Елементи на водностопанската инфраструктура

2.2. Елементи на водностопанската инфраструктура

2.2.1. Язовири

Анализът за хидроенергетиката е разработен при използване на информацията, с която разполага НЕК ЕАД, “Язовири и каскади”, 4-те района за басейново управление на водите и 16-те Регионални инспекции по околната среда и водите, както и на база консултации с водещи специалисти от “Енергопроект – Хидроенергетика” (SWECO – Хидроенергетика) и ръководители на хидростроителни фирми.

От 53-те комплексни и значими язовири с общ завирен обем 6697.8 млн. м3 от Приложение № 1 към чл. 13 от Закона за водите, 23 броя с общ завирен обем 3105.5 млн. м3 са в Източнобеломорския район, което е 46,4% от общия им обем.

Фигура 2.1. Комплексни и значими язовири в Източнобеломорски район

Обемът на комплексните и значими язовири в Дунавския район е по-малък - 28,4% от общия обем за страната (16 броя с 1902.38 млн. м3).

Фигура 2.2. Комплексни и значими язовири в Дунавски район

С най-малък завирен обем са комплексните и значими язовири в Черноморския район – 16,8% (8 броя с 1123.02 млн. м3) (Фиг. 2.3а) и Западнобеломорския район – 8,4% (6 броя с 566.9 млн. м3).

Фигура 2.3. Комплексни и значими язовири в Черноморски и Западнобеломорски район

• 
  Дунавски район – 724 броя с приблизителен завирен обем от 444 млн. м³;
  
• 
  Черноморски район – 513 броя с приблизителен завирен обем от 424 млн. м³;
  
• 
  Източнобеломорски район – 1068 броя с приблизителен завирен обем от 523 млн. м³;
  
• 
  Западнобеломорски район – 431 броя с приблизителен завирен обем от 46 млн. м³.
  

От комплексните и значими язовири с питейно-битово предназначение са: Искър, Бели Искър, Среченска бара, Христо Смирненски, Йовковци, Тича, Камчия, Ясна поляна, Асеновец, Боровица, Студена и Дяково. Техният общ завирен обем е 1499.1 млн. м³ или 22% от общия обем на комплексните язовири.

За целогодишното осигуряване на качествена питейна вода към тях са построени пречиствателни станции, , с изключение на пречиствателната станция за питейното водоснабдяване на гр. Сливен към яз. Асеновец, която не е довършена. Също така, действащите микросита, озонаторна станция и последващо хлориране на Пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ) Преслав не позволяват задържането на органичната материя и окислените форми на желязо и манган от водите на яз. Тича, поради непредвидени пясъчни филтри. От частичен или пълен ремонт се нуждаят и другите пречиствателни станции за питейни води.

Изпълнителната агенция по околна среда контролира качеството на водите на около 100 други язовири, 47 от които са с добри показатели. След изграждането на пясъчни филтри и използването на подходящи реагенти е възможно използването на водите им за питейно-битово водоснабдяване целогодишно. Това би станало и с други 13 язовири, ако се окаже икономически изгодно изграждането на санитарно-охранителни зони и използването на пречиствателни съоръжения за питейни води (яз. Вълчовец, Троян, Крушовица, Съединение, Раднево, Пчелина и др.).

Допълнителни изследвания е необходимо да се направят за 39 язовири с цел да се прецени технологията на пречистване. Например, язовир Тракиец за водоснабдяването на гр. Хасково съдържа завишено съдържание на желязо и азотни съединения. Потенциални питейни водоизточници за гр. София са яз. Панчарево, чиито води помпажно могат да постъпят на действащата ПСПВ Панчарево и яз. Огняново, след изграждане на санитарно-охранителна зона и ПСПВ Огняново. С включването на яз. Огняново във водния баланс на столицата ще се осигури трети самостоятелен водоизточник след язовирите Искър и Бели Искър, което има и стратегическо значение.

Съществуват и язовири като яз. Овчарица, които се ползват за охлаждане и риборазвъждане, които не са подходящи за питейно-битово цели.

По данни на „Напоителни системи” ЕАД в напоителните системи са включени следните държавни язовири:

• 
  комплексни язовири по чл. 13, т. 1 от Закона за водите - 22 бр.
  
• 
  напоителни язовири – 146 бр.
  

Съгласно чл. 19 от Закона за водите, всички водностопански системи на територията на общините, които не са включени в активите на търговските дружества и сдруженията за напояване, са публична общинска собственост. Тези съоръжения може да бъдат предоставени за ползване и собственост на сдружения за напояване след тяхното учредяване. В съответствие със Закона за сдруженията за напояване са регистрирани 90 сдружения за напояване.

Към 1992 г. хидромелиоративният фонд е обхващал общо 12,5 млн. дка земи - 9 млн. дка напоителни системи собственост на държавата, стопанисвани понастоящем от държавни дружества „Напоителни системи” ЕАД, „Земинвест” ЕАД, „Хидромелиорации-Севлиево” ЕАД и 3,5 млн. дка собственост на бившите ТКЗС.

Фондът собственост на бившите ТКЗС понастоящем е публична общинска собственост.

Почти всички хидроенергийни системи в страната са проектирани, изградени и се експлоатират като комплексни хидротехнически системи, които задоволяват нуждите извън енергетиката на всички водоползватели и водопотребители (напояване, питейно-битово и промишлено водоснабдяване, рекреация, рибовъдство) съобразно възможностите на всяка една система.

Големите хидроенергийни системи са в състояние да осигурят по проектни данни над 3 млрд. м3 планински води.

През последните 15–20 години се наблюдават катастрофално сухи или многоводни години. Хидроенергийните водохранилища посредством 3,50 млрд. м³ общ завирен обем притъпяват тази неравномерност на 4,4 млрд. м³ отток. Едновременно с това от хидроенергийните комплекси се доставят в дефицитните райони над 380 млн. м3 води от трансграничните реки.

ВЕЦ обработват средно (в зависимост от годината) между 11 и 22 млрд. м3 вода. В зависимост от водността на годината варира и електропроизводството. Най-висока стойност то е достигнало през 2005 г. – 4336 GWh.

Общата мощност от каскади и големи ВЕЦ е 2844,81 MW, като само в Източнобеломорския район тя е 2583,50 MW.

Таблица 2.1. Сумарна мощност от каскади и големи ВЕЦ в България

Таблица 2.3. Сумарна мощност от каскади и големи ВЕЦ в Дунавски район

• 
  обработените от ВЕЦ води, които се връщат в речните течения, но при различен от естествения режим на оттока;
  
• 
  трайното преграждане на речните течения и липсата на практически възможности за технически решения за връзка на ГВН с ДВН и осигуряване на миграция на водните обитатели.
  

• 
  не добро ниво на проектиране, лошо строителство и експлоатация;
  
• 
  неправилно застрояване на реките с централи от руслов или деривационен тип без свободни участъци, с което реката престава да съществува;
  
• 
  висока степен на застрояване на МВЕЦ;
  
• 
  конструктивни решения, които не осигуряват ежегодното промиване на отложените наноси и транспортирането им до устието на реката;
  
• 
  неподходящо избрани и построени рибни проходи, които не изпълняват функциите си;
  
• 
  липса на координация на собствениците в поречията;
  
• 
  липсва задължително съгласуване на Инструкциите за експлоатация (в които има Екологична част) и Плановете за действие при извънредни ситуации на всички собственици на ВЕЦ в дадено поречие;
  
• 
  не се разработва общ план за провеждане на високите води и промиване на наносите за всички ВЕЦ в дадено поречие под контрола на Басейновата дирекция;
  
• 
  няма реална оценка за положителните и отрицателните страни на изградени МВЕЦ в поречията – в планинските части, в средните и долните участъци на реките с ясно очертани възможности за строителство на МВЕЦ.
  

При сравняване на прогнозното водопотребление (без хидроенергетика и АЕЦ) за периода на стратегията с общия завирен обем на язовирите е видно, че в България има достатъчно изградени язовири.

Липсата на язовири или концентрираното изграждане на язовири в определени речни поречия и неизградената инфраструктура от тях до всички населени места от даденото поречие е причина редица селища да изпитват недостиг на вода сезонно или целогодишно през по-сушави години.

С най-голяма концентрация на население на воден режим е поречието на р. Струма и населението на гр. Севлиево. За трайното преодоляване на недостига на вода, имайки предвид и сценариите за климатичните промени, е необходимо да се довършат започнатите дейности по проектирането и изграждането на:

• 
  ХВ Кюстендил със стойност 65 млн. лв. през 2001 г. (започнато и спряно строителство);
  
• 
  ХВ Бяла със стойност 80 млн. лв. през 2001 г.;
  
• 
  язовир „Луда Мара” над гр. Петрич, за който има разработен проект и започнато строителство, на стойност 35 млн. лв. (по експертна оценка).
  

Много задълбочено трябва да се проучат нуждите от вода и ефективното управление на ресурса чрез оптимизиране на прехвърляните количества в други речни басейни – отнася се за прехвърлянето на води от басейна на р. Струма и р. Доспатска по каскада Белмекен-Сестримо и прехвърлянето на води от яз. Копринка и яз. Жребчево в басейна на р. Марица.

Едновременно с това е необходимо оптимизиране на хидрологичния режим след язовирите – за участъците след язовирите Белмекен, Тополница, Пясъчник, Мечка и Овчарица.

Общата инвестиция, която е необходима за преодоляване на водните режими в сухи години (валежи под нормата за съвременния период 1961-1990 г.), по сценарии е както следва:

1. 
   Сценарий 1 – Доизграждане на яз. Луда Яна и яз. Пловдивци по линия на Световната банка в размер респективно на 40 млн. лв. и 36 млн. лв. или общо 76 млн. лв.
   
2. 
   Сценарий 2 – Доизграждане на трите язовира по линията на Световната банка, респективно за яз. Луда Яна - 40 млн. лв., яз. Пловдивци 36 млн. лв. и яз. Нейковци - 42 млн. лв. или общо 106 млн. лв.
   
3. 
   Сценарий 3 – Доизграждане на трите язовира по линията на Световната банка в размер на 106 млн. лв. и изграждане на хидровъзел „Кюстендил” и „Бяла” с цена 65 млн. лв. и 80 млн. лв. и яз. Луда Мара с ПСПВ с цена 35 млн. лв. (по експертна оценка) - общо 286 млн. лв.