Приложение №1

Приложение № 1

Изследователската дейност „Дигитализация на информационните компоненти за многократно и многоцелево използване” включва следните задачи:

Наименование на направлението

Хранителни характеристики (Нутриенти)

Доверителни сертификати на храненето

Организация на хранителната верига

Сигурност и контрол на хранителните компоненти

Общност на заинтересованите лица при хранене на животни

Хранителен профил на потребителя

Състав на храните и хранителен прием

Информационни аспекти на храненето

Проучване, публичност и разпространение

Общност на заинтересованите лица при хранене на хора

В широк смисъл Дигитализация на информационните компоненти има за цел да създаде такава организация на дигиталното съдържание на познанието в областта на храненето, която да осигури многократна и многоцелева използваемост, глобалност, свързаност и ефективност на информационните продукти, обслужващи тази област.

За постигането на тази цел проектът предвижда изследването на комплексна, отворена, многократно и многоцелево приложима среда от информационни компоненти, осигуряваща дигиталното съдържание на областта на храненето с възможно най-пълна информация, осигурявана от множество източници. Изследването трябва да покажe как такова съдържание да може да се мултиплицира в множество направления от областта, които до този момент са работили дигитално откъснати едно от друго и това е било една основна причина за тяхното изоставане от съвременните информационни постижения на обществото.

За да може информационните компоненти, осигуряващи такова дигиталното съдържание да бъдат достъпни за многократна и многоцелева използваемост от множество информационни системи и крайни потребители от различните направления на областта, те трябва да бъде публикувани в глобалната мрежа посредством съответна технологична инфраструктура. Осигуряването на цялостна такава инфраструктура само по себе си се отнася към авангардните технологии и понастоящем се предлага от сравнително малък брой провайдери, измежду които такива гиганти като Google и Amazon. Съществуват също и по-малки провайдери, които предлагат по-скромни, но все пак достатъчно добре работещи решения.

1. 
   Хардуерна инфраструктура:
   

• 
  Отдалечени сървъри осигуряващи непрекъсната работа 24/7/365 и необходимата мощност за постигане на висок перформанс.
  
• 
  Висока степен на осигуреност на изчислителен ресурс, оперативна и персистентна памет.
  
• 
  Автоматично инсталиране на виртуални сървъри с разширена възможност за допълнително конфигуриране на индивидуални сървърни и софтуерни настройки.
  
• 
  Гарантиране цялостност на данните чрез поддържане на системи тип огледални дискове или други, осигуряващи същата висока степен на цялостност.
  
• 
  Създаване на симулационни среди посредством шаблонно инсталирани на Операционни Системи (CentOS, Ubuntu и други) по виртуални сървъри.
  
• 
  Използване на еластични IP адреси. Еластичните IP адреси са статични IP адреси, използвани в средата на динамичен облак. Всеки еластичен IP адрес, може, без помощта на мрежов администратор, да бъде закачен към всяка виртуална машина (част от проекта) в облака. Тази смяна не изисква DNS да се обнови.
  
• 
  Система за наблюдение (monitoring) на виртуалните машини и приложенията, които обслужват.
  
• 
  Осигуряване на често-периодична backup функционалност с поддържане на хронология на версионирането посредством система за автоматично запазване на приложенията, както и цялостното съдържание, находящо се по всички налични виртуални машини. Запазване на ежедневни копия под формата на архив, с възможност за възобновяването му в произволен момент от времето.
  

• 
  Осигуряване на непрекъсната Интернет комуникация до отдалечената инфраструктура и необходимата защита срещу опити за неправомерен достъп.
  
• 
  Load Balancing. Гарантиране на висока отказоустойчивост на достъпа до „Информационните компоненти на храненето”, както и на използващите ги приложения, посредством еластично разпределение на натоварването (Load Balancing) и трафика. Прилагане на разпределението на натоварването и трафика само в рамките на една зона, както и в рамките на произволен брой зони, при необходимост.
  
• 
  Защита на мрежата с виртуални сървъри посредством бяла листа за достъп на IP мрежи или индивидуални IP адреси.
  
• 
  Осигуряване на необходимата защита от вируси и недобронамерени атаки срещу технологичното обкръжение.
  
• 
  Базова софтуерна инфраструктура:
  
• 
  Web Services Платформа: Съвместима с Java 6 EE стандарт платформа за изграждане на основните сървиси на „Информационните компоненти на храненето”. като оператор на данни - Data Explorer, редактор на данни - Data Explorer Editor (двете работещи като Web приложения), както и сървис за опериране с данни - Data Explorer Service (проектиран и предоставян като JAX-RS съвместим REST уебсървис).
  
• 
  Web Server: Съвместим с Java 6 EE стандарт, например (но не задължително) Tomcat 7 и Jetty 6. Върху такъв Web server да има възможност да бъдат инсталирани и да оперират основните приложения на „Информационните компоненти на храненето”.
  
• 
  Web browser: Макар и предоставян от клиентските (потребителските) устройства, тук го дефинираме за да може технологичното обкръжение да бъде синхронизирано с изискванията към клиентската част. Уеб браузерът изпълнява клиентска роля с традиционните функции, предоставяни от съвременните технологични решения като Google Chrome, Internet Explorer and Firefox.
  
• 
  API на REST уебсървисите, хоствани върху същата платформа. Потребителските приложения, хоствани върху Уеб сървъра ще използват това API. Те трябва да могат да обменят данни в JSON формат, използвайки стандартен HTTP вербс мапинг към семантиката на CRUD (Create, Read, Update, Delete) операциите.
  
• 
  Предоставяне на сървиси, оперативно и персистентно пространство за поддържане различни Бази данни – SQL, NoSQL, XML, RDF. Бързо инсталиране, обработка и мащабиране на базите с данни в облака.
  
• 
  Автоматично архивиране на базите с данни, със запазване на копие за дълъг период от време. При необходимост, разархивиране и възобновяване на базите с данни от произволен момент във времето.
  
• 
  Висока степен на стабилност на базите с данни. Постоянно репликираща се резервна база с данни, взимаща всичките обновени и последни данни от основната (водещата). В случай, че основната база с данни спре да работи поради някаква причина, резервната база с данни иззема функциите и.
  
• 
  Висока степен на защита посредством конфигуриране на настройките на защитна стена (firewall), контролираща достъпа до мрежата с базата с данни в облака.