”.

Според статистическите данни на проф. Йосиф Чипер числото на чехите във Виена през 1900 г. е приблизително два пъти повече от официалната статистика, в която чешките работници са записвани като немци от немските работодатели. Не се удовлетворяват молбите на чехите към правителството за отваряне на чешки училища.

Упорито преследван от хърватското правителство за това, че отстоява правото си да говори на своя език на хърватска територия. Обвинен, че възбужда омраза към маджарската народност и изпратен в затвор.

Позовавайки се на закон от 1887 г., според който в Хърватия и Словения кирилицата се признава за равноправна с натрапената на сърбите латиница, издаваният в Загреб вестник „Србобран” помества във всеки свой брой призив към сърбите да пишат на кирилица.

От 10 до 15 април в Санкт Петербург е проведен предварителен конгрес на славистите, с цел да подготви програма и да се уточнят специалистите за конгреса, който ще се свика през 1904 г. от императорската руска академия на науките. Заседанията са проведени в 6 секции и са обсъждани въпроси за изучаването на славистиката в руските университети, за славянската енциклопедия, за черковнославянския речник, за славянската библиография, за черковнославянските паметници и за книжовното дело.

На 15 май т. г. е положен основния камък за паметник на Васил Левски в Карлово. На тържеството присъстват Н. Ц. В. Българския княз и по-голямата част от Министерския съвет.

На 18 май т. г. в присъствието на Н. Ц. В. Българския княз, Министерския съвет и всичките висши чиновници, генералитета и други гости се открива бургаското пристанище.

Откриването на паметника на Цар Освободител се отлага за по-благоприятно време поради събитията в Македония.

„Резолюция на учителското тяло в България” изпращат на 13 май 1903 г. българските учители до всички свои колеги в Европа и Америка, в която изразяват своя протест и негодувание против масовото арестуване на учители и ученици и насилственото затваряне на училища в Македония и Одринско. Отправен е и Апел към учителите на цял свят за морална подкрепа в исканията за безпристрастно правосъдие над хилядите затворници.

За построяването на един чешки театър в Брюн (Моравия) e открита всенародна подписка в цяла Чехия и Моравия. Пожертвованията са достигнали до 500 000 крони.

През октомври 1902 г. от дружеството е сформирана шестчленна комисия, която се ангажира със събирането на пари, дрехи, обуща и други помощи за нуждаещите се бежанци от Македония, потърсили спасение от турските зверства. Направен е отчет за постъпилите парични средства и вещи.

Подпис: С. Н. Л.

За участта на Сърбия през последната четвърт на 19-то столетие когато крал Милан продава страната на австрийците и залага нейните приходи във виенската „Лендербанк”; за управлението на младия крал Александър, син на Милан, станал печално известен с „реформите” предизвикани от личните му интереси; за фаталните последици, довели до избор на новия крал Петър Карагеоргиев.

За отварянето на нови славянски университети въ Австрия, с. 208-209

Из “Славянскiй вэк”, № 65

Въпросът за отваряне на славянски университет в Люблин и чешки университет в Берн (Брюн – Моравия) е поставен на събрание във Виена, на което са присъствали хърватски, сръбски и чешки студенти, депутати от парламента, представители на словенците.

„Известiя Славян. Благотвор. Общества”, май 1903

Училищният инспекторат в Горна Унгария е изпратил конфиденциални циркулярни писма до учителите в общините с молба за сведения относно интереса на населението към словашката и чешката литература, нейното разпространение, предлагането на забранени руски издания от Галиция и имената на тези, които ги разпространяват.

Православенъ религиозенъ фондъ въ Буковина, с. 209

„Известiя Славян. Благотвор. Общества” въ Петербургъ

Така се нарича фондът, образуван от земите на бившите православни манастири в Буковина. Управлява се от Виенското правителство с помощта на чиновници, предимно немци, с католическо и лютеранско вероизповедание. Това обяснява факта, че по-голямата част от доходите се използват за дейности, нямащи нищо общо с православието.

Вълненията въ Хърватско, с. 210-212

В отговор на „държавното съглашение на Хърватско с Унгария” през 1868г., което дава на Хърватско политическа автономия, но му отнема икономическата свобода се създава ново, младо славянско демократическо движение. Под лидерството на С. А. Радич започва организирана борба за пълна икономическа и финансова самостоятелност на Хърватско от Унгария.

Съобщение за смъртта на известния славянски деятел Василий Иванович Аристов, секретар на Славянското благотворително дружество.

Череп Спиридович, председател на Славянското благотворително общество в Москва, обявява премия от 5000 рубли за написването на съчинение на тема „Грюнвалдското сражение и неговото значение за славянската федерация”.

Подпис: М. Прентов

За възхваляването на немската култура от Министъра на народното просвещение; за забраната на малките деца от Познан да говорят на матерния си език; за единственото чешко училище в Прага, което се поддържа от дружество „Коменски” и чийто свидетелства не се признават от австрийската държава; за някои по-заможни чехи, които изпращат децата си в немско протестантско училище, за пословичната толерантност на българите към хулителите на българския език и всичко българско.

Иосифъ Й. Тоужимски, с. 213-215

Подпис: Мартин Прентов

Съобщава се за кончината (10 юли) на 55-годишния славянофил, писател и журналист Тоужимски, посветил живота си на всеславянската идея, известен като голям познавач на всички славянски езици и в много от статиите си като горещ българофил.
Извлечение отъ завещанието на Ф. Лад. Ригеръ, с. 215-216

Подпис: Георги Хлътов

На 70-годишния си юбилей Ригер прави завещание от 150 000 крони на дружество „Сватоборъ” за основаване на Ригеров фонд, който да се ползва след смъртта му за подпомагане на млади научни работници, писатели, художници, както и за хуманитарни и патриотични дейности. Премията може да се дава само на лица от чешка народност.
ІV. БИБЛИОГРАФИИ

1902 г.

Библиография. // I, 1902, № 2, с. 110-112
Юбилейна книжка. „Защитата на Шипка на 9, 10 и 11 авг. 1877 г. и историята на Самарското знаме”. Събрал и написал – капитан Никола Радевъ.

Сръбската книжнина у насъ. – “Българския търговски вестник” печата в превод разказите от Бранислав Нушич „Избор” и „Макским”.

Известiя С. Петербургскаго славянско благотворительнаго общества № 1, окт. 1902.

Книжката съдържа интересни материали по славянския въпрос и славистиката.

„Пъстъръ свύтъ” от Иван Вазовъ

(„Славянскiй вύк”)

В току-що излезлия нов том с разказите на Вазов, правдиво се описва възродената след войната съвременна България.
Македония. Cartes etnographiques des vilagetsde Salonique, Cossovo et Manastir. Litographiees par L’institut Cartographiquea Sophia.

Етнографски карти за македонските вилаети с приложен коментар и статистика за различните етноси населяващи тази територия

„Храмъ-памятникъ на Шипкύ” 1877-1902 год. Безплатное народное издание Е. В. Богданович – Петербург 1902 г.

Съдържа статия от проф. А. Александрович за живота и дейността на В. Н. Григорович.

Обстойна студия на проф. В. И. Ламанский, в която поддържа тезата, че Кирилицата е по-стара от Глаголицата.

„Славянскiй век”. От две години във Виена е започнало да се издава руското списание „Славянски век” под редакцията на д-р Д. Н. Вергун

„Из Славянскiй вэк”

От краткото изложение се съди за някои по-малко известни факти от старата история на Славяните.

“Славянскiй вэкъ”. Такова е името на едно списание, което се издава вече трета година въ гр. Виена отъ познатия славянофилъ и деецъ на славянската идея г-на Д. Н. Вергуна

Подпис: С.

Посочени са целите на списанието издавано на руски език: да даде на руския и славянския читател ясна представа за културния живот на цялото славянство; да даде възможност на югозападните славяни да се запознаят с руската реч; да насърчава търговските отношения на западните славянски земи с Русия и славянството; да се излагат текущи славянски въпроси с паралелни текстове на всички славянски езици; за редактори са подбирани добри книжовници от Русия, Полша, Чехия, Сърбия и България.

Това съчинение на професора при Висшето училище в София г-н Милетич съставлява част от южнославянските диалектологически изследвания, предприети от „Балканската комисия” и издавани от Виенската академия на науките.

Из „Византiискiй Временникъ”. Том VIII, вып. 3-4

В реферата предложен от почетния член на Руския археологически институт Ст. Новакович на едно от неговите заседания през 1900 г. се докладва неоспоримия факт, че славяните на Балканския полуостров са заимствали европейската култура от Византия в периода VI-XI в.

La Mythologie Slave par Louis Leger, Paris. 1901. XIX+246 p. Prix 3 frs.

С горното съчинение Г. Луй Леже, известен познавач на славянските земи се е постарал да систематизира и постави на научна основа целия материал по славянската митология събиран от различни изследователи в тази област, от статии в списания и съчинения на различни езици. Разделено е на 8 глави.

Подпис: С. Н. Л.

Автор на това съчинение е талантливия руски публицист А. А. Башмаков. Резултат е от пътуването му през 1899 г. из България и Македония. От заключението става ясно, че мнозинството македонци считат себе си за българи и че турците се отнасят снизходително към сръбската пропаганда в Македония.

В. Кораблевъ. Событiя въ Македонiи и Старой Сербiи. Прилож. къ № 7.

„Изв. Спбург. Слав. Благотвор. Общества” 1903 г.

Брошурата се появява на български в няколко превода и представлява ценен принос в книжнината по македонския въпрос.

Казаларската царица. Романъ от Иванъ Вазовъ. София, стр. 340. 1903.

Кратък анонс на новото произведение на поета с препоръка към читателите.

На 3 март третото общо събрание на Славянското благотворително дружество приема оставката на предишното настоятелство и избира ново в състав: Иван Вазов - председател, Стефан Костов - подпредседател и членове - Ст. Бобчев, полк. Радко Димитриев, Ив. Д. Иванов, Ат. Дуков, Ив. Цонев, Юрдан Наумов и К. Спространов.

Публикуван е уставът на дружеството, разделен на седем части : I – Цел на дружеството; II – Състав на дружеството; III - Средства на дружеството; IV – Управление на дружеството; V – Права и длъжности на настоятелството; VI – Общи събрание на дружеството; VII – Общи постановления.

На 9 февруари т.г. в София е проведено редовно събрание на Славянското Благотворително дружество : Н. Ц. В. Българският Княз Фердинанд I е обявен за спомагателни членове на Дружеството са избрани Св. Софийския Митрополит Партений, Св. Сливенския Митрополит Гервасий и родолюбците Сава Паница и Георги Шопов; избрани са трима нови членове на настоятелството – С. С. Бобчев, С. Н. Лафчиев и Д. М. Яблански

Изброени са поименно имената на 414 дарители с номерата на квитанциите и внесените от тях суми, чиято обща стойност до 1 август 1902 г. е 16212,45 лв.

Приложение 2:
Библиографски опис на последната годишнина на списание „Славянски глас” (1937-1940)

Превод от чешки: Елена Запрянова

Дружествените членове на списание „Славянски гласъ” изразяват почитта и уважението си към покойния виден и усърден деец за славянското единение и сътрудничество д-р Никола Бобчев. Представят се на читателите значими периоди от живота му. Особено внимание се обръща на неговите успехи като славист, публицист и редактор на изданията, които са служили за органи на Славянското дружество в България – „Славянски гласъ”, „Славянски календар” и „Славянска библиотека”. Подчертава се неговата значима роля в духовния живот на славянските страни и взаимното им опознаване.

Относно ярко изразения религиозен дух, които носят пространните жития на Кирил и Методий, известни още като „Панонски легенди”. Авторът счита, че религиозният стил в житията като особена система на оценка и разбиране на явленията на света и живота е използван, за да се даде чрез него израз на повишеното славянско чувство, славянско самосъзнание, което за онова време изненадва както със силата си, така и със своя израз. Възхвалява се величието и прославянето на Бога, славянският произход и живота на Кирил и Методий, подвигът и делото на братята да дадат на народа писменост, славянски дух и самочувствие. За повишеното славянско чувство в житията, изразено на фона на обикновената християнска тематика.

За живота и творчеството на Бранислав Нушич. Изложени са библиографични сведения за писателя, сред които юношество, първи стъпки в литературата, интереси в областта на народопсихологията и театъра. Изброени са някои от най-значимите му произведения – драми, комедии, разкази, романи и етнографски проучвания. Обърнато е внимание на неговата обществена дейност.

Причината за Първата Световна Война е описана в детайли и обоснована чрез автентични официални документи из тайните архиви на Русия, Германия, Австрия и Франция. Истината за световната драма е документирана чрез изложени доклади, които обясняват в детайли историческите събития от 1914 година. Описани са разменените писма и телеграми между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България) и Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и много други държави). Под точна дата и час са документирани различни посещения, разменени реплики; цитирани са имена и фрази. Представена е цялостната концепция на руската дипломация и плановете, които си поставя да осъществи, за да предотврати каквито и да е военни действия. Посочват се причините за включването на България на страната на Тройния Съюз. С този свой ход Съюзът (Централните сили) си осигурява изключително силен и важен партньор на Балканите. Изложена е твърдата подкрепа, която държавите от Антантата оказват на Сърбия и която я подтиква към неотстъпчивост, което е резултат от политиката им на противопоставяне и на стремежа им към съкрушаване на разрастващата се мощ на Централните сили. В заключение са изобразени трагично топовните гърмежи, възвестили на света погребалния кортеж на милиони същества и загубата на човешкия разум.

Животът и творчеството на Стефан Жеромски. Биографични данни от най-ранната детска възраст на полския писател по време на тежки политически условия, мизерия и несполуки. Поднесени са сведения за неговите образователни и социални влечения, тежкото му детство с множество лишения. Представят се първите му разкази, набелязали най-важните особености на писателския му талант и контурите на бъдещата му литературна и политико-обществена дейност. Творчеството му е разгледано в два периода, като в първия период (1895-1914) спадат множество съчинения и повести. Вторият период обхваща времето 1914-1925 година, по времето на който се произнася манифест във Варшава, признаващ „свободната Полска държава”. Изброени са съчиненията, които спадат в този период. Изложени са идеите на писателя и възгледите му в различни аспекти от живота. Отразени са както най-значимите му творби, така и сферите в литературата, в които Жеромски не е намерил реализация и просперитет.

Готовността на Сергей Димитриевичъ Сазонов – министър на външните работи на руската държава по време на Балканската война да помага и насърчава българския народ. Представят се идеите и възгледите на Сезонов за развитие на международните отношения в Източна Европа, една от които е за единен съюз между България и Сърбия (въпреки че той не взима инициатива в съюзния договор между България и Сърбия на 29 февруари 1912 година). За желанието на Сазонов да се избягват недоразумения, които биха довели до военен конфликт с Истанбул; за предупредителните му доклади до министър-председателя на тогавашното българско правителство да се въздържат от нападения към Истанбул; за присъединяването на Черна гора и Гърция към сръбско-българския съюз; за последвалата балканска война и спомените на автора за личните си взаимоотношения със Сергей Димитриевич Сазонов и за събитията, спохождащи войната – мълниеносните победи на българо-сръбския съюз. За съветите на Сазонов към българите да бъдат водачи на балканите и да не проявяват солидарност към сърбите за техния излаз на Средиземно море, особено след заслужената победа, извоювана предимно от българския народ. За румънската проява на териториален апетит към българската граница и усилията на Сазонов да предотврати каквото и да е нападение от северната ни съседка. За руската дипломация, която не винаги може да действа според българските разбирания и изключително изцяло в угода на българите.

Представена е легендата за Свети Вацлав (920-929) - първият чешки княз. По случай хиляда годишнината от мъченическата му смърт е написан и издаден от Народния комитет в Прага сборникът „Свети Вацлавски сборник”. В него се разкрива дейността на светеца, обръща се внимание и на това, че 44 години след смъртта на Св. Методий във Велеград (885-929) се е пазило Кирило-Методиевото писмо около княжевския дворец, в някои църкви и манастири, в които работили родолюбиви чехи книжовници. Предполага се, че и самият княз Вацлав е бил възпитан и обучен чрез преданията и писмеността на светите братя Кирил и Методий. Житието на Свети Вацлав е поместено с цел българските читатели да научат повече за българския език на солунските учители в Чехия, Моравия, Панония и на техните заместници в България, които са в основата на българската писменост.

За пробудата на българите, започнала още по времето на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. Чипровското въстание като прелюдия към пробуждането на България. За отношенията и подвизите на Александър I и Наполеон. За прекомерните издигания на Русия на Балканите и връзката и със славяни и християни; за слизането на Русия към земите на Цариград. За капитулацията на Русия, принудена да подпише унизителния мир в Париж през 1856 година. За все по-нарастващото пробуждане на българите – отваряне на училища и читалища; желанието на България не само за черковна, но и за политическа независимост. За задължението на Александър II към Франц Йосиф да не създава Велика България; за нежеланието на Русия да предприеме военна акция за освобождаването на България, поради възможност за забавяне на тяхното вътрешно възраждане. За обвиненията към Граф Игнатиев, че защитава единствено интересите на България, пренебрегвайки интересите на Русия. За манифеста за война срещу Русия от 12-24 април 1877 година, произнесен в Исакиевския събор. За подвига на румънските войски за освобождението на България, начело с техния крал. Договорът за мир, подписан от Турция на 3 март 1878 година в Сан-Стефано, който създава Велика България, предизвикващ бурна реакция и негодувание от консервативното правителство на Англия и Австрия. За подписването на Берлинския договор и новоосвободената България, на която се възлагат тежки задачи: съединение на двете части, освобождение на поробената част и обединението на всички българи.

Изводът на автора, че разпокъсването на България не се дължи на обезсилването на Сан-Стефанския мирен договор и сключването на Берлинския мирен договор по време на Берлинския конгрес. Според автора всички решения на Берлинския конгрес били вече взети и са предрешени от тайно англо-руско съглашение. Що се отнася до тях конгресът се ограничава само с това да ги отбележи. Описват се областите, които е трябвало да се включат в двете автономни Българии, според Цариградската конференция. Споменати са условията на руския посланик в Лондон Шувалов, на 8 юни 1877 г. Русия да сключи мир. За желанието на Русия през следващата година (1878) да се свика международна конференция. Последвалите решения на конгреса в Берлин, в който главните въпроси, при които е трябвало да се вземат решения, според автора, били предрешени между заинтересуваните държави с формални съглашения. Обръща се внимание на сключеното съглашение между Англия и Австрия на Берлинския конгрес и сключеното тайно съглашение между Русия и Англия, относно съдбата на Сан-Стефанския договор.

Относно днешните антропологични изследвания, както и изследванията на кръвните групи на българите, които утвърждават безсъмнено славянското им потекло. Някои българи изтъкват, че Аспаруховите българи били не малко пославянчени още преди да преминат Дунава, живеейки дълго сред славяни на руска земя. Така си обясняват те и незначителния брой прабългарски думи в днешния български славянски език. За особената гордост на българския народ да притежава славянски произход и честването на един от най-големите български празници - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост (24 май). Създаването на славянската азбука (глаголицата) от Св.св. Кирил и Методий, като за първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив, по инициатива на Найден Геров се организира празник на светите братя. За славянското самосъзнание, изявено толкова рано от Черноризец Храбър и Константин Преславски, което никога не замира в пределите на българските земи. За създаването на българите като народ, оформянето им, осъзнаването им като нация със славянски произход, славянска кръв и писменост. За славянското българско писмо, противопоставящо се на латинското и гръцкото. За българското възраждане, което се характеризира с един умствен преврат, в основата на който лежи българското народностно и славянско самосъзнание; за възвърналата се чест и достойнство на българската нация. За възникналата идея за славянско братство и единение. За славянските учени, заели се да опознаят славянските народи – тяхното минало и настояще, техния бит и език, характер, нрави и обичаи, литературно и културно богатство. За създаването на славистиката в Чехия, която дава сила за развитието на идеята за славянската взаимност – всеки славянски народ трябва да пази ревниво своята индивидуалност, да присъства пълно равноправие между всички славянски народи, никакво руско или полско опекунство, всички славяни да живеят в сътрудничество. За възникването на новия термин „панславизъм”, чийто апостол е считан Стефан Бобчев. За събитията, които настават след Ньойския договор – разпадъка на славянската идея; унижението на България от славянските народи, заради катастрофата, която ги сполетява; разочарованието на българите от славянството и съмнението им във високата цена на своята раса, в жизнените качества на своите събратя, във възможността славянството да играе някаква роля в историята на света.

За организирането на юнашки събор на всеки четири години, в който участват всички съюзни дружества – градски и селски. Чрез събора съюзът „Юнак” показва пред обществото постиженията си в телесното възпитание, братството и другарството, дисциплината, гордия и бодър дух и родните обичаи. Представена е историята на събора, в който участват хиляди соколи от славянските страни, като членове на общия „Славянски соколо-юнашки събор”. Изброени са поименно водачите на гостите, присъстващи на събора. Изложена е подробна информация за събора в София през 1939 година. Цитирано е словото, произнесено от Н. В. Цар Борис за откриването на събора, както е речта на подпредседателя на „Югославския соколен съюз” д-р Белайчич.

За живота и творчеството на Станислав Шобер. Изложени са библиографични сведения за полския езиковед, сред които юношество, интереси в областта на индоевропейското езикознание, описателната граматика на полския език и неговата културна история. Изброени са някои от най-значимите му изследвания, сред които ръководства за ученици и студенти, речници, книги, студии и т.н. Акцентира се върху научните му занимания и бива определен като най-добрия познавач на полския синтаксис и стилистика. Обърнато е внимание на неговата журналистическа дейност като редактор на известното списание „Prace Filologiczne”.

Представена е оценката за политиката на Съветска Русия на професор Милюкович – главен редактор на „Последния Новости” в Париж и бивш Министър на външните работи в Русия.

Представено е вълнението на големия руски писател Достоевски към събитията на Балканите от 1877, намерило отражение в романа „Братя Карамазови”. Цитирана е част от романа, в която се говори за страданието на българите.

За отношението на Максим Горки към съвременниците му Лев Толстой и Леонид Андреев. Представени са детайлно срещите му с двамата писатели, както и причините за разногласията, които се пробуждат.

За живота и творчеството на д-р Ян Михал – професор по история на славянските литератури в Карловия университет. Изброени са отличителните му трудове върху сравнителното изучаване на славянската литература и обнародваните монографични студии от историята на отделните славянски литератури. Цитирана е част от негово изследване за житейския и творчески път нашия велик поет и революционер Христо Ботев.

Представени са биографични данни и сведения за живота на д-р Арне Новак – професор по чешка литература в Московския университет в Бърно. За участието му в градежа на чешката литературна история. Изброени са най-значимите му произведения и неговите схващания за литературната критика и история.

Lwow, 1938, с. 225

По случай сто години от рождението на големия полски лирик Адам Асник (роден на 11 септември 1838 година в Калиш, Полша) Антони Микулски издава кореспонденцията на поета, поднесена като книга от документи. Разделена на три части, книгата бива представена под­робно. Изложени са обяснителни писма, бележки и известия. Изтъкнат е прекрасният труд на Антони Микулски, допринесъл чрез изследванията си не само за по-доброто опознаване с живота и творчеството на нежния лирик Адам Асник, но и с културния, обществен и политически живот в Краков през епохата от 1871-1885 година.

Калиновъ, Д. Любомир Михайловъ, Отъ Черно море до Триглавъ // с. 156-159

София, 1939, с. 329

Представена е книгата на Любомир Михайлов „Пътни бележки и впечатления от едно пътуване из Югославия”, под надслов „От Черно море до Триглав”. Авторът на статията изразява отличните си впечатления и дава положителен отзив за книгата към читателите, констатирайки най-жизнените проблеми за южните славяни, които тя разглежда: техните разнообразни и красиви земи и необходи­мото сближаване помежду им, за да могат да живеят като истински свободни народи, със съзнание за своята мисия за света. Разгледани са отделни глави в книгата, пресъздаващи истории и интересни случки, които е преживял авторът на Югославска земя.

Бояджиева, Йордана. Jордан Jовков, „Чифлук крaj границе” // с. 159-160

Београд, 1940, с. 272