Приложение №2 насоки
Безпокойство, водещо до изместване на животните или изоставяне на подходящи местообитания („прогонване”)
Изтегляне 1.15 Mb.
|
2.1.1.1 Безпокойство, водещо до изместване на животните или изоставяне на подходящи местообитания („прогонване”); Строежът на вятърни турбини в близост до местата за почивка, хранене и гнездене на птиците причинява безпокойство на популациите в тези райони. В резултат от „прогонването” на животните се получава ефективна загуба на местообитанията за тях. Това предолага отрицателно въздействие, както по време на строителството, така и по време на експлоатацията, и е свързано с пряко визуално въздействие, шум, вибрации и електромагнитни излъчвания от ветровите генератори, както и дейностите, свързани с поддръжката им, включително движението на автомобили, плавателни съдове (за морска среда) и хеликоптери. Да се има предвид обстоятелството, че извън гнездовия период водолюбиви птици като поен лебед, гъски, патици и др. избягват да ползват териториите за хранене и почивка (макар и в подходящи местообитания - напр. житни култури) в радиус до 800 м21 от вятърни турбини22. При увеличаване броя на турбините се получава значителна загуба на местообитания на принципа на кумулативния ефект. Също така е доказано, че гъските не ползват териториите между вятърни турбини, разположени в клъстъри (мозайки), независимо дали са подредени в редове или разпръснато23. Степента на този тип негативно въздействие може да се увеличи от липсата на подходящи или достатъчно добри местообитания за вида на други места в околността. Гнездящи водолюбиви птици не ползват местообитанията в радиус до 300 м от вятърни генератори24. В повечето случаи обаче няма целенасочени проучвания за въздействието на този фактор върху гнездящите птици. В крайбрежните зони посоченото по-горе въздействие е по-силно изразено25. Доказано е, че безпокойството от ветрогенератори води до намаляване на гнездовия успех, както и до изоставяне на гнездовите находища26 за някои грабливи птици, като морския орел. Не са налице достатъчно проучвания, на базата на които да се твърди, че по-малко на брой, но по-високи и по-мощни ветрогенератори са с по-малък риск за птиците. Шумът и движението причиняват безпокойство на местните гнездящи птици, както и тези, ползващи територията за хранене. Последствията са повишаване на смъртността, намаляване на гнездовия успех, и от там промени в числеността и структурата на популациите. Поради постоянния шум и движение на ветрогенераторите, птиците избягват да населяват околностите им27. Безпокойството нараства и от факта, че има засилено човешко присъствие около турбините, по изградените заради поддръжката им пътища, особено в места, където достъпът на хора преди това е бил ограничен. Препоръки:
При определянето на пригодността на една площадка за изграждане на вятърен парк трябва да се разгледат всички аспекти на опазването на птиците, като се обърне внимание на специфичната чувствителност на отделните видове птици (или групи видове) и на наличието на особено чувствителни видове (виж таблица 1). За целта информацията за срещащите се в района видове трябва да е максимално пълна и актуална. Като източник на информация се вземат предвид данните от стандартните формуляри на защитените зони и наличната Натура 2000 база данни. Както литературни източници се препоръчва изпълзването на “Атлас на гнездящите видове птици в България”, книга 10 на БДЗП, “Орнитологично важни места в България и Натура 2000”, книга 11 на БДЗП, Резултати от Среднозимното преброяване на водолюбивите птици в България за периода 1997 – 2001 година, книга 3 на БДЗП, публикации за съответните райони и за съответните видове28 и др.). Избиране на подходящо място за строеж на нова вятърна електроцентрала е от изключително значение, тъй като паркът евентуално ще причини прогонване на някои видове птици от дадената площадка. От друга страна правилно избраната площадка може за минимизира риска от сблъскване за птиците. Ето защо е важно да се предлагат алтернативни местоположения за потенциално опасните вятърни паркове.
Решаващият фактор в случая за нивото на конфликта е чувствителността на птиците към въздействието на вятърните турбини. Затова за чувствителните видове се налага минимално буферно от стояние от гнездовища, ловни територии, места за хранене или почивка. Препоръчителните минимални отстояния са представени в таблица 1. Смъртност от преки сблъсъци с ветрогенератори, включително и съпътстващите ги електропреносни мрежи. Данни за смъртност на птици от директен сблъсък с ветрогенератори са представени в различни държави, за гнездящи, мигриращи и зимуващи птици. Най-висока смъртност е установена при грабливите птици (независимо от вида), щъркелите и пеликаните, но също така и при редица пойни видове. Всички проучвания досега подценяват значително броя на жертвите от такива сблъсъци, защото основно се базират на точния брой намерени мъртви птици, но както самите методики обясняват, много малка част от убитите птици биват намирани на практика, основно поради факта, че труповете биват отнасяни от хищници и скитащи кучета, както и поради факта че някои от ранените птици умират дори на 2 км след сблъсъка с турбините29. Все пак е оценено, че в рискови паркове до 12530 птици годишно загиват от сблъсък с ветрогенератори31. Количеството на убитите птици зависи от броя и поведението на птиците, местоположението и дизайна на ветрогенераторите в съчетание с физичните и климатичните условия. При оценката на риска от смъртоносен сблъсък за птиците, трябва да се вземат предвид не само турбините, а и структурите, свързани с тях - надземните електропроводи, мачти за измерване на вятъра и др.
При изследване нивото на риска от сблъсък на птици с вятърни генератори са установени няколко фактора: 1) Видов състав и количество на прелитащите видове. Има видове, за които рискът е по-висок, тъй като тези птици не са чувствителни към звуковото или визуалното въздействие на вятърните генератори и могат да прелетят направо между роторите. Рискът от сблъскване с витлата нараства и в условията на плътните миграционни ята, както и за младите, току що научили се да летят индивиди на едрите птици (напр. щъркелите, лешоядите, орлите), но също и на по-дребни птици (напр. соколи). Доказана е висока смъртност на птици от сблъсък с ветрогенератори, на места където се концентрират големи количества птици, особено мигриращи птици, грабливи птици или други реещи се птици, напр. Проходът Алтамонт в Калифорния, САЩ, Тарифа и Навара в Испания. В тези два случая са установени голем количества убити от генераторите скални орли, респективно белоглави лешояди.
Това е характеристика, която увеличава риска от сблъсък, когато са налице редовни прелети по време на миграция (всяка есен или всяка пролет), наличие на възходящи въздушни течения (термали) за набиране на височина, редовни зимовища, ежедневни хранителни миграции или постоянни ловни територии/места за хранене. От тази гледна точка не е желателно вятърните паркове да се разполагат в зони, през които минават установени миграционни трасета или такива, които са разположени между районите на хранене и на гнездене или почивка на птиците. 3) Височина на полета. Птиците прелитат или под или над роторите на турбините или направо през тях, като в някои случаи променят височината на полета си в района на вятърните централи. Проблеми могат да възникнат при птици, които летят продължително време на височината на роторите, като например някои грабливи птици или при такива, които винаги преминават през зоната на роторите, летейки по постоянен маршрут от районите на хранене до местата на гнездене. Местните видове птици, хранещите се и нощуващите в района птици, както и тези набиращи височина или прелитащи между местата за хранене и местата за почивка/гнездене обикновено летят ниско и попадат в зоната на риска от пряк сблъсък. Другите потенциални причини са, че от една страна тези грабливи птици намират по-добра хранителна база в откритите пространства на вятърните паркове, особено при тези в селскостопански райони, а от друга страна грабливите птици използват съоръженията на носещите стълбове като кацала за наблюдение по време на лов (когато носещите стълбове са решетъчни). Летящите бързо и вълнообразно (надолу-нагоре) мигриращи пойни птици, са особено заплашени при насрещен вятър или при бурно време, тъй като тогава те летят на по-малки височини. Реещите се птици (щъркели, пеликани и грабливи птици), които ползват за придвижване въздушните течения и по тази причина са слабо маневрени, са постоянно изложени на висок риск от сблъсък. Рискът от сблъсък с ветрогенератори е най-голям при излитане на мигриращите птици от земята, където са нощували или кацнали за почивка или при кацане; местата за почивка по време на миграция могат да привлекат повече птици в зоната на турбините, когато птиците набират височина или достигат сушата, след като се летели над воден басейн. Това се отнася с още по-голяма сила за видове, които периодично набират и губят височина, като напр. лебедите. 4) Наличие на хранителна база. Една от важните характеристики е наличието в района на площадката на вятърния парк на хранителна база за птиците, която да предизвиква техни струпвания. Откритите пространства (пасища, ливади, угари) около вятърните турбини, улесняват грабливите птици в намирането на дребни бозайници, които са тяхна основна храна. Използването на незастроените части от площадките на вятърните паркове за земеделски нужди също може да стане предпоставка за повишаване на риска. 5) Поведение на птиците. Установено е, че увеличаване на сблъсъците с турбини се наблюдава в резултат на паническа реакция, когато птиците са обезпокоени, когато се натъкнат на жици или следствие на лоши метеорологични условия (von Heijnis 1980). Една от ситуациите с най-висок риск от сблъскване на птици в роторите на вятърните генератори е при миграционните прелети, когато птиците летят в гъсти ята – т. нар. ефект на препречване. Това води до изменения в поведението на птиците, като маневри за обхождане на парка или прелитане над него, до спонтанно разпадане на ятото. В тези случаи се стига до значителен преразход на енергия от птиците, поради увеличаването височината на полета и/или многокилометровото заобикаляне. 6) Метеорологични условия. Скоростта на вятъра и неговата посока, температурата на въздуха и влажността, продължителността на деня в съчетание с височината на генераторите, разстоянието между тях, топографията на местността, както и възраст, поведение и фаза на развитие на видовете, влияят върху риска от сблъсък. Рискът от сблъсък с ветрогенератори е най-голям при лоши условия за летене, като например силни ветрове, които не позволяват на птиците да маневрират, или при дъжд или мъгла32, както и в тъмни нощи, когато видимостта е ограничена. В такива условия птиците летят на значително по-малка височина от обикновено. Все пак при реещи се птици е установено, че при тихо време, вероятността от сблъсък не намалява. Добрата видимост на турбините като правило намалява риска, респективно влошаването й го увеличава. Осветяването на турбините нощно време или при влошени метеорологични условия може обаче да също да увеличи риска. Рискът от сблъсък с ветрогенератори е най-голям при ветрогенератори снабдени със светлини, особено в лоши метеорологични условия, тъй като привличат птиците. Птиците се ориентират най-вече към бяла или червена светлина. Зелената или синята светлини не ги привличат толкова силно. 7) Топография. Релефът и топографията на района имат важна роля при определяне на риска от сблъсък на птици с ветрогенератори. Рискът е най-голям по ръбовете на плата и в близост до влажни зони (Хоткер и колектив, 2006), вкл. морските крайбрежия, планинските проходи и билните части на хълмовете, които са предпочитано място за преминаване на реещите се птици (Howell & DiDonatoр,1991). Установено е, че рискът от сблъсък намалява значително при разположение на ветрогенератори в индустриални зони или по периферията им. Такива зони обикновено се избягват от видовете, подложени принципно на висок риск от сблъсък. 8) Брой на турбините Нарастването на броя на турбините в даден район е съпроводено с увеличаване на риска от сблъсъци. 9) Начин на подреждане на турбините (в редица или в блок) Този фактор може както да намалява, така и да увеличава риска. Множество проучвания показват, че подреждането на вятърните турбини в една редица напречно на основното направление на полета на птиците, се характеризира със силен бариерен ефект и значително увеличава риска от сблъсъци, отколкото ако те са подредени успоредно на направлението на полета. Подреждането на турбините в блок създава по-висок риск за птиците за територията на самата площадка и минимален за околностите й сравнено с конфигурация - подреждане в една линия. В този случай за минимизиране на риска е желателно между подредените в блок турбини, да се оставят свободни коридори, по които птиците да могат да прелетят. Минимално допустимото разстояние между турбините (независимо дали са на един инвеститор или не) в един ред е 600 м, между редовете – 1000 м. 10) Ъглова скорост. Турбините с високи честоти на въртене са по-рискови в сравнение с турбини, при които ъгловата скорост е по-ниска. 11) Размери на витлата. Увеличаването дължината на турбинните витла (перки), увеличава риска от сблъсъци, тъй като в този случай от една страна нараства зоната на потенциален сблъсък, а от друга нараства периферната скорост на витлата и птиците по-трудно ги избягват. Рискът от сблъсък с ветрогенератори е най-голям при роторите на турбините и по-малък при носещите стълбове (Winkelman 1992b). Смъртността се причинява, както от сблъсък с роторните перки, така и следствие от завихрянето след ротора, което изблъсква птиците към земята. 12) Конструкция на мачтите. Решетестите мачти могат са бъдат използвани от птиците за кацане и по тази причина носят многократно по-висок риск от затворените. При последните птиците могат да кацнат само върху гондолата. оценката на степента на въздействие върху миграцията силно се затруднява от факта, че миграционния прелет не може да се опише като хомогенен процес, с ясни пространствени и времеви граници. Характеристиките му много се различават в отделните региони, през различните години, както и по участващите в него видове птици, а не на последно място влияние могат да окажат и местните метеорологични условия. В случай, че липсва достатъчно информация за гореспоменатите фактори, се използва принципа на предпазливостта и/или принципа на най-лошия сценарий. Освен това миграционните коридори трябва да се разглеждат като полоси, в които птиците прелитат с най-голяма вероятност и редовно, а не като индивидуални трасета (линии, пътеки), които е задължително да преминават през едни и същи точки. В този смисъл оценката на риска на базата на преминаване на птиците през една фиксирана географска точка (напр. точното местоположение на един ветрогенератор) няма практическо приложение. 2.1.1.2 Бариерен ефект (препятствие по пътя на птиците). Ветроенергийните паркове се явяват като бариера за мигриращите и не гнездящите птици. Грабливите птици по принцип в ниска степен избягват ветрогенераторите. Птиците се стараят да избегнат ветрови генератори, разположени групово, като се опитват да ги заобикалят вместо да минават между тях. При разстояние на преминаване по-малко от 100 м птиците не могат да ги избегнат дори да се опитват и в 75% от случаите се сблъскват с тях (Winkelman 1992b). Изместването на траекторията на движение на птиците е свързано с повишаване разхода им на енергия, и в някои случаи – загуба на ориентация (насочване към неподходящи места), което намалява възможностите за оцеляването им, особено на далечни мигранти33. При увеличаване броя на турбините се получава значителна по мащабите си бариера на пътя на прелетите на птиците и невъзможността им да ги избегнат. В тези случаи птиците летят между турбините, където съществува висок риск от смъртност.
Изграждането на вятърен парк върху определена площадка е свързано с изменение на съществуващите върху нея хабитати. Степента на промените е пряко свързана с обема на строителните работи – премахването на храстова растителност, поява на угари, строителство на пътища и на други открити площадки, повишеното човешко присъствие в етапите на строителство и експлоатация на вятърния парк. На сушата изграждането на ветрогенераторни паркове и необходимата им инфраструктура (включително пътища за достъп, електропреносни мрежи, фундаменти на турбините) е свързано с пряка загуба и с фрагментация на местообитания. Строителството във влажни зони или мочурища нарушава хидрологичния режим на значително по-големи територии. 2.1.1.4. Трансформация на местообитанията за птици. Изграждането на ВГ предизвиква промени във физичните и биологичните характеристики на местообитанията за птици – осветеност, почвена повърхност, растителност, в броя и числеността на видове от хранителния спектър за птици (напр. концентрирането на насекоми около ветрогенераторите, привлича врабчоподобните птици в близост до генераторите). По-лесното намиране на гризачи като плячка в района на ветрогенераторите (отколкото преди изграждането им), привлича също грабливите птици, което увеличава риска от смъртност при тях, поради сблъсък с турбините34. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗБР, въздействието върху природните местообитания и местообитанията на видове, включително птици трябва да се прецени като процент на загубена (увредената или унищожена) площ от даденото местообитание спрямо площта му в зоната и в цялата мрежа от защитени зони, както за времето на строителство, така и за времето на експлоатацията. Отчита се както пряката, така и пасивната загуба на местообитания в резултат на отчитането и на кумулативния ефект. Когато защитената зона е в териториалния обхват на две и повече РИОСВ, е препоръчително да се направи консултация с тях, с оглед отчитане на увреждането на същите местообитания от други ППП и ИП в зоната и оценка на природозащитното им състояние. 2.1.1.5. Необходимост от специализирани проучвания За преценката за вероятната степен на отрицателно въздействие се изискват конкретни прагови критерии, с които изрично да е задължително извършването на ОВОС, респ. ОС. Препоръчва се след внимателен анализ на посочените по-горе възможни негативни въздействия, в случай на наличие на поне едно от тях, да се пристъпва към извършване на оценка за съвместимост и прилагане на принципа за предпазливостта.
Едногодишния период на проучване в слабо проучени територии може да даде представа за потенциалната стойност на територията, но не за целите на анализ на въздействията. Видов състав и количество на прелитащите видове:
Статус на пребиваване и сезонна динамика:
Поведение на птиците (за всеки вид от интерес):
Информацията е необходимо да бъде достатъчно детайлна, за да позволи оценката на типовете отрицателни въздействия, описани по-горе. Изискването за специални орнитологични проучвания произтича от Препоръка № 117 (2005) на Постояния комитет на Бернската конвенция, направена в изпълнение правомощията на Постоянния комитет, визирани в чл. 14 на Конвенцията и на задължения, които всяка договаряща страна поема с подписването на конвенцията (чл. 1, § 2, чл. 3, § 2 и чл. 4, както и Препоръка 109 (2004) и доклада BirdLife Internationale “Вятърни генератори и птици: анализ на ефекта на вятърните паркове върху птиците и ръководство за критериите за ОВОС и избор на местоположение”(T-PVS/Inf(2003)12), както и на доклада на г-н Guy Jarry (T-PVS/Files (2005)8). ; Каталог: items -> documents documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> 2009г. През 2009 г. „Зелена генерация” documents -> Наредба №2 от 22 януари 2013 Г. За реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри documents -> Директива на съвета 96/61/ес от 24 септември 1996 година documents -> Програма за установяване на дългосрочни цели за качеството на въздуха documents -> Закон за биологичното разнообразие documents -> Закон за рибарството и аквакултурите documents -> Закон за лечебните растения Изтегляне 1.15 Mb. Сподели с приятели:
|