Приложение №2 насоки


Въздействия върху природни местообитания



страница4/6
Дата22.08.2016
Размер1.15 Mb.
#7026
1   2   3   4   5   6

2.1.2. Въздействия върху природни местообитания

  • пряко унищожаване на тревни местообитания;

  • пряко трайно унищожаване на горски хабитати;

  • фрагментация на местообитания;

  • трансформация на местообитания;

  • рудерализация и настаняване на инвазивни видове;

  • затруднено възпроизводство на сложния почвен и растителен естествен комплекс след прилагане на обичайните методи на рекултивация др.


Таблица 2: Задължителни за оценяване елементи на инвестиционното предложение и тяхна връзка с очакваните въздействия върху природни местообитания .



Задължителни за оценка елементи на проект за вятърни генератори

Потенциални въздействия, които следва да се оценят

Етап на настъпване на въздействията

(А) Постамент на стълбовете

  • Трайно пряко унищожаване или увреждане на местообитания;

  • Временно прогонване на видове (шум, светлина, човешко присъствие);

  • Постоянно прогонване на видове (човешко присъствие, урбанизирани структури);

  • Смъртност на индивиди (растения, бавно подвижни и неактивни животни);

Етап на строителство – булет 1, 2 и 4

Етап експлоатация - булет 3



(Б) Строителна площадка – включва периметър с площ от минимум 600 м2 около постамента, допълнителни площи предвидени за временно депониране на земни маси, движение и престой при строителството на строителната техника

Като (А)

Като (А)

(В) Технологичен достъп до инвестиционното предложение и за изграждане на инфраструктурата за свързване с преносната мрежа - пътища

Като (А)

Като (А)

(Г) Инфраструктура за провеждане на електричеството – просеки, стълбове

Като (А)

Като (А)


2.1.3. Въздействия върху видове растения и животни без птици, предмет на опазване и техните местообитания.

Таблица 3: Основни отрицателни въздействия върху видове, предмет на опазване в защитени зони


Вид въздействие

Засегнати видове и местообитания

Обхват на въздействието (в рамките на зоната, извън зоната)

Трайност

Периодичност


Възможни мерки за намаляване на

въздействието

Възможни комбинирани въздействия – елементи на проекта и други проекти

Възможни кумулативни въздействия – елементи на проекта и други проекти

Смъртност на индивиди от сблъсък с перките

Всички видове прилепи, насекоми

1. В рамките на индивидуалните/ловните територии на видовете, което може да включва и територии съседни на защитените зони.

2. По миграционните пътища в и извън зоните.



1. Постоянно и дълготрайно, в рамките на индивидуалните/ловните територии.

2. По миграционните пъти-ща зависи от характера и постоянството (в маршру-тите и интензивността) на миграционния поток – може с години да няма сериозни инциденти след което да се прояви силно.



При турбините с хоризонтална ос липсват ефективни мерки за значително намаляване. Възможно намаляване при турбини с вертикална ос и замяната на голям ротор с по-малък.

Засилено въздействие върху местата за хранене и гнездене (елементи от защитената зона)

Други ветрогенераторни проекти.

Летища.


Смъртност на животински индивиди при строителството/унищожаване на растителни индивиди


Всички растителни видове, всички вле-чуги и земноводни, лалугер, мишевиден сънливец, добру-джански хомяк

В зоната в рамките на площите, в които се извършва стро-ителна дейност и съседни площи в рамките на индиви-дуалните територии на видовете.

По време на строителството.


Временно пре-местване на инди-видите – прило-жимо само за не колониални и лес-ни за откриване в активния период видове – земно-водни, костенурки

Засилено въздействие в периоди на неактивност на засегнатите видове

Постаментите на стълбовете, строителната площадка, строителни дейности за технологичен достъп и преносна инфраструктура.

Всички други проекти свързани със строителство.



Пряко унищо-жаване на мес-тообитания на животински видове.


Всички растителни и животински видове

В зоната в рамките на площите в които се извършва строителна дейност

1. Временно по време на строителството в рамките на всички територии със строителни дейности

2. Трайно в рамките на всички застроени площи - основи на стълбовете, сгради, пътища, просеки и т.н. – т.е всички площи с трайно изменена характе-ристика спрямо първона-чалното (основно) състояние



Намаляване на площите, включени в строителната площадка.

Липса на ограждане или друг вид огра-ничаване на дос-тъпа до застрое-ните площи.






Постаментите на стълбо-вете, строителната пло-щадка, строителни дей-ности за технологичен достъп и преносна инфра-структура.

Всички други проекти свързани със строителство.



Временно прогонване на видове при строителство

Бозайници – мечка, вълк, рис, видра, степен пор, пъстър пор и др.

В зоната.

Интензивно, временно, недълготрайно.

Намаляване на времето за строителство.

Комбинирано въздействие на човешкото присъствие, шум, светлина, движение на техниката

Постаментите на стълбовете, строителната площадка, строителни дейности за технологичен достъп и преносна инфраструктура.

Всички други проекти свързани със строителство.



Постоянно прогонване на видове (човеш-ко присъствие, шум, урбани-зирани струк-тури)

Бозайници – мечка, вълк, рис, видра, степен пор, пъстър пор и др.

В зоната. Био-коридори извън зоните.

Периметър на въздействие според поведенческите реакции на вида.



Постоянно. Дълготрайно.

Няма.

Комбинирано въздействие на човешкото присъствие, шум, урбанизирана структура.

Постаментите на стълбо-вете, строителната пло-щадка, строителни дей-ности за технологичен достъп и преносна инфра-структура.

Всички други проекти свързани със строителство.




Забележка: За прилепи може да се ползва наръчника “Методика за изготвяне на ОВОС и ОС” на НПМ към БАН

2.2. Времева рамка.

Ветроенергийните паркове са съоръжения с дългосрочно действие и констатираните въздействия върху местообитанията и върху видовете следва да бъдат определени като дълготрайни, което предопределя тяхната относителна необратимост по отношение възстановяване на параметрите на екосистемата и популациите в референтните параметри.


2.3. Природозащитно състояние на засяганите местообитания и видове, благоприятно или не (БПС) по смисъла на §1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗБР.

В изготвеното “Ръководство за определяне на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България” са публикувани Таблици за определяне на природозащитното състояние на природните местообитания и видовете по Натура 2000 в България, включени в Директивата за местообитанията на Европейския съюз.

Критериите за благоприятно състояние са свързани с трите основни точки, които трябва да бъдат съобразени с Директивата за местообитанията с цел да се осигури благоприятно природозащитно състояние на природните местообитания и на видовете. За всеки един критерий е избран специфичен списък от параметри, които имат за цел да опишат природозащитното състояние чрез посочване на праговите стойности, за които даден вид или тип местообитание могат да бъдат класифицирани като имащи а) благоприятно, б) неблагоприятно (незадоволително), в) неблагоприятно (лошо), или г)неизвестно (липса на данни) природозащитно състояние.

В матрицата за всеки параметър са посочени прагови стойности, които трябва да бъдат удовлетворени, за да може да бъде определено като благоприятно природозащитно състояние на даден тип местообитание или вид спрямо конкретен параметър на ниво зона.

Матриците за БПС са придружени от кратки описания на местообитанията и видове, както и от описание на метода, по който да се извърши оценка на типа местообитание в дадена зона.
Критерии за типове местообитания:

  • Площ на местообитанието в зоната;

  • Структура и функции (включително типични видове);

  • Бъдещи възможности (включително заплахи и дейности);


Критерии за видове:

  • Популацията в зоната – освен задължителния параметър размер на популацията (възрастни индивиди, двойки, брой находища и др.), за добре проучени видове могат да се включват и параметри, описващи структурата и жизнеността на популацията;

  • Площ на местообитанието на вида в зоната - критерий пряко свързан с разпространението и популацията на вида. Местообитанието може да бъде само периодично използвано от вида, той да има силно флуктуиращи популации или понастоящем може да е изчезнал от иначе подходящи за него местообитания – във всички случаи площта на местообитанията се отчита на основата на подходящите за вида местообитания. В редица случаи площта на ключови за вида местообитания, които има специфична функционална роля за жизнената дейност на вида и са с по-малка площ от общите му местообитания са дадени отделно. Последният тип параметри са гранични с критерия за структура и функции на местообитанията, но доколкото се отчитат чрез площ или дължина са оставени в критерия площ;

  • Местообитание на вида (структура и функции);

  • Бъдещи възможности (включително заплахи и дейности).

При преценката за степента на въздействие на инвестиционни предложения за изграждане на ветрогенераторни паркове е необходимо да се определя природозащитното състояние на местообитанията за птици и да се интерпретират данните, посочени в стандартните формуляри за зоните, кореспондиращи с критериите за БПС на тези местообитания и наличната научна информация за разпространение, численост, плътност на популациите на птици и пр.

Въпреки, че се разглеждат случай по случай, общия подход който е препоръчително да се следва е че, площта на кумулативно увредените популации и местообитания за всеки вид и поотделно и за всеки тип местообитание, от този и от други проекти, не следва да надхвърля 1 % от размера им в цялата защитена зона.
Изисквания към оценката за въздействия за различните видове природни местообитания, растения и животни

1. Природни местообитания.

Всички природни местообитания, попадащи в рамките на постаментите на стълбовете, строителната площадка, строителни дейности за технологичен достъп и преносна инфраструктура, следва да се считат за вероятно увредени. Установяването на площта на местообитанията се препоръчва да бъде извършено чрез подробно обследване (картиране), представено в доклада за специфична оценка и извършено в рамките на вегетационния период. При липса на други по-добри данни за референтна се приема площта на местообитанието в зоната според актуалната НАТУРА 2000 база данни. При липса на други по-добри данни за референтна за землището се приема площта на ливадите и пасищата в землището, включени в НАТУРА 2000.


2. Растителни видове.

Всички индивиди и техните местообитания, попадащи в границите на постаментите на стълбовете, строителната площадка, строителни дейности за технологичен достъп и преносна инфраструктура, следва да се считат за вероятно увредени. Установяване на наличието/отсъствието на такива видове се препоръчва да бъде извършено чрез подробно обследване представено в доклада за специфична оценка и извършено в рамките на вегетационния период. Референтната стойност за популация и площ на нейните местообитания зависи от биологията на вида (широко разпространен, равномерно разпространение, групово разпространение и т.н.).



3. Видове птици – разгледано в раздел 2.1.
4. Прилепи.

Смъртност на индивиди от съблъсък с перките (с изключение на турбини съставени от малки ротори с вертикална ос) е винаги потенциално висока в райони с концентрация на прилепи, вкл. в териториите за хранене и миграционните пътища. Установяване на наличието/отсъствието на такива видове се препоръчва да бъде извършено чрез подробно обследване представено в доклада за специфична оценка.

Пряко унищожаване на местообитания. Отчита се единствено по отношение на двата вида горски прилепи Myotis beschteinii и Barbastella barbastellus.

Препоръчва се използването на Методика за изготвяне на оценка на въздействието върху околната среда и оценка за дъвместимостта, Наръчник за възложители и експерти в областта на околната среда.
5. Хищни бозайници - мечка, вълк, рис, видра, степен пор, пъстър пор.

При тези видове увреждането на местообитания поради ефекта на трайно прогонване е много по значим от прякото унищожаване. Оценява се площта на увреждане от това местообитание. За едрите бозайници, към общата площ на увредени местообитания, трябва да се прибави и оценка за увреждане на ключови местообитания – територии, подходящи за разполагане на бърлоги.

За увредено се счита местообитанието, попадащо в рамките на съоръженията и периметър около техните граници, различен при различните видове, според техните поведенчески особености. Референтните площи на съответните местообитания се получават от наличните ГИС модели за тези видове - мечка, вълк, рис, видра.

За пъстрия пор и степния пор, преди да бъде извършено подробно национално картиране на местообитанията, се ползват ГИС слоевете КОРИНЕ земно покритие или по-добре, ако е налично актуалното земеползване съгласно Картата на възстановената собственост. В този случай в площта на местообитанията се включват всички типове земно покритие/земеползване, отговарящи на описанието на местообитанията на тези видове, дадено в ръководството за БПС.



  • Мечка – периметър на увреждане на местообитания за бърлога 500 метра от постаментите на стълбовете, пътищата и преносна инфраструктура.

  • Вълк – периметър на увреждане на местообитания за бърлога 500 метра от постаментите на стълбовете и 200 метра от пътищата и преносната инфраструктура.

  • Рис – периметър на увреждане на местообитания за бърлога 3000 метра от постаментите на стълбовете и 1500 метра от пътищата и преносната инфраструктура.

  • Видра, степен пор, пъстър пор – периметър на увреждане на местообитания 200 метра

от постаментите на стълбовете.
6. Смъртност на влечуги, земноводни, лалугер, мишевиден сънливец, добруджански хомяк по време на строителството.

  • Сухоземни костенурки – въздействието на проекта върху популациите на този вид следва да се оценява в случаите, когато плътността на попуалцията е над 1бр./ ха.

Препоръчва се провеждане на полеви проучвания във всеки един от елементите на проекта (строителната площадка, строителни дейности за технологичен достъп и преносна инфраструктура) от минимум 2 пълни човекодни, съгласно методиката за доброволчески мониторинг на НСМБР и посочените в ръководството за определяне на БПС подходи и методи. Референтните стойности за оценка на въздействието следва да се основава на съществуващите ГИС модели на популацията.

  • Блатни костенурки (Emys orbicularis, Mauremys caspica) и тритони (Triturus sp.) – следва проектът да избягва напълно засягането на влажни зони и да не засяга периметър от 200 метра от бреговете на водни тела.

  • Видове змииElaphe quatorlineata quatorlineata, Elaphe quatorlineata sauromates, Elaphe situla. В много редки случаи популациите на тези видове достигат високи плътности – отделни региони или находища, което вероятно се дължи на съчетания на специфични характеристики на местообитанията (липсата на плътна популация обаче не е показател за липса на такова съчетание). Освен по литературни данни и вече съществуващи наблюдения, следва да бъде извършена проверка чрез полеви проучвания - минимум 2 пълни човекодни.

  • При бозайници с неравномерно разпределение върху потенциалните им местообитания (лалугер, мишевиден сънливец, добруджански хомяк), рядко явление са колонии или локалитети. При проучванията се следват биологичните особености на тези видове и методите за изследване, разработени за НСМБР и посочени в ръководството за определяне на БПС, с оглед установяване наличието или отсъствието на колонии (лалугер) или локалитети (мишевиден сънливец, добруджански хомяк). Локалитет на мишевиден сънливец и добруджански хомяк са всички подходящи за тях местообитания в периметър 1км около намирането. Колония на лалугер е всяко заселено местообитание с вида.


7. Пряко унищожаване на местообитания на животински видове.

Следва да бъде извършена оценка за всички видове, предмет на опазване. Референтните площи на съответните местообитания се получават от ГИС слоевете КОРИНЕ земно покритие или от актуалното земеползване съгласно картата на възстановената собственост. В този случай в площта на местообитанията се включват всички типове земно покритие/земеползване, отговарящи на описанието на местообитанията на тези видове, дадено в ръководството за БПС. Липсата или недоказване наличието на индивиди на вида към момента на правене на оценката, не е основание за изключване на въздействията върху неговите местообитания.


При видовете с горски местообитания за трайно унищожени се приемат всички гори, попадащи в границите на елементите на проекта.

При видовете с изисквания към открити тревни местообитания, за трайно унищожени се приемат основите на стълбовете, сградите и пътищата.


При сухоземните костенурки и змиите, освен общата площ на местообитанията, самостоятелно се отчитат и два типа специфични ключови местообитания (включени като отделни параметри в ръководството за БПС):

- открити местообитания с разпръсната или разположена на групи храстова и дървесна растителност – при извличане на референтни стойности от КОРИНЕ земно покритие, като се включват – ливади, пасища, храсталаци на прехода на гората, територии с разпръсната растителност, земеделски площи със значително участие на естествена растителност, земеделски площи с комплексен характер. Запустелите земеделски земи според състоянието им в зоната (степен на захрастяване) могат да бъдат причислени към този параметър или към следващият параметър;

- екотон гори и склопени храсталаци/открити местообитания – се изчислява като площта на територията на границата на горите и храсталаците (по КОРИНЕ земно покритие трите типа гори) с открити местообитания – ливади, пасища, ниви, в която се включва ивицата от 50 метра от двете страни на екотона.
ІІ. Изисквания към информацияТА, необходима за преценкаТА.
3. Стратегическа екологична оценка и ОВОС – мащаби и фокус на оценките (включително как се постъпва при липсата на стратегическа оценка)
Оценките трябва да се разглеждат на различни пространствени мащаби. На първо място има стратегическо ниво съображения в по-широка рамка, която осигурява перспектива и общ преглед. На второ място, на ниво проекти, е необходимо по-точно фокусиране върху потенциалните въздействия на развитието.
Природата и биоразнообразието са сред въпросите с по-широко стратегическо значение, и включва функционалното единство на мрежата Натура 2000, екосистемните функции, миграционните пътища и здравословността на регионалните морета. Това са примери за въпроси, които изискват съобразяване на ниво по-високо от това на разработването на отделен проект.
Стратегическото планиране на това ниво може да е много по-ефективно в намаляването на общите отрицателни въздействия, отколкото оценките на локално или на проектно ниво. Например могат да се вземат предвид националните и регионални особености на силата и честотата на вятъра, осигуряващи резултатно поставяне на ветрогенератори, отчитайки къде е необходима енергия и как ще бъдат свързани с националната електропреносна мрежа. Инструменти като стратегическите планове, които отчитат връзките между тези значителни по мащабите си въпроси, биха оптимизирали определяне на местата за поставяне на ветроенергийни паркове.
По тази причина изборът на места обикновено се постига най-добре в рамките на стратегически план. Това помага да се определят потенциалните ограничения, като уязвимите природни зони, на ранен етап от процеса на планиране и помага да се намали риска тези проблеми да възникнат на по-късен етап на планиране – етапа на отделните проекти. При единичните проекти, въздействито може да се ограничи, чрез подходящи алтернативи и смекчаващи мерки, които следва да се идентифицират в резултат на задълбочен ОВОС.
Факторите, които трябва да се вземат предвид за изготвянето на ОВОС на ниво проект, може да се различават от онези за СЕО. На първо място ОВОС отчита непосредствената околност и вероятната площ на въздействието, чрез анализ на местообитанията и видовете в потенциално засегната територия, както и процесите и функциите, които може да се появят, като кумулативните въздействия в по-широк мащаб не трябва да се пренебрегват.
4. Характеристика на инвестиционното предложение (съгласно чл. 10 от Наредбата за ОС).

Пространствено планиране и определяне на чувствителните зони.

Критичната първа стъпка в изграждането на ветроенергийни паркове е изборът на местоположение.

От гледна точка на инвеститора е очевидно, че е необходимо да се установи силата на вятъра, геологията и начина на ползване на земята или, за морските акватории, други вероятно несъвместими или конкуриращи се ползвания. Достъпа до електропреносни мрежи също е важно условие.

От природозащитна гледна точка, факторите, които трябва да се вземат под внимание, са чувствителните хабитати и видове в околността на мястото, както и въпросите, свързани с екологичните функции, ползването на земята и миграционните пътища.

Затова е препоръчително всички споменати по-горе аспекти да се вземат предвид на възможно най-ранния етап на планиране, както и да си въвлекат засегнатите лица на тези най-ранни етапи. Това може да улесни процедурата в дългосрочен план и да избегне неочаквани трудности и забавяния на по-късен етап.
Ползване на земята и морската акватория.

Информация за земното покритие и земеползването в Европа е достъпна от серия източници на национално и европейско равнище, като например Корине Ландкавър, създадено с подкрепата на Европейската агенция за околна среда.

За морските акватории трябва да се вземе предвид информацията за дълбочините, топографията и вида (твърдо, песъкливо, тинесто, и т.н) на морското дъно.

За наземните и морските съоръжения трябва да се вземе под внимание и геоложката информация, включително например:

- издръжливостта на тежест на почвата или морското дъно;

- сеизмичната активност;

- близко разположени вулкани.
Интензивност на вятъра.

Данните за интензивността на вятъра трябва да бъдат представени във възможно най-големи подробности. Това позволява поставянето на потенциалните ветроенергийни паркове на възможно най-ефективните местоположения. Пълният набор от данни трябва най-малкото да включва следните показатели:

- средната годишна скорост на вятъра;

- разпределение на скоростта на вятъра;

- прекомерни ветрове (сила, честота);

- интензитет на бурните ветрове;

- посока на вятъра;

- дългосрочни референтни данни.

Други променливи на вятъра, които представляват интерес са:

- вероятната посока на вятъра при различни диапазони на скоростта на вятъра;

- грапавост (релеф) на терена, на базата на въздушни снимки и/или на теренни проучвания за моделиране на ветровете над територията, за да се изберат подходящи турбини и техният дизайн ( наклони, достъп).
Други външни условия, които трябва да бъдат взети под внимание са данни за:

- температура;

- лед, градушка и сняг;

- плътност на въздуха;

- замърсяване;

- максимална височина на вълните (при ветроенергийни паркове в морето);

- морски течения (при ветроенергийни паркове в морето).
За да се даде добра индикация за подходящо местоположение за изграждане на ветрогенератори, трябва да бъдат отчетени също следните фактори:

Съществуващи електропреносни мрежи

Част от пространственото планиране е да се определи местоположението на планирания проект спрямо съществуващата електропреносна мрежа. Тя трябва да има и достатъчно капацитет да поеме допълнително електричество или поне да е лесно адаптивна. Основната цел е да се избегне дублиране на инфраструктурата. Всяко допълнително развитие вероятно ще окаже въздействие на околните територии. Все пак разширението на електропреносната мрежа може също да нанесе щети върху природата и по тази причина трябва да се отчете въздействието от подмяната на съществуващата система с подземни елекропреносни кабели, които изключват смъртност на птиците.


За изграждането на ветрогенераторни паркове в морето е необходимо първо да се направят определени проучвания на дълбочинния контур и на типа на морското дъно, за да се избере най-подходящото трасе за поставяне на електропреносния кабел и да се свърже с наземната електропреносна мрежа. Кабелът от ветрогенераторния парк до наземната електропреносна мрежа може да преминава през приливно-отливни местообитания и затова съобществата, характерни за тези местообитания, също трябва да бъдат отчетени.

Защитени територии и други природно значими територии

В различните европейски страни има вече добре изградени системи от защитени територии. Много страни имат дългогодишни традиции в опазването на дивата природа съгласно националното и регионалното си законодателство. Това включва различните категории защитени територии (националните паркове, резерватите, защитените местности и т.н.).

На ниво Европейски съюз основната система на защита е чрез Натура 2000, като тази мрежа е вече добре изградена за земните територии на EU 15 и е в процес на изграждане в новите 12 страни членки, присъединили се през 2004 и 2007 г.

Страните-членки предоставят информация в стандартен съгласуван формат на данните за местата от Натура 2000, включваща видове и типове местообитания от интерес за ЕС, за които те са определени.

Голямата празнота в информацията е свързана с морската околна среда след крайбрежната зона, особено в открито море, където изграждането на Натура 2000 все още продължава.

Съществуват и празноти по отношение на големите миграционни пътища над земята и морето, особено за птиците и големите места с тесен фронт на миграция по протежение на миграционните пътища, където могат да се концентрират огромни количества мигранти. Миграционните пътища не се дефинират лесно, тъй като са динамични и променливи.

В много случаи общите познания за миграционните пътища трябва да бъдат допълнени с познания на местно ниво за придвижванията на птиците.
Екологичните коридори и свързващите територии (stepping stones) са ключови за обмена на флората и фауната между екосистемите. Функционалната цялост и жизнеспособността на местата от Натура 2000 особено много зависи от такива връзки.

Ветроенергийните паркове не трябва да създават бариера за такива придвижвания или да снижават възможностите на местообитанията да изпълняват такава роля.

Трябва също са се има предвид, че поради дисперсното си разпространение, някои видове с природозащитно значение са слабо представени в мрежата Натура 2000, но въпреки това са обект на защита по Директивата за местообитанията и Директивата за птиците.


5. Характеристика на компонентите на средата (климатични, гео-морфоложки и хидро-геоложки; топография).
6. Картен материал, онагледяващ горните типове информация.

Многопластовите карти са полезен инструмент за съвместяване на пространствената информация за подходящите места за изграждане на ветрогенератори (основани на данните за вятъра) с данните за природните чувствителни зони, за да се определи до каква степен има вероятност за конфликт и характера на проявлението му (концентриран или разпръснат). Такива карти позволяват незабавното определяне на вероятните територии с конфликт.


ІІІ. Преценка и анализ на степента НА въздействията.

7. Елементи на преценката и оценката.

Тук се разглеждат следните основни въпроси:

7.1. Качество и пълнота на началната информация;

7.2. Алтернативни местоположения;

Местоположението е ключов въпрос при избягването или намаляването на отрицателните въздействия върху биологичното разнообразие.

Първостепенен въпрос е да се избягват местоположения, където въздействието върху биологичното разнообразие е значително. Териториите, които трябва да се избягват би трябвало да са определени в коя да е правилно разработена СЕО, но въпреки това въпросът с алтернативните местоположения трябва да се разглежда и на ниво ОВОС на отделния проект. На базата на досегашния опит и доказателства могат да се дадат някои общи (но не изчерпателни) препоръки за избягване на високорискови зони:

- Местоположения с концентрация на птици или прилепи през определени периоди на годината, например около топографски елементи като линейни структури на ландшафта, където животните се концентрират по време на миграция..

- Местоположения върху височини, планински била или склонове, поради значителния риск от сблъсък за реещите се грабливи птици, набиращи височина.

- За прилепите трябва да бъдат взети под внимание различни елементи на ландшафта, включително гори (части от листопадни гори и околностите им, влажните ливади по крайбрежието или пресноводни водоеми, включително прилежащите плитки води).

- Изграждане във влажни зони или мочурища и торфища, поради висок риск от въздействие върху хидроложката структура и процеси.

- За морските местообитания да се избягват местоположения във важни хабитати като пясъчни банки и биогенетични рифове създадени от Sabellaria spinulosa и Modiolus modiolus.

Възможно е да се определят и някои „слаборискови зони” за сухоземните местоположения, като например откритите обработваеми земи с малко линейни елементи (храсталаци, водни течения), индустриални комплекси и коридори по протежение на автомагистрали, ако не са разположени в райони където се концентрират птици или прилепи през определени периоди на годината, например по време на миграция.



7.3. Кумулативен ефект.

Въпреки че кумулативните въздействия би трябвало вече да се разгледани на стратегическо ниво, този аспект остава като част и на ОВОС и подходящата оценка съгласно чл. 6 на Директивата за местообитанията. Например осъществяването на даден проект може да се случи няколко години след публикуването на стратегически план и подобряването на познанията и технологиите може да означава, че е необходимо стратегическата оценка да бъде преработена и осъвременена.

Освен това подходящата оценка съгласно чл. 6 се отнася до потенциалните въздействия върху местата от Натура 2000, където кумулативния ефект получен от комбинацията с други планове и проекти трябва да бъде отчетен - „всички аспекти на плана или проекта които могат самостоятелно или в комбинация с други планове или проекти да засегнат тези цели, трябва да бъдат установени в светлината на най-доброто научно познание в съответната област”. Тези аспекти не могат да се осигурят на стратегическо ниво, тъй като трябва да бъдат разглеждани случай по случай.

Степента на въздействие не следва да се разглежда само за конкретния проект, защото единични вятърни генератори могат да окажат незначително въздействие върху биологичното разнообразие, но оценено кумулативно с други такива или с друг тип строителство в района, въздействието може да е различно.


7.4. Принцип на предпазливостта.

Не винаги е възможно да се направи пълна оценка, тъй като е възможно да липсват данни. Причините може да се различни - например липсата на дългосрочни наблюдения, липса на подходяща техника или познания, как да се провеждат проучвания, недостатъчни данни. В такъв случай, когато е налице действителен риск от сериозни или необратими щети, трябва да се прилага принципа на предпазливостта.

когато има опасност от сериозни или необратими щети, липсата на научни познания не може да бъде причина за отлагане на икономически ефективни мерки за предотвратяване на разрушаването на околната среда. Принципът трябва да се разглежда като част от структуриран подход за анализ на риска, който съдържа три елемента: анализ на риска, управление на риска и комуникация на риска. Там, където се счита, че са необходими действия, мерките трябва да бъдат основани на принципа на предпазливостта:


  • Пропорционални на избраното ниво на защита. За местата от Натура 2000, като места с европейско значение, строгите мерки би трябвало да се разглеждат като „пропорционални”;

  • Да не са дискриминационни по отношение на тяхното прилагане;

  • Съвместими с подобни мерки, които вече са предприети;

  • Основани на анализа на потенциалните ползи и разходи на действията или на липсата на действия;

  • Да са обект на преглед, когато има нови научни данни;

  • Поддаващи се на определяне на отговорност за изготвянето на научни доказателства, необходими за по-всеобхватен анализ на риска.


7.5. Оценка на ниво проект.

За ветрогенератори може да се изисква ОВОС само поради чувствителността на предложеното за застрояване място, характера и размерите на предложената инсталация. В този случай трябва да се включи разглеждане на преките и непреки въздействия на проекта върху комплекс от компоненти, включително върху човека, флората и фауната, почвите, водите, въздуха, климата, ландшафта. Това може да се изисква под формата на ОВОС или на подходяща оценка (ОС) съгласно чл.6 на Директива за местообитанията, ако съществува риск за значително въздействие върху места от Натура 2000.

Когато са запознати със съответните въпроси, инвеститорите могат да избегнат пренебрегването на фактор или елемент, който е трябвало да бъде оценен и по този начин да избегнат значителна загуба на време в процедурата. От особено значение е да се вземе предвид не само размерът на предложения проект, но също така да се отчете и фактът, че значителни отрицателни въздействия може да има и от малки ветрогенератори или единични турбини със средна височина, ако са поставени на „неподходящо” място.

7.5.1. Оценка съгласно чл. 6 на Директивата за местообитанията (ОС).

За целите на оценката по чл.6 трябва да се вземат предвид някои ключови концепции, например ако е вероятно план или проект да има значителен ефект за опазването на мястото, и че той няма да окаже значително отрицателно въздействие върху целостта на мястото.

Понятието „значителен” трябва да се интерпретира обективно. Значимостта на въздействията трябва да се определи по отношение особеностите на условията на околната среда на дадената защитена зона, засегната от плана или проекта, както и да бъдат взети предвид природозащитните цели на защитената зона.

Концепцията за „целостта на мястото” се фокусира върху конкретното място и е свързана с природозащитните му цели. По тази причина не следва да се одобрява план или проект с риск от значителни отрицателни въздействия на базата на теза, че опазването на вида или местообитанието ще остане благоприятно на национално или европейско равнище.

Мястото може да бъде описано като територия с висока степен на цялост, тогава когато присъщите му възможности за постигане на природозащитните цели са налице, капацитетът му за самовъзстановяване при динамични условия се поддържа трайно и е необходима минимална външна помощ за управлението му.

7.5.2. Връзка между член 6 на Директива за местообитанията и ОВОС.

Оценката на въздействие върху околната среда и оценката по чл. 6 се интегрират в рамките на процедурата по ОВОС, но оценката по чл.6 трябва да бъде ясно разграничима и определяема по отношение становището за околната среда и да се докладва отделно.

Могат да се разграничат следните стъпки:


  • описание на проекта или плана;

  • базово описание на околната среда, което е приложимо за природозащитните цели на мястото от Натура 2000 (например почви, води, флора и фауна, климат и взаимовръзка между тези компоненти);

  • определяне на въздействията и оценка на тяхната значимост;

  • документиране и докладване на изводите от оценката.

Оценката на планове или проекти, които има вероятност да засегнат места от Натура 2000, трябва да гарантират, че са разгледани в пълнота всички елементи, допринасящи за целостта на мястото и за общата функционална цялост на мрежата, при определяне на първоначалните условия, и в етапите, водещи до определяне на вероятните въздействия и смекчаващите мерки. Например, трябва да е сигурно че:

  • Резултатите от оценката по чл. 6(3) позволяват да се проследят напълно всички взетите решения, включително изборът на алтернативи и вероятни обстоятелства от върховен обществен интерес.

  • Оценката трябва да включва всички елементи, допринасящи за целостта на мястото и до общата функционална цялост на мрежата, както е дефинирано в природозащитните цели на мястото, и да бъде основана на най-добрата налична научна информация в тази област.

Изискваната информация трябва да бъде съвременна и да включва следните елементи:



  • Структура, функции и съответната роля на екологичните елементи на мястото;

  • Площ, представителност и природозащитен статус на приоритетни и неприоритетни местообитания в мястото;

  • Размер на популацията, степен на изолация, екологичен тип, генетичен резерв, възрастова структура и природозащитен статус на видовете от приложение II на Директива за местообитанията и приложение I на Директива за птиците, обитаващи мястото;

  • Роля на мястото в границите на био-географския регион и във функционалната цялост на мрежата Натура 2000;

  • Други екологични елементи и функции, определени за мястото.

Оценката трябва да включва изчерпателно определяне на всички вероятни въздействия на плана или проекта, отчитайки кумулативния ефект и др.

Оценката прилага най-добрите налични технологии и методи, за да изчисли обсега и въздействията на плана или проекта върху биологичната цялост на мястото (местата), които вероятно ще бъдат засегнати (увредени, разрушени или унищожени).

Оценката предлага включване на най-ефективните смекчаващи мерки в съответния план или проект, за да избегне, намали и дори премахне отрицателните въздействия.

Характеризирането на биологичната цялост и оценката на въздействието трябва да се основават на възможно най-добрите индикатори, специфични за елементите на Натура 2000, които също така трябва да бъдат приложими за мониторинга на осъществяването на плана или проекта.
7.6. Смекчаване на въздействията.

Там, където са установени отрицателни въздействия или се счита, че има значителен риск от такива, трябва да се приложат смекчаващи мерки, които да избегнат, намалят или неутрализират тези въздействия.



При анализа следва да се има предвид следното:

1. Характеристика на ИП.

Преценяване местоположението на всеки от елементите на инвестиционното предложение по отношение на:



  • разположението им в защитената зона или спрямо нея – в центъра, в периферията, в непосредствена близост до границите на зоната, в близост до защитени територии, до Орнитологично важни места (ОВМ) или до Рамсарски обекти;

  • разположението на вятърните генератори на самата площадка – равнинен терен, по хребета на планински възвишения, по склоновете на възвишения; местоположение спрямо подходящи местообитания за птици – периферия на гори, брегове на водни обекти, съседни влажни ливади, ниви и др.

Необходимо е също да се отчитат и характерните особености на близко разположените защитени територии, но не трябва да се забравя, че само защитените територии не могат да гарантират напълно защитата на отделните видове, а роля имат и екологичните връзки между тях.

В Орнитологично важните места следва да не се допуска строителство на вятърни турбини без извършване на оценка за степента на въздействие, тъй като тези места изпълняват множество функции (места за временна почивка, за хранене и за нощуване на птиците).

Това важи и за инвестиционни предложения, които са извън защитени зони, които са на разстояния по-малки от 1 km от техните граници, в които се опазват чувствителни видове птици, включени в Приложение № 1 на Директива за птиците (Приложение 2 на ЗБР) и мигриращи видове птици, обект на опазване съгласно Директива за птиците.

  • местоположение спрямо елементи на ландшафта (чл. 30, ал. 3 от ЗБР) като реки, блата, влажни зони, пещери, заливни тераси, скални венци и др., които са с ключово значение като места за хранене, почивка, гнездене и др. за видовете, предмет на опазване или играят ролята на екологични коридори.

С оглед опазване на птиците, прилепите и ландшафта, в тези зони се препоръчва изграждането на турбините да е в радиус най-малко 300 m от тези важни ключови елементи, които се използват постоянно от птиците и прилепите като места за временна почивка и миграционни прелети.

  • местоположение спрямо миграционни коридори.

Местата с добри въздушни течения са еднакво подходящи както за птиците, така и за ветрогенераторите. Строителство на ветрогенератори в зона с активни въздушни течения, за която има данни за миграция на птици, следва да се разрешава след извършване на оценка за степента на въздействие, оценка на ефективността на предлаганите мерки за смекчаване на въздействията и категорично заключение за липса на значително отрицателно въздействие.

Препоръчително е извършването на ОС на инвестиционни предложения за изграждане на ветроенергийни съоръжения на площадки, отделечени на по-малко от 1000м от места за предмиграционно събиране на птиците. В случай, че става въпрос за площадките за събиране на над 5 000 екземпляра гъски и/или щъркели, пеликани или сиви жерави, размерът на района, за който се изисква оценка за съвместимост е минимум 5kм.

  • брой и предвидена схема на разполагане на ветрогенераторите на площадката – брой турбини, разположение (в редици, в блок, шахматно), брой редове, разстояние между отделните ветрогенераторни кули и разстояние между отделните редове.

За намаляване на бариерния ефект от вятърните паркове и на риска от сблъсъци се препоръчва при разполагането на отделните турбини в парковете да се спазват следните условия:

-при линейните паркове – редицата да е по възможност успоредна, а не перпендикулярна на основните направления на полета на мигриращите ята, като отстоянието между генераторите да е най-малко три пъти колкото е височината им;

  • при разположени в блок турбини – минимално допустимото разстояние между турбините (независимо дали са на един инвеститор или не) в един ред е 600 м, между редовете – 1000 м. Между турбините в по-големи паркове да се оставят свободни коридори с ширина минимум 2000 m, през които птиците да могат да прелитат свободно.

  • необходима площ за реализация на инвестиционното предложение – за площадките на ветрогенератори и за необходимите инфраструктурни елементи – пътища (временни и постоянни), електропреносна мрежа (въздушна или подземна) и определените за тях сервитутни ивици, сгради (временни и постоянни), места за депониране на хумус и др.

При инсталиране на кабели и електропреносна мрежа, където е възможно кабелите да се поставят под земята, като се вземат предвид съответните съображения, например чувствителност на местообитанията.

В райони на миграционни пътища на птици, се препоръчва елекропренасните кабели да се поставят под земята.

При преценката за необходимата площ да се има предвид Решение № КЗЗ-6/2007 г. на Комисията за земеделските земи към МЗХ, което регламентира преотреждане на не повече от 600 кв.м земеделска земя за изграждане на един ветрогенератор. В тази площ се включва площта на фундамента на генератора и необходимата застроена и прилежаща площ за изграждането и експлоатацията на съоръжението.

  • увеличаване видимостта на ротора - птиците са неспособни да възприемат ротора като нещо солидно, докато не се приближат до него (движещо се петно). Той започва да се появява на приблизително разстояние 20 метра за малките перки и на 50 метра за големите. Това обяснява сблъсъка дори при добра видимост.

Има индикации, че оцветяването на ротора в контрастни цветове увеличава видимостта му (например на черни и бели ивици) и може да снижи риска от сблъсък.

  • продължителност на строителството.

Период на строителство

- Време на строителните работи: Някои рискове се концентрират в критични периоди на годината, като размножителния период в морска среда, периода на линеене, миграция, зимуване (за струпвания) и гнездовия период за някои чувствителни видове птици.

Може да се наложи ограничение на строителните работи през тези периоди. Подходящите сезони (времеви прозорци) трябва да се определят с оглед избягване или намаляване на безпокойството в чувствителните стадии от живота на видовете. Много от тези въпроси са специфични за отделните места.

- Шум и вибрации по време на строителните работи: За морските ветроенергийни паркове, с цел намаляване на въздействието от шума и вибрациите върху рибите и морските бозайници, забиването на пилоните трябва да започне плавно, за да позволи на морските обитатели да се отдалечат от източника на шум („мек старт”). Това може да се комбинира с ползването на пасивен акустичен мониторинг и наблюдатели на морските бозайници, за да се избегне поставянето на стълбовете, когато те са в района.

Други предложени методи, включително специфично разработени решения, като завеси от мехури и амортисьори на пилоните, са в процес на разработка. “Scrammers” (отпъждащи средства) и “pingers” (шумове) могат да имат допълнително възпиращ ефект върху морските бозайници да не навлизат в района на строителството. Времевите периоди, в които строителството трябва да се избягва, зависи от основните периоди на хранене, почивка и размножаване на засегнатите видове.

Период на есплоатация

Ограничения, които се поставят по време на строителството за определени периоди на годината по отношение на някои рискове, могат също да бъдат приложени и по време на експлоатацията в по-дългосрочна перспектива.

По-голямата част от предложените по-горе технически модификации са неприложими за прилепите, и спирането на турбините през критичните периоди на този етап е първостепенна смекчаваща мярка, за да се намали риска от сблъсък, например в периода на миграция пролет и есен (особено август-октомври) или в периоди на безветрие, когато насекомите се концентрират около турбините (а производството на електроенергия в този случай така или иначе е ниско).

Временното преустановяване на работата или намаляването на скоростта на въртене е мярка за намаляване на риска от сблъсъци, например в пиковите периоди на миграция или върховите периоди на демонстрация (например морските орли) при птиците или безпокойство по време на хвърлянето на хайвера от рибите



  • възможни кумулативни въздействия с други инвестиционни предложения

Необходимо е да се анализира дали в съответната зона има одобрени или в процес на съгласуване други ППП и ИП, в съчетание с които оценяваното ИП може да доведе до значителни отрицателни въздействия върху целостта, структурата и функциите на защитената зона.

Оценката на кумулативния ефект се извършва и когато площадката е извън границите на защитена зона.
7.7. Компенсаторни мерки

Компенсацията е крайна мярка и може де се предприеме само за да се предотврати значителна загуба или щети върху екологично важни територии, причинени от изграждането на ветрогенератори. Също така може да е много трудно постижима, компенсацията на загубата на местообитания и на сушата, и в морето.

Компенсацията на загубата на местообитания цели да се предложи съизмеримо местообитание в съседство с ветроенергийния парк.

Задължително е компенсацията да е налице преди да бъде осъществено въздействието.

Това включва всички необходими юридически и финансови мерки за компенсация.

Както и при смекчаващите мерки, трябва да се осъществява мониторинг, за да се провери дали компенсаторното местообитание функционира, както е първоначално планирано. Когато се дава разрешението, трябва се постигне съгласие за подходящите механизми за недопускането на бъдещ дефицит във функционирането на компенсаторното местообитание.

Възстановяването на местообитанието или подобряването на мястото след строителните работи, заедно с управлението му, насочено към чувствителната околна среда, може да е от полза. Все пак подобряването на местообитанието в границите на ветроенергийния парк може да изисква допълнителни асоциирани мерки, за да се избегне увеличаването на риска от сблъсък.

Компенсация на смъртността при сблъсък може да бъде изготвяне на план за управление на вида с цел увеличаване на популацията му на други места толкова, че да се надвиши начално повишената смъртност поради сблъсък. Все пак този подход може да включва затруднения с отнасянията към смъртни случаи по протежение на миграционните пътища за птици и прилепи, доколкото произходът на мигрантите е неизвестен.

Трябва се отбележи че компенсирането на значителни отрицателни въздействия върху място от Натура 2000 (в ЕС) може да се осъществи само ако е доказано, че липсват алтернативни решения за проектното предложение и че то трябва да бъде осъществено, заради ултимативни причини от върховен обществен интерес. В този случай трябва да се приложат компенсаторни мерки, за да се осигури запазването на функционалната цялост на мрежата Натура 2000.

Наскоро Комисията публикува осъвременено общо ръководство за компенсиране в контекста на местата от Натура 2000.

Guidance document on Article 6(4) of the ‘Habitats Directive’ 92/43/EEC - clarification of the concepts of alternative solutions, imperative reasons for overriding public interest, compensation measures, overall coherence, opinion of the Commission” (January 2007), available via http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/art6/guidance_art6_4_en.pdf


8. Алгоритъм на оценката

Представлява схема (матрица) с въпроси и възможни отговори, по които да върви обективно преценката и оценката, следващи логиката на гореизложеното:

При прилагането на матрицата да се реферира към останалите секции с по-подробна информация, които да помогнат стандартно и обективно да се взема решение, на базата на конкретните условия. Да се следва процедурата и изискванията на съществуващите ръководства на ЕС, като се конкретизират за ветрогенераторите специфичните особености и елементи, които се налагат при оценката, съгласно националното законодателство.

Целта е да се изясни последователността на действията – кога кой какво прави, иска, пита, консултира се и решава; кога се консултира с външни експерти, с МОСВ, с други институции, с Европейската Комисия и как това става – процедура през МОСВ или директно от РИОСВ.

Каталог: items -> documents
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> 2009г. През 2009 г. „Зелена генерация”
documents -> Наредба №2 от 22 януари 2013 Г. За реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри
documents -> Директива на съвета 96/61/ес от 24 септември 1996 година
documents -> Програма за установяване на дългосрочни цели за качеството на въздуха
documents -> Закон за биологичното разнообразие
documents -> Закон за рибарството и аквакултурите
documents -> Закон за лечебните растения


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница