Приложение 2 Анализ на водностопанската инфраструктура



страница6/7
Дата01.05.2018
Размер1.04 Mb.
#67454
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7

2.2.6. Канализационна мрежа


Определянето на дължината на канализационната мрежа почива на анализа на данните от: ВиК операторите, Националния статистически институт, информация, събирана от МРРБ съгласно изискванията на Закона за водите. За целите на анализа е възприет подходът за достоверна да се приема информацията, показваща най-голяма дължина на канализационната мрежа, обслужвана на територията на съответното ВиК дружество. Тази подход бе възприет, тъй като към момента на анализа липсва информация за няколко ВиК дружества и общини, която те следва да представят в МРРБ съгласно Закона за водите.

Таблица 2.18. Дължина на канализационната мрежа по райони за басейново управление на водите









Канализационна мрежа,

хил. км

1

Дунавски район

5 099

2

Черноморски район

2 358

3

Източнобеломорски район

3 051

4

Западнобеломорски район

1 815

Общо

12 323

В горната таблица виждаме, че според анализираните данни дължината на канализационната мрежа е 12,323 хил. км. Допълнителни проучвания дават основание да се предполага, че от общата дължина над 97% е градска канализационна мрежа и под 3% - отвеждащи колектори.

Посочената обща дължина на канализационната мрежа следва да се възприема като подценена, поради следните съображения:



  • В много от справките, представени от ВиК операторите и най-вече от общините, е посочено наличие на канализационна мрежа в дадено населено място, без да е посочена дължината на същата;

  • Липсва информация от няколко ВиК оператори, както и от 61 общини, което също дава основание да се очаква наличие на канализационна мрежа, която не е включена в горната таблица.

Основание да очакваме наличие на допълнителни дължини на канализационната мрежа ни дава анализът на разпределението на активите според информацията, получена от справките, изисквани съгласно Закона за водите.

Таблица 2.19. Дължина на канализационната мрежа по райони за басейново управление на водите според вида на активите






Канализационна мрежа

Общински активи

ВиК активи

Задбалансови активи

Общо

км

км

км

км

1

Дунавски район

274

3,975

73

4,323

2

Черноморски район

132

1,631

22

1,785

3

Източнобеломорски район

643

2,103

44

2,789

4

Западнобеломорски район

85

514

72

670




Общо за България

1,134

8,223

211

9,568

Източник: Информация, предадена от ВиК дружествата и общините съгласно Закона за водите

Информацията, представената в горната таблица показва, че близо 15% от съществуващата канализационна мрежа не е била предмет на статистическо наблюдение, тъй като не е включена в балансовите и задбалансовите активи на ВиК дружествата.

Важна характеристика за състоянието на канализационната мрежа е материалът, от който е изградена, както и годината на въвеждане в експлоатация. От направения анализ на активите на ВиК операторите не може да се извлече информация за годината на въвеждане в експлоатация поради факта, че в много от справките същата не е посочена или е посочена датата на преоценка на активите. Поради тази причина за характеризиране на мрежата според вида на материала и годините на въвеждане в експлоатация бе използвана наличната информация в НСИ за 2005 г.

Таблица 2.20. Таблица за дължините на канализационната мрежа по райони за басейново управление според годината на въвеждане в експлоатация









Канализационна мрежа по години на въвеждане в експлоатация

до края на 1960 г.

от 1961 до 1970 г.

от 1971 до 1980 г.

от 1981 до 1990 г.

от 1991 до 2000 г.

след 2001 г.

Сума

км

км

км

км

км

км

км

1

Дунавски район

1,214

1,417

1,170

986

258

53

5,099

Дял (%)

23.8

27.8

22.9

19.3

5.1

1.0

100

2

Черноморски район

374

438

611

507

389

39

2,358

Дял (%)

15.9

18.6

25.9

21.5

16.5

1.6

100

3

Източнобеломорски район

445

529

832

1,015

210

19

3,051

Дял (%)

14.6

17.3

27.3

33.3

6.9

0.6

100

4

Западнобеломорски район

150

396

735

421

106

8

1,815

Дял (%)

8.3

21.8

40.5

23.2

5.8

0.4

100

Общо

2,183

2,780

3,348

2,930

963

118

12,322

Дял (%)

17.7

22.6

27.2

23.8

7.8

1.0

100

От горната таблица се вижда, че основната част от водопроводната мрежа в страната е изградена преди 1980 г., тоест технически обоснованият експлоатационен период на канализационните тръби, изградени през този период главно от бетон, стоманобетон с различни профили, на практика е изтекъл.

В подкрепа на твърдението за лошото състояние на канализационната мрежа, освен изтеклия експлоатационен период на изграждане и с материали, които не отговарят на съвременните изисквания, са и фактите, свързани с частичната или цялостно нарушена нормална работа на канализацията, констатирани в изготвените Генерални планове за големи градове в страната, което се изразява в:



  • Периодични преливания и затлачване на канализационната мрежа поради големи нарушения в материала и лошо проектиране;

  • Изключително висок процент на инфилтрирана вода, довеждана до градските пречиствателни станции, достигащ до 100% спрямо подадената вода на населението и бизнеса в съответното населено място.

Почти навсякъде в страната канализационната система е от смесен тип, което също води до създаването на проблеми, особено при обилни валежи.

Въпреки констатираните проблеми, към настоящия момент основен приоритет за страната е изграждането на допълнителна канализационна мрежа за обхващане на всички отпадъчни води в агломерации над 2 000 екв. ж., които да бъдат пречиствани.

Според Прилагащата програма за изпълнение на изискванията на Директива 91/271/ЕЕС, дължината на неизградената канализационна мрежа през 2003 г. е 8 215 км. Изградената през следващите години канализационна мрежа е в рамките на 365 км. Следователно за доизграждане остават 7 850 км.

За да се оценят нужните средства за изграждане на нова, подмяна и рехабилитация на съществуващата канализационна мрежа, бяха анализирани данните в Генералните планове за агломерации над 10 хил. екв. ж., информация за цени, предложени в различни тръжни процедури, както и друга информация, свързана с остойностяването на този вид дейност.

Таблица 2.21. Единични цени за строителство на канализация


Диаметър канализация

Цена на канализационна мрежа

mm

лв./m

200

270

315

370

400

600

450

620

500

660

560

830

630

950

На основата на допълнителен анализ бе определен средният диаметър на изграждане на канализационната мрежа. Анализът почива на процентното съотношение на диаметрите на канализационните тръби според наличната информация от справките на активите, изготвени от ВиК дружествата и общините в пълнотата, в която съществува. В резултат от този анализ бе възприето, че средният диаметър, чрез който ще се остойности дейността с доизграждане и реконструкция на канализационната мрежа от материали, отговарящи на съвременните изисквания, е 500 mm при цена на изграждането на линеен метър съответно 660 лв.

Предвид поетите ангажименти за прилагане на Директива 91/271/ЕЕС и състоянието на канализационната мрежа бяха възприети и остойностени три сценария, а именно:



  1. Минималистичен сценарий, при който се приема необходимостта от доизграждане на канализацията за агломерации, включени в директива 91/271/ЕЕС с дължина 7 850 км и цена 5.18 млрд. лв.;

  2. Междинен сценарий, който е свързан с построяването на канализацията към директива 91/271/ЕЕС с цена 5.18 млрд. лв. и рехабилитация на 30% от съществуващите канализационни мрежи с цел намаляване на инфилтрата на отпадъчните води до ПСОВ с дължина 3,7 хил. км с цена 2.4 млрд. лв., или общо 7.58 млрд. лв.;

  3. Максималистичен сценарий, при който към Междинния сценарий се добавя доизграждането на канализацията за населени места с по-малко от 2 000 жители с дължина 2 440 км с цена 1.6 млрд. лв., или общо 9.18 млрд. лв.



2.2.7. Съоръжения по канализационната мрежа


При определяне на броя на канализационните съоръжения са използвани основно данните от ВиК операторите и информацията, събирана от МРРБ съгласно изискванията на Закона за водите, поради липса на информация в Националния статистически институт. Описаните в справките на ВиК дружествата и Общините активи включват в себе си всички видове съоръжения, участващи в канализационната мрежа: канализационни помпени станции, преливници, дъждозадържатели и др.

Таблица 2.22. Брой на съоръженията по канализационната мрежа по райони за басейново управление на водите според вида на активите






Канализационни съоръжения

Общински активи

ВиК активи

Задбалансови активи

Общо

бр.

бр.

бр.

бр.

1

Дунавски район

137

303

12

452

2

Черноморски район

20

107

0

127

3

Източнобеломорски район

350

232

8

590

4

Западнобеломорски район

1

50

31

82

СУМА

508

692

51

1 251

Източник: Информация, предадена от ВиК дружествата и общините съгласно Закона за водите

От горната таблица е видно, че по сега съществуващите данни броят на канализационните съоръжения в страната е 1251.

Липсата на информация от 61 общини дава основание да се смята, че активите на територията на съответните ВиК, обслужващи същите тези общини, не съдържат подобни активи, което е довело до подценяване на реалната бройка на канализационните съоръжения в експлоатация.

Голяма част от канализационните съоръжения са въведени в експлоатация заедно с въвеждането на най-голямото количество на канализационни активи през периода от 1960 г. до 1990 г. От това можем да съдим за лошото им техническо състояние.

Следователно, тук основният приоритет към съоръженията по канализационната мрежа ще са реконструкция и рехабилитация на съществуващите и изграждане на нови съоръжения на местата, където има нужда.

Необходимите инвестиции за тези съоръжения са изчислени на база на приемането, че те представляват 5% от необходимите инвестиции за изграждане на канализационна мрежа, тъй като са функционално свързани.

Сценариите за канализационните съоръжения следват сценариите за необходимите инвестиции за канализационната мрежа и са както следва:


  1. Минималистичен сценарий, при който се приема необходимостта от доизграждане на канализационните съоръжения за агломерации, включени в Директива 91/271/ЕЕС с цена за изграждане 259 млн. лв.

  2. Междинен сценарий, който е свързан с построяването на канализацията към директива 91/271/ЕЕС с цена 259 млн. лв. и рехабилитация на 30% от съществуващите канализационни мрежи с цена 120 млн. лв., или общо 379 млн. лв.

  3. Максималистичен сценарий, при който към Междинния сценарий се добавя доизграждането на канализацията за населени места с по-малко от 2 000 жители с цена 80 млн лв., или общо 459 млн. лв.

2.2.8. Пречиствателни станции за отпадъчни води


За анализа на съществуващото положение с ПСОВ в България бяха използвани няколко източника, като основно беше взет под внимание „Доклад за прилагане на изискванията на Директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на отпадъчните води от населените места”. Информацията от Доклада беше съгласувана и с данни от НСИ, Плановете за управление на речните басейни (Раздел VII. Програми от мерки за опазване и възстановяване на водите), бизнес плановете за някои ВиК оператори и получената от МРРБ информация за активите на ВиК операторите.

Обобщената информация за съществуващите и строящите се в момента ПСОВ по Басейнови дирекции е представена в таблиците по-долу:



Таблица 2.23. Степен на изграденост на ПСОВ по РБУВ към декември 2010 г.

Дунавски басейн

2000-10000 екв. ж.

>10000 екв. ж.

Съществуващи ПСОВ

7

20

Не се налага реконструкция/ разширение

3

6

ПСОВ - необходима реконструкция/ разширение

4

14

В момента се изграждат




2

Черноморски басейн

2000-10000 екв.ж.

>10000 екв.ж.

Съществуващи ПСОВ

17

22

Не се налага реконструкция/ разширение

12

5

ПСОВ - необходима реконструкция/ разширение

5

17

В момента се изграждат




4

Източнобеломорски басейн

2000-10000 екв.ж.

>10000 екв.ж.

Съществуващи ПСОВ

5

10

Не се налага реконструкция/ разширение

2

2

ПСОВ - необходима реконструкция/ разширение

3

8

В момента се изграждат




4

Западнобеломорски басейн

2000-10000 екв.ж.

>10000 екв.ж.

Съществуващи ПСОВ

2

6

Не се налага реконструкция/ разширение

1

1

ПСОВ - необходима реконструкция/ разширение

1

5

В момента се изграждат

0

0

Общо

2000-10000 екв.ж.

>10000 екв.ж.

Съществуващи ПСОВ

31

58

Не се налага реконструкция/ разширение

18

14

ПСОВ - необходима реконструкция/ разширение

13

44

В момента се изграждат

0

10

Като резултат от анализа на данните е видно, че в момента в България в експлоатация са 89 ПСОВ, от които 32 отговарят на изискванията на Директива 91/271/ЕС. Броят на ПСОВ, за които е необходимо реконструкция или разширение, е 57.

В съответствие с Директива 91/271/ЕЕС, в края на 2010 г. страната е изправена пред сериозното предизвикателство да изгради ПСОВ за агломерации с над 10 000 екв. ж., а до края на 2014 г. - и ПСОВ за агломерации с между 2 000 -10 000 екв. ж.

Таблица 2.24. ПСОВ за предстоящо изграждане за агломерации над 2000 екв.ж.


Необходими нови ПСОВ

2000-10000 екв. ж.

>10000 екв. ж.

Дунавски басейн

146

24

Черноморски басейн

46

8

Източнобеломорски басейн

147

19

Западнобеломорски басейн

41

4

Общо

380

55

От таблицата се вижда, че ПСОВ, които трябва да се построят за агломерации с повече от 10 000 екв.ж. и чийто срок изтече в края на 2010 г., са 55 бр., а за агломерации от 2000 до 10 000 екв.ж., чиито срок изтича в края на 2014 г. - 380 бр.

Констатираното сериозно забавяне се дължи на много и различни фактори, по-важните от които са:



  • изключително забавяне на прединвестиционните проучвания и стартиране на проектите за техническа помощ;

  • бавни и тромави тръжни процедури съгласно ЗОП;

  • лошо качество на изготвените идейни проекти и повсеместно преоразмеряване на проектите за ПСОВ;

  • забавяне осъществяването на стартирали инвестиционни проекти поради финансови и организационни причини;

  • обвръзката на инвестиционните проекти за изграждане на ПСОВ с прилежащата инфраструктура - изграждане на довеждащи колектори до ПСОВ, изграждане на отвеждащ колектор от ПСОВ, изграждане, реконструкция и модернизация на канализационната мрежа, което да намали инфилтрираната вода, довеждана до ПСОВ и др.

Оценката на необходимите капитални инвестиции за изграждане на ПСОВ в агломерациите над 2000 екв. ж. почива на данни от различни източници, като инвестициите, заложени в РБУВ са актуализирани на базата на „Подход и методология за подбор на проектите по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.”.

Таблица 2.25. Необходими капитални вложения за изграждането на ПСОВ съгласно направената оценка през месец декември 2010 г.






Стойност в хил. лв.

Дунавски басейн




Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ от 2 000 до 10 000 екв.ж.

8 944

Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ над 10 000 екв.ж.

845 015

Изграждане на ПСОВ от 2 000 до 10 000 екв.ж.

448 679

Изграждане на ПСОВ над 10 000 екв.ж.

437 862

Общо

1 740 500

Черноморски басейн




Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ от 2 000 до 10 000 екв.ж.

285 047

Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ над 10 000 екв.ж.

9 112

Изграждане на ПСОВ от 2 000 до 10 000 екв.ж.

149 547

Изграждане на ПСОВ над 10 000 екв.ж.

147 945

Общо

591 651

Източнобеломорски басейн




Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ от 2 000 до 10 000 екв.ж.

0

Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ над 10 000 екв.ж.

324 478

Изграждане на ПСОВ от 2 000 до 10 000 екв.ж.

451 751

Изграждане на ПСОВ над 10 000 екв.ж.

462 283

Общо

1 238 512

Западнобеломорски басейн




Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ от 2 000 до 10 000 екв.ж.

1 270

Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ над 10 000 екв.ж.

88 951

Изграждане на ПСОВ от 2 000 до 10 000 екв.ж.

133 292

Изграждане на ПСОВ над 10 000 екв.ж.

101 617

Общо

325 130

Общо за България




Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ от 2 000 до 10 000 екв.ж.

19 326

Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ над 10 000 екв.ж.

1 543 491

Изграждане на ПСОВ от 2 000 до 10 000 екв.ж.

1 183 269

Изграждане на ПСОВ над 10 000 екв.ж.

1 149 706

Общо

3 895 792

Освен тези средства, в следващите 25 години следва да се изградят като минимум ПСОВ за около 600 населени места под 2 000 екв.ж., в които има изградена канализация, която се явява точков източник на замърсяване във водоприемниците. По експертна оценка това ще са допълнителни 478 млн. лв. за модулни пречиствателни станции.

Приема се, че от оставащите населени места с население под 2 000 жители, в още 268, с общо население около 305 000 жители, ще е необходимо изграждането на ПСОВ. В случая, поради липса на промишленост в малките населени места може да се приеме, че броят на жителите съвпада с броя на еквивалентните жители и следователно необходимите инвестиции за нови ПСОВ в тези населени места ще бъдат 213.3 млн. лв.

В допълнение е необходимо довършването на построените по линия на ИСПА и ФАР ПСОВ с цел заустване на пречистените води в чувствителна зона – ПСОВ „Смолян", ПСОВ „Благоевград”, ПСОВ „Пазарджик”, ПСОВ „Търговище”, ПСОВ „Попово”, ПСОВ „Варна”, ПСОВ „Шумен”, ПСОВ „Мадан”, ПСОВ „Рудозем” и ПСОВ „Златоград” - средно по 2 млн. лв. за ПСОВ за над 10 000 екв. ж. и по 1.4 млн. лв. за ПСОВ за 2 000 - 10 000 екв. ж., или общо 18.2 млн. лв.

Очертават се три сценария:



  • Сценарий 1 - Изграждане на ПСОВ съгласно Директива 91/271/ЕЕС за агломерации с над 2 000 екв.ж. на стойност 3.896 млрд. лв.

  • Сценарий 2 - Изграждане на ПСОВ съгласно Директива 91/271/ЕЕС на стойност 3.896 млрд. лв. и инвестиции за отстраняване на азот и фосфор за вече изградените по ИСПА десет ПСОВ в размер на 18.2 млн. лв., или общо 3.914 млрд. лв.

  • Сценарий 3 - Изграждане на ПСОВ съгласно Сценарий 2 плюс изграждане на ПСОВ за населени места под 2 000 екв.ж. на стойност 691.3 млн. лв., или общо 4.605 млрд. лв.



2.2.9. Хидромелиоративни съоръжения


Изграденият в Република България хидромелиоративен фонд (ХМФ) се разделя условно в няколко основни групи в зависимост от начина на управление и вложените средства за изграждането на съоръженията, а именно:

  • изграден с държавни средства, включен в активите и управляван от “Напоителни системи” ЕАД, “Хидромелиорации-Севлиево” ЕАД и „Земинвест” ЕАД;

  • вътрешно канална мрежа, изградена с държавни средства и стопанисвана до 1993 г. от бившите ТКЗС и АПК;

  • незавършени и непредадени за експлоатация обекти, финансирани с държавни средства, охранявани от и заведени на задбалансов отчет в “Агроводинвест” ЕАД;

  • хидромелиоративни съоръжения, изградени с кооперативни средства, включително и над 2000 малки язовири за напояване, понастоящем публична общинска собственост;

  • хидромелиоративни съоръжения, изградени за напояване с държавни или кооперативни средства, ползвани или собственост и управлявани от сдружения за напояване;

  • хидромелиоративни съоръжения, частна собственост, изградени от недържавни структури (предимно малки съоръжения).

Хидромелиоративните съоръжения могат да се групират в следните основни групи:

  1. Съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите

    1. Предпазни диги на р. Дунав, съоръжения по тях – шлюзове, саваци и др

    2. Корекции на вътрешни реки, съоръжения по тях – шлюзове, саваци и др

    3. Ретензионни язовири

    4. Съоръжения за отводняване

    • Отводнителни канали

    • Систематичен дренаж

    • Отводнителни помпени станции с машинно и ел. оборудване

  1. Съоръжения за напояване

  • Водохващания

  • Събирателни деривации

  • Напоителни канали и съоръжения по тях – разпределителни възли, водостоци, аквадукти, дюкери, мост-канали, савачни врати и др.

  • Изравнители и съоръжения по тях

  • Повдигателни и дъждовални помпени станции с машинно и ел. оборудване

  • Напорни тръбопроводи

  • Главни и разпределителни тръбопроводи със съоръжения по тях – въздушници, хидранти, спирателни кранове, изпускатели и др.

  • Подстанции и електропроводи за високо напрежение, трансформатори

2.2.9.1. Съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите


Към обектите за предпазване от вредното въздействие на водите спадат:

  • съоръжения за отвеждане на излишните повърхностни и подземни води от 1,7 млн. дка преовлажнени и заблатени земи, с което се подобряват условията за тяхното използване;

  • съоръжения за предпазване от заливане на прилежащите площи - предпазни диги (Дунавски и вътрешни предпазни диги) и корекции на реки. Чрез тях от заливане се предпазват 1,4 млн. дка земеделски земи, населени места, стопански и др. обекти и национална пътна, железопътна и техническа инфраструктура. С изграждането на корекциите на реките са предпазени от ерозиране и удълбаване дъната на същите.

Тези съоръжения извън населените места съгласно чл. 13, т. 3 от Закона за водите са публична държавна собственост и отговорен за тяхното поддържане и управление е Министърът на земеделието и храните.

В регулационните граници на населените места съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите съгласно чл. 19 от Закона за водите са публична общинска собственост. Задълженията за тяхното поддържане и нормално функциониране са на съответната община.

Таблица 2.26. Корекции на реки и предпазни диги по райони за басейново управление на водите





Район

Корекции на реки

Вътрешни предпазни диги

Дунавски диги

Общо за диги

км

км

км

км

1

Дунавски район

957.64

68.42

253.36

321.78

2

Черноморски район

646.05

-

-

-

3

Източнобеломорски район

1198.02

175.20

0.00

175.20

4

Западнобеломорски район

355.45

-

-

-

Общо

3157

244

253

496.98

Горната таблица дава информация за дължините на брегозащитните съоръжения по Басейнови дирекции. В нея се вижда, че основната дължина на брегозащитните съоръжения е съсредоточена в Дунавския и Източнобеломорския район, главните райони, в които са съсредоточени най-големите речни корита, които създават предпоставки за изграждане на тези съоръжения.

Общата дължина на дигите в страната е 497 км, разделена на дунавски диги 253 км и вътрешни предпазни диги 244 км, а корекциите на реките са 3 157 км.

Сериозен проблем са постоянните посегателства и кражби от мониторинговите съоръжения и свързаните с тях навременно предоставяне на информация и алармиране.


2.2.9.2. Предпазни диги на р. Дунав


  • Силна брегова ерозия, вследствие на която коритото на реката на места е достигнало петата на предпазната дига.

  • Повсеместно обрастване с тревна и дървесна растителност.

  • Увеличаване броя на къртичините от земеровни животни.

  • Ползване короната на дигата за пътна връзка, в резултат на което са се образували коловози.

  • На много места, предимно от държавните лесничейства и дърводобивните фирми, се правят рампи за превоз на трупи, като се нарушава целостта на дигата без съгласуване с “НС” ЕАД.

  • Силно амортизиране на шлюзовете.

За укрепване на Дунавския бряг е необходимо да се изпълнят съответните инженерни мероприятия.

Използването на хербициди е една от мерките за борба със специфичната трайна растителност.

Необходимо е целево отделяне на средства за възстановяване на шлюзовете, профила на дигата, нивото на короната и изграждане на технически издържани рампи.

2.2.9.3. Корекции на вътрешни реки


В общ план проблемите при тях са най-сериозни:

  • Значителна промяна проектните параметри на корекциите.

  • Късане на предпазните диги, незначителната част от което е вследствие на формирани високи вълни от интензивно снеготопене и валежи, а преобладаващата част е причинена от организации или лица по различни поводи.

  • Разрушаване на шлюзове, предимно металните им части, което е предпоставка за сериозни щети при високи води.

  • Изграждане на многобройни рампи с нарушаване профила на дигите.

  • Безконтролно и без правила изземване на инертни материали от корекциите на реките, предизвикващо:

  • промяна нивелетата на дъното на реките;

  • разрушаване на дънни прагове и изградени бентове при водохващания;

  • разрушаване на надлъжни и напречни брегоукрепителни съоръжения;

  • разрушаване на бермите;

  • разрушаване на шлюзове и предпазни диги;

  • “увисване” на водовземанията;

  • подкопаване устоите на мостове от националната пътна мрежа.

  • Височината на дигите не отговаря на променения профил на реките.

  • Стесняване на сечението от новоизградени съоръжения (мостове).

Необходима е преоценка на част от корекциите при новосъздадените условия на протичане и възстановяване на разрушените съоръжения.

Съгласно съществуващите нормативни документи, разрешителни за добив на инертни материали се издават от структурите на МОСВ, без становище от стопанисващия корекцията.

Крайно наложителна е промяна в смисъл, разрешително да се издава след становище от стопанина с правила за разработка и контрол.

2.2.9.4. Ретензионни язовири


Общо за страната изградените ретензионни язовири за предпазване от вредното въздействие на водите са 15 броя, които се поддържат от следните клонове на „Напоителни системи” ЕАД: Плевен (9 броя), Шумен (2 броя) и по 1 брой от Велико Търново, Видин, Враца и София. Възникващите проблеми при експлоатацията на ретензионните язовири са незначителни, изразяващи се в частично нарушаване целостта на преливниците при преминаване на високи вълни и при недобронамерена човешка дейност.

2.2.9.5. Съоръжения за отводняване


Тук проблемите се дължат предимно на дългогодишната експлоатация:

  • Част от основните помпени станции са в действие от 60 – 70 години, със силно амортизирани машинна, ел. част и сграден фонд, както и почти напълно корозирали напорни части под дигите (главно за дунавските), което е предпоставка за тежки последици.

  • Вследствие на това състояние и напрегнатия режим на работа се стига до чести аварии, свързани със значителни капиталовложения за възстановяване.

  • Обрасли и затлачени открити отводнителни канали след дългогодишната експлоатация и липса на подходяща техника за почистване, както и постоянен недостиг на средства.

  • Закритите дренажни смукатели са частично или напълно запушени.

  • Неотложна е реконструкцията на част от съоръженията и поетапно възстановяване на останалите.

2.2.9.6. Съоръжения за напояване


По данни на „Напоителни системи” ЕАД в напоителните системи са включени следните основни съоръжения:

  • комплексни язовири
    публична държавна собсвеност по чл. 13, т. 1 от ЗВ 22 бр.

  • напоителни язовири 146 бр.

  • напоителни помпени станции 681 бр.

  • напорни водопроводи 1 497 км

  • деривационни канали 530 км

  • открита канална мрежа 6 435 км

  • закрита тръбна мрежа 9 269 км

  • водохващания 420 бр.

в т.ч. 131 бр. масивни

  • изравнители 612 бр.

в т.ч. 503 бр. облицовани

Чрез тези съоръжения „Напоителни системи” ЕАД е в състояние да водоосигури 5376 хил. дка годни за напояване площи.

От „Хидромелиорации-Севлиево” ЕАД се поддържат седем напоителни системи, изградени с държавни средства, с обща площ от 65 296 дка, от които годни за напояване са 41 751 дка.

Изградените съоръжения в тези системи са:



  • Язовири 5 броя

  • Водохващания 3 броя

  • Помпени станции 12 броя

  • Канална мрежа 87.27 км

  • Тръбна мрежа 332.53 км

„Земинвест” ЕАД стопанисва и управлява съоръжения, намиращи се основно в област Кърджали, ползвани за напояване и при разсаждане на тютюн, в т.ч.:

  • малки язовири и водоеми – 470 бр.

  • напоителни полета – 7 бр. с обща площ за напояване 17 450 дка

Таблица 2.27. Регистрирани сдружения за напояване по басейни за управление



Сдружения за напояване

Площ в дка

1

2

3

1

Всичко Дунавски басейн – 23 сдружения за напояване

58 450,06

2

Всичко Черноморски басейн – 26 сдружения за напояване

62 989,08

3

Всичко Западно беломорски басейн – 4 сдружения за напояване

37 149,00

4

Всичко Източно беломорски басейн – 36 сдружения за напояване

174 486,16

 

 

 

5

За цяла България

333 074,30

6

В т.ч хидромелиоративни системи - общинска собственост

164 493,30

7

В т.ч хидромелиоративни системи - държавна собственост

168 581,00

Общини и индивидуални водоползватели

Съгласно чл.19 от Закона за водите всички водостопански системи на територията на общините, които не са включени в активите на търговските дружества и сдруженията за напояване, са публична общинска собственост. Тези съоръжения може да бъдат предоставени за ползване и собственост на сдружения за напояване след тяхното учредяване.

Към 1992 г. хидромелиоративният фонд публична общинска собственост е обхващал 3,5 млн. дка, като са били включени следните съоръжения:


  • напоителни язовири над 2 000 бр.

  • водохващания около 1100 бр.

  • напоителни помпени станции около 1600 бр.

  • напоителни канали около 16 300 км

  • изравнители около 830 бр.

  • напорна тръбна мрежа около 16 400 км

Към настоящия момент липсват данни за състоянието на тези хидромелиоративни съоръжения. Налице са само част от язовирите и микроязовирите, тъй като през последните години ежегодно преливат и се разрушават от 10 до 20 микроязовира. Почти всички помпени станции и напорни тръбопроводи са ограбени и унищожени.

Необходимо е да се извърши оглед и актуализация на данните за хидромелиоративните съоръжения общинска собственост.

През последните години голям брой земеделски стопани започнаха да изграждат индивидуални системи за напояване, обикновено на трайни насаждения и зеленчукови градини. Предпочитано за тези условия е капковото напояване, предвид икономията на вода и лесното автоматизиране на системите. В настоящия момент липсват данни за размера на тези системи, но може да се предположи, че те са около 50 000 дка в цялата страна. Чрез тези системи успешно се използват малки собствени водоизточници – кладенци, малки реки и дерета.
Състояние на хидромелиоративните съоръжения за напояване

Язовири

Тези съоръжения са под непрекъснат контрол, като за тях са полагани относително най-големи грижи, в резултат на което техническото им състояние е сравнително добро.

Същевременно тези скъпи и най-отговорни съоръжения се нуждаят от значителни инвестиции за ремонт и възстановяване, с което ще се гарантира тяхната бъдеща сигурна работа.

От ремонтно-възстановителни работи се нуждаят водовземните съоръжения, основните изпускатели, затворните органи и преливните съоръжения, т.е. гарантиращите безопасната им експлоатация.



Водохващания

Проблемите са различни при масивните и при изградените като временни съоръжения.

За масивните водохващания проблемите са в две посоки:


  • Разрушаване на водобойната им част с последващо частично рушене на масивния яз, вследствие промяна нивелетата на реките след корекционни мероприятия или от безконтролно добиване на инертни материали.

В тази връзка е наложително издаването на разрешителни за добив на инертни материали от органите на МОСВ да става след съгласуване със собственика на водния обект.

  • Ограбване и разрушаване на металните части на повдигателните механизми за регулиране затворите на промивните и водовземни отвори.

За водохващанията временен тип основен проблем са преминаващите високи води в реките, водещи до частичното им разрушаване и ежегодно влагане на средства за възстановяване.

Доставна и разпределителна мрежа

Доставната и разпределителна мрежа се разделя на открити канали и закрити водопроводи.

Общовалидно за откритите канали е лошото техническо и експлоатационно състояние, изразяващо се в следното:


  • основната част от тях е изградена от 40-те до 80-те години на XX век;

  • част от каналите са необлицовани;

  • частично разрушена облицовка вследствие дългогодишната им експлоатация, с практическа липса на водоплътни качества, предполагаща големи загуби от филтрация, увеличени значително от големите транспортни разстояния, достигащи от десетки до над 100 км;

  • по-голямата част от водовземанията са разположени в горната част на профила и за да се подаде вода, се налага завиряване, което води до значителни загуби и ниска използваемост на водата;

  • кражби на облицовъчни плочи и метални части на вододелите.

За пълното възстановяване на откритата канална мрежа държавна собственост са необходими инвестиции с размер над 500 млн. лв.

За закритата водопроводна мрежа би могло да се приеме, че главният проблем са непрекъснатите кражби.

Ограбват се всички метални части – спирателни кранове, хидранти, фасонни части, тръби и други, като това се отнася преди всичко за вътрешно-каналната мрежа.

Линейността и разпръснатостта върху територията на страната не позволяват ефективна охрана.



Помпени станции и трансформаторни подстанции

Поради факта, че в тези съоръжения е вградено изключително скъпо оборудване, в т.ч. ел. двигатели, помпи, трансформатори, затворни органи, повдигателни механизми, контролно-измервателна апаратура и други, същите са подложени на постоянни набези с цел кражби. Поради липсата на техническа и физическа възможност за охрана, част от оборудването е демонтирано и съхранено в складовите бази.

Понастоящем помпените станции се охраняват с радиоелектронни средства и/или жива охрана. Всичко това е свързано с огромни непроизводствени разходи. Малкият интерес към по-скъпото помпено напояване и липсата на средства е довело до влошаване и на физическото състояние на фондовете.

Независимо от изложеното, възможностите за помпено подаване на вода са многократно по-големи от потреблението в момента.



Вътрешно-канална мрежа и съоръжения на бившите ТКЗС и АПК

Всички изградени съоръжения са или разрушени напълно, или в крайно лошо състояние, в т.ч. и помпените станции.

Най-сериозно е състоянието на язовирите общинска собственост, предвид потенциалната опасност, която представляват за населението, населените места, земеделските земи и изградената инфраструктура.

Част от тях са с неработещи затворни органи на основните изпускатели или затруднено функциониране, разрушени или засипани преливници, прокопани части от стените за монтаж на допълнителни водовземни тръби, свлечени сухи и мокри откоси на стените и нарушени корони на стените.

Изброеното, в съчетание с дългогодишната експлоатация и липсата на необходимата поддръжка и наблюдения във връзка с инженерната сигурност на съоръженията, ги прави реална опасност за разположените под тях населени места, земеделски земи и инфраструктура.

2.2.9.7. Обобщение на основните проблеми по поддържането и експлоатацията на хидромелиоративните съоръжения


Гарантирането на експлоатационната сигурност и надеждност на съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите и за доставка на вода за напояване е от много важно значение за различни отрасли на икономиката и сигурността на населението на страната.

Проблемите по основните подгрупи обекти се явяват предимно от няколко причини: промени вследствие на появили се екстремни условия, нерегламентирани действия на човешка намеса и липса на достатъчно средства за поддържане.

Основните проблеми са систематизирани по-долу:


  • помпени станции – стари, някои са от 1938 година;

  • диги - с изключение на Дунавските, строени съгласно изискванията за язовирни стени, останалите са предимно от заимстван материал с преобладаваща част на пясъци и баластри, поради което при високи води се наблюдават чести изравяния на берми, кюне и скъсвания на дигите;

  • нередовно и недостатъчно финансиране на дейността – съгласно ЗВ това следва да се финансира със средства на МЗХ, но на практика тези средства са минимални;

  • кражби по метални съоръжения – ПС, жаби клапи, саваци, тръбопроводи и други метални и чугунени арматури;

  • скъпа поддръжка без осигуряване на достатъчно средства;

  • недостатъчен персонал - дори и ПС не са с денонощна охрана;

  • липса на норматив за брой на експлоатационния персонал;

  • добив на инертни материали от коригирани участъци или непосредствено пред тях, което променя водното течение и води до изравяния и скъсвания на диги – например р. Джерман;

  • липса на каквато и да е грижа за поддържане на проводимостта на реките в некоригираните участъци. При наводнения главното количество плаващи дървета идват именно от тези участъци. Подприщват мостове и тесни места и предизвикват преливания и скъсвания на дигите;

  • лошо изпълнение на строително-монтажните и възстановителни работи;

  • лошо качество на материала на дигите. Поради липса на средства не се използва подходящ материал, а се ползва такъв непосредствено от реката с преобладаващо пясъчно-баластрено съдържания. При нови високи води скъсването е налице;

  • застрояване на части от корекциите;

  • променени климатични условия – по-интензивни валежи през 2005, 2006, 2007 г.

  • обезлесяване и изсичане на горите;

  • средствата, предвидени за възстановяване и експлоатация на всички ООНЗ са крайно недостатъчни, предвид тяхната значимост и дългогодишен период на действие, поради което много точно следва да се изготвя инвестиционната програма.

2.2.9.8. Инвестиции за възстановяване на хидромелиоративния фонд


Изградените хидромелиоративни съоръжения в страната са систематизирани в колони 3 и 4 от следващата таблица.

Таблица 2.27. Инвестиции за възстановяване на хидромелиоративния фонд





Наименование

Брой

Обща дължина

Средства за възст. на отд. съоръж.

Пълно възста новяване

Частично възста-новяване

Минимално възста-

новяване

 

 

 

км

лв./бр. лв./км

лв.

лв.

лв.

1

2

3

4

5

6

7

8

1

Язовири за напояване

2 352

 




66 603 600

25 176 161

14 386 378

1.1

Държавни дружества

201

 

11 664

4 341 600

1 641 125

937 786

1.2

Публична държавна собственост

21

 

122 194

4 752 000

1 796 256

1 026 432

1.3

Публична общинска собственост

2 130

 

14 580

57 510 000

21 738 780

12 422 160

2

Изравнители

960

 

3 499

6 220 800

2 351 462

1 343 693

3

Водохващания

156

 

2 916

842 400

318 427

181 958

4

Напоителни канали

0

5 678,74

17 438

18 337 6495

69 316 315

39 609 323

5

Помпени станции

701

 

5 832

7 570 800

2 861 762

1 635 293

6

Тръбопроводи

0

2 770,66

10 206

52 365 455

19 794 142

11 310 938

7

Съоръжения общинска собственост

8 000

 

3 530

52 293 600

19 766 981

11 295 418

8

Отводнителни канали

0

1 398,69

65 352

91 407 460

63 985 222

36 562 984

9

Отводнителни помпени станции

76

 

100 000

7 600 000

5 320 000

3 040 000

10

Корекции на реки

0

3 134,45

120 000

376 134 480

263 294 136

150 453 792

11

Предпазни диги

0

243,62

100 000

24 362 200

17 053 540

9 744 880

12

Дунавски диги

0

253,36

250 000

63 340 500

44 338 350

25 336 200

13

Ретензионни язовири

15

 

100 000

1 500 000

1 050 000

600 000




Всичко










933 617 790

534 626 499

305 500 856

Инвестициите, необходими за рехабилитацията и реконструкцията на съоръженията от таблицата по-горе, почиват на анализ на средствата и материалите, които са нужни за извършването на ремонта на увредените съоръжения, както и на средствата, нужни за укрепване на участъци и съоръжения. След направения анализ са получени средните стойности на средствата за възстановяване на съоръженията (колона 5).

Сценарий 1: При минимално възстановяване (минималистичен сценарий) се влагат само 40 % от необходимите суми за пълно възстановяване – 305 500 856 лв., но с това се гарантира само временната експлоатационна годност и сигурност на съоръженията.

Сценарий 2: При частично възстановяване (междинен сценарий) се счита, че ще се осигурят и вложат 70% от средствата за пълно възстановяване – 534 626 499 лв.

Сценарий 3: Общо необходимите средства за пълно възстановяване (максималистичен сценарий) на хидромелиоративните съоръжения общинска и държавна собственост възлизат на 933 617 790 лв.



Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Water -> IVodi -> NSURVS
NSURVS -> Приложение 6 Анализ на капацитета на институциите, имащи отговорности в управлението на водите
NSURVS -> Приложение 9 Стратегия за управление на дейностите при минералните води
NSURVS -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
Water -> 1. Айтос област Бургас, община Айтос, Айтос
NSURVS -> Приложение 3 Анализ на дейността на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор
NSURVS -> Приложение 4 Анализ на удовлетвореността на населението и бизнеса от предоставяните услуги във водния сектор


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница