Приложение 2 Анализ на водностопанската инфраструктура



страница4/7
Дата01.05.2018
Размер1.04 Mb.
#67454
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7

2.2.4. Водопроводна мрежа


При определяне на дължините на водопроводната мрежа са използвани данни от: Бизнес плановете на ВиК операторите, Националния статистически институт, информация, събирана от МРРБ, съгласно изискванията на Закона за водите. За целите на анализа е възприет подхода за достоверна да се приема информацията, показваща най-голяма дължина на водопроводната мрежа, обслужвана на територията на съответното ВиК дружество. Тази подход бе възприет, тъй като към момента на анализа липсва информация за няколко ВиК дружества и общини, която те следва да представят в МРРБ, съгласно Закона за водите.

Таблица 2.9. Дължина на водопроводната мрежа по Райони за басейново управление на водите









външен водопровод

вътрешен водопровод

Общо

хил. км

хил. км

хил. км

1

Дунавски район

10 237

28 354

38 591

2

Черноморски район

7 394

11 226

18 619

3

Източнобеломорски район

9 670

16 833

26 502

4

Западнобеломорски район

2 804

4 119

6 924




Общо за България

30 105

60 531

90 636

От горната таблица е видно, че по сега съществуващите данни дължината на водопроводната мрежа в страната е близо 90 636 хил. км, разпределена между вътрешна и външна водопроводна мрежа. Това число следва да се възприема като подценено, тъй като в страната повече от 500 населени места не са обхванати от организирано водоподаване от ВиК оператори, като в същото време имат изградени собствени водопроводни мрежи. Анализът на информацията за водопроводната мрежа показа още, че в много общини има активи (водопроводна мрежа), които не са били включени в активите на ВиК дружеството и до сега не са били обект на статистическо наблюдение. Липсата на информация от 61 общини дава основание да се смята, че активите на територията на съответните ВиК, обслужващи същите тези общини, не съдържат подобни активи, което е довело до подценяване на дължината на водопроводната мрежа.

Таблица 2.10. Дължина на водопроводната мрежа по Райони за басейново управление на водите според вида на активите, по данни от информацията, предадена от ВиК дружествата и общините съгласно Закона за водите






Общински активи

ВиК активи

Задбалансови активи

ОБЩО

хил. км

хил. км

хил. км

хил. км

1

Дунавски район

1 221

27 127

2 099

30 447

2

Черноморски район

541

14 885

29

15 454

3

Източнобеломорски район

1 844

21 857

278

23 980

4

Западнобеломорски район

167

3 604

752

4 523




Общо за България

3 773

67 473

3 158

74 404

Представената информация за дължината на тръбопроводната мрежа според данните, набрани от справките на ВиК дружествата и общините, представена в горната таблица, показва, че част от водопроводната мрежа не е била включена в активите на ВиК дружествата и е идентифицирана едва към момента на изготвянето на справките от ВиК операторите и общините, съгласно изискванията на Закона за водите.

Важна характеристика за състоянието на водопроводната мрежа са видът на материала, от които е изградена и годините на въвеждане в експлоатация.

Качеството на информацията от предоставените справки за водопроводната мрежа съгласно Закона за водите не позволява да се даде точно разпределение на дължината на водопроводната мрежа по изброените критерии. Причина за това е липсата на информация за вида на материала в голяма част от справките, както и записването на датата на преоценка на активите, извършвано през последните години, в графата за въвеждане в експлоатация. Поради тази причина за характеризиране на мрежата според вида на материала и годините на въвеждане в експлоатация бе използвана наличната информация в НСИ за 2005 г.

Таблица 2.11. Таблица за дължините на водопроводната мрежа (%) по Басейнови дирекции според вида на материала









Етернит

Стомана

Поцин-ковани

Съвремен-ни материали (PE, PVC и др.)

Неуста-новени материа-ли

Сума

хил. км

хил. км

хил. км

хил. км

хил. км

-

1

Дунавски район

27 910

6 050

1 002

1 374

2 255

38 591

 

Дял (%)

72

16

3

4

6

100

2

Черноморски район

13 843

2 793

240

1 063

680

18 619

 

Дял (%)

74

15

1

6

4

100

3

Източнобеломорски район

20 272

3 449

904

878

999

26 502

 

Дял (%)

76

13

3

3

4

100

4

Западнобеломорски район

4 861

1179

286

514

83

6 924

 

Дял (%)

70

17

4

7

1

100

Общо

66 886

13 472

2 432

3 829

4 017

90 636

 

Дял (%)

74

15

3

4

4

100

Според посочените в таблицата данни е видно, че голяма част от водопроводната мрежа е изградени от материали с лоши експлоатационни характеристики. Тези данни, съчетани с данните за годините на въвеждане в експлоатация, показват една твърде тревожна картина за състоянието на водопроводната мрежа в страната.

Таблица 2.12. Таблица за дължините на водопроводната мрежа по Басейнови дирекции според годината на въвеждане в експлоатация



 




Водопроводна мрежа по години на въвеждане в експлоатация

до края на 1960 г.

от 1961 до 1970 г

от 1971 до 1980 г

от 1981 до 1990 г

от 1991 до 2000 г

след 2001 г.

Сума







 

хил. км

хил. км

хил. км

хил. км

хил. км

хил. км

хил. км

1

Дунавски район

8 889

13 435

8 904

5 177

1 622

564

38 591

Дял (%)

23.0

34.8

23.1

13.4

4.2

1.5

100

2

Черноморски район

3 417

8 432

3 154

2 246

1 089

282

18 619

Дял (%)

18.4

45.3

16.9

12.1

5.8

1.5

100

3

Източнобеломорски район

5129

8 268

6 648

3 826

2 134

496

26 501

Дял (%)

19.4

31.2

25.1

14.4

8.1

1.9

100

4

Западнобеломорски район

1 002

1 937

1 892

1 634

334

126

6 924

Дял (%)

14.5

28.0

27.3

23.6

4.8

1.8

100

Общо

18 438

32 071

20 599

12 882

5 180

1 467

90 637

Дял (%)

20.3

35.4

22.7

14.2

5.7

1.6

100

От горната таблица се вижда, че основната част от водопроводната мрежа в страната е изградена преди 1980 г., тоест технически обоснованият експлоатационен период на водопроводите, изградени през този период главно от етернитови, стоманени и поцинковани тръби, отдавна е изтекъл.

Аргумент в подкрепа на твърдението за лошото състояние на водопроводната мрежа е броят на авариите. Анализът на този индикатор, направен на базата на информацията, залегнала в бизнес плановете на 50 ВиК оператори показва, че около 20% от авариите са по довеждащите водопроводи и около 80% - по разпределителната мрежа.

Таблица 2.13. Таблица за броя на авариите на км водопроводна мрежа по Басейнови дирекции през 2007 г.




Брой аварии/ км довеждащи водопроводи

Брой аварии/ км разпределителна мрежа

Брой аварии/ км общо водопроводи

Дунавски район

0.62

1.07

0.94

Черноморски район

0.80

1.47

1.21

Източнобеломорски район

0.46

1.43

1.09

Западнобеломорски район

0.68

2.69

1.83

Общо

0.62

1.33

1.09

Фигура 2.5. Брой аварии на км водопроводна мрежа за 2007 г.

От таблицата по-горе и фигурата се вижда, че броят на авариите на километър водопроводна мрежа средно за страната е 1.09 аварии/км, което е много над възприетия европейския стандарт – 0.15.

Загубите на вода по водопроводната мрежа също дават функционална характеристика на нейното състояние. По данни от бизнес плановете на ВиК операторите бе анализирана информация за процента на загубите на вода по мрежата. Резултатът е обобщен в таблицата по-долу.

Таблица 2.14. Общи загуби на вода във водопроводната мрежа през 2007 г.



Басейн

Загуби на вода (%)

Дунавски район

60.40

Черноморски район

57.83

Източнобеломорски район

58.25

Западнобеломорски район

65.92

Общо

59.86

Видно е, че загубите далеч надхвърлят обичайните загуби в развитите страни от ЕС, където този процент варира в границите до 20%.

Направените анализи на задълбочени проучвания на водопроводната мрежа, изготвени в прединвестиционни проучвания и най-вече при изготвянето на Генерални планове за агломерации над 10 хил. екв. жители, където са били изготвени и хидравлични модели на водопроводната и канализационната мрежа, дават основание да се твърди, че разпределението на загубите вътре в общите загуби на вода средно за страната от 60% е както следва: 40 % - физически и технологични загуби и 20% търговски загуби (кражби и грешно измерване). В Генералните планове е показано следното:



  • Наличие на неравномерно налягане, високо или ниско, като:

  • Причини за високо налягане:

      • голяма денивелация между резервоарите и захранващата територия;

      • директни свързвания /водоподаване/ към високонапорни транзитни тръбопроводи;

      • липса на регулатори за намаляване на налягането;

      • преоразмерени помпени станции, хидрофори и респективно водопроводната мрежа;

  • Причини за ниско налягане:

      • по-малки диаметри или преоразмерени мрежи, захранващи много потребители, което води до големи загуби на налягането, особено в крайградските вилни зони;

      • незаконно строителство в близост до резервоарите, където поради липса на денивелация не може да се осигури нужния статичен напор;

      • многобройни течове по водопроводната мрежа;

  • Поради недобре конструирана и/или преоразмерена водопроводна мрежа и недостатъчно добре работещи гранични кранове между хидравличните зони, при повреди (аварии) се губят големи обеми вода за изпразване и пълнене;

  • Действащите водоснабдителни активи (водопроводна мрежа, помпи, хидрофори, водомери и др.) са били дълго време в експлоатация, с преобладаващо етернитови и стоманени тръби с лошо качество и изтекъл амортизационен срок;

  • В допълнение на течовете от водопроводната мрежа има и течове по кранове, връзки и в различните шахти;

  • Има загуби на голям обем вода, както от видимите (пасивни) течове, така и от скритите невидими течове;

  • Има наличие на преливания от резервоари без регулиращи вентили;

  • В много водопроводни тръби има корозия или натрупвания на отлагания, които водят до рискове за качеството на водата.

За да може в бъдеще страната да започне процес на намаляване на броя на авариите и загубите на вода, е необходимо възприемането на трайна политика за подмяна на водопроводната мрежа. Важен фактор при планирането на инвестициите за подмяна на водопроводната мрежа е остойностяването на дейностите по подмяна, реконструкция и модернизация на мрежата според диаметрите на водопроводите, които следва да бъдат изградени.

Таблица 2.15. Единични цени за строителството на водопровод



Диаметър водопровод

Цена

Вътрешна водопроводна мрежа

Външна водопроводна мрежа

mm

лв./m

лв./m

1

2

3

90

230

-

110

250

125

160

290

150

200

300

200

250

420

230

315

500

250

350

600

350

400

-

450

450

-

530

Остойностяването в таблицата почива на анализ на съществуваща информация от изготвените Генерални планове за агломерации над 10 хил. екв. ж., както и осреднени цени от провеждани тръжни процедури за изграждане на водопроводна мрежа, включително възстановяване на настилки.

Анализът на наличната информация от справките за активите според Закона за водите в пълнотата, в която съществува, дава основание да се предположи, че средният диаметър, с който ще бъде подменяна вътрешната водопроводна мрежа от материали, отговарящи на съвременните изисквания, е 160 mm, а средният диаметър за външните водопроводи е 315 mm, при цена на изграждането на линеен метър съответно 290 лв. и 250 лв. Разликата в цените на линеен метър за един и същ диаметър в полза на вътрешната водопроводна мрежа се дължи на необходимостта от възстановяване на настилки, както и от проблемите с другата подземна и надземна инфраструктура, които възникват при подмяна на вътрешен водопровод – в територията на съответното населено място.

При така направеното остойностяване, инвестициите, които са необходими за отделните сценарии са:


  1. Сценарий 1: Запазване на сегашното състояние на мрежата, без по-нататъшно влошаване по време на експлоатация - ниво на загуби на вода (средно 60%) и брой на авариите на 1 км водопроводна мрежа (средно 1.09) - 2.670 млрд. лв., при което за периода от 25 години ще бъдат подменени 9 000 км – приоритетно етернитови тръби с цел подобряване качеството на питейната вода.

  2. Сценарий 2: Подобрение на състоянието на мрежата – намаление на нивото на физическите загуби с 10 % и на броя на авариите на 1 км с 40 % - 7.9751 млрд. лв., при което ще бъде подменена 27 190 км водопроводна мрежа, етернитови и стоманени тръби, от които вътрешен водопровод 18 190 км и външен водопровод 9 000 км.

  3. Сценарий 3: Чувствително подобрение на състоянието на мрежата – намаление на нивото на физическите загуби с 30 % и на броя на авариите на 1 км с 90 % - 24.347 млрд. лв., при което ще бъде подменена 83 000 км водопроводна мрежа, от които вътрешен водопровод 55 300 км и външен водопровод 27 700 км.


Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Water -> IVodi -> NSURVS
NSURVS -> Приложение 6 Анализ на капацитета на институциите, имащи отговорности в управлението на водите
NSURVS -> Приложение 9 Стратегия за управление на дейностите при минералните води
NSURVS -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
Water -> 1. Айтос област Бургас, община Айтос, Айтос
NSURVS -> Приложение 3 Анализ на дейността на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор
NSURVS -> Приложение 4 Анализ на удовлетвореността на населението и бизнеса от предоставяните услуги във водния сектор


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница