Приложение 2 Информация за извършване на преценката на необходимостта от овос на инвестиционно предложение

Кватернерните наслаги са неиздържани в хоризонтална и вертикална посока, на места липсват, а на други образуват кватернерни джобове с голяма дебелина. Представя се от алувиалния, делувиалния, колувиалния и алувиалния генетични типове и от техни производни. Елувия се разполага главно по билата на ридовете. Съставен е предимно от силно песъклива глина с ръбести скални късове. Делувия заема ниските части на склоновете, като на места образува делувиални шлейфове и дебелината им варира от няколко сантиметра до 5-10 м. Изгражда се от песъчливи глини и скални късове от основните скали. В подножията на скалите венци и откоси се разполагат колувиално натрупи от скални късове, предимно ръбести, със и без запълнител. На места дебелината им надхвърля 10 м.

В коритата на реките, както и по бреговете им са отложени алувиални наслаги. В поречието на р. Черна наслагите са предимно от валуни, чакъли и по-малко пясъци. Материалите са полигенни, благодарение на пъстротата в геоложко отношение на подхранващата провинция. Дебелината на алувия е от 0,5-2,5 м. и е в зависимост от разположението в коритото или терасата на реката.

В обсега на Горноарденския басейн се установяват и генетични типове със смесен произход, с различна дебелина и площ. В тектонско отношение районът попада в Южнородопската антиклинала. Тя представлява сложно разкъсана структура от Смолянските гранитоиди и по-млади разломи различни по площ и потъващи гребени.

Антиклиналата е усложнена и от Маданско-Давидковското подуване, което представлява меридионална структура, с голямо отражение в тектонския живот и морфологията на района.

Установени са и тектонски структури от алпийски тип от различен порядък. Главната им посока е 270-280 градуса. Други системи, по които са разположени скалите в района са посока 0-10 и 45-70 градуса. По разломи са главните орудявания в Маданско - Рудоземския район. Някой от разломите са послужили като проводници на вулканизъм.

Водосборната област на река Черна е твърде благоприятна по отношение формирането на твърд отток. Предпоставки за това са съставът на почвите и скалите, топографските условия и големите валежи.

Процесът на ерозия и изнасяне на наносни материали (във връзка с поройния характер на реката) общо взето се увеличава по течението на реката.

Трябва да се има в предвид, че в добивнят участък няма да се отложи целия обем дънни наноси, поради липсата на инженерни съоръжения за тяхното задържане. Такива съоръжения не се предвиждат да се изграждат. В посочените добивни участъци натрупите от инертни материали ще се създадат от естествените хидравлични условия на речището.

Дънните наноси под формата на чакълесто-пясъчни натрупи с променлива мощност се отлагат ежегодно в руслото на река Черна. Това води до промяна на проводимостта на сечението му. В този смисъл изземването на натрупаните инертни материали в добивните участъци до основното легло ще подобри пропускателната способност на реката и ще създаде по добри условия за провеждане на високите води.

Към дънните фракции са отнесени наноси с големина на зърната над 0,1 мм., т.е. пясък, чакъл и валуни, които на практика съставляват инертните материали.

В зависимост от теренните особености в района не са регистрирани физико-геоложки явления и процеси, като: свличания, сипей, оврагообразуване, срутища, изветряне, заблатяване, замочуряване и др.

Районът се намира в средните части на Родопите и според комплексното физикогеограф-ско райониране на страната попада в Горноардинския физикогеографски район.

Решаваща особеност за характеризиране на земите и почвите в района на обекта е силно разчленения планински релеф - дълбоко врязани долове на реките, стръмни склонове (повече от 25 -30°), хълмове и сравнително високи върхове. Теренът е изграден от скалите на: докамбрийски метаморфен комплекс ( гнайси, гранитогнайси, амбифолити, гнайсошисти, мрамори); горнокредни гранитоиди (гранит, плагиоклаз, кварц, биотит, мусковит, титанит); палеогенски седименти (пясъчници, конгломерити, брекчоконгломерати, риолити, андезити, риодацити, латити); делувиални натрупи (пясъчни глини) в негативните форми и незаливните тераси и алувий в речните тераси и по-широки долове.

Това са в общи линии основните почвообразуващи фактори и условия, допринесли за формирането на установените в района генетични почвени типове: канелени горски почви в нископланинския пояс и кафяви горски почви в среднопланинския над 700-900м. В пониженията, делувиалния шлейф и терасите на реките съответно делувиални и алувиални почви. Разнообразието при канелените горски, както и при кафявите горски почви се допълва в резултат на пресечения релеф и стръмни склонове, от различна степен на ерозия, мощност на почвения профил, каменистост и механичен състав.

Според почвено-географското райониране на България (Нинов Н., География на България, БАН 1997 г.) района попадат в Средните части на Родопската планинска почвена провинция от Балкано-Апенинска почвена подобласт на Средиземноморска почвена област.

Съгласно почвената карта на района, изготвено от Института по почвознание "Н. Пушкаров" почвените различия оформени в района на обектите са шест, а именно:

1. 
   Изслужени канелени почви, плитки, слабо и средно еродирани, глинесто-песъчливи.
   
2. 
   Изслужени канелени почви, плитки, слабо и средно еродирани, свързан пясък и скали.
   
3. 
   Кафяви горски почви, слабо и средно еродирани, леко песъчливо-глинести.
   
4. 
   Кафяви горски почви, слабо и средно еродирани, свързан пясък и скали.
   
5. 
   Алувиално (делувиални) почви, глинесто - песъчливи.
   
6. 
   Алувиални пясъци.
   

Делувиалните почви в района се установяват в пониженията в по-широките долове и в подножието на склоновете, в така наречения делувиален шлейф. Понеже представляват преотложен почвен материал, смъкнат от прилежащите склонове те носят повечето от качествата на съответните почви върху тях. За разлика от последните обаче (и то съществена разлика) делувиалните имат много по-мощен почвен профил - от 30 до 70 см, а на места и повече. Същият има пластов строеж, поради периодично прекъсване на почвообразователния процес и отлагане на нови наносни материали.

По-голямата част от тях се ползват като земеделски земи. По отношение на устойчивостта им на химическо замърсяване, поради киселата почвена редакция, и те ще бъдат отнесени към клас пети.

Алувиалните почви, които се установяват в не заливните тераси, не са отделени от чисти алувиални пясъци. Това са съвсем млади почви формирани почти изключително върху мощни алувиални наноси, при наличие на близки подпочвени води и много кратко въздействие на тревна растителност.

Ландшафта като цяло е запазен. Изкуствените горски насъждения до голяма степен са ограничили ерозията на стръмните и голи скатове и са подобрили екологичната обстановка в региона.

Според геоботаническото райониране на страната обектите попадат в Европейска широколистна горска област, Македонотрайкийска провинция, Източнородопски окръг.

- Смесени гори от бук (Fagm silvatica) и обикновен габър (Carpinus betnlus)

В сегашния състав на растителната покривка влизат следните тревни видове: обикновенна мента (Mentha spicata), бадемолистна млечка (Euphorbia amygdaloides), обикновенна коприва (Urtica dioica), дребнолюспест карамфил (Dianthus microlepis), магарешки бодил (Cardius nutans), тревист бъз (Sambucus ebulus), бял равнец (Achillea millefolium), синя жлъчка (Cichorium intibus), лечебна лайка (Matricaria chamomilla), широколистен папур (Thypha latifolia), лечебно сапунче (Saponaria officnalis), ливадна тимотейка (Phleum pratense), заешка острица (Carex leporine), ливадна класица (Alopecurus pratensis), английски райнглас (Lolium perenne).

Дървесните видове са представени от бяла върба (Salix alba), черна елша (Alnus glutinfsa). (Robinia pseudoacacia), горун (Amercus petrae), орех (Juglans regia).

В близост до разглеждания обект съществуват предимно борови и смърчови насаждения.

От посочените флорни видове няма застрашени от изчезване растения, включени в "Червената книга" на България.

Според зоогеографското райониране на България разглежданата територия се отнася към Евросибирската фаунистична подобласт и Рилородопския район, характерезиращ се със значително преобладаване на Евросибирските и Европейски видове над Средизимноморските. Отделна черта за района е неговия висок ендемизъм. От земноводните и влечугите често срещани са обитателите на откритите ландшафти, които могат да се смятат за компоненти на степния биом.

Представете ли на такива местообитания са: степенен гущер (Lacerta muralis), ивичест смок (Elaphe qatrolineata), планинска жаба (Rana temporaria). Към птиците се отнасят пернатонога кукумявка (Aegoluis funereus), кръсточовка (Loxia curviroctra), сокерица (Nucifraga cariocatactes). Участието на иглолистните видове в близост до обекта създава условие за пресъствието на качулат синигер (Parus cristatu)n белогуш дрозд (Turdus tocuatus). В площите заети с житни култури обитават сивата овесарка, (Emberiza calandra) полска и качулатата чучулига (Alanda arvinsis, Galirida cristata). Бозайниците разпространени в района са горска полевка (Clethrionomys glareolus) и кате­рица (Sciurus vugarius). От посочените видове няма редки и застрашени от изчезване животни включени в "Червената книга" на България. В района площадката, преобладаващите видове са с нисък екологичен ефект и малка декоративна стойност. Липсват биоактивни растителни съобщества, регулиращи микроклиматичните условия на средата. На територията на площадките няма високостъблена дървесна растителност. Няма да има промени в състоянието на близко намиращата се растителност в резултат от реализирането на проекта. Не се очаква увреждане или разрушаване на основни жизнени пространства за растителни съобщества и животински общности на територията на площадка. Не се засягат или увреждат особено важни биотопи.
ІV.2. Прогнози за потенциалното въздействие върху компонентите и факторите па околната среда, в следствие на евентуалната реализация на инвестиционното намерение.

ІV. 2.1. Въздействие на обекта върху състоянието на атмосферния въздух.

Основни източници на замърсяване на атмосферния въздух са от запрашаване при движението на превозните средства. При изгаряне на горивата в автотранспорта се отделят токсични газове, които съдържат-азотни окиси, серни окиси, въглеводороди и др.

Поради ниската интензивност на транспорта не се очаква замърсяване на атмосферния въздух в околната среда над ПДК, още повече, че влияние оказват и преобладаващите ветрове по поречието на р. Черна.

В заключение върху компонента ВЪЗДУХ въздействието на обекта е НЕЗНАЧИТЕЛНО.

Като източник на механично замърсяване на р. Черна представлява замътването на водата при товарене на инертния материал от речното русло.

Въздействието върху компонента се оценява както следва:

• 
  териториален обхват - малък;
  
• 
  степен на въздействие - незначително;
  
• 
  продължителност - краткотрайна;
  
• 
  възможност за възстановяване - да;
  
• 
  мерки за намаляване на въздействието - изземване на слой над нивото на водния стоеж в реката и оставяне на ненарушена част от 1 м. около водното течение и реката, което ще се заложи и ще се предполага от технологията на добива, която ще се прилага.
  

Като цяло обекта ще засегне терен в речната тераса. С добиването на слой от повърхността ще се създадат условия за заравняване на речното русло. С това ще се създадат условия за предотвратяване ерозията на речната тераса и осигуряване на добра пропускателна способност на речното русло.

В заключение върху компонентите ЗЕМНИ НЕДРА, ПОЧВИ И ЛАНДШАФТ въздействието на обекта е НЕЗНАЧИТЕЛНО.
ІV. 2.4. Въздействие на обекта върху фактора шумовото натоварване на прилежащата територия на обекта.

Шумовото въздействие на обекта е необходимо да се оцени преди всичко по отношение на населени места. Очакваното ниво на шума от товаръчните работи и транспортирането на инертния материал е минимално в следствие на етапността на работа и отдалечеността на обекта от населеното место. шумове, вибрации, радиации

Източници на шум в околната среда са повечето дейности и технологични процеси, свързани с изграждането на строителни и добивни обекти, извършвани с различни видове машини, инсталации и транспортни средства. Основните използвани машини ще бъдат: Дизелови строителни машини и среднотежки товарни камиони.

Работната площадка на обекта ще се явява източник на шум, излъчващ в околната среда нива около и над 90 dBA, в непосредствена близост до групите машини, съоръжения и инсталации, които могат да се разглеждат като точков или площен източник на шум, в зависимост от разположението им върху площадката.

Източник на шум в околната среда ще бъде и обслужващият тежкотоварен транспорт. Предвид ниската интензивност на транспорта и малкото време на работа не се очаква значително въдействие от факторите шумове, вибрации, радиации.
ІV.2.5. Защитени територии и Защитени зони:

Територията, в чийто граници се предвижда да се реализира инвестиционното предложение, не попада в границите на защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии, но попада в границите на защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие:

- BG0002113 „Триград-Мурсалица” за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-531/26.05.2010г. на Министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 50/2010г.);

- BG0001030 „Родопи Западни” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка от защитени зони, приет с Решение № 661/2007г. на Министерски съвет (ДВ, бр. 85/2007г.)

Резерват "Сосковчето" обхваща територия от 177,8 ха в землището на гр. Смолян. Обявен е със Заповед № 508/28.03.1968 година на Министерството на горите и горската промишленост, с цел да се опазят естествена вековна смърчова гора, забележителен природен пейзаж, скални образувания, водопади и местообитания на редки растения. Единични дървета са на възраст над 250-300 години. Регистрирани са находища на райхенбахова перуника, хойфелов нежит и родопски крем. През 2005 г., от експерти на РИОСВ- Смолян, е открит нов растителен вид, включен в Червената книга на България. Това е родопско крайснежно звънче (Soldanela rodopaea). Естествени обитатели на резервата са мечка, сърна, благороден елен, дива коза, глухар и др. Надморската височина е от 1400 до 1700 метра. Средната годишна температура варира от 2 до 8 градуса, в зависимост от височината. Преобладаващите площи са с много стръмен наклон. Скалните блокове, срещащи се тук, са изградени от риолити и риолитови туфи, които са стълбовидно, хоризонтално или вертикално плочесто и призматично напукани. Основният почвен тип, разпространен на резерватната територия, е кафява горска почва. Най-голямо е участието на свежите почви, които обуславят сравнително средно богато месторастене, благоприятно за растежа на смърчовата гора.

Дейностите по реализация на предложението не предвиждат засягане на видове, растения, птици и природни образувания предмет на опазване в Резерват „Сосковчето“.
Защитена зона BG 0001030 „Родопи - Западни”

Не се предвижда да бъдат засегнати растителни съобщества и видове от включените в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС природни местообитания.

4096 - Блатно петльово перо - Gladiolus palustris - има регистрирано присъствие на вида в района на Чаир дере.

4116 - Карпатска тоция - Tozzia carpatica- района е непригоден за вида. При картиране на вида не е открито присъствието му в района.

• 
  От клас Бозайници:
  

Видовете 1352 - Европейски вълк - Kanis lupus - районът е благоприятен за развитието на вида, но няма регистрирано присъствие; 1371 Балканска дива коза - Rupicarpa rupicarpa - районът е с благоприятни условия за размножаване и развитие, но ефективното им присъствие е отбелязано в близост от около 1000­2000 м.от мястото на строителство; 2635 - Пъстър пор - Vormela peregusna - районът е със субоптимален хранителен потенциал за вида, но в картата за потенциално присъствие той не се среща на мястото;1354 - Кафява мечка - Ursus arctos - съгласно картата на потенциалното присъствие на виза, той се среща в близост - в района на р.Буйновска, Тенес дере и водни пад.

• 
  От групата на прилепите - В картите на потенциалните им местообитания от тази група се срещат видовете:
  

- От групата на земноводни и влечуги:

• 
  1193 - Жълтокоремна бумка IBombina variegatal - съгласно картата на потенциалното присъствие на вида, района на посочения участък се явява слабопригоден за развитието му.
  
• 
  1219 - Шипобедрена костенурка ITestudo graecal - не се открива в района, съгласно картата на потенциалното присъствие на вида.
  
• 
  1220 - Обикновена блатна костенурка /Emis orbicularis! - района е непригоден за развитието на вида, съгласно карта на потенциалното и разпространение.
  
• 
  1217 - Шипоопашата костенурка ITestudo hermanni! - също отсъства от картата на разпространение на вида.
  
• 
  1171 - Южен гребенест тритон ITiturus kareliniil - районът, който ще бъде засегнат от дейностите по инвестиционното предложение се явява слабопригоден за местообитаване на вида.
  

- От групата на безгръбначните:

• 
  1093 - Ручеен рак /Austropotamobius torrentium/ - Съгласно картата на ефективните местообитания на вида, районът на инвестиционното предложение не е посочен като потенциално местообитание, наличие от него има в близост по горното течение на р.Триградска, в района на с.Жребово и с. Кестен.
  
• 
  4053 - Бисерна мида lUnio crassusl - От картата на общите местообитания на вида в границите на защитената зона няма регистрирано наличие на вида.
  
• 
  1088 - Голям сечко /СегатЬух/- отсъства от картата на разпространение на вида. В района на инвестиционното предложение липсват стари дървета или гниеща дървесина. Не е имало и опожарени такива, които създават благоприятни условия за развитие и разпространение на вида.
  
• 
  1089 - Буков сечко /Morimus asper funereus! - районът е потенциално място за обитаване от вида, но няма открити екземпляри.
  
• 
  1083 - Еленов рогач /Lucanus cervusl - в крайната карта за разпространението на вида липсва в района.
  
• 
  1032 - Овална речна мида - /Unio crassus/ - не се среща в района.