Приложение 2 Информация за извършване на преценката на необходимостта от овос на инвестиционно предложение

• 
  1137 - Приморска мряна /Barbus bergil - вида няма присъствие в района. Има друг представител Barbus cyclolepis.
  
• 
  1149 - Обикновен щипок - ICobitis taenia/- Района е потенциално местообитание с благоприятни условия за развитие, но няма открити представители.
  

Дейности в речното корито няма да се извършват, така, че да има негативно въздействие върху речните обитатели.

Основни хабитати тук са горите, скалните комплекси, ливадите, пасищата и реките.

Горите покриват около 70% от територията, като преобладават иглолистните гори, основно от смърч IPicea ablest, а на някои места -от бял бор (Pinus sylvestris) и смесени иглолистни гори. Едни от най-ценните стари гори са тези от черен бор (Pinus nigra) и ела (Abies alba). Малки територии са заети от широколистни гори от мизийски бук (Fagus moesiaca), а също и смесени гори от мизийски бук и воден габър (Ostrya carpinifolia). Най-компактните широколистни гори заемат северната част на мястото. В мястото попадат Буйновското и Триградското ждрела с обширни скални комплекси.

Тревните местообитания са много разнообразни, но преобладават съобществата на обикновена полевица (Agrostis capillaries) и картъл (Nardus stricta)

В Триград-Мурсалица се срещат общо 141 вида гнездящи птици, като 68 от тях са застрашени или уязвими и са обект на мерки за опазване на техните местообитания. Двадесет вида са вписани в Червената книга на България. От европейско природозащитно значение (SPEC) са 55 вида, като SPEC1 (световно застрашени) са 3 вида (ливадния дърдавец /Сгех сгех/, ловния сокол /Falco cherrug/ и белошипата ветрушка /Falco naumanni/), SPEC2 са 16 вида и SPEC3 са 20 вида. Останалите видове са с благоприятен природозащиен статус, но концентрирани в Европа, поради което опазването им е от съществено значение. Мястото осигурява подходящи местообитания за 37 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 29 са вписани в приложение I на Директива 79/409 на ЕС. Територията е една от най-важните в страната от значение за Европейски съюз за опазване на скалния орел /Aquila chrysaetos/, сокола скитник /Falco peregrinus/, ловния сокол /Falco cherrug/, сивия кълвач /Picus canus/, глухаря /Tetrao urogallus/, лещарката /Bonasa bonasia/ и черния кълвач /Dryocopus martius/. Триград-Мурсалица е едно от най-важните места в Европа за опазване на значими популации на жълтоглаво кралче /Regulus regulus/.

През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. Около 64% от територията на Триград-Мурсалица се припокрива с три КОРИНЕ места, определени през 1998 г., поради европейското им значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици.

В ЗМ „Триградско ждрело” клас птици са представени с 109 вида, като богатството на отделните разреди е както следва:

Щъркелоподобни (Ciconiiformes)- 2 вида,

Соколоподобни (Falconiformes)- 11 вида,

Кокошеподобни (Galliformes)- 5 вида,

Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)- 2 вида,

Гълъбоподобни (Columbiformes)- 2 вида,

Совоподобни (Strigiformes)- 5 вида,

Бързолетоподобни (Apodiformes)- 3 вида,

Козодоеподобни (Caprimulgiformes) - 1 вид,

Кукувицоподобни (Cuculiformes)-l вид,

Синявицоподобни (Coraciiformes)-2 вида,

Кълвачоподобни (Piciformes)- 5 вида,

Врабчоподобни (Passeriformes)- 70 вида.

Видовете птици с определен природозащитен статус са както следва:

Защитени видове по ЗБР - 101 вида; в Червената книга на България - 16 вида;

Световно застрашен вид -1 вид (царски орел) в приложенията на Бернската конвенция - 105 вида; в приложенията на Бонската конвенция фигурират 38 вида; в CITES са 19 вида; в Директива за птиците на ЕС са 22 вида и в Emerald са включени 15 вида.

Като цяло в защитената зона се срещат:

Черен щъркел /Ciconia nigra/',

Осояд /Pernis apivorus/

Черна каня /Milvus migrans/

Орел змияр /Circaetus gallicusl Белоопашат мишелов /Bnteo rufmusl Малък креслив орел /Aquila pomarina/

Скален орел /Aquila chrysaetos/

Белошипа ветрушка /Falco naumanni/ - Видът е изчезнал като гнездящ от защитената зона Ловен сокол /Falco cherrug/ - Видът е изчезнал като гнездящ от защитената зона Сокол скитник /Falco peregrinus/

Ливаден дърдавец /Сгех сгех/

Пернатонога кукумявка /Aegolius funereus/

Сирийски пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/

Среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/

Горска чучулига /Lullula arboreal Ястребогушо коприварче /Sylvia nisorial Червеногьрба сврачка /Lanius colluriol Черночела сврачка /Lanius minor/

От тях само 9 вида са регистрирани, като проучванията не са ориентирани към горски видове птици. Изводите, направени от доклада са, че като цяло състоянието на местообитанията е добро с малки изключения.

Наблюдава се известно безпокойство на птиците около големи туристически обекти и в районите за риболов около язовирите.

В района на извършване на дейностите по инвестиционното предложение не се наблюдават мигриращи птици характерни за защитената зона.

Целенасочени археологически проучвания на територията на площадката не са извършвани. В района не са установени предмети или постройки с археологическа стойност. Обекта не е заведен в архивите и регистрите на НИПК .

• 
  Териториален обхват: малък
  
• 
  Степен на въздействие: незначителна
  
• 
  Честота: постоянна
  
• 
  Продължителност: няма отношение
  
• 
  Възможност за възстановяване: няма отношение
  
• 
  Кумулативно и комбинирано въздействие – няма
  

• 
  Териториален обхват – малък
  
• 
  Степен на въздействие – незначително
  
• 
  Продължителност на въздействието – краткотрайно ,
  
• 
  Честота на въздействието – ниска
  
• 
  Кумулативно и комбинирано въздействие – няма
  

• 
  Териториален обхват – малък
  
• 
  Степен на въздействие – ниска
  
• 
  Продължителност на въздействието – дългосрочна
  
• 
  Честота на въздействието – постоянна
  
• 
  Кумулативно и комбинирано въздействие – няма
  

• 
  Териториален обхват – малък
  
• 
  Степен на въздействие – ниска
  
• 
  Продължителност на въздействието – дългосрочна
  
• 
  Честота на въздействието – постоянна
  
• 
  Кумулативно и комбинирано въздействие – няма
  

• 
  Териториален обхват: малък
  
• 
  Степен на въздействие: незначителна
  
• 
  Честота: постоянна
  
• 
  Продължителност: дългосрочна
  
• 
  Възможност за възстановяване: не
  
• 
  Кумулативно и комбинирано въздействие – няма
  

• 
  Териториален обхват: малък
  
• 
  Степен на въздействие: запазва се характера на ландшафта,
  
• 
  Честота: постоянна
  
• 
  Възможност за възстановяване: частично
  
• 
  Кумулативен ефект: не се очаква
  

• 
  Териториален обхват: малък
  
• 
  Степен на въздействие: незначителна
  
• 
  Честота: постоянна
  
• 
  Продължителност:дългосрочна
  
• 
  Възможност за възстановяване: не
  
• 
  Кумулативно и комбинирано въздействие – няма
  

• 
  Териториален обхват: малък
  
• 
  Степен на въздействие: незначителна
  
• 
  Честота: постоянна
  
• 
  Продължителност:дългосрочна
  
• 
  Възможност за възстановяване: частично
  
• 
  Кумулативно и комбинирано въздействие – няма
  

Въздействието от обекта ще се прояви само в ограничената територия на обекта.

Експлоатацията не засяга население, населени места, курортни селища, спортни съоръжения, болнични заведения, центрове за рехабилитация и др. заведения за обществено ползване, както и обекти със стопанско предназначение.
ІV.5. Вероятност на поява на въздействието.

Въздействието се появява със започване на експлоатацията. Обекта, ще бъде разработван съгласно проекта.

Продължителността на въздействието е за целия срок на почистването. Предвид малката площ и краткия срок на извършваните дейности, по реализацията на предложението, както и въздействието върху компонентите и факторите на околната среда в следствие на почистването на задбражното пространство и транспортиране на иззетия материал до временно депо могат да бъдат определени като незначителни и обратими.

- Стриктно да се спазва технологията за изземване на материала;

- Добива на материал да не надвишава определеният в проектната разработка;

- Експлоатацията да се осъществява само в проектните участъци;

- Дълбочината на изземването да не надвишава проектната;

- През сухите месеци да се осигури безпрепятствено течение на водата в реката;

- През време на размножителния период на рибната фауна да на се допуска изземване на инертен материал;

- Ежегодно да се актуализират обемите на статичните и динамичните запаси от инертен материал.

- Задължително да се води технически дневник за добитите количества;

- Да се разработи от инвеститора авариен план за действия при възникнали аварийни ситуации.

- Да не се допуска замърсяване на повърхностното тяло от дейностите по реализиране на ИП.

- Спазване на разпоредбите на чл. 140 от ЗВ.

- Да проведе процедура по издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект по ЗВ.

- Да не се допускат сечи на естествена брегова растителност.

Обекта няма да оказва трансгранично въздействие.

м. Декември 2015 г. Инвеститор: